Решение по дело №675/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на „Б. 2018“ООД, представлявано от управителя П. В. Г., чрез пълномощника си адв. А. М. против решение №24 от 22.04.2025 год., постановено по АНД №27/2025 год. по описа на Гълъбовския районен съд, с което е потвърдено наказателно постановление №НП-КД-8/17.12.2024 год. на Изпълнителния директор на Агенцията за качеството на социалните услуги, с което на „Б. 2018“ООД, представлявано от управителя П. В. Г. е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 7 000.00 /седем хиляди/ лева на основание чл.170 от Закона за социалните услуги /ЗСУ/ за нарушение на разпоредбата на чл.85, ал.1 от същия закон.

В касационната жалбата са изложени доводи за неправилност на решението, като постановено при съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал.1, т.1 и 2 от НПК във вр. с чл. 63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Твърди, че от страна на дружеството са представени всички договори, които са били сключени, поради което и не отговаря на обективната действителност, че такива договори не са били сключени. Изложени са доводи, че в края на месец март 2024 год. е било извършена проверка, при което обаче не е установена липсата на такива договори. Счита, че се касае за недоглеждане или пропуск на служителите от агенцията. Дори и да е налице някакво нарушение, счита че същото представлява маловажен случай. Въз основа на изложените съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде отменено наказателното постановление. Претендират се и разноски за двете инстанции.

Ответникът по касационната жалба, редовно призован, не изпраща представител. В представения отговор на касационната жалба, чрез процесуалния си представител юриск. Д. излага подробни съображения за законосъобразността на оспореното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С Решение №24 от 22.04.2025 год., постановено по АНД №27/2025 год. по описа на Гълъбовския районен съд е потвърдено наказателно постановление №НП-КД-8 от 17.12.2024 год. на Изпълнителния директор на АКСУ София, с което на „Б. 2018“ООД, представлявано от управителя П. В. Г. е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 7 000.00 /седем хиляди/ лева на основание чл.170 от ЗСУ за нарушение на разпоредбата на чл.85, ал.1 от същия закон. С наказателното постановление, издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №9 от 29.11.2024 год. е наложено процесното административно наказание. Съгласно изложеното в обстоятелствената част на наказателното постановление административното обвинение от фактическа страна се основава на това, за това че на 22.10.2024 год. при извършена проверка на адрес: [улица], [населено място], обл. Стара Загора, е установено, че дружеството „Б. 2018“ООД, ЕИК ********* предоставя социалната услуга „Резидента грижа“ по смисъла на чл.15, т.8 от ЗСУ за целева група „Пълнолетни лица с психични разстройства“ без сключени договори за предоставяне на социалната услуга със следните лица /потребители/:

1. В. С. В. - договор за ползване на социални услуги, сключен на 25.03.2019 год., за срок от три години – изтекъл. С изрично посочена клауза по т.8.1., договорът се прекратява по взаимно съгласие с изтичането на срока на договора;

2. В. Г. Й. - договор за ползване на социални услуги, сключен на 11.11.2020 год., за срок от три години – изтекъл. С изрично посочена клауза по т.8.1., договорът се прекратява по взаимно съгласие с изтичането на срока на договора;

3. Я. Е. Т. - договор за ползване на социални услуги, сключен на 21.09.2021 год., за срок от три години – изтекъл. С изрично посочена клауза по т.8.1., договорът се прекратява по взаимно съгласие с изтичането на срока на договора;

4. Н. П. П. - договор за ползване на социални услуги, сключен на 12.12.2019 год., за срок от три години – изтекъл. С изрично посочена клауза по т.8.1., договорът се прекратява по взаимно съгласие с изтичането на срока на договора;

При извършената цялостна служебна проверка на законосъобразността на посоченото по-горе наказателно постановление, въззивният съд е приел че същото е поставено в съответствие с приложимия материален закон. При съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, а съдържанието им отговаря на законовите изисквания. Приел е, че е безспорно установено извършването на административното нарушение спрямо посочените в наказателното постановление лица. Д. е вяра на приложените договори и е приел наличието на елементите от фактическия състав на извършеното от дружеството административно нарушение, което е формално, като не е необходимо настъпването на вредни последици или друг противоправен резултат. Изложени са и доводи, за неприложението на чл.28 от ЗАНН. Всичко това го е мотивирало да постанови решение, с което да потвърди обжалваното наказателно постановление и е присъдил в полза на АКСУ разноски в размер на 120.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Решението на районния съд е правилно и законосъобразно и постановено в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и при липса на допуснати съществени процесуални нарушения.

Поддържаните в касационната жалба твърдения за недоказаност на административното обвинение не отговарят на истината. Приложените в хода на въззивното производство договори са частни документи и не може да се приеме, че посочената в тях дата е достоверна. Като такава може да се приеме, най – ранната такава на която са били представени – 24.03.2025 год. в хода на съдебното обжалване на наказателното постановление. Същите не са били представени в хода на проверката, макар и това обстоятелство да се оспорва от касатора. При разпита на свидетелите в хода на съдебното производство, изрично е доказано, че в хода на проверката са изискани досиетата на настанените лица, като в тях по отношение на четири посочени лица, договори не са представени, а са представени само тези, чийто срок е изтекъл. За установеното е съставен констативен протокол, с който управителката на дружеството е била запозната и го е подписала без възражения. Дори при разпита на свидетелката И. – санитар при касатора, се установява, че всички досиета са били представени, като е бил търсен някакъв документ от Общината, който е бил много важен за проверката и е бил представен. В случая обаче, касатора е наказан за предоставянето на социална услуга без сключен договор, а не за не представянето на документ или разрешително от общината.

Ето защо, съдът намира, че изводът на районния съд за безспорна установеното на административното нарушение е правилен и съответства на приобщените по делото писмени доказателства и събраните свидетелски показания.

Съдът споделя и мотивите на районният съд за неприложимост на чл.28 от ЗАНН, поради което не е необходимо и преповтарянето им. Безспорно е, че в случая става въпрос за неизпълнение на законова задължение по отношение на четирима потребители на социалната услуга, което е мотивирало наказващият орган да определи наказанието към максималния размер /законодателят е предвидил имуществената санкция да е от 5 000.00 до 7 000.00 лв./.

С оглед изложените съображения съдът намира, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение постановено при правилното приложение на материалния закон и при липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

По делото е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Агенцията за качеството на социалните услуги, което при този изход на делото е основателно, като на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН /ДВ бр.94/29.11.2019 год./ „Божи дар 2018“ООД следва да бъде осъдено да заплати на агенцията сумата от 80.00 лева, представляваща възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита в касационното производство, определено съгласно чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ

Водим от горното и на основание чл. 222, ал.2 , т.1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал.1 от ЗАНН Старозагорският административен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение №24 от 22.04.2025 год., постановено по АНД №27/2025 год. по описа на Районен съд – Гълъбово.

ОСЪЖДА „Б. 2018“ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя П. В. Г. и със седалище и адрес на управление [населено място], [улица]да заплати на Агенцията за качеството на социалните услуги, представлявана от Изпълнителния директор В. Т. сумата от 80.00 лв. представляващи разноски за касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.