Р Е Ш Е Н И Е № 71
град Н., 02.05.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Н.ския
районен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на втори март, през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЪР П.
При
секретаря Диана Каравасилева, като разгледа
докладваното от съдия Петър П. гр.д.№ 1100 по описа за 2016г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от А.И.Д. с ЕГН **********,***, А.И.Д. с ЕГН **********,***,
С.Д.В. с ЕГН **********,***, П.Д.Д.-Ж. с ЕГН **********,***,
Х.В.Х. с ЕГН **********,***, В.К.Р. с ЕГН **********,***, Х.К.Й. с ЕГН **********,***,
Н.З.Й. с ЕГН **********,***, К.Х.Й. с ЕГН **********,***, и Г.А.Б. с ЕГН **********,***,
против Ц.В.Б. с ЕГН **********,***, Т.С.Р. с ЕГН **********,***, М.С.Р. с ЕГН **********,***,
С.Д.К. с ЕГН **********,***, и Н.Г.К. с ЕГН **********,***. Поискано е да бъде
допусната съдебна делба, която да бъде извършена между страните по делото, по
отношение на следния недвижим имот, а именно: Поземлен имот с идентификатор *************по
кадастралната карта и кадастралните регистри на село Р., община Н., одобрени
със Заповед РД-18-58 / 16.04.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно
изменение със заповед: КД-14-02-1379 / 27.07.2012г. на Началника на СГКК –
Бургас, с адрес на имота: село Р., местност Ю./Ю.,
площ на имота: 3 522 кв.м.; трайно предназначение на територията:
Урбанизирана; начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до
Въз основа на така предявения иск е било образувано гр.д.№
586/2014г. по описа на Н.ския съд, по което дело с
Решение № 71/05.06.2015г., е уважил иска и е допуснал делба на имота, като е
определил квотите на съделителите.
С Решение № 258/30.11.2016г.,
постановено по гр.д.№ 1115/2016г. на ВКС, ІV г.о., е отменено на основание
чл.303, ал.1, т.5 от ГПК влязлото в сила Решение № 71 / 05.06.20175г. по гр.д.№
585/2014г. по описа на Н.ския районен съд, с което е допуснато
извършването на съдебната делба на гореописания поземлен имот, и е върнал
делото за ново разглеждане от друг състав на Н.ския
районен съд, като разглеждането му започне от фазата на подаване на исковата
молба с участието на Р.Ж.Х. с ЕГН **********,***. За да отмени решението, ВКС е
приел, че е нарушено правото на участие на един от съсобствениците – Р.Ж.Х., по чиято молба е отменено влязлото в сила
решение.
При новото разглеждане на делото,
производството по което е продължило под настоящия № 1100/2016г. по описа на Н.ския районен съд, на 11.01.2017г. е подадена искова молба,
подписана лично от ищците: А.И.Д., А.И.Д., С.Д.В., П.Д.Д.-Ж.,
Х.В.Х., Р.Ж.Х., В.К.Р., Х.К.Й., Н.З.Й., К. Х.Й. и Г.А.Б.. В нея те твърдят, че
заедно с петимата ответници Ц.В.Б., Т.С.Р., М.С.Р.,
Стела Д.К. и Н.Г.К., са съсобственици на следния недвижим имот: НЕЗАСТРОЕНО
ДВОРНО МЯСТО, представляващо ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *************по
кадастралната карта и кадастралните регистри на село Р., община Н., одобрени
със Заповед № РД-18-58 / 16.04.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК;
последно изменение със заповед: № КД-14-02-1379 / 27.07.2012г. на Началника на
СГКК-Бургас, с адрес: село Р., местн. Ю./Ю., с площ 3 522 кв.м.; трайно предназначение на
територията – урбанизирана; начин на трайно ползване – ниско застрояване (до
От поземления имот с пл.№ ***по
плана на село Р. са били обособени други два имота, а именно УПИ І-*** с площ
от 988 кв.м. и УПИ ІІ-*** с площ от 3 585 кв.м., като това е станало със
Заповед № 498/28.04.2005г. за одобряване на частичен ПУП – ПРЗ на Кмета на
Община Н.. По силата на договор за доброволна делба от 20.07.2006г. Г. Д.К. е
станал собственик на единия от новообразуваните имоти, а именно на УПИ І-***.
Останалите съделители: Ц.В.Б., Т.С.Р., М.С.Р., С.Д.К.,
Н.Г.К., З.Г.С., Д.З.Т., А.И.Д., А.И.Д., Т. И.Д., В.И.Й., Л. Х.Д., П.Д.Д.-Ж., С.Д.В., Ж.И.С.и В.Г.С., са получили в общ дял при
доброволната делба НЕЗАСТРОЕНО ДВОРНО МЯСТО с площ от 3 585 кв.м.,
образуващо парцел ІІ-***, кв.70 по плана на село Р., община Н.. Общо
притежаваните от петимата ответници по делото идеални части от този имот,
ищците определят на 512,13/3585 кв.м. идеални части; Д.З.Т.– 768,21/3585 кв.м.
идеални части; Ж.И.С., В.Г.С. и З.Г.С. – общо 768,26/3585 кв.м. идеални части; Л.
Х.Д., П.Д.Д. и С.Д.В. – общо 307,30/3585 кв.м.
идеални части; П.Д.Д. и С.Д.В. (по наследство от Л. Х.Д.)
– общо 153,65/3585 кв.м. идеални части; Т. И.Д. – 307,30/3585 кв.м. идеални
части; В. И.Й. – 307,30/3858 кв.м. идеални части; А.И.Д. – 307,29/3585 кв.м.
идеални части; А.И.Д. – 307,29/3585 кв.м. идеални части. След договора за
доброволна делба са сключени поредица от прехвърлителни
сделки. Първо с нотариален акт № 91, том ІV, рег.№ 2581, дело № 699/2008г. на
нотариус Стоян Ангелов с рег.№ 208 на НК, Д.З.Т. е прехвърлила на Х.В.Х.
собствените си 768,21/3585 кв.м. идеални части от процесния
имот. С нотариален акт № **, том VІІІ, рег.№ 7517, дело № 1372/2011г. на нотариус
Мария Бакърджиева с рег.№ ***на НК, Т. И.Д., Ж.И.С., В.Г.С. и З.Г.С. са продали
притежаваните от тях общо 1075,50/3585 кв.м. идеални части от имота на В. И.Й..
Последната се легитимирала като собственик на 1382,80/3585 кв.м. идеални части
от имота, когато с договор за дарение, обективиран в
нотариален акт, вписан в Службата по вписванията – Н. с вх.рег.№ 11891/30.12.2011г.,
Акт № 78, том 42, дело 7403, е дарила: на В.К.Р. 3/70 идеални части, или 4,28%,
представляващи 153,64/3583 кв.м. идеални части; на Х.К.Й. – 3/70 идеални части
или 4,29% с площ 153,64/3585 кв.м. идеални части; на К.Х.Й. и Г.А.Б. – общо
1/140 идеални части, равняващи се на 0,71% или 25,61/3585 кв.м. идеални части. С
договор за покупко-продажба, вписан в Службата по вписванията с вх.рег.№
11892/30.12.2011г., Акт № 114, том 42, дело № 7437/2011г., В.И.Й. е продала на Х.К.Й.,
по време на брака му с Н.З.Й., 21/140 идеални части от имота, равняващи се на ***,75/3585
кв.м. идеални части; едновременно с това според същия нотариален акт К.Х.Й. и Г.А.Б.
са придобили общо 20/140 идеални части, равняващи се на ***,75/3585 кв.м.
идеални части. В исковата молба са посочени притежаваните от всеки от
съсобствениците (съделители и страни в делбеното производство) идеални части от правото на
собственост върху имота: Х.В.Х. и съпругата му Р.Ж.Х. – 768,21/3585 идеални
части; П.Д.Д. – 153,65/3585 идеални части; С.Д.В. –
153,65/3585 идеални части; А.И.Д. – 307,29/3585 идеални части; А.И.Д. –
307,29/3585 идеални части; Х.К.Й. – 153,64/3585 идеални части; Х.К.Й. и
съпругата му Н.З.Й. – ***,75/3585 идеални части; В.К.Р. – 153,64/3585 идеални
части; К.Х.Й. – 268,87/3585 идеални части; Г.А.Б. – 268,875/3585 идеални части;
Ц.В.Б. – 170,71/3585 идеални части; Т.С.Р. и съпругът й М.С.Р. – 4,76% идеални
части, или 167,65 кв.м.; С.Д.К. и съпругът й Н.Г.К. – 4,76% идеални части или
167,65 кв.м. Молят да бъде допусната делба по отношение на процесния
имот, която да се извърши между съделителите –
страните по делото.
Никой от ответниците не е подал
отговор на исковата молба.
На 25.04.2017г. по делото е
подадена искова молба от „У.о.и с.” ЕАД, ЕИК*********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от изпълнителния директор Ц.А.Н., насочена срещу
страните по първоначалния иск за делба – ищците и ответниците, с която е
поискал: 1) да бъде конституиран като главна страна в процеса, 2) да бъде
прието по отношение на ответниците по исковата молба, че е собственик на процесния поземлен имот с идентификатор *****.***.***, 3)
да бъде признат за собственик на построената в поземления имот сграда с
проектен идентификатор *****.***.***.*.*с площ 229 кв.м., на два етажа, с
функционално предназначение „курортно-туристическа сграда, находяща се в
североизточната част на поземления имот, 4) да бъде отхвърлен иска за делба на
поземления имот, 5) при условията на евентуалност, в делбената
маса да бъде включена построената в поземления имот сграда с проектен
идентификатор *****.***.***.*.*с площ от 229 кв.м., на два етажа, с
функционално предназначение „курортно-туристическа сграда”, находяща се в
североизточната част на поземления имот, като се отдели прилежащ за сградата
терен. Претендира разноски.
В обстоятелствената част на
исковата молба се твърди, че „У.о.и с.” ЕАД е собственик на процесния
поземлен имот, който е част от притежаваната от ищеца Почивна база „Р. – С.З.”
и Почивна база „Р.-Ч.С.”, находящи се в село Р.,
община Н.. Собствеността е придобита при учредяването на дружеството като
такова с ограничена отговорност, вписано в Софийски градски съд с Решение № *
от 27.01.2005г., по ф.д. № 14268/2014г., чрез внасяне на непарична вноска в
капитала на дружеството въз основа на Решение на МС № 1005/20.12.2004г., като
са били апортирани в капитала на дружеството и са
описани в Учредителния акт на дружеството. Имотите на двете почивни бази са
включени в счетоводното отчитане на дълготрайните активи на дружеството по
счетоводна сметка № 201 „Земи, гори и трайни насаждения” и по сметка № 203
„Сгради” от Индивидуален сметкоплан на „У.о.и с.” ЕАД. Двете почивни бази пък
са били формирани след тяхното отреждане по регулация и отчуждаване за държавни
нужди на терени – частна собственост, в тях е било проведено мероприятие,
състоящо се в изграждане на детски пионерски лагери на ОбНС
– С.З. и на ОбНС – С., а части от терена, върху който
е изградена базата, са били реституирани незаконосъобразно по реда на ЗСПЗЗ
след 1991г., и в частност в нарушение на чл.10б от ЗСПЗЗ, а впоследствие
продадени на трети лица. Сградите обаче са се ползвали и ползват понастоящем за
детски отдих. За двата лагера пък имало съставени актове за държавна
собственост, като са актувани и изградените в имота сгради през 1990 година по
реда на чл.81 от Наредбата за държавните имоти, а именно: АДС №№ ****/19.02.1960г.,
****/16.01.1990г., ***/18.08.1971г., 499/18.08.1971г., и 407/10.02.1967г. „У.о.и
с.” ЕАД излага твърдения за това от кого се е стопанисвал имота, като преди
1991г. ученическите лагери са се стопанисвали първоначално от Окръжните народни
съвети, които са ги изградили, а терените, върху които са разположени, са били
отразени в регулационния план за село Р. от 1988г. с това им предназначение.
Учредяването на дружеството е било именно с цел то да продължи да осъществява
ученически отдих в пионерските лагери, разположени в поземлените имоти, между
които и процесния, който понастоящем е с
идентификатор *****.***.***. По силата на Постановление № 151 на МС от
04.08.1993г., ученическите лагери са преминали на финансиране от общините към
Министерството на образованието и науката, като с Протокол от 10.09.1993г.
пионерските лагери са предоставени за стопанисване и управление на обслужващите
звена в системата на Народната просвета. Оттогава до 2004г. имотът е бил със
статут на публична държавна собственост, като през този период единствено
държавата го е владяла непрекъснато чрез свои ведомства, включително и от
Национален център за отдих, възстановяване и спорт, който е праводател
на „У.о.и с.” ЕАД. Въпреки това в противоречие с чл.10б от ЗСПЗЗ е било
постановено Решение № 64-Р / 19.01.1993г. на ОбПК – Н.,
с което е било възстановено правото на собственост върху имот, представляващ
Бивша нива, цялата с площ 5 600 дка в местността „Х. тарла”
в землището на село Р. и съставляващ имот с пл.№ *** по кадастралната карта от
1931г., а физическите лица, в полза на които е възстановено правото на
собственост, са се снабдили с констативен нотариален акт № 89, том V, нот. дело № 1204/1995г. на РС-Н., с който са били признати
за собственици на този имот, понастоящем с идентификатор *****.***.***.
Въпросът, че тези лица, в качеството им на наследници на В.Траева
Русева, не са собственици на процесния поземлен имот,
е бил изяснен с влязло в сила съдебно решение, а сделките, с които впоследствие
някой от тези лица са се разпоредили с притежаваните от тях идеални части от
имота, не са породили вещно транслативен ефект. В
поземления имот пък се намирала част от двуетажна сграда, собственост на „У.о.и
с.” ЕАД, представляваща Спален блок № 4, целият с площ от 306 кв.м., описан в
АДС № 1642/16.01.1990г., апортирана сградата също в
капитала на дружеството. Сградата е била отразена при одобряването през 2008г.
на действащите кадастрална карта и кадастрални регистри на село Р., но със
заповед № КД-14-02-1379 / 27.07.2012г. на Началника на СГКК – Бургас, тя е била
заличена. Въпреки това тя е годен обект на правото на собственост. Счита, че е
налице правен интерес дружеството да бъде конституирано като страна в делбеното производство по гр.д.№ 1100/2016г. по описа на Н.ския районен съд като предяви иск против страните – ищците
и ответниците, с който претендира да бъде признато за установено, че „У.о.и с.”
ЕАД е собственик на Поземлен имот с идентификатор *****.***.***, ведно с построената
в него сграда с проектен идентификатор *****.***.***.1.2, предходен такъв
(заличен) *****.***.*.* по кадастралната карта и кадастралните регистри на село
Р., община Н., одобрена със Заповед № РД-18-58 / 16.04.2008г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с площ на сградата от 229 кв.м., на два етажа, с функционално
предназначение „курортно-туристическа сграда”, разположена в североизточната
част на поземления имот. Като последица от уважаването на иска моли искът за
делба да бъде отхвърлен, а при евентуално неуважаване на иска, моли в делбената маса да бъде включена и описаната сграда.
Претендира разноски.
С влязло в сила Определение №
1737/03.10.2017г., постановено по ч.гр.д.№ 1237/2017г. по описа на Бургаския
окръжен съд, е допуснато главно встъпване на „У.о.и с.” ЕАД в настоящото
производство по реда на чл.25 от ГПК, а с Определение от 13.11.2017г. по
настоящото гр.д.№ 1100/2016г. по описа на Н.ския
районен съд, „У.о.и с.” ЕАД е конституиран като главно встъпила страна в
производството и са приети за съвместно разглеждане предявените от него искове.
Ответниците
Х.В.Х. и Р.Ж.Х. не са подали отговор на исковата молба, с която са предявени
исковете от „У.о.и с.” ЕАД.
В отговора на исковата молба,
подаден от ответниците А.И.Д., В.К.Р., Х.К.Й., Н.З.Й.,
К.Х.Й., Г.А.Б., А.И.Д., С.Д.В. и П.Д.Д.-Ж., по
същество на спора се твърди, че дружеството не доказва местонахождението на
почивните станции и идентичност на поземления имот и сградата в него, кога е
изградена и дали за нея има строителни книжа. Оспорва иска и с довода, че ищецът
не доказва, че процесният поземлен имот е
одържавяван, респ. отчуждаван за държавни нужди на терени – частна собственост.
Дори и да е отчуждаван, то не е произвело действие, тъй като дотогавашния му
собственик не е бил обезщетен, т.е. процедура по отчуждаване не само не е
завършвана, но не е била и провеждана, поради което и държавата не е станала
собственик на имота и не е могла да се разпорежда с него. Сградата пък,
въведена като предмет на спора, не съществува към момента на предявяване на
иска. Правят възражение за придобиване на поземления имот по давност, който те
са владели спокойно и непрекъснато през периода от 28.04.2005г., когато Кметът
на Община Н. е издал заповед № 498 за частичен ПУП на имот пл.№ *** по плана на
село Р., и е бил образуван процесния УПИ ІІ-*** с
площ 3585 кв.м., или от сключването на Договора за доброволна делба от
21.07.2006г. Въвеждат твърдение, че имот е бил иззет от праводателя
на ищеца със Заповед № 119 от 19.05.1998г. на Кмета на Община Н.. Молят иска да
бъде отхвърлен. Претендират разноски.
В отговора на исковата молба, подадена
от Т.С.Р., М.С.Р., С.Д.К., Н.Г.К. и Ц.В.Б., по същество заявяват, че оспорват
иска и считат същия за неоснователен и недоказан, а непаричната вноска в
капитала на „У.О.С.” АД не е основание за придобиване право на собственост.
Отричат да е извършено отчуждаване на земеделската земя за изграждането на
пионерски лагери, преобразувания на държавни и търговски дружества. Също правят
възражение за придобиване на процесния поземлен имот
на основание изтекла в тяхна полза придобивна
давност, но едновременно с това изброяват правните сделки до 21.09.2004г., с
които са придобили участие в съсобствеността, с твърдението, че са договаряли
със собственици. Дружеството пък не индивидуализира апортните
вноски в капитала, по който начин не може да се прецени дали в тези вноски се
включва и процесния поземлен имот, като с извършването
на апорта с Решение № 1/27.01.2005г. имотът вече е
загубил статута на държавна собственост (публична или частна). От закупуването
на идеални части от имота те го владеят несмущавано, като фактическата власт
преди това е упражнявана от праводателите им, докато
дружеството такова владение не е осъществявало. Владението никога не е било
прекъсвано. При условията на евентуалност твърдят, че са придобили владението
върху имота като добросъвестни владелци след 5-годишно давностно
владение, упражнявано през периода от 27.01.2005г. до 27.01.2010г., макар и към
предявяване на иска да е изтекла и 10-годишна давност.
Главно встъпилата страна – „У.о.и с.” ЕАД, се представлява в
съдебно заседание от процесуален представител, който счита иска за основателен.
Представя писмени бележки, в които моли да бъде уважен положителния иск за
собственост по отношение на поземления имот и построената в него сграда, а
първоначалният иск за делба на имота, предявен от част от ответниците по главния
иск против останалите ответници по главния иск, да бъде отхвърлен. Счита, че с
отговорите на вещото лице по въпросите по назначената по делото експертиза,
заключението се явява непълно, както и че като доказателствена сила по
настоящото дело следва да се ползват мотивите на решението на касационната
инстанция воденото преди това гр.д.№ 9/2000г. по описа на Н.ския
районен съд, относно отреждането на терен за построяване на пионерски лагери
според плана от 1963г. и реализирането на мероприятието, както и че процесният поземлен имот попада в застроената част на
почивните бази, което изключва реалното му връщане. Счита, че от представените
от ответниците по главния иск и страни по иска за делба – физическите лица,
същите не са доказали правото си на собственост върху имота, и в частност, че
са придобили собствеността на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност, включително и твърдението им за
упражнявана от тях фактическа власт върху имота. Претендира разноски, за които
представя списък по чл.80 от ГПК.
Ищците по първоначалния иск за
делба: А.И.Д., А.И.Д., С.Д.В., П.Д.Д.-Ж., Х.К.Й., В.К.Р.,
Н.З.Й., К.Х.Й. и Г.А.Б., се представляват в съдебно заседание от упълномощен от
тях адвокат, който моли искът, предявен от „У.о.и с.” ЕАД, да бъде отхвърлен
като неоснователен, като моли да бъде уважен искът за допускане делба по
отношение на процесния поземлен имот. Претендират
разноски.
Ищецът по първоначалният иск за
делба Х.В.Х. се представлява в съдебно заседание от упълномощен адвокат, който
счита, че „У.о.и с.” ЕАД не е правоприемник на „Национален център за У.О.С.” –
страната по предходно дело, водено с ищците, респ. техните праводатели,
а мотивите на съдебните решения по това дело не се ползвали със сила на
присъдено нещо. Моли искът, предявен от „У.о.и с.” ЕАД да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан и да бъде уважен първоначално предявения иск за
допускане на делбата на имота.
Ищецът по иска за делба Р.Ж.Х. се
представлява в съдебно заседание от упълномощен адвокат, който моли искът на „У.о.и
с.” ЕАД да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.
В съдебно заседание ответниците Ц.В.Б., Т.С.Р., М.С.Р., С.Д.К. и Н.Г.К., се
представляват в съдебно заседание от упълномощен адвокат, който моли искът,
предявен от „У.о.и с.” ЕАД да бъде отхвърлен, тъй като не е доказал правото си
на собственост върху поземления имот, като от доказателствата се установило, че
имотът правилно е реституиран и че не е имало отчуждаване. Ответниците
доказали, че са владели имота през въведения период. Моли да бъде допусната
делбата. Представя писмени бележки, в които заявява, че поддържа доводите,
изложени в отговора на исковата молба.
Въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът прие за установено следното от фактическа
страна:
През 2000-а година въз основа на
искова молба, подадена от Ж.И.С., В.Г.С., З.Г.С., Д.З.Т., З.З.К.,
Б.З.К., А.Т.К., С.И.Д.., И. И.К., Т.З.К., Д. И.Д., Х.К.К.,
Л. В. К. С.В.К., В.И.Й., Т. И.Д., А.И.Д. и А.И.Д., с която са
поискали Ц.У.О.Т.С. - град София, да
бъде осъден да им предаде владението върху земеделска земя, възстановена им с
Решение № 64-Р/19.01.1993г. на ПК-Н., представляваща бивша нива, цялата с площ
от 5.500 дка в местността „Х. тарла”, в землището на
село Р., попадаща в строителните граници на село Р. и съставляваща имот с пл.№ ***
по кадастралния план от 1931г., е образувано гражданско дело № 9/2000г. по
описа на Н.ския районен съд, по което дело е
постановено Определение от 26.04.2000г., с което е допуснато обезпечение на
предявения иск, чрез налагане на възбрана върху недвижимия имот, предмет на
иска. Въз основа на това определение е издадена Обезпечителна заповед
(изпълнителен лист) от 27.06.2000г. От извършена служебна справка от Службата
по вписванията – Н. се установява, че исковата молба не е била вписана, но е
била вписана издадената Обезпечителна заповед, с вх.рег.№ 1062, акт № 30, том І
от 09.11.2000г.
Бургаският окръжен съд, действащ
като въззивна инстанция по делото, е постановил
Решение от 14.05.2003г., постановено по гр.д.№ 1488/2001г. по описа на съда, с
което се е произнесъл по същество на спора като е отхвърлил предявения иск за
собственост. Това решение е влязло в сила на 25.11.2004г.след като е
потвърдено с Решение № 2191/25.11.2004г.
по гр.д.№ 2094/2003г. на ВКС, ІV г.о. За да остави в сила решението на въззивния съд, касационната инстанция е приела в мотивите
на решението си, че в имота е проведено мероприятие по смисъла на чл.10б, ал.1
от ЗСПЗЗ, при което имотът не се възстановява, а бившите собственици се обезщетяват
по друг начин, като въпросът за надлежното отчуждаване на отделните земи, от
които е съставен терена на почивните бази, е ирелевантен
за спора за собственост, а предишното състояние на имота и на кого е
принадлежал към момента на образуване на ТКЗС е от значение за възстановяването
на собствеността върху земеделските земи.
Характеристиката на имота, предвид, че е зает на основание отреждане по регулационния
план за мероприятието пионерски лагери на море и е застроен за осъществяване на
почивно дело като комплекс от строителни дейности – сгради, постройки, помощни
съоръжения, ограда – не позволява възстановяването на собствеността. Законността
на строителството също не е поставено като изискване в чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ.
От мотивите на решението на ВКС
се установява също, че касационната жалба е подадена и от С. Б.К.и З.Б.С., в
качеството им на законни наследници на починалия в хода на производството
(09.09.2001г.) Б.З.К., т.е. същите са били конституирани като страни в процеса.
Първоинстанционният съд и въззивният
съд не са отчели факта, че в хода на процеса е починал и ищеца А.Т.К. (поч. на 10.08.2000г.). Освен това, след образуване на
делото пред касационната инстанция, но преди постановяването на решението на
ВКС на 25.11.2004г., е починал и ищецът Д. И.Д. (поч.
на 22.02.2004г.), но неговите законни наследници: Л. Х.Д. (починала на
27.06.2012г.), П.Д.Д.Ж. и С.Д.В., не са
били конституирани като страни в процеса.
Докато производството по гр.д.№
9/2000г. по описа на Н.ския районен съд е било
висящо, от страна на някои от ищците по делото са извършени разпоредителни
сделки с предмет идеални части от имота: неурегулиран поземлен имот – нива на
площ от 4445 кв.м., находяща се в строителните граници на село Р., в местността
„Х.”, съставляващ имот № *** по плана от 1931г., а именно:
На 21.05.2004г. З.З.К. е дарила на Ц.В.Б., Т.С.Р. и С.Д.К.
1/4445 идеални части от имота, като договорът за дарение е обективиран
в нотариален акт № 108, том ІV, рег.№ 2185, дело № 670/2004г. на нотариус Мария
Бакърджиева с рег.№ 110 на НК и район на действие Н.ския
районен съд;
На 21.05.2004г. З.З.К. е продала на Ц.В.Б.,
Т.С.Р., по време на брака й с М.С.Р., и С.Д.К., по време на брака й с Н.Г.К.,
295,33/4445 идеални части от имота, като договорът за покупко-продажба е обективиран в нотариален акт № 109, том ІV, рег.№ 2186,
дело № 671/2004г. на нотариус Мария Бакърджиева с рег.№ 110 на НК и район на
действие Н.ския районен съд;
На 21.09.2004г. С.В.К. и Х.К.К. са продали на Ц.В.Б.,
Т.С.Р., по време на брака й с М.С.Р., и С.Д.К., по време на брака й с Н.Г.К.,
197,55/4445 идеални части от имота, като договорът за покупко-продажба е обективиран в нотариален акт № 126, том VІІІ, рег.№ 4460,
дело № 1446/2004г. на нотариус Мария Бакърджиева с рег.№ 110 на НК и район на
действие Н.ския районен съд;
На 12.10.2004г. Т.З.К. С. Б.К., З.Б.С.
и Л. В. К. са дарили на Г. Д.К. общо 7/45 идеални части от имота, като
договорът за дарение е обективиран в нотариален акт №
75, том ІХ, рег.№ 5147, дело № 1584/2004г. на нотариус Мария Бакърджиева с
рег.№ 110 на НК и район на действие Н.ския районен
съд;
На 18.10.2004г. С.И.Д.. и И. И.К.
са дарили на Г. Д.К. общо 1/15 идеални части от имота, като договорът за
дарение е обективиран в нотариален акт № 124, том ІХ,
рег.№ 5279, дело № 1628/2004г. на нотариус Мария Бакърджиева с рег.№ 110 на НК
и район на действие Н.ския районен съд.
След разрешаване на спора за
собственост с влязъл в сила на 25.11.2004г. съдебен акт, с който е отхвърлен
иска, с Решение № 1005/20.12.2004г. на Министерския съвет, взето на основание
чл.6, ал.1 от Закона за държавната собственост, имоти – публична държавна
собственост са обявени за имоти – частна държавна собственост, съгласно
приложения № 1 и № 2 – неразделна част от решението, като е прието също
министърът на образованието и науката да образува еднолични търговски дружества
с ограничена отговорност на базата на недвижимите имоти заедно с движимите вещи
в тях по посочените приложения. В списъка на недвижимите имоти, предоставени за
внасяне в капитала на дружеството по т.4 от Решението на Министерския съвет, се
включва терен от 30 дка и построени върху него 6 масивни сгради в село Р. –
Чайка, стопанисвани от Регионално звено – С., и терен от 36,18 дка, и построени
върху него 6 масивни сгради и седем бунгала в село Р., стопанисвани от
Регионално звено – С.З.. В изпълнение на горното решение на МС от 2004г. с
Учредителен акт на ЕООД с държавно участие в капитала от 24.01.2005г. е
учредено от министъра на образованието и науката „У.О.С.” ЕООД – град София с
едноличен собственик на капитала държавата. Регистрацията на дружеството в
търговския регистър е осъществена с Решение № */27.01.2005г. по ф.д. № *****/2004г.
на Софийски градски съд. Според чл.8, ал.1 от Учредителния акт капиталът на
дружеството се състои от непарични вноски, представляващи правото на
собственост върху недвижимо и движимо имущество, съгласно Приложение № 2 към
т.1 и 4 от Решение № 1005 от 20.12.2004г. на Министерския съвет за обявяване на
имоти – публична държавна собственост, за имоти – частна държавна собственост,
като в чл.8, ал.2, т.110 и т.133 е визирано, че конкретните непарични вноски (апорт) на държавата в капитала на дружеството са: Почивна
база „Р. – Ч.С.”, находяща се в село Р., община Н., състояща се от шест сгради
и земя, с обща площ на имота от 30 000 кв.м., и Почивна база „Р. - С.З.”,
находяща се в село Р., община Н., състояща се от шест сгради, седем бунгала и
земя, с обща площ на имота 36 180 кв.м. Представени са и инвентаризационни
описи на базите, сочещи на заприхождаването им като
ДМА на създаденото „У.О.С.” ЕООД, което с Решение № */10.02.2006г. по ф.д.№
14268/2004г. на СГС е преобразувано в еднолично акционерно дружество (ЕАД).
Следователно дружество – главно встъпилата страна - „У.О.И С.” ЕАД *** е
правоприемник на „У.О.С.” ЕООД град
София, създадено от държавата чрез министъра на образованието и науката с
изцяло държавно участие в капитала чрез непарични апортни
вноски, включващи и двете описани почивни бази в село Р..
Факт е, че нито в
списъка-приложение към решението на МС от 2004г., нито в учредителния акт на „У.О.С.”
ЕООД внесените в капитала на дружеството недвижими имоти – в частност земя
(терени) в село Р. – не са индивидуализирани с номера по съответен план
(кадастрален, регулационен, план за земеразделяне и други), което затруднява
идентификацията на тези почивни бази откъм точното им местоположение чрез
посочване на актуално положение по съответния план.
От заключението по изготвената по
делото съдебно техническа експертиза, което вещото лице в съдебно заседание
заявява, че поддържа, се установяват действалите регулационни планове за имот,
понастоящем с идентификатор *************в село Р., община Н.. Регулационен
план от 1963г. е одобрен със заповед № 797/27.06.1963г. на Председателя на
Окръжен народен съвет – град Бургас, за улична и дворищна регулация, който план
се съхранява в Областна администрация – Бургас. Съгласно предвижданията на
плана от 1963г. са отредени терени за нуждите на „ОНС – С. – 430 легла”, за
„ОНС С.З.”, за ГНС К. – 330 легла” и за „ОНС Пловдив. Отредените имоти са без планоснимачни номера, квартали и парцели. Съгласно плана за
оземляване на бежанците от 1931г. процесният имот е
представлявал имот с пл.№ ***. Планът от 1931г. е послужил за нанасяне на
имотите от плана за оземляване на бежанците върху плана от 1988г., в който е
запазен стария планоснимачен номер ***, който попада
и е част от имот с пл.№ 408, като по данни нанасянето е станало служебно и е с
молив върху регулационния план от 1988г., одобрен със заповед № 63/01.04.1988г.
на Председателя на Общински народен съвет – Н.. Поземлен имот с пл. № 408 пък
по силата на действащия регулационен план от 1988г. е отреден за Пионерски
лагер – К., като не са отредени площи за пионерски лагер ОНС – С. и не е
предвиден терен за пионерски лагер на С.З.. Одобрен е и частичен подробен устройствен план (ПУП-РЗ) – регулация за застрояване за
имот с пл.№ *** - село Р., одобрен със
Заповед № 498/28.04.2005г. на Кмета на Община Н., с който се обособява нов
квартал 70 и се обособяват два новообразувани имота за имот пл.№ ***, а именно
УПИ І-*** на площ от 988 кв.м. и УПИ ІІ-*** на площ от 3 835 кв.м. с
отреждане за „Жилищно и курортно строителство” с височина от Н=11м.,
озеленяване от 50%, К плътност – 38% и Кинт. – 1,4.
Кадастралната карта на село Р., община Н. е одобрена със заповед №
РД-18-58/16.04.2008г. на Изпълнителния директор на Агенция по кадастър.
Съгласно последно изменение на КК със заповед № КД-14-02-1379/27.07.2012г. на
Началника на СГКК-Бургас, имот с идентификатор *****.***.*** се заличава и се
обособява нов имот с идентификатор *************с площ от 3522 кв.м., с
предназначение на територията: Урбанизирана; начин на трайно ползване: Ниско
застрояване. Поземлен имот с идентификатор *************е идентичен с УПИ ІІ-***,
кв.70 по изготвения и влязъл в сила частичен ПУП от 2005г. Вещото лице посочва,
че не е открило данни за отчуждаване на имота, който е бил включен в ТКЗС при
колективизацията в годините след 1949г., а в плана от 1963г., в който терена е
обозначен със сигнтурата на лозе, непосредствено до процесния имот е записано, че съседните имоти са на ТКЗС,
като едновременно с това посочва, че по данни, съхранявания в Областна управа -
Бургас оригинал на Акт за държавна
собственост на недвижими имоти № 3949 от 19.02.1960г., е видно, че от ТКЗС в
село Р. се одържавяват 14 дка лозе, при граници: изток – К.П.Л., запад – Н.П.Л.,
север – път и юг – море. Към момента на издаване на АДС № 3949/19.02.1960г., процесният имот е бил включен в ТКЗС. С Решение № 64-Р от
19.01.1993г. на Поземлена комисия – Н. е възстановено правото на собственост на
наследниците на В. Т.К.в съществуващи (възстановими) стари реални граници, на
нива от 5,600 дка в землището на село Р. в местността „Х. тарла”,
имот № ***. При огледа на място, вещото лице е установило, че в процесния поземлен имот няма изградена сграда, като личат
остатъци от дребни строителни отпадъци.
Преди постановяване на решението
на касационната инстанция по гр.д.№ 9/2000г. по описа на Н.ския
районен съд, е било издадено Удостоверение № 43/24.09.2004г. от Началник Сектор
„ОД, П и ФСО” РДНСК – Бургас, според което
за „Ученическа почивна база” село Р., за която е съставен АДС №
1642/16.01.1990г., са налице безспорни доказателства за наличието на държавно
приемане към строежа, както и реда, по който е извършено, е в съответствие с
разпоредбите, действащи към момента на приключване на строителството. Поради
това не е необходимо провеждане на нова процедура за издаване на разрешение за
ползване на строежа и по сега действащите разпоредби – ЗУТ и Наредба № 2 (ДВ,
бр.72 от 15.08.2003г.).
Със Заповед №
РД-09-376/16.03.2005г., издадено от министъра на образованието и науката на
основание чл.25, ал.4 от Закона за администрацията и в изпълнение на Решение №
1005/20.12.2005г. на МС, е наредено Национален център за отдих,
възстановяване спорт да предаде на „У.О.С.”
ЕООД град София владението върху имуществото, представляващо непарична вноска
на държавата в капитала на търговското дружество, както и съхраняваната в
звеното документация, имаща отношение към недвижимите имоти.
Със Заповед № 498 от 28.04.2005г. Кметът на
Община Н. е одобрил частичен ПУП – план за регулация и застрояване на имот пл.№
*** по плана на село Р., касаещ обособяване на нов квартал 70 от о.т. 652 до
о.т. 653 и обособяване на два новообразувани имота за имот пл.№ ***, а именно:
УПИ І-*** на площ от 988 кв.м. и УПИ ІІ-*** на площ от 3585 кв.м. и предвиждане
на новопредвидена застройка при градоустройствени
показатели: за УПИ І-*** – К плътност от 38%, Кинт от
1.40, максимална височина от Н=11.00 м. и минимално озеленена площ от 50% с
отреждане „за жилищно и курортно строителство”, за УПИ ІІ-*** К плътност от
38%, Кинт от 1.40, максимална височина от Н=11.00 ч.
и минимално озеленена площ от 50% с отреждане „за жилищно и курортно
строителство”.
На 20.07.2006г. е сключен Договор
за доброволна делба с нотариална заверка на съдържанието рег.№ 5681 от
20.07.2006г., том 8, Акт № 121 на нотариус Мария Бакърджиева с рег.№ 110 на НК
и район на действие Н.ския районен съд, вписан в
Службата по вписванията – Н., с Акт № 140, том ІІ,
вх.рег.№ 4863 от 21.07.2006г., съгласно който Г.
К.става изключителен собственик на Незастроено дворно място на площ от 988
кв.м., образуващо УПИ І-***, в кв.70 по плана на село Р., община Н., а
останалите съделители: Ц.В.Б., Т.С.Р., М.С.Р.,
С.Д.К., Н.Г.К., З.Г.Т., Д.З.Т., А.И.Д., А.И.Д., Т. И.Д.,
В.И.Й., Л. Х.Д., П.Д.Д.-Ж., С.Д.В.
(последните три са участвали в делбата като законни наследници на починалия на
22.02.2004г. Д. И.Д.), Ж.И.С.и В.Г.С., стават изключителни собственици на
Незастроено дворно място на площ от 3585 кв.м., образуващо УПИ ІІ-***, в кв.70, по плана на село Р., община Н..
Съгласно кадастралната карта
и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-58 / 16.04.2008г. на
Изпълнителния директор на АГКК, имот пл.№ ***, кв.70, се индивидуализира като
Поземлен имот с идентификатор *****.***.***, с площ 4818 кв.м.
Въпреки, че с влязло в сила
съдебно решение е признато, че не са собственици на процесния
имот, легитимирайки се като такива по силата на договора за доброволна делба от
20.07.2006г., част от съделителите по този договор са
сключили прехвърлителни сделки, с които са се
разпоредили с идеални части от имота, както следва:
На 05.03.2008г. с договор за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт № 91, том ІV, рег.№
2518, дело № 699/2008г. на нотариус Стоян Ангелов с рег.№ 208 на НК и район на
действие Н.ския районен съд, Д.З.Т.е продала на Х.В.Х.,
по време на брака му с Р.Ж.Х., 768.21/3585 кв.м. идеални части от
Незастроено дворно място, цялото на площ от 3585 кв.м., представляващо УПИ ІІ-***
в кв.70 по плана на село Р., община Н..
На 10.11.2011г. с договор за
покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 84,
том VІІІ, рег.№ 7517, дело № 1371/2011г. на нотариус Мария Бакърджиева с рег.№
110 на НК и район на действие Н.ския районен съд, Т. И.Д.,
Ж.И.С., В.Г.С. и З.Г.С. са продали на В. И.Й. общо 21/70 идеални части от
имота.
На 20.12.2011г. с договор да
дарение, обективиран в нотариален акт № 186, том ІХ,
рег.№ 8492, дело № 1654/2011г. на нотариус Мария Бакърджиева с рег.№ 110 на НК
и район на действие Н.ския районен съд, В. И.Й. е
дарила на дъщеря си В.К.Р. 3/70 идеални части, на сина си Х.К.Й.
– 3/70 идеални части, и на К.Х.Й. и Г.А.Б. 1/140 идеални части от
имота.
На 29.12.2011г. с договор за
покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 187,
том ІХ, дело № 8494, дело № 1655/2011г. на нотариус Мария Бакърджиева с рег.№
110 на НК и район на действие Н.ския районен съд, В. И.Й.
е продала на сина си Х.К.Й., по време на брака му с Н.З.Й.,
21/140 идеални части, и на К.Х.Й. и Г.А.Б. – 20/140 идеални части
от същия имот.
На 27.06.2012г. е починала Л. Х.Д.
и е оставила за свои законни наследници низходящите си П.Д.Д.-Ж. и С.Д.В..
Със Заповед № КД-14-02-1379 /
27.07.2012г. на Началника СГКК – Бургас, е одобрено изменението на
кадастралната карта и кадастралните регистри на село Р., ЕКАТТЕ 61056, община Н.,
одобрена със заповед РД-18-58 / 16.04.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК,
състоящо се в нанасяне на нови обекти в КККР, а именно процесния
имот – Поземлен имот с идентификатор *****.***.***,
площ 3522 кв.м., начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 м.), както
и Поземлен имот с идентификатор *****.***.***, площ 475 кв.м., начин на трайно
ползване: Ниско застрояване (до 10 м.), и Поземлен имот с идентификатор *****.***.***,
площ 821 кв.м., начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 м.); освен
това са заличени от КККР: Поземлен имот с идентификатор *****.***.***, площ
4818 кв.м., начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 м.), и Сграда с
идентификатор *****.***.*.*, площ 229 кв.м., предназначение: Курортна,
туристическа сграда.
След предявяване на иска за делба
(14.07.2014г.), въз основа на която е образувано гр.д.№ 585/2014г. по описа на Н.ския районен съд, на 30.03.2015г. ищците по иска П.Д.Д.-Ж. и С.Д.В., са продали всяка от тях по 1/30 идеална
част от поземления имот на друг от ищците – Х.К.Й., по време на брака му с Н.З.Й.,
който договор за покупко-продажба е оформен с нотариален акт № 140, том ІІ,
рег.№ 1562, дело № 246/2015г. на нотариус Мария Бакърджиева с рег.№ 110 на НК и
район на действие Н.ския районен съд.
На 15.06.2016г. е съставен
Констативен протокол от комисия при Община Н., одобрен от Кмета на общината,
според който комисията е констатирала, че в Поземлени имоти №№ *************и *****.***.***
съществува двуетажна постройка, която е полуразрушена с нарушени
стоманобетонови елементи, със силно нарушена конструкция, разрушени са еркери,
съборени са стени, нарушена е целостта на греди и колони, виждат се стърчаща
армировка и откъснати стоманобетонови късове от еркерите. Сградата е
разположена с два имота, в непосредствена близост до морския бряг и до морския
плаж; по пътя, граничещ с имотите, през летния сезон се движат голям брой хора.
Именно с цел опазване живота на преминаващите хора, комисията е предложила да
се ограничи незабавно достъпа около района, а съществуващата двуетажна сграда
поради силно нарушена конструкция и предвид възможността от бъдещи инциденти, е
необходимо сградата да бъде премахната.
Със Заповед № 551/27.04.2017г.,
Кмета на Община Н. е наредил на физическите лица, легитимиращи са като
собственици с нотариални актове, респ. договор за доброволна делба, и вписани
на тези основания като собственици на процесния
поземлен имот в кадастралния регистър – ответниците по настоящия иск за
собственост на главно встъпилата страна, в срок до 15.05.2017г. да премахнат
съществуващата двуетажна постройка, като на основание чл.196, ал.3 от ЗУТ е
допуснато предварително изпълнение на заповедта.
От показанията на разпитаните в
хода на съдебното дирене по искане на главно встъпилата страна свидетели Г.М.П.и
Е.Ц.Р., се установява, че процесният имот с
идентификатор *************заедно с други поземлени имоти е част от територията
на Почивна база село Р. – С.З., която е в съседство и между Почивна база Р. – С.
и Почивна база Р. – К., както и че в тази Почивна база са се организирали летни
лагери за отдих на деца през периода от 2007-а до 2010-а година включително,
като резервациите за 2011-а година са били отменени, след като тогава с багер е
била нарушена целостта на блок (сграда, корпус) № 4, който е един от шестте
блока в лагера, като е била засегната столовата, по която причина Агенцията за
безопасност на храните не е допуснала лагерът да функционира оттогава, като
през 2016-а година е прекъснато и електрозахранването, тъй като партидата на тока
е закрита. Блок № 4 се е намирал именно в имот *****.***.***. Пак въз основа на
показанията на свид. Р. и на свидетелите, разпитани
по искане на ответниците – Е. Б. и Д.Д., се установява, че няколко месеца след като сградата в
имота – блок № *, е бил окончателно разрушен, имотът е бил почистен и заграден
с ограда от бодлива тел, като това е било сторено от ответника Х.К.Й., а
ответникът А.И.Д. стопанисва намиращ се в съседство павилион, долепен до
оградата на имота, извън него, в който павилион този ответник извършва
търговска дейност, чийто навес е над
алеята – пътя покрай поземления имот, което се установява от показанията на
свидетелите Р., Д., К.М.С.и Д. Н.М.
Въз основа на така приетото за установено от
фактическа страна съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният от главно встъпилата
страна – „У.О.И С.” ЕАД – установителен иск за
собственост върху процесния поземлен имот е допустим.
Предмет на гр.д.№ 9/2000г. по описа на Н.ския районен
съд е имал за предмет единствено правото на собственост на ответниците по
настоящия установителен иск, респ. техните
правоприемници, което право е отречено с влязъл в сила съдебен акт. С него
съдът не се е произнасял за това кой е действителния собственик на имота, като
освен това и към настоящия момент този въпрос не е бил разрешен с влязло в сила
съдебно решение, поради което не са налице пречките, предвидени в чл.299 от ГПК за
разглеждането на такъв иск, макар и предявен от лице, което е правоприемник на ответник
по предходен иск за собственост, какъвто е настоящия случай.
Наред с това „У.О.И С.” ЕАД има
правен интерес да предяви такъв установителен иск за
собственост срещу лицата които той е посочил като ответници по него с оглед твърденията
в исковата му молба, че същите се легитимират като собственици на имота въз
основа на различни придобивни основания, за които са
се снабдили с титули за собственост, по който начин, както предвид участието им
в съдебно производство за делба на същия този имот, му оспорват правото на
собственост.
Потвърждение за допустимост на установителния иск за собственост, включително и наличието
на правен интерес от неговото предявяване, е влязлото в сила Определение №
1737/06.10.2017г., постановено по ч.гр.д.№ 1237/2017г. по описа на Бургаския
окръжен съд, с което е допуснато главно встъпване в настоящия процес на „У.О.И С.”
ЕАД.
За да бъде признат за собственик
на конкретен недвижим имот, ищецът следва чрез пълно и пряко доказване да
установи правото си на собственост и твърдяното от него придобивно
основание и моментът на придобиване на собствеността.
Правото на собственост като
абсолютно вещно право възниква в резултат на конкретни юридически факти –
сделка, придобивна давност или по други начини,
определени в закона – чл.77 от ЗС. Един от тези начини е апортът,
представляващ непарична вноска под формата на право върху движима или недвижима
вещ или нематериално благо в капитала на дружеството. Внасянето на непарична
вноска с прехвърлянето на собствеността върху недвижим имот, т.е. апортирането на недвижими имоти, по своята същност
представлява разпоредителна сделка и има вещно-прехвърлително
действие, но за действителността на същата и възникването на транслативния й ефект законодателят е предвидил по-лек
режим, ненуждаещ се от изрично вписване в Имотния регистър към Агенцията по вписванията.
За да се осъществи валидно това транслативно действие,
е необходимо съответното имущество да се внесе в дружеството от съдружника при
спазване на особените правила на чл.72 и следв. от ТЗ. Съгласно чл.73, ал.4 от ТЗ правото върху вноската се придобива в момента на
възникване на дружеството.
Внасянето на непарична вноска в
дружеството е разпоредителен акт на съдружника, с който той прехвърля
собствеността или други права върху предмета на апорта
от своя патримониум в патримониума
на дружеството. Този специфичен вещно-прехвърлителен
производен способ се различава от обикновените сделки в целите, страните,
формата, предмета, придобивния момент, действието на
правните последици на сделката. Извършването на апорта
се състои в разпореждане на съдружника с определено негово имущество в полза на
дружеството, дадено с подписването на дружествения договор или впоследствие при
увеличаването на капитала, при спазване на специалните законови изисквания за
форма, съдържание и оценка на вноската. Вписването на дружеството с непарични
вноски (учредителен апорт), респективно вписването на
увеличението на капитала чрез непарични вноски (последващ апорт)
създава една презумпция за валидно извършване на апорта,
тъй като съобразно разпоредбата на чл.496 от ГПК
(отм.), при разглеждане на искането за вписване, с което е сезиран, регистърният съд е длъжен да прецени спазени ли са
специалните изисквания, при наличието на които единствено би било допустимо
вписването на заявеното обстоятелство. Действието на позитивното регистърно решение обвързва всички, включително и съда до
момента на неговото заличаване в търговския регистър по реда на чл.498 от ГПК
(отм.), аналогични чл.604 от ГПК и чл.30, ал.1, във връзка с чл.29 и чл.14 от
ЗТР, въз основа на влязло в сила съдебно решение.
Вписването в Службата по
вписванията не поражда транслативен ефект, но
вписаният акт може да се противопостави на трети лица, които след това са
придобили от същия собственик и
вписали вещни права върху недвижимия имот съгласно чл.113 от ЗС. Изискването на
чл.73, ал.5 от ТЗ, когато вноската има за предмет вещно право върху недвижима
вещ, съответният орган на дружеството да представи в Службата по вписванията за
вписване нотариално заверено извлечение от дружествения договор, а когато е
необходимо, и отделно съгласие на вноситея, е
предвидено с оглед разрешаване на конкуренцията на права между лица, които са
придобили последователно собствеността на имота от един и същ праводател – в този случай собственик е това лице, което
първо е вписало правата си. При вписването съдията по вписванията проверява
правата на вносителя. Тълкувана нормата води до извода, че вписването има
значение за даване гласност на принадлежността на правото на собственост на
трети лица, поради което и невписването не е от естество да препятства, респ.
осуети преминаването на правото на собственост в патрумониума
на дружеството, което настъпва от момента на вписването на увеличението на
капитала на дружеството в търговския регистър. Съгласно трайната практика на
ВКС, вещноправното прехвърлително
действие по отношение на апортирания имот настъпва с
вписването на увеличението (апорта) в търговския
регистър, а не от момента на последващото му отразяване в имотния регистър. В
този смисъл е и ТР № 7/25.04.2013г. на ВКС по тълк.
Дело № 7/2012г. на ОСГТК, където е прието (т.5), че възможността съдружниците
(съответно акционерите) в търговското дружество да правят непарични вноски, е
уредена още с приемането на ТЗ. Чл.73, ал.1 от ТЗ предвижда вноската на право,
за учредяването или за прехвърлянето на което се изисква нотариална форма, да
се извърши с дружествения договор или устава. За целта вносителят трябва да
даде писмено съгласие с нотариално заверен подпис, което да съдържа описание на
вноската. Дружеството придобива вещното право върху предмета на вноската от
момента на възникването му – т.е. когато бъде вписано в търговския регистър (арг. от чл.73, ал.4 от ТЗ). Законодателят е отчел, че въз
основа на посочения фактически състав, от един правен субект към друг
преминават вещни права върху недвижими имоти, поради което е уредил задължение
за съответния орган на дружеството да поиска вписване на нотариално заверено
извлечение от дружествения договор или устава. Вписването в книгите по
Правилника за вписванията няма конститутивен ефект –
такъв ефект има вписването на дружеството (или увеличение на капитала на
съществуващо дружество) в търговския регистър. Независимо от това законодателят
е възложил на съдията по вписванията да извършва проверка на правата на вносителя
с изрична разпоредба и ако доказателства за тези права не бъдат представени,
извършването на вписването следва да бъде отказано. Отказът не може да засегне
правата на дружеството, ако вносителят действително е бил собственик – в този
случай вещното право е преминало от момента на вписване в търговския регистър,
а вписването в книгите по ПВп е условие единствено за
противопоставимост.
Възраженията на ответниците по
иска, свързани с идентичността на имота, както и че имотът не е бил собственост
на държавата, и същият не е бил апортиран от името на „Ц.У.О.Т.С.” град София, се явява
неоснователен.
С нормата на чл.2, ал.1 от ЗС в
редакция от изм. ДВ, бр.31/1990г. е въведено за първи път разграничението между
държавна и общинска собственост, като през периода от 1951-1990г. законът е
признал съществуването на държавна, кооперативна собственост, собственост на
обществени организации и частни лица. През периода 1951-1990г. процесният имот е имал статут на държавна собственост,
доколкото общинска не е съществувала. С разпоредбата на § 7 от ПЗР на ЗМСМА
(редакция ДВ, бр.77/17.09.1991г.) за първи път се регламентира кои имоти са
общинска собственост, респ. кои държавни имоти преминават в собственост на
общините. Така след 1990г. с разграничаването на държавна и общинска
собственост се обуславя сложното преплитане на придобивни
основания за правото на собственост върху недвижими имоти на горните два правни
субекта. Към датата на влизане в сила на § 7 от ПЗР на ЗМСМА процесният имот е отреден по ЗРП от 1988г. на село Р. за
Почивна база и като имот с такова предназначение той не попада в нито една от
хипотезите на цитирания параграф и не е преминал в собственост на Община Н..
Той не е имал характер на обект на общинската инфраструктура с местно
предназначение и за обслужване нуждите (административни, културни, спортни,
образователни и други) на местното население по смисъла на т.6 от § 7, а е имал
общонационално предназначение за обслужване нуждите за отдих и туризъм на
ученици. Община Н. не е съставяла акт за общинска собственост по отношение на процесния имот, и в частност, не е претендирала, че е
собственик на имота на основание § 42 от ПЗР на ЗИДЗОЗ (обн.
ДВ, бр.96 от 05.11.1999г.). Според тази разпоредба застроените и незастроени
парцели и имоти – частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство
и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините съгласно
предвижданията на действащите към датата на влизане в сила на този закон ПУП,
преминават в собственост на общините. Процесният имот
пл.№ *** в кв. 70 на село Р. не е преминал в собственост на Община Н. на
посоченото основание при влизане в сила на ЗИДЗОС, обн.
ДВ, бр.96/05.11.1999г., тъй като към този момент по действащия ЗРП от 1988г. на
село Р. същият е отреден за Почивна база. Разпоредбата на § 42 предвижда
преминаване на собствеността от държавата към общината само ако отреждането към
датата на влизане в сила на посочения ЗИДЗОС е било за жилищно строителство и
за обществени и благоустройствени мероприятия на общината, а няма предвид
последващо отреждане в по-късен момент след релевантния по посочената
разпоредба, както е в настоящия случай. Целта на законодателя е била да преуреди статута само на заварените към датата на влизане в
сила на закона държавни имоти, защото в противен случай се създава възможност
за злоупотреба от страна на общините и целенасочено преотреждане
на имоти по ПУП с цел актуването им като общински. Нещо повече, процесният имот към меродавния според разпоредбата на § 42
момент (към ноември 1999г.) не е имал статут на частна държавна собственост, а
е бил публична държавна собственост, която е трансформирана в частна едва с
решение на МС № 1005/20.12.2004г., и следователно такова преминаване на
собствеността върху него към Община Н. през ноември 1999г. е било невъзможно.
Статутът на имота към горния момент на публична държавна собственост се
определя от закона – чл.10, ал.2 от Закона за народната просвета, в сила от
1991г., в редакцията след измененията от 1998г. (изм. ДВ, бр.36 от 1998г.),
според която разпоредба държавни са детските градини, училищата и обслужващите
звена с национално значение, финансирани от държавния бюджет чрез
Министерството на образованието и науката или чрез други министерства и
ведомства, като предоставените им за ползване имоти са публична държавна
собственост. Процесният имот към месец ноември 1999г.
е имал статут именно на такова обслужващо звено с национално значение на
държавна бюджетна издръжка. От 01.01.1994г. звената „Ученически лагери”
преминават на финансиране към Министерството на науката и образованието (така §
10, ал.1 от ПМС № 151/04.08.1993г.), като със заповед № РД-14-33 от 1993г. на
министъра на образованието е открит Национален център за ученически отдих и
туризъм – юридическо лице при МНО, който отговаря именно за организиране отдиха
на учениците и стопанисването и управлението на ученическите лагери (чл.2 от
Правилника за устройството, организацията и дейността на Национален център за отдих,
възстановяване и спорт, обн. ДВ, бр.69/06.08.2004г.).
Съгласно заповед № РД-14-110/29.12.1998г. на министъра на образованието и
науката, от 01.01.1999г. горният НЦУОТ се преобразува в Ц.У.О.Т.С. – юридическо
лице със седалище ***. Следват преобразувания и на
последния чрез сливане, като до вземане от МС на решение № 1005/2004г.
този имот е бил с национално значение и е имал характер на обслужващо звено в
сферата на образованието, финансирано от МОН. Следователно към момента на апортиране на имота в капитала на „У.О.С.” ЕООД в началото
на 2005г. той е бил държавна собственост и е придобит от ищцовото
дружество на годно правно основание. Главният иск за установяване собствеността
на главно встъпилата страна върху процесния имот е
основателен и полежи на уважаване.
С доводите, изложени от
ответниците по главния установителен иск за
собственост в хода на съдебното дирене и в хода по същество, същите целят
пререшаване на спора по твърдяното от тях право на собственост върху имота,
възникнало въз основа на възстановена земеделска земя, което е недопустимо. Съдът е обвързан от приетите за установени от
съда по гр.д.№ 2094/2003г. на ВКС, ІV г.о. факти, че: имот пл.№ *** по кадастралния
план на село Р. от 1931г. се включва и е необходим за нормалното
функциониране на комплекса от сграден фонд, съоръжения и обслужващи ги терени с
прилежаща инфраструктура, който комплекс се състои в изградени почивни бази в
резултат на реализирано мероприятие, за което построяване на пионерските лагери
в границите на плана от 1963г. са били отредени терени. Имотът попада в
застроената част, което изключва реалното му връщане, т.е. след като е
проведено мероприятие по смисъла на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ, имотът не се
възстановява, а бившите собственици се обезщетяват по друг начин. Ирелевантен за спора е въпросът за надлежното отчуждаване
на отделните земеделски земи, от които е съставен терена на почивните бази, без
значение е също и дали строителството е било законно или не, а само
обстоятелството, че сградите са построени и използвани по предназначение в
съответствие с предвижданията на градоустройствения план, който е отредил имот
№ *** за изграждане на пионерски лагери.
Съгласно чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ в
двете хипотези собствениците, притежавали земеделски земи, не могат да
възстановят собствеността си – когато те са застроени или върху тях са
проведени мероприятия. Съгласно първата хипотеза пречка за възстановяване на
собствеността е всякакво застрояване на терена, което представлява комплекс от
строителни дейности, като се имат предвид земеделските земи, намиращи се както
в строителните граници на населените места, така и извън тях. Доказано е и по
настоящото дело, че в спорния имот е имало изпълнен комплекс от строителни
дейности, които са функционално свързани помежду си и представляват част от
Почивни бази, като цялостното комплексно строителство е извършено в терен с
обща площ от 990 дка, образуван от отчуждени имоти, част от който е и имот №
408 по картата на възстановената собственост, в който попада възстановеният
имот с пл.№ ***. Следва да се приеме при това положение, че е налице комплексно
застрояване по смисъла на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ, при което имотът не се връща,
а бившите собственици се обезщетяват по друг начин. Променен е статутът на процесния имот с факта на проведеното мероприятие в него
към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ. Разпоредбата на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ
не въвежда изисквания за спазване на процедури по отреждане на терена за
строителство или за друго мероприятие на държавата или за законосъобразността
на строителството. Без значение е какви са вида и конструкцията на сградите,
начина им на прикрепване към земята, както и възможността за демонтиране и
преместване на бунгалата. Достатъчен е обективният факт на завареното
комплексно строителство и изпълненото мероприятие в имота на ответниците към
01.03.1991г., за да се отрече възможността за възстановяване на собствеността
им в стари реални граници по реда на ЗСПЗ (Решение № 89 от 11.02.2009г. по
гр.д.№ 6440/2007г. на ВКС, І г.о.; Решение № 85 от 04.03.2009г. по гр.д.№
3133/2008г. на ВКС, І г.о.). Ирелевантно за предмета
на настоящото дело е и обстоятелството дали извършеното отчуждаване е
незаконосъобразно, както и че същото не е произвело действие по отношение на
бившите собственици, тъй като те не са получили парично обезщетение. Трайна е
съдебната практика, че щом момента на обобществяването
му имотът е имал земеделски характер, същият подлежи на възстановяване по реда
на ЗСПЗЗ само в случай, че липсват пречки по чл.10б, ал.1 и чл.10, ал.7 от този
закон, дори и след образуване на ТКЗС да е последвало отчуждаване по силата на
някои благоустройствените закони.
Качеството „присъдено нещо” на
решението по установителния иск за собственост върху
имота, предявен от ответниците по настоящия иск, респ. техните праводатели, е създал състояние на определеност и
безспорност относно съществуването и несъществуването на спорното право и има
за последица непререшимост на разрешения спор.
Отреченото с влязло в сила решение спорно право не може да бъде пререшавано в нов
исков процес между същите страни како чрез иск така и чрез възражение (чл.298,
ал.1 и ал.2 и чл.299, ал.1 и ал.2 от ГПК.). Следователно, когато дадено
обстоятелство или правоотношение е било включено в спорното право по отхвърлен
иск за собственост и е било обхванато от силата на присъдено нещо на влязлото в
сила решение, то в последващ процес между същите страни или техни
правоприемници е недопустимо да се разглежда наново спорът, касаещ това
обстоятелство или правоотношение, което в случая ответниците са въвели като
възражение срещу въведеното от главно встъпилата страна основание за претендирано право на собственост по установителния
иск. По отношение на това въведено от ответниците възражение, че те са
собственици на имота на основание реституция на земеделски земи, има пълен идентитет в предмета на двете дела, т.е. в спорното
материално право, с неговите индивидуализиращи
белези – юридическият факт, от който е възникнало, съдържанието и
субектите на правоотношението. Задължението на съда да зачете силата на
присъдено нещо на влязъл в сила решение е регламентирано в чл.297 от ГПК.
Когато се разрешава правен спор и по преюдициалното
правоотношение има влязло в сила съдебно решение, съдът е длъжен да го зачете и да не приема нещо различно, въпреки,
че мотивите на съдебното решение не се ползват със сила на присъдено нещо.
(Решение № 464 от 15.01.2014г. по гр.д.№ 2488/2013г. на ВКС, ІV г.о.).
Затова и когато ответниците въвеждат доводи,
изложени в хода на съдебното дирене и в хода по същество като средство за
защита срещу претендираното от предявения срещу тях установителен иск за собственост, че те са придобили право
на собственост върху процесния имот на основание
възстановено право на собственост с решение на Поземлена комисия, по този начин
те целят пререшаване на спора за възникнало в тяхна полза и съществуващо право
на собственост върху имота на същото това основание, което е недопустимо.
Предмет на силата на присъдено нещо не е само субективното материално право,
откъснато от конкретния юридически факт, въз основа на който то се претендира.
В основата на иска се включват всички факти, очертани в хипотезиса
на правната норма, въз основа на която се поражда претендираното
материално право. Следователно, установените с решението по предходното дело
факти на спорното материално право, въз основа на които е направен извод, че
ответниците по настоящия иск за собственост не са придобили право на
собственост не само на соченото от тях основание – реституция на земеделски
земи, а и на всяко друго придобивно основание (Решение
№ 27/07.02.2001г. по гр.д.№ 251/2000г. на ВКС, І г.о.; Решение №
904/07.12.2004г. по гр.д.№ 1102/2003г. на ВКС, І г.о.), се ползват със сила на
присъдено нещо.
Когато съдът по настоящото дело е
приел възражението, направено от повечето от ответниците по предявения срещу
тях установителен иск за собственост в преклузивния срок по чл.131, ал.1 от ГПК, за придобиването
на собствеността върху имота на основание давностно
владение и допускането на доказателства за установяване на релевантни са това
тяхно твърдение факти, е с оглед възможността да се придобие имотът на това ново
основание след като искът им е бил отхвърлен и в последващ момент и въз основа
на нови факти.
Ответниците
по иска Х.В.Х. и Р.Ж.Х. не са въвели възражение за придобиване на идеални части
от имота на основание изтека в тяхна полза придобивна
давност, респ. не са направили това възражение в преклузивния
срок за отговор на исковата молба, поради което това тяхно твърдение, както и
дали са упражнявали въобще владение, не следва да се обсъжда (ТР №
1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на
ВКС, т.4).
Ответниците по настоящото дело – Ц.В.Б.,
Т.С.Р., М.С.Р., С.Д.К. и Н.Г.К., като приобретатели
по сключените от тях сделки, с които се легитимират като собственици, не са
заместили своите праводатели в процеса по гр.д.№
9/2000г. по описа на Н.ския районен съд при условията
на чл.121, ал.2, изр.2 от ГПК (отм.), докато делото е било висящо, но при
всички случаи те са обвързани с влязлото в сила решение по това дело, с което
правото на собственост на техните праводатели е било
отречено, както и по отношение на тях важат и последиците от висящността на производството по това приключило
производство, а именно прекъсване течението на давността съгласно чл.115, б.”ж”
от ЗЗД, т.е не могат да се позоват на текла в тяхна полза придобивна
давност през времетраенето на предходния процес (Решение № 97/27.07.2015г. по
гр.д.№ 6353/2014г. на ВКС, ІІ г.о.).
Делбата, извършена на 20.07.2006г.,
при която УПИ ІІ-*** в кв.70 по плана на село Р., е поставен в изключителен дял
на Ц.В.Б., Т.С.Р., М.С.Р., С.Д.К., Н.Г.К., З.Г.Т.,
Д.З.Т., А.И.Д., А.И.Д., Т. И.Д., В.И.Й., Л. Х.Д., П.Д.Д.-Ж., С.Д.В., Ж.И.С.и В.Г.С., е била нищожна на
основание чл.75, ал.2 от ЗН не само защото при нея не са участвали всички
съсобственици, но и защото никой от изброените лица, които според договора са
получили в общ дял имот № ІІ-***, не се
е легитимирал като собственик. Затова Д.З.Т., която на 05.03.2008г., както и Т.
И.Д., Ж.И.С., В.Г.С., З.Г.С. и В. И.Й., които през 2011г., са се разпоредили с
идеални части от поземления имот, не са могли да се легитимират като
собственици на тези идеални части на основание придобивна
давност.
Съобразно чл.116, б.”б” от ЗЗД
давността се прекъсва чрез предявяване на иск или възражение за правото на
собственост, като същата се счита прекъсната ако предявеният иск или
направеното възражение бъдат уважени от съда. За да бъде постигнато целеното
правно прекъсване на давността, следва задължително искът за собственост или
възражението да бъдат предявени от действителния собственик и да бъдат насочени
към владелеца, а не към трети лица. След като искът по гр.д.№ 9/2000г. по описа
на Н.ския районен съд, предявен срещу праводателя на „У.о.и с.” ЕАД, е отхвърлен, означава, че
предявилите го ищци и лицата, които по време на висящността
на процеса са закупили от тях идеални части от имота, не са могли да придобият
на основание общата 10-годишната придобивна давност
право на собственост върху имота към 2008г. и към 2011г., защото към тези моменти,
ако е започнал да тече на 26.11.2004г., срокът не е изтекъл. По аргумент на
по-силното основание те не са могли да се легитимират за собственици и на
основание кратката 5-годишна давност, защото не твърдят да са сключвали правна
сделка при условията на чл. 70 от ЗС след 24.11.2004г.
Когато обаче тези лица са продали
и/или дарили идеални части от имота, те не са могли да се легитимират като
собственици на основание чл.70, ал.2 от ЗС. Нотариалният акт, с който е
продаден чужд имот не създава права за купувача, тъй като никой не може да
прехвърли права, каквито не притежава, респ. повече права отколкото притежава.
Сделките са действителни, но тези нотариални актове не могат да се
противопоставят на истинския собственик. Продажбите и даренията, макар и
действителни, от една страна не създават несъществуващите дотогава права на приобретателите и от друга страна не погасяват съществуващото
към тези моменти право на действителния собственик върху имота.
След като не са били собственици
на идеални части от имота по давност, продавачите и дарителите по тези сделки
са се разпоредили с тях в полза на трети лица чрез договори за продажба и за
дарение. Поради изложените съображения Д.З.Т., Т. И.Д., Ж.И.С., В.Г.С., З.Г.С.
и В. И.Й., не биха могли да продадат, респ. да дарят, съответно на Х.В.Х., В. И.Й., В.К.Р., Х.К.Й.,
К.Х.Й., Г.А.Б., нещо, което самите не притежават. Сключените
между тях договори от 05.03.2008г., 10.11.2011г., 29.12.2011г., са действителни
и същите са произвели правното си действие, но те са непротивопоставили на
действителния собственик на имота към момента на продажбите и даренията – „У.о.и
с.” ЕАД. Продажбата и дарението на чужд имот макар и действителни, не засягат
правата на действителния собственик на имота, който може да поиска да евинцира купувачите и дарените по договорите и да предяви
иск за собственост на недвижимия имот, като защити правото си на собственост
върху имота, придобито на правно основание преди извършването на договорите за
продажба и за дарение.
След като и Л. Х.Д. не е
притежавала преживе на никакво основание право на
собственост върху имота, то след смъртта й на 27.06.2012г., нейните законни
наследници П.Д.Д.-Ж. и С.Д.В. не са придобили на
основание наследство идеални част от правото на собственост върху процесния поземлен имот.
Друг съществен въпрос по
настоящото дело във връзка с възражението за придобиване на идеални части от
имота на основание давностно владение от страна на ответниците В.К.Р., Х.К.Й., Н.З.Й., К.Х.Й.
и Г.А.Б., е този за вида на твърдяното от тях владение, когато е
установено въз основа на правни основания, годни да ги направят собственици,
без да знаят, че праводателите им не са собственици.
От разпоредбата на чл.79 от ЗС следва, че достатъчно е добросъвестността да е
съществувала при възникване на правното основание, т.е. релевантен момент за
преценка на добросъвестността е сключването на сделката (Решение №
1196/05.02.2009г. по гр.д.№ 4864/2007г. на ВКС, І г.о.).
Съгласно чл.70, ал.1 от ЗС, както
и от възприетото от съдебната практика, владелецът е добросъвестен, когато
владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик – правна
сделка с прехвърлително действие, конститутивно
съдебно решение или административен акт, без да знае, че праводателят
му не е собственик, като в този случай е достатъчно добросъвестността да е
съществувала към момента на възникването на правното основание. В случая
ответниците се позовават на оформени с нотариални актове договори за
покупко-продажби и дарения на идеални части от поземления имот, т.е. за правни
сделки, извършени в изискуемата от закона форма за действителност, с прехвърлително действие, представляващо правно основание,
годно да направи купувачите и дарените собственици. Установи се въз основа на
правните съображения, изложени от настоящия съдебен състав по-горе, че праводателите им не са били собственици, нито на оригинерно, нито на деривативно
основание, върху идеалните части от поземления имот, предмет на отделните
договори, но са се легитимирали като такива на основание нищожния договор за
доброволна делба от 20.07.2006г. Настоящите случаи са различни от изначално
нищожното правно основание за прехвърляне на правото на собственост, което не
би могло да създаде права на добросъвестен владелец, тъй като само
действителното правно основание е годно да прехвърли право на собственост. С
отпадане на правото на праводателя, отпада и правото
на приобретателя. Макар и в настоящия случай праводателите да не са били собственици, договорите за
продажба и за дарение не са били нищожни, а с тях само не може да се
прехвърлят права и не е постигната желаната от страните по договорите цел.
Съгласно чл.70,
ал.2 от ЗС, незнанието на пороците на юридичекото основание
се предполага до доказване на противното от страната, която иска да отхвърли
последиците от добросъвестното владение.
Ответниците В.К.Р., Х.К.Й., Н.З.Й., К.Х.Й.
и Г.А.Б., не са извършили проверка за вещни
тежести върху имота и не са знаели за наложената възбрана, което от своя страна
ги е лишило от възможността да узнаят, че тази възбрана е вписана като наложена
обезпечителна мярка по предявен установителен иск за
собственост с предмет същият имот, от който те желаят да придобият идеални
части, и че искът на техните праводатели е отхвърлен
с влязъл в сила съдебен акт. Като не са извършили проверка в Службата по
вписванията, всички те са се поставили в положение на недобросъвестност, тъй
като вписването създава презумпция за знание (Решение № 424 от 24.01.2012г. по
гр.д.№ 1872/2010г. на ВКС, ІV г.о.).
Тези ответници, както и А.И.Д., А.И.Д.,
С.Д.В., П.Д.Д.-Ж., не посочват конкретен период от
време на осъществено владение, през който да са упражнявали фактическа власт
върху процесния имот като са го владели като свой, а
само, че са започнали да го владеят през 2005г., докато ответниците
Ц.В.Б., Т.С.Р., М.С.Р., С.Д.К. и Н.В.Б., като начален период на осъществено
владение посочват 27.01.2005г., а край на периода – 27.01.2015г. За да бъде
основателно възражението за придобиване правото на собственост въз основа на давностно владение е необходимо по делото да бъде установено
по категоричен начин наличието на следните предпоставки: че ответниците са
упражнявали фактическата власт върху процения имот
през претендирания период като са го владели като свой. В тежест именно на
ответниците, направили това възражение, като владелци, които искат да се
възползват от придобивната давност, е да установят
посочените обстоятелства, с които правната норма свързва благоприятните
последици – придобиването на имота по давност.
По своята правна същност придобивната давност съставлява упражнявано от несобственик
владение върху определена вещ, продължило в определен от закона срок, след
изтичането на който се придобива правото на собственост или друго вещно право,
на което владение по съдържание и начин на упражняване е съответствало.
Фактическият състав на придобивната давност изисква
наличие на два елемента: 1) владение, което да е постоянно, непрекъснато, явно
(да не е установено и да не е упражнявано по скрит начин), спокойно
(неустановено с насилие и неоспорвано с насилие) и 2) изтичане на определен
период от време, като съгласно разпоредбата на чл.79 от ЗС, правото на
собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение
в продължение на 10 години, респ. 5 години, когато владението е добросъвестно.
Самото владение е установено фактическо господство върху определена вещ с
намерението да се свои. Държането от друга страна също съставлява фактическа
власт върху определена вещ, но упражнявана за другиго. След като веднъж е установено
като такова, колкото и време да продължи и каквото и да е субективното
отношение на държателя, тази фактическа власт не може да доведе до придобиване
на собствеността по давност. Само ако държателят промени намерението си и
превърне държането във владение, в негова полза започва да тече придобивна давност. В този случай за да се приеме, че е
налице завладяване, е необходимо промяната в намерението фактическата власт да
се упражнява вместо за другиго, изключително и само за себе си, за да намери
външна проява чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на
досегашния собственик или владелец, което следва от изискването владението да
не е установено по скрит начин.
Документите, в които са обективирани договорът за доброволна делба от 2006г., договорите
за дарение и покупко-продажба на идеални части от имота, извършени преди или
след влизане в сила на съдебното решение, с което правото на собственост на
ответниците, респ. техните праводатели, е отречено,
сами по себе си също не означават преустановяване на фактическата власт на действителния собственик на имота – „У.о.и с.”
ЕАД, и установяване на власт върху тях (Решение № 212 от 13.09.2011г. по гр.д.№
70/2010г. на ВКС, І г.о.).
Фактът, че някой от ответниците
са посещавали инцидентно имота, наглеждали са го периодично и са настъпвали
промени в състоянието му, не означава, че „У.о.и с.” ЕАД, чрез законния му
представител, се е съгласил да изостави владението върху притежавания от него
имот и че това владение е било упражнявано изключително от ответниците, още
по-малко означава, че ищецът е загубил фактическата власт върху имота – да е
възникнала трайна обективна фактическа невъзможност за ищеца да упражнява
властта си.
Съдът не споделя виждането на
процесуалните представители на страните, че владението представлява грижи за
имота и постоянно или инцидентно и периодично присъствие в него. Тези действия
сами по себе си не се отъждествяват с понятието владение, но чрез тях то се
обозначава и легитимира като такова. Вярно е, че обикновеното ползване, вещното
право на ползване, правомощието на собственика да ползва и правото на
собственика да владее една вещ/имот, са различни правни хипотези, но в голяма
степен проявните им форми са сходни и съвпадат с
действията, които се очаква да извършва владелецът в хода на упражняване на
фактическата власт върху имота. Ответниците обаче не проведоха успешно
установяване на конкретен период от време, през който някой от тях да е
установил и упражнявал власт върху имота, (те не заявяват изрично и че се
позовават на владение, което да е осъществявано от техните праводатели,
нито пък твърдят последните да са упражнявали фактическа власт върху имота),
именно поради смесване на понятията владение, фактическо ползване и обитание на имота, а оттам и недоказано си остана
твърдението им че всички ответници или някои от тях са осъществявали владение,
продължило повече от десет години. Така, не са осъществени всички елементи на
фактическия състав на чл.79 от ЗС, което налага външна демонстрация на
действия, за да се отстрани всяко съмнение. Вследствие казаното дотук, липсата
на corpus прави ненужно изследването на въпроса за
наличие на animus – субективния признак на владението,
след като, за да има владение, е необходимо едновременното наличие на двата
белега. Намерението за своене, без да се отрича
съществуването му, не може да компенсира липсата на фактическо упражняване на
власт върху имота. Без него то е непотребно, тъй като двата елемента са в
условия на кумулативност, не на евентуалност или на алтернативност, равнозначни са, а не в отношение на главен
и подчинен.
Както бе посочено по-горе, не се
установи „У.о.и с.” ЕАД да е загубил владението върху имота, нито това владение
му е било отнето от ответниците или който и да било от тях против волята на
законните му представители, чрез установяване за себе си фактическа власт върху
имота по траен начин (interversio possessonis),
нито дружеството е изоставило доброволно владението си със съгласието на
ответниците за да имат те възможност да започнат веднага да упражняват власт
върху имота; не е имало фактическо поведение, което недвусмислено да отрича
правото на дружеството – главно встъпилата страна в настоящия процес, то да е
достигнало до знанието на представителния му орган и той да не е нарушавал
евентуално владение с действия, на които правната норма придава силата да го
прекъснат.
Едва през 2017г., когато
ответникът Х.К.Й. е оградил имота по повод предявения от „УОС” ЕАД иск за
собственост, това действие той е извършил без изричното или предполагаемо
съгласие от ищеца и не съставлява незначително безпокойство за собственика, защото
собственикът не би търпял това да се извършва от обикновена любезност, затова и
не е от категорията на търпимите. Това действие е от такова естество, от което
се е демонстрирало, че е придобил владението, а фактическата власт на
собственика е била прекъсната и с него този ответник е установил такова
положение, от което може да се направи заключение, че при обикновен ход на
нещата, имотът ще остане във властта на ответника Х.К.Й., или на всички
ответници, в зависимост от това дали и до каква степен признава правата им.
Само с това действие бе доказано намерението на ответника Х.К.Й., откогато е
започнал да държи вещта като своя, и за което законът е установил презумпцията:
винаги, когато едно лице държи фактически една вещ, предполага се, че има
намерение да я държи като собствена, докато не се докаже противното (чл.69 от
ЗС). Но до предявяване на иска от „У.о.и с.” ЕАД не се събраха доказателства за
обективирано намерение на който и да било от
ответниците по иска чрез извършване от тях на действия, които да не оставят
съмнение в тяхното субективно отношение към процесния
имот, да са достигнали до знанието на ищеца, респ. законни или други негови
представители.
След като главно встъпилата страна в
процеса доказа правото си на собственост върху процесния
имот и основанието и момента на придобиването, искът се явява основателен и
доказан и като такъв следва да бъде уважен изцяло.
Уважаването на иска за
собственост има за последица отмяна на констативния нотариален акт, с който
ответниците, респ. техните праводатели, са се
снабдили и с който те са били признати за собственици на процесния
имот, макар иск по чл.***, ал.2 от ГПК да не е предявен (ТР № 11/21.03.2013г.
по тълк. дело № 11/2012г. на ОСГК на ВКС).
Първоначалният иск за делба
следва да бъде отхвърлен, тъй като страните по него не доказаха, че са
собственици на имота – задължително условие за уважаване на иска.
От доказателствата по делото се установи,
че към момента на предявяване на иска за собственост сградата, която е било
разположена в имота и която също е въведена като предмет на спора за
собственост, е съществувала, но същата е била разрушена и премахната в хода на
настоящото съдебно производство, поради което искът за собственост следва да
бъде отхвърлен, тъй като правото на собственост на главно встъпилата страна по
отношение на сградата е прекратено (Решение № 245/16.12.2015г. по гр.д.№
3263/2015г. на ВСК, І г.о.).
С оглед правилата на процеса, в
полза на главно встъпилата страна следва да бъдат присъдени разноски в общ
размер на 2 802,54 лева, включваща платена държавна такса в размер на
1 075,70 лева, платена такса за обезпечение на иск в размер на 40 лева,
платен депозит за вещо лице в размер на 350 лева, както и юристконсултско
възнаграждение в размер на 1 336,84 лева, определено на основание чл.7,
ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Всеки от ответниците по иска за собственост следва да бъде
осъден да заплати част от тези разноски, съответстваща на претендираното
от него право на собственост върху имота, включително и от ответниците
С.Д.В. и П.Д.Д.-Ж., които макар и преди предявяването
на иска срещу тях да са сключили сделка, с която са заявили, че продават
притежаваните от тях идеални части от имота, в хода на производството
продължават да твърдят, че са съсобственици.
Разноските направени от
ответниците по главния иск – страни по иска за делба, следва да останат за тях
така, както са направени. Не следва да се присъждат разноски в полза на
ответниците по иска на главно встъпилата страна на основание чл.78, ал.3 от ГПК, въпреки, че искът за собственост по отношение на несъществуващата сграда е
отхвърлен, предвид, че сградата е разрушена именно по тяхно искане.
Предвид гореизложеното, Н.ският районен съд
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на А.И.Д. с ЕГН **********,***, А.И.Д. с ЕГН **********,***, С.Д.В. с
ЕГН **********,***, П.Д.Д.-Ж. с ЕГН **********,***, Х.В.Х.
с ЕГН **********,***, Р.Ж.Х. с ЕГН **********,***, В.К.Р. с ЕГН **********,***,
Х.К.Й. с ЕГН **********,***, Н.З.Й. с ЕГН **********,***,
К.Х.Й. с ЕГН **********,***, и Г.А.Б. с
ЕГН **********,***, Ц.В.Б. с ЕГН **********,***, Т.С.Р. с ЕГН **********,***, М.С.Р.
с ЕГН **********,***, С.Д.К. с ЕГН **********,***, и Н.Г.К. с ЕГН **********,***,
че „У.о.и с.” ЕАД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителния директор Ц.А.Н., Е СОБСТВЕНИК на Поземлен имот
с идентификатор *************(шестдесет
и една хиляди и петдесет и шест точка петстотин и едно точка шестстотин
двадесет и осем) по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Р.,
община Н., одобрени със Заповед № РД-18-58 / 16.04.2008г. на Изпълнителния
директор на АГКК; последно изменение със Заповед КД-14-02-1379 / 27.07.2012г.
на Началника на СГКК-Бургас; адрес на имота: село Р., местност „Ю./Ю.; площ 3 522 кв.м.; Трайно предназначение на
територията: Урбанизирана; Начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до
10м.); Съседи: ПИ №№ *****.***.***, *****.***.***,
*****.***.***, *****.***.***, *****.***.***, *****.***.***.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „У.о.и с.”
ЕАД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
изпълнителния директор Ц.А.Н., иск за
признаване за установено по отношение на А.И.Д. с ЕГН **********,***, А.И.Д.
с ЕГН **********,***, С.Д.В. с ЕГН **********,***, П.Д.Д.-Ж.
с ЕГН **********,***, Х.В.Х. с ЕГН **********,***, Р.Ж.Х. с ЕГН **********,***,
В.К.Р. с ЕГН **********,***, Х.К.Й. с ЕГН **********,***, Н.З.Й. с ЕГН **********,***, К.Х.Й. с ЕГН **********,***, и Г.А.Б. с ЕГН **********,***,
Ц.В.Б. с ЕГН **********,***, Т.С.Р. с ЕГН **********,***, М.С.Р. с ЕГН **********,***,
С.Д.К. с ЕГН **********,***, и Н.Г.К. с ЕГН **********,***, че У.о.и с.” ЕАД,
ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
изпълнителния директор Ц.А.Н., е
собственик на Сграда с проектен идентификатор *****.***.***.1.2,
предходен такъв (заличен) *****.***.*.* по кадастралната карта и кадастралните
регистри на село Р., община Н., одобрена със Заповед № РД-18-58 / 16.04.2008г.
на Изпълнителния директор на АГКК, с площ на сградата от 229 кв.м., на два
етажа, с функционално предназначение „курортно-туристическа сграда”,
разположена в североизточната част на поземления имот с идентификатор *****.***.***,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТМЕНЯ Нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ № 89, том V, дело
№ 1204/1995г. на съдия при Н.ския районен съд, с
който на основание представено Решение № 64 Р / 19.01.1993г. на ОПК-Н. и
приложена скица, наследниците на В.Т.К. са били признати з собственици на нива
с площ от 4445 кв.м., трета категория, находяща се в строителните граници на
к.к. Слънчев бряг, местността „Х. тарла”, имот № ***
по плана от 1931г.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от А.И.Д. с
ЕГН **********,***, А.И.Д. с ЕГН **********,***, С.Д.В. с ЕГН **********,***, П.Д.Д.-Ж. с ЕГН **********,***, Х.В.Х. с ЕГН **********,***, Р.Ж.Х.
с ЕГН **********,***, В.К.Р. с ЕГН **********,***, Х.К.Й. с ЕГН **********,***,
Н.З.Й. с ЕГН **********,***, К.Х.Й. с ЕГН **********,***, и Г.А.Б. с ЕГН **********,***,
против Ц.В.Б. с ЕГН **********,***, Т.С.Р. с ЕГН **********,***, М.С.Р. с ЕГН **********,***,
С.Д.К. с ЕГН **********,***, и Н.Г.К. с ЕГН **********,***, иск за допускане на делба на Поземлен
имот с идентификатор *************(шестдесет и една хиляди и петдесет и шест
точка петстотин и едно точка шестстотин двадесет и осем) по кадастралната карта
и кадастралните регистри на село Р., община Н., одобрени със Заповед № РД-18-58
/ 16.04.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК; последно изменение със
Заповед КД-14-02-1379 / 27.07.2012г. на Началника на СГКК-Бургас; адрес на
имота: село Р., местност „Ю./Ю.; площ 3 522
кв.м.; Трайно предназначение на територията: Урбанизирана; Начин на трайно
ползване: Ниско застрояване (до 10м.); Съседи: ПИ №№ *****.***.***, *****.***.***, *****.***.***, *****.***.***,
*****.***.***, *****.***.***.
ОСЪЖДА А.И.Д. с ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ на „У.о.и с.” ЕАД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителния директор Ц.А.Н., сумата в размер на 240,22 лв. (двеста и четиридесет лева и
22 ст.), представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА , А.И.Д. с ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ на „У.о.и с.” ЕАД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителния директор Ц.А.Н., сумата в размер на 240,22 лв. (двеста и четиридесет лева и
22 ст.), представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА С.Д.В. с ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ на „У.о.и с.” ЕАД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителния директор Ц.А.Н., сумата в размер на 120,11 лв. (сто и двадесет лева и 11
ст.), представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА П.Д.Д.-Ж.
с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „У.о.и с.” ЕАД, ЕИК*********, със седалище
и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителния директор Ц.А.Н.,
сумата в размер на 120,11 лв. (сто и
двадесет лева и 11 ст.), представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА Х.В.Х. с ЕГН **********, и
Р.Ж.Х. с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на „У.о.и с.” ЕАД, ЕИК*********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителния
директор Ц.А.Н., сумата в размер на 600,54
лв. (шестстотин лева и 54 ст.), представляваща направени по делото
разноски.
ОСЪЖДА В.К.Р. с ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ на „У.о.и с.” ЕАД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителния директор Ц.А.Н., сумата в размер на 120,11 лв. (сто и двадесет лева и 11
ст.), представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА Х.К.Й. с ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ на „У.о.и с.” ЕАД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителния директор Ц.А.Н., сумата в размер на 120,12 лв. (сто и двадесет лева и 12
ст.), представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА Х.К.Й. с ЕГН **********, и
Н.З.Й. с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ
СОЛИДАРНО на „У.о.и с.” ЕАД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителния директор Ц.А.Н., сумата в размер на 420,38 лв. (четиристотин и двадесет
лева и 38 ст.), представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА К.Х.Й. с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „У.о.и с.”
ЕАД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителния
директор Ц.А.Н., сумата в размер на 212,59
лв. (двеста и дванадесет лева и 59 ст.), представляваща направени по делото
разноски.
ОСЪЖДА Г.А.Б. с ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ на „У.о.и с.” ЕАД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителния директор Ц.А.Н., сумата в размер на 212,59 лв. (двеста и дванадесет лева и
59 ст.), представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА Ц.В.Б. с ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ на „У.о.и с.” ЕАД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителния директор Ц.А.Н., сумата в размер на 133,45 лв. (сто тридесет и три лева и
45 ст.), представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА Т.С.Р. с ЕГН **********, и
М.С.Р. с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на „У.о.и с.” ЕАД, ЕИК*********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителния
директор Ц.А.Н., сумата в размер на 131,05
лв. (сто тридесет и един лева и 05 ст.), представляваща направени по делото
разноски.
ОСЪЖДА С.Д.К. с ЕГН **********, и
Н.Г.К. с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на „У.о.и с.” ЕАД, ЕИК*********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителния
директор Ц.А.Н., сумата в размер на 131,05
лв. (сто тридесет и един лева и 05 ст.), представляваща направени по делото
разноски.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на А.И.Д. с
ЕГН **********,***, А.И.Д. с ЕГН **********,***, С.Д.В. с ЕГН **********,***, П.Д.Д.-Ж. с ЕГН **********,***, Х.В.Х. с ЕГН **********,***, Р.Ж.Х.
с ЕГН **********,***, В.К.Р. с ЕГН **********,***, Х.К.Й. с ЕГН **********,***,
Н.З.Й. с ЕГН **********,***, К.Х.Й. с ЕГН **********,***, и Г.А.Б. с ЕГН **********,***,
за осъждането на „У.о.и с.” ЕАД, ЕИК*********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от изпълнителния директор Ц.А.Н., да им заплати
разноски в размер на 1 250 лв. (хиляда двеста и петдесет лева), съгласно
списъка на разноските, като НЕОСТОВАТЕЛНА.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на Ц.В.Б. с
ЕГН **********,***, Т.С.Р. с ЕГН **********,***, М.С.Р. с ЕГН **********,***, С.Д.К.
с ЕГН **********,***, и Н.Г.К. с ЕГН **********,***, за осъждането на „У.о.и с.”
ЕАД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
изпълнителния директор Ц.А.Н., да им заплати направените по делото разноски,
като НЕОСТОВАТЕЛНА.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Бургаския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: