РЕШЕНИЕ
№ 249
гр. Велико Търново, 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII СЪСТАВ, в публично
заседание на шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ
при участието на секретаря ВАНЯ ИВ. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ Административно
наказателно дело № 20254110200635 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Жалбоподателят „Н.-И.“ ООД е обжалвал чрез процесуален
представител НП № ***/*** г. на *** на отдел „О. д.“-В.Т., Дирекция „О. д.“ в
ГД „Ф. к.“, с което за нарушение по чл. 26, ал. 1, т. 2 от Наредба № ***/*** г.
на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин
/Н./ и на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от Закон за данък върху добавената
стойност /ЗДДС/ е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 1000 лева.
В съдебно заседание чрез процесуален представител жалбоподателят
поддържа жалбата си и моли съда наказателното постановление да бъде
отменено като незаконосъобразно. Претендират се и разноски.
Въззиваемата страна чрез процесуален представител заема становище,
че наказателното постановление следва да бъде потвърдено като
законосъобразно. Претендират се и разноски.
Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е основателна. При служебна проверка на АУАН № ***/*** г. и
НП№ ***/*** г. на *** на отдел „О. д.“-В.Т., Дирекция „О. д.“ в ГД „Ф. к.“
съдът не констатира нередовности по чл. 42, ал. 1, т.1-10 от ЗАНН и чл. 57, ал.
1
1, т. 1-13 от ЗАНН. Няма допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да са довели до ограничаване на процесуалните права на
жалбоподателя.
Разгледано по същество, от събраните по делото писмени и гласни
доказателства се установява, че на *** г. в *** часа инспектори от ТД на НАП-
В.Т. извършили проверка на търговски обект – българска скара, стопанисван и
експлоатиран от „Н.-И." OOД ЕИК ***, с управител Т. Т. Р. и находящ се в гр.
***, ул. ***. При извършената контролна покупка на храна и напитки бил
издаден фискален касов бон № ***/***г. от наличното в обекта фискално
устройство. В този фискален касов бон като част от неговите реквизити били
изписани наименование и адрес на дружеството; наименование и адрес на
търговския обект. За извършената проверка бил съставен ПИП № ***/***г., в
който било отразено, че дружеството-жалбоподател е сключило с „Ц. Т.“
ЕООД договор за временно ползване на дървена къщичка за срок от *** г. до
*** г. и търговският обект е с временен характер. Били описани и
констатирани от контролния орган следните нарушения: във фискалния касов
бон липсва наименование и количество за закупените стоки/услуги,
квалифицирано като липса на реквизит по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба ***/***
г. на МФ; в обекта не е наличен кочан с ръчни касови бележки; в обекта не е
наличен регистър на касовите бележки от кочан. С ПИП № ***/*** г.
контролните органи допълнително установили, че в заглавната част на
фискалния касов бон не се съдържа като задължителен реквизит,
регламентиран в чл. 26, ал. 1, т. 2 от Наредба № *** от *** г. на МФ за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин
/наричана по-долу наредбата/, a именно текстът „БЕЗ CTAЦИOHAPEH
ОБЕКТ". За констатираното на *** г. бил съставен процесният АУАН, в който
контролният орган посочил, че нарушението не води до неотразяване на
приходи. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН чрез процесуален представител
дружеството-жалбоподател депозирало възражения, в които се сочели
нарушения на процесуалния и материалния закон, и алтернативно се
обосновавало приложението на чл. 28 от ЗАНН. Въз основа на АУАН било
издадено атакуваното наказателно постановление.
Описаната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по
делото писмени и гласни доказателства. По този начин страна дружеството-
жалбоподател е осъществило от обективна страна състава на нарушение по чл.
26, ал. 1, т. 2 от Наредба № ***/*** г. на МФ за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин /Н./. С оглед на качеството на субекта на
нарушението не се налага като правен анализ обосноваване на субективна
страна, тъй като се касае за обективна безвиновна отговорност. Дружеството-
жалбоподател се явява субект на нарушението – задължено лице по смисъла
на чл. 3, ал. 1 от цитираната наредба. Същото при осъществяване на
2
търговската си дейност – за период от един месец – *** г. до *** г. /в ПИП №
***/*** г. поради техническа грешка е изписана крайна дата *** г/ в
търговски обект с временен характер не е изпълнило задължението си да
издаде фискален касов бон, в който да посочи като информация за част от
единия от реквизитите, визирани в чл. 26, ал. 1, т. 1-17 от наредбата, а именно
посоченият в чл. 26, ал. 1, т. 2 от наредбата текст „БЕЗ СТАЦИОНАРЕН
ОБЕКТ“. Съгласно чл. 26, ал. 1, т. 2 от наредбата: „Фискалната касова
бележка от ФУ трябва да бъде четима, да съответства на образеца съгласно
приложение № 1 и да съдържа задължително следните реквизити: т. 2.
Наименование и адрес на търговския обект, а когато не е налице стационарен
обект – текст "БЕЗ СТАЦИОНАРЕН ОБЕКТ". В разглежданият казус са
посочени наименование и адрес на търговския обект, но липсва текстът "БЕЗ
СТАЦИОНАРЕН ОБЕКТ". Фискалният касов бон съдържа посочване на
наименованието на търговеца, адресът му на управление, наименование и
адрес на търговския обект. Тоест, обективираното поведение се е изразило в
издаването на фискален касов бон, в който не липсва конкретния реквизит, а е
налице непълно посочване на същия. Обективираното поведение не е довело
до неотразяване на приходи.
Осъщественото от дружеството-жалбоподател деяние обаче
представлява маловажен случай по смисъла на §1, т. 4 от ДР на ЗАНН, поради
което е приложим чл. 28 от ЗАНН. В този смисъл настоящата съдебна
инстанция не споделя правните доводи на наказващия орган, че не са налице
основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Мотивите на наказващия
орган в тази насока са твърде пестеливи. Несподелим е довод, че няма данни
нарушението да е отстранено след извършване на проверката, нито до
настоящия момент. Това е така, защото, липсата на доказателства за
обективирано поведение, подводимо под същия състав на нарушение, което да
е осъществявано в последващ времеви период, такъв дори след изтичането на
договора за наем на нестационарен обект, не може да обоснове правен извод
за типична или завишена степен на обществена опасност на предходното
извършено нарушение, предмет на настоящото производство. Обосноваване
на размера на санкцията с констатиране и на други нарушения на наредбата по
време на проверката също не може да бъде споделено. Това е така, защото
няма доказателства за тези нарушения да е ангажирана
административнонаказателната отговорност на субекта на нарушението, а на
следващо място, наказващият орган е наложил санкция в минималния
законовоустановен размер. Наказващият орган е извършил неправилна оценка
на правната характеристика на деянието, ангажирайки
административнонаказателната отговорност на субекта на нарушението
Съгласно § 1, т. 4 от ДР от ЗАНН "Маловажен случай" е този, при който
извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение
от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на
3
неизпълнение на задължение от съответния вид.“ Преценката за
"маловажност" следва да се прави на база фактическите данни по всеки
конкретен казус – вид на нарушението; начин на извършването му; вид и
стойност на предмета му, на вредните последици; съотношение на наложената
санкция с вредоносния резултат; степен на обществена опасност на
нарушението и на нарушителя; смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, като трябва да се отчитат както същността, така и целите на
административнонаказателната отговорност. От съществено значение е да не
се абсолютизира характерът на засегнатите обществени отношения, а да се
съобрази и направи преценка на конкретното проявление на инкриминираното
от правната норма поведение. А съгласно чл. 28 ал. 1, изр. 1 от ЗАНН „За
маловажен случай на административно нарушение наказващият орган не
налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила
на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.“ Преценката на наказващия орган относно
приложението на чл. 28 от ЗАНН е по законосъобразност и подлежи на
съдебен контрол. Неприлагането от наказващия орган на разпоредбата на чл.
28 от ЗАНН при наличието на фактически обстоятелства и законови
предпоставки за прилагането на този текст обуславя правен извод за
незаконосъобразност на наказателното постановление.
В разглеждания казус субектът на нарушението в лицето на
санкционираното дружество не е изпълнило задължението си да издаде
фискален касов бон, който да има като съдържание коректно и пълно
посочване на всички изискуеми реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 26,
ал. 1, т. 1-17 от наредбата, като е налице непълнота на реквизита по т. 2 от този
текст. Тази непълнота в изискуемото съдържание на фискалния касов бон не
води до извод за съществено и решаващо въздействие върху обществените
отношения, свързани с финансовата дисциплина и данъчна отчетност, а
следователно и за типична степен на засягането им, обосноваваща
административнонаказателна репресия чрез налагане на санкция.
Констатирането и на други нарушения на финансовата дисциплина, за които
обаче няма доказателства да са санкционирани, също не обосновава правен
извод за типична или завишена степен на обществена опасност на деянието.
Търговската дейност на дружеството, изискваща и изписването в фискалния
касов бон в пълнота на коментирания задължителен реквизит, е продължила
краткотрайно във времето. Обективираното поведение не се характеризира с
вредни последици. Деянието не е намерило обществен отзвук. Въпреки че в
деня на нарушението е съставен ПИП № *** г., в който било отразено, че
издадения фискален касов бон не съдържа задължителни реквизити съгласно
чл. 26, ал. 1, т. 7 от наредбата, то нарушението по чл. 26, ал. 1, т. 2 от същата
наредба е установено едва на *** г., за което е съставен втори протокол – ПИП
№ ***/*** г. Тоест, при първоначален преглед на процесния фискален касов
бон контролният орган е пропуснал да констатира нарушението, предмет на
4
настоящото производство. На следващо място, естеството на непълното
посочване на данните не води до заблуда на клиента, доколкото при наличие
на повод за подаване на оплакване същият с оглед коректно посоченото
наименование на търговеца и на неговия адрес би могъл да издири същия и да
реализира правата си на потребител по предвидения в закона ред. На последно
място размерът на наложената санкция е непропорционален и несъразмерен
на нарушението, субсумирано под претендираната за нарушена
материалнооправна норма.
Предвид гореизложеното се налага правният извод, че деянието се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с други
подобни случай, при които е налице липса на конкретни реквизити или такова
неточно посочване на реквизити във фискалния касов бон, които да
застрашават по някакъв начин правата на потребителите. Ето защо деянието
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на неизпълнение на задължение от същия вид и случаят
се явява маловажен.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 и ал. 4 от
ЗАНН, вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН наказателното постановление следва да бъде
отменено като незаконосъобразно и следва да се предупреди дружеството-
жалбоподател, че при извършване на друго административно нарушение от
същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от
влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде
наложено административно наказание.
При този изход на делото искането по чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН на
процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на
разноски в размер на 150 лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение, се явява неоснователно и следва да бъде оставено без
уважение.
Искането на жалбоподателя за присъждане на разноски следва да бъде
уважено. Претенцията на жалбоподателя за присъждане на 400 лева разноски,
представляващи адвокатско възнаграждение, се явява основателна съгласно
чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 36 от Закон за адвокатурата (ЗА), вр. чл. 18, ал.
2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа. Поради това ТД на НАП-В.Търново следва да бъде осъдена
да заплати на дружеството-жалбоподател разноски в размер на 400 лева,
представляващи адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 и ал. 4 от ЗАНН, вр.
чл. 58д, т. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно НП № ***/*** г. на *** на отдел „О.
д.“-В.Т., Дирекция „О. д.“ в ГД „Ф. к.“, с което на жалбоподателя „Н.-И.“ ООД
за нарушение по чл. 26, ал. 1, т. 2 от Наредба № ***/*** г. на МФ за
5
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин
/Н./ и на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от Закон за данък върху добавената
стойност /ЗДДС/ е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 1000 лева и го предупреждава, че при извършване на
друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго
нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Осъжда ТД на НАП-В.Т. да заплати на жалбоподателя „Н.-И.“ ООД ЕИК
*** разноски в размер на 400 лева, представляващи адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – В. Търново на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава XII от
АПК в 14-дневен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6