Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260025
гр. Сливен,
18.01. 2021 год.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІІ-ри
граждански състав в публично заседание на четвърти януари през две
хиляди и двадесет и първа година в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЕТЯ МАНОВА
при секретаря МАРИАНА ТОДОРОВА, като
разгледа докладваното от р. съдия гр.
дело № 3655/2020 г. на СлРС , за да се произнесе, съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 144
от СК.
В исковата молба
ищецът твърди, че е син на Р.М.Р.. С Решение № 185 от 15.06.2014 г. постановено
по гр. дело № 222/2004 г. по описа на РС-Свищов, е одобрено споразумение за
прекратяване на брака между родителите му, като баща му се е задължил да му
заплаща месечна издръжка в размер на 50 /петдесет/ лева, считано от 01.05.2013
г., до навършване на пълнолетие или настъпване на законни причини за
изменяването или прекратяването на издръжката.
Считано от 11.09.2019 г. ищецът сочи, че е записан студент редовно обучение
в 3-ти семестър в Инжинерно-педагогически факултет при Технически университет -
гр.София, специалност „Компютърно и софтуерно инжинерство”. Твърди, че в
момента няма възможност да работи и се нуждае от средства за издръжка, за да
продължи обучението си. Обучението му е общо 8 семестъра и трябва да завърши
през 2024 г.
Предвид изложеното моли съда да осъди ответника в да му заплаща ежемесечна
издръжка в размер на 300 лева за срока на обучението му, считано от датата на
подаване на исковата молба до 30.06.2024 г., ведно със законната лихва за всяка
закъсняла вноска.
Претендира разноските по делото.
В законоустановения срок е постъпил отговор от ответника чрез процесуалния
му представител адв. Д.П. ***, в който счита предявения иск за допустим, но
изцяло неоснователен. Посочва, че от момента на развода му с бившата му
съпруга, ищецът демонстративно избягвал личните контакти с него, като същите
били сведени до няколко гостувания с преспиване за по една вечер в дома му в с.
Белцов, както и редки телефонни разговори. Абсолютно невярно сочи, че е
твърдението, че от момента на развода е заплащал на ищеца издръжка в размер на
50 лева. По гр. дело № 5674/2010 г. на РС Пазарджик, същата е увеличена на 90
лева, а впоследствие започнал да превежда по 100 лева месечно, а когато ищецът
е имал РД и по 150 лева. Предвид пандемията към настоящия момент сочи, че
всички висши учебни заведения преподават дистанционно, а не в присъствена
форма, поради което разходите на всеки студент при дистанционно обучение са
сведени до покриване на елементарните му нужди за храна, консумативи и учебни
пособия, месечен абонамент за онлайн платформа, от която да ги изтегли, което
важи и за учебниците. Твърди, че ищецът не е ангажирал никакви доказателства
досежно всяка една от предпоставките на чл. 139 от СК. Твърди, че работи като
водач селскостопански машини и за 2019/2020 г. е получил нетно възнаграждение в
размер на 549,89 лева месечно, или годишно бруто 8 470,64 лева. Освен това
същият имал друго малолетно дете - Преслава, в момента ученичка в първи клас,
за което полагал грижи, като бил в съвместно съжителство с нейната майка, която
получавала трудово възнаграждение в размер на 412 лева, или неговото семейство
е с доход в общ размер на около 1220 лева. Предвид изложеното счита, че не са
налице предпоставката по чл. 144 от СК за предоставяне на издръжка, като излага
аргументи в тази насока.
Прави възражения
срещу направените доказателствени искания на ищеца. Моли съда да отхвърли
изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан.
В
с.з. ищецът лично
и с процесуалния си представител адв. С.Р. ***, поддържа исковата молба. вноска.
В с.з. ответникът се представлява от процесуалния си представител
адв. Д.П. ***, който счита иска за неоснователен..
След преценка
на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Ищецът Р.Р.Р. е роден на *** *** от майка Теменужка Петрова Русева и
баща Р.М.Р..
Видно от
приетото по делото Уверение № 515/14.10.2020
г. ищецът е записан през учебната 2020/2021 г. в специалност ИПФ, курс 2, на ТУ
– София, ФК Сливен, фак. № 19061026.
Ответникът е
баща на Преслава Руменова Русева, род. На *** г. от майка Валентина Петкова
Манева.
Ответникът,
видно от удостоверение № 2/03.11.2020 г. получава нетно месечно възнаграждение
в размер на 549.89 лева.
От приетата
като доказателство по делото декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2019 г. се установява,
че ответникът е декларирал доход , извън този по трудово правоотношение в
размер на 3446.56 лева. Такива твърдения се съдържат и в отговора на исковата
молба.
Лицето, с което
ответникът съжителства на съпружески начала и от която има дете – Валентина
Манева получава средномесечно нетно трудово възнаграждение в размер на 411.83 лева, видно от приетото по делото
удостоверение за доход, издадено от СИП-2000 ООД.
От справка от имотен регистър, приета като доказателство
е видно, че ответникът притежава в собственост 77.657 дка. Земеделска земя в
землището на с. Белцов, общ. Ценово, обл. Русе.
По делото е приета като доказателство медицинска
документация за заболяване на ответника, рецепти и др., от които е видно, че
същият страда от хипертонична болест на сърцето, за което са му изписани
медикаменти. Не се установи обаче какви средства са необходими за лечение.
Видно от
показанията на свид. Петрова – майка на ищеца, към момента ищецът учи редовна
форма на обучение в ТУ Сливен, като живее при нея. Семестърът струвал 350 лева,
като основно тези средства ги давала тя. Помагала и бабата на Р., която му
изпращала пари всеки месец. Той нямал доходи и имущество от което да се
издържа. Когато ходел в университета отивали 15 лева за път и храна. Отделно за
консумативи също били нужни средства Това лято нямало как да работи заради
пандемията.
Като свидетел в производството е разпитана и св. Манева, с която ответникът живее на
съпружески начала. Тя работела и получавала около 400 лева, а заплатата на
ответника била 550 лева. Разходите през зимата били около 300 лева, отделно за
дърва , с които се отоплявали. Лятото си
позволявали да заведат дъщеря си на море. Взимали пари назаем от познати и
после ги връщали от рентата.
Установеното от фактическа страна, мотивира следните
правни изводи:
Безспорно се установи в производството, че ответникът е
баща на ищеца, който е навършил пълнолетие и учи редовна форма на обучение във
висше учебно заведение. Претенцията е за заплащане на издръжка при хипотезата
на продължаващо образование.
Съгласно чл.
144 от СК ,
родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и
висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на
двадесет годишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна
възраст при обучение във висше учебно заведение и не могат да се издържат от
доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават
без особени затруднения. В случая безспорно са налице част от кумулативно изброените предпоставки, а именно, ищецът
е пълнолетен, учи във висше учебно заведение, не е
навършил 25 годишна възраст.
От уверението,
прието като доказателство по делото, издадено от ТУ София, Филиал- Сливен става
ясно, че ищецът е записан в редовна форма на обучение.
В конкретния
случай са налице предпоставките, визирани във фактическия състав на нормата на
чл. 144 от СК, а именно: ищецът е навършил 18 години и продължава обучението си
във висше учебно заведение - редовна форма на обучение.
Установи се ,
че ищецът няма доходи и имущество от които да се издържа, видно от показанията
на разпитаната по делото св. Петрова. Доказването на доходите и материалното
положение на страните по делата за издръжка не е ограничено относно вида на
доказателствените средства, предвидени в ГПК , в този смисъл реш. № 919 от
9.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 70/2009 г., IV г. о. Освен това, тъй като се
твърдят от ищеца отрицателни факти, в тежест на ответника е да докаже, че
ищецът има имущество и доходи от които да се издържа. Доказателства в тази
насока не бяха ангажирани в производството.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се
установи, че ответникът получава нетно месечно възнаграждение в размер на
549.89 лева и е декларирал доход , извън този по трудово правоотношение за 2019
г. в размер на 3446.56 лева, от което следва , че средномесечния му доход е около
837 лева. Не е спорно обстоятелството, че ответникът има още едно дете, за
което следва да полага грижи, но задължение за това има и неговата майка, която
реализира нетен доход в размер на 411
лева месечно.
В СК няма легално
определение на понятието „особени затруднения”, но те се преценяват с оглед
материалните възможности на родителите, както и на други обстоятелства,
рефлектиращи върху тези материални възможности.
Към момента основни грижи
за ищеца полага неговата майка, която му осигурява средства за семестриални
такси, консумативи и всичко необходимо за обучението му като студент. Тя
заплаща и всички разходи в домакинството. Подкрепа оказва и бабата на ищеца,
която ежемесечно му помага финансово.
Не се установи в производството какви средства са
необходими за лечение на ответника и предписаните медикаменти поемат ли се или
не от НЗОК.
Издръжката
по чл. 144 от СК се дължи от двамата родители според техните материални
възможности.
Съдът намира че размерът на издръжката, която ответникът
да заплаща на ищеца следва да бъде в размер на 100 лв. , считано от датата на
подаване на исковата молба до завършване на висше образование, но не по – късно
от навършване на 25 годишна възраст.
При определяне размера на издръжката, която
следва да заплаща ответникът, съдът взе предвид обстоятелството, че обучението
на ищеца се провежда в гр. Сливен и не са необходими значителни средства за
разходи, свързани с квартира, храна и др.,
освен заплащане на съответните семестриални такси и учебни материали.
Съдът намира, че към настоящия момент ответникът без
особени затруднения би могъл да заплаща
на пълнолетния си син месечна издръжка в посочения размер. Действително издръжка в този размер не би
могла да задоволи в пълна степен нуждите на ищеца от издръжка, но съдът
преценя, че следва да се вземе под внимание възможностите на задължения за
издръжка, в случая ответника, както и задължението на другия родител да издържа
детето си.
Освен че, реализира доход
около 837 лева месечно, което е над размера
на минималната работна заплата за страната, ответникът притежава и над 77 дка. земеделска
земя.
При
определяне на издръжката за пълнолетни лица, съдът не е обвързан с минималните
размери на издръжката, определени в чл. 142, ал. 2 СК, а единствено следва да
прецени, дали с оглед икономическата обстановка даването на определен размер
издръжка ще съставлява затруднение за съответното задължено лице. Получаваният от ответника доход и след
приспадане на издръжка в определения от съда размер същия остава с доход над
минималната работна заплата за страната. В
останалата си част предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен и
недоказан.
С оглед изхода на спора, ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на СлРС д.т. в размер на 144 лева.
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на процесуалния представител на ищеца- адв. С.Р.
възнаграждение на осн. чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата в размер на 100
лева.
Ищецът дължи на ответника
разноски съгл. Чл. 78, ал.3 от ГПК, съразмерно с отхвърлената част от иска в
размер на 200 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Р.М.Р. с ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на Р.Р.Р. с
ЕГН ********** ***, със съдебен
адрес *** офис 9, чрез адв. Кирил Кирчев от АК – Сливен издръжка в размер на 100 лева, считано от 23.10.2020 г. лева до завършване
на образованието му но не по-късно от навършване на 25 годишна възраст, ведно
със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.
ОТХВЪРЛЯ
предвявеният иск
до пълния размер на сумата 300 лева като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Р.М.Р. с ЕГН **********с адрес: *** да заплати на
С.И.Р.-*** сумата 100 лева адв. възнаграждение на осн. чл. 38, ал.2 от ЗА.
ОСЪЖДА
Р.М.Р. с ЕГН **********с адрес: ***
да заплати по сметка на СлРС д.т. в размер на 144 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски
окръжен съд в двуседмичен срок, считано от 18.01.2021 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: