№ 14154
гр. София, 25.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:М. ДР. ДРАГНЕВ
като разгледа докладваното от М. ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20241110172737 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК, при която съдът намира исковата
молба за редовна.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Съдът счита, че следва да се назначи ССчЕ, която да отговори на следните
служебно поставени въпроси: Правилно ли е изчислен /съгласно правилата на
Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК/ ГПР, посочен в договора?; Какъв би бил ГПР,
ако към него се включи възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство
в размер на 2839,76 лв.? Реализирано ли е плащане по договора от страна на заемателя,
в какъв размер и какви са останалите неплатени суми?
Не е необходимо изискване на представените доказателства в оригинал. Също
така не е необходимо представянето им в заверен препис, тъй като същите са били
депозирани по електронна поща и са заверени с електронен подпис.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА представените писмени доказателства.
ПРИЛАГА за послужване ч.гр.д. № 287/2024г. по описа на СРС, 57 с-в.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със служебно
поставените от съда в обстоятелствената част на определението задачи, при депозит в
1
размер от 250 лева, вносими от бюджета на съда.
ОПРЕДЕЛЯ като вещо лице П. А. Д., на което да бъде съобщена задачата.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 13.05.2025 г., от 10.20
часа, за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото
определение.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ за ДОКЛАД, както следва:
Предявен е иск от „АПС Бета България“ ЕООД чрез юрк. Тихолов/л.11/ с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, във вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 86
ЗЗД, за установяване съществуването на вземане на ищеца по отношение на ответника за
сумата от 1626,67 лв., непогасена главница по Договор за потребителски кредит от
26.06.2019 г., ведно със законна лихва от 28.12.2023 г. до изплащане на вземането, договорна
лихва в размер на 396,80 лв. за периода от 26.06.2019г. до 18.02.2021г., и мораторна лихва в
размер на 513,99 лв. за периода от 26.06.2019г. до 22.11.2023г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 287/2024 г. по описа на СРС, 57
с-в. Ищецът претендира и сторените разноски по делото.
Ищецът твърди, че между ответника и „Кредисимо“ ЕАД е сключен Договор за
потребителски кредит от 26.06.2019 г., по силата на който на ответника е отпуснат кредит в
размер на 2400 лв., като заемателят се е задължил да върне заемната сума съгласно
условията на сключения договор, като заплати сумата, ведно с договорната лихва на 22
месечни погасителни вноски. Твърди, че по силата на Приложение към Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения от 02.03.2021г. вземанията срещу ответника,
произтичащи от процесния договор за заем, са му прехвърлени, като поддържа, че за
прехвърлянето ответникът е уведомен. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника М. Д. М. чрез назначения му служебен защитник адв. Т., с който изразява
становище за неоснователност на предявените искове. Сочи, че исковата молба е
нередовна. Твърди, че заемополучателят не е бил уведомен за цесията и не му е било
направено предложение за разсрочване на задълженията. Навежда доводи за
наличието на неравноправни клаузи в договора. Счита, че не е приспадната
заплатената от заемателя сума, с която е погасил част от вземането си. Оспорва
претенциите за лихви. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване: 1) по иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 9 ЗПК – сключването на валиден договор за цесия, по
силата на който цедентът е прехвърлил на цесионера вземането си към ответника, за което
длъжникът е надлежно уведомен, както и че между ищеца и ответника е възникнало
валидно облигационно правоотношение по процесния Договор за потребителски кредит, в
изпълнение на който заемодателят е предоставил на ответника посочената заемна сума, а
2
последният се е задължил да я върне в уговорения срок, че е настъпил падежът на
задължението за връщане на сумата; 2) по иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във
вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД – наличие на уговорка за договорна лихва, размер и изискуемост на
посочената лихва, 3) по иска с правна квалификация чл. 86 ЗЗД настъпването на падежите
на главното вземане и изпадането на ответника в забава.
В тежест на ответника е да докаже факта на изпълнение – че е върнал на ищеца
/изцяло или отчасти/ дължимата от него сума.
УКАЗВА, че съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор,
сключен с потребител, какъвто е процесният, на осн. чл. 7, ал. 3 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3