№ 332
гр. Търговище, 21.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ, в публично заседание
на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Йоханна Ив. Антонова
при участието на секретаря Женя Люб. Иванова
като разгледа докладваното от Йоханна Ив. Антонова Гражданско дело №
20233530100032 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.
трето от ЗЗД.
Ищецът Д. Л. с ЛНЧ ********** от гр.Търговище, действащ чрез
процесуален представител и съдебен адресат адв.Ц. И.-ТАК, твърди в
исковата молба, че на 11.07.2022г. сключил с ответника „И. КАР“ ЕООД,
ЕИК ********* гр.Търговище, представлявано от И. И. договор за покупко-
продажба на употребяван л.а. „Фолксваген“ модел „Голф“ за сумата от
3 000лв. Посочва, че тъй като автомобилът не бил регистриран за движение
по републиканската пътна мрежа не било възможно ищецът да изпробва
автомобила. Сочи, че в деня на регистрацията му, ответникът докарал
автомобила в КАТ Търговище с „Пътна помощ“ и ищецът дал на управителя
на ответното дружество сумата от 500 лв. за регистрацията на колата.След
това му били донесени регистрационните табели и ищецът опитал да запали
автомобила, но той не запалил и поради това колата останала в двора на КАТ.
Ищецът заявил на управителя на ответното дружество, че автомобилът е
повреден и желае развалянето на договора и връщането на дадената сума, но
ответникът отказал, като заявил, че за своя сметка ще извърши проверка на
автомобила и нужните ремонти. Като посочва, че е гражданин на РИ и не
познава местните порядки и след като не получил парите си обратно, ищецът
подал жалба до РП Търговище, считайки, че управителят на ответното
дружество е знаел за повредите по този автомобил, но се е възползвал от
незнанието на ответника на местните порядки и слабото познаване на
български език.Посочва, че с Постановление от 23.08.2022г. на прокурор при
РП Търговище е отказано образуването на досъдебно производство, при
1
което ищецът приема, че за него е налице правен интерес от предявяване на
настоящия иск за връщане на даденото на отпаднало основание в размер общо
на 3500лв., претендира законната лихва и разноските по делото.В съдебно
заседание претенцията се поддържа от процесуалния представител на ищеца
адв.Ц. И.-ТАК, който пледира за уважаването й, претендира разноски.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника, действащ чрез процесуален представител и съдебен адресат адв. А.
М.-ТАК, в който предявения иск се оспорва изцяло, като неоснователен,
както и изложените обстоятелства в исковата молба.Ответникът твърди, че
10.07.2022г. ищецът дошъл в автокъщата, стопанисвана от ответника и
оглеждал внимателно и подробно салона, корпуса и двигателя на процесния
автомобил, запалил двигателя и подкарал колата.По този начин огледал общо
три автомобила от малка „Фолксваген“ модел „Голф“ и накрая избрал
процесния автомобил, като ответникът твърди, че при огледа всички
недостатъци на колата били видими, а освен това те са били коментирани
между страните поради което е уговорена цена в размер на 3 000лв., която
цена отговаря на модела и марката, на годините и състоянието към този
момент на автомобила. Излага още, че след като решил да купи автомобила,
ищецът предоставил на ответника 500лв. , които били необходими за
заплащане на екотакса и регистриране на автомобила в КАТ-за преглед,
регистрационни табели и талони и др. На следващия ден ищецът отново
отишъл в автокъщата, отново шофирал автомобила и след това колата била
качена на собствен ход на камион с платформа тъй като е била все още без
регистрационни табели и така е придвижена до КАТ Търговище. Там ищецът
настоял първо да бъде извършен технически преглед на автомобила и едва
след като такъв бил извършен и автомобилът бил регистриран на името на
ищеца, той подписал договора за покупко-продажба с ответника, но не платил
договорената цена от 3 000лв., а започнал да притиска управителя на
ответното дружество да обслужи автомобила за своя сметка и едва след като
управителят на ответното дружество подписал разписка за получената сума и
посочил в същата поето задължение за смяна на маслото и тампони, ищецът
му заплатил сумата от 3 000лв.След това автомобилът бил закаран в сервиз,
намиращ се до метанстанцията на ул.“Околовръстен път“, № 72 по пътя
София-Варна, като ответникът карал напред, а ищецът карал процесния
автомобил след него и отишли в сервиза.Тъй като там им казали, че трябва да
изчакат няколко дни, ищецът оставил автомобила пред сервиза, а след това
подал жалба в РП Търговище.С оглед на изложеното и като счита, че при
сключването на договора ищецът е бил наясно, че купува употребяван
автомобил на над 20г. и с видими недостатъци, ответникът оспорва иска и
моли съда за отхвърлянето му, претендира разноски.В съдебно заседание
възраженията се поддържат от процесуалния представител на ответника
адв.А. М.-ТАК, който пледира за отхвърлянето на иска, като неоснователен,
претендира разноски.
След преценка на доказателствата по делото и като съобрази доводите и
2
възраженията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
Между страните по делото не е спорно, че помежду им е сключен
писмен договор за покупко-продажба на употребяван автомобил марка
“Фолксваген“, модел „Голф“ с рама № WVWZZZ1JZ3B159188 за сумата от 3
000лв., видно от представения по делото договор от 11.07.2022г., за което е
съставена и фактура № 521/11.07.2022г. от ответника за сумата от 800лв.От
разписка от 11.07.2022г. , подписана от управителя на ответното дружество се
установява, че същият е получил от ищеца сумата от 3000лв. и 500лв. за
регистрацията на автомобила на името на Д. Л., а след това страните имали
уговорка ответникът да смени маслото и тампоните са своя сметка и тази
разписка не е оспорена по делото. От Удостоверение № 3748320/11.07.2022г.
се установява, че ответникът е заплатил дължимата екотакса за процесния
автомобил.От Констативен протокол № 2693245/16.08.2022г., Протокол за
проверка на документи № 0135128/19.08.2022г. и писмо изх.№ В-03-
1105/01.09.2022гу., всички издадени от КЗП ГД“Контрол на пазара“ се
установява, че по жалба на ищеца, касаеща процесния договор от Комисията е
извършена проверка, като в писмото до ищеца се посочва, че след
извършената проверка е установено, че в случая не се касае до предявена и
неудовлетворена рекламация на стока или услуга, няма данни за извършено
административно нарушение по ЗЗП или други нормативни актове, а е налице
гражданскоправен спор между жалбоподателя и продавача по процесния
договор. От приложената по делото Пр. пр. вх.№ 1935/2022г. се установява,
че ищецът, чрез адв.Ц. И.-ТАК е депозирал пред РП Търговище жалба против
управителя на ответното дружество, в която се твърди, че след регистрацията
на автомобила в КАТ, настоящият ищец опитал да запали автомобила но
двигателят издал нехарактерен звук, разтресъл се и угаснал, като управителят
И. „гузно“ започнал да го увещава, че „всичко е наред, имал приятел в
автосервиз, който ще го прегледа, ще му смени маслото и ще го оправи…“,
при което ищецът оставил автомобила на метанстанцията.Твърди още, че на
13.07.2022г. посетил автомобила с автомонтьор, който установил, че по
колата все още нищо не е направено, при което ищецът прави извод, че И. не
е изпълнил поетият към него ангажимент.При така описаните обстоятелства,
ищецът е сезирал РП Търговище с твърдение, че бил въведен в заблуждение
от И., който му продал повреден автомобил, като е поискал от прокуратурата
да задължи И. да му върне сумата от 3500лв., както и разходите за винетка и
закупения дизел. С Постановление от 23.08.2022г. на прокурор от РП
Търговище е постановен отказ от започване на досъдебно производство по
жалбата на Л., на осн. чл. 199,чл.213 и чл. 214,ал.1,т.1 от НПК.Посоченото
постановление е обжалвано от настоящия ищец, като с Постановление от
14.09.2022г. на прокурор от ОП Търговище постановлението на РП
Търговище от 23.08.2022г. е потвърдено.По делото са събрани и гласни
доказателства. Св. К.Т.Н.-фактически съжителстваща с ищеца твърди, че
ищецът имал нужда от кола, тъй като започнал работа в „ЕМУ“ АД, поради
3
което разглеждали коли онлайн и се спрели на автомобил от автокъщата на
ответника.Отишли да го огледат, но автомобилът бил много изгнил и те
започнали да оглеждат други коли и се спрели на процесния Фолксваген
Голф.Свидетелката твърди, че поискала от ответника И. И. да запали
двигателя и да даде транзитни номера, но той отговорил, че няма транзитни
номера, а колите се пробват на място.Отворили двигателя, искали да отворят
и багажника, но той не се отварял, вратата от страната на шофьора се
отваряла само отвън, радиото и климатикът не работели.Свидетелката твърди
още, че на 10.07.2022г. дали на И. 500лв. за прехвърляне, а зарази проблемите
с колата ищецът предложил на ответника още 100-150лв. ако е необходимо,
но да оправи колата, като ответникът се съгласил.На следващия ден
свидетелката и ищецът отишли в автокъщата и ищецът запалил колата и
излязъл само до портала, като обяснил, че нещо става с колата и не може да
превключи.Твърди, че тогава И. казал, че са дали 500лв. капаро, а капаро не
се връща и ги уверил, че няма проблем и ще я оправи. Свидетелката е
присъствала на регистрацията на автомобила в КАТ като твърди, че колата е
стояла и освен сверка на двигател и шаси други проверки не са
извършвани.Твърди също, че след регистрацията на автомобила отишли в
сервиза до газстанцията, където трябвало ответникът да оправи автомобила и
го оставили там, но когато свидетелката се върнала два-три дни по-късно с
автомонтьор установили, че нищо не е поправено. Св. С.М.К., управител на
дружество, което дели един терен за автомобилите с ищцовото твърди, че
познава ответника от 15-16г. а от 6-7 години са в общ двор, като е виждал
ищеца два-три пъти, когато е идвал да оглежда автомобили.Свидетелят
твърди още, че в началото на м.юли ищецът заедно с първата свидетелка
дошли в автокъщата на ответника и оглеждали автомобили в продължение на
два-три дни, като избрали тъмен Фолксваген Голф на около 22-23години.Като
го оглеждали установили че има забележки-увиснал таван, хванат с
кабърчета, проблем с едната врата, като свидетелят твърди, че по тази
причина страните се пазарили за цената.Твърди още, че бъдещите купувачи
са карали автомобила на терен в съседство, който ищецът и свидетелят
използвали за тестдрайв и който е с площ от около 200кв.м.Свидетелят знае
за уговорката на страните ответникът да смени маслото на колата, но твърди,
че от ответника разбрал, че след като е оставил автомобила там, ищецът
повече не е идвал.Св.Н.Ж. Н., работещ в близост до автокъщата твърди, че
познава ответника, тъй като работи наблизо, а ищеца е виждал само в КАТ,
когато страните отишли да регистрират закупения от ищеца
автомобил.Свидетелят твърди, че ги видял след регистрирането да излизат от
КАТ, като И. карал автовоза, а Д. карал след него лекия автомобил и
заминали в посока пътя София-Варна. Съдът, преценявайки свидетелските
показания съобр. изискванията по чл.1 72 от ГПК намира следното:
Показанията на св.Н. съдът приема за тенденциозни, дадени от
заинтересовано лице, доколкото същата е съжителстваща с ищеца, а и като
противоречащи на останалите гласни доказателства, както и на писмените
4
такива. Показанията й противоречат и на изложеното от самия ищец в
исковата молба, доколкото той твърди в исковата молба, че не е пробвал
автомобила в автокъщата, а едва в КАТ установил, че не може да запали, а
св.Н. твърди, че ищецът е запалил колата и е шофирал до портала на
автокъщата; ищецът твърди в исковата молба, че след като двигателят
угаснал в КАТ той оставил автомобила там, а св.Н. твърди, че ищецът е
закарал автомобила до сервиза след регистрацията и го оставил там.Нещо
повече, в исковата молба ищецът не твърди други повреди по автомобила
освен това, че след като е угаснал в КАТ не е можел да запали, а св. Н.
твърди, че установили и други повреди-по тавана, вратата, багажника и пр. С
оглед на констатираните противоречия съдът не кредитира показанията на
св.Н., на осн. чл. 172 от ГПК.Относно показанията на св.Ковачев и Н. съдът
приема, че доколкото те са еднопосочни и дадени от незаинтересовани лица, а
отговарят и на писмените доказателства по делото, съдът следва да ги
кредитира изцяло, на осн. чл. 172 от ГПК.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните
правни изводи:
Предявен е иск с пр. осн. чл. 55,ал.1,предл. трето от ЗЗД за връщане на
сумата от 3500лв., претендирана като платена на отпаднало основание. В
случая ищецът е направил изявление за разваляне на договора за покупко-
продажба на л.а. марка “Фолксваген“, модел „Голф“ с рама №
WVWZZZ1JZ3B159188, като претендира връщане на даденото по договора на
отпаднало основание. Съгласно разпоредбата на чл.87,ал.1 от ЗЗД, когато
длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради
причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като
даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след
изтичането на срока ще смята договора за развален. Съдебната практика в
общата хипотеза на чл.87, ал.1 ЗЗД последователно приема, че развалянето на
договора поражда последици и ако изявлението не съдържа определен срок за
изпълнение. Тогава ефектът на развалянето настъпва, ако длъжникът не
изпълни работата до изтичане на обективно подходящ с оглед на
обстоятелствата срок. С исковата молба може да бъде развален всеки
двустранен договор, независимо от това дали в нея е посочен подходящ срок
за изпълнение, не е посочен никакъв срок, или посоченият срок е
недостатъчен. Договорът се счита развален, ако длъжникът не изпълни в хода
на производството по делото до изтичането на обективно подходящия за
съответната престация срок(решение №37 от 22.03.2011г. на ВКС по гр.д.
№920/2009г., ІV г.о.). Следва да се има предвид и обстоятелството, че
исковата молба, с която се претендират по делото последици от разваляне на
договор, съдържа имплицитно и предупреждение за изпълнение, дори и
волеизявление за разваляне на договора, даже и да не са изрично
формулирани изявления ( решение №706 от 30.12.2010г. на ВКС по гр.д.
№1769/2009г., ІІІ г.о.).Безспорно е, че право на разваляне на договора има
само изправната страна, като задължението следва да не е изпълнено по
5
причина, за която другата страна отговаря.Това е така, защото
предпоставките, уредени в чл. 87,ал.1 от ЗЗД , при наличие на които може
един договор да бъде развален, са следните: налице е неизпълнение на
задълженията от едната страна по договора; неизпълнението трябва да
бъде виновно; страната, която иска развалянето на договора трябва да
бъде изправна, а когато се разглежда неизпълнението на задължението по
един договор, като основание за развалянето на същия, се преценява дали
това неизпълнение е съществено по отношение на договора.Доколкото се
касае до договор за покупко-продажба, следва да се има предвид и че съгл.
чл. 193,ал.1 от ЗЗД продавачът отговаря, ако продадената вещ има
недостатъци, които съществено намаляват нейната цена или нейната годност
за обикновеното или за предвиденото в договора употребление, а съгл. ал.2
продавачът не отговаря за недостатъците, които са били известни на купувача
при продажбата.На следващо място, съгласно чл. 55,ал.1,предл. трето от ЗЗД,
който е получил нещо с оглед на отпаднало основание е длъжен да го върне.
Фактическият състав на задължението за връщане на даденото въз основа на
отпаднало основание включва следните елементи, които трябва да са
кумулативно проявени – разместване на имуществени блага от един
патримониум в друг; разместването на благата да е извършено с оглед
реализиране в бъдеще на определена цел, която и двете страни –
престиралият и получИ.т имущественото благо – искат да постигнат и целта
да се е осъществила, но в последствие основанието да е отпаднало с обратна
сила, като освен това е необходимо причината да не се реализира търсената
от страните цел да не се корени в поведението на страната, дала
имущественото благо.В конкретния случай съдът приема, че ищецът е
изправна страна, доколкото е заплатил уговорената сума в размер на 3500лв.
и това обстоятелство е установено по делото.За да е налице неизпълнение на
договора, обаче, което да обуслови развалянето му и връщане на даденото по
него на отпаднало основание е необходимо още ответната по договора страна
да не е изпълнила задълженията си по него, която предпоставка в случая не е
налице, поради следното: От събраните доказателства по делото е установено,
че ищецът е придобил собствеността върху процесния употребяван лек
автомобил, който е на възраст над 20 години и с недостатъци, като напр.
проблем с отваряне на едната врата, захванат с кабърчета таван на купето, но
това са били видими недостатъци, които ищецът несъмнено е установил при
огледа и въпреки това е приел да сключи договора.Не е установено по делото
твърдението му, че автомобила не е запалил, напротив, от събраните
доказателства съдът приема за установено както обстоятелството, че ищецът е
пробвал автомобила чрез т.нар тестдрайв преди прехвърлянето, така и
обстоятелството, че сам е шофирам същия до автосервиза, където е следвало
ответникът за обслужи автомобила.Поради изложеното, съдът приема, че
ищецът е бил наясно с техническото състояние на автомобила преди
придобиване на собствеността, при което е решил да го купи, обстоятелство,
което не може да се вмени във вина на ответника-арг. от чл. 193,ал.2 от ЗЗД.
6
Нещо повече, видно от съдържанието на договора за покупко-продажба, в
същия изрично е записано, че автомобилът се продава в състоянието, в което
се намира в момента, а от събраните гласни доказателства е установено, че
именно поради наличните недостатъци на този употребяван автомобил
страните са провели преговори относно цената и тези недостатъци са
получили своето отражение при определянето й. При така установеното
съдът приема, че ответникът е изпълнил задълженията си по договора, а
именно-да прехвърли собствеността върху процесния автомобил в
състоянието в което е бил към момента на прехвърлянето, съобр. уговореното
в договора, както и да съдейства на ищеца по регистрирането му, поради
което съдът приема, че не е налице неизпълнение по договора от страна на
ответника, обстоятелство, обуславящо изключващо развалянето на договора
за покупко-продажба поради неизпълнение от страна на продавача. А щом
липсват основание за разваляне на договора, то договорът валидно обвързва
страните и за ищеца не е възникнало и право да претендира връщане на
даденото на отпаднало основание.За пълнота на изложението следва да се
посочи също, че поетият от ответника ангажимент за обслужване на
автомобила след прехвърлянето му касае последващи отношения на страните,
непредвидени в сключения помежду им договор за покупко-продажба на
автомобила, а и от доказателствата по делото е установено, че именно ищецът
не е оказал необходимото съдействие на ответника за извършване на
посоченото обслужване. С оглед на изложеното съдът приема, че не са налице
основания за разваляне на сключения между страните писмен договор от
11.07.2022г. за покупко-продажба на употребяван автомобил марка
“Фолксваген“, модел „Голф“ с рама № WVWZZZ1JZ3B159188 за сумата от 3
000лв., при което за ищеца не е възникнало право да претендира връщане на
даденото по този договор на отпаднало основание, обстоятелства, обуславящи
отхвърлянето на предявения иск за сумата от 3500лв., ведно със законната
лихва от 05.01.2023г., като неоснователен и недоказан, на осн. чл. 55,ал.1
предл. трето от ЗЗД.
С оглед изхода от спора, ищецът следва да заплати на ответника
разноските по делото, които съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК
са в размер на 650лв. платено адв. възнаграждение, на осн. чл. 78,ал.3 от
ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Л., гражданин на РИ с ЛНЧ **********
от **************************** против „И. кар“ ЕООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.Търговище, ул.“Никола Петков“, №
6,вх.А,ет.1,ап.2, представлявано от управителя И. Й. И. иск за връщане на
сумата от 3 500лв., претендирана като дадена на отпаднало основание по
7
договор от 11.07.2022г. за покупко-продажба на употребяван автомобил
марка “Фолксваген“, модел „Голф“ с рама № WVWZZZ1JZ3B159188, ведно
със законната лихва от 05.01.2023г. до окончателното изплащане на
задължението, като неоснователен и недоказан, на осн. чл. 55,ал.1,предл.
трето от ЗЗД и чл. 86,ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Д. Л., гражданин на РИ с ЛНЧ ********** от
**************************** да заплати на „И. кар“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.Търговище, ул.“Никола
Петков“, № 6,вх.А,ет.1,ап.2, представлявано от управителя И. Й. И.
разноските по делото в размер на 650лв., на осн. чл. 78,ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
8