Решение по дело №3709/2018 на Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

              

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 383

 

 

гр. Пловдив, 20.02. 2019 год.

 

 

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХІІ състав, в публично съдебно заседание на дванадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря Р.П., като разгледа докладваното от председателя МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно дело № 3709 по описа за 2018 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 118  от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

2.  Образувано е по жалба от Ц.Д.Д. с посочен адрес *** срещу Решение №2153-15-239/19.11.2018г. на Ръководител на ТП на НОИ – Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане №151-00-5390-5 от 08.10.2018г. на ръководителя на осигурява­не­то за безработица при същото поделение на НОИ, с което на основание чл.54ж ал.1 и във връзка с чл.10 КСО и е било отказано на Д. отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а КСО.

Недоволен от така издаденото решение на Ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив, жалбоподателят обосновава твърдения за неговата незаконосъобразност, поради което настоява за отмяната му. Претендира присъждане на сторените  разноски.

3. Ответникът по жалбата Ръководител ТП на НОИ – Пловдив намира съ­ща­та за неоснователна. Подробни съображения излага в депозирано по де­лото писмено становище. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаг­раж­дение.

 

IІ. За допустимостта :

4. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице, имащо правен интерес от оспорването, което налага извод за нейна­та ДОПУСТИМОСТ.

 

IIІ. За фактите:

5.Не е спорно между страните по делото, че със заявление вх.№151-00-5390/19.07.2018г. Д. е поискал отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл.54а КСО във връзка с прекратено правоотношение, считано от 27.07.2018г. на основание чл.325 ал.1, т.3 от Кодекса на труда/КТ/ с „ФОРСАЙД“ ЕООД. Към заявлението били приложени копие на заповед за прекратяване на трудово правоотношение, копие на страници от трудова книжка и копия на издадени удостоверения за прослужено време в Министерство на отбраната/л.46-52 от делото/.

6.С Разпореждане № 151-00-5390-1/30.07.2018г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Пловдив/л.42 от делото/, на основание чл.54ж, ал.1 и във вр. с чл.54а, ал.1, чл.54б, ал.1 и чл.54в, ал.1 от КСО на Ц.Д.Д. е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 18.07.2018г. до 17.05.2019г. в размер на 35,35 лв. дневно..

7.От страна на органите на ТП на НОИ – Пловдив била извършена служебна проверка на подадените за лицата данни в регистрите по чл.5 ал.4 КСО на НАП, Агенцията по заетостта и НОИ, в хода на която органите на ТП на НОИ са установили, че правоотношението на Д. с „ФОРСАЙД“ ЕООД е прекратено на основание чл.325 ал.1, т.3 КТ, считано от 27.07.2018г., а тру­довият договор бил сключен с определен срок – с начало 02.07.2018г. и с про­дъл­жителност на трудовия стаж 0 години, 0 месеца и 12 дни.

8.Инициирано било и извършването на проверка на осигурителя „ФОРСАЙД“ЕООД от Контролен орган на ТП на НОИ – Пловдив, с оглед възникнали съмнения, поради което и образуваното производство по отпускане на парично обезщетение за безработица било спряно с Разпореждане №151-00-5390-2/ 13.08.2018г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Пловдив /л.40 от делото/.

9. Извършената проверка на осигурителя „ФОРСАЙД“ЕООД е обективирана в Констативен протокол № КП-5-15-00464307/28.09.2018г., присъединен към административното производство със Справка вх.№151-00-5390-2/08.10.2018г./л.34-л.37/, от който се установява, че от събраните доказателства и установените несъответствия между представените документи и заявени обстоятелства от управи­теля при проверката и писмените обяснения на лицата, контролният орган е нап­равил извод, че Ц.Д.Д. и още едно проверявано лице (Е.И.Д.) не са упражнявали трудова дейност и на осигурителя са връчени Задължителни предписания № ЗД-1-15-00465055/28.09.2018г. за зали­чаване на подадените данни по чл.5 ал.4, т.1 КСО /л.38/.

10. Впоследствие административното производство по заявлението на Д.  е било възобновено с Разпореждане №151-00-5390-3/08.10.2018г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Пловдив /л.31/,

11. С Разпореждане №151-00-5390-4/08.10.2018г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Пловдив е отменено разпореждане № 151-00-5390-1/30.07.2018г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Пловдив за отпускане на парично обезщетение за безработица, а с Разпореждане №151-00-5390-5/08.10.2018г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Пловдив е отказано отпускане на  претендираното парично обезщете­ние, тъй като е прието, че съгласно констативен протокол на контролен орган на НОИ и установените при проверка в осигурителя факти и обстоятелства, за лицето не е възникнало задължение за осигуряване при посочения осигурител „ФОР­САЙД“ЕООД, т.е. прието е, че Д. не е осигурено лице по смисъла на чл.10 КСО и §1 ал.1 т.3 от ДР на КСО.

12.Недоволен от така постановения акт, той го е обжалвал пред Директора на ТП на НОИ – Пловдив в законоустановения срок, който с Решение № 2153-15-239/19.11.2018г. е приел изводите на Ръководителя на осигуряването за безработица за законосъобразни и е отхвърлил жалбата като неоснователна.

 

IV.За правото :

13.Оспореният административен акт е постановен от материално компетентен орган, в изискуемата от закона форма и при спазване на административно­производст­вените правила.

Оспореното Решение № 2153-15-239/19.11.2018г. на Ръководител на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с него разпореждане №151-00-5390-5 от 08.10.2018г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Пловдив, обаче са постановени при неправилно приложение на ма­териалния закон по смисъла на чл.146, т.4 от АПК, обосноваващо тяхната отмяна. Съображенията за това са след­ните.

14. За да откаже отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а КСО, административният орган е приел, че жалбоподателят Ц.Д.Д. не е осигурено лице по смисъла на чл.10 КСО и §1 ал.1 т.3 от ДР на КСО.

Фактическата обстановка не е спорна между страните. Настоящият със­тав намира, че спорът в случая е  относно правилното приложение на материалния закон.

15. Съгласно разпоредбата на чл.54а ал.1 КСО, в приложимата редакция, право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са вне­сени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и кои­то имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта, не са при­добили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигу­рителен стаж и възраст в намален размер по чл.68а или професионална пенсия по чл.168 и не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължи­телно осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл.114а ал.1 от Кодекса на труда.

С оглед разпоредбата на посочения нормативен текст, релевантният факт за възникването и упражняване на правото на парично обезщетение за безработица в конкретния казус, е внася­нето на дължимите осигурителни вноски и надлежното отразяване на трудовия стаж в официален документ - трудова книжка, и спор по отношение на тези, а и на останалите предпоставки, а именно, че Д. не е придобил право на пенсия за ОСВ, не упражнява трудова дейност и има надлежна регистрация в Аген­цията по заетостта, не се формира между страните и се установява от приложените доказателства по административната преписка.

16. Или казано с други думи, от представените доказателства по приложената административна преписка се установява, че в случая предпоставките по чл.54а,ал.1 са изпълнени – през спорния период 02.07.2018г. – 27.07.2018г. жалбоподателят е бил осигуряван за всички осигурителни рис­кове от „ФОРСАЙД“ЕООД, а положеният трудов стаж при този ра­бо­тодател е надлежно отразен в трудовата книжка.

17.Действително, въз основа на формирано съмнение във връзка с възникнало основание за осигуряване и изпълнение на условията на чл.10 ал.1 КСО и §1 ал.1, т.3 от ДР на КСО, е инициирана и извършена проверка на осигурителя „ФОРСАЙД“ЕООД, приключила с дадени задължителни предписания за заличаване на подадените данни по чл.5 ал.4, т.1 КСО за Д.. Тези Задължителни предписания обаче, са обжалвани от осигурителя, като е образувано адм.дело № 3589/2018г. по описа на Административен съд –гр.Пловдив, насрочено за 27.02.2019г. /л.64 от делото/, тоест  както към момента на из­даване на оспореното разпореждане, така и към момента на постановяване на Ре­ше­ние № 2153-15-239/19.11.2018г., същите  не представляват влязъл в сила адми­нист­ративен акт, с който да се установяват факти, имащи отношение към нас­тоя­­щия казус, а актът на органа не подлежи и на предварително изпълнение по силата на закона, нито такова е допуснато от органа.

Несъмнено обстоятелството относно установяването на действителните осигурителни доходи на Д. е от значение за правилното решаване на въпроса, тъй като съгласно разпоредбата на чл.54б ал.1 КСО дневното парично обезщетение за безрабо­тица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или средноднев­ния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ за последните 24 календарни месеца, предхож­дащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на обезщетението за безработица. Следователно размерът на обезщетението за безработица е в зависимост от размера на осигурителните доходи на лицето и определянето му не може да стане преди приключването на проверката на подадените от оси­гурителите данни по чл.5 ал.4, т.1 КСО и изобщо на качеството на жалбопо­дателя на осигурено лице по смисъла на чл.10 КСО и §1 ал.1, т.3 от ДР на КСО, с оглед на съществуващите съмнения дали тя реално е осъществявала трудова дейност. Това безспорно налага и извода, че извършваната проверка е обуславяща изхода на административното производство, инициирано със заяв­ле­ние вх. №151-00-5390/19.07.2018г., подадено от Ц.Д., тъй като реф­лек­тира пряко върху правото му  да получи претендираното парично обез­щетение за безработица. По делото обаче е приложено Разпореждане №151-00-5390-3/08.10.2018г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Пловдив, с което спряното производство е възобновено, и като мо­ти­ви ръководителят на осигуряваното за безработица е приел съставянето на Конс­та­тивен протокол за извършена проверка по разходите на ДОО от конт­ролен орган на ТП на НОИ – Пловдив и дадени задължителни предписания на осигурителя „ФОРСАЙД“ЕООД, без обаче да съобрази, че последните не са влезли в сила, съответно не са добили статут на стабилен административен акт.

Отделно от изложеното следва да се посочи, че за съда не е налице основание за спиране по негов почин на производството по делото, до решаване на посочения друг правен спор между други страни, поради преюдициалност/в този смисъл по сходен случай на пре­ценка, отново свързана със съществуване на трудово-правната връзка – опре­де­ле­ние №10349 от 11.07.2011г. на ВАС по адм. д. №7143/2011 г., VI отд./.

При това положение, и след като към момента на издаване на оспоре­ното решение и потвърденото с него разпореждане всички осигурителни вноски са били внесени и в трудовата книжка на Д. е отразен трудовият му  стаж за посочения период, той  е осигурено лице по смисъла на чл.10 КСО и §1 ал.1, т.3 от ДР на КСО и има право на парично обезщетение за безработица, а ясна е  разпоредбата на чл.142 ал.1 АПК, сочеща по императивен начин релевантния мо­мент за преценката на съда за съответствието на оспорения акт с материалния закон.

18. Ето защо, и по изложените съображения, съдът намира, че оспореното решение на Ръководителя на ТП на НОИ - Пловдив и потвърденото с него разпореждане са неправилни, като постановени в нарушение на закона, и следва да бъдат отменени. Доколкото естеството на акта не позволява административноправния спор да се реши по същество от Съда, същото следва да се изпрати като преписка на Ръководителя на осигуряване­то за безработица в ТП на НОИ–Пловдив, за ново произнасяне по заявлението на Ц.Д.Д., при съобразяване с мотивите на настоящето решение.

 

V.За разноските :

19. При посочения изход на спора, на основание чл.120 ал.2 КСО, на жалбоподателя се дължат извършените разноски по производството. Те се конста­ти­раха в размер на 350 лева, представляващи възнаграждение за един адво­кат.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., ХІІ състав

 

Р      Е      Ш      И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 2153-15-239/19.11.2018г. на Ръководител на ТП на НОИ – Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане №151-00-5390-5 от 08.10. 2018г. на ръководителя на осигуряването за безработица при същото поделе­ние на НОИ, с което на Ц.Д.Д. с посочен адрес *** е отказано отпускане на парично обезще­те­ние за безработица на основание чл.54а от КСО, като НЕЗАКОНОСЪОБРА­ЗНО.

 

ИЗПРАЩА административната преписка на ръководителя на осигурява­нето за безработица при ТП на НОИ – Пловдив за постановяване на админист­ра­тивно решение по направеното пред него искане по заявление вх.№151-00-5390/19.07.2018г. на Ц.Д.Д. с посочен адрес ***, съобразно дадените в мотивите на нас­тоящото съдебно решение указания по тълкуване и прилагане на закона.

 

ОСЪЖДА ТП на НОИ – Пловдив с адрес на призоваване гр.Пловдив, ул. “Любен Каравелов”№7 да заплати на Ц. Д.Д. с посочен адрес ***, сумата от 350/триста и петдесет лева/лева разноски по делото.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

 

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: