РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 05.04.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, в публично заседание на 10 март през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА |
|
|
|
при
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и с
участието на прокурора ДИЛЯН МИХАЙЛОВ като разгледа докладваното
от съдия КУПРИНДЖИЙСКА КАН дело № 29 по описа за 2021 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63,
ал. 1, изречение второ от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на
„Евро строй“ ЕООД, със седалище:
с.
Грънчарово, област
Силистра, представлявано от управителя Н.И.A., депозирана чрез адвокат-пълномощник
В. Х. ***, против Решение №
730 от 15.12.2020 г., постановено по АНД № 1542/2020
г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 38-0000917 от 23.07.2020 г. на Директора на Регионална дирекция
(РД) „Автомобилна администрация“ – Русе, с което на касатора за две нарушения
на чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от ЗАвПр и на основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от
ЗАвПр са наложени две административни наказания „имуществена санкция“, всяко в
размер от по 3 000 (три хиляди) лева.
Като касационно основание се сочат
допуснати нарушения на материалния закон и съществено нарушение на
процесуалните правила.
Претендира се отмяната на обжалваното
решение и решаване на делото по същество чрез отмяната на наказателното
постановление.
Претендира се и присъждане на направените
деловодни разноски пред двете съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба – РД
„Автомобилна администрация“ – Русе, в депозиран по делото писмен отговор вх. №
1521 от 04.02.2021 г. по описа на РС – Русе, оспорва основателността на
жалбата. Прави и възражение за прекомерност на претендирания адвокатски
хонорар.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Русе дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила
решението на РС - Русе.
Съдът, като взе предвид изложените в
жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218, ал.
2 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в
срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което
подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Касационната
инстанция напълно споделя изложените от районния съд съображения по тълкуването
и приложението на закона, към които тя препраща на основание чл. 221, ал. 2,
изр. второ от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН.
Напълно
обосновано и в съответствие със закона първата съдебна инстанция е счела, че в
производството пред АНО не са допуснати съществени процесуални нарушения.
На първо място
въпросът дали ръкописният текст в съставения акт за установено административно
нарушение (АУАН) е четлив или не до голяма степен е въпрос на лична и
субективна преценка. Касационната инстанция счита, че текстът в АУАН е четлив и
позволява на извършителя на нарушението да се запознае със съдържанието му,
както изисква разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, поради което правото на
защита на последния не е нарушено.
Описанието на вменените на касатора административни нарушения е
достатъчно ясно, точно и конкретно. Както в акта така и в НП са посочени дати
/периоди/ и място на извършване на нарушенията, обстоятелствата при които са
извършени, доказателствата, които ги потвърждават, както и нарушените законови
разпоредби.
Налице
е и пълно съответствие между фактическо и юридическо обвинение, които са
формулирани пълно, точно и ясно.
Процесните
нарушения са индивидуализирани по начин, даващ възможност на жалбоподателя да
разбере в извършването на точно какви нарушения е обвинен и по този начин
адекватно да организира защитата си.
В
АУАН и НП ясно са посочени извършените от дружеството нарушения, както и
мястото на което са допуснати – седалището на дружеството. Видно и от състава, по който е била
ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора – чл. 96г, ал. 1,
пр. 2 от ЗАвПр, извършеното нарушение представлява предвиден в закона (вж. чл. 10
от ЗАНН) случай на допустителство и е от категорията на продължените нарушения
като се осъществява чрез бездействие посредством допускането от наказаното лице
да бъде осъществяван международен обществен превоз на товари от водач, който
през определен период не е притежавал валидно удостоверение за психологическа
годност. Константна е практиката на ВКС, според която административните
нарушения, осъществени чрез бездействие, се считат извършени там, където е било
дължимо съответното правнорелевантно действие. В случая това е с. Грънчарово,
област Силистра, както е посочено и в наказателното постановление, в което
място превозвачът има своето седалище и развива стопанската си дейност и където
именно последният е дължал правомерното активно поведение – да не допуска водач
без валидно удостоверение за психологическа годност да извършва обществен
превоз на товари.
Както
в акта, така и в наказателното постановление са изложени конкретни факти
относно статута на санкционираното дружество – превозвач, извършващ
международен обществен превоз на товари, посочени са данни за издадения му лиценз,
данни за водачите и за времето на извършвания превоз.
Наказаното
лице е могло да разбере какви са деянията, за които е обвинено и в пълен обем
да реализира правата си по тяхното оспорване.
С
оглед на това съдът намира, че в хода на производството по установяване на
административното нарушение и издаване на наказателното постановление не са
допуснати съществени процесуални нарушения.
Настоящата
инстанция споделя изцяло извода на въззивния съд, че в процесния случай
безспорно са установени и доказани от фактическа страна извършените от касатора
административни нарушения по чл. 96г,
ал. 1, предложение второ, във връзка с чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от ЗАвПр. Това е така, тъй
като по делото по несъмнен начин е установено, че транспортното предприятие
„Евро строй“ ЕООД, със седалище: с. Грънчарово, област Силистра, притежаващо
Лиценз № 12469 на Общността за международен превоз на товари, издадено от
МТИТС, по т. 1 е осъществявал транспортна дейност с водач Нурай Ирфан Ариф,
който не отговаря на изискванията за психологическа годност, без Удостоверение
за психологическа годност за транспортна дейност на водача за месец юни 2020
г., видно от разпечатки от карта на водача, а от извършена справка в регистър
на психологическите изследвания на водачите за явяванията на психологическо
изследване на водача става ясно, че водачът не е имал изобщо издавано
удостоверение за психологическа годност, преди датата на извършване на
комплексната проверка и по т. 2 е осъществявал транспортна дейност с водач
Невен Ирфан Ариф, който не отговаря на изискванията за психологическа годност,
без Удостоверение за психологическа годност за транспортна дейност на водача за
месец май 2020 г., видно от разпечатки от карта на водача, а от извършена
справка в регистър на психологическите изследвания на водачите за явяванията на
психологическо изследване на водача става ясно, че водачът е имал Удостоверение
за психологическа годност за транспортна дейност, валидно до 24.01.2017 г.
Не е налице твърдяното неправилно приложение на
материалния закон – чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от ЗАвПр. Текстът на последната
разпоредба, в относимите му части, изисква лицензираните превозвачи, какъвто е
и касаторът, да осъществява превоз на товари само с водачи, които отговарят на
изискванията за психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7, ал.3 и
чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Касационната инстанция намира, че не съставлява процесуално нарушение
липсата на препращане към Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен
автомобилен превоз на пътници и товари (наредбата по чл. 7, ал. 3 от ЗАвПр) и
Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и
условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за
придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на
председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация
за извършване на психологически изследвания (наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2
от ЗДвП) при описанието на нарушението в наказателното постановление. Според
чл. 57, ал. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г., лицето по чл. 2, ал. 1 (т.е.
лицензираният превозвач) допуска до управление на превозните средства за
международни превози на пътници и товари само водачи, които са психологически
годни, а според чл. 58, ал. 1, т. 3 от същата наредба тази годност се доказва
от водачите чрез притежаването на валидно удостоверение за психологическа
годност по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Начинът на
издаване и реквизитите на това удостоверение са регламентирани в глава шеста от
Наредба № 36 от 15.05.2006 г. Следователно за да е надлежно описано
нарушението, е достатъчно в наказателното постановление да бъде посочено, че
лицензираният превозвач е допуснал извършването на обществен превоз на товари
от водач, който не притежава удостоверение за психологическа годност, без да е
необходимо да се препраща към конкретни разпоредби от посочените наредби, които
уреждат реда за неговото издаване и преповтарят задължението на превозвача,
което е уредено в самия закон – чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от ЗАвПр. АНО е дал точна
и пълна правна квалификация на нарушението.
На следващо място, районният съд е изложил убедителни
съображения защо в конкретния казус е неприложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, които също се споделят от касационната инстанция. В допълнение
следва да се посочи, че единият от водачите изобщо не е имал издадено Удостоверение за
психологическа годност за транспортна дейност на водача към процесния период, а
другият е имал издадено удостоверение, валидно до 24.01.2017 г., т.е. срокът
на валидност на същото е бил изтекъл преди повече от две години и три месеца
преди процесния превоз.
По изложените
съображения следва да се приеме, че районният съд не е допуснал нарушения на
материалния закон и процесуалните правила и е постановил едно правилно решение,
което следва да бъде оставено в сила.
Така
мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 730 от 15.12.2020 г., постановено по АНД № 1542/2020
г. по описа на Районен съд - Русе.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.