РЕШЕНИЕ
№ ……
гр. С., 05.06.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на двадесет
и втори март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 3836
по описа за 2017 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от М.С.А. против З. „Д.Б.Ж.и З.“ ЕАД, с която
е предявен иск с правно основание чл. 432 от Кодекса за застраховането.
Ищецът твърди, че на 15.11.2016 г. е
пострадал при ПТП в гр. Севлиево като колоездач, като се движел по ул. „Княз
Борис І“ в посока от ул. „Васил Левски“ към ул. „Раковска“ и бил ударен от
движещия се зад него лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № ******, управляван от
С.А.Е.. Твърди, че виновен за настъпване на ПТП е водачът на лек автомобил
„Опел Вектра“, който бил нарушил правилата за движение по пътищата като се
движел с несъобразена скорост. Твърди, че в резултат на ПТП получил увреждания
– контузия на главата, сътресение на мозъка, счупване на носните кости,
контузия на дясното коляно, охлузвания на лицето. Било проведено болнично
лечение, а на 21.11.2016 г. отново постъпил на
лечение, където на 22.11.2016 г. била извършена операция на счупените носни
кости. Твърди, че била поставена гипсова шина за фиксация на носните кости и
превръзка. Твърди, че и към настоящия момент са нА.це главоболие, болки в носа
и затруднено дишане. Имал и загрозяващ белег на носа. Определя размера на
неимуществените си вреди на 40000 лева. Твърди, че собственикът на лек
автомобил „Опел Вектра“ с рег. № ****** бил сключил застраховка „Гражданска
отговорност“ с ответното дружество с
полица № BG30116001053842, вА.дна към датата
на настъпване на застрахователното събитие.
Моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 40000 лева,
представляваща застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от
15.11.2016 г. – датата на настъпване на ПТП до окончателното й плащане.
Ответникът З. „Д.Б.Ж.и З.“ ЕАД в
отговора на исковата молба не оспорва, че е страна по застраховка „Гражданска
отговорност“, сключена с полица № BG30116001053842.
Поддържа, че отговорност за настъпване на ПТП има само ищеца, тъй като се е
движел в лентата за насрещно движение, като не е пропуснал при завой надясно
движещият се направо автомобил „Опел Вектра“ с рег. № ******. При условията на
евентуалност въвежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат.
Оспорва настъпването на твърдяните вреди, както и размерът на претендираното
обезщетение. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 1 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
От събраните по делото гласни
доказателства чрез разпита на свидетеля Б.С.С., приетия по делото Констативен
протокол № 275/15.11.2016 г. и заключение на първоначална и повторна
съдебна-автотехническа експертиза се установява, че на 15.11.2016 г. в 17.20
часа в гр. Севлиево на ул. Свети Княз Борис І ищецът М.С.А. се движел върху
дясната страна на пътното платно покрай паркирани автомобили. В момента, в
който бил срещу № 19 бил застигнат и ударен от лек автомобил „Опел Вектра“ с
рег. № ******, управляван от С.А.Е.. Ударът бил в задната част на велосипеда.
Установява се от приетото по
делото и неоспорено от страните заключение на повторната съдебно-автотехническа
експертиза, че пътно-транспортното произшествие е настъпило по описания в
исковата молба начин. Вещото лице дава заключение, че ако велосипедистът се е
движел по начин, описан в констативния
протокол, то уврежданията по лекия автомобил е следвало да се намират от лявата
страна, която от своя страна не съвпада с констатираните увреждания по него,
както и уврежданията по велосипеда. Дава заключение, че в този случай, тялото
на велосипедиста е следвало да падне към средата и в ляво на пътното платно,
гледано по посоката на движение на автомобила.
Установява се
от приетата и неоспорена от страните
съдебно-медицинска експертиза, изготвена въз основа на събраните по делото
доказателства, че вследствие на претърпяната пътно-транспортна злополука на 15.11.2016
г. ищецът М.А. е получил контузия на главата и охлузване на челната част на
лицето, мозъчно сътресение, закрито счупване на носните кости и контузия на
дясното коляно. Вещото лице дава заключение, че тези травматични увреждания
често се срещат при водачи на двуколесни превозни средства, претърпели ПТП.
Поддържа, че уврежданията се дължат на удари в главата, тялото и крайниците в
твърдата настилка след падане на пострадА.я върху нея. Установява, че
уврежданията на ищеца са получени при ПТП на 15.11.2016 г. Дава заключение, че
полученото мозъчно сътресение било от лека степен (без трайно останА.
неврологични смущения) и е довело до състояние – разстройство на З.то без опасност
за живота. Установява, че счупените носни кости са довели на ищеца затруднения
при дишането през носа, а охлузванията – краткотрайни болки. Установява се, че
ищецът е приет в МБАЛ Габрово, без спомен за случилото се, с данни за временна
загуба на съзнание, болки в главата и дясното коляно, като е бил изписан на
18.11.2016 г. Вещото лице установява, че
мекотъканните увреждания при ищеца са преминА. за срок от две седмици,
мозъчното сътресение е отзвучало за два месеца, счупените кости са зараснА. за
срок до 25 дни, но пълното възстановяване на дишането е станало около 30-45 дни
след инцидента. Общо възстановителният период е продължил около 2 месеца, като
в първите 30 дни болките и страданията са били по-интензивни, като
впосследствие са се проявявали периодично и бързо са отзвучавали. Затрудненията
при дишането са се дължали първоначално на счупените кости, а след операцията
на образувалия си подкожен оток на носната лигавица. Вещото лице установява, че
към настоящия момент ищецът е възстановен, като заключението му е, че не се
налага провеждане на оперативно лечение.
Във връзка с
установяване на размера на неимуществените вреди са събрани и гласни
доказателства чрез разпита на свидетеля А.А.А. – дядо на ищеца. В показанията
си свидетелят установява, че видял внука си в Бърза помощ. Той бил окървавен.
Носът му бил счупен, а след това разбрали, че има сътресение. Бил приет в
болница заедно с баба си. Два дни по-късно дошъл в съзнание и попитал какво
прави там и защо е в болница. Заявява, че и към момента – м. ноември 2017 г.
все още имало главоболие, което му пречи да учи. Притеснявал се за излиза, тъй
като имал изкривяване на носа. Постоянно
се гледал в огледалото. Понякога забравял, бил разсеян. След катастрофата много
се променил. Станал страхлив. Не дружал с и не излизал да играе с децата.
Не се спори по делото, че между З.
„Д.Б.Ж.и З.“ ЕАД и собственика лек автомобил „Рено Клио“ с рег. № ******е сключена застраховка „Гражданска
отговорност” с застрахователна полица № BG30116001053842, по силата на която застрахователят е поел задължението да
покрие в границите на уговорената сума отговорността за причинените от
застрахования имуществени и неимуществени вреди на трети лица, която е имала
действие към датата на застрахователното събитие.
Установява се, че на 30.11.2016
г. ищецът М.С.Али е подал молба до З. „Д.Б.Ж.и З.“ ЕАД с искане да му бъде
заплатено застрахователно обезщетение за настъпилото застрахователно събитие в
размер на 40000 лева. С писмо от 05.12.2016 г. застрахователят е отказал
плащане на застрахователно обезщетение.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно чл. 432, ал. 1 от Кодекса
за застраховането (КЗ) увреденото лице, спрямо когото застрахованият по
застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя при спазване на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, т.е. да
е отправило писмена застрахователна претенция към застрахователя. Застрахователят
по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане (чл. 477, ал. 1 и чл. 278,
ал. 1 от КЗ). Основателността
на предявения иск, която е предпоставена от това по делото да се установи
наличието на непозволено увреждане, настъпило в резултат на ПТП (противоправно
деяние, извършено виновно, от което са причинени неимуществени и имуществени вреди и причинна връзка между тях, както и да се
установи, че е налице договор за застраховка “Гражданска отговорност”, действащ
към датата на настъпване на събитието и покриващ отговорността на причинителя
на вредите.
От
събраните по делото доказателства се установява, че на посочената в исковата
молба дата е настъпило пътно – транспортно произшествие, причинено от С.А.Е. в
резултат, на което на ищецът М.С.Али е
получил увреждания – контузия на главата и охлузване на челната част на лицето,
мозъчно сътресение, закрито счупване на носните кости и контузия на дясното
коляно. Механизмът на ПТП, вредите и
причинната връзка между тях се установяват от приетите по делото писмени
доказателства, събраните по делото гласни доказателства и приетите медицинска и
автотехническа експертизи. Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината на причинителя
на увреждането се предполага до доказване на противното. Ответникът е бил
длъжен да ангажира доказателства за обстоятелства, които изключват или
ограничават вината на застрахования за настъпване на процесното ПТП. По делото
такива доказателства не са ангажирани. Въз основа на събраните по делото
доказателства се установява, че пострадалото лице е управлявало велосипед по
посоката на движение на лекия автомобил в крайната дясна част, поради което и
не е нарушило правилата за движение, предвидени в Закона за движение по
пътищата, които да обосновават съпричиняване на вредоносния резултат.
Страните не спорят, че към датата
на настъпване на застрахователното събитие между ответното застрахователно
дружество и собственика на лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № ****** е
съществувало застрахователно правоотношение по застраховка “Гражданска
отговорност”. По силата на застрахователния договор застрахователят е поел
задължението да покрие в границите на определената в договора сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди. Следователно предявеният иск за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди се явява основателен, като следва да бъде обсъден техния
размер, както с оглед събраните по делото доказателства, така и с оглед
направените от ответника възражения.
Съгласно разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД размера на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост.
При определяне на този размер следва да се вземат предвид вида и степента на
увреждането, възрастта на пострадалия, трайността на вредните последици. По
делото се установява, че в резултат на увреждането възстановяването е
продължило около 2 месеца след ПТП, като след това не се установява остатъчна
симптоматика. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът взема предвид извършената оперативна интервенция за възстановяване на
носната преграда, която е създала допълнителни затруднения на ищеца при дишане,
ведно с допълнителни болки и страдания. По преценка на вещото лице от
съдебно-медицинската експертиза по своя медико-биологичен характер мозъчното
сътресение е състояние, което било временно опасно за живота на пострадалия. От
значение е също така, че получените увреждания не са дали усложнения и по
преценка на експерта от съдебно-медицинската експертиза към настоящия момент
възстановителния период е приключил. С оглед на изложеното, съдът намира, че
справедливото обезщетение на неимуществените вреди е в размер на 10000 лева.
Искът следва да бъде уважен до този размер, като бъде отхвърлен за разликата до
предявения размер от 40000 лева.
Като
законна последица от решението и доколкото е поискано с исковата молба следва
да бъде присъдена и дължимата законна лихва върху дължимото обезщетение.
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите
делинквентът се счита в забава от деня на непозволеното увреждане.
Отговорността му е обуславяща отговорността на застрахователя, но законна лихва
е дължима от по-късен момента, тъй като съгласно изричната уредба на чл. 429 от
Кодекса за застраховането застрахователят изпада в забава от датата на
уведомяване на застрахователя. Следователно законната лихва следва да бъде
присъдена от 30.11.2016 г. – датата на уведомяване на застрахователя от
увреденото лице.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 100
лева, представляващи направени по делото разноски, съразмерно с уважената част
от исковете.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 3 във връзка с ал. 8 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника сумата от 1897,50 лева, представляващи направени по делото разноски,
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 400 лева,
представляваща платено от бюджета на съда възнаграждение за вещи лица.
Съгласно разпоредбата на чл. 38,
ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата ответникът следва да
бъде осъден да заплати на адв. С. Кирилова Н. сумата от 830 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ на
материално затруднени лица.
Воден от горното, Софийски районен съд, 29 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл.
432, ал. 1 от Кодекса за застраховането З. „Д.Б.Ж.И З.“ ЕАД, ЕИК – ******, със седалище и адрес на управление *** да
заплати на М.С.А., ЕГН-**********,*** сумата от 10 000 (десет хиляди) лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди – контузия
на главата и охлузване на челната част на лицето, мозъчно сътресение, закрито
счупване на носните кости и контузия на дясното коляно, настъпили в резултат на ПТП, причинено на 15.11.2016 г. от С.А.Е., водач на лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № ******,
застрахован със застрахователна полица № BG30116001053842, ведно със законната
лихва върху тези суми, считано от датата на уведомяване на застрахователя за
настъпилото застрахователно събитие от пострадалото лице – 30.11.2016 г. до
окончателното им изплащане, като
отхвърля иска за разликата над сумата от 10000 лева до предявения размер от
40000 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК З. „Д.Б.Ж.И З.“ ЕАД, ЕИК – ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на М.С.А., ЕГН-**********,***
сумата от 100 (сто) лева, представляващи направени по делото разноски,
съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК М.С.А., ЕГН-**********,*** да заплати на З. „Д.Б.Ж.И З.“ ЕАД, ЕИК – ******, със
седалище и адрес на управление ***, ЕИК – *********, със седалище и адрес на
управление ***42-142А сумата от 1897,50 лева (хиляда осемстотин деветдесет и седем лева и петдесет ст.),
представляващи направени по делото разноски съразмерно с отхвърлената част
от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК З. „Д.Б.Ж.И З.“ ЕАД, ЕИК – ******, със седалище и адрес на управление *** да
заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 400 (четиристотин) лева, представляващи дължима държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 38,
ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата З. „Д.Б.Ж.И ЗД.“ ЕАД, ЕИК – ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на адвокат С. К. Н. – К., ЕГН-**********, със съдебен адрес ***, сумата от 830 (осемстотин и тридесет) лева, представляващи
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на материално
затруднено лице.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис от него на
страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: