№ 423
гр. Варна, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Весела Гълъбова
мл.с. Х. Р. Митев
при участието на секретаря Петя П. П.
като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело №
20253100500150 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 102990/18.12.2024г., подадена от
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, „Варна Тауърс-Г“
срещу решение № 4271/27.11.2024г., постановено по гр.д. № 2047/2024г. на
ВРС, 26 състав, с което са отхвърлени предявените обективно съединени
установителни претенции, заявени по реда на чл.422, ал.1 от ГПК от страна на
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, „Варна Тауърс-Г“,
против ответницата М. П. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Ц.Ц.“,
№**** за признаване за установено, че ответницата дължи на ищцовата
страна сумата от 1356, 25 лева /хиляда триста петдесет и шест лева и двадесет
и пет стотинки/ - главница за незаплатени мрежови услуги и електроенергия
съгласно фактури № **********/14.08.2023 г. и № **********/14.09.2023 г. за
обект на потребление, находящ се в с. Н., общ. С., обл. Варна, № *** ПВО, с
абонатен номер ***** и клиентски номер *****, както и сумата от 18,85 лева
/осемнадесет лева и осемдесет и пет стотинки/, представляваща мораторна
лихва за периода от падежа на всяка фактура до 02.11.2023г., ведно със
законната лихва от депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед
за изпълнение №7826 от 20.12.2023 г. по ч.гр.д. №16439/2023 г. по описа на РС
- Варна.
1
Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност на
решението, като постановено при допуснати нарушения на материалния закон
и на процесуалните правила, както и в разрез със събрания в хода на процеса
доказателствен материал. Въззивникът поддържа, че е налице правно
основание за възникване на вземанията му към ответницата, тъй като същата
се явява собственик на имота към момента на потреблението. Поддържа, че е
начислена електроенергия за небитови нужди предвид неизпълнението на
задължението на новия собственик по чл.17, т.4 от ОУ „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, доколкото титуляр на партидата е бил „Осман Пропъртис“
ЕООД. Излага, че „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД няма законово
правомощие да променя профила на абоната – стопански или битов и да
начислява суми за битово потребление на обект със стопански профил. Сочи,
че за такава промяна е необходимо заявление. Излага подробни съображения
по отношение дължимостта на начислените суми за мрежови услуги. Моли
решението да бъде отменено изцяло и вместо него да бъде постановено друго,
с което да бъдат уважени исковите претенции, както и да му бъдат присъдени
направените разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемата страна М. П. И., ЕГН **********, с който жалбата се оспорва
като неоснователна. Сочи се, че в жалбата са наведени същите основания като
изложените в исковата молба, които са оспорени от ответника и са приети от
съда за неоснователни. Въззиваемата поддържа становището си за
недопустимост на исковата молба, а в условията на евентуалност – за
неоснователност. Сочи, че не е титуляр на задължението. Споделя изводите на
първоинстанционния съд, че не може да й бъде начислена електроенергия за
небитови нужди, тъй като е битов абонат. Счита за установено, че имотът е
необитаем и няма доставена електроенергия. Излага, че ищцовото дружество
не е доказало съобразно разпределената му доказателствена тежест, че
претендираната сума се дължи, че е отчетена коректно, както и размера на
същата. Моли решението да бъде потвърдено, както и да й бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е
в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269
ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси –
ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност,
поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването
на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя
неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по
съществото на спора.
2
Производството пред РС – Варна е образувано по искова молба на
„Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК 10353369 срещу М. П. И., ЕГН **********,
с която са предявени обективно съединени искове за признаване за установено
в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовата страна
сумата от 1356, 25 лева, представляваща главница за незаплатени мрежови
услуги и електроенергия съгласно фактури №**********/14.08.2023 г. и
№**********/14.09.2023 г. за обект на потребление, находящ се в с. Н., общ.
С., обл. Варна, №*** ПВО, с абонатен номер ***** и клиентски номер *****,
издадени в периода от 14.08.2023г. до 14.09.2023г., както и сумата от 18,85
лева, представляваща мораторна лихва, представляваща мораторна лихва за
периода от падежа на всяка фактура до 02.11.2023г., ведно със законната лихва
от депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното
изплащане на задължението, за които е издадена заповед за изпълнение
№7826 от 20.12.2023 г. по ч.гр.д. №16439/2023 г. по описа на РС - Варна.
В исковата молба са изложени твърдения, че М. П. И. е собственик на
обект находящ се в с. Н., общ. С., обл. Варна, №*** ПВО, с абонатен номер
***** и клиентски номер *****. За въпросния обект били издадени фактури
№********** от 14.08.2023 г. и №********** от 14.09.2023 г. за дължими към
ищеца суми за ел.енергия и мрежови услуги в размер на 1356,25 лева. Към
датата на съставяне на посочените фактури титуляр на партидата в системата
на дружеството било дружеството „Осман Пропъртис" ЕООД с ЕИК
*********. От електронна справка, извършена в Служба по вписвания, се
установило, че ответницата е придобила обекта на потребление на 28.07.2023
г. На 01.09.2023г. в деловодството на „Енерго-Про Продажби" АД било
депозирано заявление за продажба на електрическа енергия от „Енерго-Про
Продажби“ АД при Общи условия, в качеството му на краен снабдител от М.
П. И.. Към това заявление, ответницата представила и документ за
собственост - нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №148,
том 4, рег. №3617, дело №610 от 28.07.2023 г. Ищцовото дружество твърди, че
между него и ответницата е възникнало правоотношение по повод доставка на
ел.енергия и услуги на основание Закона за енергетиката. Счита, че след
изгубването на собствеността доставените услуги в имота не обслужват
нуждите на бившия собственик, а тези на новия, без значение дали новият
собственик е небитов клиент или не. Към момента на съставяне на фактурите,
собственик и ползвател на имота, находящ се в с. Н., общ. С., била
ответницата и тя се явявала задължено към доставчика лице. Задължението
към доставчика включвало освен количеството потребена ел. енергия в обекта,
така и суми дължими за услугата достъп до разпределителната мрежа при
резервирана мощност.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата е депозирала отговор, с който
оспорва исковете като недопустими и неоснователни. Твърди, че издадените
фактури № ********** от 14.08.2023 г. за сумата от 5,33 лв. и № **********
от 14.09.2023 г. за сумата от 1350,92 лв. са издадени на „Осман Пропъртис"
ЕООД като задължено лице, поради което тя не дължи плащане по тях, тъй
като не е титуляр на задължението и исковете са недопустими. Ответницата не
оспорва, че е придобила недвижимия имот в с. Н. на 28.07.2023 г., като имотът
представлявал дворно място с къща, която била необитаема при придобИ.ето
й, както и към момента. Начислената електроенергия не била ползвана от
3
ответницата, а обектът бил необитаем. Ответницата твърди също, че сумитеза
ползване на електроенергия са начислени след подмяна на електромера с нов.
Демонтажът на старият електромер бил извършен на 03.08.2023 г.
Ответницата счита, че новомонтираният електромер не е изправен или има
кражба на електроенергия, тъй имотът не се ползвал.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
От ищеца е представено заявление от 01.09.2023г., подадено от
ответницата за снабдяване с електрическа енергия за съществуващ обект –
жилищна сграда в с. Н., общ. С., като е отразено, че електроенергията ще се
ползва за битови нужди.
Видно от констативен протокол от 03.08.2023г. за подмяна на
електромер поради повреда на обекта на М. П. И. е демонтиран електромер с
№ 70500422 и на негово място е монтиран нов електромер №
1114021666932403 с отразени в същия показания.
Представени по делото са фактура № ********** от 14.08.2023 г. и
фактура № ********** от 14.09.2023г., издадени от „Енерго-Про Продажби“
АД с получател „Осман Пропъртис“ ЕООД за доставена ел. енергия в обект на
потребление с аб. № ***** и кл. № *****, находящ се в с. Н.. Първата е за
м.юли 2023г. и е на стойност 5,33 лева с ДДС за мрежови услуги. Втората е за
м. август 2023г. на стойност 1350,92 лева с ДДС, в която се включват
електрическа енергия за 852.92 лева с ДДС, акциз по ЗАДС за 7.90 лева без
ДДС и мрежови услуги за 264.95 лева без ДДС.
Представена по делото е справка за потребление за периода от 08.2021г.
до 08.2023г., за целия период с изключение на м.08.2023г. за електромер с №
70500422 е отразено нулево потребление, а за м.08.2023г. за електромер с №
1114021666932403 е отразена потребена електроенергия (еднотарифна) от
3948 kW/h.
Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №148,
том 4, рег. №3617, дело №610 от 28.07.2023 г. на нотариус Велин Майсторов,
М. П. И. е придобила собствеността върху поземлен имот с идентификатор
51584.501.120, находящ се в с. Н., с площ от 2075 кв.м., ведно с жилищна
сграда – еднофамилна, с площ от 62 кв.м.
При така установените факти по въведените с жалбата оплаквания,
съдът намира следното от правна страна:
Предявените искове са с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415
от ГПК във вр. с чл. 79 и чл.86 от ЗЗД.
Съобразно правилата на чл.154 от ГПК ищецът следва да докаже при
условията на пълно и главно доказване наличието на валидна облигационна
връзка между страните, че ответникът е потребител на ел. енергия за
процесния обект за стопански нужди, че ищецът е предоставил твърдяното
количество ел. енергия на адреса, както и процесните мрежови услуги за
посочения период, както и размера на дължимите плащания за тях,
обстоятелството, че ответникът е изпаднал в забава и дължи лихва за забава за
посочения период в претендираните размери, а ответникът следва да докаже
4
правопогасяващ факт (плащане, давност и пр.).
С въззивната жалба се оспорват изводите на първоинстанционния съд,
като се повтарят изцяло съображенията, изложени в исковата молба. От своя
страна въззиваемата поддържа възраженията от отговора на исковата молба.
Възражението на въззиваемата, че производството се явява недопустимо
е неоснователно, доколкото допустимостта, касателно процесуалната
легитимация на ответника се преценява с оглед наведените в исковата молба
твърдения. В същата се твърди, че задължено лице се явява ответницата по
конкретно изложени съображения. В този смисъл искът се явява допустим, а
възражението за несъответствие между посоченото във фактурата задължено
лице и ответника, следва да бъде разгледано при преценката за основателност
на претенцията.
Не е спорно по делото обстоятелството, че ответницата е придобила
собствеността върху процесния имот по силата на договор за покупко-
продажба от 28.07.2023г., както и че е подала заявление за снабдяване с ел.
енергия в имота на 01.09.2023г. за битови нужди.
Като собственик на имота ответницата се явява и потребител на
електрическа енергия съобразно чл.4 от Общите условия, поради което за
същата възниква валидно облигационно отношения по доставка на ел.
енергия. Съобразно чл.4, ал.1 потребител за битови нужди е физическо лице
собственик на имот присъединен към електроразпределителната мрежа на
„Електроразпределение Север“ АД, а според ал.2 потребител за стопански
нужди е физическо или юридическо лице, присъединено към към
електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север“ АД и
което купува електрическа енергия за стопански нужди.
В настоящия случай видно от представения нотариален акт ответницата
е закупила процесния имот от физическото лице С. Д.а К.. Действително в
заявлението за доставка на ел. енергия М. В. е посочила, че досега имотът се е
използвал от „Осман Пропъртис“ ЕООД, но никъде по делото не са
представени доказателства, от които може да се направи извод за сключен от
предходния собственик или ползвател на имота на договор за доставка на ел.
енергия за стопански нужди. Няма конкретни данни за титуляра на партидата,
извън заявлението на М. В. и издадените фактури, нито как евентуално
„Осман Пропъртис“ ЕООД е вписано като титуляр по отношение на имот,
собственост на друго лице. В този смисъл, макар и да е налице
разпоредителна сделка с имота, обект на потребление, недоказано се явява
обстоятелството, че присъединеният субект (преди прехвърлителната сделка)
е бил „небитов клиент“ по смисъла на §1, т. 33а от ПЗР към ЗЕ.
На следващо място, установи се, че още на 03.08.2023г. от служители на
„Електроразпределение Север“ АД в процесния обект е извършена смяна на
електромер поради повреда. В този протокол изрично като клиент е вписана
М. В., при това с различен кл. номер от този, който е посочен в процесните
фактури като такъв на вероятния титуляр на партидата към този момент –
„Осман Пропъртис“ ЕООД. От друга страна абонатния номер е съответен на
този по фактурите, което е индикация, че е налице съответствие в обекта.
Последното е видно и от представената справка за потребление, в която е
отразено доставено количество, отчетено с монтирания нов електромер №
5
1114021666932403, но на „Осман Пропъртис“ ЕООД, а не на М. В., като видно
от отразяването в графа „еднотарифна“ е, че енергията е за стопански нужди.
Услугата подмяна на електромер следва да е достъпна за титуляра на
партидата, а не за всяко лице. При налична информация за нов потребител,
който е физическо лице, не е следвало да се пристъпва към монтаж на
електромер, отчитащ енергия за стопански нужди преди да се укаже на
лицето, че следва да заяви промяна в титулярството. Следва да се отбележи
също така, че „новият“ електромер е отразен като поставен на клиент с кл.
номер ********** /в констативния протокол от 03.08.2023г/., а
електроенергията по същия електромер е начислена на клиент с кл. номер
*****.
Отделно от горното, установи се безспорно, че на 01.09.2023г. М. В. е
подала заявление за доставка на електрическа енергия за обекта, след който
момент същата следва да се води в системата на „Енерго-Про“ като титуляр на
партидата, при това за битови нужди. Въпреки това в по-късен момент, на
14.09.2023г.. фактура е издадена на предходния титуляр „Осман Пропъртис“
ЕООД за доставена електроенергия за стопански нужди, акциз и мрежови
услуги. Предвид изложеното не отговаря на фактическото положение
твърдението в исковата молба и във въззивната жалба, че към датата на
издаване на двете процесни фактури, титуляр на партидата е бил „Осман
Пропъртис“ ЕООД.
Изложените съображения водят на извода, че дори и да се приеме, че
като собственик въззиваемата дължи заплащането на електрическата енергия,
доставена до обекта, то е следвало да й се начисли такава за битови нужди,
както и да не й бъдат начислявани мрежови услуги. Действително тя не е
изпълнила задълженията си по чл.17, т.3 и 4 от Общите условия в 30-дневен
срок да уведоми за настъпилите промени (закъснението е с няколко дни), но
индикация за промяната е била налице и в по-ранен момент, а именно към
подмяната на електромера.
Следващото възражението на ответницата /въззиваема в настоящото
производство/ е, че процесният електромер е бил неизправен, тъй като е отчел
доставка на ел. енергия в необитаем имот. В тежест на ищеца е да докаже
реалната доставка на процесното количество ел. енергия до процесния обект,
като в този смисъл и първоинстанционният съд е дал изрични указания за
доказване, че електроенергията е коректно отчетена. Това означава, че при
възражение за неизправност на електромера, ищецът е следвало да докаже, че
електромерът е бил изправен, т.е. преминал е метрологична проверка и е
отчитал правилно. Доказателства в тази насока не са ангажирани, още повече
при индиция, че монтираният в обекта електромер не е бил нов – видно от
протокола за подмяна СТИ с № 1114021666932403 са отразени показания в
дневна и нощна тарифа. При липса на проведено доказване, че
електроенергията е отчетена с годно СТИ, реалната доставка на такава,
отразена в процесната фактура № ********** от 14.09.2023г., се явява
недоказана. Видно от Приложение А мрежовите услуги (достъп и пренос) са
начислени съобразно конкретното количество електрическа енергия. В този
смисъл недоказано се явява и предоставянето на тези услуги.
По всички изложени съображения съдът намира, че претенцията за
дължимост на сумата за главница по издадената заповед за изпълнение се
6
явява неоснователна. Като акцесорна такава неоснователна е и претенцията за
мораторна лихва.
Поради съвпадане в крайните изводи на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Въззиваемата страна е поискала присъждане на разноски за платено
адвокатско възнаграждение, но по делото липсва както списък по чл.80 от
ГПК, така и доказателства за направени разноски, с оглед на което такива не
следва да бъдат присъждани.
Водим от горното, съдебният състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4271/27.11.2024г., постановено по гр.д. №
2047/2024г. на ВРС, 26 състав, с което са отхвърлени предявените обективно
съединени установителни претенции, заявени по реда на чл.422, ал.1 от ГПК
от страна на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ №
258, „Варна Тауърс-Г“, против ответницата М. П. И., ЕГН **********, с
адрес: гр. Варна, ул. „Ц.Ц.“, №**** за признаване за установено, че
ответницата дължи на ищцовата страна сумата от 1356, 25 лева /хиляда триста
петдесет и шест лева и двадесет и пет стотинки/ - главница за незаплатени
мрежови услуги и електроенергия съгласно фактури № **********/14.08.2023
г. и № **********/14.09.2023 г. за обект на потребление, находящ се в с. Н.,
общ. С., обл. Варна, № *** ПВО, с абонатен номер ***** и клиентски номер
*****, както и сумата от 18,85 лева /осемнадесет лева и осемдесет и пет
стотинки/, представляваща мораторна лихва за периода от падежа на всяка
фактура до 02.11.2023г., ведно със законната лихва от депозиране на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение №7826 от
20.12.2023 г. по ч.гр.д. №16439/2023 г. по описа на РС - Варна.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване (чл. 280, ал.3, т.1
ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7