№ 5
гр. Гълъбово, 08.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на двадесет и пети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Таня Илкова
при участието на секретаря Антоанета Делчева
като разгледа докладваното от Таня Илкова Гражданско дело №
20215550100205 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК.
Ищецът "Ю.Б." АД твърди в исковата си молба, че е сключен Договор за
потребителски кредит № FL851189 от 19.04.2017г. между "Ю.Б." АД - от една страна, и В.
ХР. Б.- от друга страна, по силата на който Банката е предоставила на Кредитополучателя
кредит в размер на 2089лв. за предсрочно погасяване на друг кредит на
кредитополучателката, като последната се задължила да върне ползвания кредит, заедно с
дължимите лихви, в срокове и при условията на процесния договор, видно от уговореното в
чл. 1 от Договора.
В съответствие с договора, Кредитополучателят на 19.04.2017г. е усвоил изцяло
предоставените от Банката парични средства в размер 2089 лв., от разплащателна сметка:
IBAN: BG ******, разкрита на името на В. ХР. Б., при "Ю.Б." АД.
По силата на чл. 3, ал.1, т.1 от Договора за кредит, за първите осемнадесет месеца от
срока на издължаване на кредита за усвоения кредит Кредитополучателят дължи на Банката
променлива годишна лихва, която се определя като сбор от референтен лихвен процент
плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 6,177 %, а по силата на т.2 от същата
разпоредба след изтичане на срока по т.1 до крайния срок на издължаване на кредита
договорната надбавка е 8,177%. Страните уговарят, че за референтен лихвен процент ще се
ползва следния лихвен индекс: 6-месечен СОФИБОР. приложим за съответния период на
начисляване на лихвата, по методика, определена съгласно чл.З, ал.2 и следващите от
процесния договор. В договора подробно е изложено и какво представлява индексът
„СОФИБОР", как и кога се изготвя, като е посочено и мястото, на което се публикува
1
ежедневно, а именно на сайта на Българска народна банка: www.bnb.bg. Към момента на
сключване на Договора за потребителски кредит, размерът на референтния лихвен процент
6М СОФИБОР е 0,323 % (нула цяло триста двадесет и три процентни пункта).
Съгласно чл. 3, ал. 3 от Договора за потребителски кредит, приложимата лихва се
определя първоначално и след това се актуализира два пъти годишно, като при определян
ето /актуализирането Банката ползва стойностите на 6М СОФИБОР, публикувани на
интернет сайта на БНБ съответно на 15-ти януари и на 15-ти юли всяка година от срока на
кредита. В случай, че на съответната дата няма публикувана
Съгласно чл. 3, ал. 3 от Договора за потребителски кредит, приложимата лихва се
определя първоначално и след това се актуализира два пъти годишно, като при
определянето/актуализирането Банката ползва стойностите на 6М СОФПБОР, публикувани
на интернет сайта на БНБ съответно на 15-ти януари и на 15-ти юли всяка година от срока
на кредита. В случай, че на съответната дата няма публикувана стойност, за такава ще се
ползва последно публикуваната преди тази дата стойност на 6М СОФИБОР. Банката обявява
в банковите си салони и на своя интернет сайт (www.postbank.bg) актуалните нови
стойности на ползвания 6М СОФПБОР, както и всяка последваща негова стойност.
Съгласно ал. 3, ал. 6 от Договора за потребителски кредит при всяко публикуване на нова
стройност па 6М СОФПБОР Банката извършва съответната актуализация на приложимата
годишна лихва по кредита, като новата стойност на 6М СОФПБОР е в сила и ще се ползва за
определяне на приложимата годишна лихва по кредита за следващия шестмесечен период от
срока на договора за кредит, считано от датата, следваща първата падежна дата па месечна
вноска по кредита след датата на публикуване на новата стойност па 6М СОФИБОР.
По аргумент от чл. 3, ал. 8 от процесния договор, дължимите лихви се начисляват от
датата на усвояване на кредита, като за дата на усвояване се счита датата на заверяване на
сметката на Кредитополучателя по чл. 2, ал. 1 от договора, а именно 19.04.2017г.
По аргумент от чл. 3, ал. 9 от процесния договор ГПР (Годишният процент на
разходите) по отпуснатия кредит е 8,84% (осем цяло осемдесет и четири стотни) процента.
С подписването на Договора, В. ХР. Б. се е задължила да погасява кредита съгласно
чл. 7 и чл.8 от Договор за потребителски кредит № FL851189 от 19.04.2017г. Погасителните
вноски се заплащат съгласно погасителен план , по аргумент от чл. 7 от Договора за
потребителски кредит, като крайният срок за погасяване на кредита, включително
дължимите лихви е до 19.01.2027г. Общият брой на погасителните вноски е 117, като
размерът п падежът им са описани в погасителен план, подписан от страните по Договора и
представляващ неразделна част от него.
Според договореното в чл. 4 от Договора за потребителски кредит, погасителните
вноски за издължаване на кредита, включително дължимите лихви се заплащат на
съответната падежна дата от съответния месец, посочена в Погасителния план. Ако падежът
на погасителната вноска съвпадне с неприсъствен ден, тя може да бъде направена п в първия
работен ден след падежа. При просрочие на дължимите месечни погасителни вноски, както
2
и при предсрочна изискуемост па кредита, Кредитополучатлят дължи обезщетение за
времето на забава (мораторна лихва) върху просрочените суми в размер на законната лихва
за забава, чийто размер се определя от Министерски съвет (по арг. от чл. 9 от Договора за
потребителски кредит).
Длъжникът В. ХР. Б. не е изпълнила договорните си задължения по процесния
Договор за потребителски кредит № FL888231 от 04.01.2018 г., а именно:
Не е заплатила на банката всички месечни вноски, включващи лихва и главница, с
размер и падеж - съгласно погасителния план към процесния договор;
Не е заплатила дължимите на Банката по настоящия договор лихви (неустойки) за
времето на забава върху просрочените суми в размер па законната лихва за забава, съгласно
чл. 9;
По силата на чл. 14 от Договора за банков кредит, при непогасяване в уговорения
срок на една или повече вноски по кредита, Банката има право да обяви кредита за изцяло
или частично предсрочно изискуем, без да се прекратява действието на договора.
Съгласно договореното в чл. 18 от процесния Договор, всички уведомления и
изявления във връзка с договора трябва да бъдат направени в писмена форма и ще се считат
получени, ако по факс, чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата с обратна
разписка или с препоръчана поща, с куриер или по електронна поща достигнат до адресите
на страните, посочени в началото на договора.
На основание чл. 14, вр. чл. 19 от Договора за банков кредит, поради неплащане в
уговорения срок на погасителна вноска № 25 с падеж 19.05.2018г., съгласно погасителния
план към Договор за кредит № № FL888231 от 04.01.2018г. Банката е обявила предсрочната
изискуемост по кредита, без да се прекратява действието на договора, за което
кредитополучателката е уведомена с писмо с изх.№ 7366/08.03.2019г., изпратена до В. ХР. Б.
и получено лично от нея на 15.03.2019г. С получаване на уведомлението за отнема
преимуществото на срока Банката надлежно е обявила кредита за изцяло изискуем преди
крайния срок.
На 21.05.2019 г. "Ю.Б." АД подава заявление за издаване на заповед за изпълнение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, допускане па незабавното й изпълнение и
издаване на изпълнителен лист, по което е образувано ч. гр. д. № 289 от 2019г., по описа на
PC-Гълъбово. По подаденото заявление е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист по описа на
Районен съд - гр.Гълъбово, ГО, срещу Кредитополучателя В. ХР. Б.. В срока за доброволно
изпълнение длъжницата е подала възражение срещу издадената заповед за незабавно
изпълнение, за което кредиторът е уведомен на 26.04.2021 т.
Поради неизплатеното от Кредитополучателя задължение в размер на 2085,77лв., от
които 1929,77лв. главница. 114,52лв. възнаградителна лихва за периода от 19.05.2018г. до
15.03.2019г., както и мораторна лихва в размер на 41,48лв. за периода от 19.05.2018г. до
07.05.2019г. , както и поради подаденото от длъжника възражение на основание чл. 422 от
3
ГПК, във връзка с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, "Ю.Б." АД предявява настоящия иск.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на длъжника В. ХР. Б., ЕГН: **********, с адрес: ******, че същата има
задължение към "Ю.Б." АД, EIIK: ******, произтичащо от Договор за потребителски кредит
№ FL851189 ОТ 19.04.2017г., в размер на 2085.77лв., от които 1929,77лв. - главница, ведно
със законна лихва върху главницата от 21.05.2019г., 114,52лв. - възнаградителна лихва за
периода от 19.05.2018г. до 15.03.2019г., както и мораторна лихва в размер на 41,48лв. за
периода от 19.05.2018г. до 07.05.2019г.
Претендирани са разноски.
Ответницата В. ХР. Б. в депозирания писмен отговор признава, че е имала договорни
отношения с ищеца, по силата на които е ползвала кредит № FL 851189 от 19.04.2017 г.,
послужил за погасяване на предишен такъв, като сумата за погасяване е била 2 089 лева.
Счита, че договорът за кредит е изготвен на толкова неразбираем език за обикновения
потребител,че само лице със специални знания може да разбере неговото значение. Клаузите
в него били изготвени така,че не ставало ясно за какво и защо следва да се плащат
посочените суми извън тези по главницата, която е послужила за погасяване на друг кредит.
Неяснотата, липсата на прозрачност, точност и подходящ и достъпен вид на договора
създавали условия да се твърди, че при сключването му ответницата изобщо не е била
наясно при какви условия го сключва. На практика тя е била лишена от достъпна
информация и разбиране на сложните формулировки, определящи нейните задължения. За
лица без специално образование е непонятно понятието 6М СОФИБОР, какво означава и
какво е приложението му. Сключеният договор за кредит следвало да бъде определен от
съда като нищожен, поради нарушаване принципа на достъпност, равнопоставеност при
договарянето.
Твърди още, че е била притисната от обстоятелствата да се съгласи на всичко, което
предлага банката. С взетата сума било заплатено лечението , което в последствие се оказва
много по-тежко, отколкото тя е очаквала. Поставена е на диализа и състоянието
прогресивно се влошило. Веднага след заплащане на взетата сума по лечението В.Б. е
изпаднала в тежко състояние, довело в крайна сметка до преосведетелстване пред ТЕЛК и е
инвалидизирана с 95% процента нетрудоспособност. На практика е постановена диагноза
„терминален стадий на бъбречна болест", което на практика е последното, което предшества
бъбречна транспалтация, а дотогава два пъти в седмицата се подлага на диализа. Постепенно
и другите органи и се увреждат, което води до тежко състояние на целия организъм и
пълната невъзможност да упражнява труд и реализира доходи. С решение на Директора на
НОИ и е била определена пенсия за общо заболяване в размер на 382.35 лева, която сума не
покрива и половината от разходите по лечението и се налага със Заповед на Дирекция
„Социално подпомагане" да и бъде отпусната месечна финансова подкрепа по чл.70 т.З от
ЗХУ в размер на 90.75 лева.
Обективната и невъзможност да изпълни задълженията си по договора за паричен
заем са приравнени към съществуващите фосмажорни обстоятелства, които са
4
непредвидими към датата на сключване на договора за паричен заем. Към тази дата тя не е
знаела, а и не е могла да предвиди рязкото влошаване на здравето си, което да и попречи да
реализира доходи и да върне сумата.
В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител. С депозирана
от представителя му молба заявява, че поддържа предявения иск.
В съдебно заседание ответницата се представлява от пълномощника си, който
пледира за отхвърляне на иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 289/2019г., по описа на Районен съд - Гълъбово,
съдът е издал в полза на "Ю.Б." АД срещу длъжника В.Б. заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист по чл. 417 и чл. 418 от ГПК за сумата от 1 929.77 лв. – главница, сумата
от 114.52 лв. – възнаградителна лихва за периода 19.05.2018г. – 15.03.2019г., сумата от 41.48
лв. – мораторна лихва за периода 19.05.2018г. – 07.05.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 21.05.2019г. до окончателното й изплащане, въз основа на
извлечение от счетоводни книги за задължение по договор за потребителски кредит №
FL851189/19.04.2017г.В полза на заявителя са присъдени и разноски, в размер на 405.32 лв.
Длъжникът е депозирала възражение срещу заповедта в срока по чл. 414 от ГПК,
като на заявителя е указана възможността да предяви иск за установяване на вземането си. В
законоустановения едномесечен срок, заявителят – ищецът по настоящото дело, предявява
настоящия установителен иск.
Видно от представения по делото договор за потребителски кредит №
FL851189/19.04.2017г., сключен между "Ю.Б." АД, в качеството на кредитор, и ответницата
В.Б., в качеството на кредитополучател, кредиторът е предоставил на ответницата кредит в
размер на 2089 лв. за пълно и предсрочно погасяване на задълженията си по договор за
кредит №FL724176/19.03.2014г., сключен между същата банка и ответницата.
Кредитополучателят се е задължил да върне ползвания кредит заедно с дължими лихви,
съобразно приложения погасителен план, на 117 месечни анюитетни вноски, от които
първите 18 в размер на 24.15 лв., следващите 98 вноски по 26.02 лв. и една последна вноска,
в размер на 26.10 лв. Всяка вноска включва в себе си два компонента - част от главницата
плюс възнаградителна лихва, подробно описани в приложения погасителен план към
договора за потребителски кредит. Крайния срок за погасяване на кредита е уговорен да е
19.01.2027г.
Според чл. 3, ал. 1 от този договор за усвоения кредит кредитополучателят дължи на
банката годишна лихва, която се определя като сбор от референтен лихвен процент плюс
фиксираната договорна надбавка в размер на 8.177%. За референтен лихвен процент ще се
5
ползва следния лихвен индекс: 6 – месечен СОФИБОР, приложим за съответния период на
начисляване на лихвата, по методика, определена съгл.чл. 3 и следващите от договора.След
изтичане на периода по т.1 от алинеята и до крайния срок на издължаване на кредита,
кредитополучателят дължи на Банката променлива годишна лихва, която се определя от
референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 8.177%. За
референтен лихвен процент ще се ползва следния лихвен индекс: 6 – месечен СОФИБОР,
приложим за съответния период на начисляване на лихвата, по методика, определена съгл.
ал.3 и следващите по долу. В следващите алинеи на чл. 3 от договора се уточнява начина на
публикуване и пременяне на фиксингът на СОФИБОР. В ал. 6 се посочва, че при всяко
публикуване на нова стойност на 6 – месечния СОФИБОР на посочените в ал.3 дати и при
спазване на условията по ал.4, Банката извършва съответна актуализация на годишния
лихвен процент по кредита, като новата приложима стойност е в сила и се ползва за
определяне на лихвения процент по кредита за следващия шестмесечен период за срока на
договора за кредит, считано от датата следваща първата падежна дата на месечна вноска по
кредита след датата на публикуване на новата стойност на 6 – месечния СОФИБОР.
В чл.3, ал.9 от договора е определен годишния процент на разходите /ГПР/ - 8.84%.,
като общата дължима сума по кредита е 3010.67 лв., към момента на сключване на договора.
При просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна
изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи лихва върху просрочените суми в
размер на законната лихва за забава /чл. 9/.
Страните са договорили клауза за предсрочна изискуемост, съгласно която при
непогасяване на която и да е вноска по кредита, Банката може да направи кредита изцяло
или частично предсрочно изискуем /чл. 14/.
В клаузите по чл. 10 и чл.11 от договора се съдържат уговорки за условията при
които може да се извърши предсрочно погасяване на кредита.
В чл. 16 е посочено, че кредитополучателя има право да се откаже от договора в срок
от 14 дни от сключването му, чрез писмено уведомление. В този случай дължи връщана на
предоставената главница в срок от 30 дни, ведно с уговорената лихва изчислена до датата на
връщане на главницата.
Ищецът представя Справка „Трансакции“ за титуляра по договора – ответницата, за
периода 19.04.2017г. – 11.05.2021г.
С писмо, адресирано от ищеца до ответницата, последната е уведомена , че поради
неиздължаване в срок на месечна вноска с падеж 19.05.2018г., Банката обявява кредита за
предсрочно изискуем. Посочена е банкова сметка, по която може да бъде изплатено
задължението. Писмото е връчено лично на ответницата на 15.03.2019г.
Видно от заключението на изслушаната съдебно счетоводна експертиза, се
установява, че сумата по процесния договор за кредит е преведена по разплащателна сметка
на името на кредитополучателя – ответницата, на 19.04.2017г., която сума е за пълно
6
предсрочно погасяване на задълженията по договор за кредит от 19.03.2014г. Ответницата е
направила плащане по 12 погасителни вноски, в общ размер на 385 лв., като до 07.05.2019г.
вкл., непогасеният остатък по договора е в общ размер на 2085.77 лв., от които 1929.77 лв. –
главница, 114.52 лв. – договорна лихва за периода 19.05.2018г. – 15.03.2019г., 41.48 лв. –
мораторна лихва за периода 19.05.2018г. – 07.05.2019г.
В хода на производството, ищецът представя споразумение, подписано на
13.06.2019г. / след датата на издаване на заповед за незабавно изпълнение и изп. лист/,
между ищцовото дружество и ответницата, с което е уредено разсрочено плащане на
присъдените в заповедното производство суми, на равни месечни вноски всяка в размер на
30 лв., с краен срок на погасяване м. май 2026г.
Като взе предвид изложената фактическа обстановка, съдът стига до следните
правни изводи:
В производството по чл. 422 ГПК взискателят следва да докаже факта, от който
произтича вземането му, а длъжникът – възраженията си срещу вземането. За да се уважи
предявеният иск ищецът следва да докаже фактите, които сочи да обуславят исковата му
претенция - наличието на сключен договор за кредит, изпълнение на договорните си
задължения за предоставяне на заемната сума, при което за ответницата е възникнало
задължение за нейното връщане. Също така ищецът следва да докаже и вземанията си и по
размер. Ответницата следва да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да
докаже всички факти, които сочи да изключват, унищожават или погасяват процесните
вземания.
Съдът намира, че Договор за потребителски кредит № FL851189/19.04.2017г.
отговаря на изискванията на всички точки от чл. 11, ал. 1 от ЗПК , като е писмен, посочени
са страните, срока на договора за кредит, общия размер на кредита и условията за
усвояването му; лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или
референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и
периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент до колкото се
прилагат различни лихвени проценти, методиката за изчисляване на референтния лихвен
процент; ГПР; условията за издължаване на кредита от потребителя, уговорени в самия
договор и в погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми; информация за правото на потребителя при
погасяване на главницата, лихвения процент, който се прилага при просрочени плащания,
предупреждение за последиците за потребителя при просрочие на вноските; право на отказ
на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите
условия за неговото упражняване, като и правото на предсрочно погасяване на кредита, реда
за неговото осъществяване и реда за прекратяване на договора за кредит. Информацията е
дадена по ясен и разбираем начин.
Договорът отговаря и на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, като е сключен в
7
писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, всички елементи на
договора са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, и е в
два екземпляра – по един за всяка от страните.
В процесния договор за потребителски кредит е определена договорна лихва, която
се определя като сбор от референтен лихвен процент плюс фиксираната договорна надбавка
в размер на 8.177%, като ясно е посочен и начинът на изчисляване на референтния лихвен
процент. Няма данни, а не се и твърди от страните, през периода на действие на този
договор да е променян първоначално определения годишен лихвен процент, като не са и
представени някакви нови погасителни планове с променена договорна лихва.
Така определените лихвени проценти не само са индивидуално уговорени, но и не
противоречат на закона, морала или добрите нрави. Спазени са нормативните разпоредби,
ограничаващи максималния размер на възнаградителната лихва, създадени със ЗИД на ЗПК,
обнародван в "Държавен вестник", бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г., когато е
създадена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, предвиждаща, че годишният процент на
разходите не може да бъде по- висок от пет пъти от размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет. Уговореният между страните размер на възнаградителната лихва не
противоречи на добрите нрави, тъй като не надхвърля 5 пъти размера на законната лихва,
при което и не предвижда необосновано високо възнаграждение за кредитора и не създава
предпоставки за неоснователното му обогатяване, което е в съответствие на принципите на
справедливостта и добросъвестността в гражданските и търговските отношения.
В договора е посочен ГПР от 8.84 %, който не само е по-малък от максимално
допустимите 50%, но и в случая няма никакво отражение върху общото задължение на
ищеца, възникнало от процесния договор за заем, тъй като в него не уговорено задължение
за заплащане на някакви разходи по кредита, които кредитора да е направил или ще направи.
Ето защо и съдът намира за неоснователни възраженията на ответника за нищожност
на клаузите, касаещи уговорена годишна лихва.
Не се установява и наличие на неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, т. 10 и т.
12 от ЗЗП, чийто законов текст е: т. 10- налага на потребителя приемането на клаузи, с които
той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора; т. 12 -позволява на
търговеца или доставчика да променя едностранно без основание характеристиките на
стоката или услугата, поради следното: По никакъв начин не се установява на ответницата, в
качеството й на потребител по смисъла на ЗПК, като кредитополучател по Договор за
потребителски кредит № FL851189/19.04.2017г. да е наложено приемана на клаузи, с които
тя не е имала възможност да се запознае преди сключването на договора, тъй ката същите са
посочени в самия договор – и за ГЛ, и за ГПР. А и в него изрично е декларирано от
кредитополучател, че получил преддоговорна информация, запознал се е с нея, и сключва
този договор въз основа на информирано съгласие. Не се установява и наличие на уговорки
в този договор, които да позволяват на банката да променя едностранно без основание
характеристиките на услугата. Действително е уговорено банката да променя едностранно
8
годишната лихва, но тази промяна не е без основание, а е обвързана с промяна на лихвените
проценти на финансовия пазар. Такава промяна в случая не се установява и да е правена.
Ето защо и съдът намира за неоснователно възражението на ответника за нищожност
на договора, поради наличие на неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 или поради
наличие на клаузи противоречащи на принципа за справедливост и накърняващи добрите
нрави.
С оглед на изложеното, съдът приема предявения установителен иск за основателен и
доказан в своя размер.
По делото е направено възражение от страна на ответницата, че след подписване на
договора за кредит, здравословното й състояние силно се е влошило. В тази насока
представя етапна епикриза, експертно решение № 2399 – 107/09.07.2020г., Разпореждане №
13 от ТП на НОИ, Заповед от 03.09.2020г. на Директора на Д „СП“ – Гълъбово.
Действително се установява, че ответницата е с трайно намалена работоспособност 95%,
вследствие на заболяване.
Основен принцип в облигационното право действа се съдържа в чл. 81, ал. 1 от ЗЗД,
според който длъжникът не отговаря, ако невъзможността за изпълнението се дължи на
причина, която не може да му се вмени във вина.
Видно от етапна епикриза от 25.03.2021г. и експертно решение от 09.07.2020г.,
ответницата от 2016г. е с констатирано бъбречно заболяване, като датата на ивдалидацията е
от 22.07.2016г. Представеното Експертно решение на ТЕЛК е за преосвидетелстване
(първото е от 2016 г. със същия процент инвалидност), а отпусната пенсия за инвалидност е
от 22.07.2016г. Ето защо, съдът намира, че още към подписване на процесния договор за
кредит ответницата е била с влошено здравословно състояние, което обстоятелство не я
освобождава от отговорност, тъй като обективната невъзможност за изпълнение на
задължението не представлява конкретно препятствие, възникнало след сключването на
договора, което да е практически или правно непреодолимо (решение № 168 от 29.02.2012 г.
на ВКС по т. д. № 506/2010 г., II ТО.).
Предвид гореизложеното, съдът следва да признае по отношение на ответницата, че
дължи на ищеца сумата от 1 929.77 лв. – главница, сумата от 114.52 лв. – възнаградителна
лихва за периода 19.05.2018г. – 15.03.2019г., сумата от 41.48 лв. – мораторна лихва за
периода 19.05.2018г. – 07.05.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
21.05.2019г. до окончателното й изплащане, за неизплатено задължение по договор за
потребителски кредит № FL851189/19.04.2017г., за което вземане е издадена заповед за
изпълнение № 182/22.05.2019г. по ч.гр.д. № 289/2019г., по описа на ГРС.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответницата следва да
бъде осъдена да заплати на ищеца разноските в заповедното производство – сумата от
405.32 лв., както и разноските в настоящото производство – сумата от 692.92лв./дължимата
ДТ по делото е 41.72 лв., възнагр. за адвокат 451. 20 лв. и възнагр. За вещо лице 200 лв./.
Водим от горното, съдът
9
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. ХР. Б., ЕГН ********** от гр.
******, че дължи на "Ю.Б." АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:
******, представлявано от Д.Б.Ш. и М.И.В. – прокурист, сумата от 1 929.77 лв. – главница,
сумата от 114.52 лв. – възнаградителна лихва за периода 19.05.2018г. – 15.03.2019г., сумата
от 41.48 лв. – мораторна лихва за периода 19.05.2018г. – 07.05.2019г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 21.05.2019г. до окончателното й изплащане, за
неизплатено задължение по договор за потребителски кредит № FL851189/19.04.2017г., за
което вземане е издадена заповед за изпълнение № 182/22.05.2019г. по ч.гр.д. № 289/2019г.,
по описа на ГРС.
ОСЪЖДА В. ХР. Б., ЕГН ********** от гр. ******, да заплати на "Ю.Б." АД, с
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: ******, представлявано от Д.Б.Ш. и
М.И.В. – прокурист, сумата от 405.32 лв. за разноски по ч.гр.д. № 289/2019г., по описа на
ГРС, както и сумата от 692.92лв. за направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Стара Загора, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Гълъбово: _______________________
10