№ 139
гр. Благоевград, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Георги Янев
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Георги Янев Въззивно гражданско дело №
20231200500054 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във вр. с чл. 317 от ГПК.
Депозирана е въззивна жалба от Община Благоевград, ЕИК ****, с адрес гр.
Благоевград, пл. Г.И., представлявана от И.С.С. – Кмет на Община
Благоевград, срещу Решение № 645 от 09.11.2022 г., постановено по гр. дело
№ 2576/2021 г., по описа на Районен съд Благоевград, с което ОБЩИНА
БЛАГОЕВГРАД, ЕИК ****, пл. „Г.И.М., представлявана от кмета И.С.С., е
осъдена да заплати на С. С. М., ЕГН **********, сумата от 3 000 лв. (три
хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.06.2021 г.
до окончателното плащане.
Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на постановеното първоинстанционно решение, като
постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, за което се излагат следните доводи:
Посочено е във въззивната жалба, че в хода на съдебното производство не е
установено по категоричен и несъмнен начин, че са налице предпоставките за
ангажиране отговорността на Община Благоевград по чл. 50 от ЗЗД. Твърди
1
се, че не са се доказали и твърденията на ищеца, че на 07.06.2021 г., около
17:00 часа, С. С. М., като е вървяла по тротоара в посока хотел „А.М.“, пред
офис на ЧЕЗ - Благоевград, находящ се на бул. „С.С.К.М., се е спъва в
счупени и стърчащи тротоарни плочки, в резултат на което е пада и удря
лявото си коляно. Посочва се, че след падането госпожа М. е постъпила в
болница за лечение, като и е поставена диагноза „флексия на лявата колянна
става“, което за срок около 4 месеца е затруднило нейното придвижване. ]
Твърди се, че от свидетелските показания на свидетеля С.М. не се е
установило по - категоричен начин точното местоположение на счупените
тротоарни плочки и дали падането е вследствие на спъване в тях и вследствие
на влошаване на здравословното състояние на ищцата /прилошаване/.
Посочва се, че същият в съдебно заседание е заявил, че предполага, че се е
спънала в липсваща тротоарна плочка, но не е видял дали е станало точно
така. Счита, че не се е установило по безспорен начин дали въпросното
падане е в причинно следствена връзка с травмата на лявото коляно на
ищцата, тъй като след инцидента тя не е потърсила веднага лекарска помощ.
Посочва се, че инцидентът е станал в 17.00 часа, като по данни от
представената Епикризата от МБАЛ - Благоевград ищцата е приета за
лечение едва в 21.11 часа на 07.06.2022 г. Поради което счита, че
първоинстанционният съд не е съобразил този факт, тъй като в интервала от
17.00 до 21.11 часа г-жа М. може да е увредила лявото си коляно на друго
място и по друг механизъм. Според жалбоподателя недоказани са останали и
твърденията, че описаните в исковата молба вреди се намират в пряка
причинно-следствена връзка с инцидента и се дължат в резултат от спъва в
счупени и стърчащи тротоарни плочки. Посочва се, че при изслушването на
вещото лице, изготвило съдебно-медицинската експертиза, същото е заявило,
че такива увреждания могат да се получат и в резултат от подхлъзване и
падане, поради невнимание и загуба на кондиция, както и вследствие на
прилошаване свързано с възрастта на г-жа М.. Вещото лице е посочило, че
такъв тип травми могат да се получат от падане на всякакъв вид твърда
повърхност - ламинат, плочник, паркет, цимент и други, като не се доказало
по безспорен начин с изготвената съдебно - медицинска експертиза по
писмени данни №113/2022 г. от Д-р Я.М.З. - съдебен лекар, който е посочил,
че травмата на левия крайник „може“ да се получи и по описания в исковата
молба начин, но това не е единственият механизъм на настъпване на такъв
2
тип травма. Гореизложеното счита, че води до извода, че ищцата е причинила
този резултат с падането си, поради занижената бдителност от нейна страна,
при придвижването си и това е причината за станалия инцидент. Твърди се,
че в случая е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищцата, тъй като по невнимание не е съобразила движението си с
особеностите на участъка - липсваща тротоарна плочка, поради което счита,
че първоинстанционният съд е следвало да намали размера на
претендиралото в исковата молба обезщетение и размера на деловодните
разноски на половина, поради съпричиняване на вредоносния резултат от
стана на ищцата. Според жалбоподателя неправилен и необоснован е изводът
на Районният съд относно така определеният размер на неимуществените
вреди от 3 000 лв. /три хиляди лева/, доколкото приетите за установени
фактически положения относно продължителността на периода от време, през
който ищцата е изпитвала болки и страх да тръгне без придружител и през
който е била затруднена реализацията й в битов и социален план, са
изградени предимно въз основа на показанията на свидетелката С. М., която е
съседка и приятелка на ищцата и заинтересована от изхода на делото, и които
от своя страна счита, че не кореспондират с останалите доказателства по
делото. Посочва се, че видно от заключението на изготвената по делото
съдебномедицинска експертиза е, че оздравителният процес протича бързо и
няма усложнения. Видно и е представената епикриза от „С.Б.Р.С.Б.“ АД, г-жа
С. М. е била в значително по - добро състояние, когато е постъпила на
02.09.2021 година за рехабилитация в лечебното заведение. Счита, че
размерът и е недоказан. Посочва се, че така определеният размер на
неимуществените вреди не е съобразен с характера и степента на
уврежданията. Твърди, че не са се установили усложнения на физическото и
психическо здраве на ищцата. Не са се установили данни за временно или
постоянно разстройство на психичната дейност на ищеца в резултат на
физическата травма. Посочва, че липсват категорични доказателства за
/рецепти, лекарско предписание, касова бележка за закупени лекарствени
средства/ за проведено лечение, вследствие на настъпили усложнения в хода
на лечението на ищцата. Посочва, че съгласно Постановление 4/23.12.1968 г.
на Пленума на ВС критериите за определяне размера на вредите са: видът и
обемът на причинените неимуществени вреди, претърпените болки и
страдания, общо възприетото понятие за справедливост. В настоящия случай
3
твърди, че периодът на физическо и психическо възстановяване не е
продължителен. Обезщетението има за функция предимно да покрие
претърпените вреди, а настоящия случай, счита, че е налице прекомерност на
обезщетението. Посочва се, че неправилно съдът е определил и началния
момент на претендиране на законната лихва, от датата на увреждането
07.06.2021 г. Сочи се, че размерът на законната лихва се дължи не от датата
на увреждането, а от датата на предявяване на исковата молба и се дължи
след отправяне на покана. Поради изложеното иска се от въззивния съд като
правен резултат - отмяната на първоинстанционното решение като
неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на
материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и постановяване на Решение, с което да се отхвърли изцяло
предявения иск. При условията на евентуалност моли да се намали размера на
обезщетението претендирано в исковата молба в размер на 3 000 лева и
размера на деловодните разноски наполовина, поради съпричиняване на
вредоностния резултат от стана на С. С. М.. При уважаване на жалбата се
претендират направените по делото разноски.
С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.
В предвидения по чл. 263 ал.1 от ГПК двуседмичен срок, по делото е
постъпил писмен отговор по подадената въззивна жалба от насрещната
страна по жалбата- С. С. М., чрез адв. Р. Б., с който се иска от въззивния съд
да потвърди постановеното от първонистанционният съд съдебно решение,
както и да се присъдят направените по делото разноски пред въззивната
инстанция.
С писмения отговор се поддържат доводи за това, че във въззивната жалба е
посочено, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано,
поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, без да се излагат никакви съображения, какви
са допуснатите нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се, че
Решението на PC - Благоевград е съобразено изцяло, със събраните по делото
доказателства, не противоречи на материалния закон и не е допуснато
нарушение на съдопроизводствените правила. Посочва се, че от събраните по
делото доказателства, разпитаният по делото свидетел очевидец - С. Н. М. и
приетото от съда заключение на вещото лице д-р Я. З. по назначената
4
съдебно-медицинска експертиза са се доказали по несъмнен начин следните
обстоятелства: На първо място, че нa 07.06.2021г., около 17.00ч., С. М. е
излязла от вкъщи и вървяла по тротоара на бул."С.С.К.М." посока хотел А.М.,
като пред офиса на ЧЕЗ, находящ се в Благоевград бул."С.С.К.М.",№6 се е
спънала в счупени и стърчащи тротоарни плочки, в резултат на което е
паднала и е ударила лявото си коляно. Твърди се, че невярно е посочено във
въззивната жалба заявеното от разпитаната по делото свидетелка С.М., а
именно: „Същият в съдебно заседание заяви, че предполага; че се е спънала в
липсваща тротоарна плочка, но не е видял дали е станало точно така". Сочи
се, че в съдебно заседание на 31.01.22г. е разпитаната свидетелка С. Н. М.,
която е разказала подробно, че е вървяла зад С. М., видяла е как тя се е
спънала в счупените тротоарни плочки и е паднала, както настъпилите
проблеми вследствие на последвалата травма на коляното. „Вървейки към
Изипей между ЧЕЗ и Пощенска банка виждам, че госпожата пада, аз се
забързах, като човек исках да помогна....". „Тя се спъна в плочките, в това съм
абсолютно сигурна, защото видях, че тя падна спъвайки се от плочките" „Ако
отидете и сега и ги видите, още са си в това състояние...". Затова счита, че
буди недоумение, защо се правят такива твърдения във въззивната жалба,
каквито не съществуват по конкретното дело. На следващо място се посочва,
че приетото от съда и неоспорено от страните заключение на вещото лице д-р
Я. З. по назначената съдебно-медицинска експертиза се установява, че
травматичното увреждане е довело до трайно затруднение на движението на
левия долен крайник за срок от около 4 месеца, като този срок включва
лечение на крайника до възстановяване на основната му функция. Сочи се, че
вещото лице е заявило в съдебно заседание, че не само че може, а че
действително травмата се е получила точно по този начин, тъй като капачката
се изважда именно при такива удари. На следващо място, посочва, че
организирането на дейността по поддържане на тротоарите в границите на
урбанизираните територии е задължение на съответната община -чл. 30, ал. 4
от ЗП, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от
местно значение, определени от общинския съвет, а разпоредбата на чл.11 от
ЗОС вменява в тежест на собственика /ответник по иска/ задължението да
управлява общинските имоти в интерес на населението съобразно
разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. Общините са длъжни
да изпълняват възложените им правомощия, защото така те постигат целта на
5
закона - добро управление на съответните обществени процеси. Когато
общината не предприеме предписано от закона действие, или го предприеме,
без да положи дължимата грижа и от това настъпят вреди, тя дължи
обезщетение. Посочва се също така, че размерът на обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост - чл. 52 от ЗЗД.
Според приетото в Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС,
понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне
размера наобезщетението. Такива обстоятелства при телесните увреждания са
характерът, броят и начинът на увреждането, обстоятелствата, при които е
извършено, евентуалното допълнително влошаване на здравословното
състояние на пострадалия, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и пр. От друга страна, в константната съдебна практика се
приема, че при определяне на справедливото обезщетение за неимуществени
вреди следва да се съобразят, във всеки конкретен случай, установените по
делото факти и обстоятелства, свързани с характера и тежестта на
увреждането, интензитета и продължителността на претърпените физически и
емоционални болки и страдания, а така също и икономическото състояние в
страната към момента на увреждането. Счита, че като се съобразят
обстоятелствата от получената травма и последиците от нея, физическите и
психически болки и страдания на ищцата, техния вид; -интензитет и
продължителност, обусловени от вида и тежестта на уврежданията,
обстоятелството, че ежедневието на ищцата е било сериозно променено за
период от четири месеца, при което тя е имала нужда от чужда помощ за
елементарни ежедневни дейности, обстоятелството, че се налага да претърпи
медицински манипулации, че дни наред е изпитвала интензивни болки, които
впоследствие са затихнали, но и сега има нестабилност в коляното и
ограничения в движенията, както и икономическите условия в страната и
принципа за справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД,
претендираният размер на претърпените от ищцата неимуществени вреди от
3000 лева е дори счита, че е по-малък от справедливият размер, който трябва
да получи. Намира за неоснователно възражението на ответника за наличие
на съпричиняване. Посочва, че за да е налице - съпричиняване на
вредоносния резултат, поведението на пострадалия, по необходимост, трябва
6
да е противоправно. Този въпрос е изяснен в т. 7 на Тълкувателно решение №
1 от 23.12.2015 г. на ВКС по т. д. N9 1/2014 г., ОСТК, докладчик съдията В.А.,
както и в „Обезщетение за неимуществени /морални/ вреди в България" от
С.С., „Сиела", С., 2020г.,стр. 147-179. Сочи се, че съгласно чл. 51, ал. 2 от
ЗЗД, обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да се намали,
ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване.
Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка
между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не
и вина. Приносът на увредения, който е обективен елемент от
съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога
поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на
вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен, и обективно да е
допринесло за настъпване на инцидента или вредите от него. В случая се
твърди, че не може да се очаква ищцата да знае за състоянието на тротоарите.
Счита, че като не е заобиколила тази част на тротоара, ищцата не е
допринесла за настъпването на увреждането си и отговорността на ответника
не следва да бъде намалена. Счита, че е без значение е дали ищцата е
минавала често оттам и дали е знаела, че плочките са разбити. Посочва, че на
гражданите не може да се вмени в задължение да знаят и помнят къде в града
тротоарните плочки не са в добро състояние и още по-малко може да им се
вмени във вина, че не са се опазили от спъване в тях - Определение № 186 от
19.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5866/2014 г., Ill г. о., ГК. Счита, че в
настоящият случай не е налице причинна връзка между поведението на
ищцата и получените от нея травми, поради което счита, че след като липсва
съпричиняване, липсва и основание за намаляване размера на определените
обезщетения. Твърди се, че е неоснователно и възражението на община
Благоевград във въззивната жалба, че размерът на законната лихва се дължи
не от датата на увреждането, а от датата на предявяването на исковата молба
се дължи след отправяне на покана. Посочва, че съгласно разпоредбата на чл.
86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, а
съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД при задължение от непозволено
увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Твърди се, че от
изложеното се установява, че са налице всички елементи от фактическият
съставна деликтната отговорност - противоправно деяние на ответната
7
община - бездействие при изпълнение на вменените със закон задължения,
настъпило увреждане, претърпени неимуществени вреди - болки и страдания
и причинна връзка между същите. Поради изложеното в отговора на
въззивната жалба е отправено искане до съда да потвърди
първоинстанционното решение, както и да присъдите на ищцата направените
от нея по делото разноски пред въззивната инстанция.
С отговора на въззивната жалба не са направени доказателствени искания.
Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267 във вр. с чл.
262 ГПК намира подадената въззивна жалба за допустима като подадена в
срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес за това. Същата
отговарят на изискванията на закона и е редовна, като съдът дължи
произнасяне по същество. Спазени са правилата на процесуалния закон и с
оглед на съдържанието и сроковете за депозиране на писмения отговор към
жалбата. Делото е с предмет предявени искове с правно основание чл.49 ЗЗД
във вр. чл. 45 от ЗЗД, като първоинстанционният съд правилно е приел
същите за разглеждане, след като е счел че предявените искове са допустими,
а исковата молба е редовна.
В съдебното заседание пред въззивната инстанция въззивникът, чрез
пълномощника си, поддържа жалбата по съображенията изложени в нея.
Въззиваемият не се явява. От процесуалният представител адв. Б. е
постъпила писмена защита, в която изразява становище по съществото на
делото. Моли да се потвърди първоинстанционното решение, като правилно и
законосъобразно.
Въззивният съд в съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК, като се
съобрази с доводите и възраженията на страните и с решението, което се
атакува, намира, че същото следва да се потвърди като валидно, допустимо и
правилно.
Пред районния съд са предявени обективно съединени искове с правно
основание в чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД за присъждане на обезщетение в
размер на 3000 лв. - представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, настъпили в резултат на спъването и падането на
Стоянка С. М. на 07.06.2021г., поради счупени и стърчащи тротоарни плочки,
по движението й по тротоара, по бул. "С.С.К.М." в гр. Благоевград.
По делото е изготвена съдебно-медицинска експертиза, изпълнена от
вещите лица д-р Златин. Съобразно заключението на същата, става ясно, че се
8
касае за получила флексия на лявата колянна става от евентуален удар на
коляното, върху твърд предмет, какъвто може да е и терена на земната
повърхност, включително и разместени плочки. Това счупване е довело до
затруднено движение на левия долен крайник, за срок от около 4 месеца,
катко това затруднение е свързано с болки в областта на лявото коляно,
усилващи се при движение, които болки са били със значителен интезитет в
началото, като постепенно са намаляли с времето. Постъпила на лечение в
МБАЛ „Благоевград“АД от 07.06.21г., изписана на 10.06.21г. На 02.09.2021 г.
ищеца М. постъпва в болнично заведение за физикална терапия и
рехабилитация при болести на опорно-двигателния апарат. След провеждане
на същата, на 09.09.2021 г., С. М. е изписана.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, разпитани са
свидетели.
Прието е от РС, че съгласно чл.51, ал.1 от ЗЗД обезщетение се дължи за
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
като за претърпените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в
болки, преценено, че се намират и в причиннна връзка с инцидента, при който
е пострадала, а именно спъване и падане поради счупена и неравна плочка по
движението й по тротоара, и е определен размер на обезщетение - 3000лв.
По същество обжалваното решение е правилно и
законосъобразно.Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно
изяснена от първостепенния съд,като същия е съобразил и анализирал всички
събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно
какви факти се установяват с тях. По тези съображения възивния съд
възприема изцяло фактическата обстановка по делото и не смята за нужно да
я пресъздава.
Правните изводи на първоинстанционния съд въз основа на установената
фактическа обстановка по делото са правилни и възивния съд възприема
изцяло мотивите на районния съд относно основателността на предявения
иск.
В този смисъл и на основание чл.272 от ГПК възивния съд препраща към
мотивите на районния съд относно основателността на предявената искова
претенция.
Във въззивната жалба на Община Благоевград се сочи, че не е налице
противоправно бездействие на Общината. В случая се претендира
обезщетение за вреди от бездействие на служители, на които общината е
възложила дейности по поддържане на улиците и тротоарната настилка на
града. Безспорно такова произтичащо от закона задължение в тежест на
9
ответника е налице - доколкото общинската улична и тротоарна мрежа са със
статут на публична общинска собственост, като изграждането, ремонта и
поддържането им се осъществяват от общините, а самото поддържане е
дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно
и удобно движение през цялата година, включително предпазването им от
преждевременно износване, охрана и защита. Организирането на дейността по
поддържане на тротоарите в границите на урбанизираните територии е
задължение на съответната община - чл. 30, ал. 4 от ЗП (ЗАКОН ЗА
ПЪТИЩАТА), като в тежест на собственика /ответник по иска/ е и
задължението да управлява общинските имоти в интерес на населението
съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. Общините
са длъжни да изпълняват възложените им правомощия, защото така те
постигат целта на закона - добро управление на съответните обществени
процеси. Когато общината не предприеме предписано от закона действие, или
го предприеме, без да положи дължимата грижа и от това настъпят вреди, тя
дължи обезщетение. И това е така, защото отговорностите на общината по
поддържането в изправност както на уличното платно, така и на прилежащия
тротоар така и на бордюрите към него по начин, че да не се допускат каквито
и да било инциденти, включително и да не представляват пряка или косвена
причина за настъпването на такива инциденти, е ясно изразено и вменено
именно на общината, задължение и отговорност.
Констатираните по делото факти и обстоятелства / счупена и неравна плочка /
са довели до настъпилото увреждане на здравето на ищцата. В случая
собственика на съоръженията- тротоар и улична настилка, не е положил
дължимата се грижа присъща на добрия собственик и стопанин, съгласно
чл.49 от ЗЗД, затова поведението на Община Благоевград осъществява
деликтния състав на чл.45 от ЗЗД, а именно противоправно действие или
бездействие, вреда/ имуществена и/или неимуществена / причинна връзка
между поведението и вредата, както и вина, която се предполага до доказване
на противното, вследствие на което ищцата е стъпвайки на разместена и
неравна плочка при движението й по тротоара на бул. "С.С.К.М." в гр.
Благоевград, се спъва и пада, като претърпява флексия на лявата колянна
става от евентуален удар на коляното, върху твърд предмет, какъвто може да
е и терена на земната повърхност, включително и разместени плочки. Това
счупване е довело до затруднено движение на левия долен крайник, за срок от
около 4 месеца.
В този смисъл по делото напълно е изяснен както механизма на причиняване
на уврежданията на ищцата, така и значението на съпътстващите фактори,
взети в своята връзка и взаимозависимост. Изложеното дава основание
настоящата инстанция да приеме, че са налице всички елементи от
10
фактическият състав на деликтната отговорност- противоправно деяние на
ответната община-бездействие при изпълнение на вменените със закон
задължения, настъпило увреждане, претърпени неимуществени вреди-болки и
страдания и причинна връзка между същите.
В настоящия случай са установени и доказани елементите от фактическия
състав на разпоредбата на чл.50 ЗЗД. При постановяване на решението и
определяне размера на обезщетението РС е взел предвид вида и характера на
телесното увреждане, степента и интензитета на претърпените болки и
страдания, продължителността им, негативните емоционални изживявания от
изпитаното чувство съгласно разпоредбите на чл.51 и 52 от ЗЗД както и
обстоятелството, че размерът на обезщетението следва да бъде определен към
момента на настъпване на вредите, настоящият състав на въззивния съд
намира, че сумата от 3000 лв., която е определил и районния съд би
обезщетила ищцата за претърпените от нея неимуществени вреди, поради
което и в тази част решението е правилно.
Поради изложеното предявената искова претенция е доказана по основание и
по размер. Ответникът и лицата, на които той е възложил да поддържат
уличната инфраструктура не са положили дължимата се грижа, присъща на
добрия стопанин, т. е. поведението на последните осъществява деликтния
състав на чл. 45 ЗЗД противоправно бездействие, вреда и причинна връзка
между поведението и вредата. Размерът на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се
определя според вида и тежестта на причинените телесни увреждания - това
са фактите и обстоятелствата, които имат пряко значение за размера на
предявения иск - продължителността и интензитета на претърпените
физически и душевни болки, други страдания и неудобства, ако увреждането
е трайно - медицинската прогноза за неговото развитие, както и създаденият
от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи. В
разглеждания случай по делото е доказано сериозно влошаване на здравето на
ищцата, с данни за понесени болки и страдания около обичайните за периода
на възстановяване и за раздвижване.
Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД обезщетението за вреди от
непозволено увреждане може да се намали, ако и самият пострадал е
допринесъл за тяхното настъпване. В казуса не е налице противоправно
поведение от страна на ищцата, в резултат на което или което да е
допринесло за настъпване на вредоносния резултат, абсурдно е да се очаква
ищцата да знае за състоянието на плочките на тротоара и да ги заобикаля. Не
може да се приеме, че излизането на улицата и придвижването по тротоар,
чието поддържане по закон е вменено в задължение на ответника, отрича
проявена нормална дължима грижа за здравето и телесната цялост на
11
пострадалата.
В този смисъл и имайки предвид изложеното въззивната жалба е
неоснователна. Решението, което се атакува е валидно, постановено от съд,
имащ компетентност за това, по допустим иск и редовна искова молба.
Същото е правилно, доколкото правните изводи съответстват на събраните
доказателства и приложимия материалния закон. Липсват основания за
отмяната му. Доколкото не се сочат нови доказателства, не се установи
фактическа обстановка, различна от приетата от първоинстанционния съд,
окръжният съд не счита, че не следва да преповтаря мотивите му, като на
основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Решението ще бъде потвърдено.
Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл. 78
ГПК и чл. 38, ал. 2 ЗА Община Благоевград следва да бъде осъдена да заплати
на пълномощника на въззиваемата сума в размер на 600,00лв.
Водим от горното и на основание чл. 272 ГПК, БлОС.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 645/09.11.2022 г., постановено по гр.д.№
2576/2021 г. по описа та РС - Благоевград.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., Община Благоевград, с адрес: гр.
Благоевград, пл. „Г.И., представлявана от кмета И.С. да заплати на адв. Р Б.
сумата от 600,00 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12