Р Е
Ш
Е
Н
И
Е
№131
гр.ВРАЦА,27.05.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският
окръжен съд,гражданско отделение, в публичното заседание на 18 декември 2020
год. в състав:
Председател: ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
Членове: МИРОСЛАВ
ДОСОВ
мл.с. ИВАН
НИКИФОРСКИ
при
секретаря Миглена Костадинова, като разгледа докладваното от съдия Досов въззивно гр.дело №567/2019 год.,за да се
произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №448/20.05.2019 год. по
гр.дело №5324/2018 год. по описа на РС-Враца състав на съда се е произнесъл по
предявения пред него иск с правно основание чл.32,ал.2 от ЗС, като е
разпределил ползването между В.А.Б. ***,А.Б.Д. *** и Б.А.Б. *** по отношение на
съсобствения им недвижим имот: имот № 010042 в землището на с.
Згориград, общ. Враца, местността "Гарвановец",с площ от 2000 кв.м.,
в който е построена жилищна сграда на два етажа със застроена площ от 140
кв.м., нежилищна сграда "Параклис" от 15 кв.м. и плувен басейн
при права по 1/6 ид. част за В.А.Б. и Б.А.Б.
и 4/6 ид. части за А.Б.Д., както следва:
В.А.Б. ще ползва частта от дворното място от 170, 57 кв.м.,
защрихована с жълт цвят – 4, Б.А.Б. ще ползва частта от дворното място
от 170, 57 кв.м., защрихована със зелен цвят – 5, А.Б.Д. ще ползва
частта от дворното място от 1080, 57 кв.м. с бял цвят – 42, а останалата част
от дворното място, защрихована със син цвят, ще се ползва общо от страните по
делото, както е показано на скицата на л. 76 по делото към заключението на
вещото лице инж. С.М. от 08.05.2019 г.;
В.А.Б. ще
ползва следните помещения от жилищната сграда, разположени на втория етаж:
спалня от 14, 17 кв.м.; гардероб от 7, 70 кв.м., баня и тоалетна от 10, 72
кв.м., тераса към спалнята от 4, 84 кв.м. и коридор към спалнята от 6, 75 кв.м.
(оцветени с жълт цвят на скицата на л. 79 по делото); Б.А.Б. ще ползва
следните помещения, разположени на втория етаж: самостоятелна баня и тоалетна
от 8, 30 кв.м., детска стая от 18, 56 кв.м., тераса към детската стая от 6, 25
кв.м. (оцветени със зелен цвят на скицата на л. 79 по делото) и ниша на 1 етаж
от 12, 53 кв.м.; А.Б.Д. ще ползва всички помещения на ниво сутерен:
фитнес кът от 14, 10 кв.м., котелно от 8,00 кв.м., склад от 18, 40 кв.м., гараж
за два автомобила от 35, 65 кв.м., стълбище и коридор от 13, 50 кв.м. и коридор
към склада от 7, 50 кв.м. (общо 97, 15 кв.м.), както и всички помещения на
първия етаж, с изключение на нишата: дневна от 34, 69 кв.м., кът за хранене от
17, 46 кв.м., трапезария от 9, 83 кв.м., кухня от 9, 48 кв.м., стая за персонал
(мокро помещение, баня и тоалетна и стая) от 17, 50 кв.м., тераса към стая за
персонал от 3, 75 кв.м., спалня за гости (предверие на баня с тоалетна и стая)
от 17, 50 кв.м., тераса към спалнята за гости от 3, 75 кв.м. и покрита тераса
от 26, 00 кв.м. (общо 139, 96 кв.м.); страните ще ползват общо на първия етаж -
входното антре, коридора и стълбището на първо ниво от 10, 09 кв.м., а на
втория етаж ищцата и ответницата Б.Б. - стълбището и коридора от 6, 66 кв.м. -
вариант първи от заключението на вещото лице инж. С.М. от 08.05.2019 г. (л.
72-73 от делото);
Постановил
е,че приподписаните от съдията скици на л.76, л.77, л.78 и л.79 от делото са
неразделна част от решението.
Осъдил
е Б.А.Б. да заплати на В.А.Б. сумата 41.66 лв.
разноски за производството съобразно притежаваната от нея част в съсобствеността.
Осъдил е А.Б.Д. да заплати на В.А.Б.
сумата 166.64
лв. разноски за производството съобразно притежаваната от
него част в съсобствеността.
Недоволни от решението са
останали ответниците в първоинстанционното производство Б.А.Б. и А.Б.Д.,които
са го обжалвали изцяло.
Б.Б. чрез пълномощника си адв.С.А.
от САК поддържа, че решението е недопустимо,неправилно поради нарушение на материалния
и процесуалния закон, необосновано и немотивирано.
Доводът за недопустимост е
обоснован с твърдението,че между съсобствениците няма спор относно ползването
на съсобствения имот - имотът се ползва еднолично от А.Д., а дъщерите му /Б. и В./
са можели да ползват имота необезпокоявано според желанията си.
Действително,установени са влошени отношения между ищцата и ответниците, но
това не води до извод за възпрепятстване
на достъпа на ищцата до имота,каквото възпрепятстване не е и доказано по
делото.
Доводите за неправилност,
необоснованост и немотивираност са много подробно обосновани и могат да бъдат
обобщени по следния начин:.Без да извърши пълен анализ на събраните
доказателства и без да обсъди възраженията и доводите на ответниците, съдът е
постановил решение в нарушения на материалния закон,като не е отчел влошените
отношения между страните и особеностите на самата вещ/жилищната сграда/, които
особености са видни и от заключението на изслушаното вещо лице, което въззивницата
счита за некомпетентно. С това решение съдът недопустимо е определил ползване
на вещта не по предназначение - като вилен, а не като жилищен имот, и без да
съобрази,че и при двата варианта вещото лице определя помещения за общо
ползване от страните, както и че между част от тези помещения няма стени, т.е
разделението между тях е условно, тъй като не са обособени като самостоятелни
помещения.
При всичките си доводи
въззивницата Б.Б. иска обжалваното решение или да бъде обезсилено като недопустимо,или
да бъде отменено като неправилно,а искът с правно основание чл.32,ал.2 от ЗС
отхвърлен.
Прави и искане за допускане на
повторна съдебно-техническа експертиза,по която вещото лице да отговори на
поставените в исковата молба въпроси,като съобрази действителното положение на
помещенията в имота.Това искане също е подробно обосновано,като становището на
въззивницата е,че при констатираните противоречия между обясненията на вещото
лице и представеното заключение съдът е имал задължение служебно да назначи /възложи/ допълнително или повторно
заключение.
А.Д. чрез пълномощника си адв.Д.К.
*** поддържа, че решението е неправилно и необосновано. И тази въззивна жалба е
много подробна, като изложените в нея доводи могат да бъдат обобщени по следния
начин: Съдът не е отчел влошените
отношения между страните и невъзможността
ползването на общата вещ
/жилищната сграда/ да бъде разпределено по начин, при който да не се
пречи на останалите съсобственици. И въззивникът Д. акцентува на установената
липса на стени между предоставени за общо ползване помещения и такива,
предоставени за ползване нему, като допълва,че кухнята в жилището е единствена.
А.Д. иска обжалваното решение
да бъде отменено,а предявеният иск отхвърлен,като неоснователен и недоказан.
Поддържа искането на
въззивницата Б.Б. за назначаване на съдебно-техническа експретиза пред
въззивната инстанция.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК
ищцата пред РС-Враца В.А.Б. е депозирала отговор, в който мотивира становище за неоснователност
и на двете въззивни жалби. Оспорва искането за нова експертиза като
преклудирано.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е
постъпил и отговор от Б.Б. по въззивната жалба на А.Д., в който се мотивира
становище за нейната основателност.
Пред въззивната инстанция нови
доказателства не са събирани. Исканията на въззивника за събиране на такива са
отхвърлени с определение №946/27.11.2019 год. при изложените в това определение
мотиви.
Въззивните жалби са процесуално допустими - подадени са
от лица с правен интерес в срока по чл. 259,ал.1 от ГПК против обжалваем
съдебен акт. При
извършената служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК, въззивният съд
констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
За да се
произнесе по правилността на решението, настоящият съдебен състав взе предвид
следното:
Гражданско дело №5324/2018 год.
по описа на РС-Враца е образувано по искова молба на В.А.Б. ***,с която ищцата
е предявила против А.Б.Д. *** и Б.А.Б. *** иск с правно основание чл.32,ал.2 от ЗС за
разпределените правото на ползване на недвижим имот, представляващ дворно място
с площ от 2000 кв.м., находящо се в района на село Згориград, местността "Гарвановец",
в който е построена жилищна сграда на два етажа с площ от 140 кв.м., мазе 20
кв.м. и таван 30 кв.м., нежилищна сграда от 15 кв.м. и плувен басейн.
Според
изложеното в исковата молба, ищцата е съсобственик по наследство на 1/6
идеална
част от описания по-горе
недвижим имот.Вилата е построена от родителите й и е използвана предимно за
летуване или през уикендите и празниците, но никога за постоянно обитаване,
дори и в момента не се обитава като основно жилище от никой от тримата
съсобственици. След смъртта на майката на ищцата П.Д. имотът е станал съсобствен между нея и
ответниците - баща й А.Б.Д. и сестра й Б.А.Б.. Отношенията между нея и първия
ответник се влошили поради възникнал между тях конфликт и той й отнел ключовете
от имота и не я допуска в него, поради което тя е лишена от възможността да
използва съсобствения си имот съобразно правата си, а би искала да ползва имота
за летуване със своето семейство, съпруга й и двегодишната им дъщеря. Ищцата
твърди още, че първият ответник използва имота не по неговото предназначение
като вилен имот, а по начин, който го уврежда - занимава се с производство на
мед, като използва вилата за складиране на вещи и извършване на дейности,
свързани с това производство, поради което се налага почистване и извършването
на ремонтни работи, за да може да се приведе вилата във вид и състояние, което
позволява ползването й по предназначение. Поддържа, че между нея и ответниците
е невъзможно да бъде постигнато съгласие по доброволен ред относно
разпределението на ползването на общия имот, поради което има правен интерес и
моли съда да постанови решение, с което да разпредели ползването на общия имот
помежду им съобразно правата им.
В срока по
чл.131 от ГПК ответникът А.Б.Д. е
депозирал отговор, с който е оспорил както допустимостта, така и
основателността на иска.Твърди, че отношенията между страните са крайно изострени
по вина на ищцата. Поддържа, че имота, описан в исковата молба е жилищен, а не
вилен, че след като ищцата притежава солидно жилище, не може да претендира за
друго такова при положение, че той притежава 4/6 от имота.
В срока по
чл.131 от ГПК ответницата Б.А.Б. е депозирала отговор, с който е оспорила иска като
неоснователен. Твърди, че сградата, находяща се в процесния имот, е изградена и
се ползва за жилище от ответника А.Д., като предназначението на земята е
променено от земеделска за жилищно строителство. Имотът се ползва по
предназначение - като жилище, в него целогодишно живее А.Д. и същият представлява
единствено негово жилище, ремонтира се и се поддържа от двамата ответници,
които заплащат всички разноски по ремонтите, разходи по поддръжката му и
консумативи. Твърди също, че ответникът Д. се занимава с производство на пчелен
мед, но тази му дейност по никакъв начин не се отразява на състоянието и вида
на имота и ползването му по предназначение. Сочи, че ответниците не са
възпрепятствали правото на ищцата на личен достъп и ползване на имота - същият
винаги е бил достъпен и свободен за ползване от ищцата, от която възможност тя
многократно се е възползвала. Твърди също, че отношенията между ищцата и
ответниците са охладнели до такава степен, че те не поддържат връзка помежду
си, поради което ищцата е престанала да посещава имота и да го ползва. Поддържа,
че през 2013 год. А.Д. е дарил на дъщерите си по един жилищен имот и че във
връзка с така направеното дарение страните са се съгласили наследственият имот
да се ползва от ответника А.Д., както и че спор за ползването на процесния имот
не е имало между страните - всяка от тях е ползвала имота когато и както желае,
без да е била възпрепятствана от останалите съсобственици. Моли съда да
прекрати производството, алтернативно, в случай, че приеме и разгледа иска - да
отхвърли същия като неоснователен и недоказан.
По делото са
приети представените от страните писмени доказателства. Събрани са и гласни
доказателства чрез разпита на трима свидетели - по един на всяка една от
страните. Допусната е и е изслушана и съдебно-техническа експертиза, която е
изготвила варианти за разпределение
правото на ползване на имота - дворно място и сгради.
Събраните
доказателства са обсъдени от районния съд подробно и е възприета фактическа
обстановка, въз основа на която са направени обосновани правни изводи за допустимост и основателност
на исковата претенция.
Фактическите
констатации и правните изводи на първоинстанционния съд се възприемат изцяло от
настоящата съдебна инстанция, поради което
и обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като въззивният съд на
основание чл.272 ГПК препраща към мотивите в обжалвания
съдебен акт, които не е необходимо да бъдат преповтаряни.
В отговор на
изложените в жалбите оплаквания и на основание чл.269,изр.2 ГПК към мотивите на районния съд могат да бъдат
добавени следните съображения:
Безспорно е,
че страните са съсобственици на описания в исковата молба и в обжалваното
решение имот при права 4/6 ид. части за А.Б.Д.
и по 1/6 ид. част за В.А.Б. и Б.А.Б.. Правото на собственост първоначално е
било придобито в режим на СИО от съпрузите П.С.Д. и А.Б.Д.. П.Д. е починала на
19.08.2011 год. и след нейната смърт върху имота е възникнала съсобственост,
основана на наследяване, между нейните наследници по закон при съответните
права - по 1/6 идеална част за дъщерите В.А.Б. и Б.А.Б. и 4/6 идеални части за
преживелия съпруг А.Б.Д..
Безспорно е
също,че след смъртта на П.С.Д. между нейните наследници по закон е възникнала
съсобственост при същите права и върху построената по време на брака й с А.Б.Д.
жилищна сграда с административен адрес гр.Враца,ул."***" №23. Собствеността
върху втория етаж от тази жилищна сграда е придобита от Б. А. Б. по силата на
договор за дарение от 13.05.2013 год., обективирани в нот.акт №172,том 1, нот.дело
№104/2013 год. на нотариус Р. С. *** действие този на РС-Враца, като дарителят А.Д.
си е запазил правото на ползване на имота докато е жив. Собствеността върху четвъртия
етаж от тази жилищна сграда е придобита от В.А.Б. по силата на договор за
дарение от 13.05.2013 год., обективирани в нот.акт №173, том 1, нот.дело №105/2013
год. на нотариус Р. С. *** действие този на РС-Враца.
Съсобствеността
върху имота в м."***" в землището на с.Згориград не е ликвидирана, от
което следва, че той по общо съгласие на наследниците - съсобственици е останал
за общо ползване, каквито са и данните по делото за ползването му поне за
първите няколко години след смъртта на П.С.Д..
Това общо
ползване обаче е довело до конфликти между съсобствениците, в частност между
ищцата В.Б. и нейния баща и ответник А.Д., по което обстоятелство страните не
спорят - отношенията са влошени до степен те да не поддържат нормалните за баща
и дъщеря близки отношения.
Спорно е
дали тази влошени отношения са довели до лишаване на ищцата от ползването на
имота или до спорове как да бъде ползван този имот, но както посочва и съставът
на РС-Враца,самото искане за съдебна намеса е указание, че страните не могат по
общо съгласие да разпределят ползването на съсобствения имот. В този смисъл е и
възприетото в ТР №13/2012 год. на ОСГК на ВКС.
Искът с
правно основание чл.32,ал.2 от ЗС е допустим и правилно е разгледан по
същество.
Недоказано е
твърдението на въззивницата Б.Б., заявено и в отговора по чл.131 от ГПК, че след извършените през 2013 год. дарения
страните са се съгласили наследственият имот / в м."***" / да се
ползва само от ответника А.Д., който живее в него и няма друго жилище. От една
страна, по делото данни за такова единодушно решение на съсобствениците, по
смисъла на чл.32,ал.1 от ЗС, няма. От друга страна, ако страните са имали
такова намерение и желание, не е имало никаква пречка да ликвидират
съсобствеността върху този имот по начина, по който са процедирали по отношение
на имотите в жилищната сграда в гр.Враца.
Дори такова
решение да беше взето, който вариант съдът обсъжда хипотетично, то това решение
би имало значение за основателността на иска, а не за неговата допустимост.
Искът е и
основателен и правилно е уважен от състава на РС-Враца.
С
обжалваното решение първоинстанционният съд е разпределил ползването както на
дворното място и построените в него параклис и басейн, така и на построената в
имота жилищна сграда.
За разпределение
правото на ползване на дворното място назначеното по делото вещо лице е
предложило един вариант /л.76 от делото на РС-Враца/,против който страните не
са имали никакви възражения и който е възприет от съда. Против разпределение
ползването на дворното място не са изложени никакви възражения и доводи и в
двете въззивни жалби, при което и обжалваното решение следва да бъде потвърдено
в тази част, без въззивният съд да излага допълнителни съображения. Достатъчно
е да се посочи, че е възможно и допустимо да се извърши разпределение на ползването
на дворното място дори при отхвърляне на иска с правно основание чл.32,ал.2 от
ЗС по отношение на жилищната сграда.
За
разпределение правото на ползване на жилищната сграда назначеното по делото
вещо лице е предложило два варианта, като и при двата варианта разпределената
за ползване от съсобствениците застроена площ съответства на правата им от
собствеността.
Районният съд е разпределил ползването по вариант първи
от заключението, при който за ползване на съсобственика с 4/6 идеални части А.Д. с твърдяна жилищна нужда са предоставени
целият сутерен и всички помещения на първия етаж,с изключение на ниша от 12.53
кв.м. - дневна от 34.69 кв.м., кът за хранене от 17.46 кв.м., трапезария от
9.83 кв.м., кухня от 9.48 кв.м., стая за персонал (мокро помещение, баня и
тоалетна и стая) от 17. 50 кв.м., тераса към стая за персонал от 3. 75 кв.м.,
спалня за гости (предверие на баня с тоалетна и стая) от 17.50 кв.м., тераса
към спалнята за гости от 3. 75 кв.м. и покрита тераса от 26.00 кв.м. При този
вариант на разпределение жилищните нужди на А.Д. са напълно задоволени, като
предоставената му за ползване обща площ от 231.11 кв.м. / в която не са
включените предоставените за общо ползване общи части/ съответства на правата
му в съсобствеността. Отчитайки,
че ищцата В.Б. и ответницата Б.Б. живеят в други жилища / гр.Враца,ул."***"
№23/ и не задоволят жилищни нужди с имота в м."***", съдът им е
разпределил помещения на втория етаж, съответни като площ на правата им в
съсобствеността, включително бани и тоалетни, но без кухни.
Съставът на ОС-Враца намира,че разпределението по този
вариант е както целесъобразно, така и законосъобразно, тъй като при този
вариант контактите между ищцата и ответника А.Д. ще бъдат сведени до минимум,
доколкото същите ще ползват помещения на различни етажи.
Предоставянето за общо ползване на общи части -
антре,коридори и стълбище , и при двата варианта е неизбежно и оправдано, тъй
като входът за жилищната сграда е един, съответно едно е и стълбището за втория
етаж.
Що се касае до възраженията и на двамата въззивници, че
разпределение не следва да бъде допускано,тъй като между коридора на първия
етаж, дневната, къта за хранене и нишата на ет.1-ви няма стени, при което
разделянето между тях е условно, тъй като същите не са обособени като
самостоятелни помещения, съдът го намира за неоснователно. Твърдението на
ответницата Б.Б. е, че отношенията между нея и нейния баща, от една страна, и
ищцата В.Б. са се влошили, тъй като след 2011 год. в продължение на няколко
години ищцата е водела шумни компании, които са оставали по няколко дни и са ползвали
целия имот. С извършеното разпределение предпоставките за конфликти би следвало
да отпаднат, тъй като ищцата ще знае, че има право да ползва само
разпределената й част от втория етаж на жилищната сграда - спалня от 14. 17
кв.м.; гардероб от 7. 70 кв.м., баня и тоалетна от 10. 72 кв.м., тераса към
спалнята от 4. 84 кв.м. и коридор към спалнята от 6.75 кв.м., съответно няма
право да ползва площта, разпределена за ползване на нейните баща и сестра,
независимо дали част от тези помещения са обособени чрез изграждане на стени, врати
и т.н. Следва да се отчете и факта,че ищцата вече е семейна и с малко дете, които
обстоятелства предполагат и промяна в начина й на живот.
При тези
съображения и при споделяне на изложените от РС- Враца такива, настоящият съдебен състав намира, че жалбите
са неоснователни и следва да бъде оставени без уважение, а решението на
първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено като правилно.
С оглед
изхода на спора, право на разноски за въззивната инстанция има само въззиваемата,
но тя е заявила чрез своя пълномощник, че не претендира такива.
Водим от
горното и на основание чл.272 ГПК, Врачанският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДА решение
№448/20.05.2019 год. по гр.дело №5324/2018 год. по описа на Районен съд-Враца.
Решението не
подлежи на касационно обжалване и е окончателно съгласно чл.280, ал.3, т.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.