РЕШЕНИЕ
№ 313
гр. Пловдив, 25.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Меденка М. Недкова
при участието на секретаря Красимира Хр. Несторова Кутрянска
като разгледа докладваното от Меденка М. Недкова Въззивно търговско дело
№ 20245001000233 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение №292/30.VІ.2023год. постановено по т.д.
№702/2022год. Пловдивският окръжен съд, ХVІ състав, е осъдил „К.“ ЕООД
гр.П., ЕИК *********, представлявано от управителя Г.И.Г. да заплати на
Д.Ф."З." гр.С., БУЛСТАТ **********, представлявано от изпълнителния
директор Г.Т. сумата 181 332лв., представляваща платена през 2021год.
финансова помощ по договор №*****************/19.ІV.2018год. за
предоставяне на държавна помощ „Помощ за реализиране на доброволно
поети ангажименти за хуманно отношение към птиците“, ведно със законната
лихва от датата на заявлението по чл.417 ГПК- 27.VІІ.2022год. до
окончателното плащане, сумата 23 172.21лв., представляваща законна лихва,
от която 21 630.89лв.- законна лихва върху сумата 159 572.16лв. за периода от
19.ІІІ.2021год. до 26.VІІ.2022год. и 1 541.32лв.- законна лихва върху сумата
21 759.84лв. за периода от 12.ХІ.2021год. до 26.VІІ.2022год., както и сумата
1
18 221.44лв. деловодни разноски и разноски за заповедното производство по
ч.гр.д.№10953/2022год. по описа на Районен съд гр.Пловдив и по т.д.
№702/2022год. по описа на ОС- Пловдив, като Е ОТХВЪРЛИЛ иска за
възстановяване на платена държавна помощ по същия договор за разликата
над горния размер до пълния предявен размер от 704 821.61лв., както и иска
за заплащане на законна лихва над горния размер до пълния предявен размер
от 190 943.76лв., като неоснователни.
ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА вх.№25117/10.VІІІ.2023год. е
подадена от Д.Ф."З." гр.С., БУЛСТАТ **********, представлявано от
изпълнителния директор Г.Щ.Т., чрез пълномощника му адв. Р. А. от АК- П.,
срещу решение №292/30.VІ.2023год. по т.д.№702/2022год. на Пловдивския
окръжен съд в частта, с която са отхвърлени предявените искове до пълния
им размер, с оплаквания за неправилност и необоснованост на решението,
което е постановено при неправилно приложение на материалния закон и
съществени нарушения на процесуалния закон. Ето защо моли въззивният съд
да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част и
постанови ново решение, с което уважи изцяло предявените искове. За да
постанови обжалвания съдебен акт първоинстанционният съд е възприел за
доказана цялата фактическа обстановка, изложена в исковата молба, но е
изтълкувал неправилно, при неспазване както на процесуалния, така и на
материалния закон, нормите на процесния договор и нормите на материалния
закон. Жалбоподателят счита за неправилен извода на първоинстанционния
съд, че отговорността на бенефициента по т.5.5 от процесния договор би могла
да се ангажира само при прекратяване/разваляне на процесния договор. За да
достигне до този извод ОС- Пловдив е цитирал чл.55ал.1пред. трето ЗЗД и
чл.88 ЗЗД, както и решение №2/9.VІІ.2012год. по т.д.№154/2011год. на ІІ ТО
на ВКС. Счита, че възстановяване на получената държавна помощ по т.5.5 от
процесния договор може да се претендира при неизпълнение на договорните
задължения, а не само при прекратяване/разваляне на договора, съгласно
чл.55ал.1пред. трето ЗЗД и чл.88 ЗЗД. Неправилен е извода на
първоинстанционния съд, че само след надлежно удостоверена проверка може
да се претендира възстановяване на получените средства от ответника по т.5.5
от процесния договор. В разпоредбата на т.5.6 от процесния договор изрично
е предвидено, че нарушенията по т.5.5 се установяват при извършване на
проверки от ДФЗ и/или БАБХ, съвместни или самостоятелни. В договора не е
2
предвиден изричен начин за удостоверяване на извършените проверки. И в
случая ДФЗ е направил проверка и справка в съответната система на БАБХ и
е установил, че ответникът не стопанисва животновъден обект, което е
изискване на процесния договор и представлява основна част от задълженията
му. В случая ответникът признава този факт, след като е бил надлежно
уведомен с отправена покана от ДФЗ. Ето защо жалбоподателят счита за
напълно несъстоятелни мотивите на първоинстанционният съд, с които
предявените искове са отхвърлени. Претендира за съдебните разноски
направени пред двете съдебни инстанции.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ „К.“ ЕООД гр.П., ЕИК *********,
представлявано от управителя Г.И.Г. не ангажира становище по въззивната
жалба.
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок по чл.259ал.1 ГПК, от надлежно легитимирана страна
и срещу подлежащ на обжалване акт на първоинстанционния съд.
Пловдивският апелативен съд като взе предвид
направените от страните твърдения и възражения и развитите в жалбата
доводи, с оглед разпоредбите на чл.269 ГПК, чл.271 ГПК и след преценка на
събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност и поотделно, на
основание чл.235 ГПК, провери валидността, допустимостта и правилността
на обжалваният съдебен акт, прие за установено следното:
Решението на първоинстанционният съд е валидно, т.е.
постановено от надлежния окръжен съд, съобразно правилата на родовата и
местна подсъдност, функциониращ в надлежен състав и в рамките на предмета
на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и
надлежно подписано. То е и допустимо решение, постановено при липса на
съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила.
По правилността на решението на първоинстанционния съд
въззивната съдебна инстанция е ограничена от посоченото във въззивната
жалба, освен когато става дума за императивна правна норма или когато съдът
следи служебно за интересите на някоя от страните по делото или
ненавършили пълнолетие деца, съгласно т.1 от ТР№1/2013год. на ОСГТК на
ВКС.
Предмет на делото е предявен от ищеца Д.Ф."З." /ДФЗ/
3
гр.С., БУЛСТАТ **********, представлявано от изпълнителния директор
Г.Щ.Т. срещу ответника „К.“ ЕООД гр.П., ЕИК *********, представлявано от
управителя Г.И.Г., иск с правно основание чл.422ал.1 ГПК- да се приеме за
установено, че ответникът „К.“ ЕООД гр.П., ЕИК ********* дължи на
Д.Ф."З." гр.С., БУЛСТАТ ********** сумата 704 821.61лв., представляваща
вземане за главница по Договор №*****************/19.ІV.2018год. за
предоставяне на държавна помощ „Помощ за реализиране на доброволно
поети ангажименти за хуманно отношение към птиците“ и сумата
190 943.76лв., представляваща вземане за законна лихва по Договор
№*****************/19.ІV.2018год. за предоставяне на държавна помощ
„Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно
отношение към птиците“, дължима от датата на предоставяне на всяка
финансова помощ до датата, предхождаща деня на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК в съда, както следва:
законна лихва в размер на 69 529.24лв., изчислена върху главница в размер на
163 491.38лв. за периода от 26.ІV.2018год. до 26.VІІ.2022год., законна лихва в
размер на 58 463.56лв., изчислена върху главница в размер на 178 666.23лв. за
периода от 19.ІV.2019год. до 26.VІІ.2022год., законна лихва в размер на
36 081.04лв., изчислена върху главница в размер на 159 572.16лв. за периода
от 23.ІV.2020год. до 26.VІІ.2022год., законна лихва в размер на 1 441.49лв.,
изчислена върху главница в размер на 7 434.62лв. за периода от
19.VІІІ.2020год. до 26.VІІ.2022год., законна лихва в размер на 2 256.22лв.,
изчислена върху главница в размер на 14 325.22лв. за периода от
30.ХІІ.2020год. до 26.VІІ.2022год., законна лихва в размер на 21 630.89лв.,
изчислена върху главница в размер на 159 572.16лв. за периода от
19.ІІІ.2021год. до 26.VІІ.2022год., законна лихва в размер на 1 541.32лв.,
изчислена върху главница в размер на 21 759.84лв. за периода от
12.ХІ.2021год. до 26.VІІ.2022год., ведно със законната лихва върху главницата
704 821.61лв., считано от 27.VІІ.2022год.-датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
задълженията, като му се присъдят съдебно-деловодните разноски в
заповедното и в исковото производство.
Искът по чл.422ал.1 ГПК е установителен и с него
кредиторът цели установяване със сила на присъдено нещо спрямо
насрещната страна, съществуването на вземането си, предмет на издадената
4
заповед за изпълнение по чл.417 ГПК. В случая в производството по ч.гр.д.
№10953/2022год. по описа на РС- Пловдив, ХХ граждански състав,
образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК на Д.Ф."З." гр.С., е
издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417
ГПК №5419/28.VІІ.2022год., с които длъжникът „К.“ ЕООД гр.П., ЕИК
********* е осъдено да заплати на кредитора Д.Ф."З." гр.С., БУЛСТАТ
********** сумата 704 821.61лв., представляваща главницата по договор
№*****************/19.ІV.2018год., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 27.VІІ.2022год. до изплащане на вземането, сумата
190 943.76лв., представляваща законна лихва за периода от 26.ІV.2018год. до
26.VІІ.2022год., както и разноските в заповедното производство- ДТ в размер
на 17 915.31лв. и 50лв. юрисконсултско възнаграждение. Или заповедта за
незабавно изпълнение на парично задължение е издадена въз основа на акт по
чл.417т.3 ГПК- договор №*****************/19.ІV.2018год. за предоставяне
на държавна помощ „Помощ за реализиране на доброволно поети
ангажименти за хуманно отношение към птиците“, със срок на изпълнение- 5
последователни години от подписване на договора, и поради липсата на
животновъден обект за изпълнение на дейностите по сключения договор, е
налице неспазване на задълженията по т.3.4 от договора, като на основание
т.5.5 е предвидена санкция- земеделският производител да възстанови
получените средства, заедно със законната лихва от датата на получаването
им, който документ е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на
изпълнение вземане срещу длъжника.
Разпореждането за незабавно изпълнение на заповедта по
чл.417 ГПК е отменено с определение №817/3.ІV.2023год. по В.ч.гр.д.
№837/2023год. на ОС-Пловдив, VІІ състав, като е обезсилен и издадения въз
основа на заповедта изпълнителен лист. Това разпореждане съгласно трайната
съдебна практика не препятства допустимостта на производството по
чл.422ал.1 ГПК, а единствено допуснатото предварително изпълнение на
заповедта.
Тъй като в законоустановения срок по чл.414ал.2 ГПК
длъжникът „К.“ ЕООД гр.П., ЕИК ********* е подал възражение вх.
№83073/19.Х.2022год., че не дължи изпълнение на вземанията по издадената
заповед за изпълнение, то с разпореждане №25186/7.ХІ.2022год. по ч.гр.д.
5
№10953/2022год. на РС- Пловдив, ХХ граждански състав, на заявителя ДФ“З“
гр.С. е указано в законоустановения срок да предяви иск за установяване на
вземанията му. Иск с правно основание чл.422ал.1 ГПК е предявен от
заявителя Д.Ф."З." гр.С. в законоустановения срок по чл.415ал.1 ГПК на
14.ХІІ.2022год., поради което той е допустим.
Пред първоинстанционният съд е приет за безспорен факта
/който не е оспорен от ответника „К.“ ЕООД гр.П./, на сключване на договор
№*****************/19.ІV.2018год. за предоставяне на държавна помощ
„Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно
отношение към птиците“, между ДФ „З.“ гр.С., БУЛСТАТ **********, от една
страна и „К.“ ЕООД гр.П., ЕИК *********, представлявано от Д.Т.Д., от друга
страна, като „земеделски стопанин“, с предмет: ДФ „З“ се задължава да
предостави държавна помощ, наречена „помощ за реализиране на доброволно
поети ангажименти за хуманно отношение към птиците“, на ответника „К.“
ЕООД гр.П., в качеството му на земеделски стопанин, за изпълнение на
доброволни ангажименти, поети за период от пет последователни години.
Средствата по помощта се изплащат годишно при спазване изискванията на
чл.33 /Хуманно отношение към животните/ на Регламент /ЕС/
№1305/2013год., Приложение ІІ към него, и други задължителни изисквания,
наложени чрез националното законодателство, по следните мерки:
1.Използване на фуражи, съдържащи деоксиниваленол не
повече от 2,5 мг/кг;
2.Подобряване на условията за хуманно отношение към
птиците по време на транспорт /само за доставки до кланицата/;
3.Намаляване емисиите на амоняк с 30% чрез добавяне в
постелята на силикатни минерали.
Съгласно договора, помощта се предоставя годишно за
покриване на допълнителни разходи или пропуснати доходи, свързани с
изпълнение на доброволните ангажименти, поети за период от пет
последователни години. Уговорено е изплащането на средствата по помощта
да се извършва годишно на един или повече траншове- т.1.4 от договора.
Съгласно т.1.10 от договора, изплащането на помощта се извършва авансово
или след отчитане спазването на ангажиментите по съответната мярка и
документи, удостоверяващи отгледаните птици през периода.
6
Съгласно т.3.4 от договора, земеделският стопанин се
задължава да прилага мерките, за които е получена помощта, за период от пет
последователни години, считано от датата на първото кандидатстване по
съответната мярка.
При авансово плащане, съгласно т.3.5 от договора,
земеделският стопанин се задължава да представи документите за отчитане на
ангажиментите по съответната мярка до 28-ми февруари на следващата
година.
Съгласно т.4.1 договорът се сключва за пет години, считано от
датата на първото кандидатстване по съответната мярка, за периода от
16.ІІІ.2018год. до 16.ІІІ.2023год.
В раздел V от договора са уредени т.нар. “Отговорности“.
Уредена е отговорност на земеделския производител при различни хипотези
на неизпълнение, в т.ч. при непредставяне на посочените в указанията за
прилагане на схемата документи в срок до 28 февруари на следващата година;
при представяне на изискуемите документи в срок, но когато същите не
съответстват и не доказват изпълнение на дейностите /т.5.2 и т.5.3 от
договора/; при нецелево използване на предоставената помощ и пр.
Съгласно т.5.5 от договора, при констатиране на неизпълнение
на мерките по схемата в срока по т.3.4 /за период от пет последователни
години от датата на кандидатстването по съответната мярка/, независимо от
неговия характер и времетраенето на извършването му, земеделският
стопанин възстановява всички получени средства по мярката, ведно със
законната лихва от датата на получаването им.
А съгласно т.5.6 от договора, нарушенията по т.5.5 се
установяват от органите на ДФ „З.“ и БАБХ при извършване на самостоятелни
или съвместни проверки.
Като доказателства по делото са представени Указания за
прилагане на схема на държавна помощ, приети с решения на УС на ДФ „З“
към датата на сключване на договора и в периода на неговото действие. В
указанията е предвидено, че за получаване на помощта земеделският стопанин
трябва да стопанисва животновъден обект, който отговаря на изискванията на
чл.5 от Наредба №44/2006год. за ветеринарномедицинските изисквания към
животновъдните обекти. Предвидено е също така, че контролът по мярката
7
„Използване на фуражи, съдържащи деоксиниваленол не повече от 2,5 мг/кг“
се осъществява на база минимум четири лабораторни анализи на фуража
/издадени на името на бенефициента и извършени през различни месеци в
годината/ за доказване на нивото на деоксиниваленол, като документите,
доказващи извършените лабораторни анализи, се представят от земеделския
стопанин. В указанията са изброени и други специфични документи,
предоставяни от земеделските стопани ежегодно в уверение на това, че
същите изпълняват поетите към ДФ „З“ ангажименти. Документите следва да
се представят до 28 февруари на годината, следваща получаването на
средствата при авансово плащане.
Заявлението на „К.“ ЕООД гр.П. до ДФ „З“ за получаване
на процесната помощ е приложено по ч.гр.д. №10953/2022год. по описа на РС-
Пловдив. Със същото ответникът е декларирал, че желае да получи помощта
за посочените в договора три вида мерки, като е приложил удостоверение за
регистрация на животновъден обект.
Безспорно е установено по делото, от представените
платежни документи, че по сметка на ответното дружество, а в два случая и по
сметка на НАП за погасяване задължения на ответника, ДФ „З“ е изплатило
следните суми, представляващи финансова помощ по процесния договор,
както следва: на 26.ІV.2018год.- сумата 171 520,01лв. е платена по сметка на
ответника и сумата 9 012,79лв. е платена по сметка на НАП за погасяване на
негови задължения; на 19.ІV.2019год.- сумата 181 332лв. е платена по сметка
на ответника; на 23.ІV.2020год.- сумата 159 572,16лв. е платена по сметка на
ответника; на 19.VІІІ.2020 год.- сумата 7 434,62лв. е платена по сметка на
ответника; на 30.ХІІ.2020год.- сумата 9 973,40лв. е пратена по сметка на
ответника и сумата 4 351,82лв. е платена по сметка на НАП за погасяване
задължения на ответника; на 19.ІІІ.2021год.- сумата 159 572,16лв. е платена по
сметка на ответника и на 12.ХІ.2021год.- сумата 21 759,84лв. е платена по
сметка на ответника.
Ответникът е подал заявление вх.№02-161-
2600/230/28.ІІ.2022год. с приложени отчетни документи за 2021год. Но с
уведомително писмо от 15.ІV.2022год. директорът на ОД на ДФ „З“ гр.П. е
уведомил ответника, че представените от него отчетни документи до
28.ІІ.2022год. не съответстват на изискванията на договора и не доказват
8
изпълнението на дейностите за доброволно поетите ангажименти за хуманно
отношение към птиците. Уведомил е ответника, че при извършена
административна проверка е установено, че същият няма валиден
животновъден обект за изпълнение на дейностите по сключения договор и
срещу него ще бъдат предприети действия по изискуемост на получените
държавни помощи.
С писмо изх.№Ю-368/26.V.2023год. на изпълнителният
директор на Българска агенция по безопасност на храните- /стр.168 от делото/
е представена справка, от която се установява, че „К.“ ЕООД гр.П., ЕИК
********* е било собственик на животновъден обект с рег.№*********,
находящ се в с.П., местност „С., община Б., област П., в периода от
20.VІІ.2017год. до 8.ХІІ.2021год.. След 9.ХІІ.2021год. собственик на
животновъдния обект е друго юридическо лице, а ответникът „К.“ ЕООД гр.П.
няма регистриран животновъден обект по реда на чл.137 от Закона за
ветеринарномедицинската дейности в ИИС на БАБХ и не притежава валидно
удостоверение за регистрация. За времето, през което обектът е бил
собственост на „К.“ ЕООД гр.П., същият е бил регистриран за отглеждане на
пилета бройлери с две удостоверения за регистрация: №101-
19577/20.VІІ.2017год. /от 20.VІІ.2017год. до 8.ІІІ.2018год./ и №101-
6020/9.ІІІ.2018год. /от 9.ІІІ.2018год. до 8.ХІІ.2021год./, като промяната в
регистрацията е настъпила поради изменение на капацитета на обекта.
Ответникът „К.“ ЕООД гр.П. прави възражение за
недължимост на сумите по издадената заповед за изпълнение, тъй като
неизпълнението не е пълно, а частично само за последната 2021год., поради
което следва да се възстанови само финансовата помощ авансово
предоставена за тази година. Счита разпоредбата на т.5.5 от процесния
договор за нищожна, тъй като предвиденото обезщетение за неизпълнение на
договорно задължение не е съобразено с реално претърпените вреди от
изправната страна по договора.
При така установената фактическа обстановка, ОС-
Пловдив е приел, че предявеният иск е основателен и доказан частично само
за предоставената финансова помощ за 2021год. в размер на 181 332лв., от
които на 19.ІІІ.2021год. са платени 159 572.16лв. и на 12.ХІ.2021год. са
платени 21 759.84лв., като следва да се приложи хипотезата на т.5.3 от
9
процесния договор- земеделският стопанин да възстанови получените
средства по мярката, задълженията по която не са изпълнени, ведно със
законната лихва от получаването им. Уважил е предявеният иск само за
главница в размер на 181 332лв., представляваща платена по договора
финансова помощ за 2021год., ведно със законна лихва в размер на
23 172.21лв., считано от датите на плащане на сумите по финансовата помощ
до 26.VІІ.2022год.-датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, като е отхвърлил иска за разликата над 181 332лв. до
704 821.61лв. главница, както и за разликата над 23 172.21лв. законна лихва до
претендираната законна лихва от 190 943.76лв., като неоснователен.
Жалбоподателят ДФ „З“ гр.С. обжалва решението на
първоинстанционния съд само в частта, с която предявеният иск по чл.422ал.1
ГПК е отхвърлен, като неоснователен.
Въззивният съд счита, че решението на ОС- Пловдив в
частта, с която предявеният иск по чл.422ал.1 ГПК е бил отхвърлен като
неоснователен за сумите, както следва: над 181 332лв. до 704 821.61лв.,
представляваща главница, по договор№*****************/19.ІV.2018год.,
както и над 23 172.21лв. до 190 943.76лв., представляваща законна лихва
върху главницата, считано от датите на изплащане на финансовата помощ по
години до 26.VІІ.2022год., е неправилно и необосновано по следните
съображения:
От събраните доказателства безспорно се установява, че
между страните по делото е сключен договор
№*****************/19.ІV.2018год. за предоставяне на държавна помощ
„Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно
отношение към птиците“, с който ДФ „З“ се е задължил да предостави
финансова помощ /субсидия/, наречена „помощ за реализиране на доброволно
поети ангажименти за хуманно отношение към птиците“, на ответника-
бенефициер „К.“ ЕООД гр.П., ЕИК *********, в качеството му на земеделски
стопанин, за изпълнение на доброволно поети ангажименти, за период от пет
последователни години. Средствата по помощта е уговорено да се изплащат
годишно при спазване изискванията на чл.33 /Хуманно отношение към
животните/ на Регламент /ЕС/ №1305/2013год., Приложение ІІ към него, и
други задължителни изисквания, наложени чрез националното
10
законодателство, по следните мерки, поети от бенефициера:
1.Използване на фуражи, съдържащи деоксиниваленол не
повече от 2,5 мг/кг;
2.Подобряване на условията за хуманно отношение към
птиците по време на транспорт /само за доставки до кланицата/;
3.Намаляване емисиите на амоняк с 30% чрез добавяне в
постелята на силикатни минерали.
Безспорно се установява също, че ангажиментите са поети
от бенефициера за срок от пет последователни години, за периода от
16.ІІІ.2018год. до 16.ІІІ.2023год., съгласно т.3.4 от договора.
Във връзка с поетите по договора ангажименти, по делото
безспорно се установява, че Д.Ф."З." гр.С., БУЛСТАТ ********** е платило на
„К.“ ЕООД гр.П., ЕИК ********* следните суми, представляващи финансова
помощ: на 26.ІV.2018год. е платена сумата 171 520,01лв. по сметка на
ответника и сумата 9 012,79лв. по сметка на НАП за погасяване на задължения
на ответника; на 19.ІV.2019год. е платена сумата 181 332лв. по сметка на
ответника; на 23.ІV.2020год. е платена сумата 159 572,16лв. по сметка на
ответника; на 19.VІІІ.2020 год. е платена сумата 7 434,62лв. по сметка на
ответника; на 30.ХІІ.2020год. е платена сумата 9 973,40лв. по сметка на
ответника и сумата 4 351,82лв. по сметка на НАП за погасяване задължения на
ответника; на 19.ІІІ.2021год. е платена сумата 159 572,16лв по сметка на
ответника и на 12.ХІ.2021год.- е платена сумата 21 759,84лв. по сметка на
ответника. Т.е. ищецът ДФ „З“ е извършвал ежегодни авансови плащания в
размер, установен по делото, а ответникът е следвало до 28 февруари на
годината, следваща съответното годишно плащане, да подаде заявление с
документи към него, доказващи изпълнението на доброволно оетите по
договора мерки.
Няма спор между страните, че до края на 2021год. мерките
са изпълнявани според предвиденото в договора, а от 9.ХІІ.2021год.
ответникът не разполага с животновъден обект, в който да прилага поетите по
договора мерки. При липсата на животновъден обект, който да отговаря на
изискванията на чл.14ал.5 от Наредба №44/2006год. за
ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти, нито една
от трите мерки, поети от бенефициера не може да бъде изпълнявана. Изрично
11
в Указанията за прилагане на схемата за подпомагане на земеделските стопани
е предвидено, че ползватели на помощта могат да бъдат само лица, които
отговарят на множество изисквания, едно от които е да стопанисват
животновъден обект, който да отговаря на изискванията на чл.14ал.5 от
Наредба№44/2006год. за ветеринарномедицинските изисквания към
животновъдните обекти. По делото също не са представени от ответника
доказателства, че е извършвал минимум 4броя лабораторни изследвания на
фуража през различните месеци, за да докаже изпълнение на първата мярка-
използване на фуражи, съдържащи деоксиниваленол не повече от 2.5мг/кг.
От приложената по делото писмена кореспонденция се
установява, че ответникът е подал заявление в срока до 28.ІІ.2022год.,
касаещо извършеното през 2021год. авансово плащане. Но ДФ „З“ е
констатирал, че представените документи не съответстват и не доказват
изпълнението на дейностите за доброволно поетите ангажименти за хуманно
отношение към птиците. Последното не се оспорва от страна на ответника,
който не твърди и не доказва след 9.ХІІ.2021год. да е разполагал с надлежен
животновъден обект, както и през 2021год. да е прилагал доброволно поетите
от него ангажименти.
Ето защо ищецът ДФ „З“ гр.С. претендира в настоящия исков
процес възстановяване на всички платени по договора средства, от 2018год.
до 2021год. включително, ведно със законната лихва от датата на всяко
плащане, позовавайки се на клаузата на т.5.5 от договора, съгласно която, при
констатиране на неизпълнение на мерките по схемата в срока по т.3.4 /за
период от пет последователни години от датата на кандидатстването по
съответната мярка/, независимо от неговия характер и времетраенето на
извършването му, земеделският стопанин възстановява всички получени
средства по мярката, ведно със законната лихва от датата на получаването им.
Тази разпоредба е ясна и разбираема, и предвижда, че при неизпълнение на
което и да е от доброволно поетите от бенефициера ангажименти по трите
мерки, независимо от характера на неизпълнението и независимо от
времетраенето /т.е. както е в случая неизпълнението е само за 2021год. или
през всичките пет години/, то следва да се възстановят всички получени по
мярката средства /в случая и по трите мерки, тъй като при липса на
животновъден обект, който да се стопанисва от земеделския стопанин, тъй не
може да изпълни и трите мерки, поети по процесния договор/. Това е така,
12
защото съгласно клаузата на т.3.4 от договора, ответникът се е задължил да
прилага доброволно поетите авгажименти по трите мерки, за които е получена
финансовата помощт, за период от пет последователни години. Или в случая
неизпълнението на която и да е от трите мерки /а по делото е доказано, че и
трите не са изпълнени/, за срок само от една година, води до пълно
неизпълнение на прилагането на мерките, защото е договорено изпълнение в
пет последователни години, а не частично изпълнение по години.
По делото безспорно е установено, че нарушенията по т.5.5
са установени от БАБХ при извършване на самостоятелна проверка, съгласно
изискванията на т.5.6 от договора, като мотивите на първоинстанционния съд
за липсата на доказателства за извършена проверка са неправилни и
необосновани. Неправилен е и извода на първоинстанционния съд, че
отговорността на ответника може да бъде ангажирана само при
прекратяване/разваляне на договора едностранно от ДФ „З“, поради
неизпълнение на задълженията от страна на земеделския стопанин. Напротив-
отговорността на ответника по т.5.5 е за неизпълнение на договорно
задължение и е вид обезщетение по смисъла на чл.79ал.1 ЗЗД, съгласно която
разпоредба ако длъжникът не изпълни точно задълженията си, кредиторът
има право да иска обезщетение за неизпълнение на задълженията, в случая- за
неизпълнение на договорно задължение- прилагане на доброволно поетите
три мерки в пет последователни години в животновъден обект, стопанисван от
земеделския стопанин.
Ищецът още сочи, че от общо платената финансова помощ в
размер на 724 528.80лв., ответникът е възстановил сумата 18 702.96лв. на
15.ІV.2019год., от които е приспадната 17 041.42лв. главница за 2018год. и
1 661.54лв. законна лихва, и на 9.ІV.2020год. е възстановена сумата
2 935.42лв., от които е приспадната 2 665.77лв. главница за 2019год. и
269.65лв. законна лихва. Невъзстановена е главница в размер на 704 821.61лв.
от общо получената финансова помощ по договора и общо 190 943.76лв.
законна лихва.
Или безспорно е установено по делото, че към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в РС- Пловдив,
неизплатената главница по договор №*****************/19.ІV.2018год. е в
размер на 704 821.61лв. и 190 943.76лв. законна лихва, считано от датата на
13
плащане на финансовата помощ за съответната година до 26.VІІ.2022год., за
което е издадена и заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417
ГПК №5419/28.VІІ.2022год. по ч.гр.д.№10953/2022год. на РС-Пловдив.
Правилно първоинстанционният съд е приел за
неоснователно възражението на ответника, че същият следва да се освободи
от отговорност поради непреодолима сила по смисъла на чл.306 ТЗ.
Пандемията от Ковид-19 сама по себе си не може да бъде окачествявана като
непреодолима сила, без оглед на конкретните обстоятелства, които са
препятствали ответника да изпълнява ангажиментите си, а такива конкретни
обстоятелства нито се твърдят, нито се доказват по делото. Неоснователно е и
възражението на ответника за неравноправни клаузи в договора, тъй като
такива възражения имат само физическите лица-потребители по смисъла на
Закона за защита на потребителите, а ответникът не е физическо лице, нито е
потребител.
По гореизложените съображения ще следва въззивният съд
на основание чл.271ал.1 ГПК да отмени решението на ОС Пловдив, ХVІ
състав, в частта, с която е отхвърлил предявения иск по чл.422ал.1 ГПК от ДФ
„З“ гр.С. срещу „К.“ ЕООД гр.П., ЕИК *********, като неоснователен за
възстановяване на платената държавна финансова помощ над сумата
181 332лв. до пълния предявен размер от 704 821.61лв. главница и за сумата
над 23 172.21лв. законна лихва до претендираната сума от 190 943.76лв.
законна лихва и присъдени разноски в заповедното производство в размер на
18 221.44лв. и вместо това да постанови ново решение, с което признае за
установено, че ответникът „К.“ ЕООД гр.П., ЕИК ********* дължи на ДФ „З“
гр.С. платена по договор №*****************/19.ІV.2018год. за предоставяне
на държавна помощ „Помощ за реализиране на доброволно поети
ангажименти за хуманно отношение към птиците“ помощ за сумата над
признатата 181 332лв. до пълния размер на претендираната сума от
704 821.61лв. главница и законна лихва в размер над признатата сума
23 172.21лв. до пълния предявен размер от 190 943.76лв., за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК
№5419/28.VІІ.2022год. по ч.гр.д.№10953/2022год. на РС-Пловдив.
В останалата му част, с която предявения иск е уважен за
сумата 181 332- главница, ведно със законната лихва върху главницата,
14
считано от 27.VІІ.2022год. до изплащане на вземането, и за 23 172.21лв.
законна лихва върху главницата, за периода от 19.ІІІ.2021год. до
26.VІІ.2022год. решението на ОС- Пловдив като необжалвано е влязло в сила.
Съгласно т.12 от ТР№4/2013год. на ОСГТК съдът следва да
се произнесе по разноските в заповедното и исковото производство. В
заповедта за изпълнение са включени разноски в размер на 18 065.31лв. /от
които ДТ 17 915.31лв. и юрисконсултско възнаграждение 150лв./, а в исковото
производство първоинстанционният съд е уважил възражението на ответника
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца и го е намалил от
51 698.88лв. на 43 827.57, определено по реда на чл.7ал.2т.6 и §2а от
Наредба№1/9.VІІ.2004год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, и ведно с платената ДТ в размер на 17 915.31лв. и 5лв. такса
за съдебно удостоверение, е определил общо дължими разноски за
заповедното и съдебното производство пред първоинстанционния съд
79 813.19лв., от които е присъдил 18 221.44лв., съразмерно на уважената част
от иска. Ето защо с оглед изхода на делото пред настоящата въззивна
инстанция, ще следва да се осъди ответника да заплати на ищеца
допълнително 61 591.75лв. разноски за заповедното и първоинстанционното
исково производство.
На основание чл.78ал.3 ГПК ще следва да се осъди
ответника да заплати на ищеца съдебни разноски по делото в настоящата
въззивна инстанция в размер на 57 883.86лв., съгласно уважения размер на
предявения иск по чл.422ал.1 ГПК.
На основание гореизложеното и чл.271 ГПК и чл.272 ГПК
Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №292/30.VІ.2023год. постановено по
т.д.№702/2022год. на Пловдивския окръжен съд, ХVІ състав, В ЧАСТТА, с
която е отхвърлен иска за възстановяване на платената държавна помощ по
договор №*****************/19.ІV.2018год. за предоставяне на държавна
помощ „Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно
15
отношение към птиците“ за разликата над 181 332лв. до пълния предявен
размер от 704 821.61лв. главница и за разликата над 23 172.21лв. до пълния
предявен размер от 190 943.76лв. законна лихва и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ответникът „К.“
ЕООД гр.П., ЕИК *********,представлявано от управителя Г.И.Г. дължи на
Д.Ф."З." гр.С., БУЛСТАТ **********, представлявано от изпълнителния
директор Г.Щ.Т. сумата над признатия размер от 181 332лв. до пълния
предявен размер от 704 821.61лв., представляваща вземане за главница по
Договор №*****************/19.ІV.2018год. за предоставяне на държавна
помощ „Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно
отношение към птиците“ и сумата на признания размер от 23 172.21лв. до
пълния предявен размер от 190 943.76лв., представляваща вземане за
законна лихва по Договор №*****************/19.ІV.2018год. за
предоставяне на държавна помощ „Помощ за реализиране на доброволно
поети ангажименти за хуманно отношение към птиците“, дължима от датата
на предоставяне на всяка финансова помощ до датата, предхождаща деня на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК
в съда, както следва: законна лихва в размер на 69 529.24лв., изчислена върху
главница в размер на 163 491.38лв. за периода от 26.ІV.2018год. до
26.VІІ.2022год., законна лихва в размер на 58 463.56лв., изчислена върху
главница в размер на 178 666.23лв. за периода от 19.ІV.2019год. до
26.VІІ.2022год., законна лихва в размер на 36 081.04лв., изчислена върху
главница в размер на 159 572.16лв. за периода от 23.ІV.2020год. до
26.VІІ.2022год., законна лихва в размер на 1 441.49лв., изчислена върху
главница в размер на 7 434.62лв. за периода от 19.VІІІ.2020год. до
26.VІІ.2022год., законна лихва в размер на 2 256.22лв., изчислена върху
главница в размер на 14 325.22лв. за периода от 30.ХІІ.2020год. до
26.VІІ.2022год., законна лихва в размер на 21 630.89лв., изчислена върху
главница в размер на 159 572.16лв. за периода от 19.ІІІ.2021год. до
26.VІІ.2022год., законна лихва в размер на 1 541.32лв., изчислена върху
главница в размер на 21 759.84лв. за периода от 12.ХІ.2021год. до
26.VІІ.2022год., ведно със законната лихва върху главницата 704 821.61лв.,
считано от 27.VІІ.2022год. до окончателното изплащане на задълженията, за
които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
16
чл.417 ГПК №5419/28.VІІ.2022год. по ч.гр.д.№10953/2022год. на РС-Пловдив.
ОСЪЖДА „К.“ ЕООД гр.П., ЕИК ********* да заплати на
Д.Ф."З." гр.С., БУЛСТАТ ********** допълнително разноски за заповедното
производство и производството по т.д.№702/2022год. по описа на ОС-Пловдив
в размер на 61 591.75лв. /шестдесет и една хиляди петстотин деветдесет и
един лева и седемдесет и пет стотинки/, както и направените разноски през
въззивната инстанция в размер на 57 883.86лв. /петдесет и седем хиляди
осемстотин осемдесет и три лева и осемдесет и шест стотинки/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните по делото, при
наличие на предпоставките по чл.280 ГПК!
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17