РЕШЕНИЕ

                                                                 

                                                             №……/……  2021г.

 

                                   Година 2021                            Град Варна

 

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                                  двадесет седми състав

На шестнадесети март                                    Година две хиляди двадесет и първа

В публично заседание в следния състав:

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА- ЖЕЛЕВА

 

Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА

като разгледа докладваното от съдията АНД № 208 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба на В.С.Д. ЕГН **********,***, депозирана чрез адв. В.Ж.Ш., срещу Наказателно постановление № 20-0819-004580 / 27.11.2020г., на Началник Група към ОД на МВР-Варна, Сектор „ПП“-Варна, с което на му наложени:1/ административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. на основание чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП, за нарушение  на чл.20, ал.2 ЗДвП; 2/ административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 м. на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение  на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.           

     В жалбата  се сочи, че НП е незаконосъобразно, защото възз. не бил управлявал автомобила и не бил допуснал настъпилото ПТП. С тези аргументи се иска отмяната на НП. Сочат се и допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на НП. Иска се отмяна на НП и присъждане на сторените по делото разноски за адв. възнаграждение.

    В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се явява лично в първото по делото заседание. Представлява се и от процесуален представител –адв.В.Ш., който поддържа жалбата. В последното по делото заседание процесуален представител не се явява, депозира писмено становище, с което моли НП да бъде отменено.

   Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител. Чрез надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт ангажира писмено становище. В него се излага тезата за законосъобразност на издаденото НП, като де моли за потвърждаване и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

 

 

    С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

         НП е издадено срещу въззивника В.Д., за това, че на 14.09.2020г. около 01.15 часа в гр. Варна на ул. „Милосърдие" като водач и собственик на МПС л.а. „Мерцедес" МЛ 320 с peг. № В 3512 HP, не може да посочи водача допуснал следното нарушение : в гр. Варна по ул. „Милосърдие" извършва завиване наляво към ул. „Радост", не съобразява скоростта си на движение, излиза в ляво от пътя и срещу блок № 3 блъска паркиран л.а. „Ауди" с peг. № СС 3575 РВ, който от удара се блъска в паркираният до него л.а. „Мазда" с peг. № В 1660 ТА, който също се премества от удара и се блъска странично в паркиран л.а. „БМВ" с peг. № В 5209 НТ, възниква ПТП с материални щети, напуска мястото без да спре и да установи последиците от ПТП и без да уведоми службата за контрол на МВР.

     В хода на проведеното съдебно следствие бе установена следната фактическа обстановка:

     Възз. В.Д. притежавал лек автомобил „Мерцедес" МЛ 320 с peг. № В 3512 HP. На неустановена дата през септември 2020г. той оставил автомобила на свой познат – св.А.Ч., който трябвало да го ремонтира.

    Около 01.15ч. на 14.09.2020г. св.Н.Я. бил на терасата на апартамента си в гр.Варна, ул. „Радост“ , бл.№3, вх.Б, ет.6, ап.36. Докато пушел цигара той видял как лек автомобил Мерцедес МЛ влязъл с висока скорост в завоя от ул.“Милосърдие“ към ул.“Радост“ и поради положения на пътя ограничител на скоростта изхвръкнал вляво от пътя. Малко след това св.Я. чул силен удар. Веднага слязъл пред блока и видял, че срещу блок № 3 има блъснати три автомобила - л.а. „Ауди" с peг. № СС 3575 РВ, собственост на св. А.С., л.а. „Мазда" с peг. № В 1660 ТА,собственост на св. В.Я. и  л.а. „БМВ" с per. № В 5209 НТ, собственост на св.Д.Я.. Докато бил пред блока , св.Я. възприел, че младо момче се приближава към него и на два метра от него се навело и взело регистрационен номер на автомобил, след което побягнало. Св.Я. го последвал и видял, че автомобилът, който по-рано видял от терасата  бил паркиран пред друг блок в ж.к“Трошево“. За случилото се св.Я. съобщил на тел 112.

    На място пристигнал екип на Сектор ПП-Варна в състав св.Г.Г. и негов колега, които възприели щетите от произшествието. По обясненията на св.Я. и един от собствениците на повредените автомобили органите на реда установили и мястото където бил паркиран л.а.„Мерцедес" МЛ 320 с peг. № В 3512 HP. На място бил извършен оглед и били изготвени фотоснимки на увредените МПС и на л.а.„Мерцедес" МЛ 320 с peг. № В 3512 HP, собственост на въззивника.

    На 16.09.2020г. св.Г. установил собственика на .„Мерцедес" МЛ 320 с peг. № В 3512 HP, а именно възз..Д. и му снел сведения. В тях Д. обяснил, че не може да посочи кой е управлявал автомобила му на 14.09.2020г. На същата дата възз. съставил и декларация на осн.чл.188 от ЗДвП, в която също декларирал, че не може да посочи кой е управлявал автомобила му на 14.09.2020г.

    Въпреки горното на 16.09.2020г. св. Г..Г. съставил против възз. Д. акт за установяване на нарушение, с който му повдигнал административно обвинение за това, че  „на 14.09.2020г. около 01.15 часа в гр. Варна на ул. „Милосърдие" като водач и собственик на МПС л.а. „Мерцедес" МЛ 320 с peг. № В 3512 HP, не може да посочи водача допуснал следното нарушение : в гр. Варна по ул. „Милосърдие" извършва завиване наляво към ул. „Радост", не съобразява скоростта си на движение, излиза в ляво от пътя и срещу блок № 3 блъска паркиран л.а. „Ауди" с peг. № СС 3575 РВ, който от удара се блъска в паркираният до него л.а. „Мазда" с peг. № В 1660 ТА, който също се премества от удара и се блъска странично в паркиран л.а. „БМВ" с peг. № В 5209 НТ, възниква ПТП с материални щети, напуска мястото без да спре и да установи последиците от ПТП и без да уведоми службата за контрол на МВР“. В АУАН св.Г. вписал, че го съставя на основание чл.188 от ЗДвП, тъй като в хода на проведеното разследване по чл.52, ал.4 от ЗАНН Д. не посочва водача на автомобила. Нарушенията били квалифицирани като такива по чл.20, ал.2 от ЗДвП и по чл.123 ал.1, т.1 от ЗДвП. АУАН бил предявен и връчен на въззивника, който го подписал без отбелязване на възражения.  

      На 16.09.202200г. служители на Сектор ПП-Варна съставили  три протокола за ПТП съответно с №1079448 в който описали щети по задна лява част и ходова част на автомобила собственост на св.С., с №1823151, в който били описани щетите по автомобила собственост на св.В.Я. и №1823152, в който били посочени щетите по автомобила собственост на св.Д.Я..

      В последствие на 23.09.2020г. в Сектор ПП-Варна постъпили възражения от Д., в които под формата на декларация той отново посочил, че не  управлявал автомобила си на 14.09.20г., като посочил че автомобилът се управлявал от лице с имена Й.З., като вписал и телефон за контакт със същия. На 30.10.2020г. на възз. били снети сведения, в които той обяснил, че не може да посочи кой е управлявал автомобила му на 14.09.2020г. и кой е допуснал ПТП. Посочил, че той е бил на работа, а момчетата в които оставил ключовете на автомобила – А.К. и Д.З. прикривали водача, управлявал автомобила му.

      По така постъпилите възражения, АНО назначил комисия от четири членове. Макар комисията да е била сформирана с цел да проведе разследване, същата се задоволила да разгледа единствено обясненията и декларациите на Д., в които той сочи, че не може да посочи кой е управлявал автомобила му. Видно от възражението на Д. от 23.09.20г. и сведенията от 30.10.2020г. същият посочва, че е бил на работа, посочва имената на лица, в чието владение се е намирал или поне е бил оставен автомобила на 14.09.20г. Въпреки горното тези лица не са били установени и не са им били снети сведения. Не са били установени и не са били снети сведения и на очевидци на ПТП, като в хода на съдебното следствие бе установено, че най малко св.Я. е бил очевидец на възникналия пътен инцидент и е възприел участниците в него. При теза противоречива и неизяснена фактическа обстановка назначената комисия излязла със становище, че АУАН е правомерен и законосъобразен, възражението неоснователно.

      При така установената, неизяснена фактическа обстановка АНО издал НП, атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление, с което възприел изцяло фактическите и правните констатации в акта.

       В хода на разследването съдът възложи оперативно- издирвателни мероприятия на органите на Трето РУ-Варна за установяване на очевидци на деянието.

       В хода на съдебното следствие бе изискана и приобщена справка от РП-Варна, от която е видно следното: Под надзора на РП-Варна се провежда разследване в рамките на ДП №349/2020г. по описа на Сектор "РТП"-ОД на МВР-Варна за извършено престъпление по чл.346, ал.2, т.1 вр.ал.1 от НК. В справката наблюдаващият прокурор сочи, че по делото било установено и нямало спор, че собственикът на лек автомобил л.а. „Мерцедес" МЛ 320 с peг. № В 3512 HP, а именно В.Д. не е преотстъпвал и предоставял автомобила си на друго лице. Посочено е още, че доколкото в хода на разследването било установено, че са причинени щети по четири автомобила, в това число и по този собственост на Д. било указано назначаването на СОЕ, с оглед съставомерност на разследваното деяние по чл.343, ал.1, б.“А“ от НК т.е. в  рамките на ДП се провежда разследване и за престъпление по чл. чл.343, ал.1, б.“А“ от НК.

  Описаната фактическа обстановка се  установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН,  протоколи за ПТП, фотоснимки, справка от ВРП, справка за регистрирани трудови договори и др. които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

  Съдът кредитира  показанията на депозирани в с.з. от св.Г.Г. като кореспондиращи с останалите гласни , писмени и веществени доказателства /фотоснимки/, кредитирани от съда.

    Съдът напълно кредитира и показанията депозирани в с.з. от свидетелите Я., Я. и С., тримата собственици на увредените в резулат на ПТП автомобили. Съдът няма причина да се съмнява в обективността и безпристрастността на тези свидетели, като не установи факти, които да ги правят заинтересовани от изхода на делото.

   Като добросъвестни, конкретни и логични съдът кредитира показанията и на св.Н.Я. – единствения установен пряк очевидец на деянието. Същият изложи пред настоящия съдебен състав възприятията си относно инцидента. Свидетелят посочи, че не е видял кой е управлявал автомобила, тъй като  наблюдавал от шестия етаж. Изложи и възприятията си относно лицето върнало се на място да вземе падналия рег. номер на процесния автомобил, като заяви че няма да може да го разпознае .

По искане на защитата съдът проведе разпит на св.А.Ч.. Същият заяви, че на 14.09.2020г. възз. Д. е оставил автомобила си заедно с ключовете за него пред автосервизът, стопанисван от Ч.. Посочи, че бил забравил за автомобила, а ключовете били захвърлени върху  друг автомобил. Твърди, че след 21.00ч се прибрал в дома си, като на следващата сутрин установил, че автомобила на Д. го няма пред автосервиза му, но помислил, че Д. го е взел. Отрича той да е управлявал автомобила. От разпита на този свидетел съдът не кредити частта, в която той сочи, че Д. е оставил автомобила си за ремонт на 14.09.2020г. Няма как именно на тази дата автомобилът да бъде оставен от Д., тъй като в 01.15ч на тази дата той е участвал в ПТП, бил е изоставен и впоследствие репатриран от служителите на реда. Така че в тази част неговите показания не се кредитират от съда. В останалата им част, макар да не са много последователни, съдът не намери опора в доказателствата по делото, за да не ги кредитира.

  Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

  Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок  от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

    Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник група в сектор ПП при ОД на МВР, съгласно заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган – младши автоконтрольор при сектор „ПП, оправомощен съгласно същата заповед.

  АУАН и издаденото въз основа на него НП  са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

     АУАН е съставен в присъствието на  нарушителя и свидетел, присъствал при  съставянето му. Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е съществено. Това е така тъй като то не рефлектира пряко върху правото на защита на наказания субект.

 

 Въпреки горното съдът намира, че при провеждане на АНП са допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно е бил приложен материалния закон.

С НП на въззивника са наложени две административни санкции, а именно административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. на основание чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП, за нарушение  на чл.20, ал.2 ЗДвП и административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 м. на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение  на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.    

Изрично в правораздавателният акт АНО е посочил, че санкцията се налага на основание чл.188, ал.1 от ЗДвП. Съгласно тази разпоредба  собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение, а съгласно изр.2, собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.     

В конкретния случай по делото не е спорно, че автомобилът собственост на въз.Д. е участвал в ПТП на датата посочена в акта. Не е спорно и че ПТП е било следствие от несъобразена скорост, довела до излизане от пътя, като в резултат е настъпил верижен удар на три паркирани автомобила и са причинени значителни имуществени щети, както по паркираните автомобили, така и по този собственост на възз. Не е спорно и че водачът на процесния автомобил е напуснал произшествието, без да спре и да установи какви са последиците от него и без да уведоми компетентните органи.

 Разпоредбата на чл.20 ал. 2 от ЗДвП представлява  правило за поведение, обхващащо широк спектър от дължимо поведение на водача и затова може да има най - разнообразни конкретни проявни форми. Същото вменява задължение за водачите на ППС при избиране скоростта на движението да се съобразяват с конкретно посочени обстоятелства, а именно - с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. По отношение скоростта на движение на автомобила следва да бъде отчетено, че той се е движел в границите на града и разрешената скорост за движение на автомобила е 50 км.ч, но тя не е абсолютна величина, а следва да бъде съобразена с множество фактори, като например в конкретния случай - с релефа, условията на видимост и интензитета на движение. Скоростта следва да позволи на водача да спре пред всяко едно препятствие. Именно затова, дори и в случая да не е надвишена максимално-допустимата скорост, правилно АНО е приел, че същата не е била съобразена с интензивността на движение и  конкретната пътна обстановка като цяло при завиване вляво.  

  Разпоредбата на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП е поместена в Раздел ХХIII “Поведение при ПТП” и вменява в задължение на всеки водач на ППС, който е участник в ПТП да спре,  за да установи какви са последиците от произшествието. От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява по несъмнен за съда начин, че водачът на л.а. „Мерцедес" МЛ 320 с peг. № В 3512 HP в нощта на 14.09.2020г. е осъществил състава на нарушението по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.   Съгласно Параграф 6, т. 30 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП. "Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. В случая безспорно са настъпили материални щети не само за трите автомобила-л .а. „Ауди" с peг. № СС 3575 РВ, собственост на св. А.С., л.а. „Мазда" с peг. № В 1660 ТА,собственост на св. В.Я. и  л.а. „БМВ" с per. № В 5209 НТ, собственост на св.Д.Я., настъпили са щети и по автомобила собственост на възз. Следователно от обективна страна са реализирани  и двете нарушения описани в НП.

 Въпреки горното, съдът намира, че наказващият орган е нарушил задължението вменено му с нормата на чл. 52, ал.4 от ЗАНН. Съгласно последната разпоредба преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. Макар в хода на АНП да е извършено формално разследване от нарочно сформирана  комисия, същата не е изяснила спорните обстоятелства. Комисията не е изследвала изнесените от възз. факти, а именно, че не може да посочи кой е управлявал автомобила му, не защото не иска, а защото същият не го е предоставил за ползване/управление на друго лице. По делото бе установено, че ключовете за автомобила са предоставени на св.Ч. с оглед отремонтирането му. Няма данни по АНП Д. да е преотстъпвал за ползване автомобила си на Ч. или на друго лице. Още от първия момент след установяването му от органите на полицията възз.Д. е бил последователен, че не може да посочи кой е управлявал автомобила му в нощта на 14.09.2020г. В сведенията си той е посочил, че е бил на работа, като по делото са ангажирани и писмени доказателства, че в нощта на 13/14.09.2020г. възз е бил на работа нощна смяна в бар „Захир“, за времето от 22.00ч. до 04.00ч., като охранител назначен към „Фараон Секюрити“ ЕООД. Впоследствие още два пъти възз. е посочвал пред органите на полицията, че не може да посочи кой е управлявал автомобила му, като дори в сведението си от 30.10.2020г. пояснява, че не може да посочи защото момчетата, в които е оставил ключовете на автомобила прикривали водача. Органите на реда не са издирили и разпитали сочените от възз.лица. Съдът в хода на съдебното следствие разпита св.Ч., който посочи, че автомобилът е бил оставен от възз. пред сервиза му, за да го ремонтира, като ключовете са били поставени на др.автомобил, като той забравил да ги вземе. Посочи още, че на следващия ден е установил липсата на автомобила на възз. Отрече той де е управлявал автомобила в процесната вечер или да е давал ключовете за него на друго лице, а заяви, че е разбрал от възз., че с автомобила е  предизвикано ПТП. Видно от показанията на разпитаните по делото свидетели, никой от тях не може да посочи, кой е управлявал автомобила в процеснат вечер. Единственият пряк очевидец, св.Я. заяви пред съда, че не може да разпознае лицето, което се е върнало на произшествието, за да вземе рег.табелата на превозното средство. Този свидетел сочи, че въпросното лице впоследствие е влязло във вход на блок в близост до произшествието. Така или иначе полицейските органи не са тръгнали по т.н.“горещи следи“ и не са установили лицето. Въпреки положените усилия в съдебното следствие, проведено 5-6 месеца след деянието, предвид отдалечеността на същото от процесното деяние съдът не можа да установи това лице. Нещо повече, че автомобилът се е управлявал без знанието и съгласието на възз. в нощта на инцидента е установено и в рамките на ДП№349/2020г., образувано въз основа на материали изпратени в РП-Варна от органите на Сектор ПП-Варна. В тази връзка постъпилата по делото справка от наблюдаващия прокурор е категорична, че възз. не е предоставял и преотстъпвал превозното си средство, поради което и се провежда разследване за противозаконно отнемане на МПС собственост на възз. с цел ползване- престъпление по чл.346, ал.2, т.1 вр. ал.1 от НК. Ето защо и възз. няма как да носи отговорност на осн. чл.188, ал.1 от ЗДвП и като собственик да бъде наказан с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, тъй като той не може да посочи на кого е предоставил моторното превозно средство, просто защото не е давал съгласието си друго лице да го управлява, а същото му е било противозаконно отнето. Следва да се подчертае, че настоящият случай касае отговорност на физическо лице, за което следва да бъде установено вина, а не е налице т.нар. обективна безвиновна отговорност на юридическите лица по чл.83 от ЗАНН. В случая не може да се свърже поведението на жалбоподателя с противоправния резултат, тъй като по делото не е установено нито едно доказателство същият да е управлявал автомобила в процесната вечер. Няма нито едно доказателства и той да го е преотстъпвал на друго лице за ползване/управление, напротив налични са такива, че автомобилът му е бил противозаконно отнет. Т.е. не е налице нито умисъл, нито непредпазливост като форма на вина. Възз. от пострадал от престъпление- такова по транспорта /чл.346, за което прокуратурата провежда разследване/ е превърнат от АНО в нарушител и то при липса на каквито и да било данни, още по-малко доказателства, че той е преотстъпил автомобила си за управление на друго лице. Този формален подход на АНО – да ангажира отговорност на осн.чл.188 от ЗДвП би означавал, че всеки един пострадал от престъпление кражба или противозаконно отнемане на МПС би бил поставен под угрозата да понесе отговорност за всяко нарушение или престъпление извършено с автомобила му, тъй като не може да посочи кой му е отнел/откраднал автомобила. Да установят извършителите на нарушението/престъплението е правомощие /право и задължение/ на органите на полицията. Не следва техните задължения да се вменяват на потърпевшите от неправомерните деяния лица.  

На следващо място съдът намира, че АНО е допуснал и нарушени на чл. 33, ал.2 от ЗАНН (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.), съгласно който при констатиране на признак/признаци на извършено престъпление административнонаказателното производство се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор. В случая от данните по АНП е било видно, че са налични данни за извършено деяние по чл.343, ал.1, б.“а“ от НК, тъй като са били причинени материални щети на три автомобила извън процесния, собственост на възз. Горното е било известно на АНО и било обективирано в справка, изготвена от сформираната от него комисия. Комисията обаче е предложила не да се изпратят на ВРП материали касателно причинените щети по транспорта, а се е занимала единствено с извършени от възз. нарушения, като е предложила срещу него да се образува ДП за извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК, за това че е управлявал нерегистрирано МПС. Имено по изпратените материали във ВРП, касателно деянието по чл.345,, ал.2 от НК прокуратурата е установила данни и за други престъпления и е възложила разследване за престъпление по чл.346 и за такова по чл.343, ал.1, б.“а“ от НК, видно от отразеното в справката на наблюдаващия прокурор. Нарушението на разпоредбата на чл.33 от ЗАНН е станало безусловна предпоставка за нарушение на принципа „ ne bis in idem“ т.к. както е известно единствено прокуратурата е компетентен орган да провежда разследване за това деяние – за причиняване на значителни щети при управление на МПС. Горното е още една предпоставка за безусловна отмяна на НП.

     С оглед на всичко гореизложено, съдът намира, че издаденото против въз.  наказателно постановление е незаконосъобразно и необосновано и като такова следва да бъде отменено.

 

Относно искането на страните за присъждане на разноски.

 На основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.), в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от 04.12.2019 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали това.

От процесуален представител на ОД на МВР – Варна, в писмените бележки депозирани по делото, е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Едновременно с това е направено искане за присъждане на такива разноски в минимален размер спрямо насрещната страна, при отчитане на фактическата и правна сложност на случая. Искането за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на ОД на МВР – Варна е направено своевременно. Същото обаче предвид изхода на спора /НП следва да бъде отменено/, по арг. на противното на чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, е неоснователно и се отхвърля от съда. 

 От процесуален представител на възз.в съдебно заседание е поискано присъждане на сторените по делото разноски,  като са ангажирани и доказателства за заплатено на 05.01.2021г. адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.Искането за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на жалбоподателя е направено своевременно, като последният има право на такива предвид изхода на спора – отмяна на обжалваното НП и с оглед разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, препращаща към чл. 143 от Административнопроцесуалния кодекс. От съдържанието на приложения на л. 21 от СД договор за правна защита и съдействие от 05.01.2021 г. и приложеното пълномощно се установява, че жалбоподателят е възложил на адвокат Ш. оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство пред Районен съд Варна по обжалване на процесното НП, по настоящото АНД. Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лева  и е заплатено в брой на 05.01.2021г,, видно от отбелязването в договора т. е. разходът е направен съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд.   От друга страна съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В случая искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в минимален размер е направено от процесуалния представител на ОД на МВР-Варна.

 Минималните размерите на адвокатските възнаграждения са уредени в Раздел IV от Наредба № 1 от 7.09.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.  Съгласно Наредбата, в актуалната й редакция - ДВ. бр.68 от 31 юли 2020г. /влязла в сила преди извършеното плащане на адв. хонорар по настоящото дело/, когато административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението за адвокатско възнаграждение се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г., отм. относно изменението с бр. 28 от 2014 г. с Решение № 13062 от 03.10.2019 г. и Решение № 5419 от 08.05.2020 на ВАС - ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2020 г.) за защита по дела с определен интерес възнаграждението при интерес до 1000лв. е 300 лв.. В случая е наложено административно наказание „глоба“  в размер на 300 лв. и минималното адвокатско възнаграждение, съобразно горепосочения текст от наредбата е 300 лв. В случая е договорено възнаграждение в минимален размер на 300 лева. Ето защо съдът намира, че именно посоченият  размер от 300 лева следва да бъде присъден в полза на въззивника. Поради това  и ОД на МВР-Варна следва да заплати на възз. В.С.Д. разноски по делото в размер на 300 /триста / лева.

  Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът

                                                       Р  Е  Ш  И :

 

 

 

      ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0819-004580 / 27.11.2020г., на Началник Група към ОД на МВР-Варна, Сектор „ПП“-Варна, с което на В.С.Д. ЕГН **********,***  са наложени: 1/ административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. на основание чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП, за нарушение  на чл.20, ал.2 ЗДвП; 2/ административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 м. на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение  на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.            .

          

    ОСЪЖДА ОД на МВР-Варна да заплати на В.С.Д. ЕГН **********,***  сума в размер на 300 /триста/ лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение по АНД №208/2021г. по описа на ВРС.

    Решението  подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

 

                                                      СЪДИЯ при РС- Варна: