№ 4152
гр. София, 07.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20221110216361 по описа за 2022
година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Ц. Г. М. срещу Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система (на кратко :
Електронен фиш) Серия К № 5953331, издаден от СДВР за това, че на 24.04.2021г. в 10:12
часа в гр. София, бул. „Владимир Вазов“ до магазин „Декатлон“, с посока на движение от
ул. „Поп Груйо“ към ул. „Витиня“, при ограничение на скоростта от 50 км/ч. за населено
място, лек автомобил *** с рег. № **** се е движил със скорост от 82 км/ч. в нарушение по
чл.21, ал.1 от ЗДвП, за което на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП на Ц. Г.
М. е наложена „глоба“ в размер на 400.00 (четиристотин) лева.
В жалбата на Ц. Г. М. се твърди, че Електронният фиш е незаконосъобразен, тъй като
автомобилът е на Д. Г. (син на жалбоподателя М.). При получаване на Електронния фиш не
била предоставена снимка на нарушението. Жалбоподателят счита, че уредът, с който е
установено нарушението, давал разлика от около 8 % от реалната скорост. С тези аргументи
се иска от съда да отмени обжалвания Електронен фиш.
В писмо с вх. № 286369 от 22.12.2022г., с което жалбата и административно-
наказателната преписка са изпратени на СРС, от ОПП – СДВР са изложили принципните си
съображения относно изискванията за издаване на Електронен фиш. Цитира се § 1 от
Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗАНН и се заявява, че по отношение на Електронния
фиш не съществува законово разписано задължително съдържание извън изброените в
чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. Твърди се, че влезлият в сила Електронен фиш се смята за
1
влязло в сила Наказателно постановление, но се посочва, че това приравняване е само
относно последиците, с които се ползват влезлите в сила Наказателни постановления и
Електронни фишове и не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата
относно процедурата за съставяне или реквизитите на Наказателното постановление,
въведени в ЗАНН и по отношение на Електронния фиш. В писмото се цитира и § 6, т.65 от
ДР на ЗДвП. Посочва се, че конкретното нарушение е установено и заснето с мобилна
система за видеоконтрол тип „СПУКС“ № 11743ее, като се отбелязва, че техническото
средство е преминало и последваща метрологична проверка. Твърди се, че нарушението,
нарушителят и неговата вина са доказани по безспорен и категоричен начин. По делото
били представени достатъчно писмени доказателства относно фактическата обстановка,
отразена в Електронния фиш съобразно изискванията на чл.189, ал.8 и ал.15 от ЗДвП. При
издаването на Електронния фиш не били допуснати съществени процесуални нарушения, с
които да е нарушено правото на защита на жалбоподателя, поради което се иска СРС да
потвърди издадения и обжалван Електронен фиш като правилен и законосъобразен.
Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят Ц. Г. М., редовно призован, се явява лично
и заявява, че поддържа жалбата. По време на съдебните прения пред СРС той моли за
отмяна на Електронния фиш (назован от него „Наказателно постановление“), тъй като имало
втори автомобил след засечения и не било ясно на кого е заснетата скорост.
Въззиваемата страна СДВР, редовно призована, не изпраща представител пред СРС в
съдебното заседание на 08.03.2023г.
След приключване на съдебното заседание пред СРС, НО, 10 състав на 08.03.2023г. в
14.37 часа, по делото са депозирани писмени бележки от процесуален представител на
въззиваемата страна. Същите са получени в регистратура на СРС на 08.03.2023г. в 14:43
часа и са заведени под № 64299/08.03.2023г. С писмените бележки се иска съдът да
потвърди обжалвания Електронен фиш, както и да присъди юрисконсултско възнаграждение
в полза на СДВР. Прави се и възражение за прекомерност на претендираното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна :
Д. Ц.в Г. е собственик на лек автомобил *** с рег. № ****. В периода 20.04.2021г. –
27.05.2022г. автомобилът на Д. Г. бил във владението на жалбоподателя Ц. Г. М..
На 24.04.2021г. в 10:12 часа в гр. София по бул. „Владимир Вазов“ до магазин
„Декатлон“, с посока на движение от ул. „Поп Груйо“ към ул. „Витиня“ лек автомобил *** с
рег. № **** се движил със скорост приблизително 85 км/час при ограничение на скоростта
50 км/час за населено място. Скоростта, с която се движел автомобилът била установена и
заснета с преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства (МПС) с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с № 11743ee. Същата е
одобрена и вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване
под № 5126 на дата 07.09.2017г. със срок на валидност на одобрението на типа до
2
07.09.2027г. През месец септември 2020г. тази преносима система за контрол на скоростта
на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с № 11743ee е
преминала проверка, за която е издаден Протокол от проверка № 60-С-ИСИС/28.09.2020г.
Според този Протокол допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч. при
скорост до 100 км/час и +/- 3 % при скорост над 100 км/час.
Съгласно Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система рег. № 4332р-22806 от 26.04.2021г. за времето от 09:00 часа до 12:00 часа на
24.04.2021г. тази преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с № 11743ee (за която е издаден
Протокол № 60-С-ИСИС/28.09.2020г. с годност за експлоатация до 28.09.2021г.) е била
позиционирана в гр. София, бул. „Владимир Вазов“ № 31 - до магазин „Декатлон“, за да
контролира скоростта на движение на МПС-та, движещи се от ул. „Поп Груйо“ към ул.
„Витиня“, при посока на задействане – приближаващо МПС и при стационарен режим на
измерване. Ограничението на скоростта на посоченото по-горе място е било 50 км/час за
населено място, без допълнително въведено ограничение с пътен знак.
Въз основа на констатираното и заснето нарушение на скоростта първоначално бил
съставен Електронен фиш Серия К № 4781164 срещу Д. Ц.в Г., но след попълнена от негова
страна декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП и представено копие от свидетелството на
управление на МПС на Ц. Г. М., Електронен фиш Серия К № 4781164 бил анулиран.
След попълването на декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП от собственика на МПС-то
и установяване, че в периода 20.04.2021г. – 27.05.2022г. автомобилът на Д. Г. е бил във
владение на Ц. Г. М., от СДВР издали Електронен фиш Серия К № 5953331, с който на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП на Ц. Г. М. е наложена „глоба“ в размер
на 400.00 лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. В Електронния фиш е посочено, че
нарушението е извършено на 24.04.2021г. в 10:12 часа в гр. София по бул. „Владимир
Вазов“ - до магазин „Декатлон“ с посока на движение от ул. „Поп Груйо“ към ул. „Витиня“,
при ограничение на скоростта 50 км/час за населено място, при установена скорост от 82
км/ч. (след приспаднат толеранс) и при превишение на скоростта с 32 км/час, като
нарушението е извършено с лек автомобил *** с рег. № **** и е установено с
автоматизирано техническо средство или система (АТСС) ARH CAM S1 с № 11743ee.
Този Електронен фиш е връчен на Ц. Г. М. на 01.12.2022г. и е обжалван с жалба,
изпратена по пощата на 06.12.2022г. и заведена в ОПП – СДВР на 07.12.2022г.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства, а именно: плик от жалба (лист 6 от делото);
снимков материал (лист 7 и лист 8 от делото); справка за собствеността на лек автомобил
*** с рег. № **** (лист 9 от делото); Заповед № 8121з-931 от 30.08.2016г. на Министъра на
вътрешните работи (лист 10 от делото); Протокол от проверка № 60-С-ИСИС/28.09.2020г.
(лист 11 от делото); Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система с рег. № 4332р-22806 от 26.04.2021г. (лист 13 от делото); справка от
3
информационната система на ОПП – СДВР за Електронен фиш Серия К № 5953331 (лист 14
от делото); Ежедневна форма на отчет (лист 15 от делото); справка картон на водача (лист
16-18 от делото); декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП (лист 19 от делото); копие на
свидетелство за управление на МПС на М. (лист 20 от делото); Електронен фиш Серия К №
4781164 (лист 21 от делото); писмо от ОПП-СДВР с вх. № 55047 от 28.02.2023г. (лист 32 от
делото); писмо от Столична община с вх. № 57743 от 01.03.2023г. с приложена схема (лист
33-34 от делото) и писмо от Български институт по метеорология с вх. № 57081 от
01.03.2023г. - с приложени Протокол от проверка № 60-С-ИСИС/28.09.2020г.,
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, Допълнение №
18.05.5126.1 към Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 и
Допълнение № 20.03.5126.2 към Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
17.09.5126 (лист 35-59 от делото).
Настоящият съдебен състав счита, че всички цитирани по-горе писмени
доказателства следва да се кредитират изцяло от съда, тъй като са относими, информативни,
обективни, достоверни и еднопосочни.
Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. №
4332р-22806 от 26.04.2021г. и Ежедневна форма на отчет от 24.04.2021г. са годни,
информативни, относими, обективни, достоверни и взаимно допълващи се писмени
доказателства. От Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или
система (приложен на лист 13 от делото) се установява мястото, посоката на движение на
контролираните МПС-та, броят и номерата на клиповете, заснети с техническото средство,
както и че ограничението на скоростта на движение на превозните средства е 50 км/час. От
Ежедневната форма на отчет (приложена на лист 15 от делото) се установява, че на същото
място и посока на движение (като отбелязаните в Протокола за използване на
автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-22806 от 26.04.2021г.) е
било разположено техническо средство – вид „СПУКС“ с № 11743ее, за да контролира
скоростта на движение на МПС-та при ограничение на скоростта 50 км/час за населено
място. Доколкото мястото, посоката на движение, часовия диапазон, вида на техническото
средство, вписани в Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или
система с рег. № 4332р-22806 от 26.04.2021г. и в Ежедневната форма на отчет от
24.04.2021г. съвпадат, СРС приема, че тези два документа се отнасят до едни и същи
обстоятелства.
Според настоящия съдебен състав в случая е спазен чл.10 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. Видно от лист 13 от делото Протоколът за използване на автоматизирано
техническо средство или система с рег. № 4332р-22806 от 26.04.2021г. съдържа всички
реквизити според Приложението към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата (на кратко: Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г.). В него е посочено, че датата на използване на техническото средство е
24.04.2021г.; че документът е регистриран под № 4332р-22806 на 26.04.2021г.; посочени са
4
имената и подписите на лицата, които са разположили АТСС, респ. проверили въпросния
Протокол. Посочено е, че уредът се задейства за приближаващи МПС-та и че измерва при
стационарен режим. Отбелязани са общият брой на констатираните нарушения, номерата на
първото и на последното изображение, вида и номера на ползваното техническо средство,
както и това, че то е преминало метрологична проверка, за което има издаден Протокол №
60-С-ИСИС от 28.09.2020г. с годност за експлоатация до 28.09.2021г. Коментираният тук
Протокол е придружен със снимка на уреда (видно от лист 8 от делото), поради което СРС
приема, че Протоколът за използване на автоматизирано техническо средство или система
отговаря на изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.
От съвкупната преценка на писмото от Български институт по метеорология с вх. №
57081/01.03.2023г., приложените Протокол от проверка № 60-С-ИСИС/28.09.2020г.,
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, Допълнение №
18.05.5126.1 към Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 и
Допълнение № 20.03.5126.2 към Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
17.09.5126 (на лист 11 и лист 35-59 от делото) се доказва, че техническото средство, с което
е констатирано и заснето процесното нарушение, е одобрено съобразно нормативните
изисквания, преминало е проверка и съответно е било технически годно към процесната
дата. Тук е местото съдът да посочи, че доколкото от Протокола на лист 15 от делото се
вижда, че за въпросното техническо средство е издаден Протокол от проверка № 60-С-ИСИС
от 28.09.2020г. и в същия смисъл е и писмото от Български институт по метрология (с вх. №
57081 от 01.03.2023г.), то следва, че посоченото в Протокол за използване на
автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-22806 от 26.04.2021г.
АТСС е именно преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с № 11743ее, вписана в регистъра
на одобрените за използване типове средства за измерване под № 5126 на дата 07.09.2017г.
със срок на валидност до 07.09.2027г. Същевременно посоченото в Протокола за използване
на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-22806 от 26.04.2021г.
техническо средство (с № 11743ее) фигурира и в снимковия материал на лист 7 от делото.
Това означава, че именно това техническо средство е било използвано при заснемането на
процесното нарушение. Гореизложеното показва, че техническото средство, с което е било
установено процесното нарушение, е било въведено в експлоатация съгласно нормативната
уредба и е било годно да заснеме скоростта на автомобила.
На следващо място, с оглед разпоредбата на чл.189, ал.15 от ЗДвП („изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки, са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес”) съдът кредитира изцяло приложения по делото
снимков материал, намирайки го за годно веществено доказателствено средство.
Посредством снимката на лист 7 /лице и гръб/ от делото се установява регистрационния
номер на автомобила; датата, часа и мястото на извършване на нарушението; конкретно
5
измерената скорост на движение; ограничението на скоростта на същото място; вида и
номера на техническото средство, с което е бил заснет автомобилът. Приложеният по делото
снимков материал представлява веществено доказателствено средство с автентични дата,
час и място на заснемане. Поради това съдът го приема като годно, достоверно и
информативно доказателствено средство и съответно го кредитира. Доколкото в снимката
на лист 7 от делото е цитирано техническо средство с № 11743ее, съдът приема, че
процесното нарушение е заснето именно с техническото средство, описано в Протокола за
използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-22806 от
26.04.2021г. Освен номера на техническото средство, между снимката на лист 7 от делото и
Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система на лист 13 от
делото има припокриване и касателно мястото, датата и часовия диапазон, поради което за
съда не възниква съмнение, че снимката на лист 7 от делото е направена именно с
техническото средство, описано в кредитираните по-горе писмени доказателства.
Приложената на лист 7 /лице и гръб/ от делото снимка съдържа не само географски
координати, но и точно посочено място - улица, близък магазин, посока на движение на
превозното средство. Това място (посочено на лист 7 от делото) изцяло съвпада с
посоченото в обжалвания Електронен фиш място на извършване на нарушението.
Неоснователно жалбоподателят твърди, че не било ясно на кого е заснетата с АТСС с
№ 11743ее скорост, тъй като от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
17.09.5126 се установява, че преносимата система за контрол на скоростта на МПС има
вградена функция за разпознаване на номера на автомобила.
Настоящият съдебен състав дава вяра и на снимковия материал, приложен на лист 8
от делото, тъй като на основание чл.189, ал.15 от ЗДвП и тази снимка се явява годно
веществено доказателствено средство. От нея се установява къде е било позиционирано
АТСС.
Съдът дава вяра и на писмото от Столична община с вх. № 57743 от 01.03.2023г.,
както и на приложената към него схема, тъй като са годни, информативни, достоверни и
непредубедени писмени доказателства. От схемата става ясно, че на процесното място няма
поставен пътен знак B-26, въвеждащ ограничение на скоростта, поради което съдът приема,
че в гр. София, на бул. „Владимир Вазов“, до магазин „Декатлон“, при посока на движение
на МПС от ул. „Поп Груйо“ към ул. „Витиня“ важи общото ограничение на скоростта 50
км/час за населено място. В същия смисъл данни се съдържат и в снимката на лист 7 от
делото, в Ежедневната форма на отчет от 24.04.2021г. (на лист 15 от делото), в Протокола за
използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-22806 от
26.04.2021г. (на лист 13 от делото), както и в писмото на ОПП-СДВР с вх. № 55047 от
28.02.2023г. (на лист 32 от делото). Цитираното писмо на ОПП – СДВР намира опора в
кредитираните по-горе от съда писмени доказателства. Поради това СРС дава вяра и на
писмото на лист 32 от делото, като съответно от съвкупната преценка на посочените по-горе
писмени доказателства съдът приема за безспорно доказано, че на процесната дата и място
ограничението на скоростта е било 50 км/час за населено място.
6
Приложените на лист 9 и лист 16-18 от делото справки са издадени от държавен
орган и разполагат с доказателствената сила за удостоверените в тях обстоятелства. Поради
това съдът ги кредитира и установява, че Ц. Г. М. има множество предишни нарушения по
ЗДвП, както и че е лице, което е подало/получило свидетелството за регистрация на лек
автомобил *** с рег. № ****, но негов собственик е Д. Ц.в Г..
Приложените на лист 19-21 от делото писмени доказателства (декларация по чл.189,
ал.5 от ЗДвП, копие на свидетелство за управление на МПС на М. и Електронен фиш Серия
К № 4781164) са еднопосочни, взаимно се обосновават и доколкото са обективни и
достоверни, съдът ги кредитира и приема, че собственикът на заснетото МПС е декларирал,
че не той е управлявал автомобила, а жалбоподателят Ц. М., в чието владение е било МПС
след 20.04.2021г., вкл. и към датата на подаване на декларацията – 27.05.2022г. Поради това
обстоятелството, че МПС е собственост на Д. Г. не освобождава автоматично от
административна отговорност лицето, в чиято фактическа власт реално се е намирал
автомобилът и релевераните в тази връзка доводи в жалбата са неоснователни.
Заповедта на Министъра на вътрешните работи, приложена на лист 10 от делото, е
официален документ, издаден от държавен орган и разполагащ с доказателствена сила.
Поради това съдът кредитира тази Заповед и установява, че конкретно съставеният
Електронен фиш отговаря на одобрения образец.
Съдът дава вяра и на справката от информационната система на ОПП – СДВР за
Електронен фиш Серия К № 5953331 (приложена на лист 14 от делото), тъй като тя е
обективно и достоверно писмено доказателство, което не се опровергава от нито едно друго,
събрано по делото доказателство. Въз основа на тази справка СРС приема, че процесният
Електронен фиш е връчен на М. на 01.12.2022г.
Пликът на лист 6 от делото има достоверна дата на пощенското клеймо. Поради това
СРС кредитира и това писмено доказателство и съответно приема, че жалбата е подадена по
пощата на 06.12.2022г.
От съпоставката на датите, вписани в горния ляв ъгъл на жалбата (на лист 3 от
делото), датата на пощенското клеймо на плика на лист 6 от делото и датата на връчване на
Електронния фиш (отбелязана на лист 14 от делото) се налага изводът, че жалбата на Ц. Г.
М. срещу Електронен фиш Серия К № 5953331 е била подадена в срока по чл.189, ал.8 от
ЗДвП.
Установената фактическа обстановка и направеният по-горе доказателствен
анализ налагат следните правни изводи :
Електронният фиш е от категорията на обжалваемите пред съда административни
актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок и изхожда от легитимирана
страна в процеса. Поради това жалбата се явява процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на § 6, т.63 от ДР на ЗДвП
7
Електронният фиш представлява „електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен
или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи”. В същия смисъл е и §1, т.1 от ДР на ЗАНН. Освен това в разпоредбата на чл.189,
ал.4 от ЗДвП са изрично регламентирани реквизитите, които следва да съдържа
Електронният фиш (териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на
глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане) и изрично е посочено, че
при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за
което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява МПС или отнемане на
контролни точки, се издава Електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Съпоставяйки изискуемите от закона реквизити на Електронния фиш, регламентирани в
разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, със съдържанието на обжалвания Електронен фиш,
съдът приема, че последният отговаря на всички законови изисквания – посочена е
териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението /СДВР/;
мястото и времето на осъществяването му; регистрационният номер на заснетото МПС и
собственикът/ползвателя на същото. Доколкото в Електронния фиш има записана скорост на
движение на МПС-то, както и ограничението на скоростта от 50 км/ч. за населено място,
съдът счита, че нарушението е описано в достатъчна степен, без да е допуснато съществено
процесуално нарушение, свързано с липса на някой от задължителните реквизити на
Електронния фиш. В него са изложени фактите, при които е реализирано нарушението и
съответстващата му правна квалификация по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Отбелязана е и
наложената на основание чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП глоба /в размер на 400 лева/ като е
указано в какъв срок, по чия сметка и как следва да се плати. Освен това за процесното
нарушение не се предвижда лишаване от право да се управлява МПС или отнемане на
контролни точки. Според чл.189, ал.4 от ЗДвП обстоятелствата дали Електронният фиш
подлежи на обжалване, пред кой съд и в какъв срок не са реквизит на Електронния фиш,
поради което и тяхната липса не съставлява съществено процесуално нарушение. Според
чл.189, ал.4 от ЗДвП не е задължително в Електронния фиш да бъде упоменат и видът на
АТСС. Достатъчно е нарушението да е описано, а в случая това е сторено чрез посочване, че
е извършено нарушение на скоростта, като са отбелязани разрешената, установената и
превишената скорост. Поради това съдът приема, че конкретното нарушение е достатъчно
ясно и разбираемо описано в Електронния фиш. Посочени са всички елементи от
фактическия състав на нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Процесният Електронен фиш е
издаден в съответствие с изискванията на ЗДвП и без да са допуснати съществени
процесуални нарушения. Не е било нарушено и правото на защита на жалбоподателя.
Настоящият съдебен състав е на мнение, че няма законодателно приравняване между
Електронен фиш и Наказателно постановление. Съгласно чл.189, ал.11 от ЗДвП влезлият в
8
сила Електронен фиш се смята за влязло в сила Наказателно постановление, но това
приравняване е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила Наказателни
постановления и Електронни фишове и не обосновава необходимост от механично
пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне или реквизити на Наказателното
постановление, въведени в ЗАНН и по отношение на Електронния фиш. Именно поради
това за Електронния фиш не важат правилата, разписани в чл.34, чл.40 – 44, чл.52 - 58 от
ЗАНН. Това, че в обжалвания Електронен фиш не е посочено конкретното физическо лице –
издател на Електронния фиш и липсва дата на издаване на фиша не означава, че е допуснато
съществено процесуално нарушение, тъй като в чл.189, ал.4 от ЗДвП не се съдържа
изискване за посочване на подобни обстоятелства, поради което и тяхната липса не е
основание за отмяна на Електронния фиш на формално основание. Електронният фиш е
електронно изявление, създадено чрез административно-информационна система въз основа
на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи (§ 6, т.63 от ДР на ЗДвП) и именно заради това е без значение кой и кога физически
е написал Електронния фиш. По отношение реквизитите на Електронния фиш има
специални изисквания в ЗДвП и сред тях не е да фигурира физическото лице – издател на
Електронния фиш, което има и своето логично обяснение в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП. В
случая, при издаване на Електронен фиш важат специалните правила на чл.189, ал.4 от
ЗДвП, а не общото правило на чл.42 от ЗАНН или чл.57, ал.1 от ЗАНН. Същевременно в
Електронния фиш е записано, че той е издаден от СДВР и това /с оглед нормативната
уредба/ следва да се приеме, че е достатъчно, за да се спази и общото правило
административното наказание да се налага от организацията, на която е възложен контролът
по спазването на правилата, разписани в ЗДвП – в случая за територията на град София това
е СДВР.
От датата на нарушението /24.04.2021г./ до датата на връчване на Електронния фиш
/01.12.2022г./ не е изтекъл 3-годишният срок по чл.11 от ЗАНН, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК.
Към момента на постановяване на съдебния акт на СРС, НО, 10 състав /през месец
септември 2023г./ не е изтекъл и абсолютният давностен срок по чл.11 от ЗАНН, вр. чл.81,
ал.3, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК. Поради това СРС не счита, че са налице основания за
прекратяване на административното производство.
За пълнота и прецизност на изложението следва да се отбележи, че съгласно чл.189,
ал.4, изр.1 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава
Електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Посоченото отсъствие на контролен орган
касае издаването на Електронния фиш, а не /както се тълкуваше преди измененията на ЗДвП
от 2017г./, че контролният орган трябва да отсъства от автомобила, в който е било
монтирано автоматизираното техническо средство при заснемане на нарушението.
Задължително условие за санкционирането с Електронен фиш е нарушението да е
9
установено и заснето с автоматизирано техническо средство, т.е. да няма човешка намеса
при установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. В процеса
по издаването на Електронния фиш не участват двете страни, характерни за първата фаза на
административно-наказателното производство. С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ
бр.19 от 13.03.2015г., законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение №
1/26.02.2014г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за установяване
на нарушенията, свързани с ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл.189, ал.4 от
ЗДвП беше добавен терминът „автоматизирано” техническо средство, а съгласно §6, т.65 от
ДР на ЗДвП „автоматизирани технически средства и системи“ са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат : а) стационарни - прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес, т.е.
контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо
средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след
преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това се изразява
поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган. В мотивите към
проекта на Закона за изменение и допълнение на ЗДвП се посочва, че една от причините за
въведените изменения е именно Тълкувателно решение № 1 от 2014г. на Върховния
административен съд, с което реализирането на административно-наказателната
отговорност за нарушения на Закона за движението по пътищата чрез издаване на
Електронен фиш при осъществяване на контрол с мобилни системи за контрол било
преустановено и това рефлектирало пряко върху дисциплината на водачите. Посочва се, че
използването на мобилни технически средства е автоматизиран процес, при който
единствената намеса на контролен орган се свежда до позиционирането и настройката на
автоматизираното техническо средство. Същите установяват нарушенията по аналогичен
със стационарните средства способ. Всички автоматизирани технически средства /мобилни
и стационарни/ са преминали метрологична проверка съгласно Закона за измерванията, в
това число и софтуера за обработка на доказателствения материал и са въведени в
експлоатация при стриктно спазване на нормативните предписания. При въвеждането в
експлоатация на всяко техническо средство, сертифициращият орган /Български институт
по метрология/ осъществява проверка и на софтуерната програмата, генерираща снимковия
материал, което е отразено и в сертификата и първоначалната метрологична проверка.
Принципът на действие, както на стационарните, така и на мобилните системи е един и същ
: измерване на скоростта от сертифициран измерител и задействане на камера,
визуализираща измерването, респективно превозното средство. Обработката и издаването на
Електронен фиш и за двата вида системи е от централизирана информационна система.
Доколкото този процес по обработка на информацията и издаването на Електронен фиш
става не при установяване на нарушението, а по-късно, както и защото с издаването на
10
самия Електронен фиш явно административно – наказващият орган мълчаливо е приел, че
случаят не е маловажен, нормата на чл.39 от ЗАНН в случая се явява неприложима.
За конкретния казус от значение е да се посочи, че към датата на нарушението
24.04.2021г. вече е било отменено изискването на чл.165, ал.2, т.8 от ЗДвП (с ДВ бp.54 от
05.07.2017г.) да се обозначават чрез поставяне на пътни знаци, оповестяват в средствата за
масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи
участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение
чрез автоматизирани технически средства или системи. След като това изискване е
отпаднало и то изрично е отменено с новата редакция на закона, то към 24.04.2021г. не е
било необходимо участъкът, в който се е извършвал контрол на скоростта с автоматизирано
техническо средство да е бил обозначен с поставянето на пътен знак Е-24, каквото
задължение имаха преди това контролните органи. Поради тази причина и след отпадането
на посоченото законово изискване, не е необходимо да бъдат събирани доказателства за
поставен пътен знак, указващ на водачите за извършвания видео контрол.
Водим от гореизложеното съдът прие, че в конкретния случай не са допуснати
съществени процесуални нарушения – основание за отмяна на Електронния фиш на
формално основание, поради което спорът следва да се разгледа по същество.
От събраните и кредитирани по-горе доказателства и най-вече от снимковия
материал настоящият съдебен състав установи, че с техническо средство е измерена
скоростта на движение на МПС към процесната дата, час и място. По делото са налице
доказателства за техническата изправност и годност на това техническо средство да
регистрира скоростта на движение на МПС-та. В конкретния случай е била установена
(заснета) скорост на движение 85 км/час. В предвид възможността за грешка в рамките на 3
км/ч. при скорост до 100 км/ч. - съдът приема, че заснетият автомобил се е движил с поне 82
км/час. В тази връзка съдът се позова на представения по делото Протокол от проверка №
60-С-ИСИС от 28.09.2020г., според който грешката при измерване на скоростта с
въпросното техническо средство е +/- 3 км/час при скорост до 100 км/час. Тази допустима
грешка в случая е отчетена в атакувания Електронен фиш – доколкото в него фигурира като
„установена“ скоростта от 82 км/час. Доколкото от приложената на лист 7 от делото снимка
следва, че измерената скорост на движение на лек автомобил с рег. № **** е 85 км/ч., то
след приспадане на толеранса от 3 км/ч. следва да се приеме, че автомобилът се е движил
със скорост от поне 82 км/час, която се явява по-благоприятна по размер от действително
измерената скорост от 85 км/час.
От писмата на ОПП-СДВР (на лист 32 от делото), на Столична община - с приложена
схема (на лист 33-34 от делото), от Протокола за използване на автоматизирано техническо
средство или система с рег. № 4332р-22806 от 26.04.2021г. (на лист 13 от делото),
Ежедневната форма на отчет (на лист 15 от делото) и от снимката на лист 7 от делото се
установява, че на процесното място към 24.04.2021г. не е имало поставен пътен знак В-26 за
ограничение на скоростта и е важало общото ограничение на скоростта за населено място -
50 км/час.
11
При тези данни следва, че като се е движил с поне 82 км/ч. при ограничение на
скоростта 50 км/ч. в населено място, водачът на лек автомобил *** с рег. № **** е извършил
нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, изразяващо се в неизпълнение на задължението при
избиране на скоростта на движение на МПС да не се превишава скоростта от 50 км/час в
населено място. Движейки се на посочените в Електронния фиш място и време със скорост
от поне 82 км/час обективно е реализиран съставът на административното нарушение по
чл.21, ал.1 от ЗДвП. Превишението на разрешената скорост от 50 км/час (след приспаднатия
толеранс в полза на водача поради възможността от грешка при измерването на скоростта с
техническото средство) е с 32 км/час.
От субективна страна нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП е реализирано при пряк
умисъл, тъй като всеки водач на лек автомобил знае задължението си по ЗДвП, че не следва
да управлява МПС със скорост над 50 км/час в населено място. Установената (след
приспаднатият толеранс от 3 км/час) скорост на движение на МПС-то е поне 82 км/час. Това
означава, че водачът на МПС-то е съзнавал обществено – опасния характер на поведението
си, предвиждал е и е искал настъпването на обществено – опасните последици.
Не са налице доказателства кой е управлявал лек автомобил *** с рег. № **** на
24.04.2021г. Въпреки това, обаче, доколкото от приложените на лист 9 и лист 19-21 от
делото писмени доказателства е видно, че собственикът на автомобила е посочил именно
жалбоподателят като лице, което е ползвало МПС-то на 24.04.2021г., то правилно е била
ангажирана административна отговорност именно на Ц. М.. Това е така, защото според
чл.188, ал.1, предл.2 от ЗДвП този, на когото е предоставено МПС-то, отговаря за
извършеното с него нарушение. Собственикът на МПС-то се наказва с наказанието,
предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил МПС-то. В
случая собственикът на автомобила е посочил, че е предоставил МПС-то на Ц. Г. М., поради
което именно неговата административна отговорност е ангажирана за нарушението по чл.21,
ал.1 от ЗДвП. На свой ред М. (като административно – наказателно отговорно лице по
чл.188, ал.1, предл.2 от ЗДвП) е получил препис от Електронен фиш Серия К № 5953331 и е
разбрал, че му е издаден Електронен фиш, но в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.5
от ЗДвП не е подал в законоустановения 14-дневен срок декларация, че друго лице е
управлявало автомобила в процесния ден и час, въпреки че това му е било изрично указано
в самия Електронен фиш. От тук следва, че в случая на основание чл.188, ал.1 от ЗДвП
правилно е била ангажирана административно-наказателната отговорност на Ц. Г. М. – като
лице, на което е бил предоставен за ползване лек автомобил *** с рег. № ****.
Съгласно чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП при превишаване на разрешената скорост от 31 до
40 км/час в населено място нарушителят се наказва с „глоба“ в размер на 400 лева. С оглед
конкретно установеното превишение на скоростта (с 32 км/ч. над ограничението от 50 км/ч.
– след приспаднатия толеранс от 3 км/ч.) и начина, по който законодателят е определил да се
санкционира административно – наказателно отговорното лице за нарушение по чл.21, ал.1
от ЗДвП, СРС приема, че на Ц. М. (като ползвател на МПС-то, недоказал, че автомобилът е
бил управляван от друго лице) следва да се определи „глоба“ в размер на 400,00 лева. Точно
12
фиксираният в закона размер на административното наказание за това нарушение не
позволява на съда да прави преценка на отегчаващите и смекчаващите отговорността
обстоятелства. Санкцията е определена от напред в закона и е в твърд размер, който съвпада
с наложения на жалбоподателя размер на глобата. Поради това Електронният фиш се явява
законосъобразен и в частта относно наложеното с него административно наказание.
Превишението на скоростта не е незначително. Липсват изключителни или
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Нарушителят има извършени и
други нарушения на ЗДвП. Процесното нарушение е типичен пример на нарушение по
чл.21, ал.1 от ЗДвП, извършено е в светлата част от денонощието, на оживено място в гр.
София. Поради това СРС счита, че деянието не представлява маловажен случай.
Гореизложеното означава, че съдът следва да потвърди изцяло обжалвания
Електронен фиш.
Въпреки изхода на делото не следва да се присъждат разноски в полза на
въззиваемата страна. Според чл.63д, ал.4 от ЗАНН в полза на учреждението, чийто орган е
издал процесния Електронен фиш се присъжда възнаграждение (в размер, определен от
съда), ако учреждението е било защитавано от юрисконсулт или друг служител с
юридическо образование. Видно от лист 63 от делото в съдебно заседание пред СРС, НО, 10
състав на 08.03.2023г. въззиваемата страна СДВР не е била представлявана от процесуален
представител. Писмото от ОПП – СДВР с вх. № 286369/22.12.2022г. (приложено на лист 2 от
делото) също не се твърди да е подписано от лице с юридическо образование. Поради това
съдебният състав приема, че в случая учреждението, чийто орган е издал процесния
Електронен фиш (т.е. въззиваемата страна СДВР) не е било представлявано пред СРС от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование, поради което нормата на
чл.63д, ал.4 от ЗАНН е неприложима. На следващо место - чл.37, ал.1 от Закона за правната
помощ изисква заплащането на правната помощ да е съобразено с вида и количеството на
извършената дейност. Доколкото до края на съдебното заседание, в което е приключило
разглеждането на делото пред СРС (14:37 часа на 08.03.2023г.) няма доказателства
процесуален представител на СДВР да е извършвал каквито и да било процесуални действия
или изявления по настоящото дело, то по аргумент на противното от чл.37, ал.1 от Закона за
правната помощ също следва, че СРС не следва да присъжда в полза на СДВР
юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.144 от АПК, вр. ГПК и точка 11 от
Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК ГПК
настоящият съдебен състав счита, че подадените в 14:43 часа писмени бележки с вх. №
64299/08.03.2023г. не обосновават извод за присъждане на разноски в полза на СДВР, тъй
като претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е била заявена след
приключване в 14:37 часа на 08.03.2023г. на съдебното заседание пред СРС, когато е
приключило разглеждането на делото пред районния съд. Доколкото юрисконсултското
възнаграждение в полза на СДВР е претендирано за първи път в писмени бележки, подадени
след приключване на съдебното заседание пред СРС на 08.03.2023г., когато съдът е обявил,
13
че ще се произнесе с решение, това искане се явява невалидно по смисъла на цитираното по-
горе Тълкувателно решение и съдът следва да го остави без разглеждане.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система Серия К № 5953331, издаден от СДВР, с
което на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.1 от
ЗДвП на Ц. Г. М. е наложена „глоба“ в размер на 400,00 (четиристотин) лева.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на СДВР, обективирано в писмени бележки с вх. № 64299 от
08.03.2023г.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда
на АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14