№ 453
гр. Смолян, 14.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и седми
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Гергана Кузманова
при участието на секретаря Веселина Младенова
като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело №
20235440100827 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на А. М. Х. против „* *“ ООД , в
която се твърди от ищеца , че е сключил с ответника Договор за паричен заем Кредирект №
*/ 02.05.2022 г. Съгласно чл.З от Договора за кредит, Кредитодателят се задължава да
предостави на Кредитополучателя кредит в размер на 500.00 лева, а Кредитополучателят се
задължава да върне сумата от 508.34 лева, съгласно условията на договора. ГПР по кредита
е в размер на 49.56 %, а ГЛП в размер също на 40.05% , при срок на кредита от 1 вноска. В
чл.3.10 от договора е предвидено, заплащането на такса „Експресно разглеждане“ в размер
на 87.66 лева.
Ищецът твърди, че е бил добросъвестен, като на 17.05.2022г., е заплатил сумата от
534,00 лева по процесния договор за кредит, с което предсрочно го е погасил. Счита , че
процесния договор за кредит е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК,
вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК. При условията на евентуалност, счита че клаузата на чл.3.10
от договора, предвиждаща заплащането на такса „експресно разглеждане“ е нищожна на
основание чл. 26, ал. 1 пр.З от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че
са сключени при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП.
Закона за потребителския кредит въвежда императивни изисквания по повод
формата и съдържанието на сключените между потребител и кредитор договори,
нарушаването на които води до тяхната недействителност. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не
са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 -
9, договорът за потребителски кредит е недействителен. На първо място, сключеният
договор за кредит е недействителен на специалните основания по чл.22 от ЗПК. Съгласно
чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11,ал.1,т.9 от ЗПК договор за потребителски кредит е
нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му.
В случая в Договор за кредит е посочен годишен лихвен процент, но липсват обаче каквито
и да е било условия за прилагането му. Липсва изрично посочване дали лихвеният процент е
фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив. Нарушението е още по съществено
доколкото нито в договора, нито в погасителния план има отбелязване какъв е общият
размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с
главницата по кредита, както и неустойката, за да може да се направи проверка дали
посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя.
Визираната неяснота съществено ограничава правата на подзащитната ми и е основание за
недействителност на Договор за кредит. На следващо място, процесния договор не отговаря
1
на изискваният на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. Разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК сочи, че
договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин. Годишният процент на разходите
следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на
кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването
на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и
общо дължимата сума по договора. В процесния договор за кредит е посочена само
абсолютна стойност на ГПР. Липсва ясно разписана методика на формиране годишния
процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се
формира същият/. Съобразно разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален
израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да
са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение. В настоящият случай не става ясно какво точно е включено в процента на
ГПР, освен лихвата, доколкото е предвидена дължимостга на неустойка. Не става ясно дали
същите са отразени в ГПР. Не става ясно, изобщо какво все включва в ГПР. В случая, в
договора за кредит яснота досежно тези обстоятелства липсва. Следва да се има предвид, че
ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика,
налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е
недопустимо. Тези съставни елементи обаче, както бе посочено и по- горе, остават
неизвестни, при което се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки
цената на ресурса. Не става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя,
настоящи или бъдещи, доколкото е предвидена дължимост и на неустойка. От изложеното
не може да се направи еднозначен извод, че разходите са включени при формиране на ГПР,
нито че същите са изключени. Ето защо, не е ясно по какъв начин е формиран, неясни са
както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното
оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него
финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, шито го оскъпяват, следва по разбираем
за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях. Именно и поради това,
договорът за паричен заем, сключен с ответника е недейстиветел, поради неспазване на
изискването на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК.
Наред е това Договора за кредит е нищожен и поради неспазване на разпоредбата
на чл, 19 ал.4 от ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР, чл. 11 ал. 1 т.10, вр. с
чл.22 от ЗПК, тъй като сумата която се претендира за такса „експресно разглеждане“ в
размер на 87.66 лева не е включена в ГПР и ГЛП. В договора за кредит е посочен ГПР, но
чрез включването на възнаграждението за неустойка към ГПР и ГЛП, то действителните
такива биха нараснали двойно, та дори и повече, с което потребителят е въведен в
заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита.
С предвиждането за заплащане на сумата за такса за експресно разглеждане се заобикаля и
разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Безсъмнено събирането на такива разходи е част от
дейността по управление на кредита и следва да са включени в годишния процент на
разходите. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя , настоящи и бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи,
комисионни , възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора/ , изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Съгласно § 1. Точка 1 от ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга
е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
2
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. С оглед цитираната
разпоредба заплащането на сумата за неустойка следва да бъде разглеждано като елемент от
общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за
потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя. Налице е
заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на
допълнителни разходи по Договора за поръчителство се нарушава изискването ГПР да не
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и
във валута определена с ПМС№426/2014г. Поради невключване на уговорките за заплащане
на разходи за такса за експресно разглеждане в размера на ГПР, последният не съответства
на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в
договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните
представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т,1 от
Закона за защита на потребителите, С преюдициално заключение по дело С-453/10 е прието ,
че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в
кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на
които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по
смисъла на чл.143 и сл.ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на
чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от
сключването на договора.
Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на
договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато
може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В
случая не е налице нито една от тези две хипотези - нищожната клауза на процесния договор
за паричен заем относно определянето на ГПР да бъде заместени по право от повелителни
норми на закона, или че договорът за потребителски кредит би бил сключен и ако в него не
е включена клаузата определяща ГПР, тъй като ГПР е въведено като изрично изискване в
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Предвид на това в случая не е приложима нормата на чл.26, ал.4
ЗЗД и нищожността на посочената по-горе клауза на процесния договор обуславя
недействителността на целия договор. В случая следва да бъде взета предвид и разпоредбата
на чл.22 ЗПК, която е приложима за процесното договорно правоотношение. Тази норма
изрично посочва, че когато не са спазени изискванята на конкретни разпоредби от закона, то
договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно
изброените са и тези по чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК - за определяне на ГПР. Въз основа на това
договорът за паричен заем следва да се прогласи за недействителен.
При условията на евентуалност, счита че клаузата на чл.3.10 от процесния договор
за паричен заем , предвиждаща заплащането на такса експресно разглеждане е нищожна на
основание чл. 26, ал. 1 пр.З от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че
са сключени при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП. На първо
място в правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че накърняването на
добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.З то, вр. от ЗЗД е налице именно, когато се
нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването
на конкретни други разпоредби. Такъв основен принцип е добросъвестността в
гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на
принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на
едната страна за сметка на другата. Тъй като става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ,
чрез която е прокаран този принцип е чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират
приложение- чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД. Според задължителната практика на ВКС преценката
дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи се прави от съда във всеки
конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните води до
накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал. 1 щредл.З от ЗЗД. Поради
накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се
достига до значителна не еквивалентност на насрещните престации по договорното
съглашение, до злепоставяне на интересите на кредитополучателя с цел извличане на
собствена изгода на кредитора. В допълнение, клаузата предвидена в чл.3.10 от договора за
паричен заем е нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла
на чл.143,т.19 от ЗЗП, тъй като сумата която се претендира чрез нея в размер на 87.66 лева е
в размер на над 20% от сумата на отпуснатия кредит в размер на 500.00 лева. По този начин
3
безспорно се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост. Принципът на
добросъвестността е застъпен в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на
неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати
несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. В настоящия
случай, със заплащането на сумата предвидена за такса за експресно разглеждане, изцяло се
нарушава принципа на добросъвестност и справедливост Именно и въз основа на това, така
уговорената клауза в чл.3.10 от договора, е нищожна като противоречаща на добрите нрави
и неравноправни по смисъла на чл.143 от ЗЗП.
Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като
същата предвижда заплащането на такса експресно разглеждане която е необосновано
висока. В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора, преди сключване на
договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при
отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл е съображение 26 от
Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г.
относно договорите за потребителски кредити. С процесната клауза на чл.3.10 от Договор за
потребителски кредит в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение
за неизпълнението на акцесорно задължение. В този смисъл е и т.32 от извлечение от
протокол №44 на заседание на КЗП от 05.11.2015г. Основната цел на така уговорените
клаузи е да доведът до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на
кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още %
от предоставената главница.
На следващо място, счита че клаузата на чл.3.10 от Договор за потребителски
кредит предвиждаща заплащането на такса експресно разглеждане е нищожна на основание
чл.146 ал.1 от ЗЗП. Съгласно чл.146, ал,1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са
нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Счита, че клаузата на чл.3.10 от Договор за
потребителски кредит не се явява индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал.2 ЗЗП.
Видно от самия Договор за потребителски кредит по безспорен начин се установява, че
клаузата на чл.3.10 от същия е част от едни стандартни и бланкетни отнапред изготвени
условия на договора и кредитополучателите нямат възможност да влияят върху
съдържанието им към момента на сключване на договора. В този смисъл е и Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските
договори.
Моли съда да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца, сумата от 34,00 лева, недължимо платена по недействителен Договор за паричен
заем Кредирект № */ 02.05.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата, а в условията на
евентуалност ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 25.66 лева,
недължимо платена такса „експресно разглеждане“ по Договор за паричен заем Кредирект
№ */ 02.05.2022 г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в
съда, до окончателното изплащане на сумата. Претендира и за разноски по водене на делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата
молба, с който оспорва иска. Твърди, че на 01.05.2022г. ищецът е подал искане за сключване
на договор за кредит за сумата от 500 лева. На 02.05.2023г. Договор за паричен заем
Кредирект № * е сключен по реда на ЗПФУР. Видно от Договор за паричен заем Кредирект
№ * от 02.05.2022 г., кредитополучателят се е задължил с една вноска в размер на 508,34
лева да погаси своя кредит на 17.05.2022г. На 17.05.2022г. договорът за кредит е погасен,
като е внесена сумата от 533,85 лева. Разпределението на сумата е както следва: 1. Сумата
от 500 лева е разнесена за погасяване на вземането за главница; 2. Сумата от 8,34 лева е
разнесена за възнаградителна лихва; 3. Сумата от 25,51 лева е разнесена за неустойка.
Твърди, че договорът за паричен заем е действителен. Налице е законосъобразен ГЛП. В т.
3, т. 3.7. от договора за паричен заем е посочен ГПР в размер на 40,05%. Следва да се
съобрази разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, съгласно която в договора следва на ясен и
разбираем език да е посочен лихвеният процент по кредита, условията за прилагането му и
индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент,
както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при
различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се
4
предоставя за всички приложими лихвени проценти. В разглеждания договор за
потребителски кредит е посочен фиксиран размер на годишната договорна лихва – 40,05 %.
Доколкото този размер е фиксиран не е необходимо посочването на периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент. Нещо повече, в погасителния план е посочен
размера на лихвата и сумата, която трябва да се върне от заемателя. В разглеждания случай
уговореният лихвен процент е в рамките на пределите, установени в чл. 19, ал. 4 ЗПК – до
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България (50 %). Същият
е обвързан от разходите, които финансовата институция прави, с риска, който носи, както и
с размера на добросъвестно очакваната от сделката печалба. Преценката относно
валидността на уговорения лихвен процент е обвързана с краткия срок на сключения
договор – от 02.05.2022 г. до 17.05.2022 г., в рамките на който заетата сума следва да бъде
върната. Също така следва да се отчете факта, че се касае за поначало необезпечен кредит.
Налице е законосъобразен ГПР. В т. 3, т. 3.5 от договора за паричен заем е посочен ГПР в
размер на 49,56%. Видно от разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. Съобразявайки законовите изисквания, определения от БНБ, основен
лихвен процент към момента на възникване на правоотношението по договора за кредит,
увеличен с 10 процентни пункта, считаме че определеният размер на годишния процент на
разходите от 49, 56 % е съобразен с изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Неустойката не се включва в ГПР. Неправилно е твърдението, че в ГПР се включва
и размерът на уговорената в договора неустойка за неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение. Подобно твърдение е в пряко противоречие, както с
разпоредбата на чл. 19, параграф 2 от Директива 2008/48/ЕО, според която „За целите на
изчисляването на годишния процент на разходите се определят общите разходи по кредита
за потребителя, с изключение на сумите, дължими от потребителя за неспазване на някое от
задълженията му според договора за кредит“, така и на транспонираната в същия смисъл
разпоредба на чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК, според която „при изчисляване на годишния процент на
разходите по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при
неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит.“ Следователно,
неустойката не попадат в общите разходи по кредита и не могат да се вземат предвид при
изчисляване на ГПР. Неустойката не може да се приравнява и на лихвата, тъй като според
уговореното между страните, тя няма такава функция.
Възнаградителната лихва е дължима. Видно от представените по делото писмени
доказателства се установява, че е налице сключен писмен договор за заем съгласно
изискванията на чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, в който е уговорено, че се дължи възнаградителна
лихва. По своята същност възнаградителната лихва представлява цената, която
заемополучателят плаща на заемодателя за предоставените му парични средства, тъй като
към момента, в който кредита се усвоява от заемополучателя, заемодателя се лишава от
възможността да ползва дадените в заем паричните средства. Не е начислявана такса
„експресно разглеждане“ по процесния договор. Видно от представената по договора
справка, в графата „такси“ не е налице нито начислено, нито погасено задължение. Съгласно
Постановление №1 от 28.05.1979г. на Пленума на ВС, първият фактически състав на чл. 55,
ал. 1 от ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на
основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага
от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е налице
в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на
унищожаемост - когато предаването е станало след прогласяването на унищожаемостта.
Възможно е също предаването да е станало и без наличието на някакво правоотношение. В
процесния случай сумата от 34,00 лева не е предавана от ищеца, съответно не е получавана
от ответника. Моли исковете да се отхвърлят като неоснователни.
В съдебно заседание ищецът А. М. Х., редовно призован , не се явява. Исковете се
поддържат с писмено становище от пълномощника му адв.М. *, съобразно направеното
изменение на размера на предявените искове, което е допуснато от съда, като главния иск
се счита предявен за сумата от 33,85лв., а евентуалния за сумата от 25,51лв.
5
Ответникът „* *“ ООД, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба и отговора, и като обсъди
събраните по делото писмени доказателства, направи следните фактически и правни
изводи:
Видно от Договор за паричен заем Кредирект №*/02.05.2022г., сключен между „* *“
ООД, като кредитор и А. М. Х., като кредитополучател , ответникът е предоставил на ищеца
кредит в размер на 500,00 лева, платим на 1 месечна вноска с падеж 17.05.2022г. Съгласно
чл.3 от Договора за кредит общата сума за плащане 596,00 лв. , в която се включва главница
в размер на 500,00лв., договорна лихва 8,34лв., такса за експресно разглежаде в размер на
87,66лв. Страните са уговорили отстъпка по кредита в размер на 62,15лв., като крайната
вноска след отстъпката става 533,85лв. Кредитът е отпуснат при ГПР 49,56лв.и фиксиран
лихвен процент 40,05%.
Съдът счита предявеният главен иск за основателен, поради следното:
Така сключеният между страните договор за заем кредирект №*/02.05.2022г.
притежава необходимите и съществени елементи на договор за потребителски кредит по
смисъла на чл. 9 и сл. ЗПК. В чл. 10 - чл. 12 ЗПК законодателят е предвидил специфични
изисквания относно реда за сключване, формата и съдържанието на договора за
потребителски кредит, нарушаването на част от които води до неговата недействителност.
Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7 - 12 и
т. 20 и ал. 2 и чл. 12 ал. 1 т. 7-9 договорът за потребителски кредит е недействителен. Касае
се за изначална недействителност на договора, тъй като посочените в чл. 22 ЗПК
императивни изисквания са относими към момента на сключването му. Неспазването на
което и да е от тези изисквания е въздигнато от законодателя в достатъчно тежък порок,
водещ до недействителност на договора с правни последици, уредени в чл. 23 ЗПК.
Според чл. 11 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа
изчерпателно изброени клаузи, сред които са: т. 10 - годишният процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите.
Съгласно пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. От
своя страна, "обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и
общите разходи по кредита за потребителя - пар. 1, т. 2 от ДР на ЗПК.
Според чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В този
смисъл, като е не е посочил съществена част от "общата сума, дължима от потребителя",
кредиторът "* *" ООД заобикаля изискванията на закона за точно посочване на финансовата
тежест на кредита за длъжника, поради което клаузите от договора, касаещи общата сума за
плащане и годишен процент на разходите, са нищожни. След като те са нищожни, означава,
че не съществуват по Договора, а когато не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен - чл. 22 от ЗПК.
На следващо място, в Договора следва да бъде посочен и лихвеният процент по
кредита - чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК. В трайната си и непротиворечива практика ВКС приема,
че когато задължението не е обезпечено /какъвто е настоящия случай/, уговорката за
възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва противоречи на
добрите нрави. В случая посочената по договора за кредит годишна лихва от 40, 05 %
надвишава трикратния размер на законната лихва, който за процесния период е била в
размер на 10.00 %. Това означава, че клаузата за уговорената в този размер възнаградителна
лихва противоречи на добрите нрави и като такава е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от
6
ЗЗД, тъй като същата надхвърля рамките на присъщата и възнаградителна функция и я
превръща в средство за неоснователно обогатяване /така и в решение № 906 от 30.12.2004
година на ВКС по гражд. дело № 1106/2003 година, II г. о., решение № 1359 от 11.03.2009
година на ВКС по гражд. дело № 15/2007 година, IV г. о., решение № 378 от 18.05.2006
година на ВКС по гражд. дело № 315/2005 година, II г. о., определение № 901 от 10.07.2015
година на ВКС по гражд. дело № 6295/2014 година, IV г. о. /. След като клаузата е нищожна,
означава, че не съществува по Договора, а когато не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т.
9 от ЗПК договорът за потребителски кредит е нищожен (недействителен по смисъла на чл.
22 от ЗПК).
За основателно съдът счита твърдението на ищеца за нищожност на клаузата в
т.310, съдържаща уговорка за заплащането на такса експресно разглеждане в размер на 87,66
лв. , която да бъде заплатена заедно с месечната погасителна вноска. Съгласно чл.10а ал.1
от ЗПК Кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни
услуги, свързани с договора за потребителски кредит. В чл.10а ал.2 от ЗПК е предвидено, че
Кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. В случая уговорката в договора за плащане от
кредитополучателя на такса за „експресно разглеждане“ е такса именно във връзка с
усвояването на кредита. Поради това и на основание чл.21, ал.1 от ЗПК тази клауза се явява
нищожна, тъй като противоречи на разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК. Според чл.21, ал.1
от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Така предвидената в процесния
Договор за кредит такса цели заобикаляне на посоченото правило в чл. 10а ал. 2 от
ЗПК.Освен тона така уговорената такса за експресно разглеждане допълнително увеличава
задължението на кредитополучателя, при което се нарушава принципа на справедливост, а
именно създава се предпоставка за неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на
длъжника, което противоречи на добрите нрави на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД. Правилото
на чл.10а, ал.2 от ЗПК е императивно и има за цел да гарантира правото на потребителите за
равноправни условия. Ето защо, както се посочи по- горе, като заобикаляща законовите
изисквания на чл.10а, ал.2 от ЗПК се явява нищожна на основание чл.21, ал.1 от ЗПК.
Според разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не
влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на
закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без
недействителните й части. В случая нито една от двете хипотези не е налице. Нищожните
клаузи относно определянето на процента на възнаградителната лихва и на ГПР не могат да
бъдат заместени по право от повелителни норми на закона. От друга страна, Договорът не
би могъл да бъде сключен и без тези клаузи, защото те са част от задължителното му
съдържание по аргумент от чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК и условие за действителността му
- аргумент от чл. 22 от ЗПК.
Това от своя страна влече след себе си основателност на предявеният главен иск за
връщане от ответника на сумата от 33,85 лв., получена на основание недействителен
договор. Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. В случая ответникът признава в отговора на исковата молба,
че ищецът е платил на 17.05.2022г. по процесния договор за кредит сума в размер на
533,85лв. , с което задълженията по договора са погасени изцяло. Видно е от договора, че
това е размера на месечната погасителна вноска след отстъпката, кояято включва 500,00лв.
главница, 8,34 възнаградителна лихва и 25,51 лв. –такса експресно разглеждане. Така
дължима по договора е само главницата в размер на 500,00 лв., като надплатената сума в
размер на 33,85 лв. подлежи на връщане от ответника като получена по недействителен
договор за кредит.
Поради основателността на главния иск съдът не следва да се произнася по
предявеният при условията на евентуалност иск.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на делото, на основание чл.80 във вр. с чл.78, ал.1 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по
7
водене на делото в размер на 50,00 лв. за ДТ.
Ищецът е представлявана безплатно от адвокат по реда на чл.38, ал.1, т.2 от Закона
за адвокатурата, поради което на осн. чл.38, ал.2 от ЗА ще следва ответникът да бъде осъден
да заплати на поцесуалния представител на ищеца адв.Мирослав * адвокатско
възнаграждение в общ размер на 480,00 лв. с ДДС, определено от съда съгл.чл.7 ал.2 т.2от
Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „* *“ ООД , ЕИК * със седалище и адрес на управление * ет.7,
представлявано от * да заплати на А. М. Х., ЕГН ********** с адрес * сумата от 33,85 лева,
представляваща получена без основание сума по недействителен Договор за паричен заем
Кредирект №* от 02.05.2022г.сключен между страните., ведно със законната лихва от датата
на предявяване на иска-21.08.2023г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „* *“ ООД , ЕИК * със седалище и адрес на управление * ет.7,
представлявано от * да заплати на А. М. Х., ЕГН ********** с адрес * разноски по водене
на делото в размер на 50,00 лв. за държавна такса.
ОСЪЖДА „* *“ ООД , ЕИК * със седалище и адрес на управление * ет.7,
представлявано от * да заплати на адв. * * от *** адвокатско възнаграждение в размер на
480,00 лв. с ДДС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Смолян в двуседмичен
срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
8