Решение по дело №394/2015 на Районен съд - Велики Преслав

Номер на акта: 20
Дата: 8 март 2016 г. (в сила от 2 април 2016 г.)
Съдия: Дияна Димова Петрова
Дело: 20153610200394
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 октомври 2015 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

08.03.2016 год.

 

Номер . . . . . . . . . . .                                   Година 2016                 Град Велики Преслав

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Великопреславският районен съд                                                 четвърти състав

На 15 (петнадесети) февруари                                                      Година 2016

В публично съдебно заседание, в следния състав:

          Председател Дияна Петрова

Секретар И.Д.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Петрова

АН дело номер 394 по описа за 2015 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от В.Х.В. с ЕГН **********, с адрес ***,  срещу Наказателно постановление №3/14.10.2015 г., издадено от Началника на РУ гр.В.Преслав.

В искането по жалбата се излага, че с наказателното постановление на жалбоподателя е наложено наказание „Глоба” в размер на 500.00 лв. за нарушение по чл.98, ал.1 от ЗОБВВПИ. В жалбата се съдържат доводи, че извършеното нарушение е маловажен случай.

            Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно.

            В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.

            Въззиваемата страна не се представлява в съдебно заседание, в придружителното писмо  на основание чл.60 от ЗАНН, излага становище, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, не са допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон и моли съда същото да бъде потвърдено.

            Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното: на 26.08.2011 г. в дома на жалбоподателя на адрес ***, била извършена планова проверка от служителите на РУ-В.Преслав -св.К.К.– МПИ по КОС и св.М.В. – МПИ, за спазване разпоредбите на ЗОБВВПИ, относно съхранението на дългоцевните огнестрелни оръжия и боеприпаси. Жалбоподателят имал издадено разрешение за съхранение на ловно оръжие №293/20.03.2012 г., издадено от РУ-В.Преслав за две оръжия: едноцевно оръжие марка „ИЖ“, калибър 12 с №98065263 и дългоцевно огнестрелно оръжие, марка „Меркел“, калибър 12 с №729940. При проверката, служителите на РУ-В.Преслав, установили, че жалбоподателят съхранявал едноцевното,  оръжие марка „ИЖ“, калибър 12 с №98065263 в неподвижно закрепена каса със секретно заключващо устройство, а дългоцевно огнестрелно оръжие, марка „Меркел“, калибър 12 с №729940, било поставено в калъф, в ъгъла на същото помещение, в което се намирала касата, но извън нея. За установеното при проверката, в присъствието на жалбоподателя, бил съставен констативен протокол от 26.08.2015 г. С посоченият протокол били дадени и задължителни предписания на жалбоподателя, да съхранява оръжията в металната каса или в места, предназначени за съхранение. На 05.10.2015 г. св.К. съставил на жалбоподателя АУАН за нарушение по чл.98, ал.1 от ЗОБВВПИ. Жалбоподателят направил възражение, че е извадил оръжието от касата за почистване. След преценка за неоснователност на възражението и въз основа акта било издадено и обжалваното НП.    

            При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

            По допустимостта на жалбата:

            Последната е подадена от надлежно лице, имащо качеството на нарушител в законоустановения 7-дневен срок, ето защо същата е допустима.

            Относно основателността на жалбата:

            Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

            При съставянето на АУАН и издаване на НП не са допуснати нарушения на процесуалните правила, налагащи отмяна на последното.

            Въз основа на извършена служебна проверка, съдът намира, че при издаване на атакуваното наказателно постановление е допуснато нарушение на материалния закон.

            Настоящият състав намира, че извършеното административно нарушение е “маловажен случай” по смисъл на чл.28 от ЗАНН. При извършване на преценка дали са налице основанията по чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи "маловажните" случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл. 6 ЗАНН. Когато деянието представлява "маловажен" случай на административно нарушение, той следва да приложи чл. 28 ЗАНН. Прилагайки тази разпоредба, наказващият орган всъщност освобождава от административнонаказателна отговорност, а това освобождаване не може да почива на преценка по целесъобразност. Преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл. 28 ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. Съдът не може да бъде обвързан от решението на административен орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси по фактите и по правото, от които зависи изходът на делото. От анализа на цитираните правни норми следва изводът, че преценката на административнонаказващия орган за "маловажност" на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. В този смисъл е ТР № 1/12.12.07г. по тълк. н. д. № 1/2005г. на ОСНК на ВКС. При определяне на маловажните случаи при административните нарушения следва да се съобразяват разпоредбите на чл. 11 от ЗАНН и чл. 93, т.9 от НК. Легалното определение на "маловажен случай" по чл. 93, т.9 от НК предвижда, че маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Настоящият състав намира, че "маловажен случай" ще е налице само ако съвкупната преценка на посочените обстоятелства обуславя по- ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид. В конкретния случай, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, обществената опасност на деянието и дееца, съдът приема че административното нарушение, за което е санкциониран жалбоподателя, следва да се квалифицира като "маловажен случай" и като не е приложил посочената разпоредба, въпреки наличието на основания за това, административно-наказващият орган е нарушил материалния закон. Вярно е, че обществените отношения, които регулира този закон, са от особена обществена важност, но това не може да бъде основание административно- наказващият орган да игнорира задължението си за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител. Съхранението на дългоцевно ловно оръжие, за което има съответното разрешение от жалбоподателя в калъф, извън от метална каса, в която е било поставено другото, оръжие, за което също има разрешение, за непродължителен период от време, липсата на доказателства жалбоподателят  да е санкциониран за други нарушения по ЗОБВВПИ е маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Налице са били всички предпоставки за прилагането на тази разпоредба и като не я е приложил, наказващият орган е издал наказателното постановление в противоречие със закона. Преценката за "маловажност на случая" подлежи и на съдебен контрол и настоящата инстанция счита, че действително в случая нарушението е с ниска обществена опасност и представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Като не е приложил тази разпоредба, административно-наказващият орган е нарушил материалния закон и е издал незаконосъобразно наказателно постановление.

            Предвид изброените нарушения на материалния закон, съдът приема, че незаконосъобразно е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя.

            Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

                                                           Р     Е     Ш     И :

 

            ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление №3/14.10.2015 г., издадено от Началника на РУ гр.В.Преслав, с което на В.Х.В. с ЕГН **********, с адрес *** нарушение по чл.98, ал.1 от ЗОБВВПИ и на основание чл.193, ал.1 от същия закон е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 500.00 лева.

            Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

           

                                                                                                     Районен съдия: