Решение по дело №763/2022 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 23
Дата: 8 февруари 2023 г.
Съдия: Невена Иванова Несторова
Дело: 20222330200763
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 септември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 23
гр. Ямбол, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Невена Ив. Несторова
при участието на секретаря Ж.Ч.
като разгледа докладваното от Невена Ив. Несторова Административно
наказателно дело № 20222330200763 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ЕТ „БАЛКАН-М.-Г. М.”, със седалище и адрес на
управление: ***, ж.к.„..., ЕИК ..., представляван от Г. К. М., чрез пълномощника адв.
Пейчев от АК-Ямбол против Наказателно постановление № ... г. на Началника на отдел
„Оперативни дейности“-Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален
контрол“, с което на основание чл.185, ал.2, изр.2 от ЗДДС във връзка с чл.185, ал.1 от
ЗДДС на жалбоподателят е наложена имуществена санкция в размер на 700 лв. за
нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ във връзка с чл.118,
ал.4, т.1 от ЗДДС. В жалбата се сочи, че издаденото наказателно постановление е
незаконосъобразно, тъй като при постановяването му са нарушени материалния и
процесуалния закон, като се излагат подробни съображения. Излагат се доводи и за
приложението на чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяната му. Претендират се направените по
делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Не се явява
и процесуалният му представител.
Въззиваемата страна, редовно призована, чрез процесуалния си представител –
гл. юрисконсулт И. оспорва жалбата, като изразява становище, че нарушението,
осъществено от жалбоподателят е безспорно установено и се пледира за
потвърждаване на издаденото наказателно постановление като законосъобразно и
1
обосновано, а жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства приема за
установена следната фактическа обстановка:
На 06.07.2022 год. свид. Б. - инспектор по приходите в ЦУ на НАП извършила
проверка в стопанисван от жалбоподателя търговски обект – количка за сладолед,
намираща се в ***, на ул.... на входа на градския парк. В хода на проверката се
установило, че в обекта има монтирано и въведено в експлоатация фискално
устройство, свързано дистанционно с НАП и работещо към момента на проверката.
След разпечатване на дневния отчет от монтираното фискално устройство се
установила касова наличност в размер на 232,50 лв., а фактическата наличност била
82,40 лв., съгласно попълнения опис на паричните средства. За така установената
отрицателна разлика в размер на 150,10 лв. нямало направени записвания във ФУ,
което притежавало функциите служебно въведени/служебно изведени суми.
Проверката приключила със съставяне на протокол сер. АА № ... На същата дата в
присъствието на свид. Р. М. П. и на представляващия ЕТ е съставен АУАН № F666441
от 06.07.2022 г. за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ
във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, като жалбоподателят не направил възражения
при съставянето на акта. На 04.08.2022 г. въз основа на акта, при идентично фактическо
и юридическо описание на нарушението, срещу жалбоподателя било издадено и
обжалваното наказателно постановление, с което е санкциониран с налагане на
имуществена санкция в размер на 700 лв., на основание чл.185, ал.2, изр.2 от ЗДДС във
връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС.
Горната фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на
актосъставителя Б., дадени в съдебно заседание и приобщените към доказателствения
материал по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от
надлежно легитимирано лице.
Разгледана по същество същата се явява основателна по следните съображения:
В конкретния случай съдът намира, че при издаването на наказателното
постановление е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
изразяващо се в следното:
На жалбоподателят е ангажирана административнонаказателната отговорност на
основание чл.185, ал.2 от ЗДДС. Нормата гласи, че извън случаите на ал.1 на лице,
което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 или на нормативен
акт по неговото прилагане, се налага глоба – за физическите лица, които не са
2
търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция – за юридическите
лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв., а когато нарушението не
води до неотразяване на приходи се налагат санкциите по ал.1. Според чл.185, ал.1 от
същия закон, на лице, което не издаде документ по чл.118, ал.1, се налага глоба - за
физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена
санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.
Съвкупният анализ на чл.185, ал.1 и чл.185, ал.2 от ЗДДС налага извода, че за
да се наложи на едно лице имуществена санкция в размерите по чл.185, ал.2 от ЗДДС,
следва нарушението по ал.2 да е довело до неотразяване на приходи, факт, който е
елемент от състава на административното нарушение и който подлежи както на
установяване и доказване от наказващия орган, така и на вписването му в
наказателното постановление като част от състава на нарушението от обективна
страна. От друга страна когато нарушението по ал.2 не е довело до неотразяване на
приходи, това също следва да бъде установено и доказано по надлежния ред и описано
в наказателното постановление, с оглед изискването на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В
процесното наказателно постановление не е ясно на какво основание
административнонаказващият орган е квалифицирал нарушението по чл.185, ал.2, изр.
2 във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС. Посочването на размерите на установената
разлика и това, че тя е с отрицателен знак не налага непременно единият от двата
извода – че това е довело, респ. не е довело до неотразяване на приходи. Последното
трябва да бъде описано и обосновано изрично в наказателното постановление, защото
е част от фактическия състав на нарушението. След като това не е направено,
описаната фактическа обстановка в НП, съдържа съставите на двете отделни
нарушения по чл.185, ал.2 от ЗДДС, поради което не може да бъде извършена преценка
на какви фактически основания е приета правната квалификация по чл.185, ал.2, изр.2
от ЗДДС във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС. При това положение е нарушено правото
на санкционираното лице, което е основание за отмяна на НП.
При този изход на делото и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл.143, ал.1 от
АПК, искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. се явява основателно. Съгласно
чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по обжалване на НП страните имат
право на разноски по реда на АПК. Според чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени
обжалвания административен акт, както е в случая, тези разноски следва да се
възложат в тежест на органа, издал отменения акт. За това, съдът като съобрази и
разпоредбата на чл.18, ал.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, предвиждащ за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела от административнонаказателен характер извън случаите
по ал.2 възнаграждението да е 300 лв., прие че същата следва да се присъди в тежест на
въззиваемата страна.
3
Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 648964-F666441/04.08.2022 г. на
Началника на отдел „Оперативни дейности“-Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“
в ГД „Фискален контрол“, с което на основание чл.185, ал.2, изр.2 от ЗДДС във връзка
с чл.185, ал.1 от ЗДДС на ЕТ „БАЛКАН-М.-Г. М.”, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: ***, ж.к ..., представлявано от Г. К. М., ЕГН ********** е наложена
имуществена санкция в размер на 700 лв. /седемстотин лева/ за нарушение на чл.33,
ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ да заплати на ЕТ
„БАЛКАН-М.-Г. М.”, със седалище и адрес на управление: ***, ж.к.... , ЕИК ...,
представляван от Г. К. М. направените по делото разноски в размер на 300 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – *** в 14-дневен
срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
4