№ /…...06.2019
г., гр. Варна
Елена Янакиева – Председател на
Административен съд Варна, на основание на осн. чл.306, ал.2 от АПК , като разгледах
докладваното адм. дело №980 по описа за 2019 г. на ВАС, взех предвид следното:
Производството е по реда на чл.306, ал.2 вр. с чл.304
от АПК.
Образувано
е по молба от Г.Д.К.
EГН ********** *** за налагане на глоба по
реда на чл.304 от АПК на областен управител на област с административен център
гр. Варна, за неизпълнение на влязло в сила Определение № 4952/03.04.2019г.,
постановено от ВАС на РБ по адм.д.№3175/2019г.
В молбата се твърди, че въпреки че с посоченото определение,
ВАС на РБ е спрял допуснатото предварително изпълнение на Заповед №
РД-19-770650/12.02.2019г., областният
управител не предприел мерки по предоставяне
на държане на имота, иззет със заповедта .
Съобразно предоставената възможност на
осн.чл.306, ал.3 от АПК в указания срок по делото е постъпил писмен отговор от Областен
управител, към който са приложени писмени доказателства. В отговора се твърди,
че на отправената покана от Г. К., е отговорил с писмо изх.№
РД-19-7706-50/2/05.04.2019г., с което лицето е уведомено, че поради
доброволното предаване на имота, в период, който предхожда постановяване на
определението на ВАС, областен управител не може да предприеме конкретни
действия по изпълнение.
При служебна проверка на адм. дело №515/2019г. по
описа на Административен съд Варна, председателят констатира, че е постановено
решение № 1121/07.06.2019г., връчено на молителя на 17.06.2019г., с
което жалбата на Г. К. срещу Заповед № РД-19-770650/12.02.2019г., на Областния
управител е оставена без уважение. Решението не е влязло в законна сила и няма
основания да бъде взето предвид в това производство.
Въпреки това, искането за налагане на глоба е
неоснователно, на следните доводи:
С Определение №4952//03.04.2019г. на ВАС на РБ, е
спряно допуснатото от областен управител на област с административен център гр.
Варна, предварително изпълнение на Заповед № РД-19-770650/12.02.2019г., с която
на осн.чл.80 ал.1 и ал.2 и чл.81 от ЗДС е наредено да се изземе от Г. К.
имот-частна държавна собственост, описан в АДС№7395/19.06.2009г.
Като окончателно, то представлява годно изпълнително
основание по чл.268 т.2 от АПК. Именно по реда на Дял Пети- чл.277 от АПК, Г. К.
правилно е отправил покана до областен управител за изпълнение.
Защитата, която следва при констатирано неизпълнение на
влязъл в сила съдебен акт, в който не е постановен осъдителен диспозитив, е
разписана в Раздел шести от Дял пети в АПК и приключва с регламентацията в чл.298
ал.3 от АПК, според която, когато незаконосъобразното бездействие по изпълнение
на влязъл в сила съдебен акт е на административен орган по изпълнението, съдът
по искане на взискателя налага глобите по чл.
290, ал. 1 и възлага останалите изпълнителни действия до приключване на
изпълнението на съдебния изпълнител, в чийто съдебен район е местоизпълнението
на задължението.
Съвкупният анализ на гореизложените разпоредби налага
извода, че за да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на
областен управител в конкретния случай, следва същият да е осъден да изпълни
задължение така, защото само
неизпълнението му е предпоставка за
налагане на санкция по реда на чл.304 и сл. от АПК.
От една страна, определението, с което е спряно
допуснатото предварително изпълнение не съдържа осъдителен диспозитив-задължение,
което следва да се изпълни в срок. Същевременно
законът не предвижда конкретно фактическо действие, което следва пряко в
изпълнение на влезлия в сила съдебния акт в случаите, когато е спряно
предварителното изпълнение. Както бе пояснено по –горе, в този случай регламентацията
изисква опосредяващо производство по обжалване на бездействието на органа по
изпълнение на влезлия в сила съдебен акт, което да приключи с акт по чл.298 ал.4 от АПК. Съответно в този
случай за неизпълнението е предвиден специален ред за налагане на глоба по чл.290 вр.чл.298 ал.3 от АПК.
Молителят в това производство не излага доводи, да е
обжалвал неизпълнението на определението по реда на чл.294 и сл.от АПК. Тази
констатация възпрепятства правото за ангажиране административно- наказателната
отговорност на областен управител по реда на Глава осемнадесета, дял шести от
АПК.
Извън това,
искането областен управител да бъде задължен по реда на чл.304 и сл. от АПК да
възстанови държането / производно от
сключения от страните договор за наем/ на имота от семейството на молителя,
поначало не може да се изпълни в тази процедура. Тя регламентира единствено
възможността за налагане на санкция за неизпълнение на съдебен акт, но не и
възстановяване на предходно фактическо положение.
С оглед на изложеното, молбата на Г.Д.К. за налагане на
глоба по реда на чл.304 от АПК на областен управител на област с
административен център гр. Варна, за неизпълнение на влязло в сила Определение
№ 4952/03.04.2019г., постановено от ВАС на РБ по адм.д.№3175/2019г., намирам за неоснователна, поради което следва да бъде
отхвърлена.
Мотивиран от
изложеното,
Р А
З П О
Р Е Д И Х :
ОСТАВЯМ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането, формулирано в молба, подадена от Г.Д.К. EГН ********** *** ,за налагане на глоба по реда
на чл.304 от АПК на областен управител на област с административен център гр. Варна,
за неизпълнение на влязло в сила Определение № 4952/03.04.2019г., постановено
от ВАС на РБ по адм.д.№3175/2019г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване пред тричленен състав на
Административен съд Варна в 7-дневен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: