Р Е Ш Е Н И Е
№ 196/22.03.2023 г., гр.Монтана
В името на народа
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - МОНТАНА, ІV-ти състав, в открито заседание на петнадесети март две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Ницова
при секретаря Лазарова и участието на прокурора Александрова
като разгледа докладваното от съдия Ницова адм.д. № 110 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/.
Производството е по жалба от„Теди“ ООД, ЕИК *********. със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Тодорка П. Кръстева - управител, чрез адвокат Л.Г.Г. - Софийска адвокатска колегия, служебен адрес град София, 1680. бул.България № 56А, ет.З. офис 3, против решение на МС на Р.България № 12/06.01.2023 г., за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект: „Модернизация на Път I- 1 (Е-79) „Видин – Ботевград“, участък от км 61+750 (километраж по съществуващ път 1-1) = 58+128,47 {километраж по проект) до км 102+060 (километраж по съществуващ път 1-1) = 99+193 (километраж по проект) на територията на областите Видин и Монтана/ за краткост /решението на МС/, в частта му с която е определен размер на обезщетение за част от имот по КККР на с.Войници, община Монтана с идентификатор 11939.45.15. В жалбата се прави оплакване, че определените от ответника оценки на отчуждените имоти или части не отговорят на критериите на чл.32, ал.1 и 2 от ЗДС и не представляват пазарни цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждените. Определените парични обезщетение са силно занижени, не съответства на спецификата и размера на имотите, не съответства на пазарните цени на имоти с подобни характеристики в района на община Монтана. В хода на производството представят допълнителни доказателства. Претендират се разноски в производството.
В открито заседание, поддържат тези оплаквания, като в допълнение сочи, че съдът следва да съобрази допълнителното заключение на вещото лице, което е изслушано в последното проведено по делото съдебно заседание.
Ответникът, Министерски съвет на Р. България, в представеното по делото писмено становище на процесуалния представител, отрича основателността на жалбата. В него се оспорва заключението на вещото лице, като се изтъква, че е съобразен неотносим пазарен аналог с оглед периода, т.к. единият нотариален акт, които е ползван за аналог е извън установения от закона период 30.05.2021 – 30.05.2022 г., а именно от 19.03.2021 г., както и че същите не са извършени от търговец. Единствено меродавно е съобразеното със закона и Наредбата за реда за определяне на земеделски земи, които са съобразени от оценителя в хода на административната процедура. Претендират се разноски като юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез пълномощника отрича основателността на жалбата с идентични на изложените от ответника аргументи. Претендира юрисконсултско възнаграждение и възразява за прекомерност на адвокатския хонорар на оспорващата страна.
Заинтересованата страна министърът на регионалното развитие и благоустройството, чрез пълномощника, също оспорва жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересована страна министърът на финансите не изразява становище по жалбата.
Заинтересованите страни Д.Ц.Г., Н.В.Н., П.Г.А., М.Л.П., П.Л.П., С.П.А., С.К.Г. и М.С.Д., редовно призовани не изразяват становище по жалбата.
Заинтересованата К.К.С. се явявя лично и поддържа жалбата.
Представителят на ОП Монтана дава мотивирано заключение за основателност на жалбата и намира, че следва да бъде прието изготвеното заключение на вещото лице по метода на пазарните аналози.
Жалбата е допустима, като подадена в срок и от легитимирана страна, засегната от правния ефект на оспореното решение. По същество е основателна.
В настоящото производство предмет на оспорване е само част от решението на МС, по-точно тази с която е определено обезщетение за част от имот с идентификатор 11939.45.15 по КККР на с.Войници, община Монтана, земеделска територия – нива с площ от 14.799 дка, отчуждена площ 0.400 дка, за който обезщетението е определено в оценителския доклад по реда на Наредбата по чл.36 от ЗСПЗЗ, в размер на 310 лева.
По силата на чл. 34а, ал. 1 от ЗДС“Отчуждаването на имоти и части от имоти - частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите.“
В производството не се спори, че с решение на Министерски съвет републиканския път, част от който е и модернизацията на път “Видин- Ботевград“, е обявен за обект с национално значение по смисъла на § 5, т. 62 от ДР на ЗУТ и за национален обект по смисъла на § 1 от ДР на ЗДС.
Съдът констатира, че оспореното решение на Министерският съвет е издадено в писмена форма, по предложение на министъра на РРБ и на министъра на финансите, валиден административен акт по смисъла на чл. 34а от ЗДС.
Съдът констатира и, че решението на МС е със съдържанието, регламентирано в разпоредбата на чл. 34б и е мотивирано, като в приложенията към него подробно са описани засегнатите от отчуждаването имоти и/или части от имоти, като идентификатор, вид територия, начин на трайно ползване, площ на целия имот, площ, засегната от отчуждаването, собствеността на имота, индивидуализиращите белези на собственика/собствениците и стойността на паричното обезщетение.
В производството по издаването на решението са спазени всички съществени административнопроизводствени правила, разписани в разпоредбите на чл. 34, чл. 34а и чл. 34б от ЗДС. От заинтересованото ведомство е изготвено мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на РРБ, като към него са приложени документите, посочени в чл. 34, ал. 2 от ЗДС. Съответно, министрите на финансите и регионалното развитие и благоустройството са направили предложение до МС за отчуждаването на имотите, към което е приложен съвместен доклад. Решението е разгласено по предвидения в разпоредбите на чл. 34а ал. 3 и 4 от ЗДС ред. В табличен вид са приложени данни за имотите и частите от имотите за отчуждаване, вкл. и за тези, които се намират в землището на с.Войници, община Монтана, където се намират имотите на оспорващата страна. Налице е финансова обосновка, възлагателно писмо и прочие, както и оценителски доклад за определянето на паричната равностойност на всеки от имотите – предмет на отчуждаването.
Видно е от този оценителски доклад, за землището на с.Войници, община Монтана земеделската земя се оценява по реда на Наредбата по чл. 36 от ЗСПЗЗ, поради липсата според оценителя на сделки със сходни имоти. При оценяването на частите от отчуждаваните в това /а и в други/ землище имоти е ползван реда, посочен в разпоредбата на чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС, т. е правилата на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи. По този начин за засегната площ на всички 58 имоти в това землище, е определено обезщетение от общо 71594 лв.
С оглед заявеното искане от оспорващата страна, съдът допусна изслушване на съдебно икономическа – оценъчна експертиза, със задача към вещото лице да даде заключение каква е справедливата пазарна стойност на отчуждените имоти на дружеството, определена по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗДС, чрез равностойно парично обезщетение в съответствие с предназначението на имота въз основа на пазарните цени на имоти със сходни характеристики, намиращи се в близост до отчуждения имот, като ползва вписани в Агенция по вписванията сделки за имоти с подобни характеристики, извършени в рамките на 12 месеца или близки до този период до отчуждаването на процесния имот, извършено чрез оспореното решение.
Вещото лице е изготвило първоначално едно експертно заключение от 13.02.2023 г., като в него е възприело, че съгласно информацията от Служба по вписвания Монтана за периода 30.05.2021 – 30.05.2022 г. са налице две сделки, които са неотносими, поради което оценката е извършена по реда на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи и е правилно определена. След представена допълнителна информация от оспорващата страна, като съдът намира, че макар и една от сделките да е извън изрично посочения период 30.05.2021 – 30.05.2022 г., но е в твърде близък времеви такъв и следва да бъдат взети предвид при определяне размера на обезщетението. В допълнителното второ експертно заключение вещото лице е ползвало допълнително събраните писмени доказателства, вкл. данните от Агенция по вписванията София, като е взело предвид две сделки, два нотариални акта № 76, том ІІ, рег.№ 2187, дело №111/19.03.2021 г. и № 36, том V, рег.№ 6087, дело № 420/16.07.2021 г., по които една от страните по сделката е търговец, а във втория случай и двете страни. От направените справки, предоставени от АВ София, може да се установи, че посоченото лице Тодор Иванов Белчев, изкупува и продава значителен брой имоти, очевидно извършва тази дейност по занятие, т.е. търговец по смисъла на чл.1, ал.1 от ТЗ. Въз основа на тази информация за реално реализирани сделки вещото лице е извело осреднена цена 1450 лв./дка. След което е заключило, че „стойността на обезщетението изведена въз основа на открити и осреднени сделки за продажба на имоти в землището на с.Войници, община Монтана – оценка по чл.32 от ЗДС за част от имот с идентификатор 11939.45.15 с площ от 14, 799 дка, засегната отчуждена площ 0.400 дка е на стойност 580 лв.
Настоящият съдебен състав не кредитира първото заключение на вещото лице, т.к. същото е необосновано, то е само въз основа на приложените от оценителя писмени доказателства, които се установи, че не са пълни, подходът е формален и определената цена очевидно не може да бъде приета като равностойно парично обезщетение.
Няма пречка обаче съдът да цени второто допълнително заключение като безпристрастно и компетентно. Действително, то не отговаря стриктно на изискванията на второто изречение на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, но, както съдът ще обоснове по-долу, в тази и част законовата разпоредба противоречи на чл. 1 от Допълнителния протокол към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, като съдът следва да приложи принципите и целите, които тази разпоредба има предвид, респ. които преследва – арг. от чл. 5, ал. 4, изречение второ от КРБ.
Възраженията на ответника и на заинтересованите страни, които са в смисъл, че, на първо място, изобщо не следва да се прилага начина на оценка по чл. 32, ал. 2 от ЗДС във връзка с § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, и на второ място, че тази разпоредба е неправилно приложена с оглед изискването на втората точка, касаещо времевия диапазон на изследваните сделки, както и твърдението, че сделките не са между търговци, не се споделят от настоящия съдебен състав.
Конституцията на
Република България обявява частната собственост за неприкосновена - чл. 17, ал.
3 от Конституцията, като това включва забраната други лица да владеят, да
ползват или да се разпореждат с нея без съгласието или въпреки несъгласието на
собственика. Държавата следва да зачита и гарантира тази неприкосновеност.
Единственото изключение от това правило представлява възможността за
принудително отчуждаване на частна собственост, предвидена в чл. 17, ал. 5 от Конституцията, то е свързано с даване на предимство на публичния пред частния
интерес на собственика на вещта. За осъществяване на принудително отчуждаване
на частна собственост Конституцията поставя като условия спазването на няколко
кумулативно дадени изисквания: отчуждаването да се извършва единствено въз
основа на закон, и то само за държавни или общински нужди; тези нужди да не
могат да бъдат задоволени по никакъв друг начин; да бъде определено равностойно
на отнеманата вещ обезщетение; това обезщетение да е предварително изплатено на
собственика. С оглед изложеното и съобразявайки Тълкувателно решение № 3 от
23.03.2015 г. на ВАС по т. д. № 6/2014 г., сравнителният анализ се прави въз
основа на имоти, чиито начин на трайно ползване и предназначение са сходни с
тези на отчуждавания недвижим имот. Не се посочва изискване за идентичност в
категорията на имотите, а само сходен начин на трайно ползване и
предназначение. Този критерий изисква да се сравнят пазарните цени на други
имоти, различни от отчуждавания, но със сходни характеристики и начин на трайно
ползване, за да бъде оценката на подлежащия на отчуждаване имот актуална и
съответна на цените на свободния пазар, което означава, че срещу получената в
обезщетение сума лицето, чийто имот или част от имот се отчуждава, ще има
възможност, ако реши, в този момент на
отчуждаването, на същия географски пазар, да закупи аналогичен имот за
задоволяване на потребностите, които е задоволявал и с отчуждения. При
принудително отнемане на собствеността по реда на ЗДС за изграждане на
национален обект срещу парично обезщетение, целта на законодателя е
собственикът на имота да получи парично обезщетение в такъв размер, който да е
равностоен като размер на паричната сума, която би получил при свободно
предлагане на пазара на този имот, т. е. целта на закона е да се обхване
възможно най-широк кръг правни сделки, които отговарят на определените
критерии, за да бъде определено справедливо парично обезщетение за имотите,
предмет на отчуждаването, и да бъдат защитени интересите на засегнатите
собственици, а именно същите да бъдат възмездени парично с цена, близка до
тази, която биха получили при свободно договаряне на пазара на недвижимите
имоти, при отсъствие на каквато и да е принуда.
Въпреки възражението относно решение
от 14.05.2020 г. на ЕСПЧ по делото К. и други срещу България, с което тази
юридсикция се произнася по съответствието на анализирана национална уредба с чл.
6, § 1 от КЗПЧОС и чл. 1 от
ДПКЗПЧОС, съдът го намира за приложимо от настоящата инстанция, с аргумент
от чл. 46 на самата Конвенция. Както е посочено в т. 91 на съображенията към
това решение, разгледана в контекста и във връзка със съображенията, посочени в
т. 86 и т. 87, начинът на определяне на обезщетението по този ред не гарантира
присъждане на обезщетение, което е разумно свързано със стойността на
отчуждаваната земя според изискването на чл. 1 от Протокол 1, като при това
отчуждаване, обезщетяването на което се основава на така направена оценка на
собствеността на имота на жалбоподателя, му налага непропорционална и
прекомерна тежест, нарушаваща изискванията за баланс/пропорционалност между
защитата на собствеността и изискванията от общ интерес. В същото решение
изрично е посочено, че размерът на обезщетението трябва да се изчисли въз
основа на стойността на имота към датата, на която собствеността върху него е
загубена, т. 63 и т. 107, което разбиране е в разрез с изискването на нормата
на §
1а, т. 2, изречение първо от ДР на ЗДС, но е в съответствие с целите на
закона, а именно да се получи равностойно обезщетение от собственика на земята
съгласно чл.
17, ал. 5 от КРБ.
От разпоредбата на чл. 32 от Конвенцията, даваща изключителното право на ЕСПЧ да се произнася и по всички въпроси, засягащи тълкуването и прилагането на конвенцията, следва извода, че решенията на Съда по конкретното дело са косвено задължителни и за всички останали държави-страни по конвенцията. Всъщност Конвенцията по своя замисъл отрежда на Съда роля, която отива отвъд дейността по решаването на конкретни дела. Чрез своите решения по тези дела ЕСПЧ изяснява и детайлизира смисъла и обхвата на задълженията, произтичащи за страните по Конвенцията от нейните текстове.
За пълнота следва да се отбележи, че по - специално ответникът възразява срещу последното заключение на вещото лице и с оглед една от сделките, която е използване от него като аналог с оглед позоваването на нотариален акт от 19.03.2021 г., което е извън установения по закона период, както и че страна по сделката не е търговец. Съдът ги намира за неоснователни. От една страна, видно от съображенията на ЕСПЧ, изложени в т. 107 от цитираното решение на Съда, подходящото обезщетение следва да се присъди към момента на отчуждаването, което разбиране е в разрез с изискването на нормата на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС. Още повече, видно от заключението на вещото лице, посоченият нотариален акт от март 2021 г. не само е в твърде близък период, но и логично цената в него е по-ниска. Що се отнася до страна търговец, съдът прима, че физическо лице, което извършва както покупки, така и продажби на недвижими имоти, още повече многократно, очевидно извършва тази дейност по занятие и може да се приеме за търговец по смисъла на чл.1, ал.1 от ТЗ.
Съдът, като се позовава на изложеното по-горе, намира, че следва да бъдат отхвърлени всички възражения. Не може да се приеме, че определеният размер на обезщетение по Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, е единствено относим към настоящия спор, т.к. от допълнително представените и събрани писмени доказателства, се установи безспорно, че има сделки в близкия до посочения период, и реалната пазарна цена на земеделската земя в това землище е доста занижена в оценителния доклад, което не съответства и на целта на закона.
С оглед проявлението на принципа на пропорционалност, следва да се приеме, че оценяването на съответния имот следва да е адекватно на икономическата ситуация, а видно от представените данни от НСИ за 2021 г. – средни цени за сделки с ниви за област Монтана 1547лв./дка, а за община Монтана 1430 лв./ дка – изрично посочени и от вещото лице. Същите макар да не се ценят съгласно разпоредбите на ЗДС, но отразяват реалната пазарна ситуация, т.е. оценяването следва да се извършва максимално близо до момента на отчуждаването на имота по правилата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС във връзка с § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС.
Посоченото налага процесната част от решение № 12/06.01.2023 г. на МС на Р.България, да се измени, като за отчуждената част от имат по КККР на с.Войници, община Монтана с идентификатор 11939.45.15, се увеличи размерът на обезщетенето от 310 лв. на 580 лв, така както е посочен в допълнителното заключение на вещото лице по реда на чл.32, ал.2 от ЗДС..
При този изход на спора и своевременно направеното искане от оспорващата страна, на основание чл.143, ал.1 от АПК следва да му се присъдят сторените в производството разноски в размер на 750 лв., от тях 50 лв. държавна такса, 300 лв. внесен депозит за изготвяне на съдебно – оценителната експертиза и 400 лв. адвокатско възнаграждение. Съдът намира, че е налице прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от 1080 лв., като определя същото в минималния размер при наличието на материален интерес съгласно чл.8, ал.2 във вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата № 1 от 09 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, не е налице фактическата и правна сложност по делото, същото касае един имот.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ решение № 12/06.01.2023 г. на Министерски съвет на Р.България, , за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект: „Модернизация на Път I- 1 (Е-79) „Видин – Ботевград“, участък от км 61+750 (километраж по съществуващ път 1-1) = 58+128,47 {километраж по проект) до км 102+060 (километраж по съществуващ път 1-1) = 99+193 (километраж по проект) на територията на областите Видин и Монтана, в частта му, касаеща определянето на размера на паричното обезщетение за отчуждаването на част от имот по КККР на с.Войници, представляващ земеделска територия – нива, за имот 11939.45.15 с определен размер на обезщетението 310 лв., увеличава размера на 580 лв.
ОСЪЖДА Министерски съвет на Република България да заплати на „Теди“ ООД, ЕИК *********. със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Тодорка П. Кръстева, разноски в производството в размер на 750/седемстотин и петдесет/ лева.
Решението е постановено с участието на заинтересованите страни Агенция „Пътна инфраструктура“, министъра на регионалното развитие и благоустройство, министъра на финансите, Д.Ц.Г., Н.В.Н., П.Г.А., М.Л.П., П.Л.П., С.П.А., С.К.Г. и М.С.Д. и К.К.С..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, по аргумент на чл. 38, ал. 8 от ЗДС.
На основание чл.138, ал.3 от АПК препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.
Административен съдия: