Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 28.08.2020 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми
състав
На четиринадесети
юли година
2020
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Христова - Коюмджиева
секретар:
Емилия Кривачкова
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 15020 по
описа за 2016 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр. с чл.430 ТЗ,
чл.79, ал.1, пр. І ЗЗД, вр. чл.86 от ЗЗД, при условията на субективно и
обективно съединяване.
Производството е
образувано по предявени от „Ю.Б." АД, ЕИК ********, със седалище и адрес ***
********чрез адв.Ст.Р. - пълномощник срещу П.А.Д., ЕГН **********
и Е.Щ.Н., ЕГН **********, субективно съединени искове с правно основание
чл.422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК с чл.430 ТЗ, чл.79, ал.1, предл. І от ЗЗД, чл.86 ЗЗД за
установяване съществуване на вземане в полза на ищеца срущу ответниците като
солидарни длъжници за следниите суми: сумата 112 465,76 евро, представляваща
изискуема главница, за периода от 30.05.2014г. до 04.08.2016г., сумата 23
244,67 евро договорна лихва за периода от 30.05.2014г. до 04.08.2016г.; сумата 1 086,31 евро
такси за периода от 31.05.2014г. до 04.08.2016 г., както и законна лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението - 05.08.2016г. до
окончателното изплащане на вземането, дължими съгласно Договор за потребителски
кредит № HL 21518/ 21.05.2007г., ведно с прилежащите му допълнителни
споразумения, сключени между банката ищец, в качеството и на кредитор и
ответниците, като кредитополучатели и солидарни длъжници. Ищецът обосновава
правния си интерес от проведено заповедно производство и издадена в негова
полза заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 44163/2016г. на СРС, ГО 120 състав, срещу която длъжниците са
възразили своевременно.
Ищецът твърди, че е
изпълнил изцяло ангажимента си да
предостави на ответниците кредитополучатели уговорената сума. Твърди се, че на
21.05.2007г. между „Б.П.Б." АД (със сегашно наименование „Ю.Б. АД) и
кредитополучателят П.А.Д., ЕГН ********** и Е.Щ. Д., ЕГН **********,
понастоящем Е.Щ.Н., бил сключен Договор за потребителски кредит № HL
21518/21.05.2007г., по силата на който кредитодателят отпуснал на
кредитополучателите кредит в размер на 100 000 евро (сто хиляди евро), а
кредитополучателите се задължили да го ползват и върнат, заедно с дължимите
лихви в сроковете и при условията на договора. С разпоредбата на чл. 1, ал. 2
от договора страните се споразумели, че за връщането на кредита и за другите
задължения по договора, лицата, подписали договора като кредитополучател,
отговарят солидарно. Сочи се, че кредитополучателите дължали на Банката годишна
лихва в размер на сбора на Базовия лихвен процент на „Ю.И Е.Д.Б." АД за
жилищни кредити в евро, валиден за съответния период на начисляване на лихвата
плюс договорна надбавка от 2.4 пункта.
Към момента на сключване на договора БЛП за жилищни кредити в евро бил в размер
на 6% (шест процента). Дължимите лихви се начислявали от датата на усвояване на
кредита.
Сочи
се, че съгласно чл. 18, ал. 1 от договора за кредит при непогасяване на която и
да е вноска, както и при неизпълнение отстрана на кредитополучателите на което
и да е задължение по договора, Банката имала право да направи изцяло или
частично изискуем. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Договора за кредит, при
неиздължаване на три последователни месечни погасителни вноски, изцяло или
частично, целият остатък от кредита се превръща в предсрочно и изцяло изискуем,
считано от датата на падежа на последната вноска. Изискуемостта настъпвала без
да е необходимо каквото и да е волеизявление на страните. Съгласно чл. 19 в
случаите на обявяване не предсрочна изискуемост на кредита на основание чл. 18,
ал. 1 или чл. 18, ал. 2 Банката има право да се снабди с изпълнителен лист и да
пристъпи към принудително събиране: на вземането си по установения от закона
ред.
Сочи се, че в Приложение към
договора от 31.05.2007г. страните констатирали, че заемната сметка по договора
е открита на същата дата - 31.05.2007г.
Твърди се, че с
Допълнително споразумение от 27.03.2009г. страните се съгласили да предоговорят
съществуващите към датата на споразумението задължения на Кредитопрлучателя към
Кредитора, като констатирали, че към датата на споразумението задълженията на
ответниците кредитополучатели са в общ размер на 100 371 евро. Страните се
съгласили, че всички плащания по кредита по чл. 2, ал. 1 се преоформят служебно
от банката на датата на допълнителното споразумение чрез натрупване към
редовната усвоена и непогасена част от главницата. Страните се съгласили още
кредитополучателите да ползват дванадесет месечен период на облекчено
погасяване на дълга. През този период се начислявала годишната лихва съгласно
договореното в договора, но кредитополучателят заплаща намалени равни месечни
вноски. След изтичане на периода на облекчено погасяване върху дълга се
натрупва начислената, но непогасена през този период лихва, за което кредитополучателите
дават своето изрично и неотменимо съгласие.
Сочи се, че в Допълнително споразумение от 27.04.2009г. страните се
съгласили да предоговорят съществуващите към датата на споразумението
задължения на Кредитоболучателя към Кредитора, като констатирали, че към датата
на споразумението задълженията на кредитополучателите са в общ размер на 105
188, 66 евро. Страните се съгласили, че всички плащания по кредита по чл. 2,
ал. 1 се преоформят служебно от банката на датата на допълнителното
споразумение чрез натрупване към редовната усвоена и непогасена част от
главницата. Страните се съгласили също кредитополучателите да ползват
дванадесет месечен период на облекчено погасяване на дълга.
Твърди се, че с
Допълнително споразумение от 21.12.2013г. страните се съгласили да предоговорят
съществуващите към датата на споразумението задължения на Кредитополучателя към
Кредитора, като констатирали, че към датата на споразумението задълженията на
кредитополучателите са както следва: 1276,59 евро - просрочена лихва; 14,83
евро - просрочени такси, както и сумата 111
110 евро - редовна главница. Страните се съгласяват, че всички плащания по
кредита по чл. 2, ал. 1 се преоформят служебно от банката на датата на
допълнителното споразумение чрез натрупване към редовната усвоена и непогасена
част от главницата. Страните се съгласили кредитополучателя да ползва
дванадесетмесечен период на облекчено погасяване на дълга. Страните приели, че
за усвоения кредит Кредитополучателите дължат на Банката преференциална годишна
лихва в размер на сбора на Референтния лихвен процент ПРАЙМ на Банката за
жилищни кредити в лева, валиден за съответния период на начисляване на лихвата
плюс договорна лихвена надбавка в размер на 5,3 пункта като в този период
кредитът се погасява на равни месечни вноски в размер на 1 000 евро. След
изтичане на периода на облекчено погасяване върху общия размер на дълга след
договореното натрупване на лихвите, съобразно чл. 5 от споразумението, се
начислява годишна лихва в размер равен на действащия към същата дата Референтен
лихвен процент ПРАЙМ на банката за жилищни кредити в съответната валута плюс
договорна надбавка в размер на 5,3 пункта.
Твърди се, че с
нотариални покани peг. № 5988/16.06.2016г., акт № 93, том III и peг. №
5989/16.06.2016r., акт № 94, том III на нотариус В.М., с рег.№ 053 в регистъра
на НК, връчени на 21.06.2016г., ищецът „Ю.Б."
АД уведомил ответниците, че поради неплащане на
дължимите вноски по кредита към 21.12.2015г., съгласно чл. 18 от договора на обявява
кредита за изцяло и предсрочно изискуем.
Сочи се, че с поканата „Ю.Б." АД поканил длъжниците,
в седемдневен срок от получаването им, да погасят изцяло задълженията си към
банката и ги уведомил, че в противен случай, банката ще упражни правата си по
договора.
Твърди се, че предсрочната изискуемост на кредита е обявена на
21.06.2016г. Към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение е налице неплащане на повече от три последователни месечни
вноски, като е налице автоматично настъпване на предсрочна изискуемост на
цялото задължение, но същата е обявена на 23.02.2016г. Към датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение - 05.08.2016г.
непогасените вноски по кредита са както следва - 27 погасителни вноски за
главница, считано от 30.05.2014г. и 27
погасителни вноски за лихва, считано от 30.05.2014г., със забава в плащането от
797 дни. С оглед неплащането за ищеца „Ю.Б."АД възникнал правен интерес за
образуване на заповедно производство на основание чл. 417, т.2 ГПК пред СРС за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
Твърди се, че към момента
на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение,
общото задължение на ответниците възлиза на 136 796,74 евро. Претендират се
разноски.
В срока по чл.367 ГПК
е постъпил отговор на исковата молба от Е.Щ.,
чрез пълномощника адв.В. В. -САК, с който се оспорва
исковата претенция, като неоснователна.
Ответницата поддържа, че банката
ищец няма право да обяви кредита за предсрочно изискуем, тъй като не е настъпил
фактическия състав обосноваващ това право. Твърди се, че не е налице забава в
плащането на анюитетните вноски. В
отговора не се оспорва, сключването на Договор за потребителски кредит № HL
21518/21.05.2007г., по силата на който банката ищец отпуснала на
кредитополучателите кредит за текущи нужди в размер на 100 000 евро, със срок
на погасяване 240 месеца. Твърди се, че скоро след сключването на договора банката
едностранно увеличила месечната вноска. Твърди се, че ответниците не били
съгласни, но продължили да плащат и били принудени да подпишат няколко
допълнителни споразумения. Твърди се, че ответниците имат качеството
потребители. Сочи се, че процесния договор е за потребителски кредит и в допълнителните
споразумения към него се съдържат нищожни клаузи нарушаващи договорното
равноправие и позволяващи на ищеца да едностранно да променя лихвения процент
по кредита. Сочи се, че в Договор за
потребителски кредит № HL 21518/21.05.2007г., са нищожни клаузите на чл.3, ал.1
и ал.3, чл.3, ал.5, чл.6 ал.3, чл.8 ал.2, чл.12, чл.18 ал.1 и ал.2, както и
редица конкретизирани в отговора клаузи от допълнителните споразумения.
В отговора
е наведен довод, че посочените клаузи от договора за кредит,
противоречат на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори и биват нищожни по смисъла на
Закона за защита на потребителите. Твърди се, че допълнителните споразумения от
27.03.2009г., 27.04.2009г., 05.11.2012г. и от 21.12.2013г. са сключени „благодарение“ на едностранно
вдигане на месечната вноски. По силата на всяко от споразуменията освен
натрупаните задължения ипреоформянето им в редовна главница отново се
предоговорял и размера на дължимата лихва, като същата била посочена като БЛП
плюс надбавка, без да се конкретизира как се фармира и изменя БЛП. Твърди се,
че всъщност с всяко от допълнителните споразумения се уговаря натрупване на
лихва върху лихва – анатоцизъм, която уговорка е нищожна в граждански
правоотношения, каквото е и процесното. Сочи се, че тези уговорки са във вреда
на потребителя и не отговарят на изискването за добросъвестност.
Ответницата сочи, че са налице са противоречия
в посочените суми в цитираната от ищеца нотариална покана. Твърди се заплащане
на завишени вноски, и за растеж на БЛП по кредитния договор.
В срока по чл.367 ГПК
е постъпил отговор на исковата молба от П.А.Д.,
чрез адв.Г.Н.–САК- пособен представител
назначен по реда на чл.47, ал.6 ГПК. В отоговора исковата претенция е оспорена,
като неоснователна. Твърди се недължимост на вземането за главница, както и на
вземането за договорна лихва. Поддържа възражение за нищожност на клаузата на
чл.3, ал.5 и 9.4 от Договор за
потребителски кредит № HL 21518/21.05.2007г., като неравноправни по см. на 143
, т.3, т.10 и т.12 от ЗЗП.
В
срока по чл. 372 ГПК е постъпила допълнителна искова молба от банката ищец, с
която са изцяло оспорени възраженията по
пимените отговори на ответниците. Развити са доводи, че процесния договор за
кредит е търговски сделка.
В
срока по чл.373 ГПК е постъпил допълнителен отговор от Е.Щ. Д., чрез
пълномощника адв.В. В. -САК, с който са доразвити наведените възражения за
липсата на основание за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Софийски градски съд, ГО, I-7 състав, след като прецени събраните
по делото доказателства по реда на чл.
235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Не е
спорно, като се установява и от приетите писмени доказателства, че по подаденото заявление от „Ю.Б.” АД ***,
по ч.гр.д. № 44163
/ 2016 год. по описа на СРС, ГО, 120 състав
е издал Заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417, т.2 от ГПК и изпълнителен лист, с който на П.А.Д., ЕГН ********** и Е.Щ. Д., ЕГН **********
е разпоредено солидарно да заплатят на „Ю.Б.” АД АД сумите: сумата 112 465,76 евро, представляваща изискуема
главница, за периода от 30.05.2014г. до 04.08.2016г., сумата 23 244,67
евро договорна лихва за периода от
30.05.2014г. до 04.08.2016г.; сумата 1 086,31 евро
такси за периода от 31.05.2014г. до 04.08.2016 г., както и законна лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението - 05.08.2016г. до
окончателното изплащане, както и 10802,94 лв.
разноски в заповедното дело. /л.92 от приложеното ч.гр.д. № 44163 / 2016 год. по описа на СРС, ГО, 120
състав/ Към заявлението на банката е приложено извлечение от счетоводните книги,
в което се съдържат, като реквизити данни относно претендираното вземане, за разрешения кредит, непогасения остатък,
кои вноски и на какъв падеж не са погасени, за настъпилата предсрочна
изискуемост на кредита.
Не е спорно, че срещу заповедта за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 44163 / 2016 год. по описа на СРС, на
24.10.2016г. са
постъпило възражения длъжниците П.А.Д. и
Е.Щ. Д., както и молба за
спиране на допуснатото незабавно изпълнение по чл.420 ГПК. /л.104, л.116 от ч.гр.д.№ 44163 /
2016.г.
на СРС/.
Възражението е депозирано в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, видно от представените
преписи от Покана за доброволно изпълнение по изп.д.№20168580400990
при ЧСИ У.Д., връчена на двамата длъжници
на 06.10.2016г. /л.111-л.112 от приложеното гр.д.№ 44163 /
2016г. на СРС, ГО, 120 състав /
В
указания едномесечен срок по чл. 415,
ал. 1 ГПК, ищцовата банка е предявила разглеждания в настоящото производство
иск по реда чл. 422 ГПК за установяване на вземането си.
Не
е спорно, че на 21.05.2007г. е бил сключен Договор за потребителски кредит № HL
21518/21.05.2007г. между "Б.П.Б." АД от една страна, като кредитодател и П.А.Д. и Е.Щ. Д. от друга страна, като
кредитополучатели. По силата на този договор
е предоставен потребителски кредит за текущи нужди в размер на 100 000 евро./64-67 от делото/
Тази
сума е била усвоена, чрез превеждането й по банковата сметка на ответника на
ответниците на 31.05.2007г./л.68
от делото/
Съгласно чл.3, ал.1 от договора – за
усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на
базов лихвен процент на БПБ АД за жилищни кредити в евро, действащ за
съответния период плюс договорна надбавка от 2,4 пункта. Към момента на
сключване на процесния договор БЛП на БПБ АД за жилищни кредити в евро е в
размер на 6 %. Съгласно клаузата чл. 3, ал. 5 от договора – Действащият БЛП на
банката за жилищни кредити не подлежи на договаряне и промените в него стават
незабавно задължителни за страните. Банката уведомява кредитополучателя за
новия размер на БЛП за жилищни кредити и датата, от който той е в сила, чрез
обявяването му на видно място в банковите салони. Договорените в настоящия договор
надбавки не се променят.
В чл.4, ал. 1 – 3 от договора, са
предвидени размерите на таксите за управление на кредита. В чл.8, ал. 2 от
договора е указано, че при предсрочно погасяване на кредита, кредитополучателя
дължи такса в размер на 4% върху размера на погасената главница, но по делото
няма данни за предсросчно погасяване на месечни вноски. В чл. 12 от договора е
предвидена възможност по време на действие на договора банката да променя
едностранно тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които БПБ
АД прилага при операциите си.
Представени са допълнителни споразумения
от 27.03.2009г., от 27.04.2009г., от 05.11.2012г. и от 21.12.2013г. към Договор
за потребителски кредит № HL 21518/21.05.2007г., в които страните многократно
са преструктурирали кредита – уговаряли са за кратък период лихвен процент в по
– малък размер от първоначално уговорения в договора, а след изтичането на
облекченото погасяване, се е определял нов БЛП в размер, равен на сбора, на
действащия към същия БЛП на банката за жилищни кредити в съответната валута
плюс договорена лихвена надбавка в различен размер. Освен това с тези споразумения, страните са включвали част от
непогасените лихви в главницата. /л.70-л.97 от делото/ По този
начин размерът на задължението на кредитополучателите се е увеличавал, тъй като
върху уголемената главница са течели и по – високи лихви за забава. В т. III от
допълнително споразумение от
27.04.2009г., е предвидено, че кредитополучателят се задължава да внесе
еднократно сума в размер на 460 евро, като внасянето й е основание за влизане
на това допълнително споразумение в сила, а кредиторът има право по своя
преценка да използва внесената сума, като служебно извърши пълно или частично
погасяване на просрочените към датата на внасяне на сумата задължения по
договора за кредит./л.77 от
делото/
С
договор за прехвърляне на вземания по договори за кледит от 30.03.2007 г. сключен
между "Б.Р.С." АД и "Б.П.Б." АД, банката е прехвърлила /цедирала/ свои вземания на "Б.Р.С." АД,
произтичащи от договори за жилищни и потребителски кредити, сред които и
вземането срещу П.А.Д. и Е.Щ. Д., които фигурират под № 4130 и № 4131, в
приложението към договора за цесия /л.98-л.99/. Поради тази причина
Допълнително споразумение от 27.03.2009г., от 27.04.2009г., от 05.11.2012г. към
Договор за потребителски кредит № HL
21518/21.05.2007г. и са сключвани между "Б.Р.С." АД и двамата
ответници.
С договор за прехвърляне на вземания
по договори за кредит от 25.01.2013г. между "Б.Р.С." АД и "Ю.Б."
АД, "Б.Р.С." АД е прехвърлило /извършило обратна цесия/ на "Ю.Б."
АД, на свои вземания, сред които и това срещу П.А.Д. и Е.Щ. Д., произтичащо от процесния договор за кредит. /л.105 от делото/
След извършване на цесиите, на
основание чл. 18 от договора, банката ищец е обявила процесните суми за
предсрочно изискуеми, като съдът следва да отбележи, че няма разлика между
сумите или периодите, за които те се отнасят по първоначалната искова молба и
по допълнителната искова молба, както твърди особения представител на
ответниците в писмената си защита.
С нотариални покани рег.№5991/
16.06.2016г. на нотариус В. М. с рег.№053 от НК, връчени на 21.06.2016г. ответниците са
уведомени за извършеното прехвърляне на вземания по Договор за потребителски
кредит № HL 21518/21.05.2007г. и подписаните към него допълнително споразумение
от 27.03.2009г., от 27.04.2009г., от 05.11.2012г. от "Б.Р.С."
АД на "Ю.Б." АД.
Ответникът П.А.Д. е уведомен от "Ю.Б." АД за
обявяването на предсрочната изискуемост на процесните суми на 16.06.2016 г.,
когато е получил лично нотариалната покана рег.№5989/2016г. чрез нотариус В. М.
с рег.№053 от НК./л.114-л.115 от
делото/
Ответницата Е.Щ.
Д. е уведомена от "Ю.Б." АД за обявяването на предсрочната
изискуемост на процесните суми на 16.06.2016 г., когато е получил лично нотариалната
покана рег.№5988/2016г./л.111
–л.112 от делото/
Ответници не твърдят да са извършвали
погрешно плащания на некредитор, нито пък има доказателства в тази насока.
Вещото лице Б. пък е взело предвид всички плащания направени от разплащателната
сметка на ответника.
По изложените съображения съдът не
възприема доводите на особения представител на ответниците, че не са надлежно
извършени двете цесии и не е налице надлежно уведомяване за предсрочната
изискуемост по договора.
В приетото неоспорено заключение
на съдебно-счетоводната експертиза с вещо лице Т.Б. – спец. икономист, е обсъден
подробно сключения на 21.05.2007 г. договор между „Б.П.Б.” АД /сегашно „Ю.Б.”
АД/ и кредитополучателите П.А.Д. и Е.Щ.Н. с предмет потребителски кредит в
размер на 100 000 евро. Пояснено е, че годишната лихва по кредита е равна на
Базовия лихвен процент /БЛП/ на банката за жилищни кредити в евро плюс 2.4
пункта. Към датата на сключване на договора съответният БЛП е 6 % /процента/.
Договорен е срок за издължаване на кредита 240 месеца, считано от 21.05.2007 г.
Сочи се, че погасителните вноски се изплащат ежемесечно, като с договора за
кредит не е уговорен падеж на месечната вноска, а дата на вноската е посочена в
приложени погасителни планове. Вещото лице Т. Б. констатира, че към процесния
договор за кредит са сключени четири допълнителни споразумения, с които са
предоговорени задължения на кредотополучателите към кредитиращата банка чрез
капитализация на просрочени суми по главница, лихви и такси по кредита.
Предоговорена е лихвената надбавка към БЛП, съответно към Референтния лихвен
процент ПРАИМ на банката. Договорени са периоди на облекчено погасяване на
дълга по кредита.
Сочи се, че главницата по кредита е усвоена по еврова разплащателна
сметка ********* с титуляр П.А.Д.. По тази сметка са постъпили 100000 евро на
31.05.2007 г. с основание „усвояване на
кредит”. Вещото лице се позовава на информация от счетоводните книги на
банката, според които дългът по Договор за потребителски кредит № HL
21518/21.05.2007 г., ведно е прилежащите му допълнителни споразумения, към деня
на извлечението за подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение - 04.08.2016г., възлиза на 136 796.74 евро, в т. ч.: сумата 112
465,76 евро, представляваща изискуема главница, за периода от 30.05.2014г. до
04.08.2016г., сумата 23 244,67 евро
договорна лихва за периода от 30.05.2014г. до 04.08.2016г.; и 1 086,31 евро такси за периода от 31.05.2014г. до
04.08.2016 г.
Вещото лице е установило, че последните
вноски по процесния кредит са направени на 30.04.2014 г. и на 28.07.2014г. Сочи,
че не са извършвани плащания по кредита за м. 05 и м. 06, както и след м. 07.2014г.
до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение - 05.08.2016 г. Констатирано е още, че в периода от м. 12.2016 г. до
м. 03.2018 г. са извършени погасявания на дълга в частта „съдебни разноски” по
линия на изпълнителното производство срещу кредитополучателя Е.Щ.Н. ИД 00990
2016 ********** при ЧСИ У.Д.. Внесената през този период сума възлиза на 4
315.12 евро.
В отговора на въпрос №7 вещото лице е
изчислило, че договорната лиха по първоначалния договор за кредит е 68 140
евро, а начислена от банката ищец лихва общо е 84 901.31 евро, като разликата –
лихва начислена от банката повече спрямо
първоначалния договор е 16 760.53 евро. Вещото лице в таблица към въпрос №15
е определило размера на капитализираната лихва съгласно сключените допълнителни
споразумения, като към датата на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 05.08.2016г. същия възлиза
на 23 244.67евро, като след приспадане на начислена от банката в повече спрямо
първоначалния договор договорна лихва от 16 760.53 евро е преизчислило просрочената лихва на 6 484.14 евро.
Вещото лице е обосновало извод, че размерът на дълга към датата на
изготвяне на заключението 02.07.2020 г. - за главница и лихва, такси, като се
съобразят първоначалните условия на договора (чл.3, ал. 1 от Договор за
потребителски кредит, при което ГЛП по кредита е определен на 8.4 %) и
извършените плащания до датата на подаване на исковата молба, се изчислява на
85 725.16 евро, които се разпределят както следва: главница от 42 843.19 евро, договорна лихва 43 141. 35 евро, такси /минус/-
259.38 евро. Вещото лице е изчислило дълга спрамо първоначалния погасителен
план възлизащ на 136 294.35 евро, като е отчело извършените от ответниците
погашения от 50 569.19 евро.
Заключението на съдебно-счетоводната експертиза, съдът възприема като
обективно, компетентно и кореспондиращо с приетите писмени доказателства.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:
Предявеният в настоящето
производство иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и има за
предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на
чл.417 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения. От данните по
заповедното производство се установява идентичност на претендираните вземания в
двете производства, поради което и с оглед обстоятелството, че искът е предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК,
същият се явява процесуално допустим.
По същество на доводите:
В производството по чл.422 от ГПК
ищецът следва да докаже факта от който произтича вземането му, а длъжника
/ответник/ - възраженията си срещу вземането. Уважаването на иск за реално
изпълнение предполага кумулативното наличие на три предпоставки : наличие на
облигационно правоотношение, по силата на което да възниква задължение за
изпълнение, пълно или частично неосъществяване на дължимия резултат от страна
на длъжника и реалното изпълнение на облигационното задължение да е възможно. В
случая безспорно се установи, че на 21.05.2007г.
между „Б.П.Б." АД (със сегашно наименование „Ю.Б. АД) като кредитодател и крПЕТЪР А.Д. и Е.Щ. Д., като кредитополучатели от друга страна, е сключен договор за потребителски кредит в размер на 100 000 лева.
Установи се, че не са извършвани
плащания по кредита за м. 05 и м. 06.2014г., както и след м. 07.2014г. до
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение - 05.08.2016 г., като на ищцовата банката го е осчетоводила като предсрочно изискуем
изцяло, а на 05.08.2016г. е депозира заявлениние по чл.417 ГПК в РС София.
Освен
обективната предпоставка – наличието на просрочени задължения, за да се
трансформира кредита в предсрочно изискуем следва да е налице изрично изявление
на кредитора до длъжниците.
С Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г.
по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в т. 18 бе прието, че вземането,
произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става
предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други
обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника,
вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, но
и след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно
изискуем и е обявила на длъжника
предсрочната изискуемост. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили
обективните факти, обуславящи настъпването й. В случая се установи, както и обктивната предпоставка - неплащането на
определен брой вноски /повече от две/, така и субектвината предпоства – надлежно уведомяване на ответниците на 16.06.2016 г., когато двамата са
получили лично нотариални покани рег.№5989/2016г. и рег.№5988/2016г. чрез
нотариус В. М. с рег.№ 053 от НК. Предвид изложеното в хода на съдебното дирене
се установи банката
ищец е упражнила правото си да обяви кредита предсрочно изискуем и е уведомила
кредитополучателите за предсрочната изискуемост.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да
установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения.
Доказването следва да изключва всякакво съмнение относно осъществяването на
правопораждащи факти в обективната действителност. В противен случай влизат в сила
неблагоприятните последици за разпределение на доказателствената тежест, които
задължават съда да приеме недоказаното за нестанало. В настоящия казус ищецът устранови съществуването на валидно
договорно правоотношение по договор за кредит от 21.05.2007г., по което е
изпълнил задължението си да предостави на ответнициет кредитополучатели
кредитен ресурс в уговорения размер, при неосъществяване на дължимия резултат
от насрещната страна, поради което исковете са доказани по основание.
По размера:
За законосъобразното определяне размера
на процесните вземания следва да се обсъдят своевременно наведените възражения за
нищожност на част от клаузите в договор за потребителски кредит № HL
21518/21.05.2007г., и допълнителните споразумения към него. Същите са от
значение за преценката относно приложимите към размера на договорната лихва договорни
клаузи, както и към главницата и претендираната такса.
Решаващия състав намира възраженията на
ответниците за нищожност на част от клаузите
в договор за потребителски кредит № HL
21518/21.05.2007г., и допълнителните споразумения към него за основателни.
По делото не е спорно, ответниците П.Д. и Е.Щ. - кредитополучателите по договор за
потребителски кредит от 21.05.2007г. са физически лица, на които е предоставен
банков кредит, който не е предназначен за извършване на търговска или
професионална дейност, поради което и
същите имат качеството на потребители по см. на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
Според чл. 143 от Закона за защита на потребителите неравноправна клауза
в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В
посочената разпоредба законодателят е посочил хипотези, при които една клауза в
договора се явява неравноправна, но това примерно изброяване на т. 1 до т. 17
на чл. 143 ЗЗП не е изчерпателно, от него може да се изведат общите критерии,
определящи понятието неравноправна клауза.
Тъй като в чл. 146, ал. 1 ЗЗП е предвидено,
че неравноправните клаузи в договорите са нищожни само в случаите, в които те
не са уговорени индивидуално,
Решаващия състав констатира наличие по
делото на фактически и правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на
клаузи в:
-Чл. 3, ал. 5 вр. с чл. 5 и чл. 6 от
договора е предвидена възможност банката едностранно да променя размера на
базовия лихвен процент на БНБ АД за жилищни кредити в евро, а от там и
едностранно да променя размера на погасителните месечни вноски.
-Чл. 12 от договора е предвидена
възможност банката да променя едностранно тарифата за условията, лихвите,
таксите и комисионните, които БПБ АД прилага при операциите си.
-С допълнителни споразумения е бил
преструктуриран дълга, като лихви за забава са били включвани в главницата,
като по този начин тя е нараствала и върху нея е начислявана нова лихва за
забава – за определен период в преференциален размер, а след изтичането на този
период - в по – голям размер от този по договора; както и че с изплащането на
вноски по кредита, по този начин са били погасявани лихви върху лихви за
забава.
Съдът намира, че констатираните
неравноправни клаузи на чл. 5, ал. 3 и чл. 12 от договора предвиждат възможност
на банката едностранно да променя лихвения процент и тарифата за условията,
лихвите, таксите и комисионните, което нарушава принципа за двустранно съгласие
за изменение на клаузи по договора /чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД/, а допълнителни споразумения, макар и
двустранно подписани, също съдържат неравноправни клаузи, тъй като
обременяват кредитополучателите със заплащането на лихви върху лихви
/анатоцизъм/, поради което чл. 5, ал. 3, чл. 12 от договора и допълнителните
споразумения към договора, са нищожни и
не пораждат правни последици.
Във формираната по реда на чл.290 ГПК практика ВКС, ТК е прието, че договор за спогодба или допълнително споразумение, имащо за предмет предоговаряне на кредит, в което задълженията на кредитополучателя са определени въз основа на неравноправни клаузи на първоначалния договор, е нищожно на основание чл. 366 от ЗЗД. Отделно е, че в сочената хипотеза нищожността на споразумението има за последица прилагане в отношенията между страните на първоначалния договор, който може да бъде изпълняван и без неравноправните клаузи за едностранно изменение на възнаградителната лихва. /напр. Решение № 43 от 5.06.2019 г. на ВКС по т. д. № 1177/2018 г., II т. о., ТК/
Неоснователно
е възражението на ответниците за нищожност на клаузата на чл.3 т.1 от договор за кредит от 21.05.2007г. В чл. 3, ал. 1 от договора изрично е посочен
приложимият размер на базовия лихвен процент към момента на сключването, а
изясняването на използваното понятие "базов лихвен процент за жилищни
кредити в евро, валиден за съответния период на начисляване на лихвата" е
направено в следващите клаузи на договора чрез препращане към методика на
банката. Премахването изцяло на клаузата за определяне на лихвата по кредита,
при изрична и ясна уговорка за възнаграждение, изразено като в абсолютна
стойност към момента на сключване на договора, би променило възмездния му
характер.
Предвид изложеното, размера на
задълженията следва се определи съгласно първоначалния договор за кредит от
21.05.2007г., доколкото същия може да бъде изпълняван и без неравноправните
клаузи за едностранно изменение на възнаградителната лихва, при зачитане на
действието на клаузата на чл.3, ал.1 от договора, при отчитане на
направените от ответниците погашения по главницата/без направените в
изпълнителното производство/, които следва да се съобразят съгл. задължителните
указания по т.9 от ТР№ 4 / 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС, след
приспадане на договорната лихва начислена по нищожните допълни споразумения и
при съоразяване заключението на приета съдебно – счетоводна експертиза,
съгласно което дължимите суми от кредитополучателите, са следните:
-
42 843.19 евро главница по Договор за потребителски кредит № HL 21518/
21.05.2007г.,
-
6 484.14 евро възнаградителна
лихва за периода от 30.05.2014г. до 04.08.2016г.
Именно тези суми следва да бъдат
признати за дължими на ищеца, като ответниците ги дължат солидарно, като за
тези размери искът се явява основателен и доказан. Върху главницата 42 843.19 евро,
следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК – 05.08.2016 г. до
окончателното изплащане.
За горницата над:
- 42 843.19 евро до 112 465.76 евро - главница,
- 6 484.14 евро до 23 244 евро –
договора лихва и
- 1086.31 евро - такси,
исковата претенция следва да бъде
отхвърлена като неоснователна. Доколкото от заключението на ССчЕ се установи,
че няма дължима такса по процесния договор, то претенцията за установяване
съществуването на вземане за 1086.31
евро – такси, следва да бъде изцяло отхвърлена, като недоказана.
По разноските:
При този изход на спора право на
разноски имат и двате страни.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013 г.
от 18.06.2014 г. на ОСТГК на ВКС съдът, който разглежда иска, предявен по реда
на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Присъдените със заповедта за изпълнение разноски не
се включват в предмета на установителния иск по чл. 422 ГПК, а представляват
законна последица от уважаването/отхвърлянето на иска, като съдът, който
разглежда иска по чл. 422 ГПК, следва да разпредели (осъди страните)
отговорността за разноски по издаване на заповедта за изпълнение, като съдът се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство (т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСТГК на ВКС).
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца сумата в размер на 3 346,60 лв. - разноски в
исковото и 3 895,07 лв. разноски в заповедното производство съразмерно на уважената
част от искове./Общо сторените разноски в исковото са 9281 лв.лв. съгласно списък по чл.80 ГПК /
На основание чл.
78, ал. 3 ГПК, банката ищец следва да заплати на ответницата разноски в размер
на 5115,29 лв., съразмерно отхвърлената част от исковете, като общо сторените
са 8000лв. съгласно списък по чл.80 ГПК./на л.414/ Възражението за прекомерност
на адвокотското възнаграждение платено от ответницата, което бе наведено от
пълномощника на банката ищец в хода на устните състезания, съдът намира за
неоснователно, предвид действителната фактическа и правна сложност на спора.
По изложените съображения, Софийски градски
съд, ГО, I-7 състав,
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявения при условията на чл. 422 ГПК
иск, съществуването на вземане на „Ю.Б."АД с ЕИК ********, със седалище и адрес
управление
***, р-н „Витоша", ул. „*********,
срещу П.А.Д., ЕГН ********** и Е.Щ.Н., ЕГН **********,
с адрес ***, ж.к.Бъкстон, ул.“*********при условията на солидарна отговорност, както следва:
- сумата
42 843.19 евро главница по Договор
за потребителски кредит № HL 21518/ 21.05.2007г., дължима съгл. чл.430, ал ТЗ
вр чл.79, ал.1, предл. І от ЗЗД;
- сумата 6 484.14 евро възнаградителна лихва за периода от
30.05.2014г. до 04.08.2016г. дължима на
основание чл.86 ЗЗД, ЗА КОИТО суми заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, въз
основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 44163/2016г. на СРС, ГО 120
състав,
- законна лихва върху главницата 42
843.19 евро, считано от датата на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 05.08.2016 г. до
окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК,по ч.гр.д.№ 44163/2016г. на СРС, ГО 120 състав;
КАТО за горницата над:
-от 42 843.19 евро до
112 465.76 евро – главница;
- от 6 484.14 евро до 23 244 евро
– договора лихва и за
- 1086.31 евро - такси, ОТХВЪРЛЯ исковете като неоснователни.
ОСЪЖДА П.А.Д., ЕГН ********** и Е.Щ.Н., ЕГН **********, да заплатят на „Ю.Б.” АД с ЕИК ********, сумата 3 346,60 лв.
- разноски в исковото производство пред СГС и 3 895,07 лв. разноски в заповедното производство, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, съразмерно с уважения размер на искове.
ОСЪЖДА "Ю.Б."
АД,
***, да
заплати на Е.Щ.Н., ЕГН **********, на
основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 5 115,29 лв. - разноски за
производството пред СГС, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
СЪДИЯ: