Решение по дело №125/2020 на Административен съд - Враца

Номер на акта: 207
Дата: 3 юли 2020 г. (в сила от 3 юли 2020 г.)
Съдия: Миглена Раденкова
Дело: 20207080700125
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 207

 

гр. Враца,  03.07.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 16.06.2020 г. /през  две хиляди и двадесета година/ в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА

                                                                                                                                                         ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА

 

при секретаря  МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и в присъствието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА   КАН дело № 125 по описа на АдмС – Враца за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда“, депозирана от пълномощника старши юрисконсулт М.К. против Решение № 161/18.12.2019 г., постановено по АНД № 301/2019 г. по описа на Районен съд – Мездра, с което е отменено  Наказателно постановление № 06-000800/01.08.2019 г. на Изпълнителен директор на ИА „Главна инспекция по труда“ гр. София. С последното, за нарушение на  чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), на „Н.В.К.“ ЕООД *** е наложената имуществена санкция в размер на 1 500 лева.

В жалбата се развиват съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което наказателното постановление да бъде потвърдено.

Ответникът „Н.В.К.“ ЕООД ***, редовно призован, представител не  се явява и не е изразено становище по жалбата.

Участващият в касационното производство прокурор дава заключение за основателност на жалбата.

В настоящото производство от страните не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата доводи и съображения, и след извършване на служебна проверка, съгласно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок против валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационна проверка, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е  и основателна по следните съображения:

С обжалваното в настоящото производство Решение   № 161/18.12.2019 г., постановено по АНД № 301/2019 г. по описа на Районен съд – Мездра, е отменено  НП № 06-000800/01.08.2019 г. на Изпълнителен директор на ИА „Главна инспекция по труда“ гр. София, с което, за нарушение на  чл. 415, ал. 1 от КТ, на „Н.В.К.“ ЕООД *** е наложената имуществена санкция в размер на 1 500 лева.

Прието е, че нарушението по чл. 415, ал. 1 от КТ, за което е съставен АУАН е установено и доказано безпротиворечиво от събраните писмени и гласни доказателства. Въпреки това РС е счел, че НП следва да бъде отменено. Този си извод е мотивирал с факта, че е налице съществен порок на НП - липсва посочване административно-наказателна разпоредба, послужила като основание за налагане на визираната имуществена санкция, с което е нарушен чл. 57, ал. 1 от ЗАНН

Настоящият състав на касационната инстанция не споделя крайния извод на въззивния съд за незаконосъобразност на обжалваното пред него НП на основанията, посочени в мотивите на решението. Предвид това касационната жалба се явява основателна.

По същество от ответника по касация не се оспорва и от събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че с Протокол за извършена проверка № 1919282/14.06.2019 г. на „Н.В.К.“ ЕООД, в т. 4 е дадено задължително предписание, в срок до 15.07.2019 г. дружеството да изплати дължимото обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ на С.К.К., след прекратяване на трудовото правоотношение.

При извършена повторна проверка по документи на 18.07.2019 г. е установено, че дружеството не е изплатило описаното обезщетение, ето защо правилно с процесното наказателно постановление то е било санкционирано на основание чл. 415, ал. 1 от КТ - изрично  посочена като нарушена, приложимата и относима разпоредба в НП.

Като не е констатирал това и е отменил НП, въззивният съд е постановил неправилен съдебен акт.

Дадените на ответното дружество предписания от контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда – Враца са принудителна административна мярка, приложена по отношение на работодателя съобразно разпоредбата на чл. 404 от КТ. Като такава същата е индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК пред съответния административен съд. По отношение на ПАМ по чл. 404, ал. 1 от КТ изрично е предвидено, че жалбата не спира изпълнението.

Предвид това и доколкото е установено, че Предписанието не е обжалвано, нито спряно по реда и на основанията по чл. 166, ал. 2 от АПК, то дадените предписания, към датата на установяване на нарушението са подлежали на изпълнение от адресата им, като за контролните органи е било налице основание за образуване на АНП, приключило с процесното НП.

С оглед безспорната доказаност на извършеното нарушение, правилната му квалификация и наложената санкция в предвидения от закона минимален размер, процесното НП следва да бъде потвърдено. Нарушението, за което дружеството е санкционирано, се изразява в неизпълнение на предписание на контролен орган да изплати обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ на поименно посочено лице, в конкретно определен размер – посочен от самия работодател във ведомостите. Съгласно чл. 415, ал. 1 от КТ, който не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500,00 до 10000,00 лева. Именно неизпълнението на предписанието е изпълнителното деяние на процесното нарушение, при което нарушението на чл. 415, ал. 1 от КТ се явява съставомерно. В случая приетият от АНО размер на имуществена санкция от 1500,00 лева е съобразен със законоустановеният минимум на предвиденото в разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ наказание.

Предвид това и доколкото не са установени нарушения на процесуалните правила в хода на въззивното производство и не се налага събиране на нови доказателства, делото следва да бъде решено по същество.

Не са налице съществени нарушения на административнопроцесуалните правила при издаването на АУАН и НП. Без значение е причината, поради която не е изплатено обезщетението. Издаденото наказателно постановление е законосъобразно, поради което постановеното решение от Районен съд - Мездра  следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго с което да се потвърди наказателното постановление.

С депозираната по делото писмена защита по касационната жалба касаторът е направил искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94 от 2019 г.) в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК, като ал. 5 на същата разпоредба допълва, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който от своя страна препраща към Наредба за заплащането на правната помощ, приета с ПМС № 4 от 06.01.2006 г. Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в производство по ЗАНН е от 80,00 до 120,00 лева. Предвид изхода на делото, искането на касаторът следва да бъде уважено и да му бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция  в размер на 100,00 лева.

 По силата на разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл.144 от АПК, по неуредените в АПК въпроси субсидиарно приложение намира ГПК. А според чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото пред съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски, при което и претенцията на касатора за присъждане на разноски от настоящата инстанция за юрисконсултско възнаграждение в производството пред РС е неоснователно.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН Административен съд – Враца

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 161/18.12.2019 г., постановено по АНД № 301/2019 г. по описа на Районен съд – Мездра  и вместо него

 

П О С Т А Н О В Я В А:

 

ПОТВЪРЖДАВА   Наказателно постановление № 06-000800/01.08.2019 г. на Изпълнителен директор на ИА „Главна инспекция по труда“ гр. София, с което, за нарушение на  чл. 415, ал. 1 от КТ, на „Н.В.К.“ ЕООД *** е наложената имуществена санкция в размер на 1 500 лева.

 

ОСЪЖДА „Н.В.К.“ ЕООД *** ДА ЗАПЛАТИ на ИА „Главна инспекция по труда“ гр. София сумата от 100,00 лева представляваща  юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

                  

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                   2.