Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 117
гр. Русе, 21.04.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, IX - ти състав, в открито
заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
СЪДИЯ: ГАЛЕНА ДЯКОВА
при участието на
секретаря ДИАНА МИХАЙЛОВА, като
разгледа докладваното от съдията административно
дело № 38 по описа за 2023 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството
е по чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО), във вр. с чл. 145 и сл.
от АПК.
Постъпила е жалба от Л.Б.В. ***, подадена чрез адв.-пълномощник Р.К. ***,
против Решение № 2153-17-288 от
30.12.2022 г. на Директора на ТП на НОИ – Русе /л.1 – 4 пр./, с което са
отхвърлени жалбите на Л.Б.В. против Разпореждане № ********** от 02.08.2022 г.
/№ 1/прот. № N01280/, Разпореждане № 2136-17-27 от 23.08.2022 г. и Разпореждане №
3045-17-4 от 05.09.2022 г., и трите разпореждания издадени от Ръководителя по
пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - Русе.
С Разпореждане № ********** от 02.08.2022г./л.17 пр./ и Разпореждане №
2136-17-27 от 23.08.2022г./л.21пр./, на жалбоподателя е определена нова начална
дата на отпуснатата му пенсия за ОСВ, считано от 16.05.2015 г.; разпореждането,
с което първоначално е отпусната пенсията и последвалите го такива са отменени
на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО, тъй като е приспаднат
осигурителният стаж за периода от 01.10.1994 г. до 01.04.1997 г., в размер на
02 г. 06 м., зачетен в „Атлант“ ООД, гр. Перник; определен е нов, по-нисък
размер на личната пенсия за ОСВ на жалбоподателя.
С Разпореждане № 3045-17-4 от
05.09.2022 г. /л.26пр./ се допълва Разпореждане № 2136-17-27 от 23.08.2022 г.,
като на основание чл.114, ал. 1 от КСО е разпоредено, че недобросъвестно получените
суми следва да се съберат от лицето Л.Б.В..
В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на
обжалваното решение като издадено при съществени нарушения на административно-производствените
правила, в противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона.
Изложени са подробни доводи относно незаконосъобразността на оспореното решение
и потвърдените с него разпореждания.
Иска се съдът да отмени обжалваното решение и
потвърдените с него разпореждания на Ръководителя по
пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - Русе.
Претендират се и направените в
производството съдебни разноски, съгласно представения списък на разноските на
л. 25 от делото.
Ответникът по жалбата – Директорът на ТП на НОИ –
Русе, чрез процесуалния си представител – ст. юрисконсулт Цв. Рачева в подадени
по делото писмени бележки вх. № 1135 от 20.03.2023 г. по описа на съда, счита
жалбата за неоснователна и иска същата да бъде отхвърлена от съда, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение
/л. 20 д./
По фактите
Жалбоподателят получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст,
отпусната от 01.05.2014 г., съгласно § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО /л.28–31пр./
При отпускането на пенсията е зачетен осигурителен стаж, положен за работа
по трудово правоотношение, от „Атлант“ ООД, гр. Перник по УП-3 № 12 от 01.04.1997 г. за длъжност „майстор производство“ за периода от 01.10.1994г. до 01.04.1997 г.
Осигурителят е
включен в списъка с рисковите осигурители, съгласно Писмо от Дирекция „Пенсии“ изх. № 2170-17-67#27 от 03.06.2021
г.
По повод писмо от
Областна дирекция на МВР - Русе от 02.09.2021 г. за извършване на проверка за
документно престъпление на друго лице, е сигнализирано и за използването на
УП-3 и от лицето Л.Б.В., издадено от „Атлант“ ООД, гр. Перник
/л. 34 пр./
УП-3 № 12 от 01.04.1997 г. не е на съхранение в пенсионното досие и
лицето не представя допълнително същото, след като му е изискано с Писмо изх. № 1013-17-1386#1 от 08.09.2021 г./л. 35,36пр./
Извършени са
поредица от действия и проверки от отдел „Пенсии“ - Русе, със съдействието на отдел КПК - Перник за изясняване достоверността на осигурителния стаж на жалбоподателя
в „Атлант“ ООД, гр. Перник /л.37–44пр./
От ТП на НОИ –
Перник са изпратени наличните документи, намиращи се във фирменото досие на
лицето Л.Б.В..
С Писмо изх. № 1046-17-191#9 от 21.01.2022 г. от Л.В. е изискано да представи заверена осигурителна книжка
за периода, през който се е самоосигурявал в „Атлант“ ООД, гр. Перник.
С Молба вх. № 1046-17-191#10 от 11.02.2022 г. лицето декларира, че не му е било известно да е бил
самоосигуряващо се лице в посочената фирма и желае по служебен път да му бъдат
набавени необходимите документи, касаещи осигурителния му стаж в „Атлант“ ООД, гр. Перник за периода от 01.10.1994 г. до 01.04.1997 г./л.
45 – 48 пр./
С Писмо изх. № 1046-17-191#12 от 24.02.2022 г. до
отдел КПК на ТП на НОИ - Перник, с копие до В., е изискано да се потвърдят
данните за осигурителен стаж и доход на лицето, върху които са внесени
дължимите осигурителни вноски за периода от 01.10.1994 г. до 01.04.1997 г.,
през който се е самоосигурявал В. в „Атлант“ ООД, гр.Перник, съдържащи се в информационната система/регистри на НОИ /л. 49 пр./
Получен е Отговор изх. № 1046-17-191#13 от 02.03.2022 г. от ТП на НОИ - Перник, с който
пенсионният орган към ТП на НОИ - Русе е уведомен,
че в досието на „Атлант“ ООД, гр.Перник и в
информационната система на НОИ няма данни
за преведени осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице за посочения
период, поради което осигурителен стаж и доход не могат да бъдат потвърдени на
лицето. /л. 50 пр./
При така установената от ръководителя по ПО фактическа обстановка са
постановени потвърдените от решаващия орган:
- Разпореждания № ********** /№1 /прот. № N01280/ от 02.08.2022
г. и № 2136-17-27 от 23.08.2022 г., с които на Л.Б.В. е определена нова начална дата на пенсията - считано от
16.05.2015 г.; разпореждането, с което първоначално е отпусната пенсията и
последвалите го такива са отменени на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО, тъй като е приспаднат осигурителният стаж за
периода от 01.10.1994 г. до 01.04.1997 г., в размер на 02 г. 06 м., зачетен в „Атлант“ ООД, гp. Перник; определен
е нов, по-нисък размер на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на
жалбоподателя. (л. л. 17 и 21 от преписката).
Разпорежданията са две, тъй като пенсията е преизчислявана през годините по
чл. 102, ал. 1 от КСО и технологично не би могло да се постанови едно машинно
разпореждане. Разпореждане № 2136-17-27 от 23.08.2022
г. е постановено по ръчен способ за периода от 16.05.2015 г. до 01.07.2020
г., а Разпореждане № ********** /№ 1 /прот. № N01280/ от 02.08.2022
г. е обработено със справка 01 в Дирекция ИСДКП за изменението в размерите на
пенсията от 01.07.2021 г. до 01.07.2022 г.
Разпорежданията са връчени на лицето
на 29.08.2022г./л.25пр./
Лицето обжалва пред горестоящия
орган посочените разпореждания с жалби вх. № 1012-17-314
от 28.09.2022 г. и вх. № 1012-17-315 от 28.09.2022 г., като оспорва определената
начална дата и размер на пенсията, незачитането на осигурителен стаж за м.
01.1997 г., за който били налични данни в регистъра на осигурените лица (л. л.
6 – 13 от преписката).
-
Разпореждане № 3045-17-4 от 05.09.2022 г., с което се допълва Разпореждане № 2136-17-27 от 23.08.2022 г., като основание чл. 114, ал. 1 от КСО единствено е разпоредено, че недобросъвестно получените
суми следва да се съберат от лицето Л.Б.В. /л. 26 пр./
С жалба вх. № 1012-17-316
от 28.09.2022 г./л.14–16 пр./ В. е оспорил и Разпореждане № 3045-17-4 от 05.09.2022
г., което му е било връчено на 09.09.2022 г. /л. 27 пр./
С Молба вх. № 1012-17-314#1 от 17.10.2022 г., във връзка с жалби вх. № 1012-17-314 от 28.09.2022 г., вх. № 1012-17-315 от 28.09.2022 г., вх. № 1012-17-316 от 28.09.2022
г., лицето желае изменение на пенсията му, като представя допълнително
осигурителна книжка, издадена на 04.10.2022
г., заверена от контролен орган към отдел КПК на ТП на НОИ - Русе, с осигурителен стаж като самоосигуряващо се лице за периода от
01.10.1994 г. до 30.04.1997
г. (02 г. 07 м.) – /л. 57 - 62 пр./
С цел изясняване
на всички факти по случая, с Писмо изх. № 1012-17- 315#1
от 24.10.2022 г. към отдел КПК на ТП на НОИ - Русе, пенсионният
орган е предприел уточняване на вида осигуряване в представената осигурителна книжка
и уточнение на коя дата са внесени осигурителните вноски от лицето, предвид
предходно извършените проверки и установената липса на внесени осигурителни
вноски при тях /л. 65 д./
Получен е отговор
от отдел КПК изх. № 1012-17-315#2 от 24.10.2022 г., в който допълнително
е пояснено, че за периода от 01.10.1994
г. до 30.04.1997 г. жалбоподателят е внесъл осигурителни вноски на 06.10.2022
г. и на 13.10.2022г., в качеството на
самоосигуряващо се лице - съдружник в „Атлант“ ООД, гр. Перник
/непререгистрирана/ /л. 63 и 64 д./
Във връзка с
подадената пред решаващия орган жалба, е изискано и становище от Дирекция
„Пенсии“, като е получен Отговор изх. № 1012-17-314#3 от 15.11.2022 г., в който е пояснено, че
представената осигурителна книжка, издадена на 04.10.2022 г. от ТП на НОИ -
Перник и заверена на 17.10.2022 г. от ТП на НОИ - Русе, следва да се разглежда
като ново доказателство по реда на чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО, а не по смисъла на чл. 99, ал. 3 от КСО, тъй като не е съществувала като доказателство към
датата на произнасяне на пенсионния орган с разпорежданията от 02.08.2022 г. и
23.08.2022 г. и не е била част от разглежданите при тяхното постановяване
документи, както и установените факти и обстоятелства. Дадена е препоръка още
веднъж да бъдат изследвани обстоятелствата, свързани с внасянето на
осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице от В. и с удостоверяването на
това основание на осигурителния му стаж за периода от 01.10.1994 г. -
30.04.1997 г. /л. 67 – 71 пр./
С Писмо изх. № 1012-17-314#4 от 18.11.2022 г. пенсионният орган е изискал отново повторна
проверка от отдел КПК към ТП на НОИ - Русе относно
всички факти и обстоятелства, свързани с внасянето на осигурителните вноски
като самоосигуряващо се лице и издаването и заверяването на новата осигурителна
книжка на жалбоподателя.
Получено е
становище от гл. инспектор по осигуряването в отдел КПК при ТП на НОИ Русе на
20.12.2022 г., в което подробно са описани основанията за заверка на
осигурителната книжка за периода от 01.10.1994 г. до 30.04.1997г. /л. 74 – 77пр./, а именно:
С подадено
Заявление вх. № 4004-17-220 от 06.10.2022 г. Л.В. желае заверка на
осигурителния му стаж и доход в осигурителна книжка за периода от м. 10.1994 г.
до м. 04.1997 г., в качеството му на съдружник в „Атлант“ ООД.
Във връзка със
заверката, от лицето е изискано заверено копие на подадената в ТП на НОИ - Перник декларация - приложение № 1 към Наредбата за обществено осигуряване на лицата,
упражняващи свободна професия или търговия или работещи без трудово
правоотношение.
От представения
документ е установено, че на 10.01.1995 г. Л.Б.В. е декларирал упражнявана дейност в „Атлант“ ООД /непрерeгистрирана/, гр.Перник, считано
от 01.09.1994 г. с избран осигурителен доход 4 500.00 лв. и размер на
осигурителната вноска 1 350.00 лв. /30% - за всички осигурителни случаи, без
трудова злополука и професионално заболяване/ – л. 40 от преписката.
Във връзка с
периода, за който лицето е изявило желание за заверка на осигурителен стаж и
доход, е извършена проверка в информационната система на НОИ /№ 11 - справка от приходи по ЕГН/, от която е установено, че за това време
осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, съобразно
декларирания от лицето осигурителен доход и размер на осигурителна вноска, са
внесени на 06.10.2022 г. и на 13.10.2022 г.
Направени са и
допълнителни проверки, относно осъществяваната икономическа дейност на „Атлант“ ООД, гр. Перник, като са изискани от ТП на НОИ - Перник копия на документи от извършвани проверки и ревизии на осигурителя,
както и всички други документи, съхраняващи се в осигурителното досие на осигурителя.
От представените
от ТП на НОИ - Перник документи безспорно е установено, че „Атлант“ ООД, гр. Перник е осъществявала икономическа дейност,
респективно неговите съдружници, включително Л.Б.В., са упражнявали трудова
дейност.
Събраните
доказателства потвърждават, че жалбоподателят е изпълнил задължението си и е
декларирал своевременно по надлежния ред, че упражнява дейност в качеството си
на съдружник, като е избрал на 05.01.1994г.
и променил на 10.01.1994 г. минималния осигурителен доход, върху който ще
се осигурява.
По време на
заверката на осигурителната книжка на лицето е установено съответствие в
проверените данни, между декларирани и внесени осигурителни вноски. Поради това
осигурителният му стаж е заверен, съобразно разпоредбата на чл. 37, ал. 8 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, във
връзка с чл. 6, ал. 8 от КСО, касаещи
самоосигуряващите се лица.
За да отхвърли жалбите на В. и да потвърди и трите разпореждания с
оспореното в настоящото съдебно производство решение директорът на ТП на НОИ –
Русе е приел следното:
-
по отношение на Разпореждания № ********** /№1 /прот. № N01280/ от 02.08.2022
г. и № 2136-17-27 от 23.08.2022 г. решаващият орган е приел, че заверената осигурителна книжка с вноски на 06.10.2022
г. и на 13.10.2022 г. са нововъзникнали факти и обстоятелства, възникнали след
постановяване на обжалваните Разпореждания № 2136-17-27 от 23.08.2022 г. и № ********** от 02.08.2022 г. /№ 1 /прот. № N01280/. Счел е, че новопостъпилата молба на жалбоподателя от 17.10.2022 г.,
заедно с новозаверената осигурителна книжка не обуславя прилагането на
разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от КСО, който има предвид нови доказателства, а
не доказателства за нововъзникнали факти и обстоятелства. Направил е извод, че
ако новите представени доказателства, удостоверяват факти и обстоятелства,
възникнали след постановяване на разпореждане, те не могат да доведат до
промяна в разпореждането, когато то е съобразено с наличната фактическа
обстановка към датата на постановяването му. За пълнота е посочил, че за факти
и обстоятелства, възникнали след Разпореждания № 2136-17-27 от 23.08.2022 г., № ********** от 02.08.2022 г. /№ 1 /прот. № N01280/, следва да се приложи чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО и
пенсията на жалбоподателя да се измени от датата на представянето им -
17.10.2022 г., като Заявление вх. № 1012-17-314#1 от 17.10.2022г./л.57
пр./ следва да бъде обект на самостоятелно пенсионно производство и произнасяне
с разпореждане на ръководител ПО.
-
по отношение на Разпореждане № 3045-17-4 от 05.09.2022 г. - че то е постановено единствено на основание чл.114, ал.1 от КСО недобросъвестно
получените суми от пенсия да се съберат от Л.Б.В.; че ще бъде издадено
разпореждане по чл.98, ал.2, т.2 от КСО в едноседмичен срок по чл. 10, ал. 7 от НПОС от влизане в сила на обжалваното
разпореждане, като в последното следва
да е отчетен и срокът по чл. 115 от КСО при
определяне на дължимата сума. Разпореждането за точната сума на дълга от
неправомерно получени пенсии също подлежало на обжалване.
Правни
изводи
Жалбата е процесуално допустима.
Оспореното пред настоящия съд Решение № 2153 -17-288 от 30.12.2022 г. на Директора на ТП на
НОИ - Русе е съобщено
на Л.Б.В. чрез изпращане по поща и е получено лично от него на 05.01.2023 г. /л.5
пр./. Жалбата срещу него е подадена на 17.01.2023 г., видно от отбелязаното
върху самата жалба входиране в администрацията на ответника, т.е. в срока по
чл. 118, ал. 1 от КСО. Същата е подадена от процесуално легитимирано лице –
адресат на оспорения акт, за който изрично е предвидена възможност за съдебно
обжалване.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
С оспорения акт Решение № 2153 -17-288
от 30.12.2022 г. /л.1–4 пр./, Директорът на ТП на НОИ – Русе е отхвърлил
жалбите на Л.Б.В. против Разпореждане № ********** от 02.08.2022 г. /№ 1 /прот.
№ N01280/, Разпореждане № 2136-17-27 от 23.08.2022 г. и Разпореждане №
3045-17-4 от 05.09.2022 г., и трите разпореждания издадени от Ръководителя по
пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - Русе.
Решението на горестоящия орган е частично незаконосъобразно
по отношение на третото по ред издадено разпореждане - Разпореждане № 3045-17-4
от 05.09.2022г./л. 26 пр./, с което се допълва Разпореждане № 2136-17-27 от 23.08.2022
г., като на основание чл.114, ал.1 от КСО е разпоредено, че недобросъвестно получените
суми следва да се съберат от лицето Л.Б.В..
Оспореното решение е издадено от директора
на ТП на НОИ – Русе, който е компетентен съгласно чл.117, ал.3 във връзка с ал.
1 от КСО да се произнася по жалби срещу разпореждания за неправилно определяне,
съответно и изменение на пенсиите /чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО/ и за възстановяване
на неоснователно получени плащания по държавното обществено осигуряване /чл. 117,
ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО/.
Съобразно изискването на чл. 117, ал. 3 от КСО ответникът се е произнесъл с мотивирано решение, с което е спазена и
изискуемата форма на административния акт. Решението съдържа както
фактическите, така и правните основание, въз основа на които административният
орган се е произнесъл.
I.
При постановяване на
решението относно Разпореждане № ********** от 02.08.2022 г. /№ 1 /прот. № N01280/ и
Разпореждане № 2136-17-27 от 23.08.2022 г. не са допуснати съществени
процесуални нарушения, правилно е приложен и материалният закон.
По делото не е спорно, че жалбоподателят получава лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст, отпусната от 01.05.2014 г., съгласно § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО,
като за периода от 01.10.1994 г. до 01.04.1997 г. е зачетен осигурителен стаж,
положен за работа по трудово правоотношение, от „Атлант“ ООД, гр.Перник по УП-3 № 12 от 01.04.1997г. за длъжност „майстор производство“.
След допълнително извършени проверки и събрана информация по искане на
отдел „Пенсии“ този стаж не може да бъде потвърден, поради което е изваден от
общо зачетения осигурителен стаж на лицето, като с Разпореждане № ********** от 02.08.2022 г. /№ 1 /прот. № N01280/ и Разпореждане № 2136-17-27 от 23.08.2022 г. е отменено
разпореждането от 2014 г. за отпускане на пенсията и последващите го и пенсията
е отпусната с нова по-късна начална дата – 16.05.2015 г. и в по-нисък размер.
Впоследствие с Молба вх. № 1012-17-314#1 от 17.10.2022 г., във връзка с жалби вх. № 1012-17-314 от 28.09.2022 г., вх. № 1012-17-315 от 28.09.2022
г., вх. № 1012-17-316 от 28.09.2022 г., лицето заявява, че
желае изменение на пенсията му, като представя допълнително осигурителна
книжка, издадена на 04.10.2022 г.,
заверена от контролен орган към отдел КПК на ТП на НОИ - Русе, с осигурителен стаж като самоосигуряващо се лице за периода от
01.10.1994 г. до 30.04.1997
г. /02 г. 07 м./ – л. л. 57 - 62 от преписката. По този начин лицето допълнително удостоверява придобит
осигурителен стаж преди пенсионирането като самоосигуряващо се лице в
качеството му на съдружник в същото дружество.
Допълнително представения осигурителен стаж е за периода 01.10.1994г. –
30.04.1997 г., но е придобит на съвсем различно основание от спорния стаж по
трудовото правоотношение, зачетен при първоначалното отпускане на пенсията.
Новият осигурителен стаж, удостоверен с новоиздадена осигурителна книжка, не е
разгледан в постановените и обжалвани пред горестоящия орган разпореждания на пенсионния орган. Той е
придобит по различен вид осигурително правоотношение с внасянето на
осигурителни вноски през месец октомври 2022 г., след произнасянето на
пенсионния орган с разпорежданията от 02.08.2022 г. и 23.08.2022 г. Вноските
също така са направени много години по-късно, от времето, за което се отнася
положеният труд, за почти същия период, но на коренно различно основание и за
съвсем различна дейност от първоначално удостовереното трудово правоотношение
на длъжност „майстор производство“ в „Атлант“ ООД.
В тази връзка напълно обосновано и в съответствие
със закона, Директорът на ТП на НОИ – Русе е приел, че издадената на 04.10.2022
г. от ТП на НОИ – Перник и заверена на 17.10.2022 г. от ТП на НОИ – Русе осигурителна
книжка с вноски на 06.10.2022 г. и на 13.10.2022 г. следва да се разглежда като
ново доказателство по реда на чл. 99, ал. 1 от КСО, а не по смисъла на чл. 99,
ал. 3 от КСО, тъй като не е съществувала като доказателство към датата на
постановяване на разпорежданията от 02.08.2022 г. и 23.08.2022 г. и не е била
част от разглежданите при тяхното постановяване документи, факти и
обстоятелства.
Новопостъпилата молба на жалбоподателя от 17.10.2022 г., заедно с
новозаверената осигурителна книжка, не обуславя прилагането на разпоредбата на
чл. 99, ал. 3 от КСО, която има предвид нови доказателства, а не доказателства
за нововъзникнали факти и обстоятелства.
Ако новите представени доказателства, удостоверяват факти и обстоятелства,
възникнали след постановяване на разпореждане, те не могат да доведат до
промяна в разпореждането, когато то е съобразено с наличната фактическа
обстановка към датата на постановяването му.
За факти и обстоятелства, възникнали след Разпореждания № 2136-17-27 от 23.08.2022 г., № ********** от 02.08.2022 г. /№ 1 /прот. № N01280/, следва да се приложи чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО и
пенсията на жалбоподателя да се измени от датата на представянето им -
17.10.2022 г., като Заявление вх. № 1012-17-314#1 от 17.10.2022г./л.57
пр./ следва да бъде обект на самостоятелно пенсионно производство и произнасяне
с разпореждане на ръководител ПО в ТП на НОИ - Русе.
В заключение, правилен е изводът на директора на ТП на НОИ - Русе, че представената пред
него новоиздадена осигурителна книжка за осигурителен стаж е ново доказателство
по смисъла на чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО, като не следва да намери приложение
хипотезата на чл. 99, ал. 3 от КСО.
Това е така и защото същата не е била представена със заявлението от
10.05.2014 г., нито пък е била представена в срока за обжалване на
разпореждането от 23.08.2022 г. /последното е връчено на лицето на 29.08.2022
г., като съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2, т. 1 от КСО същото подлежи на
обжалване в едномесечен срок от получаването му/. В случая новоиздадената
осигурителна книжка е представена с молбата от 17.10.2022 г., т.е. след
изтичане на едномесечния срок за обжалване на разпореждането.
Съответно този
документ /новоиздадената осигурителна книжка/ не може да доведе до
незаконосъобразност и евентуална отмяна на акта, а представлява ново основание
за изменение на пенсията, тъй като не е била представена в срока за обжалване
на разпореждането, както изисква разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от КСО.
В този смисъл
жалбата на В. срещу Решение № 2153-17-288 от 30.12.2022 г. на Директора на
ТП на НОИ – Русе /л. 1–4 пр./, с което са отхвърлени жалбите му против
Разпореждане № ********** от 02.08.2022 г. /№ 1 /прот. № N01280/, Разпореждане № 2136-17-27 от 23.08.2022 г., и двете разпореждания
издадени от Ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – Русе, следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
II.
Относно Решение № 2153 -17-288 от 30.12.2022 г. на Директора на ТП на НОИ –
Русе, с което е отхвърлена жалбата на Л.Б.В. против Разпореждане № 3045-17-4 от
05.09.2022 г., издадено от Ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ –
Русе, настоящият съдебен състав намира следното.
С Разпореждане № 3045-17-4 от
05.09.2022 г./л.26 пр./ се допълва Разпореждане № 2136-17-27 от 23.08.2022 г.,
като на основание чл.114, ал. 1 от КСО е разпоредено единствено, че недобросъвестно
получените суми следва да се съберат от лицето Л.Б.В..
Като фактически основания за
издаването на това трето по ред разпореждане е посочено, че с Разпореждане № 27
от 27.05.2022 г. /допусната е техническа грешка, има се предвид „2014 г.“/ е
отпусната ЛПОСВ на лицето Л.Б.В., считано от 01.05.2014 г. Същото е отменено с
Разпореждане № 2136-17-27 от 23.08.2022 г. на основание чл. 99, ал.
1, т. 2, б.„д“ от КСО, като не е взет предвид стажът и доходът за периода от 01.10.1994г. до 01.04.1997 г. от осигурител „Атлант“ ООД, гр. Перник. Съгласно справка на НАП Л.В. е
самоосигуряващо се лице към тази фирма. След извършена проверка от контролните
органи към ТП на НОИ – Перник е установено, че представеното УП-3 № 12 от 01.04.1997 г. е с невярно съдържание. Тъй като стажът е правопораждащ,
пенсията се отпуска от по-късна дата, като се прилага т.н. „служебно начало“.
След така изложеното, ръководител ПО е цитирал и разпоредбата на чл.114, ал.1
от КСО, която гласи, че недобросъвестно
получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са
ги получили, заедно с лихвата по чл. 113.
Както от изложеното във фактическата част на
разпореждането от 05.09.2022 г., така и от диспозитива му, е видно, че волята
на административния орган е да нареди възстановяване на неправилно изплатени
суми за пенсия, която е била получена недобросъвестно от лицето.
Основание за такова възстановяване действително може
да се открие в нормата на чл. 114, ал. 1 от КСО, която обаче изисква
административният орган при постановяване на административния акт да посочи и
други релевантни обстоятелства както в мотивната част на акта, така и в
диспозитива му, където в случая е посочил единствено лицето, което е задължено
да възстанови сумите.
Фактическият състав, при който може да се
издаде разпореждане на основание чл. 114, ал. 1 от КСО за събиране на суми, изплатени от ДОО
за пенсии, включва два кумулативни елемента.
На първо място следва да бъде безспорно установено,
че е налице неоснователно платена пенсия и на второ място – изплатените суми да
са получени недобросъвестно от лицето. В случая към датата на постановяване на
разпореждането не е налице още първата материалноправна предпоставка да се
разпореди недобросъвестно получени суми да се съберат от лицето. При
постановяване на Разпореждане № 3045-17-4 от 05.09.2022 г., Разпореждане № 2136-17-27 от 23.08.2022 г. и Разпореждане № ********** от 02.08.2022 г.
/№ 1 /прот. № N01280/ не представляват влезли в сила ИАА, с които на Л.Б.В. е определена нова начална дата на пенсията - считано от
16.05.2015 г.; разпореждането, с което първоначално е отпусната пенсията и
последвалите го такива са отменени на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО, тъй като е приспаднат осигурителният стаж за
периода от 01.10.1994 г. до 01.04.1997 г., в размер на 02 г. 06 м., зачетен в „Атлант“ ООД, гp. Перник; определен
е нов, по-нисък размер на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на
жалбоподателя. Тези разпореждания са връчени на В. на 29.08.2022 г. и към
05.09.2022 г. все още не е бил изтекъл срокът за тяхното обжалване пред
директора на ТП на НОИ – Русе. Към датата на постановяване на разпореждането
все още не е налице неоснователно платена сума за пенсия.
На следващо място в разпореждането липсват
и твърдения, подкрепени и от съответни доказателства, за недобросъвестно
получаване на суми за пенсия от лицето, което обстоятелство е втората
материалноправна предпоставка, за да възникне задължение за връщането им. В
случая единствено се сочи, че след извършена
проверка от контролните органи към ТП на НОИ – Перник е установено, че
представеното УП-3 № 12 от 01.04.1997 г. е с невярно съдържание. В КСО не се съдържа легална дефиниция за понятието „добросъвестност“
при получаване на осигурителни плащания. С оглед общите принципи на правото, за
добросъвестно получени осигурителни плащания следва да се считат тези, за които
осигуреното лице е имало съзнанието и субективното убеждение, че му се дължат.
И обратно, недобросъвестно ще е лицето, което е знаело или предполагало, че
няма право да получи съответното плащане.
На последно място, следва да се посочи и че за да е
налице изпълнимо разпореждане, органът е длъжен да определи както адресата на
задължението, така и параметрите му. В случая това е размерът на сумата,
подлежаща на възстановяване, периода, за който се отнася същата, както и
последиците от неизпълнение на задължението за възстановяване. С Разпореждане №
3045-17-4 от 05.09.2022 г. обаче това не е сторено.
В заключение Разпореждане № 3045-17-4 от 05.09.2022 г.
на Ръководител ПО при ТП на НОИ – Русе се явява постановено при нарушение на изискванията
за формата на акта, на процесуалния и материалния закон.
С оглед
гореизложеното Решение № 2153-17-288 от 30.12.2022 г. на Директора на ТП на НОИ
– Русе в частта, с която е потвърдено Разпореждане № 3045-17-4 от 05.09.2022
г., издадено от Ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – Русе, както
и самото разпореждане следва да бъдат отменени като незаконосъобразни.
По разноските
Във връзка със своевременно заявените претенции и на
двете страни за присъждане на разноски съдът намира, че и двете искания следва
да се уважат съразмерно на уважената част от жалбата, т. е. за жалбоподателя – 166,67
лева /1/3 от общ размер 500 лева – възнаграждение за адвокат, съгласно договор
за правна защита и съдействие на л. 14 от делото/ и 66,67 лева /2/3 от 100 лева
- юрисконсултско възнаграждение по чл. 24 от Наредбата на заплащане на правната
помощ/ за ответника. По компенсация ответникът следва да бъде осъден да заплати
на жалбоподателя 100 лева разноски.
По отношение на претендираната сума от 10 лева за
платена държавна такса, съгласно представения от жалбоподателя списък на
разноските (л. 25 от делото), съдът намира следното. Действително при
преглед на доказателствата по делото се установява, че е била внесена по сметка
на съда сума в размер на 10 лева за заплащане на държавна такса за образуване
на дело /л. 15 от делото/. Същата обаче е внесена още на 17.01.2023 г. /към
датата на подаване на жалбата, като към последната е била приложена и вносната
бележка за внасянето й/, без да е било изискано от съда внасянето на такава. В
случая жалбоподателят е освободен от държавна такса на основание чл. 120, ал. 1
от КСО, която разпоредба гласи, че за делата по тази глава осигурените лица и
пенсионерите не внасят държавна такса. Внесената сума от 10 лева за държавна
такса не се дължи и за това не следва да бъде възлагана в тежест на ответника.
Така на основание чл. 120, ал. 2 от КСО при уважаване на жалбата жалбоподателят
има право да получи платеното от него адвокатско възнаграждение за оказаната му
правна помощ и процесуално представителство по делото съобразно уважената част
на жалбата му.
Мотивиран така и на основание чл. 118, ал. 2 от КСО, във
връзка с чл.172, ал. 2 от АПК съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването
по жалба на Л.Б.В. против Решение
№ 2153-17-288 от 30.12.2022 г. на Директора на ТП на НОИ – Русе, в частта му, с
която са отхвърлени жалбите на В. и са потвърдени Разпореждане № ********** от
02.08.2022 г. /№ 1 /прот. № N01280/ и Разпореждане № 2136-17-27 от 23.08.2022 г., и
двете разпореждания издадени от Ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на
НОИ – Русе.
ОТМЕНЯ Решение № 2153-17-288 от 30.12.2022 г. на Директора на
ТП на НОИ – Русе, в частта му, с която е отхвърлена жалбата на Л.Б.В. и е потвърдено Разпореждане № 3045-17-4 от
05.09.2022 г., издадено от Ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ –
Русе, както и самото разпореждане.
ОСЪЖДА Националния осигурителен институт – София да заплати на Л.Б.В., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 100 (сто) лева разноски по делото.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: