Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

№              /                           2021г.,  гр.София

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание проведено на десети март, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА

 

При участието на секретаря Ива Иванова,

като разгледа докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА

гражданско дело № 9553 по описа за 2018г. на СГС,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск от С.В.М. срещу Г. Ф., за присъждане на сумата 5000.00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди претърпени в резултат ПТП настъпило на 15.07.2013г., в района на 37+500км на ПП-8, общ.Божурище, обл.София, причинено от неизвестен извършител, с неустановен автомобил, който нарушил правилата за движение по пътищата, в резултат на което блъснал в гръб движещият се  в същата посока върху платното за движение, на разстояние 1.20-1.30м вляво от десният му край С. С.М. – дядо на ищеца, с което причинил смъртта му, след което напуснал местопроизшествието, ведно със законната лихва върху главницата считано от 12,02,2015г., когато ответникът отказал да му изплати извънсъдебно претендираното обезщетение,  до окончателното и изплащане, с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 1  от КЗ /отм., вр. чл. 45 и чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба С.В.М. твърди, че между него и дядо му съществувала необичайно близка и изключително интензивна емоционално връзка, наподобяваща родител дете. Причината за това било убийството на родният му баща – син на дядо му, когато бил на 5 години, след което търсил възможно най често контакт с дядо си, като единствен и най-близък възходящ от мъжки пол. За дядо си заместил загубеният син. Поради спецификата на тази връзка внезапната смърт на дядо му го разтърсила и засегнала дълбоко. Оставила траен отпечатък върху психиката и поведението му. Преживените душевни страдания продължавали и до сега, т.к. тикой не можел да го замести.

Поддържа, че по негово искане е образувана Щета № 210293/15,12,2014г. пред Г. ФОНД, по която е постановен отказ за плащане на 12,02,2015г.

Ответникът в срока по чл.367, ал.1 ГПК изразява становище за неоснователност на иска.

Възразява, че ищецът не е сред кръга на тези, които имат право на обезщетение поради смъртта му, респ. възразява, че между тях не е имало отношения на силна привързаност, като между баща и син, както и, че са живели в разбирателство.

В евентуалност възразява, че е налице съпричиняване от страна на починалият пешеходец, т.к. се е движел неправилно по пътното платно, в нарушение на чл. 108, ал. 2 ЗДвП.

В евентуалност оспорва претенцията по размер.

Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, и въз основа законовите норми регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно и от събраните доказателства се установява, че ищецът е подал заявление за изплащане на обезщетение пред Г. Ф., по което е образувана Щета № 210293/15,12,2014г., по която е постановен отказ за плащане на 12,02,2015г.  Следователно е изпълнил процедурата по чл. 558, ал. 3 от КЗ.

От събраните писмени доказателства включително констативен протокол за ПТП от 16.07.2013г., заключението на САТЕ и обясненията на в.л. в о.с.з. се установява, че на 15.07.2013г., в района на 37+500км на ПП-8, общ.Божурище, обл.София, настъпило ПТП причинено от неизвестен извършител, с неустановен автомобил, който нарушил правилата за движение по пътищата и управлявайки автомобила с превишена скорост – около 134км/ч, блъснал в гръб движещият се  в същата посока, върху платното за движение, на разстояние 1.20-1.30м вляво от десният му край С. С.М. – дядо на ищеца, като причинил смъртта му, след което напуснал местопроизшествието

Съгласно заключението причина за ПТП са субективните действия на водача на неизвестния автомобил, който се е движел със скорост непозволяваща му да предотврати произшествието, като предприеме заобикалянае на пешеходеца отляво.

Съгласно заключението и констативният протокол от 16.07.2013г., от двете страни на пътя, по който е настъпило ПТП е имало затревен и труден за преминаване банкет, което е направило невъзможно движението на пострадалият пешеходец по него в тъмната част на денонощието

и го е принудило да се движи по пътното платно. В случай, че пешеходецът се е движил по банкета намиращ се отдясно на пътното платно, е могъл да предотврати ПТП.

От заключението по приетата СМЕ се установява, че вследствие процесното ПТП от 15.07.2013г., като пряка и непосредствена последица С. С.М. е получил крайно тежки черепно-мозъчна, гръдна и коремна травми – крайно тежки увреждания, които са били несъвместими с човешкия живот. Смъртта е настъпила мигновено и е била неминуема. Пешеходецът е бил ударен в посока отзад напред от неизвестно МПС, при изключително висока скорост на движение . След удара тялото е било изхвърлено на пътната настилка и е получило допълнителни мекотъканни увреди.

От показанията на свидетеля Ц.З.М.– майка на ищеца се установява, че починалият С. С.М. бил неин свекър и дядо на синът и. Бащата на ищеца В.починал през ноември 2004г., когато ищеца бил на пет години, вследствие предумишлено убийство. След смъртта на В.ищеца бил малък и още не разбирал, но родителите му тежко приели загубата. Бащата С. С.М. изпаднал в тежка депресия и единственото, което го крепяло бил внукът му. Родителите виждали в ищеца починалият си син. Ищеца често бил при тях. Почти всяка събота и неделя и ваканциите. Дядо и внук прекарвали много време заедно. По късно ищеца усещал липсата на баща и прехвърлил нуждата си от такъв на дядо си, когото обичал с цялото си сърце. Дядо му бил единственото лице от мъжки пол, което го подкрепяло и той изживял смъртта му през 2013г. изключително тежко. Бил в пубертета, отчуждил се от съучениците си, не успял да се социализира в новото училище, в което попаднал и дори не отишъл с тях на бал. Затворил се в себе си, прекъснал всички стари връзки. Нямал приятели, не излизал никъда. Едва като студент в последните години възобновил стари връзки. Иначе преди смъртта на дядо си бил жизнерадостен, но сега изобщо не искал да говори за смъртта на дядо си. Това му стояло като травма. Говорел само за спомени свързани с приятни изживявания.

При така установената съдът намира следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 1  от КЗ /отм., вр. чл. 45 и чл. 86 ЗЗД.

За да се приеме, че е основателен в тежест на ищеца е да установи главно и пълно, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, че ПТП е настъпило на територията на РБългария и, че същото е причинено от неидетифицирано МПС, механизъм на ПТП, наличието на всички кумулативни предпоставки то фактическият състав на чл. 45 ЗЗД, а именно: противоправно деяние изразяващо се в управление на пътно превозно средстсво в нарушение на правилата за движение по пътищата, като вината се предполага до доказване на противното; несъмнена причинна връзка между това противоправно и виновно поведение и понесеният от пострадалото лице неблагоприятен резултат, вида на вредите и тяхната стойност. В негова тежест е да установи и, че е .

В тежест на ответника е да установи главно и пълно възраженията си по иска.

Съдът намира заключението по САТЕ и СМЕ за обективно и компетентно дадени и като съответстващи на останалите доказателства по делото им дава вяра изцяло. Въз основа тях и писмените доказателства приема за установено, че на територията на РБългария е настъпило твърдяното ПТП, причинено от неидетифицирано МПС, изцяло по вина на водачът на последното, в резултат на което С. С.М.  - дядо на ищецът е получил твърдяните крайно тежки травматични увреждания, станали причина за смъртта му. Ответникът не е установил главно и пълно, че е налице съпричиняване за настъпване на ПТП от страна на ищеца. Това е така, т.к. от доказателствата се установява, че банкета отстрани на пътя е бил в състояние, което не е позволявало използването му през тъмната част на денонощието, което е станало причина починалият да се движи по пътното платно, в посоката на движение на неизвестния автомобил.

Съдът цени показанията на свидетеля Ц.З.М.– майка на ищеца при условията на чл. 172 ГПК и им дава вяра изцяло, т.к. са дадени в резултат на преки, непосредствени впечатления. Те са вътрешно непротиворечиви и във връзка с останалите доказателства по делото. Въз основа тях приема, че между ищеца и починалият С. С.М. – негов дядо е съществувала трайна и дълбока емоционална връзка. Тя е резултат от преждевременната, настъпила преди смъртта на дядо му смърт на баща му, след която между внук и дядо са установени взаимоотношения подобни на тези родител – дете, изпълнени с доверие, обич и взаимопомощ. Ищеца търпи от внезапната смърт на дядо си продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.

Поради изложеното съдът приема, че ищеца макар и извън кръга на лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и в Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на ВС, е правоимащ по смисъла на т. 1 от ТР № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК, тъй като е претърпял болки и страдания вследствие смъртта на своя дядо, с който е имал изключително близки отношения, трайна и дълбока емоционална връзка.

Следователно искът е доказан по основание.

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.

За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата.

Съдът намира, че справедливият размер на дължимото обезщетение възлиза на сумата от 5 000,00лв. Следователно искът е изцяло основателен и подлежи на уважаване.

При определяне на горния размер съдът съобразява, че се касае за момче на 14 години към датата на произшествието, при което е починал дядо му С. С.М.. Ищеца е внук на починалия, с който са имали  изградена трайна и дълбока емоционална връзка. Двамата са били често заедно, помагали са си и са имали взаимоотношения подобни на тези родител - дете. От значение е и тежкото емоционално състояние на ищеца след ПТП, който много тежко е приел смъртта на дядо си. Нормално и житейски обосновано е да се приеме, че загубата на единственият по-възрастен низходящ, с когото е установена дълбока и трайна емоционална връзка, е много тежка загуба, неоценима в пари.

Като изхожда от установените по делото факти, относно действително претърпените болки и страдания от ищеца, вследствие търпените от него болки и страдания, изведени както от доказателствата по делото, така и на база съществуващите житейски морално-етични принципи, настоящият състав намира, че определеното по-горе обезщетение не е завишено по своя размер, спрямо действително установените по делото факти и не противоречи на принципа на справедливостта.

Обезщетението следва да бъде присъдено ведно със законната лихва считано от 12,02,2015г., когато ответникът е отказал да изплати на ищеца извънсъдебно претендираното обезщетение,  до окончателното и изплащане.

По разноските в процеса:

Ищцата е освободена от държавна такса и разноски на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.

Претендира се присъждане на разноски за защита на ищеца осъществена от адвокат С.И., определени по размер по реда на чл. 38, ал.1, т. 2 от Закона за адвокатурата, с включен ДДС, които възлизат на 686.00лв., изчислено в минималния му размер, съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съобразно изхода от спора ответникът следва да се осъди да заплати на ищеца сумата 686.00лв. с включен ДДС, представляваща разноски за защита от адвокат, определени по правилата на чл. 38, ал.1, т. 2 от Закона за адвокатурата, в размерите по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд сума в размер на 200,00лв. държавна такса, както и сумата 300.00лв. изплатени от бюджета на съда за хонорар за вещи лица.

Воден от изложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА Г. Ф. със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на С.В.М., ЕГН **********, със съдебен адрес:***, офис 9 – адв. С.И. – САК, сумата 5000,00 /пет хиляди/лв., представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания,  претърпени вследствие ПТП, настъпило на 15.07.2013г., в района на 37+500км на ПП-8, общ.Божурище, обл.София, причинено от неизвестен извършител, с неустановен автомобил, който нарушил правилата за движение по пътищата, в резултат на което блъснал в гръб движещият се  в същата посока върху платното за движение, на разстояние 1.20-1.30м вляво от десният му край С. С.М. – дядо на ищеца, с което причинил смъртта му, след което напуснал местопроизшествието, ведно със законната лихва върху главницата считано от 12,02,2015г., когато ответникът отказал да изплати извънсъдебно претендираното обезщетение,  до окончателното и изплащане, на основание чл. 288, ал. 1, т. 1  от КЗ /отм., вр. чл. 45 и чл. 86 ЗЗД.

ОСЪЖДА Г. Ф. със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на адв. С.И. – САК, в качеството на процесуален представител на С.В.М., ЕГН **********, сумата 686,00 /шестотин осемдесет и шест/лв., представляваща възнаграждение за защита от адвокат, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

ОСЪЖДА Г. Ф. със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД сумата 200,00 /двеста/лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на иска и сумата 300.00 /триста/лв., представляваща изплатен от бюджета на съда хонорар за вещи лица.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: