Р Е Ш
Е Н И Е
№ / 2016г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД -
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IVc. в публично съдебно заседание
на 20.06.2016г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :ИВЕЛИНА СЪБЕВА ЧЛЕНОВЕ : КОНСТАНТИН ИВАНОВ
ЕВГЕНИЯ МЕЧЕВА- мл.съдия
Секретар : Г.Д.
Разгледа докладваното от председателя на състава
В.гр.д.№ 983/ 2016г.
Производството е
образувано по въззивна жалба от К.И.Т.- К., представлявана от адвокат И.М.,
срещу решение № 773/ 29.02.2016г. постановено по гр.д.№ 3024/ 2015г. ВРС- IX
състав, в частите относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на
брачните отношения; режимът на лични отношения между бащата и роденото от брака
дете; размера на дължимата издръжка. Оспорва решението като неправилно,
незаконосъобразно и необосновано , постановено в противоречие със събраните
доказателства, константната съдебна практика и житейска логика. Поддържа искане
за отмяна в посочените части и постановяване на решение, с което да се приеме,
че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения
има само съпруга, да се измени определения режим на лични отношения на бащата с
детето съобразно посочения в жалбата, и да се определи издръжка в размер на
200лв.
Конкретни доводи
излага относно личните отношения и издръжката. По отношение на личните
отношения счита, че определеният режим ще създаде затруднения при неговото
изпълнение, защото детето трябва да се отклонява от заниманията в детската
ясла, а майката- от своята работа, всеки петък от месеца. При условие, че
бащата декларира адрес по местоживеене , предлага режим в следната
последователност:-до навършване на 5-годишна възраст на детето - всяка първа и
трета събота или неделя от месеца, от 09.00ч. до 12.00ч., или 3 астрономически
часа в удобно за бащата време в присъствието на майката / или посочено от нея
лице- близък или представител/ без преспиване ; -до навършване на 6-годишна
възраст на детето - всяка първа и трета събота или неделя от месеца, от 10.00ч. до 18.00ч., като
бащата се задължава да върне детето на майката; -след навършване на 6-годишна
възраст на детето- всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10.00ч. в събота до
18.00ч. в неделя, с преспиване , като бащата се задължава да върне детето на
майката. По отношение на издръжката счита, че бащата е работоспособен и в добро
здравословно състояние , което му позволява да реализира доходи за осигуряване
на издръжка в по-висок от присъдения размер. Поддържа жалбата по същество и в
допълнително представените писмени бележки, чрез процесуалния представител.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата
страна- А.М.К. .изразява становище за неоснователност на въззивната жалба с
представените писмени становища от пълномощниците- адвокат И. Р. и адвокат Н. С..
Счита, че режимът на лични контакти с детето в делничен ден и при съдействието
на ЦОП създава подходящи условия да бъде изпълняван, а издръжката е съответна
по размер на финансовите му възможности към момента. По същество моли жалбата
да бъде отхвърлена и да се присъдят разноските направени в настоящото
производство.
Съставът на
Варненския окръжен съд, при съобразяване становищата на страните и
доказателствата към делото , на основание чл. 269 ГПК и чл. 235, ал.1 ГПК,
констатира :
С решение № 773/
29.02.2016г. по гр.д.№ 3024/ 2015г. на Варненски районен съд- IX с,. е
поставено прекратяване на брака между А.М.К. и К.И.Т.-К., поради дълбоко и
непоправимо разстройство , настъпило по вина на двамата съпрузи, на основание
чл.49, ал.1 и 3 от СК. Родителските права по отношение на детето Б. А.К. са
предоставени за упражняване на майката, с местоживеене на детето при нея, на
посочения адрес в гр.Варна. Ползването на семейното жилище е предоставено на
майката и детето. На бащата е определен режим на лични отношения с различна
интензивност и последователни периоди - до три месеца след влизане на решението
в сила , между третия и шестия месец от влизане на решение в сила, след
изтичане на шест месеца от влизане на решението в сила, които ще се изпълняват
в присъствието на служител и в базата на ДСП или ЦОП- Варна, периоди след една
година и след година и шест месеца от влизане на решението в сила, без посредник.
Присъдената в полза на детето издръжка е 120лв., считано от 05.05.2015г., с
произтичащите законни последици при неизпълнение. За разликата над присъдения
размер от 120лв. до претендирания от 300лв. искът е отхвърлен. На основание чл.
53 от СК съдът е постановил след развода съпругата да носи предбрачното си
фамилно име.
Решението е
оспорено в частите за вината, режима на лични
отношения и по отношение на отхвърления иск за издръжка, за разликата над
120лв. до 200лв., което определя предмета на този спор само в посочените от
жалбата граници и само по направените с нея възражения, на основание чл,269
ГПК.
Решението, с което
съдът се е произнесъл по прекратяването на брака при констатираното дълбоко и
непоправимо разстройство, упражняването на родителските права и местоживеене на
детето, семейното жилище, присъдената издръжка и фамилно име на съпругата след
развода, съответните такси по тези искове, е влязло в законна сила.
I. По въпроса за
брачната вина :
Страните са
сключили граждански брак на 14.02.201Зг. и към датата на постъпване на исковата
молба-19.03.2015г. се намират във фактическа раздяла. Всеки от съпрузите е
заявил категорично желанието си за прекратяване на брачната връзка считайки, че
е изчерпана от съдържание и без перспектива на развитие. В контекста на поддържаните становища и
предявени брачни основания, претендират прекратяване на брака по изключителна
вина на другия съпруг.
В бракоразводния
процес подлежат на доказване при условията на разпределена доказателствена
тежест по чл.154, ал.1 ГПК всички факти и обстоятелства, които според съпрузите
са допринесли за дълбокото разстройство на брачните отношения. Релевантни за
брачната вина са отношенията преди раздялата която е окончателна и преустановява
общуването между брачните партньори.
С образуване на делото се навеждат доводи в следния
смисъл;
- според ищеца,
съпругата му игнорирала грижите за семейството и детето, системно го оставяла
без надзор, не следяла неговото състояние и нуждата му от сън, след употреба на
алкохол ставала агресивна, а отправяните забележки към нея предизвиквали
скандали и повишаване на тон. В началото на месец декември 2014г. подал молба
за развод пред ВРС, която оттеглил след като получил уверение от съпругата си,
че ще спре употребата на алкохол и ще полага грижи за детето. Отношенията не се
променили , продължили непрекъснатите посещения на дискотеки с приятели до
сутринта. След пореден скандал ищецът напуснал семейното жилище.
- ответницата счита, че отношенията в семейството се влошили по
изключителна вина на съпруга, който не участвал финансово в издръжката на
семейството, не полагал грижи за детето, прибирал се само да се нахрани и да
спи; не се опитал да се приобщи към нейните дългогодишни приятели, които постепенно
започнали да ги отбягват, и същевременно криел хората ,с които контактувал. В
отделни моменти се държал агресивно и заплашително, а на 12.03.2015г. извършил
акт на домашно насилие спрямо нея и децата. Оспорва всички брачни провинения
посочени от ищеца.
От анализа на
събраните гласни доказателства - показанията на свидетелите на ищеца- Д. Д. и П.
К., без родство, и свидетелите на ответника - Й. М. и С. Т./ майка /, се
установява, че всеки от съпрузите постепенно е изграждал негативна нагласа към
другия партньор, породена от различни причини. Съпругът не приемал поведението
на съпругата си - излизания с приятели, употреба на алкохол, оставане с детето
до късно на обществени места. Споделял пред св. К., че не успява да се пребори
с вредните й навици. От своя страна тя го упреквала, че не участва пълноценно в
грижите за семейството и трябва сама да се занимава с детето, постоянно се
оплаквал, че не се чувства добре. Според св. М. „винаги беше болен, пиеше лекарства,
спеше" и това се забелязвало от всички. Свидетелката Т. заявява, че до
раждането на детето бил „ перфектният човек", по-късно се разболял и
боледуването му било патологично, лежал с дрехите от сутрин до вечер, но не
предприемал нужното лечение. Семейството на свидетелката и страните развивали
общ бизнес, но често съпрузите идвали на работното място без настроение. А. се
държал като гостенин, не познавал естеството на работата в цеха и хората там.
Когато К. била ангажирана, свидетелката се грижела лично за детето. Заявява, че
в нейното семейство е традиция да бъдат заедно на празници, да сядат на добре
подредена маса, но не смята, че дъщеря й злоупотребява с алкохол. Според нея
ищецът е агресивен и склонен да използва силови методи „за да стигне до
детето".
В решението
показанията на свидетелите са възпроизведени с точното им съдържание. Съдът е
приел, че една част са опосредени, а други -преценявани под условие, на
основание чл.172 ГПК, без да ги коментира във връзка с брачните основания.
Безспорно по конкретни са свидетелите М. и Т., които имат непосредствени
впечатления от живота на страните, придобити от началото на брачния им живот,
за разлика от свидетелите на ищеца. С показанията си опровергават твърдението,
че съпругата не полага грижи за семейството и общото им дете, като подчертават
нейното участие в семейството и общият им бизнес. Не са конкретни и убедителни
за брачните провинения на съпруга. Влошеното здравословно състояние ограничава
пълноценното присъствие в семейния живот с непосредствени грижи, финансова и
морална подкрепа. Ако заболяването на ищеца, на което категорично се позовават
свидетелите на ответната страна, е протичало по описания начин, той не е бил в
състояние адекватно да подпомага семейството.
Твърденията за
агресивно и заплашително поведение на А.К. към К.К. и двете деца до
фактическата раздяла, остават недоказани в процеса. Единствено св.Т. заявява,
че спрямо нея е упражнен акт на насилие при последното посещение на ищеца в
дома им, с отправена заплаха. Обстоятелствата, при които евентуално е
осъществен акт на насилие към лице, извън семейството / съпруга и деца/, са
ирелевантни към спора за брачната вина, ако не са във връзка с твърдяното
поведение на ищеца на 12-12.03.2015г., но това доказване не е проведено в
случая. По жалба на съпругата е образувано ПП № 4939/ 2015г. по описа на ВРП ,
по което е постановен отказ от образуване на наказателно производство срещу
съпруга А.К. за деяние по чл.144, ал.1 НК.
В заключение, обсъдените
данни не могат да обосноват еднозначен извод, че изключителна вина за
състоянието на брачните отношения има съпруга. Решението, с възприетия правен
извод за обща вина на съпрузите , е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
2. Относно режима на
лични отношения :
Определеният в
решението е разделен на няколко подпериода с различна интензивност на срещите,
както следва:
1.Първоначалните три месеца от влизане на решението в сила бащата ще има
възможност да вижда детето всеки петък от 09.00ч. до 14.00ч. , в присъствието
на служител/ социален работник/ в база на ДСП или ЦОП- Варна, а когато денят
петък е официален неприсъствен ден - в последния официален присъствен ден,
непосредствено преди него в същия часови диапазон;
2.Между третия и шестия месец от влизане на решението в сила ; всеки
петък от всяка календарна седмица , от 09.00ч. до 14.00ч., без присъствието на
трети лица, но предаването на детето в началото и края на времевия период ще се
осъществява в присъствието на служител и в база на ДСП или ЦОП-Варна.
3. След шест месеца от влизане на решението в
сила : всеки петък от
всяка календарна седмица, от 09.00ч. до 17.00ч., без
присъствието на трети
лица , като предаването на детето в началото и в края на времевия период се
осъществява в присъствието на служител и в база на ДСП или ЦОП.
4.След изтичане на
една година от влизане на решението в сила : първа и трета събота и неделя от
месеца от 09.00ч. до 18.00ч. на същия ден , за всеки от двата дни,
5. След изтичане на
една година и шест месеца от влизане на решението в сила : всяка първа и трета
събота и неделя от месеца от 09.00ч. в събота до 18.00ч. в неделя , с
преспиване..
Основно съображение
на съда да бъде определен режим, който първоначално ще се изпълнява с участието
на доверен посредник, без възможност за преспиване, но по-често и за кратко
време, е необходимостта да бъде затвърдена и оптимизирана емоционалната връзка
между детето и бащата. Заключението е базирано на данните от проведеното
психологично обследване за отношението на детето към бащата.
Разглеждащият състав възприема становището, че
отношенията между бащата и малолетното дете са основани на емоционална близост
и привързаност, която трябва да бъде съхранена с подходящи контакти. Липсата на
диалог между родителите по основни въпроси, свързани с времето, мястото и
продължителността на тези отношения, налага границите на режима да бъде
фиксирани по дни и часове. Възприетият график на срещите в продължение на една
година от влизане на решението - редовно всеки петък от месеца, с посредничеството
на ДСП, ще постави детето в условия, които не са съобразени с възрастовите му
особености, жизнената му среда и общуването с най-близките хора. Конкретните
обстоятелства дават основание за различен извод.
Постановените привременни мерки при условията на
чл.323 ГПК -първа и трета седмица от месеца от 09.00ч. в събота до 18.00ч. в
неделя, са доказано неефективни на този етап и тяхното неизпълнение е
потвърдено от ответната страна. Съдът многократно е насочвал страните да
обсъдят подходящи варианти за срещите между бащата и детето, като временна
мярка до приключване на съдебното производство, след което с
протоколно определение е изменил
първоначалния режим с възможност бащата да вижда детето всеки петък от 09.00ч. до 14.00ч. в
присъствието на служител на ДСП и в база на ДСП , допълнено с определение №
14926/ 23.12.2015г. за дните съвпадащи с официалните празници в страната.
Съобразени са всички възражения на страните, включително направените относно
адреса и условията при които живее бащата.
В депозирания
от ДСП доклад на 08.11.2015г. е
посочено, че срещите между бащата и детето са провеждани в ЦОП / Център за
обществена подкрепа/ на 20,
27.11.2015г., 04.12.2015г., с изключение на 11.12.2015г., който съвпада с
датата на съдебното заседание. Протичат
спокойно и при добро взаимодействие между родителят и детето. В началото на
следващата година са преустановени.- по данни от представени протоколи от ЦОП с
дати 08.01.2016г.,15.01.2016г. и
22.01.2016г., и от ДСП с дата
07.01.2016г., детето не е доведено за среща с бащата без основателна
причина. На 10.06.2016г. е проведена среща, на която са присъствали майката,
детето, бащата и специалист от ЦОП.
Пред
въззивния съд се навеждат доводи, че бащата постоянно променя своя адрес, не
посочва точното си местоживеене и с поведението си спрямо майката интегрира
сериозни опасения, че възнамерява да изведе детето от страната. По реда на
чл.176 ГПК К.К. е заявила, че получава многобройните съобщения и заплахи, които
подсилват притесненията й, че бащата ще вземе детето и няма да го върне. Счита,
че срещите могат да се осъществяват без посредничеството на ДСП- Варна, но в
присъствието на майката или друго лице, като се изключи възможността за
преспиване.
По реда на
чл. 176 ГПК А.К. е посочил, че желае детето да остава при него в дните петък и
събота. Твърди, че в момента живее в жилище с всички удобства и планира
купуването на нов апартамент.
Настоящият състав приема, че режимът
на лични отношения следва да бъде разделен на няколко периода, съобразени с възрастта на детето и неговата
потребност да общува пълноценно с двамата родители. Преценява и всички
конкретни обстоятелства, които произтичат от отношението на страните,
общуването на детето изключително и само с майката, и прекъснатите контакти с бащата.
От друга страна, участието на отглеждащия родител следва да бъде ограничено,
доколкото неговото присъствие на срещите с бащата към момента е оправдано,
поради ниската възраст на детето, и не намира своето основание при други
обстоятелства. За тяхното съществуване страната не е посочила и ангажирала
доказателства. Местоживеенето на бащата
на територията на град Варна не е оспорено. Има данни за постоянен адрес ***.
Според социалния доклад на ДСП / с. 290/,
жилището на ул.” Георги Мамарчев” №66 е с необходимите хигиенно - битови
условия.
Искането за определяне на режим с
посочените в жалбата възможности е необосновано, поради ограничените
възможности на бащата да общува свободно с детето до навършване на 6-годишна
възраст, без доказано основание за това.
Предвид
конкретните обстоятелства определя режим на лични контакти, включващ няколко
периода на адаптация, както следва :
1. През първият период- от влизане на решението в сила до края на календарната 2016г.
следва да се запази интензивността на срещите със защитната мярка по чл.58,
ал.8,т.1 от СК,: - всеки първи и трети петък от месеца в базата на ДСП или ЦОП
от 09.00ч. до 12.00ч, и без
посредничеството на ДСП- всяка първа и трета събота от месеца ,от 09.00ч. до
12.00ч., когато бащата ще може да се среща с детето в присъствието на майката
или посочено от нея пълнолетно лице. Разширяването на контактите със
съдействието на другия родител ще го насърчи да подготви детето за срещите с
бащата, а от друга страна- към възстановяване на доверителната връзка между
родители. Според заключението на СПЕ
опасенията на майката спрямо бащата възпрепятстват нейното толерантно поведение
за връзката на бащата с детето. В тази насока се преценява протокола от
проведената екипна среща на 10.06.2016г. Бащата може и следва да съдейства за
възстановяване на нормалния диалог, показвайки нужното уважение към майката, и
двамата да положат усилия за преодоляване на конфликта , спазвайки препоръките
на клиничния психолог. Приоритетно следва да съобразяват, че в процеса на
израстване детето изпитва емоционална потребност от подкрепата на майката и на
бащата, и да редуцират негативите на
своето поведение в максимална степен.
2.През втория период, считано от 01.01.2017г. до навършване на 4-годишна възраст
на детето: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00ч. до 14.00ч.
в събота и от 10.00ч. до 14.00ч. в неделя , в присъствието на майката или посочено от нея пълнолетно лице.
3.С
навършване на 4-годишна възраст до навършване на 5-годишна възраст на детето:
всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00ч. до 16.00ч. в събота, и
от 10.00ч. до 16.00ч. в неделя, без присъствието
на трети лица, като предаването и връщането на детето ще се извършват от дома
на майката.
3.След навършване на 5-годишна възраст на детето: всяка първа и трета събота
и неделя от месеца от 10.00ч. в събота до 18.00ч. в неделя, с преспиване в дома
на бащата, или в друго време по споразумение на родителите, като предаването и
връщането на детето ще се извършват от дома на майката.
3. Относно издръжката :
С решението
е определена обща издръжка в размер на 160лв,. от която бащата следва да
заплаща по 120лв. месечно, а майката- разликата, заедно с всички непосредствени
грижи. Основно е съобразена възрастта на детето и отсъствието на специални
нужди, като е прието, че финансовата
стабилност на бащата му позволява да осигурява тези средства без затруднение.
В посочения
размер общата издръжка не отговаря на потребностите на детето, които съпътстват
неговото израстване в близките година- две. Нейната цел е да удовлетвори
неотложните, свързани с бита, образованието и здравеопазването, но също така да подпомогне неговото личностно развитие-
физически, интелектуално и духовно. Предвид всички компоненти на това
задължение, съпоставимо с възможностите на родителите / възраст, професионална
квалификация и материална обезпеченост/ общата
издръжка следва да бъде в размер на 260лв., от които бащата може и
следва да заплаща по 180лв. месечно, останалата част -майката. Разпределеното
парично участие е съобразено с полаганите от майката грижи и нейният ангажимент
към непълнолетно дете, за разлика от
бащата, който няма задължения към други лица. Констатира, че той не представя
доказателства за своите доходи, а представените за осигурителните вноски не
могат да ги заместят.
С изложените
мотиви решението следва да бъде частично отменено по отношение режима на лични
отношения и присъдената издръжка, съответно- постановяване на режим в
изложената поредност, и издръжка в размер на 180лв. считано от датата на иска- 05.05.2015г. , със законните последици при неизпълнение. В останалите
обжалвани части решението е правилно, законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
На основание
чл.78, ал. 6 ГПК вр. чл. 69 ,т.7
ГПК върху уважения размер на
издръжката / разликата над 120лв. до 180лв./ задължената страна следва да
заплати държавна такса в размер на 86.40лв.
Съдът, на
основание чл. 271 ГПК и чл. 280, ал.2 ГПК
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 773/ 29.02.2016г. постановено по
гр.д.№ 3024/ 2015г. от Варненски районен съд- ІХ състав, частта на определяния режим на лични
отношения на бащата Атрак М.К., ЕГН **********, с детето Б. А.К., ЕГН- **********,
и вместо него постановява:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата А.М.К. ,ЕГН **********,
с детето Б. А.К., ЕГН- **********, както следва: - считано от влизане на решението в сила до 31.12.2016г. всеки първи
и трети петък от месеца в базата на ДСП или ЦОП от 09.00ч. до 14.00ч., и всяка
първа и трета събота от месеца, от 09.00ч. до 12.00ч., в присъствието на
майката или посочено от нея пълнолетно лице; - считано от 01.01.2017г. до 4-годишна възраст на детето: всяка
първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00ч. до 14.00ч. в събота и от
10.00ч. до 14.00ч. в неделя; - считано от навършване на 4-годишна
възраст до навършване на 5-годишна възраст на детето: всяка първа и трета
събота и неделя на месеца от 10.00ч. до 16.00ч. в събота и от 10.00ч. до
16.00ч. в неделя, като предаването и връщането на детето ще се извършват в дома
на майката; - след навършване 5-годишна
възраст на детето: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00ч. в
събота до 18.00ч. в неделя, с преспиване в дома на бащата, като предаването и
връщането на детето ще се извършват в
дома на майката.
ОТМЕНЯ решение № 773/ 29.02.2016г. постановено по гр.д.№
3024/ 2015г. ВРС, в частите, в които е отхвърлен иска за издръжка на детето Б. А.К.,
за разликата над 120лв. до 180лв.,
на основание чл.143 СК и вместо него
постановява:
ОСЪЖДА А.М.К. ,
ЕГН- **********, да заплаща в полза на детето Б. А.К., ЕГН- **********, чрез
неговата майка и законен представител К.
И.Т.-К., ЕГН- **********, месечна издръжка за разликата над 120лв. до 180лв./общо 180лв./, с падеж-5-то число
на месеца , за който се дължи, считано от предявяване на иска- 05.05.2015г. до
настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, на основание чл. 143 СК.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 773/ 29.02.2016г. постановено по гр.д.№ 3024/ 2015г. ВРС, в частите относно вината за настъпилото
дълбоко и непоправимо разстройство на брака, на основание чл. 49, ал.3 СК, и
относно отхвърления иск на К.И.Т.-К. за издръжка на детето Б. А.К., за
разликата над 180лв. до 200лв., на основание
ОСЪЖДА
А.М.К. , ЕГН- **********, да заплати
държавна такса върху уважения иск за издръжка в размер на 86.40лв. по сметка на ВОС,
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК във вр. чл.69, ал.1 т.7 ГПК.
В останалата част решението не е
обжалвано и е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване , на основание чл. 280,ал. 2, т.2 от ГПК / в ред.
ДВ бр.50-2015г./.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.