Решение по дело №45/2022 на Районен съд - Кюстендил

Номер на акта: 162
Дата: 12 юли 2022 г. (в сила от 30 юли 2022 г.)
Съдия: Николай Александров Николов
Дело: 20221520200045
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 януари 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 162
гр. Кюстендил, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XII-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светослав Ем. П.
при участието на секретаря Гергана Ив. Накова-Милушева
като разгледа докладваното от Светослав Ем. П. Административно
наказателно дело № 20221520200045 по описа за 2022 година
Делото е образувано по жалба от С. СТ. П., ЕГН **********, с адрес гр.Кюстендил,
ул.”***“ №**, против наказателно постановление № 20-1139-001054 от 06.10.2020г.,
издадено от Началник сектор “ПП” към ОДМВР – Кюстендил, с което на П. на основание
чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер на
150 лева за извършено нарушение на чл.150А, ал.1 от ЗДвП.
В депозираната жалба и впоследствие в хода на процеса, чрез адв. Т. се релевират
оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на издаденото наказателно
постановление, като се навеждат доводи за нарушение на материалния закон и
процесуалните правила по установяване и санкциониране на административното
нарушение. Твърди се, че С.П. не е знаел и не е давал разрешение на сина си Владимир П. да
управлява процесния мотопед. Моли се съда да постанови решение, с което да отмени
изцяло атакуваното НП и да присъди сторените разноски за адвокатско възнаграждение.
Административнонаказващият орган не е взел участие в производството и не е
изразил становище по делото.
Жалбата е подадена в преклузивния 7 - дневен срок за обжалване, изхожда от
надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Районен съд-гр.Кюстендил, след като се запозна със събраните по делото
доказателства и прецени същите по отделно и в тяхната съвкупност, намери за установено
следното:
1
От събраните по делото доказателства съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
На 17.07.2020г. около 13:00 часа в обл. Кюстендил, с. Граница, по ул. „Христо Ботев“
в посока центъра на селото непълнолетният син на жалбоподателя В. С. П. с ЕГН
********** бил установен от служители на ОД на МВР- Кюстендил да управлява мотопед
„КИМКО-49“ с рег. № ***собственост на С. С. Б., без свидетелство за управление на МПС.
На 28.09.2020г. бил съставен и връчен АУАН № 106983 на С. СТ. П., като
актосъставителят е дал правна квалификация на нарушението чл.150А, ал.1 от ЗДвП, във вр.
чл.26, ал.3 от ЗАНН.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото гласни доказателства – показания на свидетелите С., К. и П.а. Съдът
кредитира тези показания като обективни, логични и неопровергани по същество от
събраните писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателката.
По делото не е спорно, че на 17.07.2020г. около 13:00 часа в обл. Кюстендил, с.
Граница, по ул. „Христо Ботев“ в посока центъра на селото непълнолетният син на
жалбоподателя В. С.П. с ЕГН ********** бил установен от служители на ОД на МВР-
Кюстендил да управлява мотопед „КИМКО-49“ с рег. №***, собственост на С. С. Б., без
свидетелство за управление на МПС. Оспорва се вмененото нарушение на С.П. относно
това, че същият е допуснал извършване на нарушение по ЗДвП от В. С.П. с ЕГН **********
и се твърди, че С.П. не е знаел и не е дала разрешение на сина си да управлява мотопед,
който е собственост на трето лице.
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал.3 от ЗАНН за административни нарушения,
извършени от малолетни, непълнолетни на възраст от 14 до 16 години и поставени под
пълно запрещение отговарят, съответно, родителите, попечителите или настойниците, които
съзнателно са допуснали извършването им. В тази връзка следва да бъде посочено, че
Постановление № 10 на пленума на ВС от 28.09.1973 г. разглежда въпроса за тълкуването и
прилагането на разпоредбата на чл. 26, ал.3 от ЗАНН и се произнася в насока, че при
решаване на въпроса за субективната страна на деянията при отговорността на родителите,
попечителите и настойниците за извършени от малолетните, непълнолетните на възраст до
16 години и поставените под пълно запрещение административни нарушения, разпоредбата
следва да се тълкува в насока, че понятието "съзнателно" допускане на извършване на
административно нарушение от тях има предвид умишлената форма на вина у родителите,
попечителите и настойниците, която включва както прекия, така и евентуалния умисъл, но
не и непредпазливостта. По делото липсват доказателства, от които да бъде направен
обоснован извод, че жалбоподателят "съзнателно е допуснала" извършването на
2
нарушението. Тежестта за доказване на всички елементи (обективни и субективни) на
твърдяното нарушение, вкл. и като бъдат представени доказателства, които убедително да
установяват знанието на родителя С.П. относно това, че на 17.07.2020г., около 13.00 часа
синът му е управлявал мотопед без да има съответното СУМПС. Сред материалите по
делото няма каквито и да било данни, които по какъвто и да било начин да установяват
наличието на умисъл в действията на С.П. - "съзнателно" да е допуснал извършването на
нарушението от сина му. За наличието на умисъл в действията на едно лице - в случая за
"съзнателно допускане" по чл. 26, ал.3 от ЗАНН, следва да са налице данни в обективната
действителност, установени с доказателства, от които да бъде направен извод, че лицето е
знаело за действията на извършителя и по никакъв начин не е предотвратило извършването
на нарушението, а такива "уличаващи" бащата доказателства наказващият орган не е
представил, което прави недоказана най-важната в случая - субективната страна, на
процесното твърдяно нарушение и това води до извод за недоказаност на вмененото
нарушение и основание за отмяна на НП.
С оглед изхода на делото и видно от приложения договор за правна защита и
съдействие Сер. К № **********, основателно е направеното искане за присъждане на
сторените разноски за адвокатско възнаграждение на осн. чл. 63, ал.3 от ЗАНН.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-1139-001054 от 06.10.2020г., издадено от
Началник сектор “ПП” към ОДМВР – Кюстендил, с което на С. СТ. П., ЕГН **********, с
адрес гр.Кюстендил, ул.”***“ №***, на основание чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 150 лева за извършено нарушение на
чл.150А, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР - Кюстендил да заплати С. СТ. П., ЕГН
**********, с адрес гр.Кюстендил, ул.”***“ №***, сумата от 400 /четиристотин/ лева
представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Административен съд - Кюстендил.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
3