№ 222
гр. Благоевград, 20.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Г. Янев
при участието на секретаря Илияна Стоименова
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20221200501042 по описа за 2022 година
съобрази следното:
Второинстанционното производство е образувано по жалба на Потребителна
кооперация „О.“ - в ликвидация, ЕИК ****, седалище и адрес на управление с. С., общ.
С., обл.Б., ул. „Ц.К.“ ***, представлявана от Б.А.Ц., чрез адвокат И. Н., подадена срещу
решение № 900150 от 11.05.2022 г., постановено по гражданско дело ***185 от 2020 г.
на Районен съд С., с което е уважен отрицателен установителен иск за собственост на
част от сграда, намираща се в с. Н., общ. С., обл.Б., предявен от Община С., БУЛСТАТ
****, адрес с. С., общ. С., обл.Б., пл. „7 А.“ ***, представлявана от кмета Е.Д.И.. В
жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Изложените от
районния съд доводи и съображения не кореспондирали с доказателствата по делото.
Той игнорирал писмените доказателства, не ги анализирал и въз основа на тях не
направил каквито и да било изводи. Само споменал в мотивите си, че по делото са
представени писмени доказателства - отчети и справка за дълготрайни материални
активи - но отразил, че става дума за документи отпреди няколко години и нищо
повече. Какво е мястото на тези писмени доказателства в делото и отражението им в
отношенията между страните, нямало нито дума, нито ред. По същество съдът ги
игнорирал изцяло, като по този начин не зачел и нормите на закона. Приел, че гласните
доказателства опровергават нормите на закона. От въпросните гласни доказателства
обаче не можели да бъдат направени изводите, които съдът извел като основа, на която
постановил и решението си. Недопустимо било да се твърди и приеме за достоверно, че
строителството е извършено само от населението на селото, като в това население е
имало и членове на кооперацията. Недопустимо и несериозно било да се приеме, че
строителството е било извършено е подръчни материали. С подръчни материали се
строяла барака, но не и масивен строеж, какъвто бил настоящият. От гласните
1
доказателства се установило, че водеща роля в строежа е имало Горското стопанство,
което и към настоящия момент било самостоятелен правен субект, различен от
Кметството, което обаче си присвоявало чужда собственост. Даже и да се приемело, че
Горското стопанство е предоставило основно материалите за строителството на
сградата, това не означавало, че те са били предоставяни безвъзмездно. След вземането
на решение за предоставяне на част от помещенията за магазин на кооперацията,
предоставените материали станали нейна собственост, а оттам следвал и логичният
извод, че кооперацията е построила обекта със собствени средства. Ако кооперацията
не била заплатила материалите на горското, то между тях били възникнали само
облигационни отношения. От показанията на свидетелите се установило, че всички
довършителни работи по обособяването на магазина са извършени от кооперацията,
което й давало основание за записването им в активите на кооперацията като
кооперативна собственост. Тези довършителни работи били на значителна стойност,
надхвърляща и стойността на строителството. За тази собственост кооперацията
заплащала данъци на общината в продължение на повече от 50 години, като последната
нямала претенции за собственост към тези обекти. Нещо повече - и към настоящия
момент общината претендирала, че кооперацията й дължи данъци и такси по ЗМДТ за
процесния имот. Това недвусмислено сочело, че общината признава правото на
собственост на кооперацията. Актът за общинска собственост бил съставен при липса
на законно основание за това. Недвижимите имоти били построени със средства на
кооперацията и били ползвани от нея от построяването им през 1970 г. Собствените на
кооперацията мазе и първи етаж от двуетажната сграда били ползвани от нея като
смесен магазин, пивница, склад и зала, като предназначението им не било променено
във времето и към настоящия момент. С разпоредбата на чл. 2, ал. 3 /отм./ от ЗОбС
законодателят изрично изключил от обхвата на общинската собственост сградите и
постройките на кооперативните организации, чието строителство е било извършено от
тях до 13.06.1991 г., включително и прилежащия терен. Логическото тълкуване на
правната норма водело до извода, че сградите и постройките с прилежащия терен, по
силата на закона, ставали собственост на кооперативните организации, които са ги
построили. Въпросната разпоредба била от материалноправно естество, като от датата
на влизането й в сила, ех lege, кооперацията се легитимирала като собственик на
построените от нея обекти. Споменатата норма била отменена през 2004 г. По общо
правило отмяната на материалноправна норма действала занапред. Не можели да се
прекратят или отнемат вече възникнали материални права. Такова право било и
абсолютното вещно право на собственост. Актът за публична общинска собственост,
макар и да нямал конститутивен ефект, смущавал правото на собственост на
кооперацията. По делото не се установило наличие на правно основание за съставянето
му. Атакуваното решение на районния съд било постановено в нарушение на
материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
при липса на мотиви, което налагало неговата отмяна и отхвърляне на претенцията на
общината.
Подаден е отговор от Община С., чрез адвокат А. Б.. В него се изтъква, че атакуваното
решение е законосъобразно, правилно и обосновано. Районният съд обсъдил всички
представени по делото доказателства, в резултат на което направил своите правни
изводи. Той правилно посочил, че представените от ответника отчети за търговските
заведения за обществено хранене и магазинната мрежа на кооперацията не установяват
извършеното от същата строителство на процесния магазин с нейни средства, а
единствено доказват, че ответникът е ползвал такъв обект в с. Н.. От събраните гласни
доказателства се установило, че в хода на строежа, по решение на населението и
2
местното ръководство, западната част от първия етаж на изградената в центъра на с. Н.
сграда е била предназначена за функциониране на магазин, за което е и било
предоставено ползването на обекта на ответната кооперация. От приложените по
делото счетоводен амортизационен план и справка за дълготрайни активи на
кооперацията също не можел да се направи извод, че именно процесният имот е актив
на кооперацията. Процесният обект не бил обектът, отразен като актив на
кооперацията, с посочена в документите дата на придобиване и въвеждане - 01.12.1970
г. Първата инстанция подробно и задълбочено обсъдила събраните по делото гласни
доказателства, включително и показанията на свидетелката Х., доведена от ответника,
които не противоречали на разказаното от свидетелите на общината, двама от които
били преки и непосредствени участници в целия организационен и строителен процес.
Свидетелите безспорно доказали, че сградата е построена по инициатива на местното
население и след проведено общоселско събрание, изцяло с доброволен труд и парични
средства на хората от с. Н.. Кооперацията по никакъв начин не успяла да докаже тезата
си, че спорният обект е станал нейна собственост по силата на чл. 2, ал. 3 /отм./ от
ЗОбС. Този абсурден извод бил в противоречие с всякакви правни норми. Моли се за
потвърждаване на обжалвания акт на районния съд.
Х. Г. Т., ЕГН **********, адрес гр. С., ул. „Т.К.“ ***, трето лице-помагач на
кооперацията, не е взел отношение по подадената от нея въззивна жалба.
Жалбата и отговорът са редовни и допустими.
Не се събираха нови доказателства.
Обжалваното решение е валидно и допустимо. То се явява и правилно. На основание
чл. 272 от ГПК, въззивният съд препраща към мотивите на районния съд.
От събраните пред първата инстанция доказателства действително не се установява
кооперацията да е придобила правото на собственост върху процесния магазин по реда
на чл. 2, ал. 3 /отм./ от ЗОбС. Както се приема в константната практика на ВКС,
обективирана в Решение № 80 от 05.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4622/2021 г., I г. о.,
ГК, докладчик съдията Милена Даскалова, Решение ***3 от 28.09.2021 г. на ВКС по гр.
д. ***527/2020 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Гергана Никова, Решение ***80 от
7.03.2018 г. на ВКС по гр. д. ***15/2017 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева,
и др., нормата на чл. 2, ал. 3 /отм./ от ЗОбС е част от системата разпоредби,
провеждащи разделението на единния фонд на държавната /социалистическата/
собственост между Държавата, общините, кооперациите, сдруженията с идеална цел и
другите юридически лица, регламентирано най-напред с изменението на
Конституцията от 1990 г., както и със сега действащата Конституция на Република
България, в сила от 13.07.1991 г. С нея имущество, което в процеса на разделение би
следвало да премине от държавна в общинска собственост, се признава за собственост
на частноправни субекти. Въпросната разпоредба установява самостоятелно и изрично
предвидено в закона основание за придобиване на право на собственост, за
осъществяването на което е ирелевантно дали към момента на изграждането на
постройките е съществувало правно основание кооперацията да придобие правото на
собственост върху построеното. Ирелевантни са както градоустройственият статус на
сградата, така и дали строителството е извършено въз основа на надлежно учредено
право на строеж. С чл. 2, ал. 3 /отм./ от ЗОбС, от обхвата на общинската собственост са
изключени сградите и постройките на кооперативните организации, чието
строителство е извършено от тях до 13.07.1991 г. Не е проведено разграничение в
зависимост от наличието или липсата на законно основание за извършване на
3
строителството. Критериите за изключване на посочените обекти от общинската
собственост са влагането на собствени на кооперациите средства за построяването на
сградите и крайният момент, до който същите следва да са били построени. Други
изисквания не са поставени. Държавата, като суверен и собственик, прехвърля на
кооперациите свое имущество, препятствайки преминаването му в собственост на
общините, като действието й е резултат на съобразяването какъв е характерът на
вложените за възникването на сградите средства, поощрявайки адресатите на нормата
за осъществените в миналото техни градивни начинания.
Както правилно е приел и районният съд, ответната кооперация не е доказала
твърдението си, че за построяването на процесния магазин са вложени нейни средства.
Събрани са гласни доказателства, като никой от свидетелите не сочи вложените в
строежа средства да са били кооперативни. Такива твърдения липсват дори и в
показанията на доведената от ответната страна свидетелка Г.Х., напротив - последната
ясно заявява, че средствата и материалите за сградата са били дадени от местното
Горско стопанство. Свидетелят И.Д. е категоричен и отсича: „РПК една тухла няма в
сградата!“. Свидетелят Д.И., който е ръководил целия строителен процес в качеството
на бригадир, много добре помни и разказва, че парите са били осигурени от Горското
стопанство, в което е работел и той самият. Същите сведения дава и свидетелят Е.К..
Тези гласни доказателства не са оборени или опровергани. Данните, съобщени от
споменатите лица, следва да се приемат за характеризиращи се с висока степен на
достоверност, защото не противоречат на други елементи от доказателствената
съвкупност. Разказаното от тези свидетели е и вътрешно хармонично, последователно
и изчерпателно /водещи критерии за оценка на свидетелските показания според
„Разпит на свидетели в гражданското производство“ от Цеко Цеков, „Сиела“, София,
1997 г., стр. 55/. Показанията им не оставят съмнение, че те са били очевидци на това,
което описват, и имат необходимите пълни, преки и непосредствени впечатления за
построяването на сградата и вложените за това средства. Не са налице основания за
некредитиране на тези гласни доказателства. Няма пречка въпросните факти и
обстоятелства да се изясняват и установяват със свидетелски показания /Определение
№ 60362 от 15.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2063/2021 г., II г. о., ГК, докладчик
председателят Камелия Маринова/.
Представените от кооперацията документи също не са от естество успешно да
обосноват застъпваната от нея теза в процеса. Планът, справката, отчетите и актът са
съставени и изхождат от самата ответна страна. В тях не е посочено основанието за
заприходяване на спорния имот, включително и на средствата, необходими и
предназначени за изграждането му. Липсват счетоводни отбелязвания, които да
удостоверят извършване на разходи със собствени на кооперацията средства, вложени
в построяването на сградата, в която се намира процесният магазин, и да послужат за
основание за включването й в графата за ДМА. Част от споменатите документи са с
дата, доста различна от меродавната /13.07.1991 г./, и в този смисъл не доказват
произход на средствата към релевантния времеви период.
Вземането на решение за предоставяне на помещения от сградата за ползване от
кооперацията също няма отношение към установяването на факта за произхода на
средствата за построяването на обекта. Такова доказателствено значение нямат и
обстоятелствата дали, кога и от кого са били заплащани данъците за сградата. Както е
ноторно, плащането на данъци няма за правна последица придобиване на право на
собственост.
Правилно е признато за недоказано оспорването на съставения акт за публична
4
общинска собственост, доколкото ответникът не е установил придобиване на спорния
имот на противопоставимо на общината правно основание.
Отрицателният установителен иск за собственост се оказва основателен и правилно е
уважен от първата инстанция. Оплакванията във въззивната жалба останаха
недоказани. Те не намират опора в закона, доктрината и практиката. Атакуваното
решение подлежи на потвърждаване.
Разноски на общината за въззивното производство няма да се присъждат, защото не са
поискани, а и няма доказателства да са направени.
Водена от изложените съображения, втората съдебна инстанция
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 900150 от 11.05.2022 г., постановено по гражданско
дело ***185 от 2020 г. на Районен съд С..
Решението е постановено при участието на Х. Г. Т., ЕГН **********, адрес гр. С., ул.
„Т.К.“ ***, като трето лице-помагач на Потребителна кооперация „О.“ - в ликвидация,
ЕИК ****, седалище и адрес на управление с. С., общ. С., обл.Б., ул. „Ц.К.“ ***,
представлявана от Б.А.Ц..
На страните, чрез адвокатите, да се връчат копия на настоящия съдебен акт, който
може да бъде обжалван в едномесечен срок, считано от връчването, по реда и при
условията на чл. 280, ал. 1 и 2, чл. 281, чл. 283 и чл. 284 от ГПК, пред Върховния
касационен съд на Република България, с касационна жалба, подадена чрез Окръжен
съд Благоевград.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5