Р Е Ш Е Н И Е № 189
20.11.2019г., град Средец
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, IІ граждански
състав, след проведено открито съдебно заседание на девет и четвърти октомври през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
Районен съдия: Сирануш Артинян
При участието на секретаря Маринка Маринчева,
като разгледа докладваното от съдията Артинян гр.дело № 381 по описа на съда за
2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба с вх.№ 1297/04.06.2019г.,
подадена от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“България“, № 49, бл.53Е,
вх.В, чрез пълномощника юрисконсулт Р. И., против В.М.С., ЕГН **********, с
адрес: ***.
Ищецът твърди, че на
08.03.2018г. е сключен Договор за потребителски кредит № ********** между
„Профи Кредит България“ ЕООД като кредитор и В.М.С. като длъжник. Договорът бил
сключен при следните параметри: сума по кредита – 600 лева, срок на кредита –
11 месеца, размер на вноската – 66,40 лева, годишен процент на разходите –
49,88%, годишен лихвен процент – 41,17%, лихвен процент на ден – 0,11%, общо
задължение по кредита – 730,40 лева. По избран и закупен пакет от допълнителни
услуги: възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги – 660,55 лева и
размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги – 60,05 лева. Общото
задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги бил в размер – 1390,95
лева и размер на вноската – 126,45 лева, като датата на погасяване на кредита
била на 26-ти ден от месеца. Излага се, че при подписване на договора са
предадени на длъжника договора за потребителски кредит и общите условия към него, запознал се е с тях, приел ги,
нямал забележки по тях и се задължавал да ги спазва, за което положил подпис
под техните клаузи, предоставена била информация на длъжника и под формата на
Стандартен европейски формуляр. Дружеството изпълнило точно и в срок
задълженията си по договора, като на 08.03.2018г. превело парична сума в размер
на 600.00 лева по посочена от длъжника В.С. банкова сметка. *** по Договор за потребителски кредит №
**********, като го сключил за срок от 11 месеца, с месечна вноска по
погасителен план в размер на 126,45 лева
и падежна дата всяко 26-то число на месеца. Твърди, че предвид факта, че
длъжникът не изпълнявал точно поетите с договора задължения, като не бил
направил нито една погасителна вноска и изпаднал в забава, целият погасителен
план по процесния договор бил изтекъл и вземането било изискуемо в пълния си
дължим размер, като падежът на последната погасителна вноска бил на дата
26.02.2019г. Ответникът не бил погасил нищо от дължимото по процесния договор
за потребителски кредит. Излага, че ответникът се бил съгласил с цената на
кредита и със сключването на договора, към който момент бил наясно с общата
сума, която трябвало да върне, с правото си да се откаже от сключения договор,
така и с погасяването на кредита. Поради неизпълнението на договорното
задължението, „Профи Кредит България“ ЕООД подало заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, входирано в
Районен съд – Средец, като по заявлението било образувано ч.гр.д.№ 190/2019г. Длъжникът
не бил намерен за връчване на издадената от съда заповед за изпълнение, предвид
което на дружеството били дадени указания за предявяване на иск за установяване
на вземанията му. Отправя искане да се постанови решение, с което да се признае
за установено вземането в полза на „Профи Кредит България“ ЕООД срещу длъжника В.М.С.
в размер на 1390,95 лева, представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит № **********,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК
за издаване на заповед за изпълнение. Претендира разноски.
В
законоустановения срок по чл.131, ал.1 от ГПК е ангажиран отговор на исковата
молба от ответника В.С.М., чрез особения представител адв.М.Х.. Излага, че предявените
искове са неоснователни и недоказани. Твърди се, че липсвали доказателства за
предоставяне на сумата от 600 лева на ответника, като представеното платежно
нареждане било без печат и подпис на банката, осъществила превода, а дори да се
касаело за онлайн банкиране, без потвърждението му от банката, представеният
формуляр нямал характер на писмено доказателство, липсвало и извлечение от
банковата сметка на ищеца. Заявява, че били налице противоречиви данни в
исковата молба относно плащания от ответника по кредита. Релевира възражение за
нищожност на договорната клауза, с която е договорен годишен лихвен процент в
размер на 41,17% и лихва в размер на 0,11% ежедневно, поради противоречие с
добрите нрави. В отговора се сочи, че страните не били уговорили кога настъпва
изискуемостта на задължението, като при това положение не можело да бъде
направен извод, че търсената сума била изискуема. Относно претендираната сума
за закупения пакет допълнителни услуги излага, че търсената сума не се
обхващала от предмета на договор за кредит, като се касаело за договор за
услуга. Този договор задължавал потребителя да заплати значителна сума без
реално да получава насрещна равностойна престация, като доколкото по делото
нямало данни такава услуга да била предоставена, липсвали основания същата да
бъде заплащана. Счита, че клаузата за уговорения размер на лихвата и тази за
уговореното възнаграждение за допълнителни услуги били нищожни и поради
противоречието им с разпоредбите на Закона за защита на потребителите. Отправя
искане за отхвърляне на исковата претенция. Претендира разноски.
С молба
от 22.10.2019г., представена преди проведеното в настоящото производство
открито съдебно заседание, ищецът „Профи Кредит България“ ЕООД оспорва отговора
на исковата молба, като заявява, че от страна на В.С. не е правено плащане по
процесния договор, излага подробни съображения във връзка с това, че
договорената лихва не е нищожна поради противоречие с добрите нрави и
неравноправни клаузи, като се позовава на принципа за свобода на договаряне
между страните по сделката, обективиран в нормата на чл.9 от ЗЗД. Твърди, че
вземането по процесния договор се претендира от длъжника С. на основание изтекъл
погасителен план. Счита за неоснователно и недоказано твърдението, изложено в
отговора на исковата молба, че уговореното в процесния договор възнаграждение
по сключено между страните споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги, е нищожна и неравноправна клауза.
В
открито съдебно заседание, особеният представител на ответника адв.М.Д.,
поддържа отговора на исковата молба, като релевира съображения за
неоснователност и недоказаност на исковата претенция.
Районен съд – Средец, като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните, съобразно нормата на чл.235, ал.2 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са искове по чл.422 от ГПК във вр. с чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК с материално правно основание
чл.9 от ЗПП във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.86 от ЗЗД.
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 190/2019г., по описа на
Районен съд - Средец, се установява, че
по заявление на „Профи Кредит България“ ЕООД от 01.04.2019г. е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение № 361/01.04.2019г. по чл.410 от ГПК срещу
длъжника В.М.С. за вземането, предмет на настоящия иск. Тъй като заповедта е
приета за редовно връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, на основание
чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е указано на заявителя да предяви иск за установяване
на претендираната в заповедното производство сума в едномесечен срок от
съобщаването. Искът е предявен в рамките на преклузивния срок по чл.415, ал.4
от ГПК само по отношение на претенцията за претендираната сума по кредита от
600 лева – главница, 130,40 лева – лихви и 660,55 лева – възнаграждение за закупен
пакет допълнителни услуги, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК. С Определение от 04.06.2019г., постановено по
ч.гр.д.№ 190/2019г., по описа на Районен съд – Средец е обезсилена заповедта по
чл.410 от ГПК в частта относно претенцията за следните суми: 30.00 лева – такси
по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени за периода от
27.04.2018г. до 03.07.2018г. и 9,84 лева – законна лихва за забава от
27.04.2018г. до 03.07.2018г., тъй като за тях не е предявен установителен иск в
указания срок, поради което и тези вземания не са предмет на настоящото производство.
Предвид това е налице правен интерес от предявения в настоящото производство иск по
чл.422 от ГПК само за вземането за главница, договорна лихва, възнаграждение за
закупен пакет допълнителни услуги, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, което от своя страна обуславя неговата
допустимост.
От представения по делото Договор за потребителски
кредит № ********** от 08.03.2018г., сключен между „Профи Кредит България“ ЕООД
/заемодател/ и В.М.С. /заемател/, се установява, че е постигнато съгласие
дружеството да предостави на физическото лице сумата от 600 лева в заем, като е
уговорено срокът на кредита да е 11 месеца, размерът на вноската по него да е
66,40 лева, ГПР да е 49,88 %, годишният лихвен процент да е 41,17 %, лихвен
процент на ден – 0,11 %, като общо дължимата сума по кредита е 730,40 лева. В
договора се сочи, че по отношение на избран и закупен пакет от допълнителни
услуги, е дължимо възнаграждение в размер на 660,55 лева, като размерът на
вноската по закупения пакет от допълнителни услуги е 60,05 лева. Посочен е и
общия размер на задължението – 1390,95 лева, като общия размер на вноската е
126,45 лева, а уговорената дата за погасяване е 26-ти ден от месеца. В
доказателствената съвкупност е приобщено Споразумение за предоставяне на пакет
допълнителни услуги, сключено между заемодателя и заемателя, изразяващи се в
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит, възможност за
отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на
определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на датата на падежа,
улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. В настоящото
производство са приети като доказателства по делото и Общи условия на „Профи
Кредит България“ ЕООД към договора потребителски кредит, всяка страница от
които е подписана от С., Погасителен план към Договор за потребителски кредит №
********** и сключеното споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги, в който по отношение на всяка една от единадесетте вноски е посочена
дата на плащане, размер на главница, лихва, размер на вноската по кредита,
размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги и общ размер на
месечната вноска, като същият също е подписан от длъжника. Ищецът е представил
и вносен документ № 16341502 от дата 08.03.2018г., референция: 270PMWP180670015, в
който е наредено да се плати на В.С.М. по посочената в документа сметка сумата
от 600 лева, като основанието за плащане е записан номерът на потребителския
кредит, а именно: **********, а наредителят
е „Профи Кредит България“ ЕООД. Като доказателства по делото са приети и Искане
за отпускане на потребителски кредит от С. до ищцовото дружество от дата
08.03.2018г., Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити, в който е посочено, че е получен от С. на 08.03.2018г.
и допълнителна преддоговорна информация, представляваща приложение към него,
както и извлечение по сметка към Договор за потребителски кредит № ********** и
сключено споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, видно от
което към 03.06.2019г. не са направени плащания по кредита, а остатъчното
задължение към тази дата е 1390,95 лева.
Основателността на иска с правно основание чл.9 от ЗПП
във вр. с чл.79 от ЗЗД е обусловена от установяването при условията на пълно и
главно доказване на следните материалноправни прeдпоставки: 1. наличие на валидно
възникване на твърдяното облигационно правоотношение; 2. Изпълнени на
задължението за предоставяне на заемната сума; 3. изискуемост на претендираните
вземания; 4. липса на плащане от страна на заемателя.
От представения Договор за потребителски кредит №
**********, в настоящото производство се установява, че на 08.03.2019г. е
постигнато съгласие между „Профи Кредит България“ ЕООД да даде в заем на В.М.С.
сумата от 600 лева, като е уговорено срокът на кредита да е 11 месеца, размерът
на вноската по него да е 66,40 лева, ГПР да е 49,88 %, годишният лихвен процент
да е 41,17 %, лихвен процент на ден – 0,11 %, като общо дължимата сума по
кредита е 730,40 лева. Неразделна част от договора са приложените към него Общи
условия, по отношение на които е налице волеизявление за съгласие между
страните, техните отношения да бъдат уредени, съобразно посочените договорки в
него, доколкото на всяка една страница от тях е положен подпис както от В.С.,
така и от дружеството кредитодател. При сключването на договора е предоставен
на ответника и погасителен план за дължимото по договора за потребителски
кредит и споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, като в
същият е посочена както общата месечна вноска, така и компонентите включени в
нея, като главница, лихва и вноска за закупен пакет допълнителни услуги. При
подписване на процесния договор ответникът е получил и се е запознал със
съдържанието на Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити, което се удостоверява от положения от него подпис.
Видно от представеното преводно нареждане, уговорената
в договора за потребителски кредит сума в размер на 600 лева е преведена на В.С.М.
от „Профи Кредит България“, като в основание за извършеното плащане е посочен
именно номерът на процесния договор. Действително въпросният документ няма
подпис и печат на банката осъществила превода, но съобразно нормата на чл.184,
ал.1, изречение първо от ГПК, доколкото същият е електронен документ, може да
бъде представен и възпроизведен на хартиен носител като заверен от страната
препис, както е направено в настоящия случай. Въпросното преводно нареждане има
достатъчно индивидуализиращи реквизити, установяващи извършеното плащане на
заемната сума на С., като в него изрично е посочено, че направеният превод е
със статус потвърден. В тази връзка релевираните съображения от особения
представител възражения за липса на доказателства за точното изпълнение на
договорното задължение от страна на ищеца са изцяло неоснователни.
От представеното извлечение по сметка към договора за
потребителски кредит № ********** и сключено споразумение за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги става ясно, че нито една от вноските по кредита не
са платени от длъжника. Последната погасителна вноска е уговорено да бъде
платена на дата 26.02.2019г., като именно към тази дата е изтекъл срокът на
договора, което обуславя изискуемост на договорната претенцията. В тази връзка
доводите на особения представител на ответника, че не е настъпила изискуемостта
на задължението са неоснователни.
Между „Профи Кредит България“ ЕООД и
В.М.С. е сключен договор за потребителски кредит, намиращ своята правна
регламентация в Закона за потребителския кредит. Според легалната дефиниция,
дадена в разпоредбата на чл.9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски
кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане срещу задължение на длъжника – потребител да върне
предоставената парична сума. Условие за неговата действителност е писмената
форма – чл.10, ал.1 от ЗПК. При преценката дали потребителският договор поражда
правни последици е от съществено значение установяване на обстоятелството дали
същият е действителен, като в тази връзка следва да се имат предвид
разпоредбите на глава VI от ЗПК – „Недействителност на
договора за потребителски кредит, поради неравноправни клаузи“, според които
всяка клауза в договора за потребителски кредит с фиксиран лихвен процент,
която определя обезщетение за кредитора по – голямо от посоченото в чл.32,
ал.4, е нищожна, а когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11,
ал.1, т.7 – 12 и т.20 и ал.2 и чл.12, ал.1 – 9, договорът за потребителски
кредит е недействителен.
Нормите на ЗПК, уреждащи материята за неравноправните
клаузи, съдържанието на договора за потребителски кредит и неговата
недействителност са повелителни. Доколкото основна функция на съда е да осигури
прилагането на закона, съобразно заложения принцип в нормата на чл.5 от ГПК,
тази му дейност не може да бъде обусловена от волята на страните, когато следва
да се осигури приложение на императивен материален закон, установен в обществен
интерес. Ето защо съдът може да приложи императивна материална правна норма,
дори ако нейното нарушение не е въведена като основание в производството, тъй
като се касае за установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно
правило, което тълкуване е актуално и потвърдено с т.1 на Тълкувателно решение
№ 1/09.12.2013г. по Тълкувателно дело № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, както и Решение
№ 384/02.11.2011г., постановено по гр.д.№ 1450/2010г., I г.о., ВКС. Още повече, че
процесуалната възможност за служебно произнасяне относно наличието на
неравноправни клаузи в потребителските договор е прието за допустимо в
съдебната практика, обективирана в Решение № 23/07.07.2016г. по т.д. № 3686/14г. на ВКС, І т.о., Решение № 232/05.01.2017г. по т.д. № 2416/15г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 142/01.08.2018г. по т. д. № 1739/2017г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.
От събраните по делото доказателства
се установява, че по – голямата част от определеното съдържание на договора е
налице. Не са спазени обаче императивните изисквания, заложени в нормата на
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. В процесния договор
е посочен годишният лихвеният процент, лихвеният процент на ден и годишният
процента на разходите /ГПР/, само като абсолютни стойности. Предвид това не е
налице ясно посочена методика за формиране на годишния процент на разходите по
кредита. Годишният процента на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита на потребителя – лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в това число тези дължими на посредниците за
сключване на договора, като следва по ясен и разбираем начин за потребителя да
са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които пряко са
свързани с кредитното правоотношение. Компонентите на ГПР в случая остават
неизвестни и на практика така се създават предпоставки кредиторът да ги
кумулира, завишавайки цената на ресурса.
Предвид това в процесния
договор липсва съществено съдържание, тъй като не са спазени изискванията на
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Това от своя
страна има за последица недействителността на договора за кредит, съобразно
чл.22 от ЗПК и на основание чл.23 от ЗПК потребителят е задължен само за
чистата стойност на кредита, но не и за дължимата лихва или други разходи по
кредита.
Ответникът длъжник в настоящото производство е
инвокирал и възражение за нищожност на клаузата за възнаградителна лихва поради
противоречието ѝ с добрите нрави. Константната практика на съдилищата,
която настоящият състав споделя, приема, че няма пречка страните по договор да
уговарят заплащане на възнаградителна лихва над размера на законната лихва.
Максималният размер на договорната лихва е винаги ограничен от чл.9 от ЗЗД,
съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото
то не противоречи на добрите нрави. За противоречащи на добрите нрави се считат
сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в
оборота, какъвто е настоящия случай, тъй
като едната страна по сделката е потребител. Противно на добрите нрави е да се
уговаря договорна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва.
Предвид обстоятелството, че при предоставяне на потребителския кредит е
уговорен годишен лихвен процент от
41,17% - който процент е повече от четирикратния размер на законната лихва към
момента на подписване на договора, и лихвен процент на ден 0,11%, съдът намира,
че съглашението между страните в тази част от договора е нищожно като
противоречащо на добрите нрави. Ето защо е налице противоречие на уговорката за
лихва с добрите нрави и същата е нищожна по смисъла на чл.26, ал.4 от ЗЗД.
Относно претенцията за уговореното възнаграждение за
пакет от допълнителни услуги в размер на 660,55 лева, съдът намира следното.
Нормата на чл.10а, ал.1 от ЗПК предвижда, че кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, като в ал.2 от същата разпоредба е посочено, че
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни, свързани с усвояването
и управлението на кредита. От представеното споразумение за предоставяне на
пакет допълнителни услуги става ясно, че същите се изразяват в приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит, възможност за отлагане на
определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски, възможност за смяна на датата на падежа и улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства. Въпросните услуги
обаче, по същността си касаят усвояването на кредита, поради което уговорката
за заплащане на пакет допълнителни услуги е в противоречие с нормата на чл.10а,
ал.2 от ЗПК. С уговорката за допълнителното възнаграждение в размер на 660,55
лева се заобикаля и нормативните ограничения относно размера на ГПР, който не
следва да надвишава пет пъти размера на законната лихва, съобразно разпоредбата
на чл.19, ал.4 от ЗПК. Освен това заплащането на това възнаграждение от
потребителя е предварително, т.е. то е дължимо само за възможността за
предоставянето на изброените по – горе услуги, както е посочено и в самото
споразумение и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по
време на действието на сключения между страните договор. Принципът на
добросъвестност и справедливостта при договарянето изискват потребителят да
заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не за хипотетично
ползване на такава. Предвид това е налице неравноправна клауза в договора за
потребителски кредит, с която потребителят се е задължил да заплати
възнаграждение на кредитора за предоставянето на пакет допълнителни услуги в
размер на 660,55 лева. Ето защо исковата претенция за това вземане е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С оглед гореизложените съображения, ответникът дължи
връщане единствено на главницата по сключения договор за потребителски кредит,
която е в размер на 600 лева, като предявения иск, с който същата се претендира,
следва да бъде уважен. Като законна последица от уважаване на предявения иск в
посочената част, следва да се присъди и законна лихва върху сумата от 600 лева
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК на дата 01.04.2019г., до окончателното изплащане на вземането. В
останалата част исковата претенция за лихви в размер на 130,40 лева и
възнаграждение за пакет от допълнителни услуги в размер на 660,55 лева следва
да бъде отхвърлена като неоснователна.
Относно
разноските:
При този изход на спора на
разноски имат право и двете страни. На основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има
право на разноски пропорционално на уважената част от исковете. Същият е
доказал заплащането на държавна такса в размер на 27,82 лева, депозит за особен
представител в размер на 300,00 лева. Претендира на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с НЗПП да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер
на 300 лева. Общият размер на разноските за исковото производство възлизат на
627,82 лева, като по съразмерност следва да му бъдат присъдени 270,82 лева. За
заповедното производство ищецът е доказал сторени разноски в общ размер на
93,62 лева, от които 28,62 лева за държавна такса и 65,00 лева за
юрисконсултско възнаграждение, като следва да му се присъдят по съразмерност
40.38 лева. На ответницата не следва да се присъждат разноски, тъй като такива
не са направени.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.М.С., ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи
на
„Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“България“, № 49, бл.53Е,
вх.В, представлявано от пълномощника юрисконсулт Р. И., сумата от 600,00 лева /шестстотин лева/,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ********** от 08.03.2018г., сключен
между „Профи Кредит България“ ЕООД и В.М.С., ведно със законната лихва върху главницата от 01.04.2019г. до окончателното
ѝ изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 361/01.04.2019г. по ч.гр.д.№ 190/2019г.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
признаване за установено по отношение на В.М.С., ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи
на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК
*********, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.“България“, № 49, бл.53Е, вх.В, представлявано от пълномощника юрисконсулт
Р, И,, следните суми, претендирани по Договор за потребителски кредит №
********** от 08.03.2018 г., сключен между „Профи Кредит България“ ЕООД и В.М.С.:
130,40 лева /сто и тридесет лева и четиридесет стотинки/ - договорна лихва
660,55 лева /шестстотин и шейсет лева и петдесет и пет стотинки/ - възнаграждение за пакет от допълнителни
услуги, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 361/01.04.2019г.
по ч.гр.д.№ 190/2019г.
ОСЪЖДА В.М.С.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“България“, № 49,
бл.53Е, вх.В, представлявано от пълномощника юрисконсулт Р, И., сумата от 270,82 лева /двеста и седемдесет лева и
осемдесет и две стотинки/, представляваща съдебно деловодни разноски за
исковото производство и сумата от 40,38
лева /четиридесет лева и тридесет и осем стотинки/, представляваща съдебно
деловодни разноски за заповедното производство, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението
може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с
въззивна жалба пред Окръжен съд – Бургас.
Районен съдия:……………….....