Р Е Ш Е Н И Е
№ ………./26.05.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и първи май две хиляди и двадесета
година, в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СОНА ГАРАБЕДЯН
при участието на
секретаря И.В., след като разгледа г. д. №
301/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по молба на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” - Провадия,
с правно основание чл. 28, във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 2 и чл. 25, ал. 1, т. 1 и
т. 2 от Закона за закрила
на детето, за настаняването на малолетната Г.Р.К., ЕГН **********, в
семейството на нейните баба и дядо по майчина линия: К.Я.Б., ЕГН ********** и К.
Г.Я., ЕГН **********, за срок от една година, считано от датата на влизане на
решението в сила.
В молбата се посочва, че
със заповед № ЗД/Д-В-П-024/12.03.2020 г. на директора на ДСП - Провадия детето
е настанено в семейството на неговите баба и дядо по майчина линия: К.Б. и К. Я..
В удостоверението за раждане на детето е посочена майка – Р.К.Я., ЕГН **********
и баща – неизвестен. Твърди се, че мярката за закрила на детето е предприета,
тъй като от есента на 2019 г. майката е напуснала дома и децата си, едното от
които е Г., и се е установила в друго населено място, където съжителства с друг
мъж. Оттогава същата не е полагала грижи за децата, изключително рядко търси
контакт с тях и не се грижи за тяхната издръжка. Понастоящем детето Г. се
отглежда от своите баба и дядо по майчина линия, които задоволяват основните му
потребности. Детето е в добро здравословно състояние. Баба му има здравословен
проблем с очите и трудно вижда. Семейството има избран личен лекар. Хигиенно
битовите условия в къщата, в която се отглежда детето са добри. Дядото на Г.
работи по трудово правоотношение, а бабата е безработна и получава обезщетение
за безработица. Освен това майката е подпомагана от ДСП – Провадия с месечна
помощ за деца по чл. 7 от ЗСПД за детето Г.. Становището на ОЗД при ДСП –
Провадия е, че настаняването на детето в семейството на неговите баба и дядо по
майчина линия е в негов интерес. По този начин детето ще бъде отглеждано в
среда близка до семейната и рискът за него ще бъде сведен до минимум. Моли съда
да постанови решение в този смисъл.
В съдебно заседание Дирекция “Социално подпомагане” – Провадия, представлявана от социален работник Д.Ж., поддържа молбата и моли същата да бъде уважена.
Назначеният
от съда процесуален представител на детето адвокат А.П. пледира за уважаване на
разглежданата молба.
При
условията на чл. 15, ал. 1 от ЗЗДт е изслушано детето Г.Р.К. в
присъствието на социален работник Жечева. Твърди, че се чувства добре при баба
си и дядо си и че не иска да живее на друго място. Посочва, че те се държат
добре с нея и изразява желание те да я гледат.
Изслушана е К.Б. /баба на детето по майчина линия/, която изразява желание да се грижи за детето.
Изслушан е К. Я. /дядо на детето по майчина линия/, който изразява желание да се
грижи за детето.
Изслушана е майката на
детето – Р.Я., която твърди, че родителите ѝ се справят добре с
отглеждането на детето.
Съдът, като съобрази становищата на страните и преценявайки събраните по делото доказателства, намира от фактическа страна следното:
От събраните по делото доказателства: заповед № ЗД/Д-В-П-024/12.03.2020
г. на ДСП - Провадия; декларации за съгласие/несъгласие по чл. 24, ал. 3 ППЗЗДт
от К.Б. и К. Я.; удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за
раждане № 0256/23.09.2009 г. на Община Провадия; заявление от Р.Я., се установява, че малолетната Г.Р.К. е родена на *** г., като в
удостоверението за раждане е посочен само един родител на детето – майка Р.К.Я. и баща - неизвестен. Детето е родено от кратко съжителство на майката с
мъж, който след раждането му отказва да го припознае и не се интересува от
неговото израстване и развитие. Г. е отглеждана от своята майка с помощта на
родителите на последната, но през есента на 2019 г. майката напуска дома и
детето си и заживява в друго населено място с друг мъж, който по – късно е
починал. Оттогава и понастоящем, въпреки смъртта на съжителя си, майката не
полага грижи за детето и не осигурява неговата издръжка, а детето е оставено на
грижите на неговите баба и дядо. С оглед на това детето е настанено в семейството на неговите
баба и дядо по майчина линия по административен ред. Същите са подали декларации,
в които са изразили съгласие да поемат грижите за отглеждане и възпитание на детето,
а майката е подала заявление, че желае детето да бъде настанено при баба си и
дядо си.
От изготвените по делото социални
доклади на ДСП - Провадия се установяват годността, желанието и възможностите
на К.Б. и К. Я. да полагат грижи за детето.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Подадено е искане с
правно основание чл. 28, във вр. чл. 25, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за
закрила на детето.
Съгласно чл.
10, ал. 1 ЗЗДт, всяко дете има право на закрила за нормалното му физическо,
умствено, нравствено и социално развитие и на защита на неговите права и
интереси.
Съобразно разпоредбата
на чл. 25, ал. 2 от ЗЗДт настаняването на детето извън неговото семейство се
предприема като мярка за закрила след изчерпване на всички възможности в
семейството, като основанията за предприемане на такава мярка са изчерпателно
изброени в чл. 25, ал. 1 от ЗЗДт. В разглеждания случай, констатациите на директора на
Дирекция „Социално подпомагане” - Провадия, обективирани в Заповед № ЗД/Д-В-П-024/12.03.2020 г., както и
тези на социалните работници в социален доклад от 11.03.2020 г. относно
възможностите за полагане на грижи за дете и социален доклад № СЛ/Д-В-П/619-002/12.03.2020
г., обосноват извода на решаващия състав на съда, че по отношение на детето е
необходимо да бъде предприета исканата мярка за закрила.
Изхождайки от
регламентираните в нормата на чл. 3 от ЗЗДт принципи на закрила, както и от
установената по делото необходимост от грижи, които не се осигуряват от родителите,
съдът приема, че в разглеждания случай по отношение на детето са налице
предпоставките на чл. 25, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗДт. Съобразявайки поредността
по чл. 28, ал. 4, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗДт, съдът приема, че в конкретния
случай детето има роднини, които имат желание и възможност да се грижат за
него, и при които то да бъде настанено. Ето защо, съдът приема, че предлаганата
от ДСП – Провадия мярка за закрила по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 2,
предл. първо от ЗЗДт, а именно: настаняване в семейство на роднини, е в интерес
на детето, поради което са налице предпоставките за положително произнасяне по
искането.
Ето защо
молбата на ДСП - Провадия се явява основателна и като такава следва да бъде
уважена.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И :
НАСТАНЯВА детето Г.Р.К., ЕГН **********, в семейството на
неговите баба и дядо по майчина линия: К.Я.Б., ЕГН ********** и К. Г.Я., ЕГН **********,
за срок от една година, считано от датата на влизане на решението в сила, на
основание чл. 28, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 25, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗДт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение на основание
чл. 28, ал. 4 от ЗЗДт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
едноседмичен срок от връчването му на всяка от страните.
След влизане в сила на решението препис от същото да се
изпрати на Дирекция “Социално подпомагане” – Провадия.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: