Определение по дело №374/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 260170
Дата: 29 септември 2020 г. (в сила от 29 юни 2021 г.)
Съдия: Валентина Жекова Кърпичева Цинцарска
Дело: 20202100900374
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 28 септември 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 260170                               29.09.2020г.                           гр.Бургас

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                                   ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на двадесет и девети септември                                        две хиляди и двадесета година

в закрито заседание в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Валентина Кърпичева-Цинцарска

 

като разгледа докладваното от съдия Кърпичева-Цинцарска

търговско дело № 374 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Постъпила е искова молба от „БЕРКУТ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД  с ЕИК *********, представлявано от Стефан Николов, със седалище и адрес на управление: гр. Видин 3700, ул. Васил Априлов № 3, ет. 1, с адрес за призоваване: гр. София, ул. Лавеле № 11, ет. 2, ап. 4 против „АВЕС-94“ АД-в несъстоятелност, представлявано от синдика Мая Великова, с адрес гр. Бургас, ж. к. Лазур, бл. 74, ет. 7, ап. 40.

В исковата молба се сочи, че ищецът участвал в продажба на имущество на длъжника „АВЕС-94“ АД-в несъстоятелност чрез пряко договаряне и с протокол от 13.07.2017 г. бил определен за купувач с наддавателно предложение в размер на 2 090 000 лв. Сочи се, че между него и ответника-представляван от синдика, е бил сключен предварителен договор, по силата на който страните се съгласили да сключат окончателен. Ищецът пояснява, че предоставил задатък в размер на 208 980 лева и представил документите, изискани от синдика. И двете страни изразили съгласие и сериозно намерение за сключване на окончателен договор.

Поради това ищецът твърди, че съобразно чл. 19, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите предварителният договор съдържа уговорки относно съществени условия на окончателния договор. Заявява се, че въпреки това до момента не е сключен окончателен договор поради нежеланието на синдика, включително и след нотариална покана, да се яви при нотариус в определен ден и час за изповядване на сделка, което обуславя неговия интерес да иска от съда да обяви договора за окончателен.

Бургаският окръжен съд, при служебна проверка по реда на чл. 130 от ГПК, констатира следното:

Синдикът е орган на несъстоятелността с ясно разписани правомощия в ТЗ, едно от които е осребряване на имуществото от масата на несъстоятелността. Осребряването е сложен фактически състав, който се развива съобразно предварителното решение на друг орган в производството – събранието на кредиторите, след разрешение на съда и при различни процедури – чл. 717ачл. 717ж отТЗ; чл. 718 от ТЗ. При успешно развитие производството приключва с постановление за възлагане, а не с формален акт според общия или специален граждански закон – нотариален акт, договор с нотариална заверка на подписите или обикновен писмен договор. Отделните действия, които синдикът е длъжен да извършва във фазата по осребряване на имуществото, не могат да бъдат третирани като волеизявление за намерение за сключване на окончателен договор, просто защото производството не приключва с такъв, а с постановление за възлагане от съда. Всяко действие е обусловено от валидно предходно такова, затова ако процедурата не приключи поради някаква причина, не може да бъде завършена чрез предявяване на иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. Отделно от това следва да се посочи, че синдикът няма правомощие да сключва окончателни договори от името на длъжника – чл. 658, ал. 1 от ТЗ, а съдебната практика, която допуска да бъдат обявени по съдебен ред предварителни договори за окончателни касае договори, сключени преди откриване на производството по несъстоятелност.

Претенцията по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД е конститутивна – за реализиране по съдебен ред на едно признато от закона право. След като ищецът не представя предварителен договор – източник на това право, а отделните действия на синдика като орган на несъстоятелността не представляват договаряне, претенцията се явява процесуално недопустима и следва производството по нея да се прекрати.

 

Мотивиран от горното и на основание чл. 130 от ГПК съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ВРЪЩА исковата молба и ПРЕКРАТЯВА производството по търговско дело №  374 по описа на Бургаския окръжен съд за 2020г.

 

Определението подлежи на обжалване пред Бургаския апелативен съд в едноседмичен срок от съобщението му на ищеца.

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: