Определение по дело №979/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер

146

Година

19.4.2013 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

03.19

Година

2013

Председател:

Секретар:

за да се произнесе взе предвид:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № от 20.01.2012 година, постановено по ГР.Д.№ по описа за 2010 година на Великотърновски районен съд, е прието за установено по реда на чл.422 от ГПК, че в ползана „Е.” Е., ЕИК-, със седалище и адрес на управление гр. С., ул.”Д.” №1, О. 2, съществува вземане за сумата от 1 908,39 лв. срещу С. Т. Г., ЕГН-*, с адрес гр. В. Т., ул.„П.К.Я.” №10, .2, произхождащо от констатирана липса за периода от 28.03.2008 година до 18.11.2009 година, причинена от ответника в качеството му на отчетник, на основание чл. 207, ал. 1, т.2 от КТ; за сумата от 122,33 лв., представляваща законна лихва от деня на причиняване на щетата до датата на заявлението, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението-10.03.2010 година, до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 734 от 18.03.2010 година по Ч.ГР.Д № по описа за 2010 година на Великотърновски районен съд, като е отхвърлен предявения иск до пълно предявения му размер до 2 870,92 лв. - главница, както и до 218,50 лв. – законна лихва. Отхвърлен е и иска за сумата от 312,45 лв., представляваща стойността на закупени и неплатени стоки, както и лихва за забава върху последната сума в размер на 20,61 лв. С решението са присъдени разноски, като С. Т. Г. е осъден да заплати на „Е.” Е. град С. сумата 421,81 лева, а „Е.” Е. е осъдено да заплати на С. Т. Г. сумата от 177,35 лева.

Постъпила е в законоустановения срок въззивна жалба, подадена от адв. Р. М., като пълномощник на С. Т. Г.. Обжалва се решението в осъдителната му част. Изложени са съображения за неправилност на решението в обжалваната му част. Направено е искане да бъде отменено решението в обжалваната част и да бъде постановено друго, с което да бъдат отхвърлени исковите претенции.

С влязло в сила определение от 14.05.2012 година производството по настоящото дело е спряно до приключване с влязъл в сила съдебен акт на досъдебно производство, Преписка №/2011 година по описа на Районна прокуратура - В.Т..

С определение от 18.02.2013 година настоящият състав на Великотърновски окръжен съд е констатирал, че пречката за движение на производството е отстранена, и е възобновил производството по настоящото дело.

Съдът като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на въззивното производство, въведен с въззивната жалба,са предявени по реда на чл.422, ал.1 от ГПК обективно кумулативно съединени искови претенции: обуславящите- положителен установителен иск за съществуване и дължимост на вземане с право основание чл.203, ал.1 от КТ във вр. с чл.207, ал.1, т.2, предложение първо от КТ; обусловените- с правно основание чл.207, 1, т.2, предложение второ от КТ, всички, признати в заповедно производство по реда на чл.410 и сл. от ГПК и индивидуализирани в заповед за изпълнение на парично задължение.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.

Относно валидността на решението.

Налице са всички изисквания за валидност, а именно: Решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.

Относно допустимостта на решението.

Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл в периметрите на твърдяните в исковата молба факти и направеното искане.

В.ГР.Д.№/2012 г. ВТОС

Предявените обективно кумулативно съединени искови претенции са процесуално допустими.

Правният интерес при установителния иск и процесуалната легитимация на страните, при иск, предявен по реда на чл.422 от ГПК, са абсолютни положителни процесуални предпоставки за допустимостта на иска и на процеса. За допустимостта на иска и процеса съдът следи служебно във всяко положение на висящия исков процес.

Налице е правен интерес от предявяването им. Правният интерес е обоснованот вида на търсената защита. Искът, предявен по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, е прогласено с правна норма средство за защита на признато в заповедното производство вземане при наличие на нормативно регламентирани предпоставки.

Налице е ипроцесуалната легитимация на страните. Искът е предявен от надлежна страна против надлежна страна. При иск, предявен по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, легитимиранда предяви иска е заявител, чието вземане е признато в заповедно производство по реда на чл.410 и сл. от ГПК и е индивидуализирано в издадена заповед за изпълнение на парично задължение, а легитимиран ответник е лицето, против което е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение.

Налице са и всички други положителни процесуални предпоставки за съществуване и надлежно упражняване правото на иск, включително и спазен срок за предявяване, визиран с разпоредбата на чл.415, ал.1 от ГПК.

Към настоящия момент не е установено да съществуват отрицателни процесуални предпоставки, осуетяващи съществуването и упражняването правото на иск.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения трето от ГПК, и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК,въззивният съд счита решението за правилно. Съображенията за този извод са следните.

Районният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства. Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват чрез тях.

Въззивният съд преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства, обсъдени от районния съд, приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства, приети за установени от районния съд. Поради което счита, че не е необходимо отново да излага /възпроизвежда/ - какви обстоятелства от фактическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното производство доказателства, обсъдени от районния съд.

Изложеното обосновава извод, че са неоснователни оплакванията във въззивната жалба, свързани с начина на преценка и начина на обсъждане на събраните по делото доказателства от районния съд, както и оплакванията, свързани с изводите на районния съд, какви обстоятелства се установяват чрез събраните по делото доказателства.

Във въззивното производство не са събирани доказателства.

От приетите за установени от фактическа страна обстоятелства от районния съд, които въззивната инстанция след преценката на събраните в първоинстанционното производство доказателства, обсъдени от районния съд, също приема за установени, въззивният съд прави следните правни изводи:

По отношение на обуславящите искови претенции.

За да бъде уважен предявен по реда на чл.422 от ГПК положителен установителен иск /съществуване и дължимост на вземане/ чрез събрани по делото доказателства следва да бъде установено /доказано/ следното:

Признато в заповедно производство по реда на чл.410 и сл. от ГПК в полза на ищцовата странавземане, индивидуализирано в заповед за изпълнение на парично задължение с длъжник – ответникът. В настоящия казус обстоятелство, установено чрез приложеното частно гражданско дело.

Осъществяване на юридическия факт или на фактическия състав, от който произтича претендираното вземане, съдържанието на вземането, размерът му и настъпил падеж.

В настоящия казус за да бъде прието от съда, че е възникнало вземане на ищеца спрямо ответника, респективно е възникнало задължение за ответника да заплати на ищеца стойността на вредите, които е причинил на работодателя по смисъла на чл.203, ал.1 от КТ във вр. с чл.207, ал.1, т.2, предложение първо от КТ, е необходимо по делото да бъдат установени /доказани/ всички изискуеми се предпоставки, визирани както с посочените правни норми, така и с другите, правни норми, регламентиращи имуществената отговорност на работника и служителя.

В КТ от чл.203 до чл.212 е регламентиран специалният режим на имуществената отговорност на работника или служителя за причинени вреди на работодателя. Общият принцип е: работниците и служителите носят ограничена имуществена отговорност за причинени вреди на работодателя си при или по повод изпълнение на трудовите си задължения и тя се реализира по специален ред, регламентиран в чл.210 от КТ.

Изключенията от този общ принцип са регламентирани в чл.203, ал.2 от КТ и чл.207, ал.1, т.2 от КТ. В посочените хипотези работниците и служителите носят пълна имуществена отговорност и претенциите на работодателя се реализират по съдебен ред. Аргумент чл.203, ал.2 от КТ и чл.211 от КТ.

Отговорността на МОЛ за „липси” по смисъла на чл.207, ал.1, т.2 от КТ, се реализира по реда на чл.418 от ГПК във вр. с чл.417, ал.1, т.8 от ГПК само, ако е съставен акт за начет по реда на ЗДФИ, от визираните в него органи и по отношение на изчерпателно изброените в чл.4 от ЗДФИ субекти.

Във всички останали случаи при „липси”, причинени от МОЛ, исковете се предявяват и разглеждат по общия исков ред, без да е необходимо „съставен акт за начет”.

Ищцовото дружество е реализирало претенцията си по реда на 410 от ГПК и след признато по реда на заповедното производство вземане с предявен иск по реда на чл.422 от ГПК. Предявена претенция по реда на чл.410 от ГПК и при признато вземане по реда на чл.422 от ГПК също попада в обхвата на приложимост на чл.211 от ГПК – общ исков път.

Когато претенцията се реализира по общия исков път тежестта на доказване, че са осъществени кумулативно изискуемите се предпоставки, визирани в чл.207, ал.1, т.2, предложение първо КТ за възникване на пълната имуществена отговорност, лежи върху ищцовата страна.Неприложима презумцията, визирана в чл.22, ал.5 от ЗДФИ.

Ищецът-работодател трябва да докаже наличието на следните обстоятелства:

-с ответника са били в трудовоправни отношения през периода на причиняване на твърдяните липси;

-на ответника е възложена отчетническа трудова функция;

-причинени са липси при осъществяване от ответника на отчетническата дейност;

- липсите да са установени със счетоводни документи.

В настоящия казус са доказани всички кумулативно изискуемите се предпоставки, посочени по-горе. До този извод съдът стига мотивиран от следното:

По отношение на първата предпоставка - трудовоправни отношения между работодателя-ищец и ответника през периода на причиняване на твърдяните липси. Този факт е установен чрез приетите в първоинстанционното производство като писмени доказателства „Трудов договор”; „Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение” и „Доклад от 10.11.2009 година” – л.12; л.23 и л.101 от първоинстанционното дело. Освен това е факт, който не се оспорва от ответника.

По отношение на втората предпоставка - на ответника е възложена отчетническа трудова функция. Този факт е установен чрез процесната „Длъжностна характеристика” – л.16 от първоинстанционното дело.

По отношение на третата и четвърта предпоставки - причинени са липси при осъществяване от ответника на отчетническата дейност и липсите са установени със счетоводни документи.

По смисъла на чл.207, ал.1, т.2, предложение първо КТ „липсата” е „недостиг” на парични или материални ценности, ”не отчитане” на този „недостиг” и „не установяване произхода на недостига”, „невъзможност да се установят причинитÕ за неотчетност”. „Установили се причината за недостига, съставът на увреждането се дисквалифицира като липса”. Цитат - п-р В. Мръчков, п-р Кр. Средкова и ст.н.с. А.Василев „Коментар на кодекса на труда”, издание 1997 г.,стр. 397.

Чрез съдържанието на приетите по делото счетоводни документи и чрез заключението на вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза, включително и счетоводните записвания при ищеца и съответните купувачи, е установено следното:

-счетоводните документи и счетоводните записвания са съставени съгласно императивните изисквания на Закон за счетоводството;

-съставените счетоводни документи, съдържат необходимата информация за извършените стопански операции, и удостоверяват с „какво се е задължил” ответникът и „какво е отчел” и „какво не е отчел”;

-съдържанието им е достатъчно на базата на „това, с което се е задължил и на „това, какво не е отчел” да се направи извод за наличие на „недостиг на имущество”, което е „липса” по смисъла на чл.207, ал.1, т.2 от КТ, както и извод за размера на „липсите”, като „това, с което се е задължил” и „това, което не е отчел” са стопански операции, които изрично са включени в длъжностната характеристика на ответника.

Изложеното обосновава извод, че претендираното вземане е възникнало в размер, установен чрез заключението на вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза, с приспадане размера на вредите, установени със счетоводни документи, съставени през времето, когато ответникът е ползвал платен годишен отпуск.

Вземането е и изискуемо. С разпоредбата на чл.207, ал.1, т.2 от КТ законодателят е регламентирал моментът, от който задължението става изискуемо, а именно: от деня на причиняването на щетата, а ако това не може да се установи - от деня на откриването на липсата. В настоящия казус причиняването на щетите е установено.

С оглед разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК разпределяне на доказателствената тежест ответникът е този, който трябва да докаже, че възникналото и изискуемо вземане е погасено - платил е дължимата сума или дългът е погасен чрез друг способ.

По делото не е установено с допустими доказателствени средства, че възникналото вземане е погасено. Няма и твърдения от страна на ответника. Поради което възникналото в полза на ищцовото дружество валидно и изискуемо вземане не е погасено и съществува.

Освен изложените по-горе изводисъдът като взе предвид, че във въззивното производство не са събирани нови доказателства, на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд, чиито правни констатации, освен фактическите, също приема за свои. Установените по делото факти обосновават извод за съществуване и дължимост на вземането на ищеца, респективно основателност на исковата претенция. Въззивният съд напълно възприема съображенията на районния съд, обосноваващи този краен извод.

По отношение на оплакванията, изложени във въззивната жалба.

Всички възражения са извън обхвата, извън приложното поле на фактическия състав на отговорността по чл.207, ал.1, т.2 от КТ. Това е така защото, в настоящия казус всички елементи от фактическия състав на посочената правна норма са доказани чрез счетоводни документи и счетоводни записвания, при съставянето на които са спазени императивните изисквания на Закона за счетоводството.

Със свидетелски показания не може да се оборва обвързващата доказателствена сила на счетоводните документи и счетоводни записвания. Поради което всичко изложено във въззивната жалба относно свидетелските показания е ирелевантно за крайния извод на въззивния съд.

По същите съображения ирелевантна за крайния извод на въззивния съд е и доказателствената стойност на „писменото признание” на ответника. Поради което всичко изложено във въззивната жалба и относно това „признание” е ирелевантно.

Всичко изложено във въззивната жалба относно процесния „Доклад” също е ирелевантно за крайния извод на въззивния съд. Това е така защото: Изборът на начина, по който се извършва „констатиране на липси”, в настоящия казус „Доклад”, съставен от назначена от прокуриста на ищцовото дружество комисия, е в правомощието на управителя. Аргумент чл.22, ал.1 от Закон за счетоводството, а именно: инвентаризация на активите и пасивите се извършва по ред и начин, определени от органите на управление на предприятието. Освен това не процесния „Доклад” доказва елементите на фактическия състав за възникване на отговорността на ответника.

Ирелевантен за крайния извод на възвия съд е и факта, какъв е бил механизма на доставяне на стоките до купувачите. Задължение по длъжностна характеристика на ответника е той да отчита заплатената от купувачите цена.

И в обобщение, както се посочи по-горе, ирелевантните факти са, че ответникът е МОЛ, че се е „задължил” с получаване на стоките, че „не е отчел” заплатената от купувачите цена за тях, и че в резултат на това поведение е налице „недостиг на имущество”, което е липса” по смисъла на чл.207, ал.1, т.2 от КТ, като всички тези релевантни факти са доказани чрез счетоводни документи и счетоводни записвания, при съставянето на които са спазени императивните изисквания на Закона за счетоводството.

По изложените съображения обуславящите искови претенции са основателни и доказани и следва да бъдат уважени в размер, установен от заключението на вещото лице с приспадане размера на вредите, установени със счетоводни документи, съставени през времето, когато ответникът е бил в отпуск.

По отношение на обусловените искови претенции.

С оглед основателността и доказаността на обуславящите искови претенции и обусловените са основателни и доказани. Има възникнали и съществуващи парични задължения, чието изпълнение е забавено. Моментът на изпадане в забава е определен с разпоредбата на чл.207, ал.1, т.2, предложение второ от КТ - считано от деня на причиняването на щетата. Поради което и обусловените искови претенции следва да бъдат уважени.

С оглед фактическите и правни изводи на въззивния съд, изложени по-горе, решението на районния съд е Ôалидно, допустимо и правилно.

Жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а решението като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото жалбоподателят дължи на ответник-жалба направените разноски за въззивното производство. Но, тъй като няма доказателства, че такива са направени, не следва да бъдат присъждани.

С оглед разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК решението не подлежи на касационно обжалване – всяка една от предявените обективно кумулативно съединени искови претенции е под 5 000 лв.

Водим от горното и по реда на чл.271, ал.1, предложение първо от ГПК Великотърновският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № от 20.01.2012 година, постановено по ГР.Д.№ по описа за 2010 година на Великотърновски районен съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:___________ ЧЛЕНОВЕ: