РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1570/25.8.2022г.
гр. Пловдив,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Пловдив, ХІІI
състав, в открито съдебно заседание на дванадесети октомври през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ПАСКОВ
при
участието на секретаря П.П., като разгледа докладваното от съдия Пасков
административно дело № 978 по описа за 2021 год. на Пловдивския административен
съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 118 от КСО.
Образувано е по жалба на А.К.Х., ЕГН **********
***, против Решение № 2153-15-82/11.03.2021 година от Директор на ТП на НОИ-град
Пловдив, с което е отхвърлена като неоснователна жалба с вх. №
1012-15-86/17.02.2021г. и е потвърдено Разпореждане №РВ-3-15-00870405/28.01.2021г.,
издадено от ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ-гр.Пловдив
за възстановяване, на основание на чл.114, ал.2 и ал.3 от КСО, на добросъвестно
получено парично обезщетение, поради общо заболяване за периода от 08.05.2018г.
до 14.12.2018. в общ размер на 585,34 лева.
В жалбата се посочва, че обжалваното
решение е незаконосъобразно и неправилно, постановено в противоречие с
материалноправните разпоредби и при съществено нарушение на административно-производствените
правила, с оглед изложените в него мотиви. Навеждат се доводи за незаконосъобразност
на извършените от административния орган действия по преизчисляването и
установяването на паричните обезщетения, изплатени на жалбоподателя като се
сочи, че към 30.04.2018г. (още преди първото изчисление през м.06.2018г.) АО е
следвало да извърши правилно определяне на обезщетението. По изложените в
жалбата съображения се иска съдът да отмени изцяло обжалваното решение на
директора на ТП на НОИ - Пловдив, както и потвърденото с него разпореждане.
Ответникът – Директорът на ТП на НОИ -
Пловдив, чрез упълномощения си процесуален представител – юрисконсулт С. оспорва подадената жалба. По същество на спора
взема становище за неоснователност на жалбата, като моли съда да потвърди
обжалваното решение като законосъобразен административен акт. Представя писмено
становище. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като изслуша становищата на страните
и като прецени доказателствата по делото, поотделно и в съвкупност, намира за
установено следното от фактическа страна:
В ТП на НОИ – Пловдив, от осигурителя „Технокабел“
ЕООД с ЕИК ********* за А.К.Х. са представени удостоверения по образец съгласно
приложение № 9 към чл.8, ал.1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от
държавното обществено осигуряване (НПОПДОО) с данни относно правото на парично
обезщетение към следните болнични листове /БЛ/: БЛ № Е20181450505, с период на
временната неработоспособност от 08.05.2018г. до 12.06.2018г., вкл. като изчисленото
по него среднодневно парично обезщетение е в размер на 39,1748 лв., за което на
02.07.2018г. е изплатено парично обезщетение за 14 работни дни от м. май 2018г.
в размер на 548,45лв.; БЛ № Е20181061631, с период на временната
неработоспособност от 13.06.2018г. до 12.07.2018г. вкл. като изчисленото по
него среднодневно парично обезщетение е в размер на 39,1748 лв., като на 02.07.2018г.
е изплатено парично обезщетение за 13 работни дни от м. юни 2018г. в размер на 509,27лв.,
а на 18.07.2018г. е изплатено парично обезщетение за 9 работни дни от м. юли
2018г. в размер на 352,57лв.; БЛ № Е20181061739, с период на временната
неработоспособност от 13.07.2018г. до 11.08.2018г. вкл. като по него е
изчислено среднодневно парично обезщетение в размер на 39,1748лв. На 01.08.2018г.
е изплатено парично обезщетение за 13 работни дни от м. юли 2018г. в размер на 509,27лв.,
а на 15.08.2018г. е изплатено парично обезщетение за 8 работни дни от м. август
2018г. в размер на 313,40лв.; БЛ № Е20182168888, с период на временната
неработоспособност от 22.08.2018г. до 03.09.2018г., вкл. като изчисленото по
него среднодневно парично обезщетение е в размер на 31,9053 лв., като на 10.09.2018г.
е изплатено парично обезщетение от НОИ за 5 работни дни от м. август 2018г. в
размер на 159,53лв., и за 1 работен ден от м. септември 2018г. в размер на
31,91 лв., а на 19.11.2018г. е извършено доплащане в размер на 6,68 лв.; БЛ № Е20182870686,
с период на временната неработоспособност от 06.12.2018г. до 14.12.2018г. вкл. като
по него е изчислено среднодневно парично обезщетение в размер на 30,502 лв.
като на 07.01.2019г. е изплатено и парично обезщетение за 2 работни дни от м. декември
2018г. в размер на 61 лв., а на 21.01.2019г. е изплатено обезщетение от НОИ за
4 работни дни от месец декември 2018г. в размер на 63,54 лв.
В 18-месечния период, от който е
изчислено паричното обезщетение по така посочените БЛ е включен периодът от 01.01.2017г.
до 31.12.2017г., за който са подадени данни за жалбоподателя като
самоосигуряващо се лице, собственик на „КАБЕЛТРЕЙД“ ЕООД в Регистъра на
осигурените лица. Констатирано е от контролните органи на НОИ, че: при
първоначално изчисляване по чл.41, ал.1 от КСО на паричното обезщетение по
горепосочените болнични листове, е включен осигурителен доход, деклариран от
жалбоподателя, в качеството му на самоосигуряващо се лице, собственик на
„КАБЕЛТРЕЙД“ ЕООД; съгласно данни от Регистъра на приходите от осигурителни
вноски за ДОО, за периода от 01.04.2017г. до 31.12.2017г., липсват осигурителни
вноски за фонд ДОО за жалбоподателя, в качеството му на самоосигуряващо се
лице„КАБЕЛТРЕЙД“ ЕООД. С оглед на това е прието от осигурителните органи, че се
касае за неправилно определен размер на среднодневното парично обезщетение по посочените
болнични листове и на основание чл.54м, ал.2 от КСО е извършено преизчисление
на паричното обезщетение по същите, като е определен нов размер на
среднодневното парично обезщетение като са изключени данните за периода 01.01.2017г.
до 31.12.2017г. В тази връзка по БЛ № Е20181450505, е изчислено средно дневно
парично обезщетение в размер на 30,3502лв., поради което дължимият размер на
паричното обезщетение за периода 08.05.2018г. до 12.06.2018г. вкл. е определен на
667.70лв., а изплатеното такова е в размер на 861,85лв., поради което е
направен извод, че е налице надплатено парично обезщетение в размер на 194,15лв.;
по БЛ № Е20181061631, е изчислено средно дневно парично обезщетение е в размер
на 30,3502лв., поради което дължимият размер на паричното обезщетение за
периода 13.06.2018г. до 12.07.2018г. вкл. е определен на 667.70лв., а
изплатеното такова е в размер на 861,84лв., поради което е направен извод, че е
налице надплатено парично обезщетение в размер на 194,14лв.; по БЛ № Е20181061739,
е изчислено средно дневно парично обезщетение в размер на 30,3502лв., поради
което дължимият размер на паричното обезщетение за периода 13.07.2018г. до
11.08.2018г. вкл. е определен на 637,35лв., а изплатеното такова е в размер на 822,67лв.,
поради което е направен извод, че е налице надплатено парично обезщетение в
размер на 185,32 лв.; по БЛ № Е20182168888, е изчислено средно дневно парично обезщетение
в размер на 31,6678лв., поради което дължимият размер на паричното обезщетение
за периода 22.08.2018г. до 03.09.2018г. вкл. е определен на 190,01лв., а
изплатеното такова е в размер на 198,12лв., поради което е направен извод, че е
налице надплатено парично обезщетение в размер на 8,11 лв.; по БЛ № Е20182870686,
е изчислено средно дневно парично обезщетение в размер на 30,2294лв., поради
което дължимият размер на паричното обезщетение за периода 06.12.2018г. до 14.12.2018г.
вкл. е определен на 120,92лв., а изплатеното такова е в размер на 124,54лв.,
поради което е направен извод, че е налице надплатено парично обезщетение в
размер на 3,62лв.;
Във връзка с установените надплатени
суми по посочените болнични листове, на основание чл.114, ал.2, т.1 и ал.3 от КСО е издадено процесното Разпореждане №РВ-3-15-00870405/28.01.2021г. на Ръководител
на контрола по разходите на ДОО при ТП на ПОИ – Пловдив, с което на А.К.Х. е
било разпоредено да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение
поради общо заболяване за периода от 08.05.2018г. до 14.12.2018г., по посочените
болнични листове, общо в размер на 585,34 лева.
Срещу Разпореждането от 28.01.2021г., пред
горестощия административен орган е подадена жалба от А.К.Х. с вх. №1012-15-86/17.02.2021г.,
в която се излагат доводи за незаконосъобразност на същото. Посочва се, че
разпореждането е немотивирано относно начина и методологията на преизчисляване
на сумите на корекцията и не е отразена разликата в размера на среднодневното
парично обезщетение при текущото изчисление през 2018г.
С оспорваното в настоящото производство
решение №2153-15-82/11.03.2021г. директорът на ТП на НОИ-Пловдив е отхвърлили
жалбата и е потвърдил Разпореждане № РВ-3-15-00870405/28.01.2021г. на
ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Пловдив.
При така установеното от фактическа
страна, като съобрази събраните доказателства поотделно и в съвкупност, съдът прие
следното от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима за разглеждане,
като подадена в законоустановения срок от връчване на акта на страна, за която
той е неблагоприятен. Разгледана по същество, жалбата е основателна поради
следните за това съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК,
във връзка с чл.146 от АПК, при извършване на служебната проверка за
законосъобразност на оспорвания административен акт, съдът следва да провери
дали същият е издаден от компетентен орган, в законосъобразна форма, при
спазване на материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на
закона.
Решението е издадено в едномесечен срок,
при спазване изискванията за писмена форма и съдържа всички реквизити, съгласно
нормата на чл.59, ал.2 от АПК, приложима по силата на чл.117, ал.5 от КСО,
включително посочени фактически и правни основания за издаването му. В
изпълнение на специалната норма на чл.117, ал.5 от КСО, препращаща към общия
ред по АПК за издаване на административен акт, административният орган се е
произнесъл с решение, след като се е запознал с жалбата срещу разпореждане от
вида на посочените в чл.117, ал.1, т.2 от КСО. Същото е мотивирано в достатъчна
степен и е акт, удовлетворяващ изискването за форма.
Съгласно разпоредбата на чл.117, ал.1,
т.2, б.„д” от КСО, пред ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ
се подават жалби срещу разпореждания за възстановяване на неоснователно
получени плащания по държавното обществено осигуряване. В същият смисъл е и
разпоредба на чл.117, ал.3 от КСО, съгласно която ръководителят на
териториалното поделение на НОИ се произнася по жалбите или исканията с
мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им, като с решението
ръководителят на териториалното поделение на НОИ решава въпроса по същество или
отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния
административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се
до издаване на разпореждането. Предвид това, съдът приема, че оспореният
административният акт е издаден от компетентен орган в рамките на
предоставените му по закон правомощия и в рамките на неговата териториална
компетентност. Ето защо оспореното решение на директора на ТП на НОИ – град
Пловдив е издадено без да са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които да касаят неговата нищожност.
Във връзка с дължимата преценка от съда
за съответствие на административният акт с материалноправните разпоредби, както
и дали е в противоречие с целта на закона, се установи следното:
Спорът между страните касае
произнасянето на ответния орган с процесното решение, с което е отхвърлил
жалбата на лицето срещу Разпореждане №РВ-3-15-00870405/28.01.2021г. на
ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в ТП
на НОИ – Пловдив по вменени му за възстановяване суми за изплатено в по-висок
размер парично обезщетение в общ размер на 585,34лв. С последното е разпоредено
на основание чл.114, ал.2 и ал.3 от КСО да бъдат възстановени от жалбоподателя
добросъвестно получена суми за обезщетение за временна неработоспособност,
изплатени по болнични листове БЛ № Е20181450505, с период на временната неработоспособност
от 08.05.2018г. до 12.06.2018г., вкл.; БЛ № Е20181061631, с период на
временната неработоспособност от 13.06.2018г. до 12.07.2018г. вкл.; БЛ № Е20181061739,
с период на временната неработоспособност от 13.07.2018г. до 11.08.2018г. вкл.;
БЛ № Е20182168888, с период на временната неработоспособност от 22.08.2018г. до
03.09.2018г., вкл.; БЛ № Е20182870686, с период на временната
неработоспособност от 06.12.2018г. до 14.12.2018г. вкл.
Спорът между страните e относно момента,
към който може да се извърши преизчисляването на процесното парично обезщетение
по реда на чл.54м, във вр. чл.114, ал.2, т.1 и ал.3 КСО. В случая, 18-месечния
период, от който е изчислено паричното обезщетение по горецитираните болнични
листове за жалбоподателя, е включен периодът от 01.04.2017г. до 31.12.2017г.,
за който са подадени данни в Регистъра на осигурените лица от самоосигуряващото
се лице.
Съгласно
чл.54м,
ал.2 КСО (ДВ,бр.107/24.12.2014г., изм.ДВ бр.61/2015г., в сила от
1.01.2016г., изм. ДВ бр.98/2016г., в сила от 1.01.2017г.) паричните обезщетения
се преизчисляват служебно до 30 юни на годината, следваща годината, за която се
отнасят, по ред, определен с акта по чл.54к,
въз основа на данните по чл.5,
ал.4, т.1 и/или на окончателния осигурителен доход, определен съгласно чл.6,
ал.9 КСО, и внесените окончателни осигурителни вноски. Посочената
разпоредба е разделена в две точки, обхваща две различни хипотези: т.1 сочи, че
когато паричните обезщетения са изплатени в размер, по-малък от дължимия,
разликата се изплаща на лицето в срока по ал.1, а т. 2 на ал.2 определя, че
изплатените в по-висок от дължимия размер обезщетения се възстановяват от
лицето, освен когато е в резултат на неправилно подадени данни за изплащане на
паричното обезщетение и/или удостоверяване на осигурителен стаж и доход от
осигурителя. Неточни са изводите на административния орган, че в случая лицето
дължи възстановяване на посочения по-висок размер на изплатено обезщетение. Това
е така, защото цитираната разпоредба съдържа в себе си изключението, че такива
суми не се дължат от лицето в случаите като настоящият - неправилно подадени
данни за изплащане на обезщетението или за удостоверяване на осигурителния стаж
от осигурителя. Липсват обективните предпоставки за ангажиране на отговорност
от страна на жалбоподателя да възстанови изплатеното ѝ в по-висок размер
парично обезщетение. Безспорно е, че паричните обезщетения са изплащани само на
основата на данните за парично обезщетение /удостоверения по образец от
приложение №9 към чл.8 ал.1 от НПОПДОО/. Ето защо по отношение на
жалбоподателят не са били налице и предпоставките да възстанови сумите от
констатираната разлика, защото попада в изключението, което е предвидено в
разпоредбата на чл.54м, ал.2, т.2 КСО. Тълкуването на цитираната разпоредба
налага извода, че същата е императивна, поради което и служебното
преизчисляване на паричните обезщетения за процесния период е следвало да бъде
сторено до 30 юни на 2019г. Въпреки, че в мотивите на оспорваното разпореждане
се сочи, че такова преизчисляване е направено през 2019г., то липсват данни за
издаден в тази връзка акт по чл.54к от КСО. В конкретния случай преизчисление е
извършено едва с разпореждането от 28.01.2021г., т.е. след изтичане на законоустановения
срок. С оглед изложеното, процесното решение, както и потвърденото с него
разпореждане в частта, в която е разпоредено възстановяването на получените
парични обезщетения поради временна неработоспособност за общо заболяване за периоди
от 08.05.2018г. до 14.12.2018г. вкл., са незаконосъобразни и следва да бъдат
отменени.
Мотивиран
от горното, на осн. чл.172 ал.2 АПК Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на А.К.Х., ЕГН **********
*** Решение № 2153-15-82/11.03.2021 година от Директор на ТП на НОИ-град
Пловдив, с което е отхвърлена като неоснователна жалба с вх. №
1012-15-86/17.02.2021г. и е потвърдено Разпореждане №РВ-3-15-00870405/28.01.2021г.,
издадено от ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ-гр. Пловдив
за възстановяване на осн. чл. 114, ал.2 и ал.3 от КСО на добросъвестно получено
парично обезщетение поради общо заболяване за периода от 08.05.2018г. до 14.12.2018.
в общ размер на 585,34 лева.
Решението
на осн. чл. 119 вр. чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „д“ КСО е окончателно и не подлежи
на обжалване.
СЪДИЯ: