Решение по дело №666/2021 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 231
Дата: 22 ноември 2021 г. (в сила от 22 ноември 2021 г.)
Съдия: Албена Георгиева Палова
Дело: 20215200500666
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 231
гр. П., 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова

Мариана Ил. Димитрова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело
№ 20215200500666 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение №
695/13.08.2021 г., постановено по гр.д. № 20215220100205 по описа на
Пазарджишкия районен съд е отхвърлил искът на В. А. Д., ЕГН **********,
от с. К., общ. С., ул. „7-ма“ 15, за осъждането на ответницата Н. А. Л., ЕГН
**********, от гр. П., ул. „А.С.“ 18, вх. Б, ап. 2, да заплати на ищеца сумата
1100 лв., представляващи задължение за връщане на заем по договор от
15.01.2020 г.
Осъдил е В. А. Д. да заплати на Н. А. Л. сумата 734 лв., представляваща
разноски по делото за адвокатско възнаграждение и възнаграждение на вещо
лице.
Против така постановеното решение в законния срок е постъпила
въззивна жалба от В. А. Д. с изложени оплаквания за незаконосъобразност. В
жалбата се твърди, че Д. знаел от Л., че тя е подписала договора за заем, но
най-вероятно тя го била измамила, като се подписала неистински,
подправяйки собствения си подпис. Искането е решението на ПРС да бъде
отменено, вместо което предявеният иск да бъде уважен.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Н. А. Л. с
искане решението на ПРС да бъде потвърдено с присъждане на разноските за
1
тази инстанция.
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във
въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по
делото доказателства и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за
установено следното:
В исковата си молба против Н.Л. ищецът В.Д. е твърдял, че на
15.01.2020 г. сключили договор за заем на сумата 1100 лв., която Л. се
задължила да му върне до 31.12.2020 г.Тъй като в уговорения срок сумата не
била върната, ищецът моли ответницата да бъде осъдена да му заплати 1100
лв., ведно с разноските по делото.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор, в който Л. чрез
своя процесуален пълномощник е оспорила иска като е твърдяла, че
договорът не е подписан от нея, както и че подписът за заемодател не е
идентичен с този на исковата молба. Оспорила е документа „както по форма,
така и по съдържание“ и е поискала откриване на производство по оспорване
както на двата подписа под договора (нейния и този за заемодателя), така и на
текстовата част от договора. Ответницата е твърдяла, че не е виждала ищеца
от няколко години и не поддържа никакви лични отношения с него, съответно
не е вземала пари назаем от него. Чувала била, че ищецът Д. и още едно лице
- Д.Б., също ищец по подобни искови молби срещу нея, били в близки
отношения с нейния бивш съпруг И.Л. и действали като негови подставени
лица в различни дейности - както разрешени, така и забранени от закона.
След развода им И.Л. я атакувал по всевъзможен начин, дори чрез трети лица,
подлагал я на психически тормоз и заплахи, ограничавал свижданията с
децата им и т.н. Той разполагал с документи, останали в бившето семейно
жилище, на които бил нейният саморъчен подпис. Затова ответницата
допускала, че тримата са се сговорили по някакъв начин и са съставили
всички договори за паричен заем, на които се основават идентичните искови
молби срещу нея, подадени до Пазарджишкия районен съд, както и че са
нанесли лично нейния подпис или са използвали метод, по който да го
пренесат върху договорите.
Като доказателство по делото пред първата инстанция е представен
писмен договор за заем, сключен между Д. и Л., за сумата от 1100 лв., които
заемателката се задължава да върне в срок до 15.12.2020 г. В т.3 от договора е
записано, че той служи и като разписка за дадената и приета сума.
С оглед оспорване автентичността на подписите под договора пред
2
районния съд е назначена и изслушана графологична експертиза, от
заключението на която по категоричен начин е установено, че подписът,
положен под договора за заемател, не е изпълнен от Н.Л.. Експертизата е
приета от районния съд и не е оспорена от страните, поради което съдът я
кредитира изцяло като компетентно и изчерпателно изготвена.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
намира обжалваното решение за валидно и допустимо, тъй като не страда от
пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните
съображения:
Твърденията, изложени в жалбата че Л. сама е подправила собствения си
подпис, са въведени за пръв път в процеса с въззивната жалба и на основание
чл.266, ал.1 от ГПК съдът приема, че са преклудирани, поради което не
дължи произнасяне по така направеното възражение.
С оглед на безспорно установения пред районния съд факт, че Н.Л. не е
изпълнила подписа, положен в качеството на заемател под писмения договор
за заем, следва да се приеме за безспорно установено, че тя не е страна по
материалноправно отношение на основание чл.240 от ЗЗД – сключен писмен
договор за заем, нито пък е получила сумата от 1100 лв. от В.Д.. При липсата
на други доказателства следва да се приеме, че твърденията на ищеца са
останали недоказани, поради което предявеният иск следва да бъде
отхвърлен.
Като е постановил решение в подобен смисъл, районният съд е
постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на спора в полза на Н.Л. следва да бъдат присъдени
деловодни разноски за тази инстанция в размер на 500 лв.
На основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК настоящото решение се явява
окончателно и няма да подлежи на касационно обжалване.
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 695/13.08.2021 г., постановено по гр.д. №
20215220100205 по описа на Пазарджишкия районен съд.
ОСЪЖДА В. А. Д., ЕГН **********, от с. К., общ. С., ул. „7-ма“ 15, да
3
заплати на Н. А. Л., ЕГН **********, от гр. П., ул. „А.С.“ 18, вх. Б, ап. 2,
деловодни разноски за тази инстанция – адвокатско възнаграждение в размер
на 500 /петстотин/ лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4