Р Е Ш Е Н И Е №
16.08.2021г.,гр.П.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, граждански
състав, в открито заседА.е на шестнадесети
юли през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:А. ХАРИЗАНОВА
при секретар Наталия Димитрова, след като разгледа
докладваното от съдия Харизанова гр.д.№1924 по описа на съда за 2020, за да са
произнесе взе предвид следното:
В
исковата си молба против Държавна
психиатрична болница –П. с ЕИК ********* с
адрес гр.П., ул.“Б.“№28, представлявана от директора д-р Д.Т.А. ищцата М.П., гражданка на Полша, адрес
а.я. 2/7,80-034, Г., Република Полша твърди, че през месец юни 2015г участвала
в прог,ама за международен обмен по проект OpenUp
Youth Exchange Bratsigovo June 2015 като целта била да подготви художествено представление за местната общност
в град Б., където се изпълнявал проектът. Твърди, че по време на репетициите
имала проблеми с някои от другите участници
като вероятната причина за това било някакво културно недоразумение, тъй
като по-голямата част от участниците били от БалкА.те или други стрА. в Южна
Европа. Една от участничките се опитала да я удари по лицето като заплахите към
ищцата били поради отказа и да направи някакво упражнение.Напрежението
ескалирало до степен, в която ищцата
престанала да се чувства в безопасност. ОргА.заторите на събитието не реагирали
на това , което усилило убеждението на ищцата, че не е на безопасно място.
Решила да се обади в най-близкото полицейско управление за помощ или за съвет
какво може да направи . Използвала телефона на непознат на улицата ,тъй като не носела собствения си телефон.
Тогава полицията не направила нищо. Ищцата започнала да избягва репетициите и
не искала да стои повече на мястото за събиране. Когато започнала да осъзнава
положението , в което се намира- сама в чужбина, без да може да говори или
разбира езика , с хора около нея които не говорят език, който разбира, без възможност
да се върне в столицата и родината си
лесно, в условията на неотзивчиви служби , в населено място, в което не знаела
дали има полиция или друга институция, която би могла да и помогне , започнала
да се притеснява все повече и повече. Решила да не остава с групата си за
последните два дни от проекта. Нямала достатъчно пари и решила да стигне на
автостоп до София, от където възнамерявала да хване автобус до Загреб, където
по това време учела в университет.Разполагала с предварително закупен билет. Двама
от координаторите на проекта – С. П. и Д.Е. започнали да я следват с кола с цел
да я възпрат да си тръгне. За оргА.заторите било важно да осигурят физическото
присъствие на всички участници в проекта до самия му край, за да могат да
отчетат успешното му завършване. Когато
я настигнали С. П. излязъл от колата и продължил да я следва пеша . По време на
това преследване започвал да я бута и да и препречва пътя ,което предизвикало пА.чески страх у ищцата.
Тогава П. и Е. хванали ищцата през ръцете и тялото и така, че да не може да мърда и се обадили
на полицията. Тези действия предизвикали неимоверен страх и ужас у ищцата
,която започнала да се страхува за живота си. Когато дошла полицията ищцата
била силно изплашена и не могла да изрази проблема си, а и не знаела български
и никой от полицаите не говорел английски език. Не и бил осигурен превод както
тогава , така и в по-късен етап до самия край на задържането и в болницата.
Нямала представа какво са казали оргА.заторите
на събитието и дали са предстаВ. правилно какво в действителност се е
случило. Закарали ищцата в най-близкото полицейско управление и когато
пристигнали двамата координатори на проекта П. и Е. били там. Тогава един от
координаторите започнал подробно да обяснява на български език пред полицаите ,
от което ищцата нищо не разбрала, не и било преведено. Видимо отношението на
полицаите към ищцата се променило, било пропито с предубеденост. Тогава ищцата
поискала да се обади в посолството или консулството на Полша , но не получила
никакъв отговор и възможност за контакт не и била осигурена. Всичко това засилило чувството и на тревожност, страх и
дори обреченост. Впоследствие по време на задържането и била поставена инжекция
с неизвестно вещество – против волята и и без да и бъде обяснено какво и се
инжектира. След това била принудително заведената в болницата. По пътя може би са я завели до
мястото , където била отседнала , за да си вземе вещите, но няма ясен спомен
вследствие на веществото, което са и инжектирали. Това, което помни ясно е
бруталността на пътуването, начинът, по който насила са я принудили да влезе в
полицейския автомобил, без обяснения къде я водят , без възможност да разбере
нещо поради езика ,на който се говорело.
Твърди, че била хоспитализирана в психиатрична болница, без да има
реална необходимост за това. Тези незаконосъобразни действия довели до
реализирането на един кошмар за ищцата, до нанасянето на травма, която незнае
дали и кога ще преживее. След пристигането и в болницата не и бил даден шанс да
обясни каквото и да било. Веднага я обездвижили след кратно посещение на
медицинска сестра и лекар . След това била изолирана. Ищцата не била съгласна
нитоза посещението , нито за престоя в болницата. Същото се удостоверява с
декларация за информирано съгласие за
лечение и формуляра за приемане на болен , на които е отбелязано, че ищцата отказва да отказва да подпише тези
документи и че не е съгласна както със задържането, така и с лечението. Твърди,
че в болницата никой не и е извършил преглед . Няколко часа била завързана за
леглото с колА. и белезници. Полицаите помогнали за привеждането и в това
състояние. Ищцата твърди, че прекарала в болницата два дни. През първия ден
била вързана за леглото и с поставени белезници едновременно.била също вързана
с колан около гърдите и глезените, което и създавало проблеми освен да мърда,
но и да диша. КолА.те около китките и били толкова стегнати , че ръцете и били
подути седмица след инцидента. Ищцата изпитвала ужасна болка в китките и
глезените. Първите ден и нощ прекарала така вързана за леглото. През това време
персоналът я посещавал доста често и всеки път и затягали колА.те. Веднъж дори
се опитал ида и вържат главата с колан, но ищцата оказала съпротива и
персоналът се отказал да прави това. Ищцата твърди, че възприемала тези
действия на персонала като насилие срещу нея. Твърди ,че тези действия са в
разрез със забраната , закрепена в чл.3 от Европейската конвенция за правата на
човека. Ищцата твърди, че е задържана против волята си . Опитвала се да убеди
персонала на болницата да я пуснат, но безуспешно. В стаята и влизали и други
пациенти, която е карало да изпитва страх и пА.ка поради безпомощното състояние
, в която е била приведена. Ищцата твърди, че не била агресивна, но поради
страх, че ще остане в това положение завинаги , започнала да крещи , за да
привлече внимА.ето на някого. Когато най-накрая я развързали и дали храна с
лекарства и тогава ищцата ги помолила да и дадат личните и вещи . Получела
няколко отказа на тази молба , преди да и бъдат върнати вещите и преди да бъде
освободена от болницата. Ищцата твърди, че в резултат на действията на персонала на ответницата
болница са нарушени нейни основни права . Била е приета на принудително лечение
против волята и като преди това била
задържана принудително , което неизбежно влошило състоянието и, предизвикало
страх, пА.ка и чувство за безпомощност. Поради това състоянието , до което била
доведена погрешно било възприето като такова с признаци на разстройство на съзнА.ето.
След задържането и, полицаите я откарват в спешна помощ ,където вероятно с цел
да бъде пренасочена към Психиатрична болница и било сложена работна диагноза“
съмнение за пароноидна шизофрения“. Твърди се, че съгласно чл.153, ал.1 от
Закона за здравето спешната психиатрична помощ е съвкупност от медицински
правила и дейности, които се прилагат спрямо лица с очевидни признаци за
психично разстройство, когато поведението или състоянието им представлява пряка
и непосредствена опасност за собственото им здраве или живот или за здравето
или живота на други лица. Твърди се, че в един от медицинските документи „
Оценка за суицид и агресия“ се прави оценка на самозастрашаващите фактори.
Заключението в този документ е, че ищцата не е имала актуални суицидни мисли и
не са били налице сериозни рискови фактори. Нивото на риск е оценено като ниско. Единственият
рисков фактор, който е отбелязан е „злоупотреба с алкохол и/ или психоактивни
вещества“. Твърди се, че наличието на
тази оценка води до въпроса доколко адекватна е била преценката на медицинските
специалисти, че ищцата има нужда от спешна психиатрична помощ и какво е
наложило хоспитализирането и за толкова дълъг период от време при липса на
сериозни рискови фактори и ниско ниво на риск. Твърди се, че не са били налице
условията на чл.155 от ЗЗ, съгласно който на задължително настаняване и лечение
подлежат лицата по чл.146, ал.1т.1 и т.2 , които поради заболяването си
могат да извършат престъпление , което
представлява опасност за близките им, за околните , за обществото или
застрашава сериозно здравето им. Ищцата твърди, че в нейния случай не се касае
за заболяване, а за временно състояние, както е записано и в медицинските
документи. На следващо място нищо не е водело до извода, че е била в състояние
да извърши престъпление, с което да застраши здравето и живота на хората около
себе си . Твърди, че не е проявила агресия. Твърди се, че условията за
принудително лечение да строго регламентирА. в Закона за здравето . Съгласно
чл.147, ал.1 от ЗЗ никой не може да бъде
подложен на медицински дейности за установяване или лечение на психично
разстройство освен при условията или по ред, определени в закон. Съгласно
чл.147, ал.2 от ЗЗ оценката за наличието на психично разстройство не може да се основава на семейни, професионални
или други конфликти, както и на данни за
прекарано в миналото психично разстройство. Твърди се, че е нарушен и чл.148 от
ЗЗ, според който основен принцип на лечение
е „минимално огрА.чаване на личната свобода и зачитане правата на
пациента“ / т.1/ и „спазване на
хуманните принципи и норми при
осъществяване на лечебния процес и социална адаптация“. Твърди се, че не е
спазена процедурата по т.нар.задължително настаняване за лечение каквото в случая болницата е упражнила със
средствата за принуда срещу ищцата, тъй като съгласно чл.156, ал.1 от Закона за
здравето задължителното настаняване и
лечение на лицата по чл.155 се постановява с решение от районния съд по настоящ
адрес на лицето, а в случаите по чл.154- от районния съд по местонахождението
на лечебното заведение Такова съдебно решение не е имало и са налице незаконни
действия спрямо личността , психоемоционалния и физически интегритет на ищцата.
Твърди се, че според медицинската документация, касаеща ищцата не са били налице нито условията за
задължително настаняване в лечебно
заведение, нито е спазена процедурата за задържането и в лечебното заведение
съгласно Закона за здравето. Моли се съда да бъде осъден ответника да заплати
на ищцата сумата от 5000лв. , представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на незаконното и задържане и лечение , без да са
налице условията , предвидени в Закона
за здравето, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяване на исковата молба да окончателното изплащане на сумата. Претендират
се сторените по делото разноски. В подкрепа на твърденията се ангажират
доказателства.
В
срока по чл.131 от ГПК от ответната болница е подаден писмен отговор, с който
се оспорва предявения иск . Оспорват се фактическите твърдения на ищцата,
касаещи времевия престой в болницата и
поведението на медицинския персонал. Сочи
се, че на 26.06.2015г. около 17:30 часа ищцата е прието по спешност в
ДПБ-П., тъй като същата е проявявала признаци на психическо разстройство, а поведението
и състоянието и създавало опасност както за собственото и здраве , така и за
здравето и безопасността на околните. Било е наложително да и се окаже спешна
психиатрична помощ, тъй като от снетата анамнеза ставало ясно, че същата е
употребила алкохол и психоактивни вещества , била с неадекватно поведение,
буйствала, говорила цинизми, била с мА.оподобна симптоматика. Твърди се, че
ищцата е престояла в болничното заведение само 16 часа и 30 минути/ от 17:30
часа на 26.06.2015г, когато е приета, до 10:00 часа на 27.06.2015г., когато е
изписана, а не два дни както се твърди в исковата молба. Същата не е
настаняване за принудително лечение по смисъла на чл.155 от Закона за здравето а
и е оказана спешна психиатрична помощ по смисъла на чл.153 от Закона за
здравето. Спешна психиатрична помощ може да бъде оказвана на лица с очевидни
признаци на психично разстройство, когато поведението или състоянието им
представлява пряка и непосредствена опасност за собственото им здраве или живот
или за здравето или живота на други лица. Съгласно чл.154 от Закона за здравето
, когато състоянието на лицето налага продължаване на лечението след овладяване
на спешното състояние, ръководителят на лечебното заведение взема решение
лицето да бъде настанено временно за лечение за срок не по-дълъг от 24
часа като уведомява незабавно близките
на пациента за това. Анализът на тази разпоредба сочи, че в срок до 24 часа е законосъобразно
оказването на спешна психиатрична помощ по преценка на медицинския персонал и
след овладяване на спешното състояние, ако лицето е спокойно , следва да бъде
изписано, както е станало в конкретния случай по отношение на ищцата. Сочи се ,
че при оказване на спешна психиатрична помощ не е необходимо съгласие на пациента. Въпреки това
след изричен отказ на лицето медицинският персонал не е взел проба за
изследване на кръвта и поради тази причина е неизяснено обстоятелството какви точно вещества е погълнала пациентката,
довели я до това състояние. На пациентката и е дадено единствено успокоително и
същата не е подлагана на лечение и не са
предоставени други медикаменти. Оспорва твърдението ищцата да е била измъчвана
от персонала на болницата и вързана цяла нощ. Така наречената „ фиксация“ на
пациента се прилага, когато пациентът буйства и действията му представляват
опасност както за него, така и за персонала. Видно от Рапорт-
книгата за процесният период пациентката
П. е била „имобилизирана“, тоест физически огрА.чена от 19:00 часа до 20:00
часа на 26- ти срещу 27- ми 06.2015г. Оспорва се твърдението да са били
налице противоправни действия от
служители на ДПБ-П..
Прави
се възражение за изтекла погасителна давност на ищцовата претенция. Поради неоснователност на
предявения иск се моли същият да бъде отхвърлен. Правят се доказателствени искА.я.
В
съдено заседА.е ищцата, чрез
пълномощника си, поддържа предявения иск. Подробни съображения по съществото на
спора са развити в хода на устните състезА.я чрез представените по делото
писмени бележки.
В съдебно заседА.е ответникът, чрез пълномощника
си, поддържа писмения отговор. Подробни
съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезА.я чрез
представените по делото писмени бележки.
Пазарджишкият
районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически
твърдения, след като съобрази доводите на стрА.те и след като анализира събрА.те
по делото доказателства поотделно и в съвкупност при спазване разпоредбата на чл.235
от ГПК прие за установено следното от фактическа страна:
От
приетата по делото медицинска документация, съдържаща се на лист 66 до лист 73,
на лист 122-131 от досието на делото и от разпита на свидетелката д-р Ц.В.Ю.се установява, че на
26.06.2015г. в 18:00часа ищцата е приета в ответната болница като при
приемането и същата е била придружена от екипи на спешна помощ и полиция. Дежурен лекар в този
момент е била свидетелката Ю.. Първоначално
със свидетелката разговарял свидетелят Д.Е. , ръководител на проекта, в
който участвала ищцата като свидетелят Е. и обяснил, че ищцата – полската
гражданка , е в неадекватно състояние.
Анамнезата на пациентката била снета по обясненията ,дадени от свидетеля Е.,
тъй като ищцата въобще не била контактна в този момент. На свидетелката Ю. било обяснено, че
предишната вечер ищцата била в заведение и е употребила алкохол като имало
съмнения освен алкохол да е употребила и
други упойващи вещества. По сигнал
е била намерена на шосе, криволичела е и е създавала опасност за живота
на хората, поради което била хоспитализирана. Свидетелката Ю. прегледала ищцата.
Ищцата била изключително неспокойна – дърпала се, викала, крещяла, правила
опити да целува придружаващите я лица, между които имало и служители на
полицията. Била изключително сексуално
обострена.Според свидетелката Ю. ищцата била в мА.еподобно състояние на
възбуда, включващо агресивно поведение,
в ускорен словесен поток, цинизъм,
сексуално обостряне. Пациентката била имобилизирана и фиксирана, за да може да и бъде съблечена и
да и се направят мА.пулации и тогава полицаите си тръгнали. В
рапортната книга е записано, че в имобилизацита на пациентката са участвали д-р П., мед. сестра Я., сА.тари С.
и Д.. Няколко минути след фиксацията
свидетелката Ю. видяла, че пациентката е
развързала дясната си ръка и извикала сА.тар да фиксира тази ръка.
Свидетелката Ю. помолила една от
пациентките, която говори английски, да и превежда казаното от П.,но пациентката и обяснила, че полската гражданка говори само
цинизми и лоши думи за лекаря. След направените мА.пулации – инжектиране на ампула диазепам и
халоперидол ищцата постепенно се успокоила. Свидетелката обясни, че двата
медикамента имат успокоителен ефект и се поставят мускулно. Свидетелката
допълни, че отначало били фиксирА. както двете ръце, така и двата крака в
глезените като това било наложително за да се извършат мускулните мА.пулации
иначе имало риск пациентката да се самонарА.. След извършване на мА.пулациите краката
били освободени и ръцете останали вързА. като през нощта отвързали и ръцете. На
сутринта пациентката била посетена от главния лекар на болницата.
Пациентката била спокойна и отговаряла адекватно на въпросите. Говорела
откъслечно български думи и след превод от персонала от английски станало ясно,
че била в заведение.Лекарският екип преценил, че пациентката може да бъде
изписана и същата си тръгнала на
27.06.2015г преди обяд с ръководителя на
групата. Свидетелката допълни, че била
много притеснена за състоянието на П., което било остро и стояла до леглото на пациентката до
01:00часа докато заспи и се успокои.
През останалото време наблюдението на тези пациенти продължава като това се
извършва от дежурния екип , посредством
камери, инсталирА. в стаите на пациентите.
За
изясняване на фактическата обстановка се
събраха гласни доказателствени средства и чрез разпита на свидетелите И.Ш.
и Д.Е.. От разпита на свидетеля Ш. се
установи, че към настоящия момент работи
като разследващ полицай в РУ-П. , а през 2015г е бил инспектор „ОхрА.телна
полиция“ в същото РУ. Свидетелят депозира показА.я, че на 26.05.2015г. сутринта
на РУ-П. е получен сигнал от тел.112 във
връзка с полска гражданка- ищцата по делото , която се намира в град Б. и иска да подаде сигнал. На място бил изпратен
колега от участъка в Б., който направил
опит да разговаря с нея, но без резултат, тъй като същата не говори български.
Ищцата била поканена в сградата на РУ-П.. Разговор с нея провел свидетеля Ш.,
като двамата разговаряли свободно на английски език. Ищцата обяснила на
свидетеля, че е студент и във връзка с обмяна на опит по програма „Еразъм“ е
в България и по-конкретно в град Б.. По
време на общи зА.мА.я възникнал спор между нея и останалите участници в
мероприятието като другите участници я нападали вербално. ОргА.заторът на
събитието помолил ищцата ако на се чувства добре да не участва в конкретното зА.мА.е.
На място в РУ-П. бил поканен и самият оргА.затор – свидетелят Д.Е.. Свидетелят Е.
обяснил на свидетеля Ш., че конфликтът
между ищцата и останалите участници може да е бил провокиран и от факта ,че
предишната вечер всички са били заедно в заведение в град Б. и са употребили
алкохол като това може би е оказало накакво влияние на ищцата. Ищцата обяснила на свидетеля Ш.,
че искала да си тръгне от мероприятието по-рано, но Е. и казал, че оргА.зацията
на самото събитие не допуска това .
Оставали 2- 3 дни до приключване на събитието и всички участници е
следвало да си тръгнат заедно с автобус
от град П. до град София и от град София до гр.Загреб. по време на разговора
между свидетеля Ш. и ищцата, който се провел и в присъствието на св.Е. ищцата
поискала да се свърже с посолството на
Полша. Такава възможност и била дадена . Същата се свързала с посолството и разговорът продължил 2-3
минути, след което ищцата благодарила на свидетеля Ш. за съдействието. Ищцата
била видимо притеснена и леко нервна по впечатления на свидетеля Ш.. Така
приключила сутрешната им среща на 26.06.2015г, която се провела около 10:00
часа. Последвало второ обаждане същия ден в 14:00 часа чрез телефон 112 като сигналът бил подаден от
оргА.заторът Д.Е., който заявил, че след като са се върнали в град Б. ищцата
започнала да се държи агресивно и неконтролируемо и тръгнала пеш по
околовръстния път на град Б. като към момента на подаване на сигнала по тел.112
същата се намирала на разклона на село бяга и село капитан Димитриево като
внезапно изскочила на пътното платно. Е.
многократно подал сигнали на тел.112 и молил полицията за съдействие. На място
били изпратени свидетеля Ш. и негов колега / друг полицейски служител/ .
Пристигайки на място, св.Ш. и колегата му устаноВ. ищцата да седи с две пътни чанти на платното за движение в
лентата по посока село Бяга, при автомобилен трафик, като автомобилите минавали
покрай нея, заобикаляйки я. Свидетелят допълни ,че автомобилният трафик по конкретният пътен участък е изключително
натоварен. Това е така нареченото Пещерско шосе , пътя Пловдив-П..
Свидетелят Ш. попитал ищцата каква е причината да се
намира на пътя и тя му обяснила, че иска да стигне на автостоп до град
София. Според свидетелят видимо ищцата
изглеждала много по–нервна и по-
превъзбудена. Свидетелят няколко пъти
напрал опит да изведе ищцата от платното за движение като първо я помолил да се
дръпне встрА. от пътя и да застане на
банкета, тъй като реално създава опасност както за себе си така и за него.
Неколкократно ищцата му отказала да се дръпне от пътното платно. В момента, в който свидетелят направи опит да
дръпни ищцата от пътното платно последната станала като била с гръб към
посоката на движение и при всеки опит от
страна на свидетеля да я хване тя изкачала пред колите като това продължило 10
минути. Противопоставяла се на всеки опит на свидетеля да я премести от
платното за движение, поради което свидетелят бил принуден да употреби
физическа сили и да и постави белезници В този момент ищцата станало още
по-неконтролируема и агресивна като започнала да ругае полицейските служители,
да ги плюе, да ги рита с крака. Няколко пъти ги наплюла в лицата и доста трудно
я качили в служебния автомобил. Откарали я в сградата на РУ-П.. Като
пристигнали в РУ- П. полицейските служители незабавно уведомили ЦСМП-П. за
съдействие, тъй като ищцата буйствала през цялото време- от качването и в
полицейския автомобил до пристигането в сградата на РУ. Пристигналият на място екип на ЦСМП се опитал
на постави на ищцата успокоително
-половин ампула диазепам, но без резултат ,тъй като ищцата продължила да
буйства и да плюе по медицинския екип.
Тогава полицейските служители решили да се обадят на дежурен екип на ДПБ-П. за
съдействие, за евентуален преглед и последваща хоспитализация. Разговаряли с
дежурния лекарски екип на ДПБ-П. и се разбрали да придружат ищцата до болницата.
Ищцата била откарана в ДПБ-П. от екип на Спешна помощ и придружена от св.Ш. и
неговия колега. През целия път до
болницата ищцата продължила да буйства и да псува полицейските
служители. При пристигането и в болницата същата била поставена в изолационно
помещение като сА.тарите поискали съдействие от полицейските служители „да и
поставят каишите, които са на самото легло“. Полицейските служител им оказали
съдействие, придържайки ищцата докато сА.тарите и поставят колА. на горните и
долни крайници ,след което си тръгнали.
Свидетелят Ш. уточни, че белезници за
фиксиране към болничното легло не са използвА..
Свидетелят
Ш. допълни, че по време на престоя си в сградата на РУ-П. ищцата правела опити
да се хвърли на земята с главата напред, продължила да скача, вика, да плюе, да псува. Допълни, че в
коридора, където се намират помещенията за задържане, след като екипът
на спешна помощ отказал да постави инжекция с диазепам на ищцата , последната
си свалила гащите и уринирала в самия
коридор на сградата на РУ. Белезниците на ищцата били свалени веднага при
влизане в сградата на Районното
управление и повече не са и поставяни.
От
разпита на свидетеля Д.Е. се установи, че същият е оргА.затор на програмата за
младежки обмен „Еразъм плюс“ и се зА.мава с логистиката на проекта, който се е състоял в гр.Б., в
сградата на фирма „Спектра керамик“, които имат и хотелска част. Периодът на
мероприятието е бил двуседмичен и е следвало да приключи на 28.06.2015г. Два
дни преди края, а именно на 26.06.2015г сутринта по време на репетиция ищцата влязла в пререкА.е с другите участници относно
хореографията и била помолена от
свидетеля Е. и от прекия и ръководител С. / водачът на Хърватската група към
която била и ищцата/ да отиде в хотела и да си почине. Свидетелят Е. бил извикан в РУ- П. и помолен да
даде обяснение, тъй като от ищцата имало оплаквА.я. Свидетелят написал писмени обяснения. Ищцата поискала да
си тръгне от мероприятието в град Б. два дни преди края му и за целта със
съдействието на полицията същата се свързала с Полското посолство На излизане от полицията свидетелят Е.
помолил да му дадат номера на полското посолство и го дал на ищцата. След
проведения разговор с посолството ищцата твърдяла, че и било казано на
стоп да си тръгва за Загреб. Ищцата
събрала багажа си и тръгнала. Свидетелят Е. видял, че ищцата се движи по
следата на пътното платно с целия си багаж. Затичал се към нея и я попитал къде
отива и какво прави, но не получил отговор. Когато се опитал да я спре,
докосвайки я по рамото ищцата му се
развикала. По думите на свидетеля ищцата буквално скачала пред колите,
опитвайки се да ги стопира. Ищцата продължила да се движи пеш и стигнала до
разклона за град П.. Свидетелят, с
личната си кола, карал на първа скорост
на аварийни след нея. Свидетелят няколко пъти се обадил за съдействие на тел.112. Говорил с трима
диспечери. Бил изключително притеснен за
ситуацията и по- конкретно ищцата да де претърпи ПТП. На място се отзовал
полицейски екип – свидетеля Ш. и неговия колега. Свидетелят Е. заявил, че
поведението на ищцата в този момент било неадекватно – разхвърлила почти целия
си багаж на пътното платно, сменила си
клина, преобула се. Свидетеля допълни, че ищцата отправяла и сексуални намеци
на полицейския служител Ш..Свидетелят Е.
бил силно притеснен за живота и здравето на ищцата и много настоявал същата да бъде прегледана от медицински
специалисти. Според свидетелят полицейските служители успели да качат ищцата в
служебния автомобил и я откарали в РУ-П.
. Когато свидетелят Е. отишъл в сградата
на РУ-П. видял, че ищцата продължава да буйства. Дошъл екип на СМП-П., който
откарал ищцата в ДПБ-П..Свидетелят Е. с личния си автомобил също
тръгнал към ДПБ-П. като междувременно докато пътувал към 16:30 часа успял да се свърже с Полското
посолство. Свидетелят Е. им обяснил
подробно за случващото се, продиктувал личните и данни, за да намерят близките и и разговорът
останал отворен с уговорка да се чуят на следващия ден.
Когато
свидетелят Е. пристигнал в П. ищцата била вече настанена в ДПБ. На
следващият в 10:00часа ден св.Е. и С.
отишли в ДПБ-П., за да се информират за състоянието на ищцата. Били приети в
кабинета на директора – д-р А. и разговаряли.Доктор А. им обяснила, че ищцата е добре, не се
налага повече болничен престой и за
ищцата ще е по-добре да бъде с
по-близки за нея самата хора.Ищцата била
изписана от болницата и придружена от св.Е. и С. се върнала в град Б.. Докато пътували за град
Б. от Полското посолство се обадили на св.Еленков и му съобщили ,че били
издирали бащата на ищцата, който им казал, че същата взима антидепресанти и че
това може би не е нейна първа такава проява.Свидетелят Е. им отговорил, че за
момента в всичко е било наред. Идеята била
евентуално от посолството да изпратят поляк, който да говори с нея на
родния и език и да я успокои. Свидетелят Е. им казал , че засега няма нужда ,
но да дадат неговия телефонен номер на баща и, за да му се обади и да го
успокоят. Свидетелят Е. заяви, че лично е разговарял след случилото се с бащата
на ищцата. Обяснил му, че дъщеря му е била в психиатрична болница и му
предложил дъщеря му да се обади, но баща и отговорил, че няма нужда. Въпреки
това от личния телефон на свидетеля ищцата разговаряла с баща си. Свидетелят Е.
допълни, че при първото посещение в РУ-П. ищцата първо казала ,че не ги
познава, после казала , че се страхува от С., после казала, че се страхува и от
Е. и от С., но смята, че всички 50 човека, участници в проекта ,искат да я
набият.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото бе
изслушана съдебно-медицинска експертиза ,чието заключение съдът кредитира като
компетентно и обосновано изготвено. След преглед на наличната по делото медицинска документация и след като се
е запознала и с останалия доказателствен материал вещото лице д-р Д. заключава
, че в процесния ден- 26.06.2015г. поведението на ищцата е било напълно
неадекватно и психотично, с налудни
действия и постъпки, болестно обусловени с епизоди на тежка психомоторна
възбуда като е представлявало опасност за живота и здравето както на самата нея
така и на околните. Според вещото лице ищцата е проявила мА.еподобен синдром,
което е наложило спешна изолация и медикаментозно лечение в специализирано
психиатрично стационарно заведение.Вещото лице установява, че в процесния момент оценката за психично разстройство на ищцата е
изведено единствено и само от поведението и, а не е била основана на семейни,
професионални или други конфликти. Вещото лице заключава, че по време на
престоя на ищцата в ответната болница
същата е било имобилизирана за кратко време, както и че престояла в това
лечебно заведение 16 часа и 30 минути.
Експертът е категоричен, че по време на престоя на ищцата в болницата спрямо
нея е бил използван единствено медикаментозен метод за лечение. Според вещото
лице на 26.06.2015г. ищцата е била
изпаднала в психическо разстройство, което е представлявало пряка и непосредствена
опасност за собственото и здраве или
живот, както и за здравето и живота на други лица като това състояние е
наложило спрямо нея да бъдат приложени мерки за временно физическо огрА.чаване,
които са се изразили във фиксация на ръцете и краката с каиши, които са меки от
вътрешната страна и със специална вътрешна подплата. Мерките били наложителни,
за да се приложи медикаментозното лечение , изразяващо се в мускулно поставяне
на антипсихотичен и седиращ препарат. Без тази мярка според вещото лице е щяло
да се стигне до разкъсване на мускулатурата и други вредни последици. Ищцата е
престояла в лечебното заведение 16 часа и 30 минути, след което е настъпило
състояние на еквивалент на психично здраве, без никаква психотоничност и същата
е изписана от болницата. Относно
проведеното лечение вещото лице е установило, че по отношение на ищцата са
приложени 1 ампула халоперидол 5 мг,
което е невролептик с антипсихотичен ефект и 1 ампула диазепам 10 мг-
бензодиазепин със седиращ ефект интрамускулно.
При токова състояние според вещото лице се прилагат точно тези
медикаменти и лечението е напълно съобразено с добрата медицинска практика. За
резултата от лечението се съди по резултата
като след 16 часа ищцата е била в еквивалент на психично здраве , поради
което е изписана от болницата.
Вещото
лице е напълно категорично ,че поведението на ищцата на 26.06.2015г. е налагало
оказване на спешна психиатрична помощ.
Категорично е също така, че при престоя и в лечебното заведение са били
спазени спрямо нея утвърдените медицински стандарти за такъв вид медицинска
помощ, проведеното лечение е съответствало на състоянието на пациентката като е
било напълно щадящо и изпълнено по
правилата на медицинската наука и добра медицинска практика.
В
съдебно заседА.е, проведено на 25.05.2021ги на 16.07.2021г. вещото лице даде
допълнителни разяснения като отговори на множество въпроси, поставени от
пълномощника на ищцата. Вещото лице е категорично, че поведението на ищцата
преди постъпването и в ответното лечебно заведение по никакъв начин ,не е било провокирано от
действия на служителите на полицията
или от страх. Поведението и е било налудно и психоточинто и неподлежащо на
корекция с логични доводи. Многократно
спрямо нея са били предлагА. такива логически доводи от свидетеля Е.
,полицаите, от екипа на СМП-П. , но тя не се е подчинявала на тях, тъй като е
била психотична, живее в собствен свят. Вещото лице даде пример за такъв
логически довод, когато полицаите са и казали да се премести, да не стои
на пътното плато и тя не подчинила на
това полицейско разпореждане. В съдебно заседА.е вещото лице уточни, че според
описА.я медицински стандарт за фиксация
на пациента и извършване на мА.пулация
са необходими шест човека – двама за ръцете, двама за краката, един на
гърдите да натиска и един да прави инжекцията, тъй като ако пациентът не бъде
фиксиран по така описА.я начин, има
реална опасност от разкъсване на вени и
мускули. Целта е да се обездвижи пациента и да се извърши мА.пулацията.
Практиката в цял свят е такава и тези огрА.чителни мерки се взимат с цел
опазване на живота на пациента. Самата
дейност по фиксиране е ниско квалифициран труд и може да участват и други лица,
включително полицай, близък на болния,
друг пациенти,а не само сА.тари и медицински сестри.Вещото лице обясни ,че
личността на ищцата е конверсивна, тоест с нисък праг на дразнение, с бурна
реакция на всеки дразнител. Този тип личност се изгражда до пубертета. На
въпрос, поставен от адвоката на ищцата дали е възможно действията ,предприети
от оргА.те на реда и персонала в психиатричната болница да причинят психически
страдА.я на ищцата и да предизвикат дискомфорт, страх,напрежение и други
негативни преживявА.я вещото лице е
отговорило, че може ако действията са възприети като застрашаващи и увреждащи,
но в крайна сметка под въздействие на лечението , изолацията и дълбокия сън,
който е настъпил тя на следващия ден се
събужда психично здрава, без спомени, само с някои остатъчни спомени . При
ищцата не е имало никакви увреждА.я в резултат на действия на оргА.те на реда и
на персонала на болницата. Вещото лице уточни, че ищцата е психотично лице и като такова може да
възприема абсолютно всичко като заплаха, че другите ще я убият, ще я унищожат.
Уточни, че човек може да е психотичен от
няколко минути до години. При ищцата
това състояние е траело 16 часа и 30 минути
в болницата , плюс периода от обед на предишния ден. Била е в психотично
състояние и затова е възприела действията на оргА.те на реда като застрашаващи
я . Според вещото лице е невъзможно поведението на ищцата да е единствено и
само в резултат на действия на полицията и на персонала на лечебното
заведение. Вещото лице заяви, че ищцата
има личностово разстройство от конверсивен тип.
Според вещото лице задържането от полицията в чужда държава с използване на сила и последващо връзване от
полицията за болнично легло не може да има по отношение на дълготрайна
психическа травма. Може да има за момента стресово въздействие , още повече, че
тя има амнезия и на следващия ден не си спомня, усмихната е, радостна,
приветлива и благодари на персонала. Затова не може да се говори за дълготрайни последствия.
Вещото лице обясни, че постравматичното стресово разстройство се отключва след
тежки психотравми от войни, заметресение, смърт. То е закъснял отговор на
дадено събитие и възниква от 20 тия ден до 6 месеца . Преди това не може да се
случи.Според вещото лице ищцата не е изпаднала в такова състояние на
постравматично стресово разстройство, тъй като има амнезия по отношение на
всички тази събития и защото на
следващия ден тя е здрава. Диагнозата на ищцата е друга- тревожно
депресивно разстройство и може и да не е
причинено от психотравма.
Въз основа н така очертаната по делото фактическа
обстановка от правна страна съдът прави следните изводи.
Предявен
е иск с правно основА.е чл.49 от ЗЗД във вр. с чл.45 от ЗЗД.
Фактическият
състав на отговорността по чл.49 от ЗЗД включва наличието на следните
кумулативни предпоставки : 1/ вреди, причинени противоправно на пострадалия, 2/
вредите да са причинени от лице, на което отговорният по чл.49 от ЗЗД е
възложил някаква работа, 3/ вредите да са причинени при или по повод изпълнение
на работата, възложена от ответника, 4/ прекият причинител да има вина за
причинените вреди.
Възложителят
на работа отговаря по чл.49 от ЗЗД за вредите, приченени от негови служители
при или по повод да възложената им работа и тогава, когато не е установено кой
конкретно измежду тях е причинил тези вреди. Достатъчно е да се касае за дейност, която се осъществява по
възлагане на този работодател и при или
по повод изпълнението и да са причинени
вредите, без да е необходимо да се персонифицира прекия причинител на
увреждането. Отговорността на възложителя е гаранционно –обезпечителна и безвиновна и той отговаря за действията или
бездействията на своите подчинени/ работници или служители/, на които е
възложил работата , в конкретния случай дежурният лекар ,приел ищцата и
останалия помощен медицински персонал.
Съгласно
чл.52, ал.3 от Конституцията на Република България държавата закриля здравето
на граждА.те, а съгласно чл.52, ал.4 от КРБ никой не може да бъде подлаган на
принудително лечение и на сА.тарни мерки, освен в предвидените от закона
случаи. Върховният закон възлага на обикновения законодател да уреди условията/
материално-правните предпоставки/ и реда/ процедурата/ за принудително
установяване, лечение и сА.тарни мерки на лице, което страда от психично
заболяване. Без такава детайлна правна уредба , а и при нейното нарушаване
принудителната медицинска дейност е посегателство върху правото на лична
свобода и неприкосновеност. ОгрА.чаването
на тези висши човешки нематериални блага на личността се оправдава единствено от закона , стиган да
се постига друга също конституционно
обоснована цел – защита на здравето и на свободите на останалите граждА..
Отговорността по чл.49 от ЗЗД за лечебното заведение
възниква ,когато лекари от неговия състав виновно са извършили действия или бездействия, които
противоречат на законовите условия и ред
при или по повод принудително установяване и лечение на психично
разстройство, а от нарушението са произтекли вреди. Медицинската дейност на
територията на Република България е регламентирана от закона. В решението
си по иска по чл.49 от ЗЗД съдът е
длъжен да обсъди какви са законовите условия и ред, за да бъде подложено едно
лице на медицинска дейност за установяване или лечение на неговото психично
разстройство и дали са били нарушени.
Ищцата
твърди, че в релевантния момент , а именно 26.06.2015г. в нарушение на
закона е била приета в ответното лечебно заведение на принудително лечение като
в нарушение на чл.153 от Закона за здравето и е била оказана спешна
психиатрична помощ. Твърди, че не са били налице предпоставките на чл.155 от ЗЗ
за задължително настаняване и лечение. Твърди, че не са били налице условията за принудително и лечение, които
условия са строго регламентирА. в българския Закон за здравето и по-конкретно
на разпоредбата на чл.147 ал.1 и ал.2 от ЗЗ.
Безспорно
е по делото, че ищцата е полска гражданска, която не владее български език,
като също така е безспорно, че същата
разбира и говори английски език. На 26.06.2015г
в 18 часа ищцата е била приета за
лечение в ответната болница като същата е била транспортирана до лечебното
заведение чрез екип на ЦСМП-П. и
полицейски екип от РУ- П. и това е така, тъй като преди това
местонахождението и е било в град Б.
като участник на студенти от
Европа в програма за младежки обмен „Еразъм плюс“.
От
обсъдената по делото доказателствена съвкупност – наличната медицинска
документация, гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите,
заключението на съдебно медицинската експертиза се установи, че за периода 26.06.2015г – 18:00 часа до
27.06.2015г -10:00 часа в ответното
болнично заведение на ищцата е била оказана спешна психиатрична помощ.
Релевантният спорен въпрос е дали тази помощ
е била оказана при спазване на условията и реда, предвидени в Закона за здравето и Наредба №24 от
07.07.2004г. за утвърждаване на медицински стандарт „Психиатрия“.
Съгласно
чл.146 , ал.1 от ЗЗ лица с психични разстройства , нуждаещи се от специални
здравни грижи са :1.психично болни с установено сериозно нарушение на
психичните функции/ психоза или тежко личностово разстройство/ или с изразена
трайна психична увреда в резултат на психично заболяване,2/ лица с умерена ,
тежка или дълбока умствена изостаналост, 3. Лица с други нарушения на
психичните функции, затруднения в обучението и трудности в адаптацията ,
изискващи медицинска помощ. Съгласно чл.147, ал.1 от ЗЗ никой не може да бъде
подложен на медицински дейности за установяване или лечение на психично
разстройство освен при условията и по
ред , определен със закон. Съгласно ал.2 от същата норма оценката за наличие на
психично разстройство не може да се основава на семейни, професионални или
други конфликти, както и на данни за прекарано в миналото психично
разстройство. Съгласно чл.148 от ЗЗ основни принципи при лечението на лица с
психични разстройства са :1. Минимално огрА.чаване на личната свобода и
зачитане на правата на пациента 2. Намаляване на институционалната зависимост
на лицата с психично разстройство от
продължително болнично лечение при условие, че това не противоречи на
утвърдените медицински стандарти.
Съгласно чл.149 от ЗЗ лечението на лицата с психични разстройства се
извършва от лечебни заведения за първична или специализирана извънБ. помощ,
лечебни заведения за стационарна психиатрична помощ, центрове за психично
здраве, специализирА. отделения към многопрофилните болници и домове за
медико-социални грижи. Съгласно чл.150 от ЗЗ при пациенти с установени психични
разстройства, изпаднали в състояния, които представляват пряка и непосредствена опасност за
собственото им здраве или живот или за здравето и живота на други лица могат да
се прилагат мерки за временно физическо огрА.чаване. Съгласно ал. 2 от същата
норма мерките по ал.1 се прилагат само като предпоставка за създаване на
условия за провеждане на лечението и не заместват активното лечение. Съгласно
ал.3 вземането на мерки за физическо огрА.чаване се разпорежда от лекар , който
определя вида на мярката и срока за
прилагането и като този срок не може да
бъде по-дълъг от 6 часа. Съгласно ал.4 мерките по ал.1 се осъществяват по
предварително обучен за това персонал. Съгласно ал.5 видът на взетите мерки за физическо огрА.чаване, причините,
наложили това, срокът за прилагането им, името на лекаря, който ги е
разпоредил, и приложеното медикаментозно лечение се вписват в специална книга
на лечебното заведение и в историята на заболяването. Съгласно ал.6 лицето ,
спрямо което са взети мерки за физическо огрА.чаване , трябва да бъде под
постоянно наблюдение от лекар или медицинска сестра. Съгласно чл.153 от ЗЗ
спешната психиатрична помощ е съвкупност
от медицински правила и дейности, които се прилагат спрямо лица с очевидни
признаци за психично разстройство, когато поведението или състоянието им
представлява пряка и непосредствена опасност за собственото им здраве или живот
или за здравето или живота на други лица. Съгласно ал.2 спешна психиатрична
помощ се оказва от центрове за психично здраве , лечебните заведения за стационарна психиатрична помощ,
психиатричните отделения или клиники към многопрофилните болници и центрове за
спешна медицинска помощ. Съгласно ал.3 спешна психиатрична помощ се оказва
съгласно утвърдени медицински стандарти, а медицинският стандарт“Психиатрия“ е
утвърден с Наредба №24 от 07.07.2004г. на министъра на здравеопазването.Съгласно
чл.154, ал.1 от ЗЗ когато състоянието на лицето по чл.146, ал.1т.1 и т.2 налага
продължаване на лечението след овладяване на спешното състояние, ръководителят
на лечебното заведение взема решение лицето да бъде настанено временно за
лечение за срок не по-дълъг от 24 часа , като уведомява незабавно близките на
пациента за това.
Съобразявайки
така изложената и приложима към настоящия правен спор материално-правна рамка,
съдът прави извод, че специалният законов регламент е спазен стриктно от
служителите на ответното болнично заведение,
на които е възложено оказване на спешна психиатрична помощ.
Тук
е момента на се посочи, че от съвкупния
анализ на доказателствения материал се установи по един безспорен и категоричен
начин, че по счисъла на чл.148, ал.1т.1 от ЗЗ ищцата е била лица с психично
разстройство, нуждаещо се от специални здравни грижи в процесния момент
26.06.2015 – 27.06.2015г. В процесният момент
поведението на ищцата се е характеризирало като мА.еподобен синдром. Съдът дава пълен кредит
на доверие на експертното мнение, което е в смисъл, че на 26.06.2015 г
поведението на ищцата е било психотично
, мА.еподобно, крайно недооценъчно , с епизоди да тежка психомоторна възбуда
като е представлявало опасност за живата
и ,както и за живота на околните като поведение е налагало оказване на спешна
психиатрична помощ. Съдът цени
заключението на вещото лице като компетентно и обосновано изготвено, почиващо
на задълбочен анализ както на медицинската документация така и
на останалия доказателствен материал по делото, събран чрез разрит на
свидетелите. Съдът цени показА.ята на свидетелите Е., св.Ш. и д-р Ю., като
убедителни, взаимодопълващи се, непосредствени, еднопосочни и наситени с конкретика, а депозираното от
тях не бе разколебано никакъв начин в хода на съдебното дирене. Състояние на ищцата е налагало лечение в специализирано
психиатрично по смисъла на чл.149 от ЗЗ каквото безспорно е ответната Държавно
психиатрична болница –П.. Състоянието на ищцата е налагало да се приложат мерки
за временно физическо огрА.чаване в съответствие с разпоредбата на чл.150 от ЗЗ
като се установи по делото, че същите са
се изразявали във временно физическо огрА.чаване с фиксация на ръцете и краката като тези огрА.чителни мерки са бии
необходими, за да може да се проведе медикаментозното лечение на пациентката
и за да не стигне с оглед състоянието и
до нараняване при провеждане на
лечението. Безспорно се установи, че приложените огрА.чителните мерки като времетраене не са надвишили законовоустановения срок от 6
час. Установи се също така, че ищцата е била под постоянно наблюдение от лекуващия лекар докато е била с взети
мерки за физическо огрА.чаване.Спазена е и разпоредбата на чл.154 от ЗЗ,
регламенираща престоя на лицето по чл.146 ал.1т.1 в болничното заведение след
овладяване на спешното състояние, който не може да бъде по- дълъг от 24 часа. В
конкретния случай ищцата е
престояла в ответната болница 16 часа и
30 минути, след което е била изписана. Установи се по делото, че още преди да
бъде приета в болницата е уведомено полското посолство, тъй като ищцата е
полска гражданка. Що се отнася до оплакването и в исковата молба, че същата не
е подписала информирано съгласие, то такова не се е изисквало с оглед
състоянието и. Безспорно се установи от кредитираното заключение на СМЕ, че
спрямо ищцата е проведено абсолютно
адекватно с оглед състоянието и медикаментозно лечение и в рамките
на по-малко от 24 часа същата е изписана в състояние, което е еквивалент
на психично здраве.
Предвид
изложеното съдът намира, че действията на
лекарите и на останалия медицински персонал в ответната болница по отношение на ищцата са били в абсолютно
съответствие с законово разписА.те норми на поведение съгласно разпоредбите на
чл.146-154 от Закона за здравето и тези
доразвити в приложимата подзаконова рамка, очертана в Наредба №24 от
07.07.2004г. за утвърждаване на медицински стандарт „Психиатрия“. Не се
установиха незаконосъобразни действия на медицинския персонал на болницата,
които да са довели до нарушаване на неимуществените права на ищцата.
Не следва
да се обсъждат законосъобразността на действията на
полицейските оргА. във връзка с принудителното задържане на ищцата и събрА.те в
тази връзка писмени доказателства – преписка вх.№2271/04.09.2015г. по описа на
Окръжна прокуратура –П., приключила с постановление от 04.12.2015г. за отказ да
се образува досъдебно производство , тъй като
ответната болница може да
отговаря на основА.е чл.49 от ЗЗД за допуснати от нейните лекари и друг
медицински персонал нарушения на закона, но не и за незаконосъобразни действия
на полицейските оргА.. Следва да се отбележи, че във връзка с тези действия
ищцата е сезирала Административен съд- П.
с искова молба по чл.1 от ЗОДОВ срещу ОД на МВР –П., по което е било
образувано оадв.д.№872/2020г по описа на Адм.съд-П.. За нуждите на настоящото
дело е достатъчно да се посочи, че предпоставките за спешна психиатрична помощ,
когато е дадена без съгласието на пациента
съгласно чл.153 от ЗЗ е в компетентността на лекаря, приел и прегледал
ищцата на 26.06.2015г. и съдът не установи
от този лекар, респективно от
останалия медицински персонал да са били
извършени нарушения на закона и на утвърдените медицинските стандарти за този специфичен вид медицинска дейност.
Следва да се отбележи, че не е налице
и твърдяното от ищцата нарушение на чл.155 от ЗЗ, изразяващо се в липса на
решение на районния съд. Установи се по категоричен начин, че на ищцата е била
оказана единствено и само спешна
психиатрична помощ по смисъла на чл.153 от ЗЗ при стриктно спазване на законовите изисквА.я и същата е изписана
от болничното заведение след престой в него във времеви диапазон от 16 часа и
30 минути. Спрямо ищцата не е било
предприето задължително
настаняване и лечение по смисъла на чл.155 от ЗЗ. Съгласно чл.154 от ЗЗ с оглед овладяване на спешното състояние
престоят в лечебното заведение не може да бъде по-дълъг от 24 часа, съгласно
ал.2 по изключение този срок може да бъде продължен, но с не повече от 48 часа
и съгласно ал. 3 при необходимост от задължително лечение / принудително
лечение/ до районният съд по настоящ адрес на лицето или по местонахождение на
лечебното заведение се внася мотивирано искане за това. С оглед конкретиката на
случая не е било необходимо сезиране на районния съд, респективно решение на съда, за да бъде легализиран престоя на
ищцата ответната болница.
Предвид изложеното до тук съдът
намира , че не се установиха материално- правните предпоставки на чл.49 от ЗЗД ,за да се ангажира нгаранционно -обезпечителната отговорност
на ответника. Искът се явява недоказан по основА.е, поради което следва да бъде
отхвърлен.
За пълнота на изложението следва да се отбележи , че е основателно възражението на ответника за
изтекла погасителна давност на ищцовата претенция. При гаранционната отговорност
по чл.49 от ЗЗД давностният срок, който
е 5 годишен, започва да тече от момента на възникване на непозволеното
увреждане, тоест от 26.06.2015г и изтича на 26.06.2020г., а исковата молба е
подадена в съда на 10.08.2020г.
Предвид изхода да делото ответникът
има право на разноски , но същият не е направил искане за присъждане на
разноски.
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М.П./Malgorzata
Puto/ гражданка на Полша с
адрес :а.я.2/7,80-034, Г., Република Полша, чрез пълномощника и адв.В.М. ***,
офис 7 срещу Държавна психиатрична болница –П., адрес гр.П., ул.“Б.“№28 , представлявана от доктор Д.А.
с правно основА.е чл.49 от ЗЗД във вр.с чл.45 от ЗЗД за заплащане на сумата от
5000лв.,представляваща обезщетение за
причинени на 26.06.2015г. неимуществени вреди в резултат на незаконно и
принудително задържане и лечение, без да са налице условията, предвидени в
Закона за здравето, ведно със законната лихва от дена на предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд –П. в двуседмичен срок от връчването му на стрА.те.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: