Р Е Ш Е
Н И Е
№ 260008/18.08.2020 г.
Град Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД
Наказателно
отделение,
на шести
август
година
две хиляди и двадесета,
в
открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА
ГЕОРГИ
ГРЪНЧЕВ
Секретар
С. Дичева
Прокурор
С. Курновска
като
разгледа докладваното от председателя П. Димитрова ВЧНД № 229 по описа на съда за 2020г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ГЛАВА
ХХІ ОТ НПК.
Инициирано е по жалба на адвокат П.П. ***/ срещу определение № 145 от 25.06.2020 г. на ОС-Шумен, постановено по ЧНД № 128/20г по описа на същия
съд, с което е оставена без уважение молбата на М.Г.С. за допускане
на съдебна реабилитация по НОХД № 296/15г по
описа на ШОС.
В жалбата се твърди, че предпоставките на чл. 87
от НК са налице, доколкото е изтекъл изпитателният срок на
условното наказание, наложено със споразумението по цитираното по-горе дело, поради
което са налице основанията за съдебна реабилитация. Отправя се
искане за отмяна на атакуваното определение, като въззивният съд
реши по същество делото и допусне реабилитацията по чл. 87
от НК.
В съдебно заседание пред състава на АС-Варна молителят и защитникът
му
не се явяават.
Представителят на АП-Варна намира жалбата за неоснователна, доколкото не са изтекли сроковете по чл. 87
от НК.
Варненският
апелативен съд, като съобрази изложените от страните доводи и служебно
провери правилността на атакуваното определение, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Въззивният жалбоподател М.С. е осъждан трикратно:
1. С Присъда № 95/25.04.1990 год. по НОХД №236/1990
год. на РС Русе, влязла в законна сила на 09.05.1990 год. за деяние по чл. 149, ал.2 от НК извършено на
23.12.1989 год. на наказание лишаване от свобода за срок от две години; за деяние по чл. 152, ал.2, т.1 от НК,
извършено на 23.12.1989 год. на наказание
лишаване от свобода за срок от три години и шест месеца; за деяние по
чл. 274, ал.1 от НК, извършено на 23.12.1989 год. на наказание лишаване от
свобода за срок от осем месеца. На основание чл. 23 от НК е определено общо
наказание в размер на три години и шест месеца лишаване от свобода. С определение № 256/19.12.1995 година по ЧНД
№ 890/1995 год. на ОС Русе, по влязлата в законна сила присъда на 27.12.1995
год. е допусната съдебна реабилитация;
2. С определение за одобряване на
споразумение № 46/13.07.2000 год. за решаване на делото в съдебното
производство по НОХД № 200/2000 г. по описа на РС Русе, влязло в законна сила
на 13.07.2000 за деяние по чл. 196, ал.1, т.2 вр. чл. 195, ал.1, т.4 от НК,
извършено на 13.05.1997 год. на наказание лишаване от свобода за срок от една
година и шест месеца, като на основание чл.66, ал.1 от НК изтърпяването на
наказанието е отложено за срок от три години. За това деяние молителят е бил реабилитиран
по чл. 86, ал.1, т.1 от НК с отметка в бюлетина за съдимост на 01.10.2003
година;
3. С определение за одобряване на споразумение №
12/07.07.2015 за решаване на делото в съдебното производство по НОХД № 296/2015
г. по описа на ШОС, влязло в законна сила на 07.07.2015г. за деяние по
чл. 354а, ал.1 от НК вр. чл. 20, ал.2 от НК извършено на 23.12.2014 година на
наказание лишаване от свобода за срок от една година и десет месеца, като на
основание чл.66, ал.1 от НК изтърпяването на наказанието е отложено за срок от
четири години. Приспаднато е времето, през което С. е бил с МНО „Задържане
под стража“ от 23.12.2014 год. до 10.03.2015 год. и времето, през което е бил с
МНО „Домашен арест“ от 11.03.2015 год. до 18.06.2015 год.
Изложеното
по-горе е дало основание на първостепенния съд да приеме, че доколкото веднъж
вече молителят е бил реабилитиран по право- по чл.
86, ал.1, т.1 от НК /по второ осъждане/, за него остава
възможността да поиска
допускане на съдебна
реабилитация по чл. 87
от НК.
Преценявайки
наличието на предпоставките на тази разпоредба, и в частност на първата такава,
ШОС задълбочено е изследвал противоположните виждания, залегнали в редица
съдебни актове на различни по степен съдилища в страната, досежно изтичане
на срока на наложеното с присъдата наказание „лишаване от свобода“, отложено по по реда на
чл. 66 от НК, като е приел, че не са налице изискванията на чл. 87 от НК. Този
му извод изцяло се споделя и от настоящия състав на АС-Варна по
следните съображения:
Реабилитацията е правен институт, който заличава осъждането на определено
лице и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото
осъждане, освен ако със закон или указ е установено противното. Условията за
реабилитацията по чл. 87 НК са конкретно посочени в закона и са: 1) да са изтекли
три години от изтичане срока на наложеното с присъдата или намалено с работа
или помилване наказание; 2) в този срок осъденият да не е извършил друго
престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или по-тежко наказание; 3)
осъденият да е имал добро поведение след осъждането; 4) да е възстановил
причинените вреди в случаите на умишлено престъпление или да са налице
извинителни причини за невъзстановяването им и 5) когато наред с наказанието
лишаване от свобода е наложено наказание лишаване от права по чл. 37,
т. 6-7 НК или
пробация, да е изтекъл срокът и на това наказание, а ако е наложена глоба, тя
да е изплатена. При наличието на тези условия съдът може да реабилитира
осъдения.
В конкретния случай не е налице първата предпоставка,
предвидена в чл. 87 НК: осъденият С. е изтърпял условното наказание по НОХД № 296/15г. на ШОС на 07.07.2019 г.,
когато е изтекъл четиригодишният изпитателен срок, определен за наказанието
лишаване от свобода. От тази дата до постановяване на определението за
реабилитация – 25.06.2020г, както и към момента, не е изтекъл тригодишният срок по
чл. 87,
ал. 1 от НК. / В тази насока са Р 119/11г на ВКС, І НО по НД № 22/11г
с докладчик съдия Е. Величкова; Р 491/13г на ВКС, ІІ НО по НД № 1756/13г с
докладчик съдия Т. Стамболова; Р 216/15г на ВКС, І НО по НД № 647/15г с
докладчик съдия Сп. Иванчев и редица други решения на ВКС и ВС на РБ/.
Като не е изследвал останалите предпоставки на чл. 87
от НК, ШОС не е постъпил неправилно, тъй като наличието на всички
тях е кумулативно.
Всичко
изложено по-горе, налага извода за неоснователност на жалбата, респективно за
правилност на определението ОС-Шумен – същото като правилно, обосновано и
законосъобразно следва да бъде потвърдено, поради което и на основание чл.436,
ал.3 от НПК настоящият състав на АС- Варна:
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 145 на Окръжен съд - Шумен по ЧНД № 128/2020г.
по описа на същия съд, постановено на 25.06.2020г.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.