М О Т И В И
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда
№ 17/
06.03.2020 г., постановена по НОХД № 26 по описа на КРС за 2020 г.
подсъдимия О.С.О. е бил признат за невинен по повдигнатото му
обвинение по чл. чл. 151,
ал.1, вр. с чл. 63, ал.1, т.3 от НК за това, че във
времето от 14.06.2019г.до 15.06.2019 г.
в с. ****, като непълнолетен, но като е могъл да
разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, се съвкупил с ненавършилата 14-годишна възраст А.И.Д., ЕГН **********,
и извършеното не съставлява престъпление по чл.152 от НК. С присъдата е бил отхвърлен като неоснователен предявения от пострадалата и граждански ищец А.И.Д. със
съгласието на особения и представител адв. Е.С. граждански иск срещу подсъдимия
О.С.О. за сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за
причинените с деянието неимуществени вреди,
ведно със законната лихва от датата на извършване на деянието до
окончателното изплащане. Постановено е вещественото доказателство- бял
текстилен чаршаф, да се унищожи, направените по делото разноски да останат за
сметка на държавата, а направените от гражданския ищец А.И.Д. разноски да останат за нейна сметка.
Против
горната присъда е постъпил въззивен
протест от Районна прокуратура – гр.Казанлък, с който са направени оплаквания
за неправилност и необоснованост на присъдата. В Допълнителен протест и Допълнителни писмени
изложения се излагат подробни и аргументирани доводи в подкрепа на протеста
като се посочва и съдебна практика и становища в доктрината. На основание чл.
318, ал.2, вр. с ал.1, чл. 334, т.2, вр. с чл. 336, ал.1, т.2 НПК се иска
отмяна на присъдата и постановяване на нова такава, с която подсъдимият О. да
бъде признат за виновен в извършване на горното престъпление.
Копия от протеста са изпратени на
подсъдимия и на защитниците му адв. Р.Ж. и адв. Р.К., както и на гр.ищец А.И.Д.
и на особения представител на същия адв. Е.С., от която е постъпила и въззивна жалба и допълнителни писмени
изложения към нея срещу присъдата. В нея също се отправя искане за отмяна
на присъдата и постановяване на нова такава- осъдителна, както и за уважаване
на предявения граждански иск. Излагат се оплаквания за неправилност и
необоснованост на присъдата в гражданската и част предвид наличие в случая на
всички елементи от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, поради което счита, че същият
е трябвало да бъде уважен.
В съдебно заседание протестът се
поддържа от представителя на ОП-Стара Загора, който с всички негови доводи като взема и отношение по
въпроса с наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия. Пледира за
налагане на непълнолетния подсъдим на наказание пробация.
Защитниците на подсъдимия О.,
адв. Р.К. и адв. Р. Ж., вземат становище, че подадения въззивен протест е
неоснователен. Считат, че постановената присъда е правилна, законосъобразна и
обоснована, съобразена със събраните в хода на делото доказателства и съдебната
практика по приложението на закона. Считат, че
предвид предхождащите събития, свързани с обичая на ромския етнос дават
основание да бъде направен извода за липса на умисъл у дееца за извършване на престъпление.
Цитира съдебна практика, с която се
приема, че когато нарушаването на половата неприкосновеност на малолетното
момиче е извършено с желанието, със съгласието и под ръководството на
родителите, то не е престъпление. Като прави разграничение между престъпленията
по чл. 151, ал.1 от НК/ което е в раздел „Разврат“/ и това по чл.191 НК /
раздел „Престъпления против младежта“/, намира че в случая единствено
обстоятелството, че подсъдимият е непълнолетен е пречката да му бъде повдигнато
обвинение по чл. 191, ал.1 от НК с всички произтичащи от това благоприятни
последици за дееца, вкл. възможността за сключване на брак при едно такова
фактическо съжителство, и нанаказуемостта му, респ. оправдаването му. Счита, че
в този смисъл присъдата на първоинстанционния съд е правилна и законосъобразна.
Поради което моли да бъде потвърдена
заедно с всичките последици от това.
Подсъдимият О.С.О., нередовно
призован, се явява лично в съдебно заседание, доведен от органите на съдебната
охрана. Същият е присъствал на проведеното пред КРС заседание и е дал
съгласието си делото да протече по реда на чл. 371, т.2 от НПК като е признал
изцяло фактите и обстоятелствата, описани в обвинителния акт. Моли за
потвърждаване на постановената присъда.
Въззивният съд след като се запозна с
материалите по първоинстанционното НОХД № 26/ 2020г. по описа на Казанлъшкия районен съд, и анализира мотивите на
първоинстанционния съдебен акт, както и с оплакванията и доводите на страните
пред настоящата инстанция, и взе предвид събраните при проведеното съдебно
следствие пред настоящата съдебна инстанция доказателства, приема за установено следното:
Въззивният протест и въззивната жалба са ОСНОВАТЕЛНИ.
С атакуваната присъда подсъдимия О.С.О.
е бил признат за невинен по повдигнатото му обвинение по чл. 151, ал.1, вр. с
чл. 63, ал.1, т.3 от НК за това, че във
времето от 14.06.2019г.до 15.06.2019 г. в с. Нова махала,общ.
Николаево,обл.Стара Загора, като непълнолетен, но като е могъл да разбира
свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, се съвкупил с
ненавършилата 14-годишна възраст А.И.Д., ЕГН **********, и извършеното не
съставлява престъпление по чл.152 от НК. С присъдата е бил отхвърлен като
неоснователен предявения от пострадалата
и граждански ищец А.И.Д. със съгласието на особения и представител адв. Е.С.
граждански иск срещу подсъдимия О.С.О. за
сумата от 10 000 лева,
представляваща обезщетение за причинените с деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
извършване на деянието до окончателното изплащане. Постановено е вещественото
доказателство- бял текстилен чаршаф, да се унищожи, направените по делото
разноски да останат за сметка на държавата, а направените от гражданския ищец А.И.Д.
разноски да останат за нейна сметка.
В мотивите си съдът е приел, че при
правилно установена фактическа обстановка РП-Казанлък е направила неправилни
правни изводи, приемайки че подс.О. с гореописаните в обстоятелствената част на
обвинителния акт действия е извършил престъпление по чл.151,ал.1,във вр.с
чл.63,ал.1,т.3 от НК. Поради което е признал
подсъдимия за невинен и го е оправдал по предявеното му обвинение.
Въззивният
съд с оглед съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, приема за
безспорно установена по делото описаната в обстоятелствената част на
обвинителния акт, и изцяло призната от подсъдимия фактическа обстановка, а
именно:
Подсъдимият О.О. и малолетната пострадала-св. А.Д.
се познавали от малки. Живеели в един и същи район на ***. Посещавали едно и
също училище- Основно училище „Св.Св.Кирил и Методий“ в ****. Подс.О. към
инкриминирания период/ 14.06.-15.06. 2019 г., е бил непълнолетен, тъй като е
роден на ***г..Пострадалата свидетелка А.Д. към датата на деянието е била
малолетна, нямала е навършени 14 години, тъй като е родена на ***г..
Подсъдимият О. знаел това, тъй като първоначално двамата били в един и същи
шести клас, но през учебната 2018/2019г. се наложило той да повтаря този клас, а
св.А.Д. през това време завършила седми клас. Двамата се харесвали и започнали
да се възприемат като гаджета като между тях се създала емоционална връзка. Разхождали
се в парка и се целували. През м.май 2019г.подс.О. поискал от родителите си
разрешение да заживее съпружески със свидетелката Д..Тъй като бащата на подс.О.О.-св.С.О.,
живеел и работел извън границите на РБългария,подс.О.О. споделил намерението си
с майка си-св.А.М., като за това бил уведомен и баща му, св.С.О.. Първоначално
родителите на подс.О. не се съгласявали той да се жени, тъй като е малък, но
тъй като подс.О. настоявал, в последствие се съгласили подс.О. да отидат да
искат св.А.Д. за жена.
Св.А.М., подсъдимият и техни
роднини посетили дома на св.А.Д. и разговаряли с родителите и-св.И.И. и св.Р.И..Те
приели предложението им. Св.А.М. закупила храна и наела дисководещ. Закупила и
дарове за булката. Вечерта на 11.06.2019г. подсъдимият О., св.А.Д., родителите
им, лелите им, бабата на св.Д.,чичото на подс.О., както и хора, живеещи в квартала,
отпразнували събитието пред дома на свидетелите И.И. и Р.И.. Веселили се, консумирали
храна и напитки, танцували. Отпразнували това, че подс.О.О. и св.А.Д. се женят
и стават мъж и жена. По-малкият брат на подсъдимия-С., изпратил на баща им
снимки от празника. Същата нощ св.А.Д. останала в дома на подсъдимия. След този
момент св.А.Д. се преместила да живее в дома на подс.О.О..
Изминали няколко дни от началото на
съвместното съжителство между подс.О. и св.Д. и през нощта на 14.06.2019г. срещу
15.06.2019г. непълнолетният подс.О.О. и малолетната св.А.Д. осъществили полов
акт. При акта половият член на момчето проникнал във влагалището на момичето. Като
доказателство, че до момента св.А.Д. била девствена, и според обичая, подсъдимият
показал на майка си чаршафа, върху който бил осъществен половия акт със следи
от кръв, а по-късно той бил изхвърлен от брата на подсъдимия-С. О., на
нерегламентирано сметище до река Тунджа, в източната част на с.***.
На 15.06.2019г. в центъра на селото семействата
на А.Д. и подс.О. отпразнували осъществения полов акт между децата им и това,че
св.А.Д. била девствена, т.нер. в тяхната общност„джумбиш“/годеж/. В тържеството
участвали много хора от селото. Организацията на празненството направила св.А.М..
Били наети музиканти, имало храна за членовете на двете семейства и гостите. Св.М.
подарила на св.А.Д. златни обеци и други златни бижута. Снимка от празненството
отново била изпратена на св.С.О..
Свидетелката А.Д. продължила да живее в
дома на подс.О.. Тъй като нямала собствен телефон, използвала този на
подсъдимия.Той от своя страна ползвал един и същи Фейсбук профил с баща си. Така
кореспонденцията била видима и от телефона на св.С.О.. Това му дало възможност
да забележи, че св.А.Д. си изпраща съобщения с друго момче, за което уведомил
сина си. Св.А.М. поискала обяснение от св.Д., която решила да се прибере в дома
на родителите си. На 27.06.2019г. или 28.06.2019г. св.Д. се прибрала при св.И.И.
и св.Р.И.. Взела си всички свои вещи, включително и подарените и от майката на
подсъдимия златни накити. Родителите на св.А.Д. върнали на св.А.М. всички
подарени на дъщеря им златни накити. Св.А.М. и оставила единствено обеците. Те
били лично за св.Д. заради това,че била девствена, когато подс.О. я взел за
жена.
След като св.Д. се прибрала в къщи, на
28.06.2019г., бащата на св.Д. подал сигнал в полицията, че дъщеря му била
изнасилена от подс.О.О.. Дежурният служител на полицейското управление в
гр.Казанлък изпратил в с.Нова махала няколко полицейски служители, сред които и
св.Р. Ж.. Св.Ж. и колегите му били заведени до сметището от С. О., където
намерили и взели белия чаршаф със следи от кръвта на св.Д. при осъществяване на
половия акт с подс.О..
По
ДП № 64/ 2019 г.по описа на ОСлО при ОП-Стара Загора била назначена съдебномедицинска
експертиза/л.50-51 от ДП/, от заключението на която се установява, че
девствената ципа на св.А.Д. действително е с разкъсан химен. Въпреки че от
същата е видно, че не може да се определи кога е настъпило разкъсването, и само
от факта на разкъсването на химена не може да се заключи, че е имало
съвкупление с Д., тъй като то може да бъде причинено и от друг предмет, а не
само от мъжки полов член, е направен извод, че проникването на други предмети
може да причини по-тежки травматични увреждания, каквито в случая не се
констатират. Към момента на прегледа /25.07.2019г./ пострадалата А.Д. не е била
бременна.
От заключението на назначената по делото
комплексна съдебна психолого-психиатрична експертиза се установява, че
психофизическото развитие на осв.О.О. към м.юни 2019г. е в границите на нормата и съответства на
възрастта и житейския опит. То му позволява да разбира свойството и значението
на извършеното спрямо А.Д. деяние и да ръководи постъпките си. Липсват данни за
краткотрайни или продължителни разстройства на съзнанието, както и умствена
недоразвитост, които да са засегнали способностите на осв.О. да разбира
свойството и значението на извършеното спрямо А.Д. деяние и да ръководи
постъпките си.
Гореописаната фактическа обстановка е безспорно и непротиворечиво
установена и от останалите писмени материали, приобщени към
доказателствения материал по делото, чрез прочитането им по чл.283 от НПК. Те кореспондират
напълно помежду си с показанията на пострадалата св. А.Д. и от останалите събрани
на досъдебното производство доказателства, ползвани при постановяване на
присъдата съгл.чл.373,ал.3 от НПК: обясненията на подс.О., показанията на свидетелите
Р. Ж., А.Д., В.Ц., А.М., С.О., И.И., Р.И., заключенията на съдебномедицинска
експертиза и на комплексна съдебна психолого-психиатрична експертиза, удостоверение
за раждане, протокол за предаване по чл.159 от НПК от 11.09.2019г., 2
бр.фотоснимки, заверено копие на акт за раждане, писмо изх.№
06-950/30.07.2019г. на Директора на ОУ“Св.Св.Кирил и Методий“- гр.Николаево, характеристика
на ученика, препис-извлечение от акт за раждане на св. А.И.Д., вещественото
доказателство. Всички тези доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност установяват описаната по-горе фактическа обстановка и подкрепят
направеното от подсъдимия самопризнание на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Поради всичко гореизложеното
въззивният съд прие за правилен и обективен извършения от КРС анализ на
доказателствата относно фактическата обстановка, при която е извършено деянието
и неговото авторство от страна на подсъдимия О.. С извършването на
съвкуплението изпълнителното деяние е довършено. Предвид което от обективна страна обвинението е доказано.
От субективна страна обаче въззивният съд намира изводите на
първостепенния съд за липса на престъпление
поради липса на намерение и
желание у подсъдимия за накърняване на половата неприкосновеност на малолетната
с А.Д., за неправилни, незаконосъобразни и несъобразени
с постоянната съдебна практика по приложението на закона. Законодателят,
въздигайки посоченото деяние за престъпление/ в разпоредбата на чл. 151, ал.1
от НК/ не се е интересува от това какъв е мотивът за извършване на деянието от
непълнолетния подсъдим, поради което доводите за това дали двамата са се
обичали, дали са се взели доброволно и със съгласието на родителите си или
насила, и дали е трябвало да бъде спазен обичаят/ при т. нар. „джумбиш“/ е без
правно значение. Малолетието на пострадалата е пречка дори и за сключване на
граждански брак с разрешение на съда, а обстоятелството дали тя и нейните
родители са били съгласни с извършеното съвкупление, не може да дерогира
общовалидността и задължителната сила на закона. Един път възникнала и
съобразена с житейската логика и обичая, същата не може да бъде тълкувана
разширително. Не може да се игнорира нормата на закона, която от субективна
страна се интересува единствено от това дали деецът съзнава, че извършва полов
акт с малолетна. В това именно се състои забраната на закона, чиято цел е да не
се уврежда здравето на подрастващото поколение/независимо от кой етнос е
лицето/. Законът не се интересува и дали с този акт според традицията подсъдимият
е целял да изпълни съпружеските си задължения, както и дали и други лица като
родителите на двамата не са отговорни за станалото, освен от това дали деецът
въпреки непълнолетието си е могъл да разбира свойството и значението на извършеното
и да ръководи постъпките си. Нарушаването на охраняваните от закона обществени
отношения не се санира правно от
установеното по делото съгласие на родителите. Намерението на дееца да създаде
семейство с малолетната пострадала не само не изключва намерението да се
съвокупи с нея, въпреки знанието че е малолетна, но е и основната цел, заради
която е започнал съжителството си с нея. Впрочем такова заживяване на практика няма,
тъй като пребиваването на пострадалата свидетелка в дома му не продължава
повече от 4 дни.
В случая е безспорно доказано и
признато и от подсъдимия , че действията на подсъдимия са извършени
целенасочено и мотивирано, като без значение дали пострадалата му е оказвала
съдействие и акта е извършен с нейно съгласие. /Впрочем по делото няма никакви
данни за липса на доброволност, поради което обвинението правилно е повдигнато
именно по текста на чл. 151, ал.1, а не по чл. 152 от НК/. Този въпрос и не поражда
никакъв спор. Особеност в случая е субекта на престъплението, който е
непълнолетен.
Цитираните от защитниците на
подсъдимия Решение № 449 от
26.10.2012г.по н.д. № 1346/2012г.на ВКС и Присъда № 37 от 06.02.2019г. по НОХД
№ 2738/2018г.на РС Пловдив/впрочем отменена с Решение №31/ 04.04.2019 г. по
описа на ОС-Пловдив/, че при заживяване на съпружески начала не
представлява престъпление и не се наказва реализираното съвкупление, са
изолирани в практиката. В обратния смисъл са множество други
решения като например: Р № 106/ 16.07..2019 г. по н.д. № 393/ 2019 г., на ІІІ
Н.О.на ВКС № 257/ 23.07.2015 г. по н.д. №
597/ 2015 г.; Решение №31/ 04.04.2019 г. по описа на ОС-Пловдив и др.
Колкото до довода, че единствено обстоятелството, че
подсъдимият е непълнолетен, е пречка да
му бъде повдигнато обвинение по чл. 191, ал.1 от НК с всички произтичащи от
това благоприятни последици за дееца, вкл. възможността за сключване на брак
при едно такова фактическо съжителство, и нанаказуемостта му, респ. оправдаването му, съдът го намира за
неоснователен . С изменението на закона и отмяната на нормата на чл. 191, ал.4
/предишна ал.3 с Д.в. бр. 16 от 2019 г./ /последвалият брак не освобождава
дееца от отговорност. А и такава възможност в случая изобщо е изключена предвид
предявения граждански иск и липсата на съгласие у пострадалата граждански ищец.
Деянието е извършено при пряк умисъл, тъй като
подсъдимият много добре е разбирал какво извършва и че с действията си
накърнява обществените отношения, както и че пострадалата е непълнолетна.
Поради което деянието му е извършено при пряк умисъл.
Предвид което съдът прие, че с
действията си на посочената дата подсъдимият О. във времето от 14.06.2019г.до
15.06.2019 г. в с. Нова махала, общ. Николаево, обл.Стара Загора, като
непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и значението на деянието и
да ръководи постъпките си, се съвкупил с
ненавършилата 14-годишна възраст А.И.Д., ЕГН **********, и извършеното не
съставлява престъпление по чл.152 от НК.
Поради това и направеният правен извод, че извършеното от подс.О. не
съставлява престъпление, респ. че той не е извършил престъпление по
чл.151,ал.1,във вр.с чл.63,ал.1,т.3 от НК, за което му е повдигнато обвинение,
е незаконосъобразен. С оглед на което постановената на основание
чл.304,предл.трето и четвърто от НПК присъда на КРС, с която подсъдимият О. е признат за невинен и оправдан
по повдигнатото му обвинение, е неправилна
и следва да бъде отменена.
Предвид гореизложеното обвинението е доказано по несъмнен и непротиворечив
начин, поради което на основание чл. 303 от НПК въззивният съд следва да
признае подсъдимия О. за виновен в
извършване на деянието, описано в обвинителния акт.
Поради което въззивният съд призна подсъдимия за
виновен в това, че във времето от 14.06.2019г. до 15.06.2019 г. в с*****,
като непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и значението на
деянието и да ръководи постъпките си, се съвкупил с ненавършилата 14-годишна
възраст А.И.Д., ЕГН **********, и извършеното не съставлява престъпление по
чл.152 от НК, представляващо престъпление по чл. 151, ал.1, вр. с чл. 63, ал.1,
т.3 от НК.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
на подсъдимия:
При определяне на вида и размера
на наказанието на подсъдимия О.С.О. съдът се съобрази с принципите на
законоустановеност и индивидуализация на наказанието, визирани в чл.54 от НК, предвиденото
за извършеното престъпление наказание, степента на обществена опасност на
деянието и дееца, смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, а така също
съобрази и целите на наказанието, залегнали в чл.36 от НК.
Съгласно първия принцип в
специалния текст на НК, действащ по време на извършване на престъплението, е
предвидено наказание лишаване от свобода
от две до шест години, а след редукцията по чл. 63, ал.1,т.3 от НК- до три години. В случаите на чл. 372,
ал.4 от НПК , какъвто е настоящият, наказанието се определя задължително при
условията на чл. 58а, ал.1 от НК. Съгласно чл. 58а, ал.4 от НК, когато
едновременно са налице условията на ал.1-3 и тези на чл. 55 от НК, съдът
прилага само чл. 55, ако е по- благоприятен за дееца.
С оглед спазването на втория
принцип съдът обсъди обществената опасност на деянието, личността на подсъдимия,
мотивите за извършване на престъплението, както и всички смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл. 54 от НК. Като
смекчаващи обстоятелства съдът отчете: чистото съдебно минало на подсъдимия; липсата
на други противообществени прояви и налагани възпитателни мерки по ЗБППМН преди
деянието; младата му възраст; мотива за извършване на деянието- да бъде спазена
традицията в ромския етнос и да заживеят съпружески с пострадалата; липсата на
отегчаващи вината обстоятелства. Поради което в случая обществената опасност както
на деянието, така и на дееца са по-ниски. Ето защо при съвкупната преценка на
всички релевантни смекчаващи обстоятелства съдът намери, че в случая са налице многобройни смекчаващи обстоятелства по
смисъла на чл. 55, ал.1 от НК. В случая е налице и втората кумулативна
предпоставка за определяне на наказанието при условията на чл. 55, ал.1, т.2,
б. „б“, пр.2 от НК, тъй като и най- лекото, предвидено в закона наказание/след
редукцията по чл. 63, ал.1, т.3 от НК/ , в случая 3 месеца лишаване от
свобода/съгласно чл. 39, ал.1 от НК/, би се оказало несъразмерно тежко за този
подсъдим. В случая за този подсъдим в хипотезата на чл. 58а, ал.4 от НК наказанието, определено при условията на чл.
55, ал.1, т.2, б. „б“, пр.2 от НК/пробация/ се оказва по-благоприятно за дееца.
Поради което определи наказанието на
подсъдимия О. при условията на чл. 58а,
ал.4, вр. с чл. 55, ал.1, т.2 от НК. Съдът прецени, че от двете алтернативи
на тази разпоредба за този подсъдим е по-
подходящо наказанието „Пробация“ вместо наказанието „Обществено порицание“.
Само то в случая би изиграло своя поправителен и превантивен афект спрямо
подсъдимия и останалите членове на обществото.
Ето защо и на основание чл.
151, ал. 1, вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК, вр.с чл. 58а, ал.4, вр. с 55, ал.1,
т.2, б. „б“, пр.2 от НК съдът наложи на подсъдимия наказание „ПРОБАЦИЯ“, което да изпълни чрез двете
задължителни пробационни мерки по чл. 42а, ал.2, т.1, вр. с ал.1 от НК, а
именно: „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ с периодичност 2 пъти
седмично за срок от 6 МЕСЕЦА; и по чл. 42а, ал.2, т.2, вр. с ал.1 от НК “
Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 6 МЕСЕЦА. Този вид и размер на
наказанието съдът намери за напълно достатъчно в случая за постигане целите на
чл. 36 от НК. Съдът прецени, че така определеното наказание е достатъчно с
оглед на конкретното деяние на подсъдимия и в максимална степен ще допринесе за
изпълнение целите на наказанието по чл. 36 от НК, а именно: да се поправи и
превъзпита осъдения към спазване на законите и добрите нрави, както и да се
въздейства предупредително и възпитателно върху него и останалите членове на
обществото.
ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
Искът на пострадалата и
граждански ищец А.И.Д., предявен със съгласието на особения и представител ,
назначен по делото, адв. Е.С., намира своето правно основание в института на
непозволеното увреждане, основаващ се на принципа, че никой не може да вреди
другиму. В случая с оглед на гореизложеното безспорно е налице доказана вина на
подсъдимия в причиняването на вредоносния резултат чрез извършеното престъпно
съвкупление, и безспорно установена
пряка причинно-следствена връзка между действията му и състоянието на
пострадалата след деянието-преживените тревоги, срам и позор, изпитваното
неудобство пред всички.
С оглед характера и степента на причиненото
увреждане и безспорните и непротиворечиви доказателства в тази насока с оглед
събраните по делото писмени и гласни доказателства, изложените по- горе мотиви
относно формата на вината на подсъдимия- пряк умисъл, предявеният иск е
основателен и доказан, и следва да бъде уважен.
Съдът счете, че с оглед критерия
за справедливост, очертан в разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и т.11 на
ППВСР № 4/ 68 г. за справедливото обезщетяване на пострадалата подсъдимия О.С.О.
следва да бъде осъден да заплати на гражданския
ищец А.Д. със съгласието на особения и
представител, адв. Е.С., обезщетение за претърпените от последната неимуществени
вреди в резултат на деянието в размер на сумата от 5000 лв./ пет хиляди лева/, ведно със законната лихва върху
горната сума начиная от датата на деянието– 14.06.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата, като в останалата му част до размера на сумата от
10 000 лева, предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
При определяне размера на
присъденото обезщетение съдът взе предвид събраните по делото гласни
доказателства/ св. Радка Иванова /, вкл. тези от ДП, приобщени към доказателствата
по делото по съответния процесуален ред.
Видно от събраните по делото
гласни доказателства след деянието на подсъдимия пострадалата/която към момента
на деянието е била на 13 г. и 10 месеца/ е изпитвала чувства на болезнено
неудобство и унижение, чувствала се излъгана, омърсена и употребена, тъй като в
нейната среда на такива като нея не се гледа с добро око, притеснявала се е от
съучениците си и от това, че след случилото се с нея вече няма да може да
намери своята половинка, с която да преживее достойно живота си. С оглед на
което от една страна обективно е налице накърнено чувството и на чест и
достойнство, а от друга с оглед показанията на свидетелите съдът прие, че и към
момента последствията от деянието на подсъдимия у нея все още не са заличени/
което е и обективно невъзможно предвид обстоятелството, че от извършване на
деянието не е изминал дълъг период от време/. С
оглед частичното връщане на златните накити като дарение, направено от
родителите на подсъдимия, и оставянето на подарените златни обеци в знак на
признание за това, че е била „честна“, съдът прие, че е налице частично
овъзмездяване от страна на подсъдимия за понесените от пострадалата морални щети. Поради което прие, че претенцията на
гражданския ищец следва да бъде уважена частично, в по-малък размер от
претендирания. Именно с оглед на горните обстоятелства искът на ищцата не може
да бъдат уважен в пълния му размер от 10 000 лв.. С оглед на което съдът прие,
че за справедливото обезщетяване на пострадалата в съответствие с принципа на
справедливост, очертан в чл. 51, ал.2 от ЗЗД и т.11 на ППВСР № 4/ 68 г., както
и с критериите за това в съдебната
практика, предявения граждански иск за неимуществени вреди следва да бъде уважен до размера на сумата от 5 000 лв..
В останалата му част до размера на претендираното обезщетение в размер от 10000
лв. съдът прие същия за неоснователен и го отхвърли предвид критериите в
съдебната практика, обичая, както и гласните доказателства по делото.
На основание чл. 53 и чл. 48 от ЗЗД
подсъдимият дължи заплащане на ДТ върху размера на присъденото обезщетение
както и законна лихва от датата на увреждането. Поради което осъди подсъдимия
да заплати в полза на Държавата държавна такса върху размера на уважения
граждански иск в размер на сумата от 5
000 лева, а именно сумата от 200/двеста/
лева..
ОТНОСНО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА
На основание чл. 53, ал.1 б. „а“ от НК съдът постанови вещественото
доказателство по делото- бял текстилен
чаршаф, опакован в две найлонови торби, предаден с протокол за доброволно
предаване от 09.07.2019 г., да бъде
върнат на собственика им – подсъдимия О.С.О., след влизане на присъдата в сила.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
На основание чл. 189 ал.3 от НПК тъй като подсъдимия е признат за
виновен и му е наложено съответното наказание по НК, на основание чл. 189, ал.3
от НПК съдът го осъди да заплати и направените при разглеждане на
делото разноски от държавата в размер на сумата от 630 лева- на досъдебното производство за изготвяне на експертизи.
ПРИЧИНИ И УСЛОВИЯ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО:
Причините за извършване на
деянието са ниско правно съзнание, незаконните ромски традиции и незачитане на морала и нравствените устои на останалата
част от обществото.
Поради гореизложеното въззивният
съд отмени присъдата, с която подсъдимия О. е признат за невинен по
повдигнатото му обвинение по чл. чл. 151, ал.1, вр. с чл. 63, ал.1, т.3 от НК като вместо нея постанови нова присъда, с която осъди
подсъдимия О.С.О. по
посоченото обвинение така както бе изложено по- горе.
Предвид гореизложените мотиви и
на основание чл. 334 т.2 във връзка с чл. 336, ал.1 т.2 от НПК, съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.