Разпореждане по дело №667/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по реда чл.278 от ГПК.

Окръжният съд е сезиран с частна жалба, подадена от А.Ч., пълномощник на Е. Н. Е. от с.С., О., против Разпореждане № 245/07.05.2015г., постановено по гр.д.№158/2015г. по описа на МРС, с което е прекратено производството по делото и исковата молба е върната на ищеца. В жалбата се развиват подробни съображения за неправилността му, в подкрепа на които се цитира съдебна практика.

Съдът, като прецени данните по делото, приема за установено следното:

Е. Н. Е. от с.С., О. е сезирал РС-Момчилград с искова молба против Д М К от гр.Ардино и М Д Ч от гр.М, с която иска съдът да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответниците „несъществуването на правата им, произтичащи по договор за аренда в земеделието от 16.04.2014г., вписан под № 594/16.04.2014г. в СлВп при РС-Момчилград” за земеделски земи, находящи се в землището на с.С., О., и за признаване за установено по отношÕние на ответника Кабакчи, „че не съществуват правата му по извършен по негова молба акт на вписване, изразяващ се в прекратяването на договора за аренда, сключен между ищеца и първия ответник, както и че това вписване не е породило правни действия”, като на основание чл.537, ал.2 от ГПК се иска заличаване на това вписване.

С атакуваното Разпореждане № 245/07.05.2015г. съдът е прекратил производството по делото като е приел, че предявените искове са недопустими.

Въззивният съд намира, че частната жалба е неоснователна, а обжалваното разпореждане – правилно и законосъобразно.

В исковата си молба ищецът сочи, че между него, в качеството му на арендатор и ответника Дилбер Мехмедали Кабакчи, в качеството му на арендодател, бил сключен договор за аренда в земеделието от 13.03.2013г., за процесните земеделски земи. През месец април 2013г. арендодателят Кабакчи му изпратил писмено предизвестие, с което го уведомил, че прекратява договора за аренда на основание „настъпили промени в обстоятелствата”, а впоследствие - на 29.08.2014г. вписал в Сл Вп прекратяването на договора. Ищецът установил също така, че на 16.04.2014г. арендодателят Кабакчи сключил друг договор за аренда за същите земи с втория ответник, който договор вписал в службата по вписванията на същата дата. Поради това ищецът счита, че извършеното прекратяване на арендния договор, както и вписването на това прекратяване в служба по вписванията при МРС не са породили правни действия, т.е. страните по него са обвързани в облигационна връзка, поради което не е било налице подлежащо на вписване обстоятелство; както и че сключения между двамата ответници последващ аренден договор не е породил правни действия, поради което между тях не съществуват валидни договорни отношения.

Въззивният съд намира, че с оглед изложените обстоятелствата, на които се основават исковете, и търсената защита, за ищеца не е налице правен интерес от предявяването на процесните отрицателни установителни искове. Това е така, тъй като както правилно е посочил и първоинстанционният съд, целеният правен резултат би могъл да бъде постигнат само, ако се предяви положителен установителен иск досежно установяване на съществуването на валидни отношения по арендния договор между ищеца и първия ответник. Ищецът не е страна по втория аренден договор, за който се иска да бъде установено, че не съществуват правата на страните по него, а впрочем, какъвто и извод да се направи по отношение на него, то той не би бил относим и не би имал значение за правната сфера на ищеца, доколкото сам последният твърди, че е прекратен договора за аренда, сключен между него и първия ответник.

Следва да се отбележи също, че цитираната и приложена към жалбата съдебна практика не касае идентични случаи, и е ирелевантна за спора.

И само за пълнота, необяснимо е оплакването на жалбодателя за това, че първоинстанционният съд е следвало да „остави без движение исковата молба евентуално за уточняване на предявения иск преди да пристъпи към прекратяване на производството”. Както е посочил и ВКС в приложеното от жалбодателя Определение №560/25.07.2013г., неприемливо от гледище на закона е ищецът да бъде „напътван” какъв иск да предяви.

Предвид изложеното, жалбата на А.Ч., пълномощник на Е. Н. Е. от с.С., О., против Разпореждане № 245/07.05.2015г., постановено по гр.д.№158/2015г. по описа на МРС, с което е прекратено производството по делото и исковата молба е върната на ищеца, следва да се остави без уважение.

Водим от изложеното и на основание чл.278 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на А.Ч., пълномощник на Е. Н. Е. от с.С., О., против Разпореждане № 245/07.05.2015г., постановено по гр.д.№158/2015г. по описа на МРС, с което е прекратено производството по делото и исковата молба Õ върната на ищеца.

Определението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в едноседмичен срок от съобщаването му на страната, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.

Председател : Членове : 1.2.