№ 8455
гр. С.., 23.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:В.Р.Д.
при участието на секретаря В.Г.Н.
като разгледа докладваното от В.Р.Д. Гражданско дело № 20211110150695 по
описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Ищецът К. СП. К., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. С., чрез адв. В.О. от САК,
е подал искова молба с вх. на СРС № 47920/31.08.2021 г., с която е предявил срещу
ответника „ФИРМА“ АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление в гр. С.., осъдителен
иск за сумата от 4500.00 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени
неимуществени вреди вследствие от пътно-транспортно произшествие /ПТП/, настъпило в
гр. С.. на 21.01.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
31.08.2021 г., до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 21.01.2018 г. около 09:45 ч. в гр. С.., при движение по бул.
„Д.Ц.“, с посока на движение от ул. „Л.С.“ към бул. „8-ми декември“, водачът на МПС
марка „М.“, рег. № .. – Я.А.М.., извършил маневра „завиване надясно“, при което реализирал
ПТП с пресичащата по това време ищца К. СП. К., която вследствие на удара паднала на
пътното платно и получила следните телесни увреждания: контузия в областта на долната
част на гърба и таза и разкъсно-контузна рана в областта на кръста. Твърди се, че вина за
настъпилото ПТП имал водачът на лекия автомобил, чийто застраховател по гражданската
отговорност към датата на ПТП бил ЗАД „ФИРМА“ АД. Вследствие на инцидента ищцата
дълго време изпитвала силни болки в увредените области, както и емоционален стрес и
притеснения. В исковата молба се твърди още, че след настъпване на процесното ПТП е
била заведена претенция за изплащане на обезщетение от ответното дружество, което
заплатило едва 500.00 лв., поради което в настоящото производство претендира още 4500.00
лв. Претендират се и сторените по делото разноски.
Ответникът ЗАД „ФИРМА“ АД е депозирал отговор на исковата молба в
законоустановения срок, в който оспорва изцяло предявения иск. Оспорва механизма на
ПТП, като твърди, че изключителна вина за настъпването му има ищцата, която е пресичала,
без да се огледа и без да съобрази пътната обстановка преди да стъпи на пътното платно.
1
Оспорва настъпването на описаните в исковата молба телесни увреждания, както и че
същите се намират в пряка причинно-следствена връзка с процесното събитие. Предвид
изложеното моли за отхвърляне на исковете. Претендира и сторените разноски.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
С доклада по делото са отделени като безспорни между страните обстоятелствата, че на
21.01.2018 г. е настъпило ПТП в гр. С.. с участието на ищцата като пешеходец и
застрахования при ответника автомобил марка „М.“, с рег.№ .., управляван от Я.А.М.., както
и че ищецът е поканил застрахователят „ФИРМА“ АД да изплати претендираната сума, след
което е последвало плащане от ответника в размер на 500.00 лв.
По делото са представени и приети относими към предмета на спора писмени
доказателства – служебна бележка, издадена от отдел „П.п.“ към .., удостоверение от отдел
„П.п.“ към .., докладна записка, изготвена от отдел „П.п.“ към .., сведение от Е.Р., проект за
организацията на движение на бул. „Д.Ц.“ и бул. „Г.М.Д.“, писмо от Д. „Н...“, медицинска
документация и други.
По делото е допусната съдебно-автотехническа експертиза /САТЕ/, като заключението
е прието в открито съдебно заседание, проведено на 02.06.2022 г. Заключението описва
механизма на процесното ПТП, като определя, че причината за ПТП са субективните
действия на водача на л.а. „М.“ с рег.№ .., който е предприел маневра „завой надясно“, без
да се увери, че в същия момент няма пресичащи през кръстовището пешеходци. Вещото
лице дава отговор, че мястото на удара е около 50-100 см. от десния край на платното за
движение, както и че пешеходката /ищцата/ е имала възможността да предотврати
настъпване на ПТП, ако е изчакала процесният автомобил да направи завоя.
По делото е допусната съдебномедицинска експертиза /СМЕ/, като заключението е
прието в открито съдебно заседание, проведено на 02.06.2022 г. Експертизата дава
заключение, че ищцата е получила охлузване в поясно-кръстната област, контузия на
долната част на гърба и таза, повърхностна травма на други части на главата, съмнение за
травматична спондилопатия и радикулопатия, както и че причинените травми могат да се
получат на пешеходец от удар с лек автомобил при описания в обстоятелствената част на
исковата молба механизъм на ПТП. Експертизата дава отговори и относно предприетото
лечение по отношение на ищцата, периода на възстановяване и времетраене на болките и
страданията, текущото състояние на пострадалата.
По делото са събрани и гласни доказателства. Показанията на свидетеля Е.Б.Р. /майка
на ищцата/ са снети в открито съдебно заседание от 15.12.2021 г. Свидетелката съобщава, че
и е известно, че дъщеря и, която е била на 15 г. към датата на инцидента, е участвала в ПТП,
̀̀
вследствие на което получила травматични увреждания над кръста и таза, като болките
продължили около месец след инцидента. Твърди, че в този период е помагала на дъщеря си
да се обслужва, за което се налагало често да се прибира вкъщи през работно време и отново
да се връща на работа, дъщеря и в продължение на две седмици след инцидента не била на
̀
училище. Съобщава, че ищцата е имала леко изменение в походката, което наложило
консултация при лекар, вследствие на която е започнат курс по рехабилитация,
продължаващ до ден-днешен. Твърди, че ищцата споделя с нея, че изпитва страх при
пресичане поради уплах да не стане участник в ново ПТП, притеснява се да започне и
шофьорски курсове.
Разпитан е и свидетелят Я.М. /водач на процесното МПС/ в открито съдебно заседание
от 15.12.2021 г. Свидетелят съобщава, че си спомня за инцидента през 2018 г., когато
шофирал по бул. „Д.Ц.“ и спрял на светофар на кръстовището с бул. „Г.М.Д.“, при зелен
светофар предприел маневра десен завой към хотел „В..“, като твърди, че нямало пешеходци
на тротоара. В този момент от дясната му страна изникнало момиче /ищцата/, което паднало
на платното от удара. Не си спомня точното място на удара, спомня си, че ударът е бил в
дясната част на автомобила /десния калник/. Свидетелят не е категоричен дали ударът се е
2
състоял на пешеходна пътека или на пешеходна маркировка, поддържа, че скоростта на
автомобила е била не повече от 20 км/ч. Твърди, че пешеходката му е казала, че си е гледала
в телефона, затова не го видяла. Въпреки че първоначално нямала желание, свидетелят я
убедил да я закара в „П.“, за което уведомил майката на пострадалата. В болницата
направили преглед на пострадалата, твърди, че нямала травматични увреждания от удара и
изглеждала в добро състояние. Ищцата и майка заявили пред полицаите в болницата, че
нямали претенции към шофьора на процесното МПС, след което той заедно със своя
ръководител /св.Р.К./ закарали ищцата в ж.к. „Д.“ при нейна приятелка. Видимо, ищцата
нямала травми, ходела самостоятелно и спокойно.
Свидетелските показания на Р.К. са снети в открито съдебно заседание от 23.06.2022 г.
Свидетелката съобщава, че шофьорът на процесния автомобил Я.М. е бил служител на
предприятието, на което свидетелката е била управител. Съобщава, че Я.М. и звъннал
̀
веднага след инцидента и и съобщил, че на зелена сигнализация на светофара потеглил с
̀
лекия автомобил, завивайки надясно, при което младо момиче решило да се върне назад по
пътя и така бил реализиран удар. Посъветвала го да закара момичето в „П.“. Твърди, че в
болницата не е забелязала потърпевшата да има травми, съобщава, че със служителя и /М./
̀
са закарали ищцата при нейна приятелка в ж.к. „Д.“, през цялото време ищцата била във
видимо добро здравословно състояние.
След като установи делото от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
По предявения иск с правно основание чл. 493, ал. 1 КЗ вр. чл. 432, ал. 1 КЗ в тежест на
ищеца е да докаже твърденията си, че в причинна връзка с противоправно поведение на
водача на МПС марка „М.“, с рег.№ .. на сочената дата и място е претърпял твърдените
неимуществени вреди, както и тяхната продължителност и интензивност, както и че
ответникът е застраховал гражданската отговорност на делинквента към датата на
настъпване на вредите.
В тежест на ответника е да докаже наличието на поведение на ищеца, допринесло за
настъпване на вредите, както и да обори презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД, респ. че
застрахованият при него делинквент е действал безвиновно и поради тази причина не следва
да се ангажира отговорността на застрахователя. В тежест на ответника е да установи
наведените от него възражения, включително правоизключващите, правоунищожаващите,
правопогасяващите и правоотлагащите възражения.
От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че на
21.01.2018 г. около 09:45 ч., в гр. С.., на бул. „Д.Ц.“, с посока от ул. „Ф.Ж.К.“ към бул. „С..“
и на кръстовището с бул. „Г.М.Д.“, водачът на л.а. „М.“, с рег.№ .. – Я.А. М., предприемайки
маневра „десен завой“ при зелена сигнализация, реализира ПТП с пресичащата в този
момент при зелена сигнализация отдясно наляво пешеходка К. СП. К., вследствие на което
последната е получила травматични наранявания, като за място на удара следва да се приеме
зоната от 50-100 см. от десния край на платното за движение. Съдът намира, че причината за
ПТП са субективните действия на водача на лекия автомобил, който при предприемане на
маневрата „завой надясно“ не се е уверил дали няма пресичащи пешеходци на
кръстовището. С поведението си водачът на лекия автомобил е нарушил разпоредбата на чл.
25, чл. 116 и чл. 120 ЗДвП, поради което поведението му безспорно се явява противоправно
такова.
Горното се установява от приетото и неоспорено от страните заключение на САТЕ,
което съдът кредитира в цялост като компетентно изготвено и кореспондиращо на
останалия събран доказателствен материал. Същото се потвърждава и от писмените
дпказателства: представената докладна записка с рег. № ..2018 г. по описа на Отдел „П.п.“-..;
служебна бележка с рег. № ../15.03.2019 г. по описа на Отдел „П.п.“-.., а също и от
свидетелските показания на водача на лекия автомобил Я.А. М. и косвено – от показанията
на свидетелите Е.Р. и Р.К., които не са били очевидци на инцидента.
По отношение на възражението на ответника за съпричиняване от страна ищцата съдът
3
намира следното. ЗАД „ФИРМА“ АД твърди, че ищцата е съпричинила противоправния
резултат с поведението си, като внезапно е навлязла в натоварено кръстовище, без да се
огледа и да съобрази пътната обстановка. Съпричиняване на вреди от пострадалия е налице,
когато за настъпването на вредата са допринесли най-малко две лица – делинквентът и
увреденият. Причинността на поведението на пострадалия няма самостоятелно
съществуване, а е обусловено от наличието на причинна връзка между деянието на
делинквента и вредата. Чл. 51, ал. 2 ЗЗД визира случаите, когато вредоносният резултат е в
причинна връзка както с виновните действия на този, който се държи отговорен за
причинените вреди, така и с действията на самия увреден. Необходимо е също така
настъпилата вреда да е неделима. В случай че вредата е делима, не е налице съпричиняване
и последиците се разпределят по общите правила.
Съпричиняване по чл.51, ал. 2 ЗЗД е основание за намаляване на размера на
отговорността на делинквента, ако и пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите.
Такова съпричиняване е налице, когато освен с поведението на делинквента увреждането се
намира в пряка причинно-следствена връзка и с поведението на самия увреден.
Съпричиняването има обективен характер, като от значение е единствено наличието на
такава обективна причинно-следствена връзка, а е ирелевантно субективното отношение на
пострадалия /т.7 от ППВС № 17/18.11.1963 г./. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е
налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване
на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и
самите вреди.
Съобразно установената практика по доказателствената тежест на възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице /Решение № 27 от
15.04.2015 г. по т. д. № 457/2014 г на ВКС, II ТО; Решение № 205 от 30.03.2015 г. по т.д. №
2976/2013 г. на ВКС, II ТО и др./ съдът намира, че ответникът не доказа наличие на
съпричиняване.
В случая от представените по делото проект за светофарна уредба, фази на движение и
циклограма за локален твърд режим на работа на светофарната уредба на процесното
кръстовище, както и от заключението на САТЕ, вкл. уточненията и допълненията на вещото
лице, направени в о.с.з. от 02.06.2022 г., се установява, че ищцата е пресякла на пешеходна
пътека при зелена сигнализация на светофара за пешеходци, като в същото време шофьорът
е потеглил също при зелена сигнализация за завиващите надясно автомобили. Ищцата е
пресичала на пешеходна пътека, която се е регулирала от светофарна сигнализация,
следователно е упражнявала абсолютно право на пресичане - т.6 от ТР №2/2016г. по т.д.
№2/2016г. на ОСНК на ВКС. При използване на своето право за преминаване през
пешеходна пътека пешеходецът пресича със съзнанието, че водачите имат задължението да
му осигурят упражняването на това право, за разлика от преминаването на необозначено
място. Същевременно, при преминаване през обозначена пешеходна пътека законодателят е
въвел задължение за пешеходците, прогласено в разпоредбата на чл. 113, т. 1 ЗДвП – да се
съобразят с разстоянието до приближаващите се превозни средства и с тяхната скорост на
движение. Въведена е и забрана за пешеходците внезапно да навлизат или да пресичат
платното за движение при ограничена видимост – чл. 114, т. 1 и т. 2 ЗДвП. Законът
предвижда засилена защита по отношение на определени категории пешеходци. Те са
посочени в разпоредбата на чл.116 от ЗДвП –деца, хората с трайни увреждания, в частност
слепи, които се движат с бял бастун, слепо-глухи, които се движат с червено-бял бастун и
престарелите хора. Закрилата на тези категории пешеходци при пресичане на пешеходна
пътека (а за децата и в чл. 117 ЗДвП) е всеобхватна и при всички случаи следва да се
съобрази от съда. Установи се по делото, че към датата на ПТП ищцата е била на 15 г., което
я поставя в една от уязвимите групи на пътя – децата.
Твърдението за съпричиняване е и недоказано. Процесуалното задължение
(доказателствената тежест) за установяването на твърдения правнорелевантен факт
принадлежи на страната, която навежда това частично правоизключващо възражение, като
доказването трябва да е пълно (несъмнено, безспорно) съобразно правилата, предписани в
4
правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК. Не се установява обаче при условията на пълно и
главно доказване, че ищцата е изскочила на пътя или внезапно се е озовала на пътното
платно, което да направи невъзможно водачът на лекия автомобил да спре. В тази насока не
се съдържат такива данни в показанията на свидетеля М., който заявява, че не е видял
пешеходката, но не и че тя е изскочила или че внезапно се е появила на пътното платно.
Впрочем показанията на свидетеля Р.К., която не е пряк очевидец на случилото се не водят
до друг извод, нещо повече, тя заявява, че водачът М. обяснил, че пешеходецът К. се е
„върнала обратно на пътя“, а пък самата пострадала била заявила, че „се е спънала и е
паднала до колата, защото е решила да не пресича булеварда, а да се върне обратно, защото
е пуснал зеленият сигнал“, което е в противоречие с показанията на свидетеля М. и ги
дискредитира. При неустановяване на твърденията за съпричиняване по несъмнен начин в
процеса от ответника и при прилагане на правилата за разпределение на доказателствената
тежест – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК, съдът приема тези обстоятелства за неосъществени.
Доколкото не се установява обратното и предвид разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД,
съдът намира, че вината за процесното ПТП е на водача на автомобила, чиято гражданска
отговорност е била застрахована при ответника, който с поведението си – при маневра
надясно не е забелязал и не е осигурил възможност на пешеходката да премине, ударил я е и
е предизвикал ПТП, е нарушил разпоредбите, обективирани в чл. 25, чл. 116 и чл. 120 ЗДвП.
Следва да се посочи, че обстоятелството, че на водача на автомобила не е наложено
административно наказание за поведението му се явява ирелевантно за делото. Доколкото
наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ с ответника не е спорно обстоятелство по делото, то
виновното поведение на Я.А. М. и причинения вследствие на него деликт на ищцата
ангажират договорната отговорност на застрахователя-ответник. Следователно искът е
доказан по основание, спорен между страните е размерът на следващото се застрахователно
обезщетение.
От събраните по делото доказателства съдът намира, че вследствие на ПТП на ищцата
са нанесени травми: охлузване в поясно-кръстната област, контузия на долната част на
гърба и таза; повърхностна травма на други части на тялото, установена на 23.01.2018 г. от
личния лекар на ищцата /по анамнестични данни за сутрешна скованост, главоболие, позиви
за повръщане/. Съмнението за травматична спондилопатия и радикулопатия, установени на
06.02.2018 г. от специалист по детска неврология, не са приети от вещото лице като травми
в причинна връзка с произшествието. Вещото лице по приетото заключение на СМЕ заявява,
че посочените травми като механизъм по всяка вероятност са получени вследствие на удара
от лекия автомобил и са съвместими с уврежданията, които един пешеходец би претърпял
при такъв тип ПТП. Установява се, че болките от удара са продължили около 30 календарни
дни, като вещото лице не изключва възможността да са продължили и след този период
поради стресовата реакция на ищцата към случилото се. Отчита, че към 2022 г. няма
невъзстановили се увреждания. Съдът кредитира в цялост заключението на вещото лице
като компетентно изготвено и съответстващо на други събрани доказателства по делото, в
т.ч свидетелските показания на свидетелката Е.Р. и постъпилата по делото медицинска
документация /съдебномедицинско удостоверение №../2018 г., изготвено от д-р Г.Г.; лист за
преглед на пациент в КДБ/СО от УМБАЛСМ „Н.И.П.“; амбулаторна книга; амбулаторни
листове, постъпили справки за извършени прегледи от НЗОК и др./. От посочените
доказателства безспорно се установява наличието на гореописаните травматични
наранявания, интензитета и продължителността на болките, пряката причинно-следствена
връзка между удара с лекия автомобил и получените наранявания. С оглед гореизложеното,
ищецът доказа при условията на пълно и главно доказване наличието на причинно-
следствена връзка между противоправното и виновно поведение на водача Явор М. и
причинените наранявания на ищцата.
Размерът на обезщетението на доказаните неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е
абстрактно понятие. Във всеки случай, за да отговаря на критерия справедливост,
5
определеното от съда обезщетение следва при отчитане на всички релевантни по делото
обстоятелства, относими към пострадалото лице и претърпените от него увреждания, по
най-пълен начин да обезщетява претърпените болки и страдания и в този смисъл да се явява
техен паричен еквивалент /Решение № 33 от 04.04.2012 г. по т. д. № 172/2011 г., II т. о. на
ВКС, Решение № 198 от 3.10.2014 г. по гр. д. № 2307/2014 г., III г. о. на ВКС, Решение № 95
по гр. д. № 5805/2013 год. на III г. о. на ВКС, Решение № 389/13 г. от 04.08.2014 г. по гр. д.
№ 40/2013 г. на IV г. о. на ВКС и др./.
Принципът за справедливост включва в най-пълна степен компенсиране на вредите на
увреденото лице от вредоносното действие и когато съдът е съобразил всички доказателства,
релевантни към реално претърпените от увреденото лице морални вреди (болки и
страдания), решението е постановено в съответствие с този принцип. При определяне на
дължимото обезщетение следва да се държи сметка и за обществените представи за
справедливост в аспект на съществуващите обществено-икономически условия на живот
За да определи съдът справедливо обезщетение означава да определи точен паричен
еквивалент на всички понесени от конкретното увредено лице емоционални, физически и
психически сътресения. В случая съдът взема предвид, че към датата на инцидента ищцата е
била непълнолетна – на 15 г. Особена важност следва да се обърне на вида и характера на
получените травматични увреждания и периода от време, през който са продължили болките
от травмите – около 30 дни, като ищцата е продължила да изпитва известен дискомфорт и
след това. Следва да се съобразят и безспорните неудобства от личен, битов и социален
характер по време на възстановителния период. Безспорно инцидентът се е отразил
негативно на потърпевшата, която и до днес изпитва страх при пресичане, за да не претърпи
отново инцидент. Поради инцидента ищцата изпитва и страх от управление на МПС.
Посоченото се установява от свидетелските показания на Е.Р., представените медицински
документи и заключението на вещо лице по СМЕ. Неоснователни се явяват оплакванията на
ответника, че ищцата не изглеждала като да е претърпяла реални травми в деня на
инцидента, което се виждало и от желанието и да остане при нейна приятелка. Както
̀
посочва и вещото лице-медик, последиците от подобен тип травми се проявяват в пълнота
определено време след инцидента, а незадължително веднага след него. Допълнително
страхът и притеснението от случилото се могат да допринесат за други странични ефекти
впоследствие.
Съдът, при определяне на размера на дължимото обезщетение, взе предвид и
обществено-икономическите отношения и отражението им към размера на неимуществените
вреди към м.01.2018 г., както и отчете липсата на болничен престой и оперативна намеса на
ищцата, липсата на трайни и сериозни увреждания и пълното възстановяване на ищцата към
днешна дата.
При всичко изложено, съдът намира, че определянето на обезщетение за
неимуществени вреди на ищеца следва да бъде в размер на общо 3800 лв., от които следва
да се приспаднат извънсъдебно платените преди подаване на исковата молба от ответника
500 лв. Оттук и претенцията следва да се уважи за сумата в размер на 3300.00 лв., като за
разликата до пълния предявен размер от 4500.00 лв. искът следва да се отхвърли.
Като законна последица от уважаване на иска, следва да се присъди и законната лихва,
дължима от датата на подаване на исковата молба /31.08.2021 г./ до окончателното плащане.
По отношение на отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора, разноски се полагат и на двете страни.
От страна на ищеца, разноски се претендират от процесуалния му представител – адв.
В.О.. Представени са по делото договор за правна помощ и списък на разноските по чл. 80
ГПК. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №1 от 2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения на ВАдС минималното възнаграждение за гражданско дело с
материален интерес от 1000 лв. до 5000 лв. е 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв.
Следователно дължимият хонорар на адв. О. при уважен иск в размер от 3300.00 лв. е 461.00
лв., а с ДДС – 553.20 лв., която сума следва да се присъди в пола на процесуалния
6
представител на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т.3 ЗАдв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има право на разноски, като той е
сторил такива за такса за съдебни удостоверения (10 лв.), депозити за САТЕ и СМЕ (300
лв.), за разпит на двама свидетели (110 лв.), както и адвокатско възнаграждение с ДДС (654
лв.). Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника се явява
основателно, като същото следва да бъде намалено до 553.20 лв. с ДДС, колкото съдът е
определил като размер и на процесуалния представител на ищеца. Така, по съразмерност на
ответника се следва сумата от 286.19 лв. – разноски по делото.
Ответникът на основание чл. 78, ал. 6 ГПК следва да заплати по сметка на СРС таксите
и разноските, от заплащането на които ищцата е освободена с определение №
4362/09.09.2021 г., както следва: 50.00 лв. за издаването на 5 бр. съдебни удостоверения;
200.00 лв. – депозит за САТЕ; 300.00 лв. – депозит за СМЕ, или общо сумата от 550.00 лв., а
съобразно уважената част от иска, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
СРС сумата от 403.33 лв.
Водим от гореизложеното, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ФИРМА“ АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление в гр. С.., ул.
„С., на основание чл. 493, ал. 1 КЗ вр. чл. 432, ал. 1 КЗ да заплати на К. СП. К., ЕГН
**********, с постоянен адрес в гр.С.., ж.к. „Х., сумата от 3300.00 лв. /три хиляди и триста
лева/, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди –
физически и морални болки и страдания, вследствие на реализирано в гр. С.. по вина на
водача на л.а. „М.“ с рег.№ .. – Я.А. М. пътно-транспортно произшествие от 21.01.2018 г.,
ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 31.08.2021 г., до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения до
пълния предявен размер от 4500.00 лв.
ОСЪЖДА „ФИРМА“ АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление в гр. С.., ул.
„С. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 38, ал.1, т.3 ЗАдв да заплати на адв. В.В.
О. от САК, със служебен адрес: гр.С.., .., сумата от 553.20 лв. – адвокатско възнаграждение
за безплатно процесуално представителство и защита пред СРС съразмерно с уважената
част от иска.
ОСЪЖДА К. СП. К., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. С.., ж.к. „Х. да
заплати на „ФИРМА“ АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление в гр.С.., ул. „С., на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 286.19 лв. – разноски по делото съразмерно с
отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „ФИРМА“ АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление в гр. С.., ул.
„С. на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата
общо от 403.33 лв., представляваща такси и разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7