РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2119/23.11.2023г.
гр. Пловдив, 23.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Пловдив, ХХIІ
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ГЕОРГИ ПАСКОВ
при секретаря Севдалина Дункова и с участието на прокурора Светослава Пенчева,
като разгледа докладваното от съдия Несторова КАНД № 1872 по описа на съда за
2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.208
и следв. от АПК във връзка с чл.63
ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на ТД на НАП гр. Пловдив,
против Решение № 270/15.02.202 г., постановено по АНД № 6469/2022 г. по опис на
Районен съд Пловдив, III
н. с., тълкувано с определение по протокол № 4701 от с.з. от 14.07.2023 г., с
което е отменено Наказателно постановление № 632862-F646191/20.04.2022 г.,
издадено от директора на дирекция "Обслужване" в ТД на НАП – гр.
Пловдив, с което "Елпида Цвет 2010“ ООД, с ЕИК *********, е санкционирано
с "имуществена санкция" в размер на 500 лева за нарушение на чл.125
ал.5 във връзка с ал.1 от ЗДДС.
Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е
неправилно и незаконосъобразно. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно
решение, като по същество се иска постановяване на решение, с което да се
потвърди наказателното постановление. Претендират се съдебни разноски.
Ответникът "Елпида Цвет 2010“ ЕООД, редовно призован, не
изпраща представител, не изразява становище.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив счита
касационната жалба за неоснователна.
Съдът, като обсъди наведените от жалбоподателя касационни
основания, доводите и становищата на страните и, като извърши, на основание чл.218
ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от
надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което и е
процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Пред районен съд е обжалвано Наказателно постановление № 632862-F646191/20.04.2022
г. на директора на дирекция "Обслужване" в ТД на НАП – гр. Пловдив, с
което на "Елпида Цвет 2010“ ЕООД, с ЕИК *********, е наложено
административно наказание "имуществена санкция" в размер на 500 лева
за нарушение на чл.125
ал.5 във връзка с чл.125
ал.1 от ЗДДС.
От фактическа страна е установено, че при извършена служебна
проверка в ТД на НАП на 15.02.2022 г. е констатирано, че "Елпида Цвет 2010"
ЕООД с БУЛСТАТ *********, регистрирано по ЗДДС лице, не е спазило установения
от закона срок за подаване на справка-декларация по смисъла на чл.125
от ЗДДС в ТД на НАП за данъчен период 01.01.2022 г. – 31.01.2022 г.
до 14.02.2022 г., включително. Справка-декларация по смисъла на чл.125
от ЗДДС е подадена в ТД на НАП на 13.03.2022 г. с вх. № 16004990851.
За да отмени НП, районният съд е приел, че от събраните
доказателства не се установява по несъмнен начин, че дружеството е осъществило
административно нарушение по смисъла на чл.125
ал.5 ЗДДС, защото законодателят е посочил, че справка – декларация се
подава заедно с отчетни регистри, поради което не може, при условията на чл.18 ЗАНН да се приеме, че неподаването на справка-декларация е
самостоятелно административно нарушение. Допълнително се е обосновал, че
санкционирането поотделно на две самостоятелни административни нарушения -
неподаване на справка–декларация и, отделно, на отчетни регистри води до
непропорционалност на наложената санкция и тя се явява като такава в двоен
размер, което неоснователно влошава материалното състояние на нарушителя.
Изхождайки от анализа на посочената правна норма и отнасяйки ги към
разпоредбата на чл.125
ал.1 от ЗДДС, районният съд е формирал извод за липса на основания за
прилагане на чл.18 ЗАНН и за наличие на основание да отпадне административнонаказателната
отговорност поради това, че за едно и също административно нарушение са
определени и наложени две самостоятелни административни наказания. Затова съдът,
след обстоен анализ на практиката на националния съд и този на СЕС, е формирал
крайния си извод, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно
и следва да бъде отменено.
Решението е правилно.
При постановяване на решението си районният съд подробно е
изследвал спорните въпроси. В мотивите на оспореното решение е даден отговор на
всеки един от доводите на касационния жалбоподател и тези правни изводи на РС
се споделят от настоящата инстанция.
Действително правилата на чл. 125 от ЗДДС регламентират
задължение за деклариране на данъка до 14-то число на месеца, следващ
календарното тримесечие, за което се отнася. Това задължение се изпълнява чрез
подаване на справка – декларация по ал. 1, към която задължително се прилагат
отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС, въз основа на които е съставена, а в
приложимите случаи, заедно и с VIES-декларация по чл. 125, ал. 2 от ЗДДС.
Законодателят е поставил задължение за своевременно деклариране на релевантни
за данъчното облагане данни от дейността на лицето, като е установил формата на
деклариране и способът за изпълнение – подаване заедно по електронен път (чл.
125, ал. 7 от ЗДДС). Така поставеното задължение не търпи частично изпълнение,
т.е. подаването на регистри без справка-декларация или справка-декларация без
регистри и/или VIES-декларация, когато се изисква, води до едно и също административно
нарушение по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС – недеклариране на данък, по реда и в срока
установен от закона.
Районният съд е постановил един правилен и законосъобразен
съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
При този изход на спора не се следва присъждане на разноски в полза на
касационния жалбоподател.
Воден
от горното, Административен съд – Пловдив, XXII състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 270/15.02.202 г., постановено по АНД № 6469/2022 г. по опис на
Районен съд Пловдив, III н. с.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.