№ 265
гр. Русе, 06.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Мария Велкова
Антоанета А.
при участието на секретаря Маня Пейнова
като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Въззивно гражданско дело
№ 20234500500280 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Т. А. Х. и И. С. Х., конституиран като страна в качеството на наследник
на С.Х. Х., починал в хода на делото, са обжалвали Решение № 52 от
16.01.2023 г., постановено по гр. д. № 1234/2022 г. на Русенския районен съд
в частта, с която са осъдени на основание чл. 109 от ЗС да осигурят на ищцата
достъп до собствените й тавански помещения, като премахнат вратата,
преграждаща коридора на втория етаж на сградата, намираща се в гр. Русе,
***. Считат, че в тази част решението е неправилно, за което излагат
подробни съображения. Молят съда да го отмени в обжалваната част и да
отхвърли иска. Претендират разноски.
Ответницата по жалбата М. А. Д. не е подала писмен отговор в срока по
чл.263 ГПК. В съдебно заседание, чрез пълномощника си адв. К. К., взема
становище за неоснователност на въззивната жалба. Моли да бъде оставена
без уважение, а решението на първоинстанционния съд в обжалваната част да
бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
1
Окръжният съд, след като прецени оплакванията по въззивната жалба и
провери събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна по спора и е
процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова
молба на М. А. Д., с която са предявени искове с правно основание чл. 109 от
ЗС да бъдат осъдени ответниците да предприемат необходимите действия за
отстраняване на причината за появата на мокри петна на тавана на кухнята й,
под сифона в тяхната баня, както и да й осигурят достъп до собствените й
тавански помещения, като премахнат вратата, преграждаща коридора на
втория етаж на сградата.
В исковата молба ищцата твърди, че е собственик на недвижим имот в
гр. Русе, ***, представляващ идеални части от дворното място и от
построената в него двуетажна жилищна сграда с магазини, по правилата на
етажната собственост, жилище на първи и втори етаж, заедно с 1/3 ид. ч. от
стълбищната клетка и коридора на втория етаж, заедно с 1/3 ид. ч. от
таванското помещение на сградата, избено помещение от 7.84 кв. м. и 17 %
ид. ч. от 2/3 ид. ч. от общото избено помещение, заедно със съответните
идеални части от общите части на сградата. Ответниците били собственици
на недвижим имот в гр. Русе, ***, представляващ идеални части от дворното
място и от построената в него двуетажна жилищна сграда с магазини, по
правилата на етажната собственост, жилище на втория етаж, 1/6 ид. ч. от
коридора на втория етаж и стълбището, 1/6 ид. ч. от таванските помещения на
сградата и 94/1000 ид. ч. от избата. Над кухнята на ищцата, находяща се на
първия етаж на сградата, се намирала част от жилището на ответниците –
килер, преустроен на баня с тоалетна, от където през последните две години,
след ползване на душа, на тавана на нейната кухня се появявали мокри петна,
под сифона в банята на ответниците. Последните не отстранявали причината
за намокряне тавана в кухнята на ищцата и така с бездействието си засягали
правото й на собственост, като смущавали и пречели за пълноценното
ползване на кухнята и увреждали собствеността й.
Освен това, ответниците преградили коридора на втория етаж на
сградата, идеална част от който Д. притежавала, поставяйки врата, която
заключвали. По този начин препятствали единствения й достъп до таванските
2
помещения, от които също притежавала идеална част. С тези неоснователни
действия ответниците също създавали пречки за упражняване правото й на
собственост в пълен обем.
Ответниците са оспорили появата на мокри петна в последните две
години в кухнята на ищцата. Последно това се случило през м. юли 2016 г.
при една буря с проливни дъждове, в резултат на която се наводнило цялото
подпокривно пространство на имота, имало изтичания на водни маси по
стълбището, по калкана, който допълнително се разрушил, като поражения
търпели всички собственици в имота. От конструктивна гледна точка било
невъзможно да се извършат желаните от ищцата укрепвания, разбиване и
сменя на канализацията, тъй като имота бил старо строителство, с гредоред и
можело да се стигне до разрушаване стабилността на целия имот. По тази
причина ответниците няколкократно извършвали измазвания на всички мокри
помещения в техния имот. Ищцата целогодишно готвела в кухнята без да
ползва абсорбатор на влагата, но основният първоизточник за намокрянето
бил разрушения калкан и просмукването на влагата по стените на
помещенията на ищцата.
Ответниците оспорват и твърдението, че ищцата нямала достъп до
таванското помещение, тъй като на площадката на втория етаж имало отвор
към него, който никога не се заключвал и бил достъпен за всички. Процесната
врата била поставена през 2017 г. след кражба на лични документи и пари на
ответницата от пациенти на лекарския кабинет на д-р Юлияна Милетарова –
дъщеря на ищцата, който се помещавал в сградата. Това станало със
съгласието на ищцата да бъде изградена врата, която да се заключва и
ответниците да се чувстват в безопасност.
В първоинстанционното производство са разпитани свидетели и на
двете страни, които изнасят данни за състоянието на имота.
В показанията си св. М. М. твърди, че жилището на ищцата било на
първия етаж, а банята на ответниците, които живеели на втория етаж, било
над кухнята на ищцата. Когато ответниците се къпели, таванът в кухнята на
ищцата се мокрел, като се получавало голямо кафяво петно. Тези петна
понякога изсъхвали, но на моменти отново се получавала влага. Стената на
кухнята откъм калкана на сградата била с прозорец и там свидетелката не
била виждала мокри петна. Според нея на втория етаж имало врата, която
3
била за тавана и ищцата нямало достъп до него. Тази врата била поставена
след кабинета на дъщерята на ищцата и преграждала част от коридора. От
стълбището имало изрязана дупка, пред която човек и със стълба не можел да
се качи дотам. В показанията си св. Е.Р.С. твърди, че била ходила много пъти
в дома на ищцата, посещавала я всеки месец. Калканът на сградата се
намирал от ляво при влизане от входа на жилището на М. Д. и там
свидетелката не била виждала мокро петно. Над готварската печка, обаче, на
тавата в кухнята на ищцата била виждала мокри петна. В последно време като
посещавала ищцата, още имало петна на тавана в кухнята. Когато дъщерята
на ищцата си направила кабинет, в дъното на коридора на втория етаж имало
стълби към тавана, но в последствие, преди повече от 10 години, коридорът
бил преграден с една врата, която се заключвала с ключ и така нямало откъде
да се стигне до тавана.
Свидетелят Б.М. живеел в имот на втория етаж на сградата срещу
ответниците. Калканът на сградата според него бил в много окаяно състояние,
мазилката на много места била изпадала и се виждали тухлите. Едно лято
имало силна буря с пороен дъжд, когато цялата сграда протекла, имало течове
в коридорите, както и в неговия апартамент, въпреки че бил правил ремонт на
покрива. Твърди още, че на втория етаж към имота на ответниците имало
преграждение в коридора, но според него то не препятствало достъпа до
тавана, защото на стълбищната част към втория етаж имало капак за
таванското помещение с размер около 80 см., който се повдигал и премествал
и от там със стълба човек можел да се качи на тавана. Преграждението било
направено от ответниците 2009 г. или 2010 г., защото тогава работел
зъболекарски кабинет, идвали много хора и изчезвали вещи на ответниците. В
показанията си св. Т.А., която живеела на семейни начала със св. М., твърди,
че не е чувала оплаквания от М. Д. за течове в имота й. Преди време имало
голяма буря, при която се наводнил и техният имот след като таванът
протекъл. Ответниците сложили преградна врата в коридора, която
заключвали, тъй като преди имало зъболекарски кабинет на втория етаж и там
по всяко време влизали различни хора. Свидетелката не била използвала
таванското помещение, но имало капандура в общите части, откъдето имало
достъп до него. Ищцата не била искала съдействие, за да слага нещо в
таванското помещение.
По делото е изготвена комплексна съдебнотехническа експертиза, от
4
заключението на която се установява, че при огледа на място вещите лица
констатирали по тавана на кухнята на ищцата, в мястото под санитарното
помещение на ответниците, неравност на повърхността на мазилката в
сравнение с останалата част от тавана. Имало стари следи от намокряне и
подкожушване на боята, като петната били разположени и извън мястото,
където се намирала тръбата на подовия сифон, а при допир мазилката на
петната била суха. След продължително пускане на вода от душа на банята на
ответниците, не се появили мокри петна на тавана на кухнята на ищцата на
мястото под сифона на банята и мазилката на тавана в кухнята при допир
останала суха. Вещите лица допускат, че намокрянето на тавана в кухнята на
ищцата можело да се получи при течове от покрива, при които водата се
просмуквала по стените и прониквала в каратавана на етажа. Вещите лица
поясняват, че ако течът е от банята на ответниците, следвало да се извършат
ремонтни дейности като демонтиране на тоалетната чиния и разбиване около
сифона до вертикалната канализационна тръба, за да може да се ревизира, тъй
като в нея били включени не само тоалетната на ответниците, а и сифоните на
мивките от двете страни на коридора. Всичко това създавало предпоставки за
евентуален теч, тъй като в една вертикална тръба били включени няколко
източника на вода. Възможно било там, където е разрушен калкана, да се
появяват мокри петна, защото банята на ответниците и кухнята на ищцата
имали външна стена с калкана и течът от покрива, смъквайки водата по
калканната стена навътре при наличие на гредоред, можело да се просмуква
по пода и отново да отива в тавана на първия етаж. От заключението се
установя още, че коридорът на втория етаж бил преграден с остъклена
метална преграда, като част от него се ползвал само от ответниците и те
имали ключ за тази преграда, която заключвали. В дъното на коридора до
калканната стена след преградата имало дървено стълбище, което
осигурявало достъп до подпокривното пространство.
При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният
съд приел иска по чл. 109 от ЗС за осъждане на ответниците да предприемат
необходимите действия за отстраняване причината за появата на мокри петна
на тавана на кухнята на ищцата, за неоснователен и го отхвърлил, като
уважил иска за осъждане на ответниците да осигурят на ищцата достъп до
собствените й тавански помещения, като премахнат вратата, преграждаща
коридора на втория етаж на сградата.
5
Въззивният съд намира, че установените от районния съд фактически
положения са обосновани от съвкупната преценка на доказателствения
материал и направените въз основа на тях правни изводи са законосъобразни
и правилни, поради което и на основание чл. 272 от ГПК се споделят от
настоящата инстанция, която препраща към мотивите на обжалваното
решение.
Правилен е изводът на първоинстанционния съд за основателност на
иска по чл. 109 от ЗС, по силата на който Т. А. Х. и С.Х. Х., починал в хода на
делото и заместен от И. С. Х., са осъдени да осигурят на М. А. Д. достъп до
собствените й тавански помещения, като премахнат вратата, преграждаща
коридора на втория етаж на сградата, намираща се на адрес гр. Русе, ***. По
делото са събрани достатъчно доказателства, от съвкупната преценка на
които безспорно се установява, че поставената в коридора на втория етаж от
имота врата, нарушава правото на собственост на ищцата, като създава
пречки това право да бъде упражнявано в пълен обем. Стълбището, водещо
към подпокривното пространство, е достъпно само за ответниците, именно
защото е поставена преграда и М. Д. няма достъп до него. Ключът за тази
врата се държи от ответниците, които са отключили и допуснали вещите лица
при изготвяне на експертизата. Съдът намира за неоснователно възражението
на жалбоподателите, че стълбището не било единствения възможен начин за
достигане до подпокривното пространство, тъй като бил налице отвор в
тавана, от който посредством стълба, можело да се достигне до него.
Ответникът бил закупил метална стълба, с която заменил дървена такава, за
качване в случай на необходимост до таванското помещение, но ищцата
желаела достъп точно до стълбището, от което имало друг излаз за тавана. От
показанията на свидетелите и обясненията на вещите лица в съдебно
заседание се установява, че горният отвор представлява една капандура и
предвид възрастта на ищцата, трудно би било да се предположи, че тя може
да премине през нея. Районният съд правилно е заключил, че за ищцата ще е
напълно невъзможно да се качи посредством стълба до този отвор и да
премине през него, за да си осигури достъп до подпокривното пространство.
Зад преградата, изградена от ответниците е налице дървено стълбище, което
осигурява нормалния достъп до подпокривното пространство и което
стълбище ищцата е ограничена да използва. Установена е и причината за
6
поставяне на тази преграда – да се осигури собствената на ответниците
безопасност предвид наличието на лекарски кабинет на втория етаж от
сградата, посещаван от много хора, но след като същият вече не
функционира, то и вратата, ограничаваща достъпа до стълбището към
подпокривното пространство, е загубила своята функция. Ирелевантно за
спора се явява възражението в жалбата, че ищцата никога не била изявявала
желание да ползва таванските помещения, както и че поради състоянието им
не могат да бъдат използвани по никакво предназначение, тъй като
гредоредът е изгнил, има течове и разрушена настилка и стени.
По изложените съображения решението на първоинстанционния съд в
обжалваната част, с която предявеният иск е уважен, е правилно и следва да
бъде потвърдено.
Мотивиран така и на основание чл. 271, ал. 1, пр. 1 от ГПК съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 52 от 16.01.2023 г., постановено по гр. д.
№ 1234/2022 г. по описа на Русенския районен съд, в частта с която Т. А. Х. с
ЕГН ********** и С.Х. Х. с ЕГН **********, починал в хода на делото и
заместен от И. С. Х. с ЕГН **********, са осъдени на основание чл. 109 от ЗС
да осигурят на М. А. Д. с ЕГН ********** достъп до собствените й тавански
помещения, като премахнат вратата, преграждаща коридора на втория етаж
на сградата, намираща се в гр. Русе, ***.
В останалата част решението, като необжалвано, е влязло в сила.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд, в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7
8