Р Е
Ш Е Н И Е
№..................../11.11.2019 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV наказателен състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесети и пети септември две хиляди
и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
с
участието на секретаря Мария Миланова, след като разгледа докладваното от
съдията НАХД № 3607 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по въззивна
жалба на „Ц.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, депозирана
чрез неговия процесуален представител адв. В.П. ***
срещу Наказателно постановление № 100008 от 03.07.2019 г., издадено от Зам.
Кмета на община Варна, с което на дружеството – жалбоподател, на основание
разпоредбата на чл. 86, ал. 1, т. 1 от Наредбата за управление ***, е наложена
имуществена санкция в размер на 1400 лева (хиляда и четиристотин лева) за това,
че на 31.01.2019 г. около 16:00 часа в гр. Варна, ул. „Никола Вапцаров“ до ДКЦ
Чайка, обект супермаркет „CBА - Чайка“,
собственост на „Ц.“ АД изхвърля биоотпадъци в
съдовете за събиране на смесени битови отпадъци, находящи
се на паркинга зад магазин „СВА – Чайка“ – около 10 кг. обелки от портокали,
въпреки наличието на изградена система за разделно събиране на биоотпадъци – нарушение на разпоредбата на чл. 58, т. 3 от
Наредбата за управление ***.
Дружеството
– жалбоподател „Ц.“ АД намира издаденото наказателно постановление за
неправилно и незаконосъобразно, като представя подробни аргументи в защита на
своята позиция. На първо място акцентира, че в хода на административно –
наказателното производство е било допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, свързано с връчването на процесния
АУАН. Според дружеството – жалбоподател АУАН не е връчен лично на
представляващия дружеството, с което е нарушена нормата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, още повече, че лицето Е.М. – А. няма необходимата представителна власт
(изрично пълномощно) да получава преписи от съставени срещу дружеството АУАН.
Също така вижда като порок в процедурата по издаване на наказателното
постановление, че в АУАН е посочен само един свидетел, който не е достатъчно
индивидуализиран, доколкото липсва неговото ЕГН и неговия постоянен адрес.
Според дружеството не са представени доказателства, че в търговския обект е
внедрена система за разделно събиране на биоотпадъци,
като се оспорват фактическите констатации на инспекторите от дирекция УСКОР към община Варна, че именно
търговския обект, стопанисван от „Ц.“ АД е изхвърлил обелките от портокали в
съдовете за смесени битови отпадъци. В условията на евентуалност моли
нарушението да бъде квалифицирано като „маловажно“ по смисъла на чл. 28, буква
„а“ от ЗАНН. Поради гореизложените съображения моли за отмяна на наказателното
постановление.
В
проведеното на 25.09.2019 г. открито съдебно заседание по НАХД № 3607 по описа
за 2019 г. на Варненския районен съд, въззивното
дружество „Ц.“ АД се представлява от своя процесуален представител адв. В.П. ***, който поддържа жалбата на посочените в нея
основания и моли за отмяна на наказателното постановление.
В
проведеното на 25.09.2019 г. открито съдебно заседание по НАХД № 3607 по описа
за 2019 г. на Варненския районен съд, въззиваемата
страна община Варна се представлява от своя процесуален представител
юрисконсулт Петя Карагеоргиева, която моли за потвърждаване на наказателното
постановление, подчертавайки в своята пледоария, че в хода на административно –
наказателното производство не са допуснати твърдените от насрещната страна
процесуални нарушения, доколкото представеното в кориците на преписката
пълномощно учредява валидна представителна власт на лицето Е.Х.М. – А. да
получава препис от АУАН.
От
фактическа страна, съдът приема за установено следното:
Около 16:00
часа на 31.01.2019 г. свидетелите Н.Т.П. и Н. Маринова Н. – инспектори „Екологичен
контрол“ в дирекция „УСКОР“ към община Варна извършили проверка по спазване на разпоредбите
на Наредбата за управление *** в района на супермаркет „СВА Чайка“, находящ се в гр. Варна, ул. „Никола Вапцаров“ в близост до
ДКЦ „Чайка“.
В хода на проверката двете свидетелки П. и Н.
проверили съдържанието на съдовете за събиране на смесени битови отпадъци,
разположени на паркинга зад магазин „CBA Чайка“ и установили около 10 кг обелки от
портокали.
Тъй като количеството на отпадъците било солидно,
двете свидетелки преценили, че е малко вероятно тези биоотпадъци
да са изхвърлени от едно домакинство и решили да извършат проверка в търговския
обект – супермаркет „СВА Чайка“, стопанисван от „Ц.“ АД, който се намирал в
непосредствена близост.
При проведен разговор със служителите в
търговския обект и неговия управител – г-н. Е.М., последните признали пред
инспекторите „Екологичен контрол“ в дирекция УСКОР към община Варна, че
обелките от портокали са изхвърлени именно от търговския обект, след
производството на фреш от портокали.
На място бил съставен Констативен протокол, а на
18.02.2019 г. св. П. преценявайки, че със своето поведение дружеството „Ц.“ АД
е нарушило разпоредбата на чл. 58, т. 3 от Наредбата за управление ***,
съставила акт за установяване на административно нарушение, с който
санкционирала „Ц.“ АД за нарушение на посочената нормативна разпоредба.
В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, като на 03.07.2019
г., Зам. Кметът на община Варна, приемайки идентична фактическа обстановка,
като тази описана в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно
постановление, с което на основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1, т. 1 от
Наредбата за управление ***, наложил на дружеството – жалбоподател „Ц.“ АД административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 1400 лева (хиляда и четиристотин
лева) за нарушение на чл. 58, т. 3 от Наредбата за управление ***.
По
отношение на доказателствата.
Гореизложената
фактическа обстановка се установи и потвърди, въз основа на следните гласни и
писмени доказателства: свидетелските показания на свидетелите Н.Т.П. и Н.
Маринова Н.; Докладна записка, изготвена от Директора на дирекция УСКОР към
община Варна до Зам. Кмета на община Варна; Констативен протокол № 5 – 045 от
31.01.2019 г.; Заповед № 2384 от 18.06.2019 г. на Директора на дирекция „ПНО“ и Кмета на община Варна;
Заповед № 1982 от 03.07.2017 г. на Директора на дирекция „ПНО“ и Кмета на
община Варна.
На
първо място, съдът би желал да отбележи, че изцяло кредитира показанията на
двете свидетелки – П. и Н. като последователни, взаимнодопълващи
се и подкрепени безусловно от съставения Констативен протокол от дата
31.01.2019 г. Двете свидетелки бяха категорични и единодушни, че на 31.01.2019
г. са извършили проверка на магазин „СБА Чайка“, след като установили, че в
намиращите се в непосредствена близост
до търговския обект съдове за събиране на смесени битови отпадъци са изхвърлени
около 10 кг. обелки от портокали. Очевидно двете свидетелки правилно са преценили,
че количеството обелки от портокали е солидно и едва ли е изхвърлено от едно
домакинство, поради което се насочили към близкия търговски обект, като в хода
на тяхната проверка г-н. Е.М. – управител на магазина е признал, че
изхвърлените обелки от портокали са именно изхвърлени от служители на същия
търговски обект „СБА Чайка“.
В
самата въззивна жалба се оспорват фактическите
констатации на актосъставителя, административно –
наказващия орган, впрочем приети за установени и от съда, че служители на „Ц.“
АД са изхвърлили процесните биоотпадъци,
но съдът няма как да приеме за основателни подобни възражения, доколкото самият
управител на търговския обект г-н. М. е удостоверил със своя личен подпис в
съставения Констативен протокол достоверността на констатациите на св. П. и св.
Н..
В
хода на съдебното следствие беше повдигнат въпроса дали служителите на община
Варна са притеглили количеството биоотпадък, като в
случая същите признаха, че не са сторили това, но според съда това не е
необходимо, доколкото обективната съставомерност на
нарушението не зависи от количеството изхвърлен отпадък.
Самите
свидетелки П. и Н. посочиха, че не са видели лично да се изхвърлят отпадъците в
съдовете за събиране на смет, но според съда това също не необходимо, предвид
признанието на управителя на търговския обект за произхода на отпадъците. В крайна
сметка, през 21 век едва ли е необходимо служителите на община Варна „да
дебнат“ около опреден съд за събиране на смет за известен времеви период и от
„засада“ да установяват на место евентуалните нарушители.
Останалите
възражения на дружеството срещу законосъобразността на наказателното
постановление са от правно естество и съдът ще се опита да отговори на всички
тях по – надолу в своето решение.
Давайки
вяра на показанията на разпитаните свидетели, съдът намира за установено от
фактическа страна, че на 31.01.2019 г. около 16:00 часа в гр. Варна, ул.
„Никола Вапцаров“ до ДКЦ „Чайка“, обект супермаркет „CBА - Чайка“, собственост
на „Ц.“ АД изхвърля биоотпадъци в съдовете за
събиране на смесени битови отпадъци, находящи се на
паркинга зад магазин „СВА – Чайка“ – около 10 кг. обелки от портокали, въпреки
наличието на изградена система за разделно събиране на биоотпадъци.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата
срещу наказателното постановление е подадена в предвидения в разпоредбата на 59,
ал. 2 от ЗАНН седемдневен преклузивен срок, от надлежна страна, срещу акт,
който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна,
поради следните причини:
На
първо място съдът би желал да отбележи, че не установи в рамките на извършената
служебна проверка в хода на административно – наказателното производство да са
били допуснати съществени процесуални нарушения. Акта за установяване на
административно нарушение е изготвен от длъжностно лице със съответната
компетентност, съдържа необходимите реквизити, кумулативно предвидени в
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Самото наказателно постановление също е
издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е
надлежно връчено по реда на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН. Не на последно място, следва
да се отбележи, че вмененото във вина на въззивното дружество нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво се изразява
административното нарушение, поради което не е накърнено правото му на защита.
В
тази връзка, съдът би желал да акцентира върху приложените Заповед № 2384 от
18.06.2019 г. на Директора на дирекция „ПНО“ и Кмета на община Варна и Заповед
№ 1982 от 03.07.2017 г. на Директора на дирекция „ПНО“ и Кмета на община Варна,
които удостоверяват материалната компетентност на административно – наказващия
орган и на актосъставителя – в случая св. П. да издава наказателни
постановления, респ. да съставя АУАН за нарушения на Наредбата за управление ***.
Съдът
не може да сподели за основателно възражението, че АУАН е връчен на лице без
представителна власт. В тази връзка съдът би желал да обърне внимание на
показанията на актосъставителя св. П., която заяви,
че веднъж г-жа Маринова – Асенова е посетила сградата на община Варна за да
бъде връчен АУАН на дружеството, но тъй като не е разполагала с пълномощно
(нотариално заверено) й е било отказано връчване на АУАН. Вече на втората дата,
насрочена за връчване на АУАН, г-жа Маринова – Асенова се е легитимирала като
пълномощник на „Ц.“ АД с изключително широка представителна власт, при това
именно пред община Варна. Действително в пълномощното няма съвсем изричен
текст, че пълномощника е овластен да получава съвсем
конкретно АУАН, но в самото пълномощно е отбелязано, че следва да се тълкува
изцяло в полза на упълномощения.
Още
повече, че при условие, че е насрочена нова дата за връчване на АУАН именно
заради това да се представи пълномощно, е съвсем некоректно и не е честно
дружеството да изпраща конкретно лице да получи АУАН, а впоследствие да оспорва
материалната легитимация на същия този служител да получава препис от АУАН. По
този начин на практика дружеството би почерпило изгода от собственото си
недобросъвестно поведение, което не може да бъде прието от съда.
Разпоредбата
на чл. 58, т. 3 от Наредбата за управление на отпадъците предвижда забрана за
изхвърлянето на биоотпадъци в съдовете за събиране на смесени битови отпадъци
при наличие на изградени системи за разделно събиране на биоотпадъци. В случая дружеството
не оспорва, че в търговския обект е функционирала система за разделно събиране
на биоотпадъците, поради което и дружеството е годен субект на административно
– наказателна отговорност за нарушение на чл. 58, т. 3 от Наредбата за
управление на отпадъците. За по – голяма прецизност следва да се отбележи, че
във въззивната жалба се посочва, че не са представени
доказателства, че в търговския обект функционира система за разделно събиране
на биоотпадъците, но подобно твърдение за липсата на
такава система никога не е било навеждано от страна на въззивното
дружество, поради което и според съда не е необходимо да се ангажират
доказателства за факт, който не се оспорва от никой.
От
показанията на свидетелите и приложения снимков материал се установява, че на
31.01.2019 г. дружеството е нарушило посочената разпоредба, поради което и
правилно е била ангажирана административно – наказателната му отговорност.
Според
съда липсват предпоставките за приложението на чл. 28, буква „а“ от ЗАНН. На
първо място, колкото и банално да звучи процесното
нарушение не се отличава с по – ниска степен на обществена опасност от
останалите нарушения от този вид. В случая не става въпрос за няколко обелки от
портокали, а се касае за биоотпадъци в размер на
около 10 кг. – според съда достатъчно внушително количество, което изключва
възможността за квалифицирането на нарушението като „маловажно“. А и в крайна
сметка това е нарушение, което съвсем пряко ощетява и така да се каже „бърка в
джоба“ на данъкоплатците в община Варна, поради което и е обществено
неприемливо да се приложи разпоредбата на чл. 28, буква „а“ от ЗАНН.
Наложената
„имуществена санкция“ в размер на 1400 лева (хиляда и четиристотин лева) е в минималния, предвиден размер в чл. 86,
ал. 1, т. 1 от Наредбата за управление ***, поради което и пред съда не е
поставен въпроса за нейната завишеност, респ. евентуална несправедливост. Още
повече, че според съда предвид липсата на отегчаващи отговорността
обстоятелства, санкцията е индивидуализирана съвсем коректно, административното
наказание е справедливо и ще способства за изпълнение на целите, предвидени в
разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.
Единствено
за допълнение на мотивите би могло да се отбележи, че за по – голяма прецизност
е следвало административно – наказващия орган да посочи предл. 2 на т. 1 на ал.
1 на чл. 86 от Наредбата за управление *** като основание за налагане на
санкцията, но този пропуск в никакъв случай не е нарушило правата на
санкционираното лице, доколкото съвсем ясно е описано в какво се състои
извършеното административно нарушение.
Поради
гореизложените съображения, съдът намира, че Наказателно постановление № 100008
от 03.07.2019 г., издадено от Зам. Кмета на община Варна, следва да бъде
потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
Потвърждава
Наказателно постановление № 100008 от 03.07.2019 г., издадено от Зам. Кмета на
община Варна, с което на „Ц.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление:***, на основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1, т. 1 от Наредбата
за управление ***, е наложена имуществена санкция в размер на 1400 лева (хиляда
и четиристотин лева) за това, че на 31.01.2019 г. около 16:00 часа в гр. Варна,
ул. „Никола Вапцаров“ до ДКЦ Чайка, обект супермаркет „CBА - Чайка“,
собственост на „Ц.“ АД изхвърля биоотпадъци в
съдовете за събиране на смесени битови отпадъци, находящи
се на паркинга зад магазин „СВА – Чайка“ – около 10 кг. обелки от портокали,
въпреки наличието на изградена система за разделно събиране на биоотпадъци – нарушение на разпоредбата на чл. 58, т. 3 от
Наредбата за управление ***.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14 – дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му пред
Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: