Решение по дело №1105/2020 на Районен съд - Видин

Р Е Ш Е Н И Е  № 37

гр. Видин, 03.02.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Видинският районен съд, гражданска колегия, 3- ти състав в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

 Председател : Милена Стоянова

 

при секретаря Милена Евтимова, като разгледа докладваното от съдия Стоянова гр. дело №  1105 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба на Л.Г.Л. ***,  с която са предявени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т.3  от КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ.

Претенциите на ищцата  произтичат от  възникнало  трудово правоотношение с ответника Община Брегово. Посочва, че със Заповед № 1 от 11.05.2020г. трудовото правоотношение с ищцата е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ – по взаимно съгласие, без същата да е подавала молба за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, нито да й е отправяно предложение от работодателя, което същата да е приела. Посочено е също, че заповедта е записано, че е връчена на ищцата на 11.05.2020г., а същата е издадена на 12.05.2020г. 

Поддържа се, че издадената заповед е незаконосъобразна.

Иска да бъде постановено решение, с което да се признае за незаконно уволнението на ищцата и същата да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност, както и ответникът да бъде осъден да й заплати обезщетение в размер на 1625.00 лева за периода от 11.05.2020г. до 31.10.2020г., ведно със законната лихва от завеждане на делото до окончателното издължаване. 

Ответникът   е подал отговор на исковата молба  в законния срок, с който е взел становище по исковите претенции.  Посочил е, че с ищцата е постигнато споразумение за прекратяване по взаимно съгласие на срочен договор, но ако липсва подпис от ищцата, то е в резултат на некоректното ѝ отношение към ответника като работодател. Посочено е също, че ответникът ще заплати претендираната от ищцата сума от               1398.48 лева.

С последваща молба от 25.09.2020г. ответникът е заявил, че след  проверка на документите в трудовото досие на ищцата действително не се съдържа молба от ищцата за прекратяване на трудовия договор и подписана от ищцата заповед, при което предявеният иск се явява основателен.

С молба от 16.10.2020г. ответникът е заявил, че трудовия договор не е подписан от ищцата, поради което искът е неоснователен.

В с.з. ответникът, чрез процесуален представител поддържа неоснователност на исковите претенции поради липса на подписан трудов договор и поради това, че трудовия договор, предмет на настоящото дело е допълнителен такъв, а основният трудов договор е прекратен.

По делото са събрани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно-икономическа експертиза и допълнителна такава.

Съдът като взе предвид изложеното от страните и като прецени събраните доказателства в съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа  страна следното:

По делото е представен заверен препис на трудов договор № 14/09.12.2019г., сключен между страните по делото, по силата на който работодателят е възложил на работника да изпълнява длъжността „Ръководител по проект „Дълг за достоен живот“ с място на работа в гр. Брегово при условията на 42 часа месечно работно време с часова ставка въз основа на основно  месечно възнаграждение от предхождащия месец по основен трудов договор. Срокът на договора е една година., като е посочено, че работникът се задължава да постъпи на работа на 09.12.2019г. Върху този екземпляр на трудовия договор има положен подпис на работодателя и главен счетоводител, но липсва положен подпис на работник.

Със Заповед № 1/11.05.2020г. трудовият договор с ищцата е прекратен по взаимно съгласие на страните, считано от 12.05.2020г. като липсват доказателства за връчване на заповедта на ищцата.

Установява се, че работодателят Община Брегово е подавал уведомления до НАП както за сключване на трудовия договор, така и за неговото прекратяване.

По делото е представен и трудов договор № 40/29.02.2008г. и допълнително споразумение от 02.01.2020г., от който е видно че ищцата е назначена на длъжност „ технически координатор социални услуги“ с място на работа в ДВУИ – Куделин. Следва да се отбележи, че липсват данни ищцата да е подписала и тези договори.

Със Заповед № 6/08.05.2020г. на директора на ДПЛУИ – Куделин    трудовото правоотношение с ищцата е прекратено, считано от 11.05.2020г.  поради съкращаване на щата.

Тази фактическа обстановка се установява и от заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно икономическа експертиза.

От представените фишове за работна заплата и обяснителна записка от счетоводителя на проекта, се установява, че трудовият договор от 09.12.2019г. , предмет на настоящото производство, всъщност се явява за допълнителен труд при друг работодател по чл. 111 от КТ, а основният трудов договор на ищцата е  този с ДПЛУИ – Куделин.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Преди да се произнесе по законността на уволнението на ищцата,  съдът следва да се произнесе по възникналия в процеса преюдициален въпрос относно това има ли валидно сключен трудов договор между страните по делото, с оглед направеното от ответника възражение за липсата на подпис на ищцата в представения по делото екземпляр на трудов договор.

Трудовият договор, съгласно чл. 62, ал. 1 от КТ  следва да е сключен в писмена форма. Настоящият съдебен състав приема, че това изискване  е спазено, както когато е съставен документ, съдържащ двете насрещни волеизявления и е подписан от страните, така и когато е подадена писмена молба за приемане на работа и приемането на предложението от работодателя в писмена форма достигне у предложителя, какъвто е настоящия случай. Действително, върху представения от ответната страна екземпляр,  няма подпис на работника, но от съдържанието на договора е видно, че същият е изготвен въз основа на подадено от ищцата заявление за кандидатстване за длъжността. Подписаният от ответника като работодател трудов договор представлява диспозитивен документ, изходящ от работодателя, който доказва, че работодателят е направил отразените в трудовия договор изявления за сключването на трудов договор с ищеца при посочените в договора уговорки, които съдържат необходимото съдържание на трудовия договор и за съществуването на трудово правоотношение. Поради това, съдът приема че между страните е  било възникнало  валидно трудово правоотношение в какъвто смисъл са  Решение № 467 от 31.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2392/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Борислав Белазелков, Решение № 411 от 27.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1857/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Владимир Йорданов, Определение № 993 от 9.08.2011 г. на ВКС по гр. д. № 52/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска.

По основателността на исковите претенции.

Със Заповед № 1/11.05.2020г. работодателят е прекратил трудовото правоотношение с ищцата на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ по взаимно съгласие на страните. По делото не се ангажираха доказателства за писмено волеизявление на страните една към друга във връзка с прекратяване на трудовото правоотношение.

За да е осъществен фактическия състав на чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ е необходимо да е налице писмено съгласие на двете страни по трудовото правоотношение за прекратяването му. Предложението може да изхожда както от работника, така и от работодателя. Страната, към която е отправено, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми насрещната страна в 7-дневен срок от получаването му. Ако тя не направи това, смята се, че предложението не е прието. В момента на съвпадането на двете волеизявления, което настъпва с получаването на отговора, договорът се прекратява, а издаването на последващ акт за прекратяване на трудовия договор има само констативно действие. В тази насока е задължителната съдебна практика на ВКС / Решение № 256 от 7.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 157/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева, Решение № 400 от 13.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1109/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева/.

 В настоящия случай липсва писмено волеизявление на работника преди издаване на заповедта за прекратяване на договора, поради което настоящия съдебен състав приема, че  фактическият състав на  чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ не е осъществен, което води и до незаконност на уволнението. Законодателят изрично е разписал, че взаимното съгласие на страните за прекратяване на трудовия договор трябва да е изразено писмено.

Дори да се приеме схващането, че издадената от работодателя заповед по чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ представлява предложение за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие и с подписването й работника изразява съгласие / настоящият съдебен състав не споделя това схващане, тъй като подписът удостоверява връчването, а не съгласие с прекратяването/, в настоящия случай  в заповедта липсва подпис на ищцата, няма категорични данни за точния ден на връчването й. Поради това и от тази гледна точка не е налице изразено съгласие от ищцата за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ.

С оглед на горните съображения, предявения иск на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ ще следва да се уважи и уволнението на ищцата  ще следва да бъде отменено като незаконно.

По предявения обективно съединен иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ  съдът намира следното:

Трудовият договор е сключен за една година, което означава че към дата 10.12.2020г. срокът му е  изтекъл.  При това положение, ищцата няма как да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност. Поради това този иск ще следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По предявения иск  по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ.

Установи се в процеса, че сключеният трудов договор от 09.12.2019г. е на основание чл. 111 от КТ за допълнителен труд при друг работодател. Именно така е уговорена  месечната часова ставка и формирането на трудовото възнаграждение.   

Работник или служител може да полага допълнителен труд извън установеното за него работно време при работодателя по основното си трудово правоотношение. Той, също така може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа извън установеното за него работно време по основното правоотношение, освен ако не е уговорено друго в индивидуалния му трудов договор по основното му трудово правоотношение. Няма и ограничения за броя на трудово правните връзки по външно съвместителство. За положения труд при външно съвместителство работникът или служителят, получава и трудово възнаграждение според уговореното със съответния работодател - чл. 260 от КТ. Следователно, при незаконно уволнение по някой от трудовите договори, налице е увреждане, съизмеримо с пропуснатото брутно трудово възнаграждение по прекратения трудов договор. В този случай няма значение, че останалите трудови правоотношения са се запазили и по тях работникът или служителят е получавал трудово възнаграждение, както и неговият размер - Решение  № 43 от 3.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 281/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Боян Цонев.

В тази връзка, съдът не споделя доводите на ответната страна, че на ищцата не се дължи обезщетение за оставане без работа поради това, че трудовото правоотношение по основния трудов договор  е прекратено. Действително, определянето на размера на трудовото възнаграждение по процесното правоотношение,  е въз основа на основното месечно възнаграждение по основания трудов договор, но срокът на трудовия договор за допълнителен труд не е обвързан със срока на основания трудов договор.

Настоящият съдебен състав приема, че  е осъществено  основанието за търсене на обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ и неговият размер следва да се определи по правилата на чл. 225, ал. 1 от КТ в рамките на визирания максимален шестмесечен срок, считано от датата на незаконното уволнение по трудовия договор за допълнителен труд. Представени са доказателства, че за времето от уволнението – 12.05.2020г. до 31.10.2020г. ищцата не е работила по друго трудово правоотношение.

Обезщетението за оставане без работа се определя от размера на брутното трудово възнаграждение на ищеца за месеца, предхождащ месеца на уволнението. От представените по делото фишове и обяснителна записка от счетоводителя по проекта, се установява че основното месечно трудово възнаграждение на ищцата по основния трудов договор е в размер на 970.00 лева. При 21 работни дни средно по 8 часова заетост, часовата ставка е в размер на 5.77 лева или това е средният размер на почасовото заплащане по допълнителния трудов договор. Тази часова ставка от                    5.77 лева се умножава по броя отработени часове – 42 часа, съгласно уговореното в т. 2 от трудовия договор и така се получава месечно възнаграждение в размер на                      242.34 лева.  Други възнаграждения, вкл. и за прослужено време и стаж не са начислявани и няма такава уговорка. За процесния период от 12.05.2020г. до 31.10.2020г. размерът на обезщетението възлиза на 1332.87 лева /изчислено както е поискано за пет месеца и половина/.

С оглед изхода на делото на ищеца ще следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение. В представения договор за правна защита и съдействие е договорено и платено адвокатско  възнаграждение общо в размер на 960.00 лева. Поради това, че не е ясно по кой от трите обективно съединени иска какво е договорено, съдът приема, че в тази сума са включени и трите иска. Така, с оглед уважаването на два от исковете, на ищцата ще следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 640.00 лева.

Ответникът също има право на разноски съобразно отхвърлената част от исковете. От представения договор за правна защита и съдействие, е видно че уговореното и платено адвокатско възнаграждение е в размер на 300.00 лева. С оглед отхвърлената част от исковете, на ответника следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 67.98 лева.  

Ответникът ще следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС - Видин държавна такса в размер на 100.00 лева и разноски за вещо лице в размер на                       100.00 лева.

             Воден от горното , Съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението на Л.Г.Л. с    ЕГН ********** *** и ОТМЕНЯ Заповед                            № 1/11.05.2020г., издадена от кмета на Община Брегово.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Л.Г.Л. с ЕГН ********** от                  гр. Брегово, ул. Яне Сандански № 1а,  против Община Брегово иск с правно основание чл. 344, ал.1, т. 2 от КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност “ръководител по проект“ като неоснователен.

ОСЪЖДА Община Брегово, представлявана от кмета Илиян Бърсанов, да заплати на Л.Г.Л. с ЕГН ********** ***, сумата от 1332.87 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа по чл. 225, ал. 1 от КТ, за периода от 12.05.2020г. до 31.10.2020г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба в съда – 13.07.2020г. до окончателното плащане, като искът над присъдената сума до сумата от 1625.00  лева  – отхвърля като неоснователен.

ОСЪЖДА Община Брегово, представлявана от кмета Илиян Бърсанов, да заплати на Л.Г.Л. с ЕГН ********** ***,  разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 640.00 лева.

ОСЪЖДА Л.Г.Л. с ЕГН ********** ***, да заплати на Община Брегово, представлявана от кмета Илиян Бърсанов, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 67.98 лева.

ОСЪЖДА Община Брегово, представлявана от кмета Илиян Бърсанов, да заплати по сметка на РС – Видин държавна такса в размер на 100.00 лева и разноски за вещо лице в размер на 100.00 лева.

Решението подлежи на въззивно обжалване от страните пред ВОС в двуседмичен срок от обявяването му на 03.02.2021г. 

 

                  

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ :