№ 120
гр. Свищов, 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на първи юни през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стела Д. Бъчварова
при участието на секретаря Таня Л. Луканова
като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело №
20224150100159 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взема предвид:
Производството е с правна квалификация 26, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът основава исковата си претенция на следните факти: Между
страните бил сключен Договор за потребителски кредит Профи кредит
Стандарт № 40004454338/08.06.2021 г., по силата на който на ищеца е
предоставена сума в размер на 1500,00 лева.
Съгласно посоченото в раздел VI „Параметри“ предоставената сума
следвало да се издължи за срок от 18 месеца на 18 погасителни вноски всяка
в размер на 111,45 лева, представляващи главница и лихва, с падеж 1-во
число на съответния месец. За ползването на сумата кредитополучателят
дължи лихва на кредитора при годишен лихвен процент от 41,00% и 0,11%
лихвен процент на ден. Годишният процент на разходите бил изчислен на
48,62%. Общата дължима сума от кредитополучателя била в размер на 2
006,07 лева.
В договора било посочено, че е поискана и закупена от ищеца
допълнителна услуга, като по силата на раздел VI „Параметри“ от договора,
на ищеца е начислено възнаграждение за закупена допълнителна услуга
„Фаст“ в размер на 450,00 лева. Твърди, че съгласно договора тази такса е
дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени към
всяка една погасителна вноска от погасителния план към договора, като дори
при предсрочно погасяване същата се дължи изцяло. На кредитополучателя
била начислена и такса в размер на 900,00 лева за услугата „Флекси“, която
също е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно
добавени към всяка една погасителна вноска от погасителния план към
1
договора. Освен това дори при предсрочно погасяване на кредита,
кредитополучателя дължи частично таксата от сключване на договора за
кредит до предсрочното му погасяване. С разсрочване на сумата за двете
допълнителни услуги, общата месечна погасителна вноска възлиза на сумата
от 186,45 лева, а общият размер на дължимото по кредита - 3356,07 лева.
Ищецът счита, че клаузата, съдържаща се в раздел VI „Параметри“ от
договора е нищожна поради противоречие с добрите нрави и с императивните
разпоредбите на ЗПК.
Противоречието с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от
ЗЗД обосновава с обстоятелството, че с тези клаузи се нарушава принципът
на добросъвестност в гражданските и търговските взаимоотношения, като се
достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по
договорното съглашение и до злепоставяне на интересите на ищеца с цел
извличане на собствена изгода на кредитора.
На следващо място счита, че е нарушено изискването на чл. 10а, ал. 1 и
2 от ЗПК и на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Заявява, че съгласно чл. 10а, ал. 1 и ал. 2
ЗПК се предвижда, че кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит, но не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. В разглеждания случай между
страните е сключен договор за потребителски кредит, като са начислени
такси за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ в общ размер на 1 350,00
лева, представляващи именно „такси за усвояване и управление на кредита“,
които противоречат пряко на разпоредбата на чл. 10а и правят нищожни
клаузите по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Счита, че така уговорената
клауза за допълнителни услуги е нищожна като противоречаща на добрите
нрави и неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП.
Заявява, че съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на
изискванията на закона, е нищожна. В този смисъл процесната клауза е
неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, тъй като същата е
необосновано висока. Сочи, че кредиторът има задължение преди сключване
на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на
потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В
този смисъл е съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за
потребителски кредити. По посочения начин се заобикаля чл. 33, ал. 1 от
ЗПК. С така уговорените допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ в полза на
кредитора се уговаря още едно допълнително възнаграждение в размер
близък до размера на отпуснатия кредит. По този начин клаузите са
неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, тъй като същите са
необосновано високи. Основната цел на така уговорените клауза е да доведе
до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на
2
кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума с още %
от предоставената главница.
Счита, че с предвиждането за заплащане на пакет от допълнителни
услуги „Фаст“ и „Флекси“ в размер на 1350,00 лв. се заобикаля и
разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Счита, че събирането на такива разходи е
част от дейността по управление на кредита и следва да са включени в
годишния процент на разходите. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи /
лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК като с
уговорките за заплащане на допълнителни разходи по допълнителните услуги
се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена
с ПМС№426/2014 г. Реално, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез
заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и при
несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователно
обогатяване се калкулира допълнителна печалба към договорената
възнаградителна лихва. Поради невключване на уговорките за заплащане на
разходи по допълнителни услуги в размера на ГПР, последният не
съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното
правоотношение. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е
реално прилагания в отношенията между страните представлява
заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от
Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение по дело С-
453/10 било прието, че използването на заблуждаващи търговски практики,
изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния
размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе
преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на
чл.143 и сл. ЗЗП.
На следващо място счита, че е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК, която сочи, че договора трябва да съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислена към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин.
Моли съда да признае нищожността на клаузите, съдържащи се в VI
„Параметри“ от договора за потребителски кредит № **********, сключен
между ищеца и „П.К.Б.” ЕООД, които предвиждат заплащането на
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“
в размер на 1350,00 лв. Претендира деловодни разноски.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът е
3
депозирал отговор на исковата молба. Счита, че претенциите на ищеца са
напълно неоснователни и следва да бъдат изцяло отхвърлени.
Заявява, че предявеният иск е недопустим, тъй като при наличие
платени без основание на ответника парични суми, ищецът разполагал с
правна възможност да предяви осъдителен иск за тези суми и моли
производството да бъде прекратено.
Относно основателността на предявения иск, заявява, че
кредитополучателят сам е пожелал да се възползва от предоставяне на
незадължителен пакет от допълнителни услуги. Изрично в договора за кредит
било посочено, че при кандидатстването си за потребителски кредит,
кредитополучателят е поискал да закупи допълнителна незадължителна
услуга, т.е. изборът и закупуването на допълнителни услуги не е
задължително условие за сключване на договора за кредит. Съгласно т.15. от
ОУ към договора може да изберат да не закупят допълнителна услуга или да
закупят една, или повече допълнителни услуги към договора. Посочено е, че
при подписването на договора препис от ОУ са предадени на клиента,
запознал се е с тях и ги приема. Т.е. безспорно е, че изборът за закупуване на
допълнителни услуги е изцяло на клиента, като закупуваното не е
задължително условие за сключване на договора, а е опционално. Отстоява,
че допълнителната незадължителна услуга „Фаст“ към момента на
подписване на договора вече е била предоставена на кредитополучателя и
използвана от него. Тази услуга била предоставена на ищеца и последният се
е възползвал от нея, като на 08.06.2021 г. е подал искане за кредит, одобрен е
в рамките на деня, размерът на предоставения заем е предоставен на ищеца на
същия ден, като сумата е преведена по посочената от ищеца банкова сметка.
Това доказвало недобросъвестно поведение от страна на ищеца, който е бил
добре информиран за предоставената допълнителна услуга, изявил е изрично
желание да се възползва от нея, за да усвои кредита само няколко часа след
подаването на искането.
Твърди, че в обхвата на общите разходи по кредита, които следва да се
отчетат при формирането на ГПР, попадат разходи за допълнителни услуги,
но само в случаите, когато получаването на такива допълнителни услуги е
задължително условие за сключването на договора за кредит /по аргумент от
§ 1, т. 1 от ДР на ЗПК/, какъвто настоящият случай очевидно не е. Тоест
дължимото по процесиите допълнителни услуги възнаграждение се дължи от
кредитополучателя отделно и независимо от цената на самия кредит, при
което не представлява разход по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК и § 1, т. 1 от ДР
на ЗПК, респективно не следва да се включва при изчисляването на ГПР.
Навежда, че в конкретния случай не е налице фактическия състав на чл.
26, ал. 1 от ЗЗД. Страните по договора са имали за цел реализиране на
процесната сделка, която не е забранена от ЗПК и са я осъществили по
уредения в него начин. Чл. 19, ал. 4 от ЗПК не установяват забрана за
постигане на определен правен резултат, а регламентира задължителните
4
изисквания, на които следва да отговаря формата и съдържанието на
договора. Неспазването на залегналото в тези разпоредби изискване би
довело до нищожност поради противоречие в закона - чл. 26, ал. 1, пр.1 от
ЗЗД, но в случая при сключването па процесния договор тези изисквания са
спазени.
Счита за неправилно твърдението на ищеца, че невключването на
предвиденото в договора възнаграждение по пакет допълнителни услуги в
процентното изражение на ГПР, така както е установен в договора, води до
недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК. Твърди, че не следва разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК да се
тълкува разширително в смисъл, че нарушение, водещо до недействителност
по чл. 22 ЗПК е налице не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР,
но и когато формално е налице такова посочване, но посочения в договора
размер на ГПР може да не съответства на действително прилагания между
страните. Разширителното тълкуване на посочената разпоредба, представлява
тълкуване и прилагане по разширителен начин на възприето от общностния
законодател правило в разпоредбата на чл. 10, пар. 2, б. “ж” от Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 23 април 2008 г.,
осъществено от националния съд, което е недопустимо, след като
националното законодателство е възприело и транспонирало посоченото
правило по точен и пълен начин. Неправилното изчисляване на годишния
процент на разходите по кредита, чрез невключване в неговото процентно
изражение на задължение, което е установено в глобален размер чрез
посочване на неговата стойност, не води до недействителност на договора за
кредит. Дори да се приеме, че възнаграждението за допълнителни услуги, с
оглед тълкуване на разпоредбите на договора, да представлява допълнително
възнаграждение за кредитодателя, което води до по-голям процент на
разходите по кредита, не следва да се прилага санкцията установена в
разпоредбата на чл. 22 ЗПК. Това е така, тъй като е случаите, в които
годишният процент на разходите надвишава установения в закона максимум
7 по чл. 19, ал. 4 ЗПК, приложение намира специалната разпоредба на чл. 19,
ал. 5 ЗПК установяваща, че санкция за неспазване на посоченото изискване, е
недействителност на съответната клауза от договора, а не на целия договор за
кредит.
Счита, че са неоснователни твърденията на ищеца, че посоченият в
договора за кредит размер на ГПР не е действително прилагания от кредитора
в кредитното отношение и представлява заблуждаваща търговска практика по
смисъла на чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗР, с което потребителят е въведен в
заблуждение относно стойността на разходите, които прави по обслужването
на заема. Твърди, че параметрите и условията, свързани с допълнителните
услуги, са ясно определени на първо място в допълнителната преддоговорна
информация, предоставена на ищеца. Т.е. същият е бил наясно с параметрите
на допълнителни услуги, вкл. разходите, които ще има във връзка с тях, в
случай че поиска такива, още преди подписване на договора за потребителски
5
кредит.
Счита, че пакетът от допълнителни услуги, уговорен между страните по
договора за кредит, представлява услуга, предлагана само от конкретния
кредитор и не следва да се включва при изчисляване на ГПР, защото би
въвело в заблуждение потребителя относно разходите по кредита.
Съгласно клаузата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване
и управление на кредита. В конкретния случай възнаграждението за
допълнителни услуги, определено в клауза VI от договора за потребителски
кредит, не би могло да бъде отнесено към тази хипотеза. Съгласно т. 14 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите (ЗЗП)
услуга е „всяка материална или интелектуална дейност, която се извършва по
независим начин, предназначена е за друго лице и не е с основен предмет
прехвърляне владение на вещ.“ От това правило се налагал изводът, че
описаните по-горе възможности за потребителя представляват услуги, в
смисъл на дейности, които ще се извършат по повод на сключения договор за
кредит в полза на друго лице - кредитополучателя. Съгласно съдебната
практика с договора за предоставяне на услуга изпълнителят поемал
задължение да извърши конкретни действия, срещу дължимо от възложителя
възнаграждение, като тези действия обикновено са фактически, а не прани.
Определението за договор за потребителски кредит по чл. 9, ал. 1 от ЗПК
предоставяло свобода на кредитора да предоставя допълнителни услуги,
различни от отпускането на кредит, то законодателно е допустимо
уговарянето на такива. Таксата за управление е свързана с административните
разходи на банката по управлението на кредита и обикновено е процент от
главницата. Т.е. таксите по усвояване и управление на кредита представляват
разходите на кредитора заради това, че отпуска един потребителски кредит, те
са част от самата дейност по кредитиране и които разходи следва да са
включени в цената на самия кредитен продукт. Поради това, че са свързани
със самата дейност по кредитиране, същите били забранени с промените в
ЗПК, влезли в сила от 23.07.2014 г. Възнаграждението, което се дължи за
поисканите и закупени от ищеца допълнителни услуги, по никакъв начин не
може да се възприемат като такса за дейност, свързана с усвояването и
управлението на кредита.
Счита, че с оглед на гореизложеното и предвид практиките на пазара,
разглеждането на искането за кредит не е дейност, за която е забранено
събирането на такса по смисъла на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. П.К.Б. ЕООД
предоставя на потребителите си възможност да закупят допълнителни услуги.
Така закупувайки допълнителни услуги, ищецът си е гарантирала и
допълнително, че при настъпване на неблагоприятни за него събития, той
няма да изпадне в забава и да дължи лихви за забава, а ще може да отложи
плащането или намали размера определен брой погасителни вноски, така че
да може да се фокусира върху стабилизирането на своята платежоспособност,
а не върху утежняване на финансовото си състояние с невъзможността да
6
плаща кредит и лихвите за забава по него. Гарантирал си е, че ако доходът му
намалее, ще може да си намали размера на няколко вноски. Гарантирал си е,
че, например, ако сменят датата на изплащане на месечното възнаграждение,
ще може да промени и падежната дата по кредита си, така че да е удобна за
него. Гарантирал си е, че ако има необходимост от допълнителни парични
средства, ще може да ги получи бързо и лесно, без да е необходимо да
попълва и представя отново купища документи. Счита, че всичко това
представлява своеобразни възможности за едностранна - по желание на
ищеца - промяна на погасителния план по договора за кредит.
Твърди, че страните са уговорили ГПР по кредита да е в размер на 47,74
%, като последният се формирал от посочените в разпоредбата на чл. 19, ал. 1
ЗПК компоненти. Намира, че въпреки, че в клаузите на процесния договор не
е посочено изрично какви компоненти кредитодателят е включел при
формиране размера на годишния процент на с разходите при сключване на
договора, последните са изводими от разпоредбите на закона. В случая
съдържанието на включените разходи може да се установи, посредством
тълкуване на клаузите на договора съотнесени към разпоредбата на чл.19, ал.
1 ЗПК и тази на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Следователно годишният процент
на разходите изразява задълженията на потребителя в процентно отношение
към размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и уговорено
заплащане на възнаградителна лихва за възмездно ползване на заетата сума от
кредитополучателя, какъвто е настоящия случай.
В тази връзка моли съда да отхвърли предявения иск.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. В писмено становище
на процесуалния представител ищеца адв. М.М. заявява, че поддържа
исковата молба, счита, че искът за основателен и доказан. Претендира и
направените съдебно-деловодни разноски, включително и адвокатски
хонорар, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.
В съдебно заседание ответната страна не се явява и не се представлява.
Пълномощникът юрк. Кристина Милчева в писмено становище оспорва
исковата молба и поддържа депозирания отговор на искова молба. Моли да
бъдат присъдени разноските по делото. Прави възражение за прекомерност на
претендираните разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и като
съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Не се спори между страните, а и от представения по делото Договор за
потребителски кредит Профи кредит Стандарт № 40004454338, се установява,
че на 08.06.2021 г. между Г. КР. ИВ., ЕГН: ********** и „П.К.Б.” ЕООД е
сключен договор по силата на който на ищеца е предоставена сума в размер
на 1500,00 лева при следните условия: годишен лихвен процент от 41,00% и
0,11% лихвен процент на ден, годишният процент на разходите – 48,62%.,
като общата дължима сума от кредитополучателя е в размер на 2 006,07 лева.
7
В договора е посочено, че е поискана и закупена от ищеца
допълнителна услуга, като по силата на раздел VI „Параметри“ от договора,
на ищеца е начислено възнаграждение за закупена допълнителна услуга
„Фаст“ в размер на 450,00 лева. Съгласно договора тази такса е дължима на
равни части през периода на кредита, съразмерно добавени към всяка една
погасителна вноска от погасителния план към договора, като дори при
предсрочно погасяване същата се дължи изцяло. На кредитополучателя е
начислена такса в размер на 900,00 лева за услугата „Флекси“, която също е
дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени към
всяка една погасителна вноска от погасителния план към договора. Освен
това дори при предсрочно погасяване на кредита, кредитополучателя дължи
частично таксата от сключване на договора за кредит до предсрочното му
погасяване. С разсрочване на сумата за допълнителна услуга, общата месечна
погасителна вноска възлиза на сумата от 186,45 лева, а общият размер на
дължимото по кредита - 3356,07 лева. Редът за закупената допълнителна
услуга „Фаст“ и „Флекси“ е описан и в Общите условия на заемодателя към
договора за потебителски кредит. В т.15.1 е описано, че всеки пожелал да
закупи допълнителна услуга „Фаст“ получава приоритетно разглеждане и
становище на искането за отпускане на потребителски кредит преди
кредитоискателите, без закупена такава услуга и в рамките на 1 час, считано
от постъпване на искането. В т.15.2 е описано, че с допълнителната услуга
„Флекси“ клиентът получава право да променя погасителния си план.
Не е спорно, че е била постигната договореност между ищеца и
ответното дружество за заплащане на пакета от допълнителни услуги,
описани по – горе, в размер на 1350,00 лева, като общото задължение по
кредита и по пакета от допълнителни услуги възлиза в размер на 3356,10
лева.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
прави следните изводи от правна страна:
Предявеният иск е допустим, а възражението на ответника по делото за
недопустимост на същия, съдът намира за неоснователно по следните
съображения: Правото на иск е средство за защита на материалното право
чрез разрешаване на гражданскоправен спор със сила на присъдено нещо.
Възникването и съществуването му зависи от процесуалните предпоставки,
т.е от допустимостта на иска. Правото на иск следва да съществува в полза на
лицето от чието име искът се предявява и да бъде надлежно упражнено, за да
породи искът целените с него правни последици. Отсъствието на посочените
предпоставки обуславя недопустимост на иска, поради което отпада
задължението за съда да предприеме действия насочени към разрешаване на
гражданския спор и дава основание за прекратяване на образувано вече
производство. В контекста на изложеното следва, че недопустимостта на
предявения иск се обуславя от липса на принадлежност на право на иск по
отношение на подалото исковата молба лице, липса на правен интерес от
иска, ищецът е неправоспособен или недееспособен или наличие на някоя от
8
отрицателните процесуални предпоставки осуетяващи упражняването му,
като наличие на договор за отнасяне на гражданския спор пред арбитражен
или чуждестранен съд, наличие на влязло в сила съдебно решение, с което
заявения с исковата молба спор е разрешен между същите страни и пр. В
настоящия случай съдът счита, че нито една от изброените по-горе
отрицателни процесуални предпоставки не са налице, което да обуславя
прекратяване на производството, а са налице именно положителните, по
силата които съдът е задължен да разгледа и разреши гражданскоправния
спор. Ищецът е страна по договора, налице е правен интерес за него, в
качеството му на потребител, от водене на настоящето производство за
установяване нищожността на клаузи, без ограничение във времето и
независимо от това дали е изпълнил задълженията си, произтичащи от него.
Предявените искове по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, са основателни по следните
съображения:
Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител
по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК. Според чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. В
този смисъл процесния договор попада под уредбата на ЗПК.
Не се спори от страните, а и от приетите по делото писмени
доказателства по безспорен начин се установява, че между страните е бил
сключен Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт №
40004454338/08.06.2021г. В договора е посочено, че клиентът е закупил пакет
допълнителни услуги: „Фаст“ - за приоритетно разглеждане на искането за
кредита и „Флекси“ - за възможност за промяна на погасителния план, като
цената на първата е в размер на 450,00 лева, а на втората – 900,00 лева.
Възможността на кредитора да въвежда такси извън стойността на
договорения размер на заема е регламентирана в чл. 10а от ЗПК и е
предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит. Налице е изрична забрана съгласно сочения текст (чл.10а, ал.2) да се
изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и
управлението на кредита. Съдът счита, че в уговореното споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги, липсва допълнителна услуга
по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Допълнителни са тези услуги, които са
извън основната престация на заемодателя, съдържаща се в облигационното
отношение възникнало в резултат на договора, а именно отпускане на заема и
неговото администриране. В случая по същността си уговорените и
претендирани суми включват заплащане на дейности, свързани с усвояване и
управление на кредита, доколкото касаят както отпускането на кредита
приоритетно, така и управлението му – предоставената възможност за
изменение на погасителния план. Поради това попадат под изричната забрана
на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК за начисляването на такива такси.
9
Законът за потребителския кредит е приет в изпълнение на
задължението на Република България за транспониране на разпоредбите на
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април
2008 г. относно договорите за потребителски кредити, в която е установен
принципът за информираност на потребителя, на който следва да бъде
осигурена възможност да познава своите права и задължения по договора за
кредит, който следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и
кратък начин. В съображение 19 от Директивата е установено, че за да се даде
възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за
фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и
стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен
договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят.В
случая съдът установи съдържанието на включените разходи посредством
тълкуване на клаузите на договора за потребителски кредит съотнесени към
разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК и тази на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Формиране
на процентното съотношение на годишния разход по кредита към размера на
главното вземане следва от разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно
която общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани
с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Въз основа на посочената разпоредба, възнагражденията за процесните
услуги, наименувани „Фаст“ и „Флекси“, следва да бъдат включени в ГПР.
Видно от уговорките в договора и изчисленията на ГПР, в него не се
включват таксите „Фаст“ и „Флекси“. По този начин общодължимата сума по
договора в размер на 3356,07 лева, в която сума са включени процесните
услуги, не съответства на посочения размер на годишния процент на
разходите -48, 62%, и практически надвишава значително 50%. Плащанията
за „Фаст“ и „Флекси“ възлизат на общо сумата от 1300 лева, което е почти
колкото кредита от 1500 лева. От тук следва, че е нарушена разпоредбата на
чл. 19, ал. 4 от ЗПК, предвиждаща че годишният процент на разходите по
кредита не може да бъде по- висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения, тъй като договореното задължение за потребителя да
заплати допълнителни услуги не са взети предвид при изчисляване на
посочения в договора годишен процент на разходите, в резултат на което
последният не съответства на действителния такъв, определен съгласно чл.
19, ал. 1 от ЗПК и изразяващ общите разходи по кредита. Тази уговорка е във
вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води
10
до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и
потребителя, поради което съставлява неравноправна клауза по смисъла на
чл. 143, ал. 1 от Закона за защита на потребителите. Съгласно чл. 146, ал. 1 от
ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са
уговорени индивидуално. Ако клаузите са били изготвени предварително, се
счита, че същите не са уговорени индивидуално, тъй като потребителят не е
имал възможност да въздейства върху съдържанието им. Такъв е настоящият
случай. Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги и
общите условия са били изготвени предварително, без да бъде предоставена
възможност на потребителя да уговаря тяхното съдържание. Ето защо
клаузите, касаещи заплащането на възнаграждение за пакет от допълнителни
услуги, са нищожни.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск е основателен и
следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото разноски в
размер на 54,00 лв. за държавна такса. Претендира се и присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА, претендирано в размер на
600 лв. за иска за нищожност на клауза „Фаст“ и на 600 лв. на иска за
нищожност на клауза „Флекси“ . По делото е представен договор за правна
помощ и съдействие, съгласно който на ищеца е предоставена безплатна
правна помощ по реда на чл. 38, ал.1, т.3, пр.2 от ЗА - на близък. Съгласно чл.
38, ал. 2 ЗА на адвоката се определя размер не по- малък от предвидения в
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответникът е направил своевременно възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищеца. На основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен
интерес, който предвижда при интерес до 1000 - възнаграждението е 300 лв.
Доколкото се претендира адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. по
двата иска , съдът определя адвокатско възнаграждение в размер на 600,00
лева за двата иска (300 лева по иска за нищожност на клауза „Фаст“ и 300лв.
по иска за нищожност на клауза „Флекси“). Съдът намира, че по-голям
размер от минимално предвидения в наредбата не следва да се определя,
доколкото делото не се отличава с фактическа и правна сложност,
производството се разви само в едно съдебно заседание без разпити на
свидетели и изслушване на вещи лица и без участие на страните.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 10а от ЗПК и чл.
146, ал. 1 вр. чл.143, ал.1 от ЗПК нищожността на клаузите, съдържаща се в
11
раздел VI „Параметри“ от Договора за потребителски кредит № **********
от 08.06.2021 г., сключен между Г. КР. ИВ., ЕГН: **********, живущ в *****,
ул. *****, ул. ******* и „П.К.Б.” ЕООД, с ЕИК: *****, със седалище и адрес
на управление: гр. София, кв. „*******, които предвиждат заплащането на
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги - „Фаст“ в размер
на 450,00 лева и „Флекси“ в размер на 900,00 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „П.К.Б.” ЕООД, с ЕИК:
*****, със седалище и адрес на управление: гр. София, кв. „*******,
представлявано винаги от двама управители С.Н.Н., Ц.Г.С. и Я.К.Ч. да
заплати на Г. КР. ИВ., ЕГН: **********, живущ в *****, ул. *****, ул.
******* сумата от 54,00 лева (петдесет и четири лева), представляваща
направените по делото разноски за платена държавна такса и сумата от 600,00
лева (шестстотин лева и 00 ст.) за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд Велико Търново в
двуседмичен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
12