Р Е Ш Е Н И Е
№264
гр. Хасково, 26.06.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Хасково, в открито съдебно заседание на двадесет и
девети май през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ПЕНКА КОСТОВА
при
секретаря Гергана Мазгалова
като
разгледа докладваното от съдия Костова административно дело №201/2020г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.268,
ал.1 от ДОПК.
Образувано е по
жалба от Н.И.Г., в качеството и на управител на „НИГ-2007“ ООД, със седалище и
адрес на управление гр. Х., бул.“Б.“ №.., бл. ..-.., вх…, ет…, ап… против
Решение №41 от 04.02.2020г., на директор ТД на НАП – Пловдив, с което е
оставена без уважение жалба с вх.№ ВХК-357/21.01.2020г. по регистъра на ТД на
НАП – Пловдив, офис Хасково срещу разпореждане №С200026-137-0000045 от
13.01.2020г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив на
основание чл.226, ал.1 от ДОПК.
В сезиращата съда жалба е посочено, че
оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на
процесуалните и материални норми. Твърди се, че неправилно решаващият орган е
приел, че не е изтекла погасителната давност по отношение на влезли в сила
наказателни постановления, с които на дружеството е наложена имуществена
санкция и вземане представляващо установени задължения с ревизионен акт за
невнесен данък върху добавената стойност за периода от 01.12.2009г.-30.11.2010г
и за периода от 01.12.2010г.-30.01.2011г.
В съдебно заседание дружеството жалбоподател
се представлява от управителя Н.И.Г., която оспорва изводите на директора на ТД
на НАП- Пловдив обективирани в оспореното решение. Не ангажира доказателства и не
претендира разноски по делото.
Ответникът директор на ТД на НАП – Пловдив,
чрез представител по пълномощие юрк. В. Р., оспорва жалбата и моли същата да
бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Не ангажира
допълнителни доказателства.
Съдът като взе предвид събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори по делото, че по отношение на
„НИГ-2007“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. Х., бул.“Б.“ №.., бл. …,
вх… ет…, ап…, представлявано от управителя Н.Г. са налице установени и
неплатени публични задължения по РА № *********/09.03.2012г., за невнесен данък
върху добавената стойност, както и задължения произтичащи от наказателни
постановления НП № 58449-S014387/08.12.2011г.
и НП № 58448 S014386/08.12.2011г.,
с които на дружеството е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на
по 500 лв. с всяко от НП.
Във връзка с цитираните актове установяващи
публични задължения по отношение на „НИГ-2007“ ООД, гр. Х. е образувано
изпълнително дело № С26130001018/2013г. за събиране на публични държавни
вземания в общ размер на 24864.96 лв. – главница и лихва в размер на 11513.75
лв. В тази връзка от публичен изпълнител в ТД на НАП- Пловдив е издадено
съобщение за доброволно изпълнение от 03.12.2013г.(л.29), на основание чл.221
от ДОПК, с което е поканено задълженото дружество в 7-дневен срок от
съобщението, доброволно да заплати задължението си. По делото не са представени
доказателства за връчването му или спазване на процедурата разписана в чл. 32
от ДОПК.
С Постановление за налагане на обезпечителни
мерки изх. № С180026-022-0008560/21.02.2018г. публичен изпълнител при ТД на
НАП- Пловдив, офис Хасково, след като установил, че ще се затрудни събирането
на установеното и изискуемо публично вземане по изпълнително дело №
С26130001018/2013г. в общ размер на 48057.53 лв., наложил запор върху
притежавани от дружеството МПС -та с балансова стойност 0.00лв. По делото
отново липсват и от страна на ответника не са ангажирани доказателства
установяващи връчването на посоченото постановление на дружеството по
отношение, на което са наложени обезпечителните мерки, съобразно разпоредбата
на чл. 196, ал.2 от ДОПК.
Във връзка с издаденото ПНОМ публичен изпълнител
при ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково изпратил на 21.02.2018г. запорно
съобщение до ОДМВР – Хасково и съобщение до Централния регистър на особените
залози.
С възражение от 02.12.2019г. (л.25)
жалбоподателя „НИГ -2007“ ООД е сезирал директора на ТД на НАП – Пловдив с
искане да бъдат погасени по давност задълженията по НП № 58449-S014387/08.12.2011г. и НП № 58448 S014386/08.12.2011г. в общ размер на
1000 лв. и тези по РА № *********/09.03.2012г.
Въз основа цитираното възражение старши
публичен изпълнител в ТД на НАП- Пловдив е издал разпореждане за частично
прекратяване на производството по принудително изпълнение съгласно чл.225 от ДОПК, въз основа на което е прекратил производството по изпълнително дело №
С26130001018/2013г. в частта за вземанията по РА № *********/09.03.2012г. за
следните периоди 02.09.2008г.-30.09.2008г.; 01.10.2008г.-31.10.2008г.; 01.11.2008г.-20.11.2008г.
в общ размер главница и лихва – 29474.10лв.
В последствие на 13.01.2020г. от главен
публичен изпълнител по искането направено от „НИГ-2007“ ООД е издадено
разпореждане за частично прекратяване на производство по принудително
изпълнение с № С200026-035-0187259/13.01.2020г, с което е прекратено
изпълнително дело № С26130001018/2013г. в частта за вземанията по РА №
*********/09.03.2012г. за следните периоди 01.01.2009г.-31.01.2009г.;
01.04.2009г.-30.04.2009г. и 01.02.2009г.-28.02.2009г. в общ размер главница и
лихва – 1452.82лв.
С разпореждане
№С200026-137-0000045/13.01.2020г. главен публичен изпълнител на основание
чл.266, ал.1 от ДОПК е разпоредил да се прекрати, поради изтекла погасителна
давност, събирането на следните публични задължения по изпълнително дело
№С26130001018/2013г. за периодите: 01.01.2009г.31.01.2009г.;
01.04.2009г.-30.04.2009г.; 01.02.2009г.-28.02.2009г.; 01.09.2009г.-
30.09.2009г.; 01.11.2009г.-30.11.2009г. в общ размер на главница и лихви -
5248.44лв. и е отказал да прекрати изпълнително дело №С26130001018/2013г.,
поради изтекла погасителна давност в останалата му част за задължения в общ
размер на 15530.30лв. – главница и лихви.
С жалба вх. № ВХК-357/21.01.2020г. до
директора на ТД на НАП- Пловдив управителят на „НИГ-2007“ ООД, недоволен от
разпореждане №С200026-137-0000045/13.01.2020г. в частта, в която е отказано
прекратяване на изпълнителното дело за сумата в размер на 15530.30лв. е оспорил
същото.
С процесното решение директорът на ТД на НАП
– Пловдив е оставил без уважение жалбата на Н.Г., в качеството и на управител
на „НИГ-2007“ ООД, гр. Х. срещу разпореждане изх. №
С200026-137-0000045/13.01.2020г. на главен публичен изпълнител при ТД на НАП –
Пловдив. В мотивите на решението е посочено, че при преценката на искането за
погасяване по давност на процесните задължения от страна на органа е
съобразено, че в петгодишния давностен срок на 03.12.2013г. е образувано
изпълнително дело срещу длъжника за задълженията произтичащи от РА №
*********/09.03.2012г. и НП № 58449-S014387/08.12.2011г.
и НП № 58448 S014386/08.12.2011г.,
доказателство за което е издаденото съобщение за доброволно изпълнение, върнато
с надпис „сменен адрес“. Т.е. органа счита, че на посочената дата давността е
прекъсната и е започнала да тече нова петгодишна погасителна давност за
публичните задължения касаещи периода 01.12.2009г.- 30.11.2010г. и периода
01.12.2010г.-30.01.2011г. и тези по посочените две наказателни постановления, с
които е наложена имуществена санкция на дружеството. Приел е, че след като на
21.02.2018г. е издадено и постановление за налагане на обезпечителни мерки, с
което е наложен запор на товарен автомобил IVECO, преди изтичането на погасителната
давност по горепосочения изпълнителен титул, то следва да се приеме, че е
налице предпоставка за прилагането на разпоредбата на чл.172, ал.2, т.5 от ДОПК, касаеща спирането на давността и започване на нова пет годишна давност .
Поради това е приел, че давността за задълженията установени по РА №
*********/09.03.2012г. за невнесено ДДС за периода 01.12.2009г.-30.11.2010г. и
за периода 01.12.2010г.- 30.01.2011г. не е изтекла и към момента на издаването
на решението. По отношение на останалите два изпълнителни титула, а именно НП №
58449-S014387/08.12.2011г.
и НП № 58448 S014386/08.12.2011г.,
влезли в сила на 24.01.2012г., с които е наложена имуществена санкция на
дружеството е приел, че института за давността за тази санкция е уреден в
чл.171, ал.1 от ДОПК, освен това този извод бил застъпен и в ТР № 3 от
03.07.2014г. на ВАС, поради което всички изложени аргументи в решението касаещи
прекъсването и спирането на давностните срокове са изцяло приложими по
отношение и на тези титули, следователно правилно публичният изпълнител е
определил, че 5-годишния давностен срок за посочените вземания не е изтекъл.
Решението е връчено на управителя на
дружеството на 25.02.2020г. (л.14). Жалбата е депозирана до съда чрез
административния орган на 26.02.2020г.
При така установените факти, съдът намира,
следното от правна страна:
Жалбата е подадена от надлежна страна, имаща
правен интерес от оспорването, в преклузивния 7-дневен срок по смисъла на
чл.268, ал.1 от ДОПК, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
Обжалваното решение е издадено от
компетентен орган –директор на компетентната териториална дирекция на НАП,
съгласно чл.266 от ДОПК, в обхвата на правомощията на този орган по чл.267,
ал.2 от ДОПК. Спазена е изискуемата форма. Не са допуснати съществени нарушения
на производството по издаването.
Спорът по делото е правен и се свежда до
отговора на въпроса за приложимия материален закон, в аспекта на направеното
възражение за погасяване по давност на публичните държавни вземания, предмет на
изпълнителното дело.
Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.2 от ДОПК давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното
вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение. Спорният
момент е образуването на изпълнително дело и съответно издаването на съобщение
за доброволно изпълнение съставляват ли действия по принудително изпълнение,
както и издаденото ПНОМ при положение, че не е връчено на задълженото лице
произвело ли е действие и в тази връзка спряла ли е давността.
На първо място съдът съобрази разпоредбата
на чл.220 ДОПК озаглавена „Образуване на изпълнително дело“, която е включена в
раздел „Действия“ на глава XXV-та
„Принудително изпълнение“, но тук следва да се направи разграничение между
визираните в цитираната разпоредба на чл.172, ал.2 от ДОПК „действия по
принудително изпълнение” и съответно действия, които може да извършва публичния
изпълнител. Конкретен отговор на въпроса кои са действия по принудително
изпълнение е даден в Тълкувателно решение №2/2013 от 26 юни 2015г. по
тълкувателно дело №2 от 2013г. на ОСГТК на ВКС. Основен разграничителен
критерий е, че това са действията, за които длъжникът е уведомен с възможност
да участва в производството.
Съгласно т.10 от мотивите на посоченото ТР „не
са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително
дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение“,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др. Прекъсва давността предприемането на кое
да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ:
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н.
Според мотивите към т.14, както при
действието на Закона за давността, така и при действието на ЗЗД, давността се
прекъсва само със започването на производство, в което длъжникът участва.
Давността не може да бъде прекъсната, без длъжникът да узнае това. В
конкретиката на настоящия казус е образувано изпълнително производство и е
издадена покана за доброволно изпълнение, която дори не е връчена. Дори и да
беше връчена, това действие не би прекъснало давността, тъй като със
съобщението за доброволно изпълнение длъжникът се уведомява за образуваното
срещу него изпълнително дело, както и за законовото му право да предложи
подходящ начин на изпълнение. Съгласно разпоредбата на чл.221, ал.2 от ДОПК в съобщението се посочва изпълнителното основание,
номера на изпълнителното дело и взискателя и да съдържа предупреждение към
длъжника, че ако в дадения му срок не изпълни задължението си, ще се пристъпи
към принудително изпълнение, т.е едва след като съобщението бъде връчено и
изтече срокът за доброволно изпълнение органът предприема действия по
принудително изпълнение. Съобщението за доброволно изпълнение има само
уведомителен характер и не представлява властническо волеизявление на
административен орган, с което да се накърняват права или да се създават
задължения за адресата му. В допълнение следва да се посочи, че в чл.215, ал.1 от ДОПК, раздел III “Способи”, глава Двадесет и пета “Принудително изпълнение” са посочени
способите за осъществяване на принудително изпълнение на вземанията по ДОПК, и
сред тях не са образуване на изпълнително дело и съобщение за доброволно
изпълнение, поради което последните не представляват действие по принудително
изпълнение, с които след извършването им от публичния изпълнител се прекъсва
давността на основание чл.172, ал.2 от ДОПК.
На следващо място съгласно разпоредбата на
чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК давността спира да тече с налагането на
обезпечителни мерки, но такива следва да са наложени преди тя да е изтекла, в
противен случай спирането й се обезсмисля. С оглед изложените по-горе съображения
и приемайки, че образуваното изпълнително дело и изготвената покана за
доброволно изпълнение не са прекъснали давността, то следва да се приеме, че за
задълженията касаещи невнесен данък върху добавената стойност, установени с РА за
периода 01.12.2009г. – 30.11.2010г., давността е изтекла на 31.12.2015г., а за
периода 01.12.2010г.-30.01.2011г. давността е изтекла на 31.12.2016г.,
следователно подобни действия спрямо тях, предприети след тази дата, не могат
да доведат до такава последица. Това важи за Постановлението за налагане на
обезпечителни мерки изх. № С 180026-022-0008560 от 21.02.2018 г. на публичен
изпълнител за запор върху МПС. Все в тази връзка следва да бъде отбелязано и
това, че за посоченото ПНОМ по делото липсват каквито и да било доказателства
установяващи връчването му на лицето и узнаване от същото за наложената мярка,
поради което съдът прима, че след като то не е доведено до знанието на
управителя на дружеството, не може да бъде приета тезата на ответника, че е
налице спиране на давностния срок. Т.е. постановление не е произвело целяното
от органа спиране на давността по см. на чл. 172, ал.1, т.5 ДОПК.
По отношение на останалите два титула, а
именно НП № 58449-S014387/08.12.2011г.
и НП № 58448 S014386/08.12.2011г.,
въпросът относно характера на вземането за „имуществена санкция“ е бил обект на
анализ в ТР №3 от 03.07.2014г. по т.д. № 5/2013г. на ВАС. Според тълкувателното
решение давностните срокове, предвидени за изпълнение на административното
наказание „глоба“ в чл.82, ал.1, б. „а“, във вр. с ал.2 и ал.3 от ЗАНН, не са
приложими по отношение на „имуществената санкция“, наложена с влязло в сила
наказателно постановление. По отношение на административното наказание глоба е
приложима разпоредбата на чл. 82, ал.1, б.“а“ от ЗАНН, съгласно която
административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години. За
имуществената санкция по чл.83 от ЗАНН като вид публично вземане по смисъла на
чл.162, ал.2, т.5, вр. т.7 от ДОПК давността е уредена в чл.171 от ДОПК. Съгласно
чл.171, ал.1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен
давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която
е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден
по-кратък срок. Абсолютната погасителна давност за публичните вземания е
предвидена в разпоредбата на чл.171,ал.2 от ДОПК, която указва, че с изтичането
на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща
годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват
всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността
освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, или
изпълнението е спряно по искане на длъжника. Посочените изпълнителни основания,
предмет на разглеждане по настоящото дело, са наказателно постановление №
58449-S014387/08.12.2011г.
и наказателно постановление № 58448 S014386/08.12.2011г. и двете влезли в сила на 24.01.2012г.,
следователно давностния срок по чл.171, ал.1 от ДОПК започва да тече от
01.01.2013г. и изтича, ако не е спиран или прекъсван / факт който по изложените
по-горе съображения не е настъпил/ на 01.01.2018г.
По посочените съображения съдът счита, че не
е прекъсната давността с образуването на изпълнителното дело и издаването на
поканата за доброволно изпълнение, същата не е спряна и с издаването на ПНОМ,
поради което е изтекла погасителната давност за събиране на определените
публични задължения в посочените от съда по-горе в решението срокове.
По аргумент от чл. 119 от ЗЗД при погасяване по давност на главницата, се погасяват и свързаните с нея акцесорни вземания - в случая за изтекли лихви.
В заключение е необходимо да се отбележи, че
правилата за доказване важат в еднаква степен, както за задълженото лице, така
и за органа по приходите. Нещо повече, разпоредбата на чл. 170, ал.1 от АПК,
приложима в настоящото производството по препращане на § 2 от ДР на ДОПК, задължава
административния орган да установи съществуването на фактическите основания,
посочени в акта и изпълнението на законовите изисквания при издаването
му.Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния
административен процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт
върху наличните доказателства, без да има значение, дали те са представени от
страната, която носи доказателствената тежест относно този факт, от противната
страна по административния спор или пък са издирени служебно от съда. При това
положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от
недоказването. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на
съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е
доказан. Изпълнението на това задължение от страна на съда, означава при
недоказване, да се приеме, че недоказаното не е осъществено. А щом юридическият
факт не е осъществен, не могат да настъпят последиците, които съответната
материалноправна норма свързва с неговото проявление.
Изтичането на погасителна давност е
основание за погасяване на публичните вземания, съгласно чл. 168, т.3 от ДОПК,
както и за тяхното отписване на основание чл. 173 от ДОПК,
като е достигнал до изводи различни от направените в настоящото решение,
ответникът е постановил решение в нарушение на материалния закон, поради което
подлежи на отмяна, като вместо него се постанови друго такова по съществото на
спора, с което да се отмени и незаконосъобразният отказ на публичния изпълнител
да отпише като погасени по давност публичните задължения по процесните
наказателни постановления и РА , ведно с акцесорните задължения за лихви за
забава.
Законодателят не е предоставил възможност
съдът да се произнесе, поради което преписката следва да се върне на публичния
изпълнител за произнасяне, съобразно дадените задължителни указания по
приложението на материалния закон с настоящия съдебен акт.
Предвид изхода на делото разноски в полза на
ответника не се дължат, а разноски от страна на жалбоподателя не са заявени.
Мотивиран от изложеното Административен съд
Хасково, на основание чл.268, ал.2 от ДОПК, четвърти състав,
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение
№41 от 04.02.2020г., на директор ТД на НАП – Пловдив, с което е оставена без
уважение жалба с вх.№ ВХК-357 от 21.01.2020г. по описа на ТД на НАП – Пловдив
срещу разпореждане №С200026-137-0000045 от 13.01.2020г., издадено от публичен изпълнител
при ТД на НАП – Пловдив на основание чл.226, ал.1 от ДОПК.
ВРЪЩА
преписката на публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив за произнасяне в
14-дневен срок, съобразно дадените задължителни указания в мотивите на
решението.
Решението на основание чл.268, ал.2 от ДОПК,
е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: