гр. София, 03.01.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „Е” въззивен състав, в публичното
заседание на единадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с. АДРИАНА АТАНАСОВА
при секретаря
Елеонора Г.,
разгледа
докладваното от съдия Сантиров в.гр. дело № 450 по описа на СГС за 2019
г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение 512120 от
22.10.2018 г., постановено по гр. дело № 549/2018 г. по описа на СРС, ГО, 79-ти
състав, са уважени предявените от „Т.С.” ЕАД срещу А.Л.Г. кумулативно обективно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, във
вр. чл. 59 ЗЗД, за установяване съществуването на паричните задължения,
удостоверени в Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по гр. дело № 50533/2017
г. по описа на СРС, 79-ти състав, за сумата от 125,63 лв., представляваща стойността,
с която се е обогатила без основание в размер на цената на доставена топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. ********- магазин, с код на платеца Т 393866, за периода м.11.2014 г. –
м.04.2016 г., както и сумата от 27,08
лв., представляваща стойността, с която се е обогатила без основание в
размер на цената на услуга за дялово разпределение за периода м.11.2014 г. –
м.04.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК – 25.07.2017 г. до окончателното плащане, като този иск е отхвърлвен за разликата над уважения размер от 125,63 лв. до пълния предявен размер
от 133,52 лв., както и исковете
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главницата за доставена топлинна енергия в размер на
26,74 лв. за периода от 31.12.2014 г. до 17.07.2017 г. и върху главницата за
цена на услуга дялово разпределение в размер на 5,85 лв. за периода от
31.12.2014 г. до 17.07.2017 г. Със
същото решение ответницата е осъдена да заплати на ищеца съразмерно на
уважената част от исковете на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК и сумата
от сумата от 513.80 лв. - разноски за първоинстанционното разглеждане на делото, както и сумата
от 59.28 лв. - разноски за заповедното производство по гр. дело №
50533/2017 г. по описа на СРС, 79-ти състав.
Решението в частта, с която частично е
отхвърлен главния иск, както и изцяло предявените акцесорни искове не е било
обжалвано от ищеца и е влязло в законна сила.
Срещу така постановеното решение, в частта, с която са
уважени главните искове е постъпила въззивна жалба от ответника А.Л.Г., с
оплаквания за неправилност в обжалваната част поради допуснати от първоинстанционния
съд нарушения на материалния закон и необоснованост.
Поддържа, че картонът за идентификация на топлоснабден имот е с невярно
съдържание, а договорът на ЕС за дялово разпределение не е бил подписан от нея.
Сочи, че процесният имот е празна стая, като няма врата към мазетата , а само външна
такава. Изтъква, че изслушаната СТЕ е с невярно съдържание, тъй като не се установявал
първоизточника на данните, които ползвало вещото лице, а вещото лице по ССчЕ
кало данни за друг имот. Моли съда даотмени решението в обжалваната част и отхвърли
предявените искове, включително и в частта за разноските.
Въззиваемите - „Т.С.” ЕАД и „Б.Б.” ООД - третото лице
помагач на ищеца –не са подали отговор на въззивната жалба. С молба от 10.10.2019
г. въззиваемият „Т.С.” ЕАД, чрез процесуалния си представител е подал молба, с
която взема становище по същество на спора, като моли въззивният съд да
потвърди обжалваното решение.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано
лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради
което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на
правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с
основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира
въззивната жалба за неснователна по следните съображения:
Съгласно цитираната разпоредба на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни
констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания,
съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия
и обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение
той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция
напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради
което по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, а по конкретно
наведените във въззивната жалба доводи, които очертават и предметния обхват на
въззивната проверка, намира следното:
По отношение на наведеното във
възивната жалба оплакване следва да се отбележи, че първоинстанционния съд е
уважил иска само за топлинна енергия отдадена от сградна инсталация. А за
възникването на такова задължение е достатъчно
ответникът да е
собственик на обект в топлоснабдявана сграда -в
случая магазин, което се установява от представения по делото Нотариален акт за
собственост № 107 от 16.06.2006 г. и да е ползавал топлинна
енергия, като при липсата на изричен писмен договор вземането на ищеца следва
да се разгледа на плоскостта на неоснователното обогатяване, както всъщност е и
в конкретния случай. При това ответникът
отговаря и дължи топлинна енергия дори и да не е
извършвано топлоподаване
към индивидуалните отоплителни тела или
когато такива изобщо не са били монтирани. Аргемент в тази насока е изричната
разпоредба на чл. 153, ал. 6 ЗЕ, според която собственикът
в сграда ЕС дължи стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната
собственост. Ето защо ответникът дължи заплащане на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация.
Това разрешение е дадено и в
задължителното за органите на съдебна власт
указания в Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г., ОСГК на ВКС по т. д. № 2/16 г., съобразно което : „...В действащата си редакция ЗЕ запазва принципа за
присъединяване към топлопреносната мрежа на етажни собствености само по искане
на етажните собственици, притежаващи квалифицирано мнозинство от 2/3, (чл. 133, ал. 2 ЗЕ), като изисква същото
мнозинство и за преустановяване на топлоснабдяването на сградата (чл. 153, ал. 2 ЗЕ). И при тази уредба
противоречие между този закон и Закон за защита на потребителите няма, защото и двата нормативни
акта изискват искане (съгласие) от потребителя на топлинна енергия такава да му
бъде доставяна, за да възникне за него задължение за плащането й. Различен е
само субектът, който прави искането при доставката на централно отопление в
сгради под режим на етажна собственост, като това е обективно обусловено от
естеството на отношенията, които възникват между титулярите на право на
собственост или вещно право на ползване върху отделни обекти в такива сгради.
Както е посочено и в решение на Конституционния съд № 5/22.04.2010 г. по к.
д. № 15/2009 г., топлоснабдяването на сградите под режим на етажна
собственост неизбежно се извършва чрез инсталация, която се явява обща част на
сградата. Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната
част на сградата - етажна собственост, и чрез топлопроводите й топлинната
енергия да достига до индивидуалните имоти на потребителите. Общите части не могат да бъдат отделени от сградата
по начин да задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на вещни
права. Потребителите на топлинна енергия
в такава сграда могат да имат различни интереси, включително по въпроса да бъде
ли сградата топлоснабдена. Принципът, който законодателят е възприел при
регламентирането на начина на избягване на конфликти между етажните
собственици, е "решава мнозинството". Затова при доставката на
централно отопление в сградите под режим на етажна собственост искането за
услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик (той не би могъл да
получи енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част), а от
мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения
дали и как да бъдат използвани общите части. Потребител на услугата е цялата
етажна собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти не може да откаже заплащането на отдадената от сградната
инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на
централно отопление в сградата.”
Нещо повече, с решение от 5 декември
Съдът на Европейския съюз (СЕС) прие, че в българската правна уредба, която
задължава собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост,
присъединена към система за централно отопление, да участват в разходите за
топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки
че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в
своя апартамент, не противоречи на правото на ЕС и в частност на правата
на потребителите и регулацията за нелоялните търговски практики. Напротив,
следва сметките за използваната топлоенергия в тези общи части да се изготвят
индивидуално за всеки собственик на обект в сградата, като се изчисляват
пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.
Неоснователно е и оплакването, че не се
установявал първоизточника на данните на вещото лице по изслушаната СТЕ. В тази
връзка следва да се отбележи, че
изчисленията през процесния период са извършвани от трето на процесното
материално правоотношение лице – „Б.Б.” ООД, като съгласно заключението на вещото
лице по изслушаната СТЕ стойността на доставената топлинна енергия е изчислена
въз основа на действащата към този момент нормативна база. Посочено е още, че
дружеството, извършващо дяловото разпределение на доставената до абонатите
топлинна енергия в края на всеки отоплителен сезон, изчислява реално доставеното
количество топлинна енергия в съответствие с нормативните изисквания.
Конкретната методология по отчитането и изчисляването на доставената топлинна
енергия е описана в заключението на СТЕ, като съдът изцяло възприема фактическите
изводи, до които е достигнала тази съдебна експертиза. От друга страна, вещото
лице от допуснатата комплексната СТЕ е анализирало данните, обективирани в
главните отчети за процесните периоди и общия топломер в АС, посочвайки че
сумите са начислявани в съотвествие с действащата нормативна уредба
методология. В случая количеството на доставената в цялата сграда
топлинна енергия е отчетено от общия топломер, който според заключението на
приетата СТЕ и представените доказателства отговаря на метрологичните
изисквания. Съобразно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на отчетената от общия
топломер топлинната енергия между отделните етажни собственици е извършено по
системата на дяловото разпределение по начина, регламентиран в действащата през
периода нормативна уредба, т.е. извършено е правилно и съобразно нормативните изисквания и същите възлизат на 125,63 лв., представляваща разликата
между начислените суми по фактури (138,32 лв.) и сумите за възстановяване на
абоната от изравнителните сметки (12,69 лв.) за процесния период, която сума
ответникът дължи на ищеца за топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация.
Ирелевантно е и обстоятелство дали
жалбподателката е подписала договора с дружеството да дялова разпределение – „Б.Б.” ООД, тъй като съгласно чл. 17 от ЗУЕС същото се взема с монозинство от представените идеални части от общите
части на етажната собственост в ОС, какъвто е бил сключен на 24.08.2006 г.,
ведно от представения по делото такъв и Протокол на ЕС.
По изложените съображения и с оглед
обстоятелството, че по правилността на обжалваното решение с въззивната жалба
включително относно размера на предявените искове не са направени други конкретни
оплаквания и доколкото настоящата инстанция по силата на чл. 269 ГПК е
ограничена да извърши проверка само по релевираните оплаквания, решението
следва да бъде потвърдено, а предявената жалба отхвърлена.
При този изход на спора на въззиваемият
макар и да има право на разноски, такива не следва да му бъдат присъждани, тъй
като същият не е извършил същинско процесуално представителство пред въззивната
инстанция.
С оглед на
цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване –
арг. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл.
69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение 503195 от 08.102.2018 г., постановено
по гр. дело № 549/2018 г. по описа на СРС, І ГО, 79-ти състав в обжалнатага
част.
Решение
503195 от 08.102.2018 г., постановено по гр. дело № 549/2018
г. по описа на СРС, І ГО, 79-ти състав в необжалнатата част е влязло в законна
сила.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на „Т.С.” ЕАД – „Б.Б.”
ООД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: