РЕШЕНИЕ
№ 537/29.10.2019 г., гр. Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана, в съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав :
Председател: Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Мария Ницова
при секретар Видова и с участието на прокурора Александрова,
като разгледа докладваното от съдия Ницова КАНД № 484/2019 г. по описа на
Административен съд Монтана
Производството е по реда на чл.208 и сл АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.
Оспорва се решение № 308/12.07.2019 г., постановено по АНД № 95/2019 г. по описа на Районен съд Монтана, с което е отменено наказателно постановление № 010/26.10.2018 г. на директора на ОД на МВР Монтана, със същото на И.В.Т. ***, в качеството на представляващ на Агенция за корпоративна сигурност информация и охрана" ЕООД, са наложени две глоби, всяка в размер на 300 лева, за нарушение на чл.52, ал.1, т.5 от Закон за частната охранителна дейност/ЗЧОД/ и чл.37, ал.1 от Наредба № 8112з-611/11.06.2018 г.за условията и реда за организация и извършване на видовете частна охранителна дейност по чл.5, ал.1 от ЗЧОД.
Касаторът, в съдебно заседание представляван от юрк. Димитрова, оспорва решението като неправилно, необосновано и незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено. Твърди, че не споделя извода на въззивния съд, че неправилно е определен субекта на нарушението.
Ответната страна в писмена молба оспорва жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение правилно и обосновано.
Настоящият касационен състав като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна имаща правен интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
За да отмени наказателното постановление, въззивният съд е приел, че незаконосъобразно на административнонаказаното лице са наложени административни наказания. В мотивите си въззивният съд е посочил, че отговорност за нарушението следва да носи юридическото лице, което е посочено като нарушител, а не представляващото го физическо лице.
Настоящата съдебна инстанция, счита въззивното решение за правилно, при следните доводи:
Неоснователни са доводите на касатора за неправилност на обжалваното решение. Въззивният съд е събрал релевантните за спора писмени и гласни доказателства в съответствие с приложимите процесуални правила, като настоящата съдебна инстанция изцяло споделя доводите на въззивния съд, че незаконосъобразно по отношение на административнонаказаното лице е ангажирана административнонаказателна отговорност на основание чл.82 ЗЧОД за описаните две административни нарушения. Настоящият съдебен състав изцяло споделя обстойни мотиви на въззивния съд, като на основание чл.221, ал.2 АПК счита, че следва да не бъдат излагани в настоящия съдебен акт, а да бъдат споделени изцяло. Пълнотата изисква да се посочи, че в редица свой решения Административен съд Монтана е посочвал по идентични казуси, че отговорността за нарушенията на чл.52, ал.1, т.5 ЗЧОД и чл.37, ал.1 от Наредба № 8121з-611/11.06.2018 г., е следвало да бъде ангажирана по отношение на юридическото лице, а не по отношение на представляващия дружеството.
Не се спори в производството, че търговско дружество „А*** “ ЕООД осъществява охранителна дейност, съгласно издаден му лиценз № 1354/22.12.2008 г. от МВР, като видно от него същото осъществява и дейността по охрана на мероприятия, каквото е процесното. Същото е следвало да охранява мероприятие - футболна среща между отборите на ПОФК „Б*** “ гр. В*** и ПФК „Л*** “ гр. Р*** на 07.10.2018 г. в гр. Монтана на стадион „О*** “, за което е изпратено на 03.10.2018 г. уведомително писмо до ОД МВР - Монтана, с което уведомяват, че търговското дружество ще извършва пропускателен режим и дейности по допускане и настаняване на зрителите. Очевидно юридическото лице „А*** “ ЕООД е осъществявало и охранителната дейност, за която би носило съответната отговорност по ЗЧОД и издадената по приложението му Наредба № 8121з-611/11.06.2018 г. за условията и реда за организация и извършване на видовете частна охранителна дейност по чл.5, ал.1 от ЗЧОД и за определяне на примерна типова класификация на обектите, на които се осъществява охрана по чл.5, ал.1, т.2 и 3 от ЗЧОД. С разпоредбата на чл.82 от ЗЧОД законодателят е разграничил отговорността на физическите лица, които биха понесли наказанието, което е „глоба" и юридическите лица и еднолични търговци на които следва да им бъде наложена „имуществена санкция".
В тази връзка характерът на тези два вида отговорност е различен и обусловен от различни материалноправни предпоставки, което е съобразено от законодателя с оглед предоставената възможност на юридическите лица да се налага съответно имуществена санкция. Тази разпоредба в специалния закон ЗЧОД е в синхрон с разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, където за юридическите лица е предвидена особен вид отговорност, която е обективна и безвиновна и за която законодателят не предвижда и не изисква наличието на вина, тъй като вината е характерна за физическите лица. По своята природа и правна характеристика „имуществена санкция" представлява особен вид административна санкция налагана на юридически лица и еднолични търговци, каквато в случая е следвало да бъде наложена на „А*** “ ЕООД.
Именно констатациите на наказващия орган за наличието на формирана вина в конкретно физическо лице подлежат на доказване в хода на съдебния контрол относно законосъобразността на осъществената правораздавателна дейност, израз на която е постановеното НП. Законодателят прави ясно разграничение между глобата и имуществената санкция като правни термини и правни институти, доколкото същите са самостоятелно регламентирани и въведени с различни нормативни разпоредби. Имуществената санкция не е сред административните наказания, визирани в чл. 13 от ЗАНН, които се налагат за административни нарушения, за които административнонаказателна отговорност могат да носят само физически, но не и юридически лица. Поради това правилата, приложими към глобите, налагани на физически лица, не следва механично да се прилагат към имуществените санкции, налагани на юридически лица и на еднолични търговци. Имуществената санкция е предмет на различна законова регламентация и по отношение на юридическите лица и еднолични търговци налагането на имуществена санкция няма характера на глобата
като реализиране на административнонаказателна отговорност, която по дефиниция е лична, както се посочи по-горе се носи само от физически лица.
В конкретния случаи административнонаказващият орган не е отчел качеството на дееца, независимо, че е могъл и е бил длъжен да съобрази това обстоятелство, с оглед предвижданията на санкционната норма на чл.82 от ЗЧОД. Същият е следвало да положи необходимите активност и усилия за да установи какъв е субектът на административнонаказателната отговорност, съобразно което да прецизира диспозитива на наказателното постановление. Това е така, защото при налагането на административно наказание, т. е. при осъществяването на репресивната функция на държавата спрямо задължените лица, административнонаказващият орган следва да е изяснил фактите и да е извършил цялостна проверка за законосъобразност и обоснованост на АУАН, след което да завърши производството с издаване на НП.
Следователно незаконосъобразно е ангажирането на административно наказателната отговорност на физическото лице, в това му качество, чрез налагане на глоба. Налагайки на касатора именно тази административна санкция, административнонаказващият е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила при издаване на наказателното постановление, тъй като видът на наложеното наказание представлява значима съставна част от наказанието и предвид санкционния характер на производство, неточното му посочване е съществено нарушение на чл.57, ал.1, т.7 от ЗАНН, във вр. с чл.27, ал.1 от ЗАНН, което е самостоятелно основание за отмяна на същото, без да е необходимо да се обсъжда неговата правилност.
Настоящият съдебен състав установява в рамките на служебна проверка по чл.218 АПК, че атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален закон. На основание изложеното, касационната инстанция намери жалбата за неоснователна. Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано и следва да остане в сила.
Предвид, което на основание чл.221 АПК във вр. чл.63 ал.1 ЗАНН, настоящият
състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ в сила решение № 308/12.07.2019 г., постановено по АНД № 95/2019г. по описа на Районен съд Монтана.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: