Р Е Ш Е Н И
Е № 314
Гр. Сливен, 17.01.2023
г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в
публично заседание на двадесети декември две хиляди двадесет и втора година в
състав:
Административен
съдия: Иглика Жекова
при участието на
прокурора
и при секретаря Николинка
Йорданова, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова административно дело
№ 362 по описа на Административен съд гр. Сливен за 2022 година, за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 215 и сл. от ЗУТ.
Образувано е по
жалба от „Държавна консолидационна компания“ ЕАД срещу Заповед №
ДК-11-Сл-5/07.09.2022 г., издадена от „За“ Началник на РДНСК-Сливен, с която е
отменено като незаконосъобразно Разрешение за строеж № 333/22.08.2022 г.,
издадено от „За“ Главен архитект на Община Сливен за строеж: „Ремонт и
възстановяване на язовирна стена „Злати войвода 3“ и съоръженията към нея”,
находящ се в поземлен имот 30990.50.92 с НТП: Язовир, м. „К. д.“, поземлен имот
30990.50.43, поземлен имот 30990.50.44 и поземлен имот 30990.50.91 в землище на
с. Злати войвода, Община Сливен.
В жалбата се
релевират оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания административен акт,
поради противоречие с материалния закон и допуснати при издаването му
процесуални нарушения, както и неспазване на установената форма при издаването
му. Твърди се, че с разрешението за строеж се разрешава на оспорващото
дружество да извърши аварийно-възстановителни работи за привеждането на язовира
в безопасна експлоатация, като към документацията е издаден и съставен
комплексен доклад за съответствието на проектната документация със съществените
изисквания към строежите. Твърди се, че процесният административен акт е
издаден от лице без необходимата компетентност. Незаконосъобразно било прието,
че не е налице възникнала бедствена и аварийна ситуация по смисъла на чл. 148,
ал. 6 от ЗУТ. Изложени са доводи в тази насока. Неправилно било възприето от
административния орган и липса на доказателства за възникнала бедствена и
аварийна ситуация поради факта, че липсват заповеди, издадени по реда на чл.
49, чл. 50 и чл. 50а от ЗЗБ. Направен е анализ на относими разпоредби в тази
връзка. Отрича се и изводът на административния орган, че представеният проект
е одобрен от главния архитект, без да е съгласуван. В тази връзка липсвали
мотиви в процесния административен акт. Като съществено нарушение на
административно-производствените правила сочи, че административният орган не е
спазил изискването да уведоми адресата на акта за образуваното административно
производство, както повелява нормата на чл. 26, ал. 1, изр. 1 от АПК. Заявено е
още, че в процесната заповед не се съдържат фактически и правни основания за
нейното издаване, тоест е постановена при липса на мотиви. Моли съда да отмени
изцяло атакуваната административна заповед на Началника на РДНСК-Сливен.
В открито съдебно
заседание оспорващият - „Държавна консолидационна компания“ ЕАД редовно и
своевременно призован, не се представлява.
В открито съдебно заседание
ДНСК, редовно и своевременно призован, се представлява от надлежно упълномощен ст.
юрк. Д. М., която оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. Моли съда да
потвърди обжалваната заповед, като оцени изложените в същата фактически и
правни основания за издаването й, довели до отмяна на разрешението за строеж. Претендира
юрисконсултско възнаграждение и разноски по делото.
В открито съдебно
заседание заинтересованата страна - Областна администрация – Сливен, редовно и
своевременно призована, не изпраща представител.
В открито съдебно
заседание заинтересованата страна - Главен
архитект на Община Сливен, редовно и своевременно призован, не се явява.
Въз основа на
всички събрани по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа
страна:
С Решение № 495 от
13.07.2018 г. на МС е определена „Държавна консолидационна компания“ ЕАД да
възлага ремонтите и реконструкциите на язовири - държавна и общинска
собственост. В приложен към решението списък са изброени нуждаещи се от ремонт
и спешен ремонт язовири, един от които е язовир „Злати войвода 3“ в община Сливен
с посочване на констатирани неизправности: „каскаден поема водите на язовири
Злати войвода №1, №2, запушен основен изпускател наличие на СК“.
Процесният язовир „Злати
войвода 3“ е разположен в землището на с. Злати войвода, Община Сливен, в
поземлен имот 30990.50.92 с НТП: Язовир, м. „К. д.“, поземлен имот 30990.50.43,
поземлен имот 30990.50.44 и поземлен имот 30990.50.91 в землище на с. Злати
войвода, Община Сливен. С договор за дарение от 31.07.2020 г., вписан
в Служба по вписванията – Сливен, Община
Сливен е прехвърлила безвъзмездно на държавата чрез Областен управител на
област Сливен правото на собственост на посочения язовир.
Оспорващото
дружество „Държавна консолидационна компания“ ЕАД е подало допълнение към заявление
за одобряване на технически проект и издаване на разрешение за строеж съгласно
чл. 148, ал. 2, ал. 6 от ЗУТ, вх. №4702-724/ 15.08.2022 г. приложен е
комплексен доклад за оценка на съответствието с основните изисквания към
строежите на технически инвестиционен проект за строеж: „Ремонт и
възстановяване на язовирна стена „Злати войвода 3“ и съоръженията към нея”.
Приложена е и проектна документация във фаза „Технически проект“.
На 22.08.2022
г. при условията на чл. 148 ал. 2 и 6 от ЗУТ, във вр. с чл. 161 ал. 1 от ЗУТ е издадено
Разрешение за строеж № 333 на „Държавна консолидационна компания“ ЕАД и
Областна администрация – Сливен за строеж: „Ремонт и възстановяване на язовирна
стена „Злати войвода 3“ и съоръженията към нея”, находящ се в поземлен имот
30990.50.92 с НТП „Язовир“, м. „К. д.“, поземлен имот 30990.50.43, поземлен
имот 30990.50.44 и поземлен имот 30990.50.91 в землище на с. Злати войвода,
Община Сливен, въз основа на одобрен на 22.08.2022 г. технически проект при
условията на чл. 142 ал. 6 т. 2 от ЗУТ за обект първа категория съгласно чл.
137 ал. 1 т. 1 б. „д“ и „н“ от ЗУТ и чл. 2 ал. 5 т. 1 във вр. с чл. 3 от Наредба
№ 1/30.07.2003 г. на МРРБ, по
части: "Хидротехническа"; „Хидрология и хидравлика“; „Геология“; СК;
ПБ; „Геодезия“; ПБЗ и ПУСО; писмо изх. № КОС-01-4801/13.11.2019 г. от РИОСВ –
Ст. Загора; становище рег. № 808пс-63/28.10.2021 г.; доклад 91-М-23/ 25.03.2022
г. на работна група, назначена от МРРБ.
Разрешение
за строеж № 333 от 22.08.2022 г. е и. от „За г. а. на О. С.“ – а. Л. Й., съгл.
Заповед №РД-15-1371/15.08.2022 г. По делото е представена Заповед №РД-15-1371/
15.08.2022 г. на кмета на Община Сливен, съгласно която в о. на г. а., същият
следва да бъде з. от а. Л. Й. за период: от момента на издаване на заповедта до
24.08.2022 г. включително. Представена е и Заповед №1931/ 15.08.2022 г. на
кмета на Община Сливен, с която на г. а. е разрешено ползването на платен
годишен отпуск в размер на 8 работни дни, считано от 15.08.2022 г.
С писмо, подписано
от „За Главен архитект на Община Сливен“ до РДНСК – Сливен, вх. № РС-СЛ-904-01-501/25.08.2022
г., били изпратени копие от Разрешение № 333 от 22.08.2022 г. и копие от скица
№15-404183/19.05.2020, издадена от СГКК-Сливен.
По така полученото
разрешение за строеж длъжностно лице при РДНСК – Сливен извършило служебна
проверка на основание чл. 156 от ЗУТ, чиито резултати обективирало в
Констативен протокол № 333/01.09.2022 г. Съгласно констатациите на
проверяващия, досежно законосъобразността при съгласуване и одобряване на
инвестиционния проект, е налице съгласуван и одобрен инвестиционен проект на 22.08.2022
г. във фаза ТП по части: "Хидротехническа";
„Хидрология и хидравлика“; „Геология“; СК; ПБ; „Геодезия“; ПБЗ и ПУСО; строежът
посочен в РС е първа категория съгласно чл. 137
ал. 1 т. 1 б. „д“ от ЗУТ и Наредба № 1/30.07.2003 г. на МРРБ; съответствие на
съгласувания технически/ работен инвестиционен проект с
предвижданията на действащия ПУП по чл. 145 ал. 2 от ЗУТ-да; спазени ли са
изискванията на чл. 145 ал. 3 от ЗУТ-да. Проверяващият обобщил в заключение, че
РС е издадено незаконосъобразно, съгласно разпоредбите на ЗУТ.
На 07.09.2022 г.
издадена Заповед № ДК-11–Сл-5 от „За“ началник на РДНСК - Сливен, с която отменил
като незаконосъобразно Разрешение за строеж № 333/22.08.2022 г., издадено от „За“
главен архитект на Община Сливен за строеж „Ремонт и възстановяване на язовирна
стена „Злати войвода 3“ и съоръженията към нея”, находящ се в поземлен имот 30990.50.92
с НТП: Язовир, м. „К. д.“, поземлен имот 30990.50.43, поземлен имот 30990.50.44
и поземлен имот 30990.50.91 в землище на с. Злати войвода, Община Сливен. Съгласно
мотивите на административния орган, в представената преписката по издаване на
PC № 333/22.08.2022 г., въпреки посочването в него, че е във връзка с
изпълнение на аварийно-възстановителни работи по язовирна стена „Злати войвода
3", липсват доказателства към момента на издаване на PC да е възникнала и
обявена бедствена и аварийна ситуация, по смисъла на чл. 148, ал. 6 от ЗУТ.
Представеното Решение № 495/13.07.2018г. на Министерски съвет, с което се
одобрява списък на язовирните стени и съоръженията към тях, „на които трябва да
се извърши основен ремонт и реконструкция" не може да обоснове извод за
настъпило бедствие или авария, а и липсвали подобни данни в самото решение. До
подобен извод не водело и посоченото в комплексния доклад на консултанта, че с
техническия проект са предвидени: възстановяване на геометрията на корона,
воден откос и сух откос; възстановяване на преливник, преходен участък,
бързоток и енергогасител; възстановяване на основен изпускател; възстановяване
на контролно - измервателна система; почистване на 500м участък под язовирната
сетна, тъй като това били CMP с цел подобряване и удължаване на експлоатацията на
язовира, а не извършване на строителни дейности провокирани от наличие на
бедствена и аварийна ситуация по смисъла на чл. 148, ал. 6 от ЗУТ, която от
своя страна да е довела до разрушаване на язовирната стена и съоръженията към
нея. Представеният Технически инвестиционен проект бил одобрен от За главен
архитект на Община Сливен, без да е съгласуван, съгласно чл. 145, ал.1 от ЗУТ. Така
мотивиран, административният орган
направил извод, че при издаване на контролираното Разрешение за строеж №
333/22.08.2022 г. са нарушени чл. 148, ал. 6 от ЗУТ и
чл. 145, ал. 1 от ЗУТ и отменил акта на
главния архитект.
Заповед №
ДК-11-Сл-5/07.09.2022 г. на „За“ Началник на РДНСК-Сливен е връчена с писмо
изх.№ РС-СЛ-904-00-196/ 07.09.2022 г. на „Държавна консолидационна компания“
ЕАД на 08.09.2022 г., видно от известие за
доставяне (л.12). Жалбата срещу заповедта е подадена
чрез изпращане по пощенски куриер на 23.09.2022 г. Последният ден за обжалване,
съгласно правилата на процеса, е бил 22.09.2022 г., но т.к. е почивен
(неприсъствен) ден, срокът изтича в първия следващ присъствен ден. При тези
данни съдът приема, че подадената на 23.09.2022 г. жалба срещу процесната
заповед е процесуално допустима.
В преписката се
съдържа цитираната в оспорената заповед - Заповед № РД-13-047 от 04.02.2022 г.
на Началника на ДНСК, с която на началниците на РДНСК са предоставени
определени правомощия, включително и правомощията по чл. 156,
ал. 5 от ЗУТ - да издават мотивирани заповеди за отмяна на разрешения за строеж
или заповеди за допълването им по чл. 154, ал. 5 от ЗУТ, заедно с одобрените
инвестиционни проекти, с изключение на издадените й одобрени от министъра на
регионалното развитие и благоустройството. Представена е и Заповед № РД-13-289
от 16.08.2022 г. на и.д. началник на ДНСК, с която е о. и. М. К. – с. и. в
РДНСК С. при Г. д. „С. к.", която да з. и. С. Г., на д. н. на РДНСК С., Г.
д. „С. к.", предвид о. ѝ в периода от
24.08.2022 г. до 09.09.2022 г.
По делото са
приложени и приети като доказателства цялата административна преписка по
издаване на оспорения акт, а именно: констативен
протокол № 333/01.09.2022 г.; РС № 333/22.08.2022 г., скица №15-404183/19.05.2020, издадена от СГКК-Сливен; допълнение
към заявление за одобряване на технически проект и издаване на разрешение за
строеж съгласно чл. 148, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, вх. №4702-724/ 15.08.2022 г.; комплексен
доклад за оценка на съответствието с основните изисквания към строежите на
технически инвестиционен проект за строеж: „Ремонт и възстановяване на язовирна
стена „Злати войвода 3“ и съоръженията към нея”; проектна документация във фаза
„Технически проект“ по части: "Хидротехническа"; „Хидрология и
хидравлика“; „Геология“; СК; ПБ; „Геодезия“;
ПБЗ и ПУСО; Решение № 495 от 13.07.2018 г. на МС. Представени
и приети като доказателства по делото са и: Договор за дарение от 31.07.2020
г., сключен между Община Сливен и Държавата - чрез Областен управител на област
Сливен; писмо вх.№ ДК-20-Сл-4-01-340/03.09.2021 г. на началника на ДНСК; писмо
изх.№24-00-154/02.09.2021 г. на министъра на икономиката; констативен протокол
от 07.09.2021 г.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на
съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства. Съдът
изгради своите изводи от фактическа страна и на база всички приложени към
административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от
страните по предвидения в закона ред.
Въз основа на така
изградената фактическа обстановка съдът формира следните изводи от правно естество:
Жалбата е подадена
от „Държавна консолидационна компания“ ЕАД на основание чл. 215 и сл. от ЗУТ
срещу Заповед на Началника на РДНСК - Сливен, с която е отменено издадено в
полза на жалбоподателя Разрешение за строеж. Същата е допустима за разглеждане
по същество, като подадена от активно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от оспорване и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Жалбата е
подадена и в законоустановения срок, съгласно мотивите, изложени по-горе в
настоящото решение.
Разгледано по
същество оспорването се явява неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено.
Съображенията на
съда в тази насока са следните:
След като е сезиран
с оспорване при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на
обжалвания административен акт съгласно нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът
провери изначално неговата валидност. Това се налага поради принципа на
служебното начало в административния процес, въведен с нормата на чл. 9 от АПК.
Обжалваният
административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на
неговите правомощия, въз основа на законосъобразни, предшестващи издаването му
действия, в съответната писмена и предметна форма и съдържа необходимите
реквизити, което го прави процесуално законосъобразен. Обжалваната заповед е
издадена от „За“ началник на РДНСК – Сливен, изрично оправомощен със Заповед №
РД-13-289 от 16.08.2022 г. на и.д. началник на ДНСК и във вр. със Заповед № РД-13-047
от 04.02.2022 г. на Началника на ДНСК, действащ при спазване на делегираната му
териториална и материална компетентност. Ето защо процесната заповед е валиден
акт. Освен валиден, оспореният административен акт е и процесуално
законосъобразен, тъй като при издаването на същия не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. При цялостен анализ на
събраните по делото доказателства съдът намира, че обжалваната заповед е постановена
в съответствие с материалния закон, при следните съображения:
Предмет на преценка
за законосъобразност по делото е заповед на Началника на РДНСК Сливен, с която
е отменено разрешение за строеж, издадено от Главния архитект на Община Сливен.
С последното е разрешено на оспорващото дружество „Държавна консолидационна
компания“ ЕАД да изпълни строеж „Ремонт и
възстановяване на язовирна стена „Злати войвода 3“ и съоръженията към нея”. При
издаването на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. В нормата на чл. 156 ал. 5 от ЗУТ е
предвидено, че при констатиране на нарушения по ал. 2 и 3, както и на други
нарушения, водещи до незаконосъобразност на издадените строителни книжа,
отразени в констативния протокол, съставен по ал. 4, началникът на Дирекцията
за национален строителен контрол или оправомощено от него длъжностно лице
отменя с мотивирана заповед разрешението за строеж или заповедта за допълване
по чл. 154, ал. 5, заедно с одобрените инвестиционни проекти, с изключение на
издадените и одобрени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството. За да постанови отменителен
диспозитив в своя акт, съгласно мотивите в същия, административният орган е
приел, че са нарушени чл. 148, ал. 6 от ЗУТ и чл. 145, ал. 1 от ЗУТ.
В процесния случай,
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства мотивира съда да
приеме изложените от административния орган изводи относно неправилността на
разрешението за строеж поради нарушение нормата на чл. 148, ал. 6 от ЗУТ за
законосъобразни. Процесното строителство е разрешено на основание чл. 148, ал.
2 и ал. 6 от ЗУТ и чл. 161 ал. 1 от ЗУТ и в изпълнение на
аварийно-възстановителни работи по съществуващата
язовирна стена „Злати войвода-3" и съоръженията към нея за привеждането на
язовира в безопасна експлоатация. Съгласно разпоредбата на чл. 148, ал. 6 от ЗУТ, при бедствени и аварийни ситуации разрешения за строеж по изключение могат
да се издават по частични работни проекти; строителните книжа могат да се
комплектуват и по време на изпълнението на неотложните аварийни и
възстановителни работи или след изпълнението им и се предават на органа,
компетентен да издаде разрешението за строеж. Следователно, за да бъде
определен един строеж като извършен в условията на чл. 148, ал. 6 от ЗУТ, е
необходимо настъпване на бедствени или аварийни ситуации, в резултат на които е
нужно извършването на неотложни аварийни и възстановителни работи. По делото не
са представени доказателства за настъпване на бедствени или аварийни ситуации,
заради които да е необходимо извършването на неотложни аварийни и
възстановителни работи. Доколкото в ЗУТ липсва легална дефиниция за бедствие и
авария, приложение следва да намерят определенията за бедствие и авария, дадени
в чл. 2 и § 1, т. 3 от ДР на Закона за защита при бедствия (ЗЗБ). Няма данни по
делото за такива природни явления или инциденти, по смисъла на цитираните
разпоредби от ЗЗБ. Според оспорващия, процесните строителни работи са спешни и
аварийни, тъй като с Решение № 495 от 13.07.2018 г. на МС язовирът е включен в
списък на язовирите, нуждаещи се от спешен ремонт. Само и единствено наличието на
цитираното решение на МС, не може да обоснове извод за настъпило бедствие или
авария. Такива данни липсват в решението на МС, в което е посочено единствено извършване
на основен ремонт или реконструкция на включените в приложението язовири. Не
представлява бедствена или аварийна ситуация посочената неизправност на язовира
в приложения към решението списък - запушен Основен изпускател наличие на СК.
Така определената в решението неизправност не е нито бедствие, нито авария по
смисъла на горепосочените разпоредби на ЗЗБ. Именно поради това че одобреният с
решението на МС ремонт не е предпоставен от бедствена или аварийна ситуация,
същият е извършен не в условията на неотложност, а ремонтните дейности са
започнали през 2020 г., близо две години след датата на издаване на решението
на МС. Последното обстоятелство се установява от вписаните данни в констативен
протокол от 07.09.2021 г. (л.94), съгласно
който към датата на проверката е извършен основен ремонт и реконструкция.
Съгласно нормата на
чл. 145, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, техническите или работните инвестиционни проекти
се съгласуват и одобряват от главния архитект на общината. С оспорената заповед
административният орган е приел, че представеният Технически инвестиционен
проект е одобрен от „За главен архитект на Община Сливен“, без да е съгласуван,
съгласно чл. 145, ал.1 от ЗУТ. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба, съгласуването
на инвестиционните проекти по ал. 1 се състои в проверка на съответствието им с
предвижданията на подробния устройствен план и правилата и нормативите за
разполагане на застрояването и устройствените показатели. При извършената
проверка от служител на РДНСК-Сливен, резултатите от която са обективирани в констативен
протокол № 333/01.09.2022 г., в графата на стр. 1 от същия (л.16) „съответствие
на съгласувания технически/ работен инвестиционен проект с предвижданията на
действащия ПУП по чл. 145 ал. 2 от ЗУТ“ е посочено-да. На представените с
преписката по издаване на отмененото разрешение за строеж ТП по части:
"Хидротехническа"; „Хидрология и хидравлика“; „Геология“; ПБ;
„Геодезия“; ПБЗ и ПУСО; има поставен печат „съгласувал специалист“. Съгласно
§1, ал.4 от ДР на ЗУТ, главният архитект на общината може да предостави свои
функции по този закон на други длъжностни лица от общинската администрация,
притежаващи пълна проектантска правоспособност или които имат необходимия стаж
за придобиването й. Сред представените документи такъв акт липсва, а въпросът
не е изследван от административния орган. Предвид наличието на вписаните в
констативния протокол констатации и липсата на изложени съображения, поради
които е счетено, че е налице нарушение на чл. 145, ал. 1 от ЗУТ, съдът намира
оспореният административен акт в тази част за немотивиран.
Установената липса
на условията за прилагане на чл. 148, ал. 6 от ЗУТ обаче налага извод, че
процесното Разрешение за строеж № 333/22.08.2022 г. е издадено в нарушение на
чл. 148, ал. 6 от ЗУТ. В този смисъл
атакуваната Заповед № ДК-11-Сл-5/07.09.2022 г. на Началника на РДНСК - Сливен
се явява материално законосъобразна, поради което подадената срещу нея жалба е
неоснователна, следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на
спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, претенцията на административния
орган за присъждане на направените по делото разноски е основателна, поради
което оспорващият следва да бъде осъден да заплати на административния орган,
защитаван в процеса от юрисконсулт, разноски по делото в размер 100 лева -
юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Държавна консолидационна компания“
ЕАД подадена срещу Заповед № ДК-11-Сл-5/07.09.2022 г., издадена от „За“
Началник на РДНСК-Сливен, с която е отменено като незаконосъобразно Разрешение
за строеж № 333/22.08.2022 г., издадено от „За“ Главен архитект на Община
Сливен за строеж: „Ремонт и възстановяване на язовирна стена „Злати войвода 3“
и съоръженията към нея”, находящ се в поземлен имот 30990.50.92 с НТП: Язовир,
м. „К. д.“, поземлен имот 30990.50.43, поземлен имот 30990.50.44 и поземлен
имот 30990.50.91 в землище на с. Злати войвода, Община Сливен.
ОСЪЖДА „Държавна
консолидационна компания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Тинтява" № 86, да заплати
на Дирекция за национален строителен контрол – гр. София разноски по делото в
общ размер 100,00 (сто) лева.
Решението подлежи
на обжалване пред Върховния Административен съд на РБългария в 14 - дневен срок
от съобщаването му на страните.
Административен
съдия: