Решение по дело №1329/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано по касационна жалба от директора от РД „Автомобилна администрация“ – Варна, чрез процесуалния му представител мл.експерт В. С. с юридическо образование, против Решение № 606/23.04.2023 г. по АНД № 4717/2022 г. по описа на ВРС, 32 с-в, с което е отменено издаденото от касатора НП № 23-0000312/22.06.2022 г. и наложената на „ВИКТОР ТРАНС“ ЕООД гр. Варна, „имуществена санкция“ в размер на 3000 лв., на основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП). Със съдебното решение ИА „Автомобилна администрация“ е осъдена да заплати в полза на „ВИКТОР ТРАНС“ ЕООД-Варна разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.

В касационната жалба се твърди, че решението е незаконосъобразно, постановено при неправилно установена фактическа обстановка, неправилно приложение на материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила. Съображенията, подробно изложени в жалбата са, че промяната в наредбата е свързана единствено с преценката за валидност на удостоверенията и съдът е следвало да съобрази, че състава на нарушението не предвижда случай, в който отговорност е повдигната спрямо водача, който не отговаря на съответните законови изисквания. Моли производството по делото да бъде спряно до произнасяне на Съда на ЕС по дело С-227/22 с решение по преюдициално запитване относно честотата на медицинските прегледи на водачите, като твърди, че отговорът е от значение за правилното разрешаване на спора. В случай, че съдът не спре производството, моли в условията на евентуалност за отмяна на обжалваното решение и за потвърждаване на законосъобразното НП. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в евентуалност моли при присъждане на адвокатско такова да бъде приложен чл. 63д, ал. 2 ЗАНН.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответната страна – „ВИКТОР ТРАНС“ ЕООД гр. Варна в депозирано писмено становище жалбата се оспорва като неоснователна. Излагат се доводи за законосъобразност на решението на ВРС и се настоява за отхвърляне на жалбата. В съдебно заседание ответникът редовно призован не се явява, представлява се от адв. Г. К. от АК-Варна. По същество се подържа становището за оставяне в сила на въззивното решение и за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че решението на въззивния съд следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда намира, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, поради което приема жалбата за допустима.

Разгледана по същество на основанията посочения в нея и в пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият състав намира жалбата за неоснователна.

При извършване на преценка относно прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от въззивната инстанция в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, настоящият съдебен състав приема за установено следното:

Предмет на съдебен контрол пред въззивната инстанция е било НП № 23-0000312/22.06.2022 г. на Директора на РД „АА“-Варна, с което на „ВИКТОР ТРАНС“ ЕООД гр. Варна, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 (три хиляди) лв., за нарушение на чл. 34, т. 6, във вр. с чл. 18, ал. 1, т. 4 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ.

За да постанови този резултат, Районният съдът е приел следната фактическа обстановка:

След извършвена комплексна проверка от служители на РД“АА“ - Варна на дейността на „Виктор Транс “ЕООД, със седалище - гр. Варна, притежаващо удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници № 9222/19.12.2007 г., е установено, че на 06.07.2021 г. водачът М. Д. М. е извършил в полза на дружеството таксиметров превоз с л.а. Дачия с ДК№ [рег. номер], без да притежава валидно удостоверение за психологическа годност, издадено по реда на чл. 152, ал. 2, т. 2 ЗДвП. Извършването на таксиметровия превоз е установено от пътен лист № 052/06.07.2021 г. към пътна книжка с № 275, заверена на 02.06.2021 г. от превозвача „Виктор Транс“ ЕООД и отчет на водача № 3724/06.07.2021 г., разпечатан от монтирания в автомобила ЕТАФП № ЕС003271 с фискална памет № 46092708. След направена справка в Регистър на психологическите изследвания на ИА“АА“ е установено, че водачът М. Д. М. е имал издадено удостоверение за психологическа годност с № 326549, което е било валидно до 20.09.2019 г., след което е придобил УПГ № 649172 на дата 27.11.2021 г.

При така установените факти ст. инспектор Б. И. съставил на дружеството АУАН № 319887/21.02.2022 г. за нарушение на чл.34, т.6 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ, във вр. с чл.18, ал. 1, т .4 от Наредба № 34 от 1999 г. на МТ. Въз основа на АУАН е издадено оспореното НП, с което на основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2 ЗАвП е ангажирана административно-наказателната отговорност на дружеството, като му е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лв.

Въззивният съд е приел от правна страна, че процесното НП е издадено от компетентен орган. Установил е, че АУАН и НП са издадени в предвидените в закона срокове. За да отмени процесното НП въззивният съд е приел, че описанието на нарушението не отговаря на нито една от релевантните за нормата на чл. 96г, ал. 1 ЗАвтП форми на изпълнително деяние, тъй като деянието, за което е ангажирана административно-наказателната отговорност на дружеството е описано като „извършване на таксиметров превоз“, предвид което е нарушено правото на защита на дружеството.

Независимо от изложеното въззивният съд е приел, че с новата редакция разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 36/15.05.2006 г. в сила от 21.10.2022 г. има действие за напред, т.е. се отнася за удостоверенията, издадени след тази дата. Посочил е, че с § 6 от ПР към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 36/2006 г., е придадено обратно действие само по отношение на удостоверенията, които са валидни към датата на влизане в сила на измененията – 21.10.2022 г. Предвид факта, че водачът не е имал валидно удостоверение за психическа годност е приел, че настоящият случай не попада в обхвата на обратното действие по § 6 от ПР към Наредбата за изменение. Приел е също, че е налице колизия между разпоредбите от националното ни право с правото на Европейския съюз, което влече съответно несъставомерност на деянието. Разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Наредбата (в относимата редакция), удостоверението за психологическа годност важи за 3 години, а в определени случаи - за 1 година, а тези срокове са по-кратки от сроковете за валидност на СУМПС, които са с 5 или 10-годишна продължителност, съгласно чл.51, ал.3 - 4 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД). В същото време Съображение 9 от Преамбюла на Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета указва, че доказателство за наличие на съответствие на водачите на превозни средства, които се използват за транспорт на пътници или стоки с минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на превозно средство, следва да се предоставя, когато свидетелството се издава, както и периодично след това. С тези доводи съдът е приел, че предвид констатираните процесуални нарушения, свързани с некоректното описание на изпълнителното деяние осъществено от дружеството и предвид констатираното противоречие между националното законодателство и правото на ЕС, което сочи за несъставомерност на деянието, и е отменил процесното НП.

Решението е правилно и законосъобразно. Касационната инстанция възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и правните му изводи, които намира за достатъчно изчерпателни, предвид което в съответствие с чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, не е необходимо да ги преповтаря в мотивите на настоящото касационно решение.

Правилно ВРС е преценил, че при издаване на процесното наказателно постановление административнонаказващият орган е допуснал нарушение на процесуалните правила, с което е нарушено правото на защита на наказаното лице. Според АУАН и НП, изпълнителното деяние се изразява в следното: „… регистрираният търговец „Виктор Транс“ ЕООД, притежаващ удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници с № 9222/19.12.2007 г., е извършил таксиметрова дейност с водача М. Д. М. с ЕГН…, който не е притежавал валидно удостоверение за психологическа годност, издадено по реда на Наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 ЗДвП…“. Така формулираното обвинение е непрецизно и създава неяснота както по отношение на субекта на нарушението, така и по отношение на приетото за противоправно негово поведение. Регистрираният търговец е юридическо лице по смисъла на чл.12б, ал.1 от ЗАвтП и като такъв, в контекста на установените факти и приложената санкционна разпоредба (съдържаща и състав на административно нарушение), може да бъде санкциониран само за това, че е "назначил на работа" или "допуснал водач", който не отговаря на някое от изискванията, определени със ЗАвтП и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари. Ето защо описаното в АУАН и НП деяние – "извършил таксиметрова дейност...", не кореспондира с нито една от хипотезите на чл. 96г, ал. 1 ЗАвтП. Допуснатите нарушения са съществени такива, които пораждат неяснота в административнонаказателното обвинение, срещу което дружеството следва да организира защитата си, и чиято законосъобразност и основателност е предмет на изследване в производството по съдебен контрол.

Споделят се и мотивите на въззивния съд, че наказуемостта на конкретното нарушение не е отпаднала с последващото изменение на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 36/2006 г.

Като допълнително основание за незаконосъобразност на НП следва да бъде посочено Решение от 18.01.2024 г. по дело С-227/2022 г. на СЕС, според което „Член 7 параграфи 1 и 3 от Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. относно свидетелствата за управление на МПС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска държава-членка да изисква от лицата, които искат да извършват професионална дейност като водачи на МПС за транспорт на пътници или стоки и които имат свидетелство за управление от категория С, СЕ, С1, С1Е, D, DE, D1 и D1E, издадено в съответствие с тази директива, като при това издаване физическата и умствената им годност за управление е проверена, да притежават както свидетелство за правоуправление, така и имащо по-кратък срок на валидност от него удостоверение за психологическа годност.“. По силата на това решение за 5-годишния срок на валидност на СУМПС за професионалните водачи, уреден с чл. 51, ал. 4 ЗБЛД, притежаването му е достатъчно доказателство за психологическата годност на водача за същия период, без да се изисква притежаването на отделно удостоверение за такава годност, и то с по-кратък срок на действие. От приетото с това решение, с което българските национални съдилище следва да съобразяват актовете си, следва, че сега действащите разпоредби на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 36/2006г, както и § 6 от ПР от Наредбата, противоречат на общностното право. Първата – понеже при наличие на валидно СУМПС е недопустимо изобщо изискване за притежаване на отделно удостоверение за психологическа годност, а след като е недопустимо – то не може да бъде безсрочно, а и не е необходимо, понеже за срока на валидност на СУМПС професионалният водач се счита за психологически годен; втората – защото прави безсрочни удостоверения за психологическа годност, каквито изобщо не следва да съществуват отделно от СУМПС.

В контекста на гореизложеното – в настоящия казус между страните по делото липсва спор, че към 06.07.2021 г. професионалният водач М. Д. М. е притежавал валидно СУПМС, той е извършвал таксиметров превоз на пътници през процесния период, а в преписката липсват констатации, твърдения и доказателства, че той не е бил правоспособен водач, или че дружеството-превозвач – неговият работодател, е било наказано за извършване на таксиметров превоз на пътници от неправоспособен водач. При тези данни по делото и с оглед приложението на решението на СЕС касационният съд приема, че към 06.07.2021 г. водачът, извършил превоза за „Виктор Транс“ ЕООД, е отговарял на изискванията за психологическа годност, т.е. бил е психологически годен за срока на валидност на неговото СУМПС. Поради изложеното към настоящия момент вмененото на дружеството-превозвач административно нарушение по чл. 96г, ал. 1, предл. 2 ЗАвтП е обективно несъставомерно, което квалифицира НП за налагане на имуществена санкция за него като незаконосъобразно поради неправилно приложение на материалния закон, и налага отмяната му.

В същия смисъл е и проверяваното решение на въззивния съд, което не е обременено с наведеното касационно основание. Други такива, налагащи ревизия или отмяна, не бяха установени и при задължителната служебна проверка по чл. 218 ал. 2 АПК, поради което решението следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна. Тази на ответното дружество следва да бъде уважена чрез присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв., определено съобразно размера на имуществената санкция, на осн.чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г., само за настоящата инстанция – за предходната същото възнаграждение вече е присъдено с решението на ВРС.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, АдмС-Варна, VII тричленен състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 606/23.04.2023 г., постановено по АНД № 4714 по описа за 2022 г. на Районен съд – Варна, 32 състав.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да заплати в полза на „ВИКТОР ТРАНС“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Варна, [жк], вх. А, ет. 3, ап. 22, представлявано от управителя И. К. И., разноски за адвокатско възнаграждение в касационната инстанция в размер на 600 (шестстотин) лева.

Решението е окончателно.