Производството е по Раздел ІІІ от Глава десета на АПК.

Образувано е по жалба от П.Т.З. *** със съдебен адрес:***, подадена чрез пълномощник, срещу чл.52, ал.1 „Посещение на Общински исторически музей: билет за вход, в частта : „за възрастни – 4.00 лв на човек“ … и беседа на български език в частта: „ за индивидуални посещения – 4.00 лв“…“ и срещу чл.52, ал.2 „Посещение на Антична вила „Армира“ : билет за вход, в частта : „за възрастни – 10.00 лв на човек“ … и беседа на български език в частта: „ за индивидуални посещения – 15.00 лв“ от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Ивайловград /Наредбата/ , приета с Решение №93/07.08.2017г. от Общински съвет Ивайловград.

С писмено потвърждение вх.№9987/28.12.2023г. жалбоподателят е отстранил нередовността по оспорването.

С писмо вх.№120/05.01.2024г. е постъпила преписката по приемане на Наредбата, разпоредби от която се оспорват.

Съдът намира жалбата за недопустима, тъй като счита, че за жалбоподателя липсва пряк личен и непосредствен правен интерес от оспорване на горепосочените разпоредби от Наредбата.

Пряк интерес означава със самата отмяна на оспорения административен акт да бъде отстранена щета или да се предотврати настъпване на такава от изпълнение на административния акт. Интересът трябва да е личен т.е. защитата да е на свои субективни права, свободи и законни интереси. Трябва да е и непосредствен, което означава, че административният акт трябва да засяга неблагоприятно правната сфера на оспорващия като пряко отнема, изменя или ограничава права или противозаконно създава задължения , или създава права на трето лице, с което се уврежда оспорващия. Т.е., за да се приеме, че жалбата е допустима, оспорващият следва да установи наличие на пряко и непосредствено неблагоприятно засягане на неговата правна сфера.

От изложеното в т.1 от жалбата и в т.1 от допълнението към нея, такова засягане не се установява.

Следва да се адмирира проявения от оспорващия интерес към историята, както и намерението му да разгадава загадки, съответно и желанието му в тази връзка да посети Общински исторически музей – Ивайловград и Антична вила „Армира“ , но тези обстоятелства не са такива, обосноваващи пряко и непосредствено нарушаване или застрашаване на негови права, свободи и законни интереси от оспорените текстове от Наредбата. Твърде несериозно е жалбоподателят да обосновава правния си интерес от оспорването им с обстоятелството, че е решен да разгадае „загадката от Езерово“ и да разчете надписа върху открития в землището на селото през 1912г. златен пръстен, както и с обстоятелството, че притежава книжка „Опознай България – 100 национални туристически обекта“, сред които и Антична вила „Армира“, и в тази връзка желае да получи печат и марка за посещението си там, за да се класира за награди - бронзова, сребърна и златна значка, което пък от своя страна ще му даде право да участва в ежегодната томбола за награди, в т.ч. и лек автомобил, на Българския туристически съюз.

Видно е от писмените доказателства, представени от жалбоподателя (фактура №23/28.11.2023 г. и вносна бележка, и туристическа книжка ), че последният е осъществил индивидуално посещение на Общинския исторически музей – Ивайловград и е заплатил като турист сумата от 8.00 лв за вход и беседа. Заплащането на посочената сума обаче е станало доброволно, с оглед желанието на жалбоподателя да постигане конкретна своя цел, като относно намерението му да посети в бъдеще Антична вила „Армира“ следва да се отбележи също, че е с цел по-скоро да получи облага – определен вид награда.

Следва също да се отчете, че в чл.52, ал.7 от Наредбата е предвидено безплатно посещение за всички туристически обекти на територията на община Ивайловград за определени категории посетители, както и безплатното им посещение всеки последен четвъртък от месеца, без оглед на категорията посещаващи ги лица, като от последната възможност оспорващият би могъл да се възползва, в случай, че не желае да заплаща определените такси за вход и беседа. Такава възможност за жалбоподателя би била налице, независимо дали се касае за заплащане на „цена на услуга“ или на „такса“.

Предвид изложеното, съдът счита, че жалбата е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.

При този изход на производството, на оспорващия не се следват разноски.

Водим от горното и на основание чл.159, т.4 от АПК , съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на П.Т.З. срещу чл.52, ал.1 „Посещение на Общински исторически музей: билет за вход, в частта : „за възрастни – 4.00 лв на човек“ … и беседа на български език в частта: „ за индивидуални посещения – 4.00 лв“…“ и срещу чл.52, ал.2 „Посещение на Антична вила „Армира“ : билет за вход, в частта : „за възрастни – 10.00 лв на човек“ … и беседа на български език в частта: „ за индивидуални посещения – 15.00 лв“ от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Ивайловград.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. №1324/2023г. по описа на Административен съд – Хасково.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.

Председател:
Членове: